Буенавентура Дурути. Командир на легендарната „Колона“, герой от испанската гражданска война

Едно от най-ярките събития в историята между двете световни войни е, разбира се, Гражданската война в Испания. Тя започва на 17 юли 1936 г. с бунт на военни части, разположени в Испанско Мароко, срещу републиканското правителство. В продължение на три години испанската десница (фалангистите и техните съюзници) и испанските републиканци водят една от най-трудните и кървави граждански войни в Европа на ХХ век. Германия и Италия, Португалия и Франция и, разбира се, Съветският съюз са въвлечени в тази война в една или друга степен. Хиляди съветски граждани – военни специалисти – се бият на страната на републиканска Испания като доброволци. Всъщност това са първите „бойци-интернационалисти“, проливащи кръвта си на далечна и чужда земя. Имената на героите от Испанската война в онези дни са на устата на много съветски хора от всички възрасти, но не всички от тези, които се бият в Испания срещу Франко, поради идеологически различия, получават дължимата слава в Съветския съюз, въпреки че съветски военни специалисти присъстват в почти всички големи републикански формирования, включително в известната „Колона Дурути“.

Буенавентура Дурути… В онези години това име гърми не само в цяла Испания, но и по целия свят. Ето как Иля Еренбург пише за него: „[Дурути] е много добродушен човек. Когато скулпторът говори за „светостта на изкуството“, той не спори, а се усмихва. Сигурно така се усмихва на двуседмичния си син. Той може да бъде страхотен ръководител на детската площадка. От него обаче се страхуват като от чума. Той е изгонен или от четиринадесет, или от осемнадесет държави“ (Эренбург И. Г. Испанские репортажи 1931-1939. — М.: АПН, 1986). „Колона Дурути“, съставена основно от анархисти, изиграва важна роля в испанската Гражданска война, отличавайки се с високо ниво на боеспособност. Това уникално подразделение на републиканската армия, въпреки анархистките принципи на организация, действа доста ефективно, което печели интереса и уважението не само на съмишленици и съюзници, но и на противници. Най-вероятно една от най-важните причини за бойния успех на „Колоната“ е личността на нейния командир – един от най-харизматичните персонажи в Гражданската война в Испания.

„Справедливи“ и „Солидарни“

Буенавентура Дурути и Доминго е роден на 14 юли 1896 г. в град Леон, в северозападна Испания, в района на Санта Ана. Подобно на много негови връстници, които произхождат от работнически семейства, Дурути започва работа на 14-годишна възраст – първо като чирак шлосер и шлосер на жп гара, а след това в миялен цех в мината Маталана де Торио. По време на младостта на Дурути, през първата четвърт на ХХ век, в Испания има много силно и развито профсъюзно движение. Испанските работници се обединяват от два големи профсъюза – Всеобщия съюз на трудещите се (ВСТ), контролиран от социалистите, и Националната конфедерация на труда (НКТ), придържаща се към анархосиндикалистки позиции. През 1917 г. Всеобщият съюз на трудещите се започва стачка, в която участва 21-годишният Дурути. Заедно с други работнически активисти Дурути участва в актове на саботаж – изваждане от строя на парни локомотиви, опожаряване на складове. За прекомерен, според мнението на синдикалните лидери, радикализъм, Дурути е изключен от Всеобщия съюз на трудещите се. Освен това младежът е уволнен от работата си и ще бъде призован в армията, но военната служба в кралската армия не влиза в плановете на младия активист: „Алфонс XIII може да се смята с един войник по-малко и един революционер повече“, – обича да казва Дурути по това време. Работническият протест е жестоко потиснат от правителствените войски – загиват 70 работници, повече от 500 са ранени, а 2000 участници в стачката попадат в затвора без съд и присъда. Буенавентура Дурути, не желаейки да сподели съдбата на арестуваните си другари и да гние в затвора, бяга в съседна Франция. За много опозиционно настроени испанци по-развита и демократична Франция се смята за крепост на свободната мисъл и убежище в случай на евентуална полицейска репресия. Всъщност почти през целия ХХ век Франция играе ролята на убежище за испански емигранти – републиканци, антифашисти, представители на леви радикални и националноосвободителни движения. Дурути също се установява във Франция. Тук той остава три години – до 1920 г., работейки като механик в завода на Рено. Във Франция Дурути се ангажира със свързването на анархистки групи. През януари 1919 г. с тайна мисия той пристига в Испания, но през март е арестуван и предаден на военен трибунал. Тук на помощ идва актьорският талант на Дурути – той симулира фрактура на кост, постига настаняване във военна болница в Бургос, откъдето бяга в планините и през юни преминава испанско-френската граница.

