НАТО също унищожава Страната на баските

нато баски

САЩ имат 750 бази и военни мисии в 128 страни по света. Няма да започнем да изброяваме войните, които тяхната военна и империалистична натрапчивост е причинила, но трябва да кажем, че преди 33 години ни направиха съучастник във всички тях.

На 12 март 1976 г., чрез измамен референдум, те ни вкараха в НАТО. Но Страната на баските, вдигайки знамето на антиимпериалистичната борба, беше пример и отхвърли тази престъпна структура, защото бяхме наясно, че този империалистически съюз няма да ни донесе никаква полза нито за нашия народ, нито за всеки друг.

Всъщност, в случая, който ни засяга днес, искаме да поставим на масата вредите, които НАТО е причинила на всички баски и латентното съучастие, което съществува между баските компании и институции и войните. Въпреки че се опитват да го скрият, войните, които НАТО поражда на хиляди километри оттук, имат пряко въздействие върху нас.

Доколкото сме част от френската и испанската държави и следователно от НАТО, на икономическо ниво годишният размер на военните разходи, които ни приписват между квотата и договора е 650 000 евро. Към това ще трябва да добавим разходите във военната индустрия.

Време е да поставим имената на отговорните за нашия народ. Между 1953 г. и 1974 г. Франко установи радарна система на НАТО в планината Горамакил в Базтан, а от 1951 г. е в сила полигонът в Барденас, който причинява смъртни случаи, наранявания, замърсяване, болести и т.н. Но в замяна на пари, ръководството в Барденас и кметовете на общините, които го съставляват, имат друго виждане. От друга страна, пристанището в Сантурци е на седмо място в света по продажби на оръжие, а през 2017 г. са изпратени 300 контейнера, пълни с експлозиви, повечето от които за Саудитска Арабия.

Освен това има повече от 100 баски компании, които отделят част или по-голямата част от продукцията си за военната индустрия: Gamesa/Aernnova, Sener, ITP и SAPA са само част от тях. И разбира се, те получават безвъзмездни средства и възнаграждения от публични институции като баското правителство. Към това трябва да добавим, че повечето банки в Страната на баските (BBVA, Caixabank, Caja Rural, Kutxabank…) инвестират нашите спестявания в оръжейната индустрия.

Нито пък трябва да забравяме, че Баският обществен университет, Общественият университет в Навара, Частният университет на OPUS и Университетът в Мондрагон също имат различни споразумения с военната индустрия и Министерството на отбраната.
Следователно всички тези споменати обекти са съучастници на империалистическите агресии и техните последствия.

Въпреки това борбите, които започнаха, за да се противопоставят на това, са много: в полза на правата на мигрантите, срещу баската оръжейна промишленост, обвинения срещу износа от пристанището в Сантурци, протести срещу полигона в Барденас, обвинения срещу империалистическите агресии, феминистки антиимпериалистически шествия, демонстрации на интернационалистическа солидарност, борби срещу расизма и ксенофобията…

От съществено значение е да продължим да изграждаме мрежи и съюзи между народните движения в Страната на баските, тъй като само чрез преплитане на всички тези борби ще можем да създадем широко, разнообразно и силно антиимпериалистическо движение. Те трябва да сложат край на споразумението за безнаказаност на съучастниците на империализма в Страната на баските и трябва да обединим сили и ангажименти срещу този модел, който не прави нищо друго, освен да поражда смърт и разрушение.

Лур Хил и Аинхоа Алберди (Askapena)

Чаби Ечебариета – иконата на баските борци за независимост

чабиХавиер Ечебариета Ортиз (Билбао, Биская, 14 октомври 1944 г. – Толоса, Гипускоа, 7 юни 1968 г.), по-известен като Чаби Ечебариета, е водещ лидер на ЕТА през 1960-те години. Според различни източници той е първият извършител на убийство от страна на тази организация. Той е и първият активист на ЕТА, убит във въоръжено противопоставяне с Гражданската гвардия, за което се превръща в икона сред ЕТА и националистическата левица.

V Асамблея

Той председателства V Асамблея на ЕТА, която води до първото разделение в организацията. На тази асамблея, която се състои от две части, избухва напрежение между работническото течение (комунистическо и отдалечено от баския национализъм, „обреристкото“), което по това време контролира посоката на ЕТА вътре, и другите две течения, т. нар. „терсермондистко“ и „етнокултуралистко“.

