Източни отделения

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

3.5. Източни отделения

Нюйоркският филиал на ВРР е създаден през 1968 г. в дебрите на бруклинските гета. Много скоро отделението разширява своето влияние и в други черни квартали – Бронкс, Корън, Ямайка, Харлем и Вашингтон-Хайтс. През 1969 г. филиалът излиза извън пределите на Ню Йорк, установявайки се в други градове на щата – Олбани, Бъфало, Маунт Върнън и Пийкскил.

Секцията на „Пантерите“ възниква точно в момент, когато местната черна общност води интензивна политическа борба за контрол над собствените си дела и комунални органи за управление. ВРР много лесно се присъединява към тази кампания, защото партийната програма за самоорганизиране на черната общност съответства напълно с духа на тази спонтанна борба.

Като най-многобройно отделение на партията, нюйоркските „Пантери“ предлагат на чернокожото население пълна гама от своите социални програми – като се започне от раздаването на дрехи и храна и се стигне до политически занятия за всички желаещи. В порив на революционен ентусиазъм бруклинската секция отвоюва от местна улична банда на наркотърговци изоставена сграда, превръщайки я от бандитска база в информационно-образователен център, където също се помещават безплатна клиника и пункт за раздаване на закуски.

Нюйоркският филиал също внася огромен принос за финансирането на партията: през 1969 г. в Ню Йорк се продава средно една трета от общия тираж на вестник „Черна пантера“, което ежемесечно носи в касата на ВРР около 13 хиляди долара.

През април 1969 г. отделението е разтърсено от поредица от полицейски рейдове, съпровождани от арести, задържания и обиски. Окръжният прокурор хвърля по адрес на местната организация обвинения в заговор с цел извършване на терористични актове срещу полицейски участъци, железопътни линии, магазини и Ботаническата градина в Бронкс. На 21 партийци са повдигнати обвинения, а още 15 са арестувани по обвинения в заговор с цел извършване на убийства, палежи и притежание на взривни вещества.

По-голямата част от арестуваните са районни ръководители или са свързани по един или друг начин с управляващото ръководство. За да попълни кадровите загуби, оукландската централа изпраща в Ню Йорк редица опитни ръководители от Калифорния, които, обаче, не са запознати нито с историята на местната общност, нито със социалната ситуация в града, нито с другите важни нюанси.

Много неочаквано за калифорнийските другари е, че се сблъскват в нюйоркския филиал с доста значителни вътрешни прояви на черен национализъм, което контрастира със ситуацията в другите отделения. Например, нюйоркските „Пантери“ не виждат абсолютно нищо противоречиво в това, че над районните офиси са окачени червено-черно-зелени националистически знамена.

Тази практика води до проблеми във взаимоотношенията между местните „Пантери“ и дошлите калифорнийци, строго следващи директивите на ЦК, доста критически настроено по отношение на черния национализъм. Калифорнийските лидери доста настоятелно искат филиалът да се съсредоточи изключително върху продажбата на вестници, дори ако от това ще страда реализирането на социалните програми. Така сред местните „Пантери“ остава мнението, че националното ръководство въобще не цени техните политически и организаторски усилия, разглеждайки филиала само като източник за финансиране.

Скоро двама нюйоркски активисти, – Ричард Мур и Майкъл Тейбър, – са изпратени в Оукланд, за да изложат лично пред централния комитет претенциите на регионалното отделение. И двамата делегати са доста раздразнени, че националното ръководство не иска да се вслушва в предложенията „отдолу“, от страна на местните организации.

Нюйоркските „Пантери“ смятат, че националният щаб трябва да позволи на регионите да оставят за себе си повече пари от продажбите на вестниците, които да отиват за подкрепа на заключените активисти и като минимална заплата за професионалните партийци, принудени да посвещават цялото си време на организаторската работа. Те искат още и повече правомощия в развитието на социалните практики, защото „Черните пантери“ в Ню Йорк се считат за истински организатори на черната общност, а не продавачи на вестници и социални работници. Освен това, нюйоркските партийци се намират в шок от резкия отказ на Нютън дори от теоретична възможност за развитие на въоръжена борба.