Когато ситуацията в Испания се стабилизира донякъде, Дурути се мести в родината си, в Барселона. През тези години Барселона е истинската столица на испанското работническо движение. Каталуния, някога един от най-индустриално развитите региони на страната, има богата революционна традиция. Когато Дурути пристига в Барселона, той се присъединява към Националната конфедерация на труда (НКТ) – второто по значимост профсъюзно обединение в Испания след Всеобщия съюз на трудещите се. Историята на Националната конфедерация на труда започва през 1908-1910 г. През 1909 г. испанското правителство, с оглед на сериозните загуби, понесени от колониалните войски, воюващи в Мароко, решава да призове каталунски работници за военна служба. В отговор в Барселона избухва голямо работническо въстание. След потушаването му работниците в Каталуния, сред които има силни анархистки настроения, осъзнават необходимостта от създаване на силна революционна профсъюзна организация. През октомври – ноември 1910 г. в Барселона се провежда работнически конгрес, на който е създадена Националната конфедерация на труда. В рамките на няколко месеца, през 1911 г., в редиците му има повече от 30 000 работници. До 1919 г. Националната конфедерация на труда нараства до 800 000 работници. Революционните събития в Русия оказват голямо влияние върху разрастването на организацията. Първоначално НКТ обмисля въпроса за обединяването с Всеобщия съюз на трудещите се и решава да се присъедини към Комунистическия интернационал. Но тогава, през 1922 г., поради нарастващите противоречия между анархисти и комунисти-марксисти и началото на репресиите срещу анархистите в Съветска Русия, Националната конфедерация на труда се оттегля от Коминтерна и се присъединява към анархосиндикалисткия интернационал, създаден през същата 1922 г. – Международната асоциация на трудещите се (MAT). Междувременно още през 1920 г. Дурути, който се установява в Барселона, заедно със своите другари Хуан Гарсия Оливер и Франсиско Аскасо създават анархистката група „Справедливи“. Една от основните причини за създаването на войнствената организация „Справедливи“ е дейността на бандите „пистолерос“. Големите индустриалци наемат професионални бандити и организират отряди, които атакуват работнически демонстрации и събрания и убиват и осакатяват синдикални активисти. Само за две години най-малко 400 синдикални активисти, социалисти и анархисти загиват от ръцете на бандити.

