Революционната армия на народа (Ejército Revolucionario del Pueblo) възниква като въоръжено крило на Революционната партия на трудещите се (Partido Revolucionario de los Trabajadores, основана през 1965 г.). ERP започва партизанска кампания през 1969 г., но едва през 1970 г. на Петия конгрес на партията е обявено създаването на Революционната армия на народа, която започва въоръжена борба срещу военната хунта на генерал Хуан Карлос Онгания.
Описвайки условията, в които комунистите трябва да живеят, може да се цитира като пример законът „За защита от комунизма“, приет при Онгания, според който лица, обвинени в дейности, „основани на комунистическата идеология“, се лишават от свобода за срок от 1 до 8 години, а хора, „известни като комунисти“, биват уволнявани както от държавна служба, така и от работа в частните предприятия. Приет е и законът „За гражданската защита“, според който в случай на вътрешни вълнения могат да бъдат мобилизирани всички граждани на възраст от 14 до 60 години. Можем да добавим, че в края на 1971 г. IPSA (International Political Science Association, Международна асоциация за политически науки) провежда проучване: в Буенос Айрес 45,5% от населението оправдава партизанското насилие, в Росарио този брой нараства до 51% и 53% в Кордоба.
ERP и PRT по това време са троцкистки организации, свързани с Четвъртия интернационал. Въпреки това организациите не се ангажират с ортодоксалната троцкистка догма. По-късно те започват да се трансформират към маоизма, но крайната идеология на ERP е геваризмът. През 1973 г. и двете организации окончателно скъсват с троцкизма и се оттеглят от Четвъртия интернационал. Основната разлика между ERP и повечето други аржентински военни организации е отрицателното отношение към перонизма (лявата националистическа идеология на правителството на президента Хуан Перон се радва на известен успех сред населението).
През същата година се прави опит за обединение с отцепилата се от Революционните въоръжени сили (Fuerzas Armadas Revolucionarias) „Национална бойна група“, но той се проваля, тъй като партизаните се различават по отношение на перонизма. Революционната армия на народа има развита организационна структура, която позволява да има свои бойни клетки в цяла Аржентина и да устои на държавния терор. Лидер на ERP е Марио Сантучо.
В ранните години (1970-1971 г.) гръбнакът на градската партизанска организация на ERP са малките военни операции и индивидуалният терор. Друго основно действие е отвличането на държавни служители и ръководители на чуждестранни компании. През март 1973 г. Ектор Рикардо Гарсия, собственик на вестник Cronica, е отвлечен. Освободен е едва след като на първа страница на вестника излиза статия за ERP. През 1974 г. Енрике Гориаран Мерло и Бенито Уртеага отвличат изпълнителния директор на „Ексон“ Виктор Самюелсън срещу 12 милиона долара откуп. Така от 1970 г. до 1974 г. като откуп са получени 50-100 милиона долара. Има атаки срещу офиси на чужди компании с помощта на тежко въоръжени командоси.
От 1974 г. партизаните преминават към битка с аржентинската армия. През януари 1974 г. отрядът на ERP „Compania Heroes de Trelew“ атакува армейските казарми в Азул. По време на битката са убити много войници, командирът и съпругата му, а подполковник е заловен. Сега в „народния затвор“ вече има двама полковници – един отвлечен през 1973 г., и един „пресен“. През август партизаните повтарят предишната операция, атакувайки армейските казарми в Катамарка. 90 партизани не успяват да извършат успешно атаката и се оттеглят, оставяйки на враговете 16 пленници, които са разстреляни на място.
През декември 1975 г. ERP извършва нападение срещу военния гарнизон в Монте Чинголо (близо до Буенос Айрес) с отряд от 150 души, за да вземе оръжие и експлозиви. Правителствен агент, включен в групата, информира предварително за операцията и партизаните попадат в засада. Загубите на ERP възлизат на 45 партизани, повечето от които са убити от военните, докато се опитват да се предадат. Направени са опити за атака срещу атомна електроцентрала, разположена в района на Буенос Айрес.
В средата на февруари 1974 г. ERP-PRT, чилийското Революционно ляво движение (Movimiento de Izquierda Revolucionaria), Тупамарос от Уругвай и Националната освободителна армия на Боливия се обединяват в съюз, чиято цел е да координира цялото революционно движение в Южна Америка. Съюзът се нарича Хунта за революционна координация (Junta Coordinadora Revolucionaria) и се основава на стратегията на Че Гевара.
