ЕТА. 34. Законите на войната

Испанската социалистическа работническа партия идва на власт под лозунгите за пълно обновяване на Испания и обещава на избирателите да не допусне влизане на страната в НАТО. Обещава също създаване на допълнителни 800 хил. работни места. Няколко месеца по-късно става ясно, че с икономическата криза, обхващаща страната, правителството не е в състояние да се справи, като междувременно съгласно плана „Специална северна зона“ улиците на баските градове се напълват с нови полицейски патрули. Именно тогава испанският народ иронично интерпретира обещанията на ИСРП за нови 800 хил. работни места с лозунга „Los ochocientos mil son de Guardia Civil“ (Осемстотин хиляди – това са граждански гвардейци).

Не само позицията по баския въпрос разкрива откровено десния уклон на ИСРП. Действията на властите в полза на големите испански и международни банки пораждат маса въпроси, а в условията на икономическа криза финансовата подкрепа на частните банкови офиси за сметка на бюджетни средства не е понятна никому. Малко по-късно подкрепата на спекулативната икономика води до появяването на т.н. „банди на новобогаташите“ – цял слой от хора, бързо забогатяващи за сметка на препродажба, подкупи и направо кражби, оста на който са партийни деятели. Символичен апотеоз на „демократизма“ е пътуването през лятото на 1985 г. на председателя на ИСРП Фелипе Гонзалес до Азорските острови, осъществено на яхта, по-рано принадлежаща на Франсиско Франко.

Вместо да се притеснява за обичания на думи испански народ, „социалистическото“ правителство пълни собствените си джобове, давайки останалото от бюджетните средства за превъоръжаване на полицията и армията. През 1983 г. Испания става един от световните лидери в закупуването на оръжия от САЩ. 130 милиарда песети са похарчени за придобиване на френски танкове, което служи като допълнителен фактор за укрепване на отношенията между двете страни. Основната изненада, обаче, за избирателите е влизането на страната в Северноатлантическия алианс през 1984 г., въпреки обещанията на ИСРП преди изборите.

До средата на 80-те години икономическата криза, обхващаща Испания, се отразява и върху състоянието на обществото, моралното ниво на който върви надолу. Страната на баските е ударена от вълна на деиндустриализация и намаляване на производството, изкарвайки по улиците десетки хиляди души. Не имайки сила да се справи със ситуацията, баските политици прехвърлят отговорността на централното правителство, което не е твърде загрижено за подема на икономиката в автономията. Баското общество изпада в апатично състояние.

Работническото движение под влиянието на всички тези негативни фактори, също се разлага и разгражда. Епохата на свободния пазар с неговите спекулации, „рационализация“ (т.е. унищожение на промишлеността) и морална основа на война на всички срещу всички, унищожава някога мощните структури на социално взаимодействие в рамките на баското общество: отсега само семейната издръжка може да спаси от бедност и глад. Няма нищо странно в това, че с настъпването на новата ера испанското общество като цяло и баското в частност е залято от вълна на наркомания и алкохолизъм сред младежите. Лекотата, с която хероинът се разпространява масово в най-милитаризираната страна в Европа, окончателно убеждава деятелите на „националистическата левица“, че има тайно споразумение между буржоазното правителство и наркомафията, целта на което е деградиране на младежта и отвличането й от политическата дейност.

В тези тежки условия, когато главният герой на революционната борба в изминалите години, – работническата класа, – стремително се унищожава, като нов авангард на борбата встъпва градската лява младеж. Именно тя става протагонист на новата практика, – „освобождаване на територия“, т.е. окупиране на свободни сгради с цел да се изградят в тях „окупирани социални центрове“ (т.н. Gaztetxes), – и създаване на алтернативни средства за масова информация – „нелегални радиостанции“, списания и т.н. Идеологическият спектър от настроения на тази бунтуваща се младеж в средата на 80-те години е доста широк – като се започне от анархизма на най-нихилистичното направление и се стигне до ортодоксалния марксизъм-ленинизъм.

Ясно е, че в този момент центъра на тежестта на „националистическата левица“ се премества от работниците и профсъюзните организации в посока на младежкото действие, начело на което застава юношеското движение „Jarrai“, действащо под егидата на „Herri Batasuna“. Именно в рамките на тези младежки колективи се заражда т.н. „Rock Euskal“, самобитен баски рок, служещ като форма на национална защита от настъпващия „испанолизъм“ и американизъм. Появяващите се в средата на 80-те години групи „Kortatu“ и „Cicatriz“ заменят традиционните баски бардове, като Микел Лабоа и Бенито Лерчунди, доста почитани в лагера на „националистическата левица“.

В същото време, в началото на 1985 г. започва сближаване на управляващата ИСРП и Националистическата баска партия, изразяващо се в януарския пакт, регулиращ сътрудничеството между баския автономен парламент и испанския парламент. ЕТА напълно естествено квалифицира това съглашение като опит на буржоазните сили да провокират конфликт в рамките на баското общество, тоест като провокация.

