Гръцките партизани против нацистите, британците и техните протежета

С избухването на Втората световна война само няколко европейски държави, атакувани от хитлеристка Германия и нейните съюзници, успяват да окажат достойна съпротива на фашистите. Освен това, като правило, в тези страни съпротивата има партизански характер, тъй като редовните въоръжени сили на почти всички европейски държави губят многократно от Вермахта във въоръжение, оборудване, обучение и боен дух. Едно от най-сериозните партизански движения в историята на Втората световна война се разгръща и започва бойни действия срещу италианските и германските фашисти на територията на Гърция.

Между двете войни. Монархия и република

В периода между двете световни войни политическата ситуация в Гърция не е стабилна. Както е известно, Гърция е монархия, управлявана от династията Глуксбург. През 1922 г. на престола се възкачва Георги II – друг представител на династията, но през 1924 г. монархията в страната е свалена в резултат на военен преврат, който е ръководен от популярния офицер, участник в Гръцко-турската война, Николаос Пластирас. Гръцкото недоволство от монархическото управление се дължи на многобройните социално-икономически трудности, пред които страната е изправена след Първата световна война. По-специално е извършен известният гръцко-турски обмен на население, в резултат на който значителна част от мюсюлманите – турци, ислямизирани гърци и българи са преселени от територията на Гърция в Мала Азия, а почти милион и половина православни Гърците са преселени от Турция в Гърция. Присъствието на милион и половина бежанци от Турция не помага за решаването на икономическите проблеми на и без това отслабената гръцка монархия. След свалянето на монархията Пластирас предава властта на Народното събрание. В Гърция е установен режимът на Втората република, който продължава повече от десет години. Въпреки това републиканската форма на управление също не носи облекчение на икономическите и социалните проблеми на Гърция.

Йоанис Метаксас

Повече от десет години след антимонархическия преврат, на 1 март 1935 г. се извършва нов военен преврат. Оглавява се от генерал Георгиос Кондилис – министър на въоръжените сили на страната. Той връща властта на законния монарх Георги II. Въпреки това през 1936 г. Кондилис умира внезапно от сърдечен удар и цялата власт в страната преминава към министър-председателя на страната генерал Йоанис Метаксас. Метаксас (1871-1941) е професионален военен, който през далечната 1913 г. оглавява Генералния щаб на гръцките въоръжени сили. В политическо отношение Метаксас симпатизира на фашистка Италия, тъй като вижда в нейния режим единствената алтернатива на нарастващите леви социалистически и комунистически настроения в Гърция. В същото време Метаксас е наясно, че нарастващите апетити на италианския фашизъм представляват сериозна заплаха за политическия суверенитет на гръцката държава. В крайна сметка Италия претендира за водеща роля в Южните Балкани и се стреми да подчини на своето влияние не само Далмация и Албания, но и Гърция.

Италианско-гръцката война

На 28 октомври 1940 г. италианският посланик в Гърция Емануеле Граци представя ултиматум на министър-председателя Метаксас. В него италианското ръководство иска разрешение да въведе италиански войски в Гърция и да поеме контрола над стратегическите точки и съоръжения в страната. Отговорът на министър-председателя генерал Метаксас е кратък: не. В отговор Италия започва военна инвазия в Гърция. Бенито Мусолини, започвайки военни действия срещу гръцката държава, разчита на бързото поражение на гръцката армия, особено след като италианците подкупват няколко гръцки висши офицери. Завладяването на Гърция обаче не е толкова лесно. Свободолюбивият гръцки народ се надига да защити родината си от фашистките нашественици. В Гърция започва обща мобилизация на населението и повечето гръцки генерали и офицери са решени да защитават страната си. Въпреки факта, че италианските въоръжени сили многократно превъзхождат гръцката армия, бойният дух на елините свършва своята работа.

