На 28 юни 1914 г. е извършено покушение срещу австро-унгарския престолонаследник и последен потомък на династията Хабсбург Франц Фердинанд. То е организирано от групата „Млада Босна“. Първоначално, младият работник-типограф Неделко Чабринович (1895-1916) хвърля по ерцхерцога бомба, но тя не постига целта. След това, виждайки неуспеха на другаря си, Гаврило Принцип (1894-1918) стреля по Фердинанд с револвер и го убива. Австрийските власти дават на съд 25 човека, замесени в покушението. Трима от тях (Данило Илич, Мишко Иванович, Велко Кубрилович) са осъдени на смърт, а останалите получават различни срокове на затвор, включително и до живот. Гаврило Принцип, поради това, че е непълнолетен, получава 20 години каторжен труд, излежава присъдата си в чешкия град Терезин, преживява много страдания и умира там от туберкулоза само няколко месеца преди падането на Австро-Унгарската монархия. По време на съдебния процес Неделко Чабринович заявява, че основната причина за неговото участие в покушението са анархистичните му убеждения. Той също умира в затвора, от недохранване и психично заболяване на възраст само 20 години. Може би най-влиятелният член и главен идеолог на „Млада Босна“ е Владимир Гачинович (1890-1917). Бидейки студент в Женева и Лозана, той се запознава с руски емигранти, а чрез тях – с идеите на Бакунин, Кропоткин и руските революционери-народници. Той също така става другар на такива руски революционери, като Виктор Серж, Марк Натансон, Мартов и дори Троцки. През август 1917 г. Владимир Гачинович е отровен в резултат на съвместна спецоперация на австрийските, сръбските и френските тайни служби.
ЧАСТ I
Членовете на „Млада Босна“ са предимно младежи. Техните политически позиции се формират в ранна възраст, в университетите и читателските кръжоци. Това са младежи на по 15, 16 и 17 години. Те живеят в Босна, измъчвани са от жажда за знания, срещат се в кафенета, клубове, частни домове и обсъждат най-различни типове метежи и протести. Това са исторически факти и гордото наследство, което има Югославия. Отказвам да влизам в обяснения защо „Млада Босна“ не е причината за началото на Първата световна война. Сега нито един сериозен историк не смята, че именно убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд е причината за войната. Аристотел в своето определение за войната предлага да се разграничи реалната причина и случайният повод. Въпреки това, остава напълно нерешен въпроса за ролята на „Млада Босна“ в създаването на Югославия. За мен най-болезненото от всичко е, че нашата псевдонаучна публика твърди, че „Гаврило Принцип е сърбин“, младобосненците са сърби, и че убийството от тях на ерцхерцог Фердинанд е акт, извършен от сръбското националистическо движение.
Гаврило Принцип нарича себе си югославянин, той потвърждава това и в съда; в последните дни от неговия живот, когато ръката му виси вързана с въже за рамото му, защото в затвора не искат да я ампутират в болница, той, в затвора, на предсмъртния си одър казва, че ясно си спомня, че не е вярвал в Бог, дори когато е бил дете. Когато съдията го пита дали вярва в Бог, Гаврило само се усмихва; когато съдията го пита дали той е убил Фердинанд заради това, че ерцхерцогът е вярващ, Гаврило Принцип казва, че този въпрос е безразличен за него. Накрая, ние не трябва да забравяме още едно нещо: по време на процеса подсъдимите се шегуват и предлагат на съдиите „обадете се на вашия Бог, за да влезе в качеството на свидетел и да разкаже как се е случило убийството“. „Млада Босна“ е антиклерикална, антишовинистична, югославска организация с велики освободителни идеи; организация, която се стреми да модернизира този изостанал регион. По време на своето политическо развитие, Гаврило Принцип пише писмо, в което разказва как се запознава с Иво Кранчевич:
Ние мислим еднакво, политически, философски, като хора. Едни и същи неща ни правят щастливи, четем едни и същи книги, но той е хърватин, а аз сърбин. Мисля, че на практика такова деление не съществува.
Той сам казва, че сръбските радикали го нападат. Но това никога не се споменава в официалните заявления на журналистите, пишещи за едно или друго правителство. Това е ужасно и безжалостно убийство на великите идеи, идеите на „Млада Босна“, на републиканския, антиклерикален съюз на славяните първо на културно, а след това и на политическо ниво, на идеите за освобождение на жените и, преди всичко, за освобождение на народа, намиращ се под окупация.