Независимо от това, споразумението служи като допълнителна опора за подкрепа на репресивната политика на Мадрид по отношение на Страната на баските. В началото на 1985 г. са заловени ключовите фигури на бойната структура на „етарас“ Хуан Лоренсо Ласа Мичелена и Исидро Гаралде Бедиалунета. GAL, които от средата на миналата година са в мълчание (с изключение на двете жертви през ноември), отново се активизират. Започва нов етап на настъпление на „ескадроните на смъртта“, въпреки че сега основни изпълнители на противоправните действия срещу баските опозиционери са не служители на испанските репресивни органи, а наемници. След трите акции през февруари и март, които приключват с нови ранени лица, които нямат нищо общо с политиката, GAL на 29 и 30 февруари извършват две гръмки покушения в Байон, жертви на които са случаен минувач и кореспондента на списание „Egin“ Ксавиер Галдеано.

ЕТА започва годината със засилване на нападателната кампания срещу икономическите интереси на френската държава, в рамките на която са осъществени около дузина различни акции. До този момент картината на въоръжената борба в Страната на баските се фокусира изключително върху ЕТА, защото и двете крила на ЕТА (p-m) прекратяват дейността си (milikis влизат в ЕТА, а octavos просто се разпадат), а „Автономни команди“ пазят гробна тишина. Iraultza и IK постигат в този момент най-голяма сила, въпреки че действат изключително с помощта на бомбени нападения, насочени срещу нанасяне на материални щети, избягвайки открито противопоставяне с властта.

Също така в началото на годината „етарас“ отвличат предприемача Анхел Уртеагу, за чийто живот организацията получава 200 милиона песети. Като цяло, в първото тримесечие на 1985 г. са регистрирани четири атаки със смъртен случай, и две от тях имат явен политически смисъл: на 19 февруари в Мадрид бойци на ЕТА убиват директора на Централната банка Рикардо Техеро, а на 7 март е застрелян ръководителя на баската автономна полиция „Ерцаинца“ Карлос Диас Аркоча. Виновни за смъртта на последния „етарас“ обявяват върхушката на въоръжените сили, членовете на която по напълно законен път заемат ръководни постове в автономната полиция. Независимо от това, тази акция е първият акт на открито нападение на организацията срещу баското автономно правителство и неговите силови структури, което води до сближаването на ИСРП и НБП, този път на базата на борба с „тероризма“.

Във всеки случай, започната от април 1985 г. бойна активност на ЕТА се увеличава. В края на този месец започва кампания срещу туризма, концентрираща се в средиземноморския регион на Испания, по времето на която са осъществени повече от двадесет взривни акции. Присъствието на ЕТА в този доста отдалечен от Страната на баските регион е отново потвърдено на 18 август, когато в Кастейон бойци убиват някой си Клемент Перет, обвинен във връзки с GAL. Също продължават кампаниите срещу икономическите интереси на Франция и наркотрафика. Атаките срещу агентите на репресивните органи зачестяват и стават все по-заплашителни поради използването на бомби, в резултат на което нараства броя на пострадалите, като често такива са случайни минувачи. През май ЕТА е отговорна за смъртта на шестима агенти в резултат на пет подобни покушения.

През следващия месец се осъществява дългоочакваната мечта на буржоазията: след дълги преговори страната най-накрая се присъединява към Европейското икономическо пространство. На 12 юни, в момента на тържествено влизане на Испания в клуба на най-развитите западни страни, ЕТА решава да напомни на световната общност за наличието в самото сърце на Европа на проблема с баската нация. Сутринта на този ден в Мадрид команда „етарас“ стреля по автомобила на армейския полковник Висенте Ромеро Гонзалес, убивайки както него, така и шофьора му. След като полицейските отряди идват на мястото на действие и започват да оглеждат обстрелваната кола, под нея се взривява бомба, която е заложена от отстъпващите бойци, причинявайки смъртта на един агент. Няколко часа по-късно в Португалия „етарас“ застрелват офицер от ВМФ на Испания. Настъплението продължава с още няколко десетки акции през юни, приключващи с три смъртни случая, и завършва през юли, отнемайки живота не само на трима агенти на репресивните структури, но и на Фаусто Ескригас, вицеадмирал на военно-морския флот и един от най-влиятелните военни, застрелян в Мадрид на 29 юли.

Пред лицето на новото настъпление на ЕТА правителството демонстрира пълно недоумение и отсъствие на каквито и да било нови идеи. Единственото, на което са способни деятелите на ИСРП, с помощта на своите нови съюзници от НБП, е да активизират сценарий на „народни въстания“ в Страната на баските срещу „терористичната банда ЕТА“.

