От своето създаване през август 1975 г. KAS е разглеждан от членовете на коалицията като доста мащабен проект. За някои от тях, в това число и за ЕТА (m), обединението трябва да играе водеща политическа роля в живота на Страната на баските, представлявайки широк блок от сили, защитаващи редица минимални политически искания, необходими за прехода към истинска демокрация. От момента на своето присъединяване към KAS, „milis“ отстояват своята изложена програма-минимум, въпреки че тази едностранна инициатива предизвика безпокойство сред останалите членове на коалицията, които провъзгласяват борба срещу тоталитарния стил на работа на лявото движение.
След продължителни дебати, през юли 1976 г. представители на организацията, които са част от KAS, сформират собствена алтернативна програма, представена на специална пресконференция на 30 август. В основата на алтернативната програма има шест точки, предложени от ЕТА (p-m), които са предназначени първоначално за собствения им проект за „Народен съюз“:
1. Установяване на гарантирани демократични свободи;
2. Пълна амнистия;
3. Предприемане на мерки за подобряване на жизнения стандарт на масите и, преди всичко, на работническата класа;
4. Премахване на апарата за политически репресии;
5. Признаване на националния суверенитет на Страната на баските, което е свързано с признаването на правата на самите баски да решават собственото си бъдеще, включително и възможността за отделяне и създаване на собствена държава;
6. Формиране, в контекста на предишната точка, на временно правителство на Страната на баските.
Тази програма включва минимум демократични стъпки, които силите на KAS трябва да изисква да бъдат признати от постфранкисткото правителство. ЕТА (m), не присъединяваща се към общите дебати поради своята принципна позиция на защита от политическата дейност, заявява, че в случай на изпълнение на тази програма, въоръжената борба ще бъде прекратена. Общо взето цялата програма е замислена като списък от изисквания, необходими за преговори с правителството, с надеждата, че режимът ще изпълни поне част от тях.
В същото време, отдавна подготвяната VII Асамблея на ЕТА (p-m) най-накрая се провежда през септември в Навара. Съставът на присъстващите обезпокоява членовете на специалните групи „Bereziak“, които вярват, че военните аспекти трябва да се обсъждат само от представители на военната структура. Въпреки тяхното мнение, по-голямата част от асамблеята се състои от представители на организацията, живеещи в чужбина.
Основният въпрос на срещата, както се очаква, е проектът за образуване на политическа партия. След ожесточени дебати чрез гласуване (82 против 17) е взето решението за създаване на нова партия и ясно разделение на военната и политическата работа. Въпреки това, членовете на бойния апарат на ЕТА (p-m) възприемат случващото се като опит за ликвидиране на въоръженото крило с цел впоследствие да се влезе като нова сила в системата на постфранкистката буржоазна демокрация. Тези подозрения се засилват, когато на следващия ден в два леви баски вестника са публикувани статии, в които се казва, че ЕТА се отказва от въоръжената борба и се превръща в легална политическа партия. Точното описание на току-що приключилата Асебмлея не остава никакво съмнение, че източник на информацията е някои от нейните участници.
Присъстващите в качеството на наблюдатели ръководители на ЕТА (m) Хосе Мигел Беняран и Доминго Итурбе приветстват решението на „polimilis“, което, според тях, поставя точка на дългите спорове между фракциите, откривайки пътя за обединение. След това е създадена специална „комисия за обединение“ с участието на представители и на двете фракции, първото събрание на която се провежда на 10 октомври. Процесът постоянно се сблъсква с различни препятствия и до края на 1976 г. все още е в начален етап.
Междувременно събитията по улиците на баските градове приемат тревожен характер. Летните мобилизации за протестиране по отношение на убийството на „Пертур“ постепенно се преобразуват в демонстрации за искане на пълна амнистия на политическите затворници. Демонстрациите са посрещнати от полицията с особена бруталност. Само през летните месеци по време на сблъсъци с властите загиват трима демонстранти, което, от своя страна, предизвиква друга всеобща стачка в Страната на баските.
На 27 септември, по повод първата година от наказанията от страна на франкисткия режим срещу двама „етарас“ и трима деятели на FRAP, лявонационалистически организации отново провеждат всеобща стачка, която става най-масовата в цялата история на Страната на баските. Отговорът на властите е традиционен: вечерта на същия ден по време на разпръскване на демонстрациите в Лаудио е убит един работник, а в нощта на 28 септември група на Гражданската гвардия застрелва двама посетители на дискотека в Сантестебан.
Шумът, нараснал около въпроса за пълната амнистия, е толкова силен, че председателят Суарес, с цел нормализиране на ситуацията, представя през следващите месеци три списъка с частично амнистирани лица. До края на годината обаче дългоочакваната пълна амнистия така и не е проведена, а в затворите продължават да гният 158 членове на ЕТА, осъдени от франкисткия режим.
ЕТА (m) подновява своята въоръжена дейност през октомври 1976 г., след дълго мълчание по време на първите месеци на управление на Суарес, по време на които не е направено нищо за подобряване на политическата ситуация в Страната на баските, за истински триумф на демократичните свободи. На 4 октомври в Сан Себастиан организацията осъществява много убедителна акция: заедно с шофьора и тримата му телохранители команда „етарас“ застрелва Хуан Мария Аралусе Виляр, председател на депутатския съвет на провинция Гипускоа, член на Кралския съвет, и депутат от франкисткия кортес.
Междувременно наближава времето за всеобщ референдум за приемане на т.н. Закон за реформата, планиран за декември. Голяма част от опозицията се въздържа от участие в референдума, въпреки че някои сили, такива като Баската националистическа партия и Испанската социалистическа работническа партия, преследват в своите редици подобни настроения. Държавата от своя страна мобилизира всички ресурси, за да може на референдума да се одобри проектът за реформи. И това е постигнато, въпреки че, например, в Страната на баските около 42 процента от населението бойкотира мероприятието. Одобреният Закон за реформата открива пътя на преминаване на Испания към демократично управление по западен образец.
На практика този процес започва с премахването на Трибунала за обществената сигурност на 30 декември и вместо него е създаден Върховен съд. Не по-малко голям жест от страна на режима е легализирането на баското знаме, „икуриня“, което доскоро беше причина за отчаяни конфликти между баските националисти и представителите на режима. През септември 1976 г. в Ондарибия полицай убива младеж, който демонстративно размахва баски знамена. На 5 декември, по време на футболния мач Атлетик Билбао – Реал Сосиедад, капитаните на двата отбора излизат на терена, опъвайки „икуриня“ под бурните аплодисменти и викове на одобрение от хилядите фенове. В тези условия подкрепянето на забраната за използване на национални символи е нежелателно за новия „демократичен“ режим.
През 1976 г. на сметката на ЕТА (m) има 14 убити, докато „polimilis“ осъществяват само една акция със смъртен случай – злополучното отвличане на Берасади. През същия период в Страната на баските „ескадроните на смъртта“ и неофашистките наемници убиват 22 души, колкото и през изминалата година. Сега обаче по-голямата част от убитите са свързани с ЕТА, докато през 1975 г. 17 жертви на държавния терор са обикновени граждани, убити по време на демонстрации или по време на проверки на контролно-пропускателни пунктове.
Революционната борба по света 