Друга немаловажна претенция на нюйоркските „Пантери“ е обвинението в това, че голяма част от партийните средства се изразходва за подкрепа на съдебните дела на ръководителите, – в частност, за юридически разходи за делото на Хюи Нютън, – докато редовите кадри, намиращи се под арест или подложени на преследвания, са принудени да разчитат изключително на парите на местните отделения.

Казано накратко, през 1969 г. филиалът на ВРР в Ню Йорк вече открито и доста остро критикува националното ръководство. Зайд Шакур, заместник-министър на информацията на партията, с всички сили се опитва да изглади противоречията между страните, но безуспешно – голяма част от партийния актив в Ню Йорк преминава в опозиция.

В резултат на това, ЦК взима решение за пълно изключване на нюйоркското отделение. Тази стъпка убеждава много членове на филиала в това, че те са цинично използвани от националната централа за добиване на финансови средства, а когато редовият актив започва да задава закономерни въпроси, отнасящи се до новото партийно направление, те просто са изхвърлени.

По този начин, нюйоркската секция става съюзник на милитариста Елдридж Клийвър, започващ борба срещу новия курс на Нютън и неговите съратници. Разцеплението принуждава Тейбър и Мур да преминат в нелегално положение, защото и двамата едновременно се опасяват от преследване от страна на властите и от гнева на Нютън. На свой ред, правителствените структури, възползващи се от объркването в партийните редици, продължават да нагнетяват взаимна истерия посредством изпращането на анонимни писма с обвинения и клевети.

През май 1971 г. 21-та активисти на нюйоркския филиал са оправдани поради липсата на доказателства, но въпреки това Тейбър и Мур остават в нелегалност.

През 1971 г. Нютън губи и последните си съратници в Ню Йорк, докато „алтернативната“ ВРР, продължаваща да използва името и емблемата на „Черните пантери“, все повече и повече се закрепва. Дисидентите се опитват да организират и развият нелегална, според тях, революционна организация, разделена на военно и политическо крило. Следвайки тази тактика, много нюйоркски активисти преминават в нелегално положение, формирайки ембрион на въоръжена фракция на ВРР. Успоредно с това, дисидентите развиват пропагандна работа в кварталите, защото са уверени, че общността трябва да бъде осведомена за необходимостта от въоръжена борба редом с политическото образование и развитието на социалните програми.

Дисидентите смятат за вредно организирането на „позиционна отбрана“ от офисите на партията, практикуваща се до този момент, защото такава защита ще доведе само да увеличаване на арестите и материалните загуби. Изход от положението нюйоркските радикали виждат в мобилните отряди на градските партизани, способни да нанасят удари по правителството, а след това мигновено да се укриват в мегаполиса. Следвайки тези концепции, през 1971 г. в рамките на нюйоркския филиал е учредена „Черна освободителна армия“ (Black Liberation Army) – конгломерат на отделни, малко свързани една с друга групи, чиято основна задача е извършването на така наречените „акции на въоръжена пропаганда“.

На 21 май 1971 г. BLA извършва своята първа акция – в хода на организирана от бойците засада са убити двама нюйоркски полицаи. По-нататъшните операции на „Черната освободителна армия“, изпълнени в периода 1971-72 г., носят идентичен характер на немотивирани нападения срещу полицията. По данни на правителството на Съединените щати, BLA и свързаните с нея автономни групи носят отговорност за повече от седемдесет насилствени инцидента (палежи, банкови обири, отвличания), а също и за убийството на 13 полицаи в периода от 1971 г. до 1973 г.

„Черната освободителна армия“ придобива широка известност в Съединените щати на 31 юли 1972 г., когато петима въоръжени чернокожи под ръководството на политическия затворник Джордж Райт, осъден за убийство по време на обир на бензиностанция през 1962 г. и бягащ през 1970 г. от затвора, присъединяващ се след това към детройтската група на BLA, отвличат самолет на авиокомпания „Делта“, извършващ полет от Детройт до Маями. Самият Райт, облечен в расо на свещеник и криещ пистолет в Библията, иска за сигурността на 86-та пасажери 1 милион долара – рекордна сума по това време. Стремейки се от една страна да защитят себе си, а от друга – да опозорят властта, парите трябва да бъдат доставени до самолета само и единствено от агент на ФБР, който е облечен с бански. След като парите са доставени, похитителите пускат на летището в Маями всички пасажери, оставяйки за заложници само членовете на екипажа. След това, спирайки в Бостън, за да заредят, самолетът се отправя към Алжир.

alg-george-wrightВъпреки това, при пристигането си в тази африканска страна, похитителите са арестувани, а парите и самолетът скоро са върнати в САЩ по молба на федералното правителство. Самите революционери, объркани от толкова хладния прием на правителството, получават препоръка да напуснат Алжир. През 1976 г. полицията арестува практически всички похитители, освен директния ръководител. Джордж Райт е задържан едва през 2011 г. в Португалия.