Италианските войски настъпват в крайбрежните райони на Западна Македония и Епир със силите на 3-та алпийска дивизия „Джулия”, наброяваща 11 хиляди войници. Бригада под командването на полковник Давакис, наброяваща само 2 хиляди войници и офицери, е хвърлена срещу италианската дивизия. Въпреки численото превъзходство на италианците, гърците успяват да задържат настъплението и да предприемат контраатака. Гърците прогонват италианците от страната си и продължават да се бият в съседна Албания. През март 1941 г. италианските войски на Балканите получават нови подкрепления и се опитват да повторят опита си да нахлуят в Гърция. Гръцките части обаче отново разбиват италианците и се приближават до албанското пристанище Вльора. За Европа през 1940 г. успехът на гръцката армия е парадоксален – преди това нито една атакувана от страните от „Оста“ страна не успява да защити своята независимост. Ядосан Бенито Мусолини е принуден да потърси помощ от Адолф Хитлер.

Нахлуване на Вермахта

На 6 април 1941 г. Германия се намесва в италианско-гръцката война на страната на Италия. Частите на Вермахта нахлуват в Гърция от македонска територия. Ситуацията се усложнява от факта, че по-голямата част от гръцката армия – 15 пехотни дивизии, обединени в армиите на „Епир“ и „Западна Македония“ – се намират в Албания, където са съсредоточени срещу италианските войски. Нахлуването на германската армия от територията на България поставя гръцкото командване в безизходица. Оперативно от западния фронт могат да бъдат прехвърлени не повече от шест пехотни дивизии. Въпреки че на 5 март 1941 г. британски експедиционен корпус, пристиащ от Египет, започва да влиза в Гърция, неговите сили също са недостатъчни за организиране на пълноценна съпротива срещу Вермахта. В състава на експедиционния корпус влизат 2-ра новозеландска и 6-та австралийска дивизия, 1-ва британска бронетанкова бригада и 9 въздушни ескадрили. Страните от „Оста“ концентрират над 80 дивизии срещу Гърция – 32 германски, 40 италиански и 8 унгарски.

Три дни след нахлуването на хитлеристите, на 9 април 1941 г. командирът на британските сили генерал Уилсън взима решение за отстъпление на експедиционния корпус. Гръцките войски нямат сили за съпротива срещу Вермахта и на 23 април 1941 г. в Солун е подписан актът за капитулация. От гръцка страна той е подписан от генерал Георгиос Цолакоглу, който нарушава заповедта на гръцкия главнокомандващ. В същия ден гръцкият крал Георги II със своето правителство заминава за Крит. Натоварването на британски войски на корабите започва на 25 април 1941 г. Под прикритието на 6 крайцера и 19 ескадронни миноносеца на британския флот, на 11 транспортни кораба частите на британския контингент се оттеглят от територията на Гърция за пет дни. На 25 април частите на Вермахта влизат в Тива, на 26 април – в Коринт, а на 27 април окупират Атина. През май 1941 г. германските войски превземат остров Крит.

Създаване на ЕАМ/ЕЛАС

Съпротивата срещу германските и италианските нашественици след бягството на краля и предателството на значителна част от генералите и висшите офицери се води от гръцките политически партии с републиканска ориентация. На 27 септември 1941 г. комунистическата, социалистическата, аграрната партии и Съюзът на народната демокрация обявяват създаването на ЕАМ – Национален освободителен фронт на Гърция. Всъщност EAM се превръща в основната организационна структура, която обединява всички политически сили на гръцкото общество, които решават да се вдигнат на борба срещу германските и италианските окупатори.