Ечебариета, неговият брат Хосе Антонио и наварецът Хосе Мария Ескуби са тези, които оглавяват вътрешното течение, което изгонва най-забележителните привърженици на работническото течение. Първата част от асамблеята, проведена на 7 декември 1966 г. в Газтелу (Гипускоа), потвърждава изгонването на „обрериста“ Пачи Итуриос, предварително потвърдено от Изпълнителния комитет (крайно нареждане, в изгнание), като по този начин се стига до отделяне на „обреристите“ в организация, наречена ETA Berri (ЕТА нова), по-късно Komunistak, зародиш на това, което по-късно ще бъде Комунистическо движение на Испания (MCE).

Останалите активисти влизат автоматично в това, което се нарича ETA Zaharra (ЕТА стара) до 1968 г., когато отново става ЕТА.

Във втората част на асамблеята, състояща се през март 1967 г. в дома за духовни учения на йезуитите в Гетария (Гипускоа), Чаби Ечебариета е избран за член на Централния комитет и Изпълнителния комитет на ЕТА. Освен това на това събрание започват да предприемат първите стъпки към изработването на собствена революционна теория; от Ечебариета идва идеята за „баския трудов народ“, която оттогава се използва от националистическата левица. Дейността на организацията е разделена на четири фронта: политически, военен, културен и работнически. В последния Ечебариета играе важна роля.

Първото убийство на ЕТА

На 7 юни 1968 г. колата, в която пътуват Ечебариета и активистът Иняки Сараскета, е спряна на контролно-пропускателен пункт на Гражданската гвардия в Адуна (Гипускоа). Опасявайки се, че ще бъдат разкрити, Чаби Ечебариета излиза от колата и стреля по агента Хосе Пардинес Арка. Това е първото убийство на ЕТА.

ЕТА все още не е взела решение за провеждане на въоръжена борба и затова неговият другар Сараскета казва години по-късно:

„Предполагам, че гражданският гвардеец се усъмни, че регистрационният номер е фалшив. Попита ни за документите и заобиколи колата, за да провери. Чаби ми каза: „Ако разбере, ще го убия“… Отговорих: „Не е необходимо, разоръжаваме го и си тръгваме“… Излязохме от колата. Гражданският гвардеец беше с гръб към нас. Клечеше и гледаше двигателя в задната част… Той прошепна: „Това не съвпада…“. Чаби извади пистолета и го застреля. Той падна с лице нагоре. Изстреля още три или четири изстрела в гърдите. Беше взел центрамини и може би това повлия. Във всеки случай беше съдбовен ден. Една грешка. Беше неизвестен граждански гвардеец, бедно момче. Нямаше нужда този човек да умре.“

Смъртта на Ечебариета

Ечебариета и Сараскета бягат, криейки се в дома на един свещеник от Толоса. След няколко часа решават да напуснат къщата, като незабавно са спрени от служители на Гражданската гвардия, които все още не знаят самоличността им. По време на претърсването не откриват пистолета, който носи Сараскета, но намират този на Ечебариета. В този момент започва стрелба, в която Чаби Ечебариета е убит с две огнестрелни рани в Бента Хаунди (Толоса). Иняки Сараскета успява да избяга от стрелбата. Заплашва с пистолета си шофьор, принуждавайки го да го закара до църквата в Ерезил, където се укрива, докато не е открит на следващия ден.

Източници, близки до националистическата левица, описват тази смърт като екзекуция на Гражданската гвардия, въпреки че изявленията на Сараскета се противопоставят на това:

„По същия начин, по който центрамините го направиха еуфоричен, два часа по-късно той беше потънал в паническа атака. Напуснахме дома и бяхме арестувани от двама граждански гвардейци. И двамата имахме пистолет на кръста си. Претърсиха ме първо мен, но не го забелязаха. Спомням си, че гражданският гвардеец, който проверяваше Чаби, извика. И тогава, типична сцена от запада, от онези, при които кой ще стреля пръв… Гражданският гвардеец стреля пред мен и аз се затичах… Не знаех, че в този момент Чаби е умрял… Спрях една кола, заплаших шофьора и го накарах да ме отведе в посока Регил (близо до Зарауц). Оказа се, че е мой далечен роднина. Знаех, че пистолетът ме издава и си помислих да го изхвърля. Шофьорът ме помоли да не го правя. Ако ни спрат, щеше да изглежда по-реално, че съм го принудил. Той също осъзна, че нямам намерение да го нараня, така че след няколко километра ме помоли да сляза… И продължих да вървя пеша…“

По-късно Сараскета е предаден на Военния съвет, първият след Гражданската война в Испания, в който е осъден на смърт. С ходатайство пред Франсиско Франко от ръководителя на йезуитите, отец Педро Арупе, смъртното наказание е заменено със затвор, където е жестоко пребиван, прекарвайки 9 години до амнистията през 1977 г.