За разлика от НКТ, която се фокусира върху масовата работа сред испанските работници, „Справедливи“ са чисто войнствена организация. Така през август 1920 г. групата прави опит да убие испанския крал Алфонсо XIII. В отговор испанската полиция започва преследване на анархистите. Дурути, след като преминава в нелегално положение, се премества в Сарагоса, където продължава да организира анархисткото движение. В началото на 1922 г. „Справедливи“ организират стачка в Сарагоса, за да освободят арестуваните анархисти. В деня на процеса срещу анархистите хиляди работници излизат по улиците на Сарагоса, след което съдът се втурва да признае обвиняемите за невинни. През април 1922 г. Дурути се премества в Барселона, където с негово участие се формира групата „Топилник“, която установява връзки с профсъюза на работниците в дървообработващата промишленост. През октомври 1922 г. членовете на групата „Топилник“ и профсъюза на дърводелците създават нова бойна група – „Солидарни“. Нейни водещи лидери са Дурути, Франсиско Аскасо, Хосе Гарсия Оливер, Рикардо Санс и Аурелио Фернандес. Една от първите инициативи на групата е свикването на конференция на анархистките организации в Каталуния и Балеарските острови, на която са създадени Регионалната анархистка комисия за връзка и Каталунската регионална федерация на анархистките групи. След като на 10 март 1923 г. бандитите „пистолерос“ убиват генералния секретар на Националната конфедерация на труда Салвадор Сега, бойци на НКТ извършват нападение срещу ловния съюз в Барселона, където се събират съратници на десните възгледи, предприемачи и криминални лидери. Започва въоръжен сблъсък между анархисти и мафиотски групировки в Барселона. Веднъж бандитите едва не убиват Дурути и Аскасо, които пият кафе в кафене в Барселона. Анархистите обаче успяват да застрелят двама от бандитите и да обърнат в бягство още четирима. Група „Солидарни“ също се опитва да убие и видни фигури в десните кръгове. Убити са лидерът на бандитите Р. Лангуя, бившият губернатор на Билбао Х. Регерал и кардинал Солдевиля. На 13 септември 1923 г. обаче в Испания е установена военната диктатура на генерал Мигел Примо де Ривера. Започват жестоки репресии срещу лявата опозиция, включително, разбира се, и анархистите. Дурути и Аскасо бягат във Франция, където се установяват в Париж. Известно време ръководят анархистко издателство, което действа като „параван” за подготовката на въоръжено въстание в Испания. През нощта на 7 ноември 1924 г. отряд под командването на Дурути нахлува на територията на Испания и влиза в бой с подразделение на Гражданската гвардия. Испанските сили за сигурност обаче успяват да отблъснат атаката на анархистите и отрядът, претърпял тежки загуби, е принуден да се оттегли обратно на френска територия.

Най-опасният испанец

Дурути заедно с Аскасо и Оливер се принуждават да избягат в Латинска Америка. През декември 1924 г. те пристигат в Куба, където получават работа като пристанищни товарачи и участват в организирането на синдикат на пристанищните работници. Заради политическата си дейност са уволнени и принудени да работят като резачи на захарна тръстика на плантация в Санта Клара. Там възникна трудов конфликт между работниците и собственика на плантацията, който бойците разрешават по свой начин. Собственикът на плантацията е убит, а върху тялото му е оставена бележка „това е правосъдието на скитниците“. На мексиканското крайбрежие са арестувани от бреговата охрана, но след това освободени. В Мексико Сити се срещат с Алехандро Аскасо и Грегори Ховер, след което е създадена групата „Скитници“. През април 1925 г. са извършени поредица от атаки срещу касите на мексиканските фабрики. С помощта на приходите испанските емигранти спонсорират дейността на „рационалистическото училище“ – експериментална образователна институция, чиято дейност се осъществява в съответствие с концепцията за анархистката педагогика на Франсиско Ферер.

Скоро „Скитниците“ напускат Мексико и през юли 1925 г. пристигат в Чили. Само в периода 16-19 юли 1925 г. групата прави пет експроприации на чилийски банки. В Чили, за разлика от Испания, анархисткото движение е по-слабо развито и активно, така че появата на политически емигранти от Европа дава динамично начало на неговото развитие. Така Дурути извършва първата въоръжена експроприация в историята на чилийския анархизъм. През 1925 г. обществено-политическата ситуация в Чили се усложнява. През юни 1925 г. чилийското правителство потушава брутално работническите протести в мините за селитра в Ла Коруня. Над хиляда души са заловени и поставени на велодрум и крайцер, по-късно много от тях са разстреляни. Общо по време на потушаването на въстанието загивита повече от 2 хиляди души, включително жени и деца. 1500 души са разстреляни, а 600 души са хвърлени в морето като предварително са оковани във вериги. В такава трудна ситуация трябва да действат чилийските анархисти, сред които има много имигранти от Испания. През август 1925 г. анархистите пристигат в Аржентина, където Дурути получава работа като товарач, Аскасо като готвач, а Ховер като дърводелец. След два грабежа обаче, в които са обвинени дошлите анархисти, те трябва да преминат в нелегално положение. На 18 януари 1926 г. атакуват Банка Сан Мартин, след което се крият две седмици в околностите на Буенос Айрес, а после се преместват в Уругвай и оттам заминават за Европа.