Три месеца след създаването на ЕАМ се създава военизираното крило на фронта – Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС). ЕАМ-ЕЛАС си поставят за основна цел обединението на всички патриотични сили в Гърция, заинтересовани от освобождението на страната от чуждите окупатори. В началото на 1942 г. първите части на ЕЛАС започват военни действия срещу италианските и германските нашественици. Начело на отрядите на ЕЛАС е Арис Велухиотис (1905-1945). Този безстрашен човек от младостта си участва в дейността на Комунистическата партия на Гърция, по време на диктатурата на генерал Метаксас е заточен на остров Корфу. Като член на ЦК на Комунистическата партия на Гърция е назначен за главнокомандващ на Гръцката народна освободителна армия и я ръководи през 1942-1944 г. Именно под ръководството на Арис ЕЛАС извършва брилянтни операции срещу окупационните сили, включително прочутата експлозия на моста на Горгопотамос.

В същото време дейността на ЕЛАС предизвиква недоволство сред гръцкото кралско правителство в изгнание, зад което стои Великобритания. Британското ръководство се опасява, че ЕЛАС в случай на победа ще доведе комунистите до властта в Гърция, като следователно вижда в Гръцката народна освободителна армия почти по-голяма заплаха, отколкото в хитлеристите и италианските фашисти. През септември 1942 г. в Гърция са изпратени британски офицери от Управлението за специални операции, натоварени със задачата да установят контакти с представители на нелегалните среди и да извършат саботажни операции. Под британски контрол е създадена роялистка антикомунистическа партизанска организация – Национална републиканска гръцка лига (ЕДЕС) под ръководството на Наполеон Зервас. Силите на ЕЛАС и ЕДЕС обаче не са съпоставими, както и нивото на тяхната реална активност. Затова британските офицери, изпратени в Гърция, са принудени да се свържат с партизаните от ЕЛАС и да започнат да планират съвместни операции с тях. Взривът на моста на Горгопотамос е извършен със съвместното участие на партизаните от ЕЛАС, ЕДЕС и британските диверсанти. 150 бойци от ЕЛАС, 52 бойци от  ЕДЕС и 12 британски офицери участват пряко в операцията. През нощта на 25 ноември 1942 г. партизаните унищожават италиански гарнизон и взривяват моста над река Горгопотамос. Благодарение на този саботаж снабдяването с оръжия и боеприпаси на войските на генерал Ромел, които се бият в Северна Африка и зависят от постоянните товари, пристигащи от центъра през Гърция, е нарушено. Участието в съвместната операция обаче не допринася за по-нататъшното развитие на сътрудничеството между роялистите от ЕДЕС и лявата ЕЛАС.

ЕЛАС срещу роялистите и англичаните

В края на 1942 г. избухват въоръжени сблъсъци между двете най-големи партизански армии в Гърция. ЕЛАС през 1943 г. успява да постави под свой контрол почти половината от територията на Гърция. До октомври 1944 г. частите на ЕЛАС успяват да освободят почти цялата страна, което предизвиква отстъплението на частите на Вермахта, които се страхуват да бъдат напълно отсечени в резултат на настъплението на съветските войски на Балканите. По това време ЕЛАС е най-голямата въоръжена организация в Гърция и включва 119 хиляди офицери, войници, партизани и 6000 членове на националната милиция. Сформирани са десет дивизии на ЕЛАС – 1-ва Тесалийска, 2-ра Атическа, 3-та Пелопонеска, 6-та Македонска, 8-ма Епирска, 9-та, 10-та и 11-та Македонска, 13-та Румелска и 16-та Тесалийска. Всяка дивизия представлява стрелково съединение с обща численост от 3000 до 6000 бойци и командири, въоръжени предимно със стрелково оръжие. В състава на ЕЛАС влиза и кавалерийската бригада, която се смята за едно от най-ефективните формирования на Гръцката народна освободителна армия. Кавалерийските отряди на гръцките партизани са организирани в планините на Тесалия и се оказват отлични във военните действия във високопланинските райони. До 1944 г. кавалерийската бригада наброява 1100 бойци и командири, има 1000 коня, както и няколко танка и бронирани автомобили.

