М-19. Въоръжена пропаганда

Предишна част

3.4. Comandos del Hambre

Уругвайските „Тупамарос“ с право се считат за основателите на тази абсолютно оригинална тактика, която е възприета не само от М-19, но и от почти всички революционни организации на континента. Въз основа на методите на Робин Худ, тези акции представляват, образно казано, експроприация на богатство или материали от богатите и последващото им разпределение на бедните и нуждаещите се.

Подобен вид акции са едни от първите, към които пристъпва М-19 след „официалното” му появяване през 1974 г. Въоръжени отряди на организацията отвличат камиони с храна (пилета, шоколад, мляко и др.) или играчки, разтоварват ги в оперативни складове и след това ги разпространяват в народните квартали и гетата като израз на тяхната загриженост и солидарност с потиснатите и ограбени хора. Хайме Батеман нарича този вид акции явления на „чиста политика“ и те несъмнено помагат за спечелването на симпатиите на масите.

3.5. Телевизионен и радио саботаж

От своя страна инициаторите на акциите, които преди това нямат аналогия в световната история, са аржентинските „Монтонерос“, които активно прекъсват телевизионните и радиоразпръскващи канали със съобщения от собственото си „Radio Liberación TV“ по време на „Контраофанзивата“ през 1978-1979 г. Впоследствие из целия континент е разпространен „Учебникът за радио освобождение“, изготвен от техническата структура на „Монтонерос“, в който на обикновените бойци се обяснява организацията и поддръжката на мобилните телевизионни и радио саботажни установки.

Саботажните действия на излъчващите комуникации са един от стълбовете на въоръжената пропагандна стратегия на М-19. Широко разпространена, тази тактика се отличава с екстравагантност, творчески подход, използване на иновативни технологии, както и успешно изпълнение на поставените цели: т.е. предоставяне на информация за организацията на широките колумбийски маси.

Движението разполага с технически средства и материали за прекъсване на сигналите на телевизионните и радиоканалите, излъчващи съобщения от собственото партизанско студио – Radio Venceremos Televisión del M-19. Прекъсвайки излъчването в най-гледаното време, М-19 може да разчита на вниманието на огромна аудитория, което гарантира не само успешното предаване на съобщенията, но и тяхното също толкова успешно приемане от населението.

Най-мащабните действия от този вид спокойно може да се нарече поредицата от телевизионни и радио саботажни акции през ноември 1980 г., посветена на т.нар. „президентска кампания“ на Хайме Батеман.

Въпреки развитието на техническите си възможности, М-19 не успява да систематизира тази дейност, характерна за първия, градски период от борбата на организацията. Саботажните действия на информационните канали са спорадични и в епохата на отстъплението на движението в джунглата те напълно престават.

3.6. Превземане на информационни институции

М-19 многократно извършва превземания на редакциите на периодичните издания и радиостанциите. Целите на подобни действия са ясни и разбираеми: директен призив по официалните канали към масите на съгражданите. Изпълнявани дълго време със завидна редовност, след 1985 г. подобни действия всъщност изчезват.

Между 1974 г. и 1984 г. М-19 извършва редица превземания на национални радиостанции и офиси на вестници. И ако смисълът на атаките срещу радиостудията е ясен без обяснение, – т.е. „пробив“ в радиоефира, – то същността на атаките срещу печатниците се свежда до пускането в обръщение на официалните вестници с вмъкнати в тях прокламации на движението. Затова, избирайки внимателно времето за подписването на следващия брой, въоръжените групи превземат цеха и вмъквайки свои материали в оформлението, зорко наблюдават печата на целия тираж.

След стратегическия провал на „Операция Син Кит“ и арестите на членове на организацията, М-19 планира да нанесе ответен удар като информира обществеността за широкото използване на изтезания, побои и извънсъдебни убийства от армията и полицията. За целта на 17 април 1979 г. една от въоръжените групи на движението превзема печатницата на националния вестник „El Caleño“.

Друго известно превземане се случва на 23 април 1984 г., когато офисът на „El Bogotano“ е нападнат от 24 партизани. Тук партизаните успяват да пуснат обръщение в тираж от осемдесет хиляди екземпляра на утрешния вестник, настоявайки за необходимостта от установяване на демокрация и мир в страната чрез цялостен диалог.

Следва продължение…

По материали от книгата на Ginneth Esmeralda Narváez Jaimes „La Guerra Revolucionaria del M-19 (1974 – 1989)“.

Източник: nikitich-winter.blogspot.com/2013/12/m-19-3436.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.