Испанските емигранти се заселват в Париж и скоро след като научават за предстоящото посещение на испанския крал Алфонсо XIII започват да подготвят покушението му. Френската полиция обаче успява да разбере за плановете на анархистите, след което на 25 юни 1926 г. Дурути, Аскасо и Ховер са арестувани от френската полиция. През октомври 1926 г. Дурути е осъден на 3 месеца затвор, Ховер на 2 месеца затвор, а Аскасо на 6 месеца затвор. Испания и Аржентина искат от френското правителство да екстрадира арестуваните анархисти, което предизвиква масирана кампания срещу екстрадирането на „Скитниците“, в която участват не само анархисти, но и представители на другите леви организации във Франция. Международният анархистки комитет за защита, който е създаден в подкрепа на американските анархисти от италиански произход Сако и Ванцети, участва в действията срещу екстрадицията. Показателно е, че в защита на арестуваните анархисти Дурути, Аскасо и Ховер се изказват световноизвестни представители на испанската култура – философите и писателите Мигел Унамуно, Хосе Ортега и Гасет, Бласко Ибанес. Интересното е, че ако Ибанес се придържа и е по едно време един от идеолозите на испанското антимонархическо движение, то Мигел Унамуно, религиозен философ, който в младостта си преживява увлечение по социализма и анархизма, отдавна се намира на десни и антирепубликански позиции, а Хосе Ортега и Гасет, въпреки че е републиканец, критично се отнася към левите възгледи. В крайна сметка френското правосъдие е принудено да се срещне с обществеността и на 8 юли 1927 г. Дурути, Аскасо и Ховер са освободени от затвора. В Париж се случва историческата среща на Буенавентура Дурути с по-възрастния руски съвременник и съмишленик – легендарният Нестор Махно, който по това време живее в изгнание във френската столица, но не спира да участва активно в революционното движение. През 1927 г. Дурути е арестуван от френската полиция и няколко пъти депортиран от една европейска страна в друга. Иля Еренбург си спомня този период от живота на Дурути по следния начин: „Заточиха го в Белгия. От Белгия го заточиха в Германия. От Германия в Холандия. От Холандия в Швейцария. От Швейцария във Франция… Това се повтаряше много пъти. Веднъж, в продължение на две седмици, Дурути беше хвърлен от Франция до Германия и обратно: жандармите играеха футбол. Друг път френските жандарми решиха да го предадат на белгийските: двама от тях влязоха в дълъг разговор с белгийците, докато колата с живата контрабанда се втурна към Брюксел. Дурути сменяше паспорта си едва ли не всеки ден. Той не промени професията или убежденията си: продължи да работи във фабриката и остана анархист“. (Эренбург И. Г. Испанские репортажи 1931-1939. — М.: АПН, 1986.). Накрая през 1930 г. той получава разрешение за пребиваване в Белгия. Испанският анархист живее в тази малка страна две години.

Испанската Република и действията на анархистите

Междувременно в родината на Дурути се случват велики събития. Икономическата криза нараства в страната и успоредно с това се извършва радикализация на обществото, която се състои преди всичко в недоволството от испанската монархия и нейния политически курс. В крайна сметка на 12 април 1931 г., след победата на привържениците на републиката на общинските избори в най-големите градове на страната, започват антиправителствени протести. Командирът на испанската Гражданска гвардия (аналог на вътрешните войски) генерал Санхурхо признава невъзможността за разпръскване на демонстрациите, след което крал Алфонсо XIII решава да напусне страната. На 14 април 1931 г. властта в Испания е прехвърлена на Временното правителство, формирано от водещите политически партии с републиканска ориентация. На 28 юни 1931 г. се провеждат избори за Учредително събрание, на които 83% от гласовете получават републиканските партии, а най-голямата фракция е от испанските социалисти, които получават 116 от 470 места. На 9 декември 1931 г. е приета нова републиканска конституция на страната, в съответствие с която се предвижда възможността за отчуждаване и социализиране на собствеността, църквата е отделена от държавата и образователната система, установена е свобода на словото, провъзгласено е избирателно право за жените и право на развод, дворянството се лишава от всички съсловни привилегии. Тоест конституцията на републиканска Испания е една от най-радикалните в Европа по това време и много обезпокоява консервативните кръгове на европейските страни, които виждат в дейността на испанските републиканци „ръката на Съветския съюз“, най-малкото – те са уверени, че ако републиканците продължат да водят такава политика, тогава Испания ще се превърне в просъветска държава. Републиканската революция дава възможност на левите и леворадикалните партии и организации в Испания да легализират дейността си. Буенавентура Дурути се завръща в родината си, както и много стотици други испански емигранти-революционери. Новите републикански власти обаче продължават да гледат на комунистите и анархистите с подозрение.