Докато съветската армия освобождава Югославия, британците започват да стоварват войски на територията на Гърция. На 4 октомври 1944 г. десантират първите подразделения на британската армия. Целта на десанта на територията на Гърция, където всъщност приключва съпротивата на Вермахта, е да се предотврати нахлуването в страната на съветските войски. За британците освобождението на Гърция от части и формирования на Червената армия е по-ужасно от запазването на страната под властта на хитлеристките окупатори, тъй като Великобритания се опасява, че ако в Гърция бъде установен просъветски режим, всички Балкани ще бъдт под пълния контрол на Сталин. Още през април 1943 г. Великобритания започва да оказва всестранна помощ на антикомунистическите части на гръцката съпротива. През октомври 1943 г. подразделенията на ЕДЕС се бият срещу комунистическите партизани в съюз с… колаборационистките войски, контролирани от хитлеристките окупатори. Херман Нойбахер припомня, че британското военно командване дори се опитва да убеди хитлеристите да не се оттеглят от Гърция, а да останат тук, за да продължат борбата срещу комунистическите формирования на ЕЛАС.

На 12 октомври 1944 г. частите на Вермахта напускат Атина, а знамето на хитлеристка Германия е свалено от Свещената скала на Акропола. На 4 ноември 1944 г. последните части от хитлеристката армия напускат Гърция. По това време 31,5 от 33-те области на Гърция са под контрола на комунистите от ЕЛАС. ЕДЕС контролира само 1,5 области. Въпреки това, когато генерал Скоби се появява в Атина, той обявява искане за разпускане на въоръжените сили на ЕЛАС. Представителите на комунистите отказват да подпишат указа за разпускането на ЕЛАС и напускат гръцкото правителство. В Атина се провежда огромна демонстрация срещу действията на британското командване и контролираното от тях гръцко правителство, която събира 500 хиляди участници. Полицията е изпратена да разпръсне демонстрацията и на 5 декември 1944 г. подразделения на британската армия влизат в битка срещу ЕЛАС. В продължение на месец британските войски се бият срещу гръцките комунисти. И това е в онези дни, когато се решава съдбата на хитлеристка Германия в Централна Европа, като съветските войски освобождават градове и села в европейските държави с кървави битки. Британците обаче не успяват да смажат ЕЛАС и британското командване започва дипломатически „трикове“. На 26 декември в Атина е свикана конференция, в която участват представители на ЕЛАС и гръцкото правителство, контролирано от британците. Конференцията е председателствана от епископ Дамаскинос – протеже на британците. Той е назначен за регент на страната и това въпреки факта, че през годините на окупацията на страната от италианците и хитлеристите той благославя протежетата на окупаторите – Цолакоглу и Ралис.

Николас Пластирас

Генерал Николас Пластирас е назначен за министър-председател на новосъздаденото гръцко правителство – същият, който през 1924 г., двадесет години по-рано, ръководи антимонархическия военен преврат. Въпреки антимонархическите и републикански убеждения обаче генерал Пластирас е широко известен като пламенен противник на Съветския съюз и комунистите, така че британците залагат на него, като му нареждат да оглави гръцкото правителство. Междувременно, докато ЕЛАС преговаря с представителите на буржоазните сили, британските войски продължават да атакуват позициите на комунистите. Само от 3 декември 1944 г. до 15 януари 1945 г., в рамките на един месец и една седмица, британската авиация извършва 1665 полета над територията на Гърция. Въздушните удари унищожават 455 превозни средства, 4 артилерийски оръдия и 6 парни локомотива, принадлежащи на ЕЛАС. В крайна сметка, използвайки численото превъзходство и превъзходството в оръжията, британците установяват контрол над територията на Гърция. През януари 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са принудени да се съгласят с неблагоприятните условия на примирието, предложено от гръцкото пробританско правителство, а на 12 февруари 1945 г. гръцкото правителство, от една страна, и ръководството на ЕЛАС и Комунистическата партия на Гърция, от друга страна, сключват мирно споразумение в град Варкиза. В съответствие с това споразумение ЕЛАС е разформирована, а бойците й подлежат на демобилизация.

