ЕТА. 13. Процесът в Бургос

Не фактът за поредния разкол привлича вниманието на обществеността към ЕТА, а преходът към финалната фаза на т.н. „Процес в Бургос“ – общ съд над активисти на организацията, които са задържани в периода 1968-69 г. На подсъдимата скамейка на военния трибунал са почти всички ръководители, както и няколко ключови фигури в структурата, в това число и прекия изпълнител на убийството на Мелитон Мансанаса Иско де ла Иглесия, който се защитава от тежко болния брат на „Чаби“ Ечебариета, Хосе Антонио. Той отдавна се движи с патерици и инвалидна количка, като се чувства много изтощен, но все пак в продължение на два дни писмено опровергава всички доводи на обвинението срещу подсъдимия.

В допълнение към мобилизациите, стачките и солидарните действия, които привличат вниманието на международната общност, по време на процеса ЕТА предприема и по-решителни действия в подкрепа на лишените от свобода, много от които ги грози и смъртно наказание.

Например, ЕТА Sexta, под чийто контрол остава група бойци, известна като „Къртиците“ (Los Topos), започва да разработва смел план за бягство от затвора в Бургос. „Етарас“ предприемат прокопаването на тунел от канализационната система, но след три месеца на усилена работа, „къртиците“ достигат до бетонна плоча, която не може да се преодолее без да се привлече излишно внимание.

ЕТА V за разлика от своите „колеги“ не планира да скрие своята подготовка под земята. Напротив, операцията по освобождението на затворниците трябва да бъде наистина гръмка. На 1 декември 1970 г. въоръжена команда на „етарас“ недалеч от дома му в Сан Себастиан похищава почетния консул на ФРГ Ойген Байля. Дипломатът е отведен в една селска къща в Субероа, където му съобщават, че съдбата му зависи от изхода на съдебния процес в Бургос.

Съдебните изслушвания, които завършват на 9 декември с кратка обвинителна реч срещу режима на Франко от подсъдимия Марио Онайндиа, който увенчава своята реч с лозунга „Gora Euskadi Askatuta!“ („Свобода за Страната на баските“) и вдига своя юмрук като комунистически поздрав, приключват доста предвидимо: шест от обвиняемите са осъдени на смърт, а девет други получават присъди от 12 до 70 години лишаване от свобода.

След това не само в Испания, но и в цяла Европа започват прояви в защита на осъдените, които понякога приключват с нападения срещу испанските посолства: в Милано на демонстрация близо до консулството на Испания в хода на сблъсъци с демонстранти полицията убива млад студент.

На 25 декември консулът на ФРГ е освободен от плен. „Етарас“ прилагат към това събитие и доста дружелюбно комюнике, в което съобщават, че целта на акцията не е нищо повече от привличане вниманието на световната общност към борбата на баския народ срещу фашисткия режим.

На 30 декември Франсиско Франко в изблик на видна щедрост заменя смъртните наказания на всички осъдени с доживотен затвор. Тази постъпка среща силното одобрение на западноевропейските държави.

„Процесът в Бургос“ става първият и единствен открит съдебен процес от този вид. Сблъсквайки се с реакцията на международната общност, с реформистките настроения в рамките на испанското правителство, Франко повече не рискува да прилага такива прийоми. Отсега нататък няма никакви масови процеси, а „етарас“ са съдени от закрити военни трибунали без много публичност.

От друга страна, масовото мобилизиране, свързано с процеса, убеждава ръководителите на ЕТА Sexta в правилността на развитие на легалното работническо действие. Постепенно тази фракция „етарас“ все повече и повече завива наляво, приемайки открити марксистки позиции. Атестацията на „историческата“ ЕТА като „дребнобуржоазна националистическа организация“, в комбинация с отказа от „авантюризма“ на въоръжената борба, води до масово бягство на активисти, оставащи верни на войнствения революционен национализъм, в посока на ETA V.

Въпреки неблагоприятния развой на събитията, ЕТА Sexta продължават своя френетичен танц. В началото на 1971 г. отслабената организация е обхваната от вътрешни конфликти: през март се оформя фракция под името „Barnuruntz“ (Блок), която скоро влиза в контакт с френската троцкистка „Комунистическа революционна лига“. През август членовете на „Блока“ извършват нападение срещу клон на ЕТА Sexta в Байон, за да вземат архива. Този инцидент води до окончателното изгонване на тази група от организацията.

В средата на 1972 г. в резултат на така наречената VII Асамблея, ЕТА Sexta, която реално губи правото да се нарича част от ЕТА (защото отхвърля както идеята за въоръжена борба, така и общата борба за независимост на Страната на баските), се разцепва на болшинство (Los mayos) и малцинство (Los minos); първите се присъединяват към „Комунистическата революционна лига“, образувайки баски клон на френската организация (Liga Komunista Iraultzailea), а вторите след известно време се разпадат, влизайки в различни партии и групи.

Отслабването на ETA Sexta съвсем естествено води до растеж и заздравяване на ETA V, която от самото начало на конфронтацията не се уморява да критикува „предателският курс на испанолистката фракция“. Отново на политическата сцена се връщат привидно забравени фигури като „Чилардеги“ и Хулен Мадариага, които пишат агресивни текстове на страниците на списание „Zutik“, издание, което ЕТА V успява да остави за себе си.

1971 г. се характеризира с неуспешния опит на организацията да създаде нещо като Национален фронт, който да включва всички опозиционни сили на режима, проповядващи баски национализъм. Единственият положителен резултат от цялата тази дейност е конфликтът, раздут от „етарас“ в рамките на младежкото крило на Националистическата баска партия (Euzko Gaztedi Indarra), в което действа изолирано радикално крило, уморено от безрезултатната дейност на НБП и активно встъпващо за съюз с ЕТА (т.н. EGI-Batasuna). Лидер на фракцията е Иняки Мухика Ареги, известен със своята упоритост в пропагандата: на него EGI поверява отговорността да сложи баско знаме (икуриня) върху кулата на катедралата в Бургос. Резултатите от тази акция са доста тъжни – Иняки Мухика пада на земята и чупи двата си крака. Но година по-късно, той отново се изкачва и изпълнява мисията си. В бъдеще този храбър човек е назначен от ръководството на Националистическата баска партия да отговаря за бойните младежки групи, но след това, когато се оказва, че тези групи нямат нужда от партия, той също разпространява сред съратниците си подривната пропаганда в полза на присъединяване към „етарас“.

Трябва да се отбележи, че позициите на „групата на петимата“, първоначално твърдо водещи организацията в националистически курс, в края на 1971 г. значително се разклащат. Има нещо, което не се случва само веднъж: връщайки се към своята „историческа“ платформа, ЕТА отново постепенно завива наляво, в посока на революционния национализъм. След завиването наляво на организацията същото прави и дружеската фракция в EGI. Всичко приключва закономерно и предвидимо: в края на 1971 г. значително радикализираната EGI-Batasuna напуска редиците на младежкото крило на НБП и вече е на пълно разположение на ЕТА V. Става дума не за обединение, а за пълно поглъщане, защото EGI-Batasuna, присъединявайки се към организацията, се отказва както от името си, така и от вътрешната си йерархия. Поглъщането, оформящо се със съвместно участие в „Деня на нацията“ през 1972 г., разширява структурата на „етарас“ с повече от петстотин нови активисти, както и дузина професионални кадри.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s