По това време анархисткото движение в Испания изглежда по следния начин. Най-голямата организация с повече от 500 хиляди души остава анархосиндикалистката Национална конфедерация на труда (НКТ). Нейната крепост е Каталуния, където НКТ има най-силни позици, но конфедерацията се ползва с влияние и в Андалусия и Арагон, където нейната численост превъзхожда числеността на социалистическия Всеобщ съюз на трудещите се (ВСТ). През 1927 г. към НКТ е създадена Федерацията на анархистите в Иберия (ФАИ) – чисто анархистка организация, която претендира за ролята на обединяване на анархистите не само в Испания, но и в съседна Португалия. Буенавентура Дурути става един от водещите активисти на Федерацията на анархистите в Иберия, намирайки се на радикални позиции и противопоставяйки се срещу умереното крило на НКТ, ориентирано към сътрудничество със социалистите. В крайна сметка умерените, водени от Анхел Пестаня, напускат НКТ и създават Синдикалистката партия. Що се отнася до Федерацията на анархистите в Иберия, то тя участва в две анархистки въстания срещу Втората испанска република, които се случват през 1932 г. и 1933 г. Буенавентура Дурути води кампания срещу либералното правителство на Втората република. След въстанието на миньорите от Фиголса, през февруари 1932 г. Дурути е заточен в Западна Сахара, а след това на Канарските острови, но профсъюзите искат неговото връщане. В Барселона избухва мощна стачка на Националната конфедерация на труда, след която Дурути се връща в страната. През декември 1932 г. анархистите от Барселона под ръководството на Дурути започват подготовка за въоръжено въстание, което започва на 8 януари 1933 г. Правителствените сили успяват да потушат въстанието и през април 1933 г. Дурути е арестуван и лежи в затвора до октомври 1933 г. Анархистите назначават ново въстание за декември 1933 г. На 8 декември анархистите встъпват в провинциите Арагон, Риоха, Каталуния, Галисия и Леон. Някои населени места веднага падат под контрола на анархистите, но правителствените войски отново успяват да потушат въстанието на испанските работници. Националната конфедерация на труда е забранена и над 20 000 души са арестувани. В Сарагоса започва стачка в подкрепа на задържаните, по време на която анархистите успяват да унищожат делата на заподозрените в безредиците. В крайна сметка Дурути и стотици негови сътрудници са освободени от затвора. През 1936 г. Буенавентура Дурути става един от инициаторите на разработването на план за действие за Националната конфедерация на труда в случай на бунт на десните военни кръгове.

Създаване и боен път на Колоната

На 17 юли 1936 г. генерал Франсиско Франко вдига въоръжен бунт в Испанско Мароко. През следващите три дни франкистите са подкрепени от почти всички военни гарнизони, испанската аристокрация и по-голямата част от католическото духовенство. На 19 юли 1936 г. започва военен бунт в Барселона. По това време Дурути (на снимката) е член на Комитета по отбрана на Каталуния, създаден от Националната конфедерация на труда и Федерацията на анархистите в Иберия. Под негово ръководство се организира работническа съпротива срещу франкистите. В продължение на два дни работническите отряди водят улични битки с въоръжените части на испанската армия, която подкрепя Франко. До вечерта на 20 юли 1936 г. бунтът в Барселона е напълно ликвидиран. Работническите отряди на Дурути и Аскасо превземат казармата Атарансарас и хотел „Колон“. Самият Франсиско Аскасо загива в битка. Всъщност контролът на Националната конфедерация на труда и Федерацията на анархистите в Иберия е установен над цяла Барселона и почти цяла Каталуния. Въпреки факта, че Буенавентура Дурути остава убеден анархист в политическите си възгледи, той бързо осъзнава необходимостта от организиране на работническите маси за съпротива на десния бунт и започва да формира работническо опълчение. Според идеята на Дурути, сформираното в Каталуния – цитаделата на анархисткото и републиканското движение – работническо опълчение, потискайки останките от метежниците на територията на провинцията, трябва да помогне на другите испански региони да премахнат напълно съпротивата на франкистите. Така започва героичната история на „Колона Дурути“, както се нарича създаденото от него въоръжено формирование. На 24 юли 1936 г. Колона Дурути започва офанзива срещу Сарагоса.