Въпреки това най-радикалните ветерани от ЕЛАС, водени от самия Арис Велухиотис, създателят и първи главнокомандващ на Гръцката народна освободителна армия, отказват да сложат оръжието и продължават въоръжената съпротива срещу британските окупатори и техните сателити от гръцкото буржоазно правителство. Повечето от комунистическите лидери обаче не заемат страната на Велухиотис и безстрашният партизански командир само с малцина поддръжници продължава антибританската съпротива. През юни 1945 г. отрядът на ЕЛАС под командването на Велухиотис е разбит в района на Арта. На Арис Велухиотис и неговият асистент Дзавелас са отрязани главите и са изложени на площада в Трикала. Показателно е, че в битките срещу ЕЛАС британците и техните съюзници от гръцкото буржоазно правителство не се поколебават да използват помощта на хитлеристите и колаборационистите, които остават в Гърция. Както е известно, една от последните гръцки територии, освободени от хитлеристките войски, е остров Крит. Когато британските десантчици стигат Крит, те се бият с местните формирования на ЕЛАС. Британците искат помощ от… 212-и танков батальон на Вермахта, който се намира на острова. Хитлеристите не пропускат да се притекат на помощ на британците и заедно с тях разбиват комунистическите дивизии на ЕЛАС.

През септември 1945 г. крал Георги II се завръща в Гърция, надявайки се на безпрепятствено възстановяване на монархията в страната. Георги обаче трябва да се изправи срещу сериозна съпротива от гръцките партизани от ЕЛАС, чиито войски продължават да нападат гръцка територия от съседни Югославия и Албания, които са под контрола на комунистите. Основната роля в организирането на подкрепа за ЕЛАС изиграва Югославия, в която комунистическите партизани на Йосиф Броз Тито все пак успяват да дойдат на власт. Именно на територията на Югославия действат нелегалните бази на гръцките партизани. Когато през ноември 1944 г. П. Русое, член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Гърция, се среща с Тито, последният се съгласява да окаже военна помощ на ЕЛАС в случай на конфликт с британците. На територията на Югославия е сформирана македонска бригада, съставена от гръцки бежанци. Именно нея Тито възнамерява да използва като основна военна подкрепа за ЕЛАС, тъй като югославските комунисти все още не могат да предложат свои собствени въоръжени сили, за да помогнат на гръцките съмишленици – страната е в руини след хитлеристката окупация и Тито има достатъчно собствени проблеми, които не му позволяват да окаже по-съществена помощ на гръцките партизани.

На 12-15 февруари 1946 г. се провежда пленум на ЦК на Комунистическата партия на Гърция, на който комунистическото ръководство решава да откаже да участва в изборите и да премине към организиране на въоръжена съпротива срещу монархическото правителство и британските окупатори. Генералният секретар на Комунистическата партия Никос Захариадис вярва, че Съветският съюз и народните демокрации от Източна Европа ще помогнат за победата на социалистическата революция в Гърция. В Белград Захариадис се среща с Тито, а след това, в Крим, със Сталин. Сталин обаче също няма ресурс да окаже значителна помощ на гръцките комунисти, особено след като между него и Чърчил има споразумение за разделяне на сферите на влияние в Европа, окупирана от съюзническите сили. Следователно съветското ръководство може да предложи на гърците само информационна и дипломатическа подкрепа. И въпреки това, въпреки ограничените ресурси, гръцките комунисти влизат в неравностойна конфронтация с кралското правителство, зад което стоят Великобритания и Съединените щати.