Всеки, който твърди, че „Млада Босна“ е терористична организация, трябва да разбере историческия контекст – по това време убийството е начин на борба за освобождение. Босна е окупирана територия и протестът на Гаврило Принцип и неговите другари е изразен с помощта на куршуми, убивайки човека, който е смятан за тиранин и окупатор. Но аз не съм историк и не възнамерявам да пиша тук историята на онова време. За мен членовете на „Млада Босна“ са важни като хора; мен ме интересува средата, от която произлизат такива хора като Чабринович, Принцип или Илич; интересуват ме техните вътрешни конфликти, свързани с политическите им идеи. Мен ме интересува развитието на техните политически идеи, защото напълно споделям тези идеи.
Те четат Зола, Толстой, Достоевски; измъчва ги въпроса дали имат право да убият човек; това е морален въпрос, който не зависи нито от каквато и да било религия и нито от която и да било политическа догма. Тези момчета седят в кафенето, знаят, че трябва да направят нещо, защото те искат да направят нещо – имат ясна представа за това, и пред очите им се появява вестник, в който има фотография на Фердинанд, който трябва да пристигне в Сараево на 28 юни, а до снимката е написано на кирилица: „Здраво!“, – и нищо повече. Чабринович, социалист и анархист, поглежда снимката и написаното и пита Принцип какво означава това, а Принцип му отговаря: „Виждаш ли, това е окупатор“.
Младобосненците до самия съдебен процес не разбират, че „Черната ръка“1 им дава не само оръжия и бомби, но и цианид, който не действа. „Черната ръка“ ги пожертва, за да ги направи мъченици. До самия съдебен процес те не разбират това, защото вярват в своите идеали. Те игнорират разликата между своята организация и „Черната ръка“, защото следват идеите си. Това е интересен исторически конфликт – много е интересно как „Черната ръка“ използва „Млада Босна“ за своите ретроградни идеи.
Тито реабилитира „Млада Босна“ и открива посветен на нея мемориал през 1953 г.
„Млада Босна“ трябва да бъде прославена в идеологически смисъл – тя е Югославия преди Югославия, нейните стремежи са социалистически, дори комунистически. През 1990-те години, по време на нападението срещу Босна, всички от Матия Бечкович² до Радован Караджич говорят за Гаврило Принцип като за „велик сърбин“. Прославяйки Гаврило Принцип като сърбин, защото е роден сърбин, а не идеята на „Млада Босна“, те унищожават всичко позитивно, което съществува в Югославия, всичко, към което се стреми „Млада Босна“.
В Сараево, в началото на обсадата, различни въоръжени банди се опитват да нахлуят в музея на „Млада Босна“ и да унищожат всичко за „Млада Босна“. От началото до края на обсадата, кураторът на музея Байро Гец, сараевски евреин, прекарва ден и нощ в музея и защитава наследството от всички сили. И тук можем да видим как човек, който не е сърбин, а сараевски югославски евреин, нощува в музея и хората му казват:
Човече, ти си в обсадения Сараево, Радован Караджич стреля по нас – самият Радован, който се кълне в името на Гаврило Принцип.
— а Байро им отговаря:
Не! Гаврило Принцип не е негов! Гаврило е мой и аз няма да се откажа от него. Със зъби и нокти ще го защитавам.
Темата, която предлагам да засегнем тук е как идваме до ситуация, когато единственият начин да се сложи край на насилието е раждането на ново насилие; не кирилицата, не великосръбската пропаганда, не подбуждането на национални конфликти, които нямат нищо общо с „Млада Босна“, и не нацистки оргии. В дискусиите за протестите и активизма трябва да учим децата за това кои наистина са тези хора, обединени около „Млада Босна“; какво означава да вярваш, да живееш и да умреш за идеята; какво означава да бъдеш жертва на своето собствено действие. За Гаврило в затвора най-мъчителният ден всяка година е 28 юни, когато, в съответствие с присъдата, той е хвърлян в карцера – без легло, храна и вода. В тъмницата, за да може да помисли върху това, което е направил. Той живее с историята си, неговата ръка пада. Къде може да има повече символизъм? Неговата ръка, с която застрелва Франц Фердинанд, пада. И да, той не се покайва. Трябва да бъде сравнен с Апис3, да се прочетат писмата му, които пише в затвора, докато се моли за амнистия – той иска помилване до края на живота си, над своя собствен гроб крещи и моли „Почакайте, искам да изпуша още една цигара! Почакайте, не мога да видя морето от тук! Почакайте, не ме убивайте сега!“. Човекът, който пише Устава на „Черната ръка“, където се казва, че единственият начин да се излезе от организацията е смърт; човекът, който казва, че за най-малкото предателство, за най-малкото нарушение на Устава може да има само едно наказание – смърт, това е човекът, който реве и моли „Не, почакайте, искам да изпуша още една цигара, не ме убивайте сега, моля ви!“. Апис е една от най-зловещите и мрачни фигури в цялата история на Балканите. Той е злодей от шекспиров тип, жалък страхливец, който, както свидетелстват дори историците, симпатизиращи му, чудовищно се унижава пред лицето на смъртта.