Колона Дурути е уникално въоръжено формирование. Подобно на други съединения, създадени от анархистите, тя се отличава коренно както в организационната структура, така и в системата на управление и взаимоотношенията между бойците от подразделенията на редовната армия. Това са нейните силни и слаби страни. Силата на Колоната, разбира се, се крие в огромната идеологическа мотивация на огромното мнозинство от нейните бойци, които са готови да дадат живота си в името на триумфа на идеята. В Колоната няма военни звания и чинопочитание, а е установено равенство между бойците и командирите – като се започне от обръщението един към друг („другарю“) и се стигне до една и съща храна и припаси. Формално Дурути се смята за равен с другите бойци, официалната му позиция се нарича делегат на Колоната. По време на прякото водене на военни действия заповедите на щаба на Дурути са задължителни, но след края на битката щабът губи цялата власт над бойците. Колоната се събира изключително на доброволни начала и всеки боец може да я напусне по всяко време. Идеологическата мотивация обаче си върши работата и по-голямата част от бойците се бият без да са нито наборници, нито наемници. Боеспособността на съединението, която на пръв поглед изглежда изключително хлабава и аморфна поради спецификата на организацията на управление, по това време изненадва много военни специалисти – както испански офицери, така и чуждестранни съветници. За няколко дни отрядите на Дурути успяват да установят контрол над значителна част от територията, където започва уникален социален експеримент за създаване на анархистка република (нещо подобно някога предприема „татко“ Нестор Махно на контролираната от него територия на Гуляй поле). По инициатива на анархистите се създава Съветът за отбрана на Арагон, създават се работнически и селски комуни. Въпреки това от самото начало Дурути е преследван от трудности. Един от основните проблеми на Колоната е липсата на оръжие и снаряжение. Дурути дори трябва да отправи заплахи към републиканското правителство – той обещава на министър-председателя Ларго Кабалеро, че ако откаже да финансира закупуването на оръжия за Колоната, анархистите ще маршируват към Мадрид и ще пометат републиканското правителство.