Начало на гражданската война в Гърция

В навечерието на изборите, насрочени за 31 март 1946 г., въоръжен отряд от гръцки партизани под командването на Ипсиланти превзема село Литохоро. По същото време в западната част на Егейска Македония започва въоръжено въстание на Славянския македонски национален освободителен фронт, който също се противопоставя на монархистката власт. На 3 юли бойци от фронта предприемат въоръжена атака срещу позициите на гръцката жандармерия край село Идомени. След като се оттеглят на югославска територия, партизаните се събират и предприемат няколко нови нападения. До края на лятото на 1946 г. Славянския македонски национален освободителен фронт успява да постави под свой контрол почти цялата територия на Егейска Македония. Въпреки това гръцкото население в по-голямата си част се тревожи от действията на фронта, тъй като вижда в него инструмент за утвърждаване на югославско влияние, което застрашава териториалната цялост на Гърция (гърците вярват, че Тито ще „отсече“ районите, населени със славяно-македонци от страната). Затова ръководството на комунистическата партия, за да не загуби подкрепата на гръцкото население, отказва каквото и да е сътрудничество със Славянския македонски национален освободителен фронт.

Към август 1946 г. в Македония и Тесалия действат около 4 хиляди комунистически партизани. Партизанските отряди се набират от наплива на доброволци от селското население в планинските райони. На свой ред гръцкото правителство има редовна кралска армия от 15 хиляди войници и офицери и 22-хилядна национална жандармерия. Въпреки това много военни и дори жандармеристи симпатизират на комунистическите партизани и понякога дори преминават на тяхна страна, присъединявайки се с оръжието си към партизанските формирования. Северните райони на Гърция се превръщат в арена на ожесточена конфронтация между правителствените сили и комунистите, които са подкрепени от съседните Югославия и Албания. На 1 септември 1946 г. в Съвет за сигурност на ООН се изказва съветският пратеник Дмитри Мануилски, който говори в защита на славяно-македонското население в Северна Гърция. На 4 септември СССР обявява подкрепата си за Албания, която в този момент е под заплахата от военна инвазия на гръцката кралска армия. Въпреки това през септември-ноември 1947 г. е приета резолюция на Общото събрание на ООН, осъждаща политиката на Албания, България и Югославия за подкрепа на „антиправителствените сили“ в Гърция. Междувременно на територията на Гърция се засилват партизанските отряди с комунистическа ориентация. Сформирана е Демократичната армия на Гърция, която става наследник на ЕЛАС. Оглавява се от генерал Маркос Вафиадис – убеден апологет за продължаването на партизанската война срещу кралското правителство до пълна победа. Демократичната армия на Гърция получава логистична подкрепа от съседна Югославия. Югославяните доставят на гръцките партизани съветско стрелково оръжие, минохвъргачки, огнехвъргачки и артилерийски оръжия. Дори няколко патрулни кораба и италианска подводница, използвани за тайно доставяне на военни доставки до гръцкия бряг, са на въоръжение в Демократичната армия на Гърция. Числеността на партизанската армия достига 25 хиляди бойци и командири.

Партизаните срещу проамериканския режим

Тактиката на гръцките партизани през разглеждания период се състои в извършване на бързи набези срещу селски селища, при които се изземва храна, разоръжават се и се унищожават гарнизоните на правителствените войски и жандармерията и се набират доброволци от селското население. Командването на Демократичната армия на Гърция е убедено, че подобна тактика ще изтощи правителствените войски, ще разпръсне силите им из цялата страна и в крайна сметка ще доведе до поражението на кралското правителство. Но „изтощителната тактика“ има очевиден недостатък, а именно – намаляване на подкрепата за комунистите от селското население, което търпи множество загуби по време на партизанските набези. Набезите по правило се извършват в граничните райони на Гърция, тъй като партизаните очакват, в случай на неуспешна атака, бързо да се оттеглят към албанска или югославска територия.

