ЕТА. 21. Официално започване на реформите

Ариас Наваро е отстранен от поста председател на правителството от крал Хуан Карлос на 30 юни 1976 г. Неговата неспособност да провежда реформи, жизнено необходими за преобразуването на франкисткия режим в нужната за буржоазията посока, е очевидна. На 3 юли за нов председател е назначен Адолфо Суарес, който до този момент е председател на Националното движение, единствената обществено-политическа сила в Испания, включваща Фалангата, профсъюзната организация Вертикален синдикат и различни обществени организации като Младежки фронт и Женска секция. За разлика от своя предшественик, Суарес изразява готовност незабавно да пристъпи към необходимите промени и още на 6 юли в хода на телевизионна пресконференция новият председател обявява началото на подготовка за всеобщ референдум по въпроса за Закона за политическата реформа, който трябва да открие пътя на легализация на политическите партии. Освен това, той намеква и за амнистиране на затворници, които са осъдени по политически причини. Тоест „етарас“, които формално са хвърлени в затвора заради криминални престъпления, няма да влязат в числото на амнистираните.

През следващите месеци започват първите мерки за реализиране на реформите: обновена е политическата и военната върхушка, от която са отстранени най-омразните последователи на франкизма, заменени с по-умерени фашисти. Целият този процес, който се контролира изцяло от стария франкистки апарат, се надява да изкара от политическата и икономическата изолация Испания, която е в тази ситуация благодарение на Франко. Допълнителен стимул е, че реформаторският сектор на буржоазията панически се бои от възможен пуч на верните на „стария франкизъм“ военни, които могат да върнат ситуацията в изходно, крайно потискащо положение. Ето защо първи под чистката попадат върховете на въоръжените сили, от които обективно изхожда опасността от преврат.

Успоредно се осъществяват преговори с опозиционни политически партии, чиято подкрепа към реформаторския курс е крайно необходима на правителството, за да укрепи позициите си както в страната, така и на международно ниво. Суарес хваща със своите манипулации почти цялата опозиция с изключение на Комунистическата партия на Испания, радикално левия и баски лявонационалистически лагер, които все още настояват за пълно скъсване с франкизма. Следователно, Комунистическата партия, левите радикали и организациите за национална независимост губят всякакъв шанс да бъдат легализирани.

Въпреки пълното отхвърляне на реформите, предназначени да гарантират, че чрез нови декорации за трансформиране на грохналата диктатура в нещо по-приемливо за модерната епоха, ЕТА (m), която показва публично отсъствие на „немотивиран екстремизъм“, в който организацията е обвинявана от режима, не осъществява в тези първи месеци на управлението на Суарес нито една акция със смъртен случай.

„Тактическото отстъпление“ на ЕТА (m) се допълва от много занижената дейност на ЕТА (p-m), която все още е доста слаба заради репресивните удари, и следователно за известно време в Страната на баските режимът налага мълчание. Именно в този кратък момент на умиротворяване започва сближаването между двете организации.

В действителност, спорадичните контакти между „milis“ и „polimilis“ не прекъсват от момента на разкола през октомври 1974 г. И двете групи отричат самия факт за разкол, предпочитайки да се именуват една друга „вътрешна военно-политическа организация“ и „военна група“ или „група на милитаристите“, без да се поставя под въпрос принадлежността на едното или другото крило към ЕТА. В средата на 1975 г. и двете групи се различават по въпроса за организиране на „Народен съюз“ под егидата на ЕТА (p-m), въпреки че създаването на KAS през август ги сближава. Но в началото на 1976 г. възниква сериозно напрежение около въпроса за въоръжените действия.

„Polimilis“ критикуват кампанията на „milis“, насочена срещу кметовете на баските градове, считайки я за прекалено жестока и откъсната от социалната реалност. В този контекст, особено внимание е отделено на фаталната грешка на бойците на ETA (m), която води до смъртта на млад ляв националист. От своя страна, „milis“ критикуват кампанията по събиране на „революционни данъци“, разгърната от ЕТА (p-m) в началото на 1976 г. с оглед попълване на финансовите ресурси, необходими за възстановяване на организацията, практически унищожена преди година. Същността й се крие в това, че се изпращат писма до големи или по-малки бизнесмени в испанската и френската част на Страната на баските, където под заплахата от убийство или увреждане на имущество „polimilis“ искат от тях финансово да „спонсорират“ борбата срещу правителството. По-сложните елементи на събирането на „революционни данъци“ са кратковременните похищения. Именно този аспект разгневява „военния сектор“, и по-специално – „milis“ критикуват своите колеги заради похищението на Арасате, наричайки акцията „неадекватна“, защото избраното лице няма отношение към олигархията.

