„Справедлива кауза“ – военната операция на САЩ срещу Панама (1989 г.)

Интервенцията срещу Панама е най-голямата военна акция на САЩ след агресията във Виетнам. За пореден път светът става свидетел как американският империализъм, проявявайки пълно пренебрежение към общоприетите норми на междудържавните отношения, грубо нарушавайки Устава на ООН, поема по пътя на въоръжено посегателство върху суверенитета на независима държава.

Подобни интервенционистки действия са в явно противоречие с положителните тенденции, които се налагат в световната политика днес, с линия на диалог и политически и дипломатически методи за разрешаване на сложни международни въпроси. Те също така свидетелстват за факта, че Вашингтон, не пропускайки никаква възможност да научи другите страни на нормите на цивилизованите отношения, постоянно изразявайки „загриженост“ за вътрешните процеси, които протичат в тях, не бърза да се откаже от прословутото „право“ на военна намеса в различни региони по света, като произволно ги обявява за зони на своите „жизненоважни интереси”. Отново е демонстрирана привързаност към старото имперско мислене, политиката на „голямата пръчка“ и „дипломацията на канонерските лодки“.

Постоянното желание на САЩ да контролират развитието на вътрешнополитическите процеси в Панама се дължи преди всичко на стратегическото значение на Панамския канал, който е най-големият възел на морските комуникации между Атлантическия и Тихия океан. Предлага се за кораби от почти всички класове, с изключение на някои видове самолетоносачи, и е възможно да преминават кораби през система от сдвоени шлюзове в двете посоки едновременно. През 1903 г. на Панама е наложен договор, който позволява на Съединените щати да окупират зоната на Панамския канал и да контролират напълно използването на този воден път. През 1977 г., под натиска на световната общност, американската администрация е принудена да сключи нов договор, предвиждащ прехвърлянето на канала под юрисдикцията на Панама до 2000 г., както и премахването на американски военни съоръжения на панамска територия. Тук се намират командният пункт и щабът (Quarry Heights) на Обединеното командване на въоръжените сили на Съединените щати в зоната на Централна и Южна Америка (OK ВС САЩ в зоната на ЦЮА), базата на военновъздушните сили Хауърд, база на ВМС на САЩ и редица други важни обекти.

Конфликтът в отношенията между САЩ и Панама започва да назрява през 1937 г. и се свързва главно с отказа на панамското ръководство да предостави територията на страната за интервенционистки действия срещу Никарагуа. Този период е белязан от активизирането на дейността на Панама в подкрепата на прогресивните движения в Централна Америка като цяло, както и в защита на собствения си суверенитет и национална независимост. Поради това американската администрация залага на отстраняването на генерал Мануел Нориега и неговото правителство от власт и установяването на проамерикански режим в страната. През 1987-1989 г. са използвани почти всички методи за военно-политически, икономически и психологически натиск върху републиката с цел подкопаване на позициите на ръководството на Панама. Кулминацията на мащабната и дългосрочна антипанамска кампания е операцията на американските въоръжени сили „Справедлива кауза“, която е проведена в пълно съответствие с „неоглобалистката“ концепция за „конфликти с ниска интензивност“.

В опит да оправдаят в лицето на световната общност въоръжената инвазия, представителите на администрацията на САЩ многократно заявяват, че целите на операцията са преди всичко да защитят американските граждани в Панама, да отстранят генерал Нориега от всички ръководни постове и да го привлекат пред съда като един от лидерите на наркомафията. Въпреки това в изявление на Независимата комисия за разследване на инвазията на САЩ в Панама, която включва видни американски адвокати, културни дейци и работнически активисти, се отбелязва, че истинската цел на интервенцията е „да доведе на власт марионетно правителство, желаещо да се предоговорят условията на договорите за Панамския канал по такъв начин, че 14-те американски военни бази да могат да работят дълго време след 2000 г., когато трябва да бъдат закрити съгласно договорните задължения“.