През 1974 г. ERP има 5000 членове.
Връщането на Перон на власт бележи промяна в стратегията на ERP. Решено е да се завземе част от територията, която трябва да стане база за атака срещу аржентинската държавност и революционен център (foco) според теорията на Че Гевара.
Място за организиране на партизанска база е провинция Тукуман, в северозападната част на Аржентина. Провинция Тукуман се намира близо до планинската верига на Андите. Това е много полезно, тъй като някои от партизаните са обучени в Куба, включително в планината Сиера Маестра. През декември 1974 г. в Тукуман се намира партизанският отряд „Рамон Роса Хименес“, който наброява 100 бойци и има 400 симпатизанти. Партизанският отряд се ръководи от Марио Роберто Сантучо. Скоро партизаните установяват контрол върху повече от една трета от територията на провинцията и вече получават подкрепа от 2500 симпатизанти. През първата година от кампанията броят на партизаните не надхвърля 300 бойци.
След смъртта на Перон, Изабел де Перон, която е вдовица на президента, поема управлението. Тя затяга режима и разширява правомощията на военните при провеждането на контрапартизанските операции (февруари 1975 г.).
„Операция Независимост“
По време на операцията срещу партизаните, под командването на бригаден генерал Акдел Вилас са събрани 3500 войници и два отряда елитни командоси, като по-късно към тях се присъединяват 1500 войници от 4-та десантна бригада и 8-ма планинска пехотна бригада, със силната подкрепа на аржентинските военновъздушни сили. Като щурмови самолети се използват самолетите A-4B Skyhawk и F-86F, а като бомбардировачи – T-34 (САЩ) и FMA IA-58 Pucara.
Генерал Вилас е наясно, че без подкрепата на населението партизаните ще се провалят. Следователно, заедно с операциите в планините и джунглата, той, използвайки държавен терор срещу симпатизантите и сплашвайки населението, унищожава партизанската мрежа за поддръжка на ERP в града. В бъдеще методите му ще бъдат приложени в национален мащаб по време на така наречената „мръсна война“.
През май 1975 г. представителят на ERP Амилкар Сантачо е заловен, докато се опитва да премине в Парагвай, за да се срещне с представители на JCR. След като го разпитват, военните получават важна информация за ERP.
През юли правителствените командоси са натоварени с мисия за издирване и унищожаване. През август е открит и унищожен базовият лагер на ERP, а през септември е открит градският щаб на партизаните. Войските унищожават основния щаб в Монте Карло през октомври. В резултат повечето от лидерите на движението са убити. Много партизани и съмишленици попадат в затвора. Вдовицата на Перон все пак постига своето.
Но партизанското движение, въпреки нанесените удари, продължава да съществува.
На 22 август, с помощта на специални бойни групи на организацията Monteneros, разрушителят A.R.A. Santisima Trinidad е изведен от строя. През октомври 1975 г. партизаните атакуват казармите на 29-ти планински пехотен полк в района на Формоза, убивайки дванадесет войници и двама полицаи. През 1976 г. „конституционното“ правителство е свалено. На власт идва поредната военна хунта. Заявявайки за слабостта на съществуващото правителство, за върлуващите „леви бандити“ и заети с опазването на конституционния ред, военните започват да възстановяват „реда“. Те започват преди всичко с унищожаването на левицата: всеки гражданин, заподозрян в симпатии към левицата, може да го очаква стая за мъчения.
Лидерът на ERP Марио Сантучо е убит през юли 1976 г., докато се опитва да избяга в Парагвай.
До края на 1977 г. партизанската кауза е практически победена, но останалите партизани не спират да се съпротивляват. През 1990-те години оцелелите бойни клетки на ERP се опитват да грабят инкасатори, за да се самофинансират.
Резултати от партизанската война на ERP
Партизаните превземат 52 града. Ограбени са 166 банки. Взимат 76 милиона долара като откуп за 185 заложници.
След поражението на военното крило PRT продължава да съществува като малка партия без влияние.
Някои от оцелелите партизани се присъединяват към сандинистите от Никарагуа и се бият там с успех, като Енрике Гориаран Мерло, който е последният лидер на ERP. Именно той е инструктиран да проведе тайна операция за унищожаването на бившия никарагуански диктатор Анастасио Сомоса, който се укрива в Парагвай…
Източник: Диктатура Совести
Революционната борба по света 