Последствия

След смъртта на Чаби ЕТА публикува листовки със следния текст:

„Като се има предвид толкова голямата истерия и толкова пристрастната информация от страна на фашистко-капиталистическия информационен апарат, ЕТА ще се опита да информира хората за смъртта на Чаби Ечебариета колкото е възможно повече. Чаби Ечебариета беше убит в Толоса, без съмнение. Свидетелите, дупките по ризата и аутопсията потвърдиха това. Поддръжниците на капиталистическия ред показват своите методи: Чаби Ечебариета е изкаран от колата и без дори да му бъдат поискани документите, са му поставени белезниците, изправен е до стената и е застрелян в сърцето от упор (…)“

На 2 август, в отговор на смъртта на Ечебариета и поради това, че е смятан за мъчител, ЕТА убива полицейския командир Мелитон Манзанас, налагайки извънредно положение в Страната на баските.

10 години след събитията в Бента Хаунди, ЕТА убива сержант Аседо Панизо, един от членовете при претърсването, при което Ечебариета умира.

Euzko Gudarostea (Баска армия)

баски войници

Войници от Батальон Амаиур, съставен от жители на Гавирия в Гипускоа през 1937 г.

Euzko Gudarostea (според правописа, използван през 30-те години на миналия век; баска армия) е името, използван от армията, създадена от правителството на Страната на баските по време на Гражданската война в Испания. Впоследствие става известна като Армейски корпус на Страната на баските и по-късно XIV Армейски корпус, име, което получава след официалното си и цялостно влизане в Народната армия на Републиката по повод правителствената политика за интегриране на всички военни групи в републиканската зона в една и съща организация и посока.
След държавния преврат през юли 1936 г. и последвалото избухване на Гражданската война в Испания, баските провинции Биская и Гипускоа остават на територията на Републиката, докато по-голямата част от Алава, най-слабо населената баска провинция, и Навара са завзети от бунтовническата страна в първите дни на конфликта. Въпреки че републиканските военни гарнизони остават обучавани в баските провинции, те са изолирани географски от останалата част от републиканската зона и започват да се формират доброволчески групи за борба, идващи от партиите и левите профсъюзи – социалисти, комунисти и анархисти, – но и много от тях са симпатизанти на Баската националистическа партия (PNV). Преди големия приток на симпатизанти на PNV към доброволците, баското правителство (доминирано от PNV) определя принципите в началото на август 1936 г. на Euzko Gudarostea.
Първият ръководител на Eusko Gudarostea е интендантският капитан Кандидо Сасета и е контролиран от депутатите от PNV Мануел де Ирухо, Хосе Мария Ласарте и Телесфоро Монзон. На 25 септември е създадена официално баската армия. Алберто де Монто и Ногерол е назначен за началник на Генералния щаб на баската армия от „Lehendakari“ („председател“) на правителството на Страната на баските, Хосе Антонио Агире, на 6 ноември 1936 г., към когото проявява възхищение без ограничения – „Това е максималният военен капацитет, когото познавам и има подготовка и култура, които не са вече популярни, а универсални“. На 9 май 1937 г. Монто престава да се намира в тази позиция, която се поема лично от „председателя“. Върховното командване на въоръжените сили става в ръцете на „председателя“ на 7 октомври 1936 г.
В казармата на Бидарте, ръководена от писателя Естебан Уркиага, Лауаксета, се събират хиляди „gudaris“ (войници“). Първият батальон е Арана Гойри, сформиран от PNV, като част от нейната паравоенна организация Euzko Aberkoi Batza, появяващ се на 24 септември, един ден преди официалното създаване на Euzko Gudarostea.
Батальоните, които фигурират в подреждането от 26 април 1937 г. с единно военно командване в Euzko Gudarostea, са:
1. EAJ-PNV: 25 батальона. Amaiur, Mungia, Otxandiano, Aralar, Padura, Martiartu, Simón Bolibar, Araba, Rebelión de la Sal, Itxarkundia, Loiola, Itxasalde, Muñatones, Ibaizabal, Arana Goiri, Abellaneda, Gordexola, Sukarrieta, Larrazabal, Malato, Kirikiño, Saseta, Ariztimuño, Irrintzi, Alkartzea.
2. PSE y UGT: 11 батальона. UGT.1 „Mateos“, UGT.2 „Prieto“, UGT.3 „Peña“, UGT.4 „Carlos Marx“, UGT.5 „Madrid“, UGT.6 „Pablo Iglesias“, UGT.7 (Asturias), UGT.8 „Jaures“, UGT.9 „México“, UGT.10, UGT.14 „Torrijos“.
3. JSU: 9 батальона. Cultura y Deporte, Castilla, UHP, Amuategi, Octubre, Meabe.1, Dragones, Meabe.2, Rusia.
4. EPK-PCE: 8 батальона. Gipuzkoa, Leandro Carro, Rosa Luxemburgo, Perezagua, Larrañaga, Karl Liebknecht, Salsamendi, Lenin.
5. Без принадлежност: 7 батальона. Montaña Nº1, Montaña Nº2, Montaña Nº3, Artillería Ligera Nº3, Grupo Antiaéreo, Transmisiones, Batallón de carros de asalto.
6. CNT: 7 батальона. Isaac Puente, Malatesta, Bakunin, Durruti, Sacco Wanzetti, Celta, CNT.7.
7. IR: 5 батальона. Capitán Casero, Barakaldo, Azaña (Bizkaia), Zabalbide, Azaña (Gipuzkoa).
8. ANV: 4 батальона. Olabarri (ANV.1), Eusko Indarra (ANV.2), ANV.3, Askatasuna.
9. Jagi-Jagi: 2 батальона. Zergatik ez?, Lenago Il.
10. ELA-STV: 1 батальон. San Andrés.
11. Републиканци: 1 батальон. Fermín Galán.
Както се забелязва, то се състои главно от организациите-членове, които подкрепят Народния фронт, PNV и нейните масови организации, както и от военните части, които са верни на правителството на Републиката, действайки съгласувано с армията на Втората испанска република.
От друга страна, политическият контрол на Eusko Gudarostea пада върху EBB (Euzkadi Buru Batzar, Изпълнителен комитет в Страната на баските на PNV) и една от целите му е да поддържа обществения ред. Баската армия има няколко сблъсъка с анархистки батальони и Общия съюз на работниците, докато EBB отхвърля опитите на анархистките милиционери да развият пролетарска революция, подобна на тази в другите области на републиканската Испания (като в Каталуния или Арагон). Баските милиции в рамките на Народната армия на Републиката запазват идентичността си на другите фронтове, въпреки че след като са интегрирани в Народната армия, те вече не образуват орган, подобен на Eusko Gudarostea. Въпреки това те запазват отличителния си характер както в кампаниите в Сантандер и Астурия, така и в останалите фронтове на войната.
Баската армия също така има и военноморски сили, Спомагателни ВМС на Страната на баските (Euzko Itsas Gudarostea), формиран от въоръжени траулери и малки риболовни кораби, превърнати за изчистване на мини. Флотилията на траулерите се изправя срещу Канарския крайцер в битката при нос Мачичако. Армията също така има и малки военновъздушни сили, наричани по ирония на съдбата „цирк Прис“ (известен по това време цирк) поради разнообразието от апарати.

История на операциите на баската армия

Euzko Gudarostea се бие на Северния фронт срещу бунтовническите войски на Франко от август 1936 г. до юли 1937 г., участвайки във Виляреалската офанзива и в кампаниите около Билбао. Баската армия първоначално претърпява липса на Генерален щаб, подходящо квалифициран за трудна ситуация (ситуацията до голяма степен е спасена, когато професионалният военен Алберто де Монто и Ногерол е назначен да ръководи Генералния щаб през септември 1936 г.), както и на логистични и комуникационни служби за борба.

Идеологическото разделение на голяма част от армията е също много силно изразено: батальоните със силна лява идеология (като тези на PCE, PSOE и CNT) воюват на една страна с войските на PNV и ANV с националистическа идеология. Като пример трябва да се отбележи, че от началото на конфликта републиканските войски на Страната на баските, към които са левите партии, нареждат да се използва изключително трицветното знаме на Втората испанска република като отличителен характер, но силите на симпатизантите на PNV искат (и успяват) да наложат едновременното използване на баската икуриня като емблема на техните батальони.