Решението за провеждане на операция „Справедлива кауза“ е взето от президента на САЩ на 17-18 декември 1989 г. без предварителна консултация с Конгреса на САЩ.

Според материали, публикувани в западната преса, концепцията на операцията предвижда:
– чрез внезапни удари от самолети на тактическата авиация през нощта да се разбият основните формирования на силите за национална отбрана (СНО) на Панама в техните постоянни пунктове на дислокация, да се деморализират и да се лишат от способността да организират съпротива;
– чрез съвместните действия на въздушните десантни сили, както и частите и подразделенията на въоръжените сили на САЩ, постоянно разположени в Панама, да се завземат най-важните административни съоръжения в градовете Панама, Колон и Рио Ато, да се разоръжат гарнизоните на СНО и да се засили контрола над зоната на Панамския канал;
– да се залови генерал Мануе Нориега и да се предаде в САЩ за съд;
– да се осигури установяването на „демокрация“ в Панама и прехвърлянето на държавната власт към проамериканското правителство на Гилермо Ендара.
В операцията участват части и подразделения на ОК ВС САЩ в зоната на Централна и Южна Америка, както и група подкрепления от „силите за бързо реагиране“, прехвърлени в Панама в началото и по време на военните действия (виж таблицата). Основните цели на операция „Сраведлива кауза“ са планирани да бъдат постигнати в рамките на 4-6 часа.

Задачите на оперативните групи в началния етан на операция „Справедлива кауза“

 

 

 

Според чуждестранната преса във военните действия участват общо около 26 хиляди американски военнослужещи (от които почти 13 хиляди са прехвърлени от Съединените щати от 20 декември до 24 декември 1989 г.), повече от 100 танка и бронетранспортьори, около 140 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки, до 350 пускови установки за противотанкови управляеми ракети и 170 хеликоптера на армейската авиация, до 30 бойни самолета. Повече от 500 души участват от 1-во авиационно крило със специално предназначение на 23 ВА ВТАК на ВВС, както и 12 самолета (седем АС-130Н, три МС-130, два НС-130) и девет хеликоптера (пет МН-53J, четири MH -60), които изпълняват повече от 400 полета в хода на операциите с общо полетно време над 1200 часа. Участват два самолета AC-130A от 919-та авиационна група със специално назначение към командването от резерва на ВВС на САЩ във военните действия, извършвайки 22 излитания (повече от 60 часа полет). Прехвърлянето на войски и техника е извършено от самолети С-5А, С-130 и С-141 от състава на 27 транспортни авиокрила на редовните ВВС и техните резерви.

Въоръжените сили на Панама (от 1983 г. официалното им име е сили за национална отбрана) към началото на агресията наброяват около 12 хиляди военнослужещи, включително 11 хиляди в сухопътните войски и полицията (шест отделни пехотни батальона, два отделни спецбатальона). ), ВВС – около 500 души, ВМС – до 400 души. СНО са въоръжени с около 30 бронетранспортьора, над 50 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки, 20 хеликоптера и 23 спомагателни самолета, 12 лодки. Освен това през 1988 г. е създадено допълнително въоръжено народно опълчение („батальони на достойнството“), наброяващо около 9 хиляди души. Подразделенията на опълчението са главно в зоната на Панамския канал и в западните провинции на страната.

Общото ръководство на операцията е поверено на министъра на отбраната на САЩ Р. Чейни и председателят на комитета на началник-щабовете генерал К. Пауъл, а прякото командване – на командира на 18-ти въздушнодесантен корпус генерал-лейтенант К. Щайнер и главнокомандващия на ОК ВС САЩ в Централна и Южна Америка генерал М. Търман.

Военните действия започват в 1:00 часа (местно време) на 20 декември 1989 г. с изненадващи атаки на тактическата авиация срещу основните обекти (гарнизони) на СНО в градовете Панама, Колон, Рио Ато, Давид, както и с действията на специално създадените за операцията оперативни групи от частите и подразделенията на сухопътните войски и морската пехота (виж таблицата). Включените в тях подразделения на „рейнджърите“ (от силите за специални операции) след кацане завземат определени цели и осигуряват кацането на транспортните самолети с тежко въоръжение.