По-голяма полемика предизвиква отвличането на бизнесмена Анхел Берасади, близък до Националистическата баска партия. Берасади е отвлечен на 18 март 1976 г. и след три седмици безуспешни преговори със семейството му, което отказва да плати откупа (200 милиона песети), опасявайки се, че освободеният заложник ще разобличи цялата структура на похищението, след разгорещени дебати е взето решението той да бъде убит. Така е и направено. Случилото се е възприето хладно от баското общество. Нещо повече, акцията се критикува дори и от ръководителите на „polimilis“, двама от които, Едуардо Морено Бергарече „Пертур“ и Хавиер Гараялде „Ерека“, дори подават оставка.

Но въпреки тези разногласия, в средата на 1976 г. двете организации се сближават. Основният мотив за това са мутациите, случили се във „военно-политическия сектор“, чиито позиции, и дори кадровият състав, от момента на разкола значително се изменя. Тъй като повечето политически активисти от началото на репресиите напускат Страната на баските, фактически единствените представители на ЕТА (p-m) в родината остават бойците от специализираните военни групи, „Bereziak“, превръщайки се в ядро на организацията в Испания. От друга страна, катастрофата през 1975 г. потвърждава правилността на решението на „военния сектор“ за невъзможността от комбиниране в един апарат на два фронта – военен и политически.

Поради това в началото на 1976 г. „polimilis“ инициират дискусионен процес, който трябва да завърши с планираната VII Асамблея. Вътрешният климат в организацията се влошава с всеки изминал ден. Отвличането и убийството на Берасади води до остри противоречия между политическото ръководство и оперативната бойна структура „Bereziak“. За да изяснят ситуацията в навечерието на Асамблеята, „polimilis“ в края на април провеждат разширено събрание на кадровия състав.

Събранието преминава с голямо напрежение. Малко преди това Едуардо Морено Бергарече се свързва с колектива на затворниците от „polimilis“ в Бургос начело с Иняки Мухика Ареги, за да обменят мнения, заобикаляйки утвърдените от организацията средства, предназначени за тази цел. Научавайки за тази „незаконна“ кореспонденция, членовете на „Bereziak“ предполагат, че и двамата готвят някакви маневри, за да превърнат ЕТА (p-m) в легална политическа партия, в подкрепа на правителствените реформи. Заради силните подозрения представителите на бойната структура решават да арестуват „Пертур“, за да се предотврати неговото участие на срещата. Виждайки отсъствието на една от основните фигури, събралите се се обезпокояват, но членовете на „Bereziak“ директно обясняват какво се е случило. Събранието иска Бергарече да бъде доведен, и така става.

Едуардо Морено Бергарече, "Пертур"

Едуардо Морено Бергарече, „Пертур“

В тази напрегната атмосфера е взето решението да се свика генерална асамблея, която трябва да реши въпроса за създаване на националистическа и социалистическа политическа партия. Въпреки че проектът за създаване на политическа партия витае във въздуха дълго време, приближавайки се към него, организацията се разделя на два лагера: тези, които вярват, че преходът към буржоазна демокрация е неизбежен и тези, които смятат, че „франкизмът“ без Франко ще се подкрепя още дълго време. Първите са за адаптиране на действията в съответствие с новата ситуация на буржоазна демокрация, докато вторите смятат, че е необходимо да се усили военната работа.

ЕТА (m) следи с голям интерес тези дискусии. Решението за създаване на политическа партия и откъсването й от военния апарат доказва, че „polimilis“ осъзнават фаталността на своята „военно-политическа“ организационна схема. Това от своя страна открива пътя за обединение посредством теоретическото превръщане на структурата на ЕТА (p-m) в политическа партия, а ЕТА (m) може да стане нейното военно крило.

По време на вътрешните дебати се случва неочакваното. На 23 юли Едуардо Морено Бергарече изчезва в Андай (френската част на Страната на баските). Няколко дни по-късно организацията „Triple A“ (Alianza Apostólica Anticomunista – Апостолски антикомунистически алианс) поема отговорност за отвличането и убийството на „Пертур“, едно от основните лица за преобразуване на военно-политическата структура в партия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s