„Полковник Ксанти“

Друг основен проблем за Колона Дурути е липсата на военни специалисти. Основната маса бойци на Колоната са вчерашни работници и селяни, които в най-добрия случай имат опит във военната служба като редници и ефрейтори в испанските сухопътни войски, а повечето от тях нямат и това. Ситуацията обаче е спасена от съветските военни съветници. Както е известно, след началото на Гражданската война в Испания хиляди съветски военни специалисти се втурват от Съветския съюз към Иберийския полуостров – щабни офицери, разузнавачи, диверсанти, танкисти, артилеристи, сигналисти, пилоти. Много съветски граждани загиват в далечната испанска земя, героично биейки се с франкистите. Почти всяко голямо формирование от републикански войски има съветски военни съветници. Колона Дурути не е изключение. В нея се появява някой си „Ксанти“. Той се представя за македонски търговец, дошъл в Испания от Турция и симпатизиращ на републиканското движение в Испания. Известно е, че през първата третина на ХХ век в Македония действа Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), сред чиито бойци има много действащи и бивши анархисти. Затова никой не е изненадан от появата на македонски интернационалист в сражаваща се Испания. Ксанти се представя като полковник от републиканската армия. Мистериозният македонец се явява доброволец в отряд под командването на Дурути и веднага се доказва отлично в битки с франкистите в Барселона и Сарагоса. Впечатлен от смелостта и бойните умения на „македонеца“, Дурути назначава Ксанти за свой съветник, въпреки че е осведомен за комунистическите, а не анархистки възгледи на македонеца. Ксанти е този, който предлага на Дурути идеята за създаване на картечни взводове, на което Дурути поисква от съветника също да го научи на добра стрелба с картечницата. Впоследствие „полковник Ксанти“ се превръща в прототип за героя на известния роман на Ърнест Хемингуей „За кого бие камбаната“. Тогава малко хора знаят, че под прикритието на македонец задълженията на главен съветник в щаба на Колона Дурути се изпълняват от професионален офицер от съветското военно разузнаване – офицерът от Червената армия Хаджи-Умар Джиорович Мамсуров (1903-1968). Осетинец по националност, Хаджи-Умар Мамсуров е роден в село Олгинское във Владикавказския окръг на Терска губерния (сега Северна Осетия) в селско семейство. През 1918 г., като петнадесетгодишен младеж, Мамсуров, който току-що получава работа във Владикавказското железопътно депо, се присъединява към Червената армия. Постъпва в планинската кавалерийска част на 11-та Червена армия, но се разболява от тиф и е оставен в болницата. По това време Владикавказ е превзет от белите, които екзекутират 17 хиляди войници на Червената армия – ранен и болен, младият Хаджи-Умар по чудо успява да избяга. От април 1919 г. става свръзка на партизанския отряд, действащ между Владикавказ и Грозни. Така от ранна възраст той започва кариерата си на военен разузнавач. Мамсуров участва в набезите на щабовете на белогвардейските части, а през 1920 г., след установяването на съветската власт в Северен Кавказ, започва да работи в Терската извънредна комисия. Като чекист на юношата се налага не веднъж да участва в ликвидирането на белогвардейски отряди и обикновени разбойнически банди, действащи в Терска област. В същото време Мамсуров кандидатства да се присъедини към редиците на РКП (б). През март 1921 г. седемнадесетгодишният Мамсуров става оперативен работник в специален отдел на 11-та Червена армия. След това е изпратен да учи – в Москва, в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока (КУТИ). След успешното завършване на КУТИ той завършва и военно-политическото училище, след което заема длъжностите учител в Националната кавалерийска школа в Краснодар, помощник военен комисар и военен комисар на националните кавалерийски части на Севернокавказкия военен окръг. По-късно Мамсуров е преместен в Казан – на длъжността командир на кавалерийски ескадрон, след това – командир на разузнавателен батальон, а през 1929 г., на 26-годишна възраст, героичният осетин става командир на кавалерийски полк. През 1932 г., след завършване на курсовете за усъвършенстване на командния състав във Военно-политическата академия „Вл. Ил. Ленин“, Хаджи-Умар Мамсуров е преместен в Разузнавателното управление на Червената армия, където от януари 1936 г. става служител на Специално управление „А“ (активно разузнаване), изпълнявайки важни задачи. През 1936 г. майор Мамсуров е изпратен в Испания като специалист по организиране на разузнаване, саботаж и партизанска война. Така той се озовава в щаба на Дурути, използвайки легендата за предполагаемия македонски произход.