В първите часове на нощната въздушно-десантна операция (най-мащабната след Втората световна война) участват едновременно 111 самолета, от които 84 (два С-5, 63 С-141, 19 С-130) извършват парашутно спускане на войски и товари на височина 150-180 м., и 27 (10 С-5, 14 С-141, три С-130) – кацане. По-късно, през първия ден от операцията, са извършени още 53 полета: 40 – със самолет С-141 и 13 – със самолет С-5. Общо от 20 до 22 декември военнотранспортната авиация осигурява прехвърлянето на 10 600 войници в зоната на бойните действия, а от 23 до 24 – допълнително 2400 войници. Тежките въоръжения и техниката са разтоварени на летищата Токумен, Олбрук и Хауърд.

На 20 декември 1989 г. в периода от 1:00 до 1:30 часа оперативните групи Пасифик, Атлантик и Семпер Фиделис изпълняват почти безпрепятствено възложените им задачи. При превземането на сградата на Генералния щаб на СНО и гарнизона Форт Амадор оперативна група „Байонет“ среща съпротива от подразделение на охраната и е принудена да организира щурм с подкрепата на артилерия и бойни хеликоптери, както и танкова рота от 82-ра въздушнодесантна дивизия (17 танка „Шеридън“). Командването на оперативна група „Ред“ при блокиране на гарнизона на СНО в Рио Ато също трябва да създаде щурмови отряди, които с подкрепата на самолети и хеликоптери A-7D завземат казармата във военния град.

В хода на щурмовите действия, според американското командване, използването на нови видове оръжия от сухопътните войски, по-специално ръчните противотанкови гранатомети АТ-4, е много ефективно. Корпусът на морската пехота активно използва колесните бронирани автомобили LAV-25.

В началния етап на операция „Справедлива кауза“ тактиката на оперативните групи е следната:
– скрито и бързо придвижване към определени обекти по един или няколко маршрута, блокиране на подходите към тях и (при липса на въоръжена охрана) незабавно превземане;
– организация и провеждане на нападение на обект (при наличие на организирана съпротива), по време на което се създава огромно огнево предимство с използване на всички щатни и прикачени огневи средства;
– поддържане на тясно взаимодействие между съседните оперативни групи (типично за военните операции в Панама), както и армейската авиация и артилерията;
– децентрализирано използване на армейската авиация и артилерията в хода на военните действия в града.

Основната задача на самолетите и хеликоптерите от силите за специални операции е да нанесат превантивни удари по предварително определени цели 10-15 минути преди началото на десантния щурм, както и да потиснат огнищата на съпротива. За операции през нощта всички членове на екипажите (включително тези от армейската авиация) са оборудвани с устройства за нощно виждане ANVIS-6S (очила, монтирани на шлема), които позволяват водене на насочен огън по наземни цели и осигуряване на идентификация на своите подразделения (чрез използването на специални маркировки върху облеклото на военния персонал, техниката и границите на местата за кацане).

По време на въоръжената инвазия в Панама американското командване за първи път използва нови оръжейни системи на самолети в реална бойна ситуация: хеликоптер AN-64A Apache и тактически изтребител F-117A, базиран на стелт технологията. Общо, според чуждестранните източници, в операцията участват шест самолета F-117A, два от които участват във въздушен удар по обектите на гарнизона в град Рио Ато (80 км. югозападно от Панама Сити).

В бойните действия участват шест самолета A-7D от ВВС на Националната гвардия, които са постоянно разположени в авиобаза Хоуърд. Тяхната замяна се извършва на принципа на ротацията. Те извършват 76 боеви излитания.

За осигуряването на презареждане във въздуха са привлечени самолетите-цистерни KS-135 и KS-10 на командването на стратегическата авиация на ВВС на САЩ. В рамките на 12 дни те изпълняват над 160 полета и прехвърлят около 5000 тона гориво в зарежданите самолети.