Джордж Райт

Джордж Райт

Фактическата история на BLA завършва през 1973 г., когато на платен път в Ню Джърси се случва престрелка между „твърдото ядро“ на нюйоркската група на „Черната освободителна армия“ и патрул на полицията. В резултат на битката загива полицаят Вернер Ферштер, както и един от бившите ръководители на филиала на ВРР в Ню Йорк Зайд Шакур. Асата Шакур, също бивш ръководител на нюйоркските „Пантери“, е ранена и арестувана. Впоследствие, обвинявайки я в редица насилствени акции и съучастие в убийството на полицая, е осъдена на доживотен затвор, но през 1979 г. бяга от женския затвор в Ню Джърси с помощта на трима стари другари от BLA, взимащи двама охранители за заложници, а след това се скриват в полицейски микробус. През 1984 г. Асата напуска окончателно САЩ, отивайки в Куба, където получава политическо убежище.

Асата Шакур

Асата Шакур

Легалната нюйоркска организация през 1971 г. пристъпва към издаването на официалния вестник „Напред!“ (Right on!), който трябва да действа като мост между градската гериля и населението. Вестникът продължава да излиза до 1974 г. въпреки че някогашното силно отделение в Ню Йорк така и не успява да преодолее разцеплението. В крайна сметка нито съратниците на Нютън, нито тези на Клийвър не успяват да възстановят ефективната организация в най-големия град на страната.

***

Историята на филаделфското отделение на ВРР започва през 1968 г. Въпреки че регионът има богата история на борба на чернокожите за граждански права, и тук действат много организации и групи с подобно направление, до 1969 г. числеността на местните „Пантери“ не превишава десет човека, а тяхната дейност е абсолютно неефективна. Във връзка с толкова печалното положение, през октомври 1969 г. от Оукланд пристигат няколко опитни ръководещи кадри, които се опитват да оправят ситуацията.

През септември следващата година филаделфското отделение има вече с какво да се похвали – извършва се раздаване на закуски, учредени са школа за освобождение и безплатна клиника на име Марк Кларк. Според местната полиция, числеността на филиала нараства няколко пъти, достигайки до сто членове, базиращи се в три офиса.

Най-значителният епизод от историята на филаделфския филиал е, разбира се, проведеният през 1970 г. Народно-революционен конституционен конвент. Буквално няколко дни преди събитието из града се понася вълна от нападения на черни радикали срещу полицейски патрули. Въпреки че нападателите нямат никакво отношение към ВРР, ръководителят на местната полиция Пит Рицо, добре известен в Източното крайбрежие благодарение на своята агресивна тактика на взаимоотношения с черната общност, решава да се възползва от ситуацията, за да саботира събранието.

Всички три офиса са подложени на обиски, като по различни обвинения са арестувани 14 партийци. Иззето е голямо количество легално съхранявано оръжие и боеприпаси, както и партийна литература и материали за реализирането на социалните програми.

Ръководството на партията закономерно вижда в рейдовете опит да не се проведе конгресът, но решава да осъществи своето конституционно право на събиране без значение какво ще стане. В крайна сметка, Конвентът се провежда. Представители на най-различни организации, – като се започне от радикалите от „Weathermen Underground“ и се стигне до феминистките от „Women’s Liberation Front“, – идват да слушат речите на Нютън и Майкъл Тейбър, посветени на необходимостта от изработване на нова конституция. За изненада присъстващите чернокожи са доста малко. В този момент в Атланта се провежда Международен конгрес на африканските народи, и именно тук се отправя мнозинството националистически и панафрикански настроени активисти, както и много умерени борци за граждански права.