Междувременно, нараства напрежението в затворите, където до този момент са държани няколкостотин членове на въоръжени баски организации, по-голямата част от които, – около четиристотин човека, – принадлежи към ЕТА. Зад решетките, особено в затвора „Ерейра“, още през 1984 г. започва организиран масов протест на „етарас“, насочен към подобряване условията на задържане, увенчаващ се с грандиозен декемврийски марш, в който взимат участие хиляди, идващи пред стените на затвора, за да изразят своята солидарност със затворниците. Разбира се, физическото и психическо състояние на много затворници, изморени от безспирната десетмесечна борба, остава лошо. Особено, защото милитаризацията и затягането на режим продължава, причинявайки нервни сривове, понякога в най-сериозна форма, както можем да видим от примера на бившия член на ЕТА (p-m) Хосе Рамон Гойкоечеа, който на 26 юни се обесва в столичния затвор „Алкала“. Много по-позитивна новина идва от затвора „Мартутене“, откъдето на 7 юли, влизайки в звукови колони, използвани за концерт, бягат „етарас“ Хосеба Сарионандия и Иняки Пикабеа. Впоследствие, Сарионандия се превръща в жив класик на баската литература и поезия, интереса към когото се поддържа благодарение на това, че неговото местонахождение и до ден днешен не е известно.

В действителност, въпреки намиращото се на власт „социалистическо“ правителство, репресиите по отношение на различен тип сепаратисти, – и, преди всичко, баските, – не само не стихват, но и напротив, придобиват по-широк размах. Именно в епохата на управление на ИСРП, през септември 1985 г. идеологът на антитерористичната политика, тогавашният ръководител на генералния щаб на Гражданската гвардия Андрес Касинельо, казва своята епохална фраза, която е подходяща по-скоро са франкистките времена: „Ние трябва да приемам военни закони. Аз предпочитам война, отколкото независимост на Страната на баските“.

От само себе си се разбира, че такъв манталитет се отразява в действията на репресивните органи, които са под командването на зъл военен. В този ден, когато Каселиньо накратко излага своето мнение по въпроса за сепаратизма, на 25 септември, в Байон (френската част на Страната на баските) в близост до един от местните барове са застреляни четирима баски политически емигранти. Това е най-кръвопролитната акция на GAL за цялата й история, причинявайки всеобща стачка в провинция Гипускоа, и силни акции на народен протест в другите баски провинции.

1985 г. като цяло преминава през относително напрегната атмосфера. Повече от хиляда души са разпитани във връзка с дейността на въоръженото движение, от тях 765 са задържани съгласно точките на антитерористичния закон. 31 политически бежанци са депортирани от френското правителство в страни от Африка и Южна Америка.

Що се отнася до бойната дейност, то на сметката на ЕТА за 1985 г. има 35 убийства: сред жертвите на организацията 24 човека се отнасят към репресивните органи, 8 човека са свързани с полицейски провокации и наркотрафик, а трима цивилни граждани загиват по волята на нещастен случай.

През този период вече съвсем ясно се проследява стремежа на организацията към разрешаване на баския конфликт, може би с участието на международни посредници. Отново и отново „етарас“ пускат призиви за преговори по проекта „пет алтернативни точки на KAS“, обаче тези призиви неведнъж не са чути от правителството и организацията отново се връща към въоръжената борба. Именно във връзка с тези прояви на миролюбие са свързани доста продължителните паузи в изпълняването на въоръжени акции, продължавайки няколко месеца и накрая завършвайки с изблик на насилие.

Един от последните такива „взривове“ се случва на 25-26 ноември 1985 г., когато след 72-дневна тишина ЕТА отново се появява на политическата сцена в Страната на баските, осъществявайки гръмки акции. На 25 ноември, в близост до спортния комплекс в Сан Себастиан, трима „етарас“ откриват огън по фургон, в задната част на който се намират военнослужещи от ВМФ на Испания. В резултат на това двама от тях загиват, а други двама са ранени. Половин час по-късно гърмят изстрели на няколко километра от Сан Себастиан, в град Пасахес. Тук в непосредствена близост до автомобила си с автомат е убит служителя на финансовия отдел на Гражданската гвардия Исидоро Диес Ретон. Но това не е всичко.

На следващия ден отново на няколко километра от Сан Себастиан, град Ласарте, на излизане от бар е застрелян ветерана от Гражданската гвардия, имащ доста омразна репутация, Хосе Ерейро Келес.

Годината приключва доста шумно: на 23 декември на улица в Памплона е застрелян генерала от Гражданската гвардия Хуан Атарес Пеня, ръководещ политическата полиция в Страната на баските още от времето на франкизма. В навечерието на нова година „етарас“ изпълняват едновременно две акции: първата, в Ласарте пред портата на фабрика „Michelin“ е убит ръководителя на службата по безопасност на предприятието, бившият гвардеец Алехандро Саенс Санчес, и в същия ден в Гечо е отвлечен местния предприемач Хуан Педро Гусман.

На 8 януари 1986 г. наемници отвличат в Еквадор (Южна Америка) две депортирани от Франция лица, заподозрени във връзки с военната команда на „ЕТА-Bizkaia“, извършила отвличането на бизнесмена. В продължение на няколко часа са подложени на изтезания, докато не издават местонахождението на Гусман. На следващия ден полицията отива в селска къща в Басаури, освобождавайки предприемача и арестувайки неговите похитители. Въпреки своето освобождение, Гусман дава на „етарас“ определена сума, но вече в рамките на „революционен данък“.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s