Активно се използват 18 самолета за насочване на авиацията ОА-37 от 24-то смесено авиокрило на 830-та авиодивизия (авиобаза Хауърд). В допълнение към решаването на основната задача, те провеждат въздушно разузнаване, участват като ретранслатори за предаване на инструкции и заповеди от командването и участват в организирането на евакуацията на ранените.

Специална роля е отредена на звеното на тактическите изтребители F-16, които заедно с подразделение за мобилните средства за радиолокационно откриване на въздушни цели са прехвърлени от авиобаза Хил (щат Юта) в Панама. Според съобщения в пресата, те трябва да осуетят евентуален опит на генерал Нориега да напусне страната с лекомоторен самолет.

Според военни експерти, следните фактори допринасят за ефективното използване на американската авиация по време на инвазията:
– липсата на система за противовъздушна отбрана в Панама;
– ясна координация на действията на армейската авиация и ВВС на САЩ;
– познаване от летателния екипаж на обстановката в района на бойните действия;
– предварителна подготовка (от юни 1989 г.) на летателните екипажи, като се отчитат географските особености на Панама, интензивни тренировки за десант през нощта, някои от които по отношение на броя на участващите сили и средства надхвърлят мащаба на операцията.

Всичко това позволява на американското командване да осигури в началото на операцията едновременното присъствие в ограниченото въздушно пространство (145×55 км.) на около 180 самолета и до 170 хеликоптера, с изключение на случаите на опасно приближаване на летателни апарати във въздуха.

На 20 декември 1989 г. в рамките на 24 часа всички оперативни групи като цяло изпълняват своите задачи (с изключение на залавянето на генерал Мануел Нориега). Въпреки това до края на деня съпротивата на опълченците от „батальоните на достойнството“ започва да нараства в градовете Панама, Колон, Рио Ато и в западните райони на страната. С подкрепата на местното население те внезапно атакуват американските подразделения на малки групи, стреляйки по тях със стрелково оръжие и гранатомети. Случва се реална заплаха от началото на партизанската война.

При тези условия американското командване решава да прехвърли допълнителен контингент от войски в Панама, което започва през нощта на 20 срещу 21 декември и продължава до края на деня на 22 декември. Прехвърлени са 2-ра бригада на 7-ма лека пехотна дивизия, подразделения за „психологически операции“, логистично и медицинско осигуряване, 16-та бригада на военната полиция.

До сутринта на 21 декември ситуацията в столицата и провинциите рязко се влошава. Въпреки факта, че почти всички гарнизони на СНО преустановяват съпротивата си и се предават, атаките срещу американските подразделения от отрядите на „батальоните на достойнството“ и цивилното население стават широко разпространени. Зачестяват опитите за завземане на складове с оръжие и боеприпаси. Случват се грабежи на президентския дворец и правителствените учреждения, предимно от криминални елементи, включително освободени от затворите от окупаторите. Новото правителство, водено от Гилермо Ендара, полага клетва на 20 декември, не успявайки да овладее ситуацията в страната. В тази връзка правомощието за поддържане на обществения ред е поето от ОК ВС САЩ в зоната на Централна и Южна Америка. В столицата е обявено извънредно положение.

На 22 декември в 2:30 часа щабът на ОК ВС САЩ в зоната на Централна и Южна Америка е нападнат от опълченците на „батальоните на достойнството“. В атаката участват до 1000 души, използвайки малки оръжия и ръчни гранати. За да ги отблъснат, са включени части от 2-ра бригада на 7-ма лека пехотна дивизия и 193-та отделна пехотна бригада, както и батальон от 82-ра въздушно-десантна дивизия. Американските подразделения успяват да разпръснат въстаниците само след въздушни удари със самолети AC-130 и бойни хеликоптери, както и артилерийски обстрел на съседните квартали.