Гръцки партизани от ЕЛАС

По време на операцията за превземане на градовете Контса и Флорина гръцките комунисти се надяват да освободят тези селища и да създадат освободена територия, където трябва да се формира гръцкото комунистическо правителство. Но формированията на Демократичната армия на Гърция не успяват да изпълнят поставената задача и партизаните са принудени да се оттеглят от превзетите градове. Освен набези, партизаните прибягват и до саботажна тактика. Многократно партизански диверсионни отряди извършват взривове на участъци от железопътната линия, свързваща Атина и Солун. В същото време партизански отряди, разположени в Албания и Югославия, обстрелват гръцки градове и села с артилерийски оръжия. От своя страна правителствените войски, страхувайки се от избухването на въоръжен конфликт с народните демокрации на Югославия и Албания, не отговарят на тези обстрели и не се опитват да преследват партизаните, които се оттеглят на територията на съседните държави.

През 1947 г. генералният секретар на Комунистическата партия на Гърция Захариадис се обръща към ръководството на Албания, Югославия и Съветския съюз с искане за увеличаване на обема на военната помощ. През пролетта на 1947 г. силата на Демократичната армия на Гърция се увеличава и позициите й в страната значително се засилват. Гръцкото кралско правителство, преориентирайки се от Великобритания към САЩ, също моли съюзниците за помощ в борбата срещу комунистическите партизани. Американското ръководство вижда в успешното потушаване на гръцките комунисти гаранция за постепенното изтласкване на комунистите и в другите страни от Източна Европа. На 23 декември 1947 г. Комунистическата партия на Гърция провъзгласява създаването на Временно демократично правителство на Свободна Гърция, което е активно подкрепено от югославските, българските и албанските ръководства. Съветският съюз обаче не признава правителството на гръцките комунисти. Сталин няма да се кара с Великобритания и Съединените щати и също е недоволен от продължителната гражданска война в Гърция, тъй като вижда в нея фактор за политическа и икономическа дестабилизация на целия Балкански полуостров. През февруари 1948 г., срещайки се с югославското ръководство, Сталин настоява за възможно най-бързото прекратяване на въстаническото движение в Гърция, но в същото време ръководителят на Съветския съюз не дава пряка заповед за прекратяване на партизанската съпротива. В тази връзка югославските лидери, след като се срещат и обсъждат думите на Сталин с лидерите на гръцките комунисти, стигат до извода, че липсата на пряка заповед за прекратяване на съпротивата означава, че има възможност за нейното продължаване, а СССР просто отхвърля отговорността за подкрепата на гръцките бунтовници. Демократичната армия на Гърция преминава към тактиката на завземане на територии в северната част на страната, където възнамерява да създаде освободена територия. Въпреки това по това време с помощта на Великобритания и Съединените щати гръцките правителствени сили значително се засилват, като получават нови оръжия и увеличават числеността си до 180 хиляди войници и офицери. Командването на армията на САЩ изпраща опитни военни съветници в помощ на гръцките правителствени сили. Колосални суми са изразходвани за подпомагане на Гърция в борбата срещу комунистическите партизани.

Поражение на комунистическото движение

В началото на 1948 г. гръцките правителствени сили започват решителна офанзива срещу партизанските позиции. В планинските райони на Гърция се водят ожесточени битки, но спецификата на планинския терен е в полза на партизаните дълго време. Планинските села през зимата стават практически недостъпни, тъй като дъждът и снегът размиват черните пътища и правят невъзможно движението на автомобили и бронирани превозни средства. През зимата правителствените войски спират антипартизанските операции, тъй като техните възможности стават равни и правителствените сили не могат да използват своето превъзходство в технологиите. Когато Съединените щати доставят модерни самолети на Гърция, гръцките правителствени сили започват тактиката на въздушни удари срещу партизанските бази. В същото време спира и подкрепата за комунистите от местното население. Факт е, че селяните от планинските райони се доверяват в по-малка степен на бунтовниците, които носят някои проблеми на селата: след партизанските набези в селата се появяват правителствени войски. Най-голямо възмущение сред селското население предизвиква практиката на насилствена мобилизация на селските жители, към която преминава командването на Демократичната армия на Гърция. Нещо повече, партизаните залавят насила юноши на възраст 14-18 години, които след това са транспортирани в Албания и Югославия в техните бази и след това са хвърлени в битка срещу правителствените сили. Много селяни, които преди това симпатизират на комунистите, започват да помагат на правителствените войски и жандармерията в намирането на партизанските отряди и установяването на привържениците на партизаните сред селското население. Тактиката на светкавични набези от териториите на съседни държави, използвана от партизаните през последните години, също престава да дава резултати.