„Млада Босна“ е напълно противоположна на „Черната ръка“ и нейните членове.
ЧАСТ II. Неделко Чабринович – социалист, анархист и националист
На „Млада Босна“ трябва да се гледа като на едни храбри младежи, които живеят своя живот в страна, която ги потиска, в реалност, която не може да се търпи, и които не знаят как да постъпят, но знаят, че това, което е сега, няма да продължи вечно, изпитват вътрешна потребност за нещо голямо, дори глупаво, те имат луда смелост, ръцете им треперят, сълзите текат, когато си помислят за убийство, но те са готови да умрат. Можем да се видим сами себе си в техните идеи. В „Млада Босна“ виждам своята безумна потребност от промяна на света, за да махна камъка от обувките си, който ми причинява болка, дори ако трябва да ги съсипя напълно. Това, което говорят за националните чувства, културния съюз и т.н. е израз на желанието за освобождение на малките хора, малкия народ от икономическата експлоатация – и това е основната идея на „Млада Босна“.
Най-близкият приятел на Принцип, след Данило Илич, е Неделко Чабринович, пряк участник в нападението срещу Франц Фердинанд. Той е много по-сложна личност от Гаврило и неговият живот не е изпълнен с „мед и масло“. Той е роден в Сараево през 1895 г. в семейство със средни доходи. Неговият баща е собственик на малко кафене и, по думите на Чабринович, „се занимава с позорната дейност на полицейски доносчик“. Срамувайки се от баща си, Неделко рано напуска дома и училището и започва работа. По-късно става графичен редактор в сараевска печатница. Рано започва да чете много книги, и, ако се вярва на другарите му, е един от най-образованите хора в техните среди. За разлика от повечето членове на „Млада Босна“, той поема по пътя не на националната, а на социалната революция. Той е възмутен от мизерните условия на живот на работническата класа по същия начин, както е възмутен и от собствените се тежки условия на живот.
Като враг на управляващата класа, той участва в организирането на стачки в Сараево и други градове в Босна, заради което е преследван. През 1912 г. участва в стачката на типографските работници, заради което е подложен на полицейски репресии. В Требине прекарва три дни в затвора, защото е заподозрян да участва в организирането на стачка на типографските работници, унищожаване на печатни машини и нападение срещу щрайкбрехери. Той вярва в думите на Светозар Маркович, че в малките страни идеите струват толкова, колкото струват и хората, които се борят за тях.
Той може би щеше да се превърна в непоколебим пролетарски революционер, ако не беше срещнал лицемерието в печатната къща в Шид, където се печатат социалистически памфлети. Печатницата е известна като „социалистическото гнездо“. Нейните собственици, известни „борци за социална справедливост“, наемат на работа деца на 10-13 години и ги принуждават да работят дълги часове за малко пари.
Ядосан от лицемерието на „лидерите на работническата класа“, той напуска печатницата. След това се запознава с Принцип, който го убеждава да съединят революционната социалистическа енергия с националните цели. В Белград се среща най-вече с Принцип и други изгнаници от Босна в кафенето „Зла Моруна“ на улица „Зелен венец“ (това кафене съществува и днес, сега се казва „Триглав“).
Драголюб Госпич по-късно ще каже, че Чабринович „е бил романтичен, сантиментален човек, който се привързва с цялото си сърце към всяка добра мисъл, всяка революционна фраза, всеки героичен жест, той е бил решителен и изпълнен с ентусиазъм“. Данило Илич казва, че Чабринович хвърля бомба по Фердинанд, за да спечели доверието на другарите си.