На разсъмване са извършени атаки в районите, където са съсредоточени бунтовниците в предградията на Рио Ато и Давид, както и в департамента Чирики. В същото време аеромобилните операции започват да потискат огнищата на съпротива в тези райони. Аеромобилните десанти (отряди) от състава на 82-ра въздушно-десантна дивизия и 7-ма лека пехотна дивизия, действащи с хеликоптери, по време на операцията блокират формированията на „батальоните на достойнството“ в западните провинции на страната, след което са разоръжени или унищожени. Според американското командване тази тактика на действие води до желаните резултати до 23 декември. В почти всички райони на Панама опълченските отряди прекратяват съпротивата и се предават.

Със започването на операция „Справедлива кауза“ една от задачите по залавянето на генерал Мануел Нориега се изпълнява от групите на силите за специални операции. В хода на издирването американски подразделения, противно на общоприетите международни норми, блокират посолствата на Куба, Либия и Никарагуа и извършват беззаконие срещу ръководителите на дипломатическите мисии на тези държави. Колата на кубинския посланик е многократно претърсвана, а около 80 войници са принудени да влязат в къщата на никарагуанския посланик. На 23 декември американското командване получава данни, че Мануел Нориега се укрива в резиденцията на папския нунций в Панама и също я блокира с войски.

Министърът на отбраната Р. Чейни, който пристига в Панама на 23 декември, на съвещание на ръководството на ОК ВС САЩ в зоната на Централна и Южна Америка, обявява, че целите на операция „Справедлива кауза“ са в основата си постигнати и според оценката на президента на Съединените щати „въоръжените сили са изпълнили успешно поставените задачи“. В бъдеще, казва той, „главната роля във формирането на демокрацията в Панама ще играят влизащите в състава на силите за специални операции подразделения за връзка с гражданската администрация и „психологическите операции“.

На 3 януари генерал Мануел Нориега се предава на американското командване. Изтеглянето на американските войски, прехвърлени от Съединените щати за участие в операцията, както съобщава чуждестранната преса, на практика приключва на 14 февруари 1990 г.

Загубите на американските въоръжени сили по време на военните действия според западните източници възлизат на 23 убити и около 330 ранени. Силите за национална отбрана и „батальоните на достойнството“ губят 314 души убити и 124 ранени. На процеса срещу генерал Нориега бившият главен прокурор на САЩ Р. Кларк казва, позовавайки се на данни на Червения кръст, болниците и правозащитните организации, че в резултат на интервенцията загиват между 4 и 7 хиляди цивилни в Панама.

През първите два дни от операцията са повредени 15 американски военнотранспортни самолета (4 C-141, 11 C-130), 13 от които са върнати в експлоатация до 2 януари, а два – до 16 януари 1990 г. Такъв брой повредени самолети, според американските военни експерти, е в резултат от отлагането на десанта на подразделенията от втория ешелон от нощта за деня, което е причинено от неблагоприятните метеорологични условия (закъснението за излитане е 5 часа). От 170 хеликоптера на армейската авиация четири са загубени и 45 са повредени (44 от тях са върнати в експлоатация в рамките на 24 часа).

Въоръжената агресия на САЩ срещу независимата държава Панама свидетелства, че противно на духа на времето Вашингтон не изоставя използването на военни методи за постигане на политически цели. Прекомерното превъзходство на военните контингенти, участващи в операция „Справедлива кауза“, над панамските стратегически сили и активното използване на нови оръжия говори за интереса на военно-политическото ръководство на САЩ да гарантира, че максимален брой военнослужещи ще получат боен опит, за да го използват при бъдещи агресивни действия. Както министърът на отбраната на САЩ Р. Чейни посочва в доклад до президента и Конгреса (януари 1990 г.), дори и да има тенденция за трайно намаляване на съветската военна заплаха (а това не се случва досега), Съединените щати все още ще се нуждаят от сила, за да решават проблеми в конфликтни и кризисни ситуации, както и да изпълняват задълженията си в различни региони на света.

Автори: полковник Б. Строгинов, майор Д. Васильев, otvaga2004.ru

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.