Факт е, че много чернокожи се отнасят критично към претенциите на ВРР да се нарече „черен авангард“ на революционната борба. Заради силните националистически и расистки предубеждения „Пантерите“ са подложени от всички страни на критика поради своите съюзи с други етнически групи, а също и заради това, че партията се опитва да насади в черната общност „чуждестранната идеология“ на марксизма. По един или друг начин голяма част от афроамериканците не вярва, че расизмът ще изчезне, само защото пролетариатът ще победи буржоазията, и доста по-охотно възприема призивите на черните националисти с различна степен на радикалност.

На практика недоверието на американските чернокожи към комунизма има своите корени още в началото на ХХ век, когато Компартията на САЩ разкритикува жестоко Маркъс Гарви и Световната асоциация за подобряване на положението на негрите. Деятелите на партията заявяват, че идеята на Гарви за селективна емиграция на негрите в Либерия, – т. нар. „връщане у дома“, – ще отвлече чернокожите трудещи се от борбата за политическа борба в Съединените щати. По времето на Голямата депресия редиците на Компартията се пълнят с много черни, привлечени от обещанието за пълно равноправие с белите в рамките на партията. Въпреки това, скоро по черно-бялото единство са нанесени сериозни удари – някои чернокожи интелигенти, такива като писателя Ричард Райт, напускат КП на САЩ, заявявайки шумно, че партията ги манипулира за целите на пропагандата.

Ловът на комунисти, открит в епохата на макартизма, също не води до популярност КП на САЩ, тъй като слабообразованите чернокожи вярват искрено в клишетата на правителствената пропаганда, рисуваща комунистите като врагове на човечеството и изчадия от ада. По същия начин топлите отношения на черната общност към ВРР започват да се охлаждат след като партията използва марксистки метод за анализиране на американското общество. Казано накратко, чернокожите имат много причини да игнорират мероприятието на ВРР, отправяйки се на конгреса в Атланта.

Филаделфският филиал, както и много други, губи официалния си статут след разцеплението на „Пантерите“, поддържайки радикалната линия.

***

Ерика Хъгинс основава филиалът на ВРР в Ню Хейвън, Кънектикът, през януари 1969 г., когато идва, за да погребе мъжа си, който е убит от членовете на „Organisation Us“ в неговия роден град. На погребението няколко членове на местната черна общност се приближават до Ерика и директно й предлагат да сформира местна секция на „Пантерите“.

От 1969 г. до 1971 г. Ню Хейвън става арена на едно от най-сложните събития, които някога са се случвали с ВРР. Тогава Боби Сийл и няколко други партийци са арестувани по обвинение за отвличане, измъчване и убийство на друг член на „Черните пантери“.

Същността се състои в това, че посещаващият през май 1969 г. Кънектикът калифорнийски партиец Джордж Самс, заявяващ, че е изпратен от ЦК, за да прочисти от шпиони и провокатори местното отделение, по неизвестни причини обвинява Алекс Ръкли, съпровождащ го член на „Пантерите“ от Ню Йорк, в това, че е полицейски информатор. Ръкли е заловен и измъчван в продължение на три дни. През това време Боби Сийл посещава Кънектикът редом с двама други членове на ЦК – Лендън Уилямс и Рори Хийс. Разбирайки за ситуацията, Сийл, според неговите собствени думи, нарежда Ръкли да бъде освободен. Вместо това Самс и четирима други партийци извеждат мнимия информатор извън града и го убиват.

Задържаните отричат всички обвинения, заявявайки, че убийството е извършено от полицейски провокатори. Случаят се използва в качеството на претекст за разгромяването на офисите на партията в цялата страна, в които полицията търси предполагаемите съучастници в убийството. Сийл е освободен от обвиненията, въпреки че няколко негови другари са осъдени.

Независимо от това, случаят с убийството на Ръкли нанася сериозен вреда на филиала в Ню Хейвън, в който след полицейския разгром и арестите остават само пет човека. Въпреки това, скоро ЦК изпраща тук подкрепление и още през януари 1970 г. секцията пристъпва успешно към реализирането на социалните програми. Работата на отделението в Ню Хейвън продължава колебливо до средата на 1970-те години, когато е ликвидирано.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s