През август 1948 г. правителствените войски, наброяващи 40 000 войници и офицери, обграждат 8 000 партизански отряд под командването на самия генерал Вафиадис. Партизаните успяват да излязат от обкръжението с големи загуби. През 1949 г. генерал Вафиадис е отстранен от поста командващ на Демократичната армия на Гърция, която се ръководи лично от генералния секретар на Комунистическата партия на Гърция Захариадис. За разлика от Вафиадис, който настоява за използването на тактиката на „изтощителната“ партизанска война, Захариадис се застъпва за воденето на класическа война посредством силите на големи военни формирования. Тази гледна точка обаче е коренно погрешна – партизанските отряди не са в състояние да издържат на сблъсъци с правителствените войски и са лесно унищожени от последните. Междувременно правителствените сили извършват претърсване на територията на Пелопонес, където според командването се намират основните нелегални бази на партизаните и многобройните им поддръжници.

До пролетта на 1949 г. правителствените сили успяват да прогонят партизаните от Пелопонес и след това да унищожат въстанието в Централна Гърция. Скоро правителствените сили обкръжават най-голямата партизанска база във Вица. Командването на Демократичната армия на Гърция решава да защити базата със 7500 партизани, но това е погрешно решение. Правителствените сили, превъзхождащи по численост и оръжие партизаните, ги изгонват от базата и на практика ги унищожават. Само разпръснати бунтовнически части успяват да пробият до територията на съседна Албания. На 24 август правителствените сили атакуват другата голяма партизанска база Грамос, която също е разбита. Всъщност въстанието в Гърция претърпява съкрушително поражение. Поражението на партизанското движение в страната е улеснено и от преориентацията на Югославия към сътрудничество със Запада, след което през юни 1949 г. Тито заповядва блокада на югославско-гръцката граница, което лишава партизаните от възможността да използват югославската територия за собствени цели. Гръцките комунисти обвиняват Тито в държавна измяна и сговор с „монархическо-фашисткото“ правителство на Гърция. Съветската преса също отправя подобни обвинения срещу Югославия и нейния лидер. Въпреки информационната подкрепа обаче съветското ръководство не отива по-далеч от гръмки изявления за Тито. Сериозна грешка е и заявлението на Комунистическата партия на Гърция за подкрепа на борбата за създаване на Македония и влизането й в „балканска федерация“. За повечето гърци подобна политика е свързана с разрушаването на териториалната цялост на гръцката държава, което също не допринася за укрепване на позицията на комунистите в гръцкото общество. В резултат на гражданската война, продължила почти пет години, са убити 12 777 войници и офицери от правителствените сили, около 38 000 партизани, а 4124 цивилни са убити от партизаните. 40 хиляди партизани от Демократичната армия на Гърция са пленени. Гражданската война поразява и икономическата инфраструктура на Гърция.

Съветският съюз носи отговорност в целия следвоенен период от своето съществуване за политическите последици от поражението на гръцките комунисти. Гърция се оказва преден пост на американското влияние на Балканите и Средиземноморския регион, като става активен член на НАТО. Във вътрешната си политика Гърция следва стратегия за брутално потискане на комунистическата опозиция, превръщайки се в един от най-жестоките антикомунистически режими в следвоенна Европа. Гръцките комунисти трябва да действат в нелегални условия и да понесат тежки загуби в резултат на масираните репресии. Въпреки това лявото движение в Гърция дълго време остава едно от най-силните в Южна Европа и именно този фактор до голяма степен се превръща в една от причините за преврата на „черните полковници“.

Автор: Илья Полонский

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.