Мистериозната смърт на Дурути

Когато франкистките съединения обкръжават испанската столица, републиканското правителство трябва да помоли арагонските анархисти за помощ. На 14 ноември 1936 г. Дурути влиза в Мадрид с отряд от 1800 бойци на Колоната. Съединението на Дурути заема отбранителни позиции в университетския град в Мадрид. Боевете в испанската столица са толкова ожесточени, че за 4 дни от Колоната остават само 700 души. Над хиляда анархисти загиват в битки с франкистите, но с цената на огромни загуби врагът е спрян. На 19 ноември 1936 г. Буенавентура Дурути отива на фронтовата линия, за да участва лично във военните действия, но по пътя, при неизвестни обстоятелства до края, е ранен от куршум в гърдите. Тежко раненият Дурути е откаран в хотел „Риц“ – в болницата на републиканската милиция, където, въпреки усилията на лекарите, на 20 ноември 1936 г. сутринта умира. Известният революционер и военен командир е само на четиридесет години. Два дни след смъртта на Дурути тялото му е откарано в Барселона, където с големи почести е погребан в гробището Монжуик. На погребението на Дурути присъстват около 500 хиляди жители на Барселона, околните градове и села. Все още не е известно при какви обстоятелства умира Буенавентура Дурути. Официалната версия твърди, че командирът на анархистите е застрелян от снайперист, криещ се на горните етажи на Медицинската клиника на Мадридския университет, но много източници сочат, че Дурути е застрелян от близко разстояние. Мненията на другарите от анархисткото движение на покойния са разнопосочни. Едни смятат, че смъртта на Дурути е отмъщение на „петата колона“ в редиците на републиканците, а други директно обвиняват в това комунистите. На 21 ноември 1936 г. известният руски анархист и емигрант Всеволод Волин, който издава вестник „Антифашистка Испания“, получава телеграма. В нея се казва, че Дурути е убит от комунистите, които се борят с него за влияние в страната. Обаче час по-късно Волин получава втора телеграма. В нея редакторът е помолен в името на запазване на антифашисткото единство да не публикува информацията, че Дурути е могъл да бъде убит от комунистите. Има и четвърта версия – че Буенавентура Дурути по пътя може случайно сам да е дръпнал спусъка и да е загинал поради невнимателно боравене с оръжие.

Съдбата на Колоната

След трагичната смърт на Дурути, Колоната, която по това време губи повече от 50% от личния си състав, е оглавена от Рикардо Санс. Под негово командване тя участва в битките за защита на Мадрид. През април 1937 г. частта от Колона Дурути, която се намира при защитата на Мадрид, се връща в Арагон, където се обединява с втората част на Колоната и продължава по-нататъшното си участие в борбата срещу франкистите. През януари 1939 г. Колона Дурути взима участие в битката за Каталуния. След изтеглянето от Каталуния, в последните месеци на испанската гражданска война, останките от Колона Дурути се опитват да организират партизанска съпротива в Сиера дел Кади – в каталунските Пиренеи. Въпреки това неуспехите, които преследват анархистите, ги принуждават да отстъпят във Франция. Много бойци от Колона Дурути са арестувани от френските власти, някои са изпратени в строителни батальони, които изграждат отбранителна линия на германската граница. Впоследствие част от анархистите се озовават в хитлеристки концентрационни лагери. Доста голяма част от Колона Дурути е зачислена във френския Чуждестранен легион и продължава да служи в Чад. Някои от бившите бойци на Дурути служат в 9-та танкова рота на 2-ра танкова дивизия Свободна Франция. Между другото първият танк на Свободна Франция, влизащ в освободен Париж, е танкът „Гуадалахара“ под знамето на Испанската република.

Хаджи-Умар Мамсуров, известен още като „полковник Ксанти“, се завръща в Съветския съюз. По време на Съветско-финландската война е заместник-началник на оперативната група на Разузнавателното управление на Финландския фронт, а от януари 1940 г. командва Специалната ски бригада на 9-та армия. По време на Великата отечествена война Мамсуров се намира последователно на разузнавателна работа и командни позиции в армията. Той командва Специалната оперативна група на Разузнавателното управление на Червената армия, командир е на 114-та кавалерийска дивизия, заместник-командир на 7-ми кавалерийски корпус, помощник-началник на Централния щаб на партизанското движение и началник на разузнаването на щаба, командир на 2-ра гвардейска Кримска кавалерийска дивизия. На последната си длъжност Хаджи-Умар Джиорович се намира до август 1946 г. Под неговото командване дивизията воюва в Западна Украйна против бандеровското подполие. След това Мамсуров командва 3-та отделна Евпаторийска стрелкова бригада, 27-ма механизирана дивизия на 38-ма армия, 27-и стрелкови корпус и 38-а армия. През ноември 1956 г. именно той е един от командирите на съветските части, които потушават антикомунистическия бунт в Унгария. След това Хаджи-Умар е назначен за заместник-началник на Главното разузнавателно управление и се издига до чин генерал-полковник. Умира през 1968г.

Автор: Илья Полонский

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.