Използването на оръжие за постигането на политическите цели

Оцеляване в очакване на революцията. История на Партията на Черните пантери

Пол Алкебулан

1.2. Използването на оръжие за постигането на политическите цели

Като първи аспект на влияние от страна на Малкълм върху идеологията на BPP е идеята за самоотбрана на черната общност и използването на оръжие за постигането на политическите цели. Изключително изострените градски въстания през 1964 г. в Харлем (Ню Йорк) и през 1965 г. в Уотс (Лос Анджелис), насочени срещу жестокостта на полицията и безнадеждния живот в гетото, окончателно убеждават бъдещите лидери на Партията на Черните пантери в това, че чернокожите трябва да водят борба за политическа независимост от Съединените щати. Много скоро, запознаваща се с историята на движенията за национално освобождение в страните от Третия свят, BPP стига до извода, че тази борба трябва да се осъществи само и единствено по въоръжен път.

Убийството на Мартин Лутър Кинг и вълната от нови въстания, реално поставящи САЩ на границата на гражданска война, предоставят на радикалните черни националисти надежда, че вълненията и последващата реакция след тях от страна на федералните власти ще подействат отрезвяващо върху съзнанието на мнозинството умерени или реалистично настроени черни активисти, встъпващи до този момент като противници на въоръжения „авантюризъм“.

Малкълм никога не дава отговор на въпроса дали използването на оръжие е акт на самоотбрана, или пък това е част от по-широка стратегия за завоюване на политическа автономия. Липсва яснота и по въпроса за това дали черната общност е вътрешна колония на Съединените щати (независимостта от които трябва да бъде завоювана чрез въоръжена борба), или пък черните са само угнетен обществен слой, който е лишен от граждански права. Ако чернокожите легално и напълно успешно се борят за своите конституционни права, то защо трябва да прибягват до оръжие? Очевидно е, че използването на оръжие служи изключително за целите на самоотбраната.

Примерът на Робърт Ф. Уилямс нагледно показва на „Пантерите“ как тактиката на законната самоотбрана води до най-печални последствия за защитаващия се. Уилямс е президент на „Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора“ (NAACP) в Монро, Северна Каролина. Също като много други членове на черната общност в южната част на страната, той постоянно е подложен на нападки от белите расисти. Бидейки човек на действието, Уилямс формира от членовете на NAACP клуб, членовете на който носят оръжие за защита на черното население от агресията на белите: именно с помощта на този „кръг на действието“ Уилямс отблъсква нападение на автомобилна колона от членове на Ку Клукс Клан в черния квартал на Монро през октомври 1957 г.

williamsПрез май 1959 г. Уилямс присъства в съдебната зала, където журито оправдава двама бели мъже, обвинени в нападение срещу черни жени. В яда си заявява: „Ние трябва да бъдем готови да убиваме, ако е необходимо. Не можем да приемем този съд в качеството му на инструмент за справедливост, така че на нас нищо друго не ни остава, освен да наказваме сами престъпниците. В бъдеще ще се наложи да съдим и наказваме подобни мерзавци на място… Не виждаме справедливост в сегашната система… Ако бъде необходимо да спрем линчуването с линчуване, то ние трябва да бъдем готови да го направим“.

Заради това заявление Уилямес моментално е отстранен от управата на градския клон на NAAACP. Това обаче не смекчава напрегнатата атмосфера в Северна Каролина. Монро се превръща в арена на интензивни расови конфликти през юли и август 1961 г., когато се случва серия от палежи на магазини и лавки, принадлежащи на черните. В отговор на това, правозащитната група „Freedom Riders“ организира редица мирни акции, насочени срещу сегрегацията. Случват се и открити въоръжени сблъсъци между белите расисти и силите за самоотбрана на чернокожите.

Един такъв инцидент струва скъпо на Уилямс: бяла двойка с автомобил преминава демонстративно през черния квартал. Жителите, забелязвайки автомобила, по-рано видян с расистко знаме на капака, го обкръжават, след което двойката е принудена да бяга, скривайки се в дома на самия Уилямс. След това Уилямс е обвинен в отвличане на хора, като ФБР издава заповед за неговия арест. Разбирайки за това, той бяга в Куба, където вече е възтържествувала революцията.

Чернокожите от цяла Америка са възхитени от усилията на Уилямс за защита на черното население от атаките на белите расисти. Но от друга страна, коварството на правителството, фабрикуващо дело срещу един от най-изявените и смели правозащитници в Северна Каролина, предизвиква в черното население голяма ярост. Федералните власти дават ясно да се разбере, че черните нямат право на защита.

Дейността на Уилямс, въпреки своите не най-позитивни резултати, поражда в същото време и много въпроси. Какво оръжие трябва да се използва за целите на самоотбраната? Кой трябва да направлява това оръжие? Трябва ли хората да се обучават да боравят с оръжие? Каква трябва да бъде политическата основа на идеите за самоотбрана? Какво отношение да има спрямо неизбежната и крайно отрицателна реакция на правителството по въпроса за самозащитата на чернокожите? Може ли да се избегне внедряването на правителствени агенти в редиците на организацията за самоотбрана?

Нито един от тези въпроси не е напълно разрешен нито в този момент, нито по-късно, когато възниква националистическото крило на движението за граждански права. От декември 1963 г. до февруари 1964 г. Малкълм Екс нееднократно влиза в доктринални и правови дискусии с „Нацията на исляма“, с граждански активисти, прави две пътувания в чужбина, произнася много речи в Съединените щати, но никъде не конкретизира своята идея за въоръжената самоотбрана на черното население.

Неопределеността и известната двусмисленост на Малкълм по този въпрос не спират Партията на Черните Пантери да заяви, че те са наследници на Малкълм. От 1967 г. до 1971 г. BPP ще публикува и разпространява ежегодно памфлети, посветени на Малкълм, в които се засягат въпроси за международното положение, въоръжената борба и необходимостта от политическа автономия за черната общност.

BPP се отнася с признателност към Малкълм, който разкрива идентичността на расизма на Север и на Юг в страната, отваряйки очите на много умерени чернокожи активисти. За тях южният расизъм е по-ясен, отколкото доста тънкият, но не по-малко последователен расизъм на Север, който много по-ефективно използва недоволството на черната общност в своите предизборни машинации.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s