За своите другари пише списък с литература, която „трябва да се прочете, за да се разграничат истините от лъжите, които им говорят свещениците“. Този списък с 26 книги е запазен и до днес. Поради лошия почерк, едно заглавие не може да се разчете, но другите са ясни (списъкът е приведен в края на нашия текст).
Това навярно са най-важните книги. Те се пазят в домовете, споменават се в разговори, неговите приятели си ги припомнят години по-късно, цитират от тях и пишат бележки. Такива книги обикновено влизат в паметта на всички, прочели ги – това е единствената библиотека, която остава у човека при всичките превратности на съдбата му, единствената, която го ръководи и направлява. Литературата на „Млада Босна“ е смесица от анархистична литература, революционни мемоари, песимистични поезии, социалистически програми, епоси, езотерични книги… Това е силен коктейл, който може да предизвика много по-силни и по-възрастни хора от Неделко, Гаврило и техните приятели.
И ако членовете на „Млада Босна“ са националисти, те, съгласно тяхното собствено признание, са югославски националисти, с други думи, техния национализъм не е етнически, а прогресивен национализъм. Същата е ситуацията с дебата дали са герои или не. Спомням си едно интервю с войника, защитник на Сараево в началото на 1990-те години, Изет Байрамович – човек, който каза, че „той не иска да бъде босненски герой, и може да бъде само герой на всички народи в Сараево – или да не бъде герой въобще“. Подобно е и с „Млада Босна“. Ако те са герои, то те са герои на целия югославски народ, защото в един многонационален регион те могат да бъдат или герой на всички народи, или да не бъдат герои въобще.
Действително, за разлика от националистите Пашич, Дража Михайлович и Милошевич, „Млада Босна“ никога не иска да се обедини с великите държави. Техният югославски национализъм се стреми към солидарност с всички поробени народи на балканска земя. А това, което биха мислели за четниците и съвременните наследници на великосръбската идеология, те го показват със своето действие, с което изразяват отношението си към етнонационалистическото правителство на Пашич, с действието, когато стрелят едновременно срещу империализма и местния етнонационализъм.
От цялата младежка патриотична енергия се ражда босненския заговор на революционната младеж, и на 28 юни 1914 г. Неделко Чабринович хвърля бомба по Франц Фердинанд и неговия ескорт, бомба, извадена от джоба му – а в другия му джоб се намира „Подземна Русия“ на Степняк Кравчински!
Списък с книги
1 май 1907 г.
Програма и организация на социалдемократичната партия в Хърватия
Глас народен
Социалдемократичен календар на 1907 г.
Развитието на социалдемокрацията в Хърватия и Словения през 1904-1906 г.
Поглед към клерикализма в Хърватия
Обяснение на социалистическата програма
Комунистически манифест
Пролетариат и класова борба
Закон за престъпните действия и социалдемокрацията
Социализъм и национална борба
Закон за обезпечаване на работниците
Какво е народна власт
Работническа борба
Право на живот
Земен рай
Как новата буржоазия граби работниците
Изповедта на папа Александър II
Какво е работническа власт
Социалистически общини
Речта на йезуитските генерали
Основният дълг на социалдемократа
Рождествена клетва
Не предавай своите братя
Какво е всеобщо, равно, тайно и пропорционално избирателно право
Бележки:
1. „Черната ръка“ е тайна военна организация, създадена от сръбски офицери. Интересното е, че в статията на руската Уикипедия също се казва, че „различието между „Млада Босна“ и „Черната ръка“ е в това, че първата се придържа към републикански и атеистични идеи и се стреми да обедини балканските народи под егидата на „южнославянството“, а в последната влизат привърженици на авторитарния и клерикален мироглед, стремящи се да създадат велика пансръбска държава“.
2. Матия Бечкович е сръбски писател и поет. Той е един от най-известните сръбски поети на 20-ти век и пълноправен член на Сръбската академия на науките. Съратник на проекта за Велика Сърбия.
3. Апис – Драгутин Димитриевич, лидер на „Черната ръка“, замесен в убийството на Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия през 1914 г. Димитриевич и някои негови съратници от „Черната ръка“ са арестувани от сръбските власти през 1916 г. по обвинение в опит за убийство на регента Александър I Карагеоргиевич. На 23 май на така наречения „Солунски процес“ Димитриевич е признат за виновен в държавна измяна. Месец по-късно на 24 юни 1917 г. той и двама други членове на „Черната ръка“ са разстреляни.
Автор: Ло Буздяк
Източник: ЧКФ
Революционната борба по света 