Кампанията в Биская

Въпреки военната ситуация, политическият контрол на Euzko Gudarostea остава твърдо в ръцете на PNV и баското правителство, борейки се същевременно да запазят своята оперативна автономия по отношение на Северната армия, водена от генерал Франсиско Лано де ла Енкомиенда (който теоретично обединява републиканското военно командване в Астурия, Сантандер и Страната на баските), докато в края на април 1937 г. председателят на баското правителство Хосе Антонио Агире лично поема командването на Генералния щаб на баската армия, оставяйки генерал Алберто де Монто като съветник.

баски батальони

Членове на баските батальони в Елгуета (Гипускоа)

Общият брой на бойците, ефективно мобилизирани от Euzko Gudarostea, достига 75000 мъже в края на март 1937 г., когато по това време има 45000 бойци на фронта, докато погрешно генерал Емилио Мола, ръководител на бунтовническите войски на бискайския фронт, подценява силата на баската армия в „40 отряда с 25000 мъже“. Баските войски претърпяват постоянни поражения през 1937 г. поради недостига на тежка артилерия и липса на достатъчна борба с авиацията, докато франкистките войски имат огромно превъзходство по отношение на количеството и качеството на двата вида оръжие. Географската изолация затруднява републиканското правителство във Валенсия да изпрати боеприпаси и оръжия на Северния фронт, включително в Биская. Поради липсата на средства за масова офанзива срещу франкистите (въпреки относителното изобилие от новобранци и ентусиазирани доброволци) тактиката на баската армия става основно отбранителна от март 1937 г., засилвайки изграждането на Железния пояс на Билбао.

Изискванията на войната и настъпването на бунтовниците от Навара принуждават Euzko Gudarostea да изостави основната организация в малките батальони и роти, приемайки концентрацията на войски в дивизии и бригади. Освен промените в организацията, баската армия е интегрирана в Народната армия на Републиката и на 26 март 1937 г. е преименувана на Армейски корпус на Страната на баските. С това примитивната Euzko Gudarostea изчезва, въпреки че нейната същност остава в новосъздадената формация.

Антикапиталистически автономни команди (Страна на баските)

Comandos Autónomos AnticapitalistasАнтикапиталистическите автономни команди (Komando Autonomo Antikapitalistak) са редица от въоръжени организации, действащи сред баските в края на 1970-те и 1980-те години. Те възникват от групи, които са с характер на събрания и са вдъхновени от автономното движение, и заедно с отделянето на командите Bereziak от ЕТА (политико-военна) се определят като анархистко отделяне от „Баско отечество и свобода“.

Идеология

Политическата идеология на Антикапиталистически автономни команди (ААК) е автономизмът, политическа идеология на събирателен характер между марксизма (за историческия материализъм) и анархизма (за неговата организационна структура). Те отхвърлят ролята на политическите партии и профсъюзи, включително революционните, и основават своя концепция за демокрация и социализъм на събранията и работническата автономия. Разбира се, те се застъпват за пълно скъсване с капиталистическата система. По отношение на идентичността те смятат Страната на баските за потиснат народ и са за нейната независимост. Поради своя революционен характер те се противопоставят на всякакъв вид споразумения или договори с националната буржоазия в борбата за независимост, разбирайки като такава Баската националистическа партия и нейния баски национализъм.

ААК предлагат независимост и социализъм като политически цели на своите въоръжени действия. Въпреки че тези крайни цели не се различават от тези на ЕТА, ААК се отличават от нея, като не приема Алтернатива КАС, програмата за минимални политически цели, около която се формират ЕТА (политико-военна), ЕТА (военна) и политическите организации от националистическата левица като Herri Batasuna, LAB, Jarrai и др. Изпълнението на точките, които формира Алтернатива КАС, е задължително условие, което ЕТА предлага за изоставяне на въоръжената борба (пълна амнистия, оттегляне на органите и силите за сигурност от Страната на баските, даване на правото на самоопределение на баския народ и др.). ААК считат, че Алтернатива КАС не е достатъчна, просто прогресивна буржоазна реформа и затова те смятат ЕТА и Баското национално-освободително движение (БНОД) като „етапистас“. (систематично подчиняване на правила, което ще доведе до доверяване на познанията, издигнати по този начин до истинни).

Друго идеологическо различие по отношение на ЕТА е, че ААК отхвърлят марксистко-ленинската структура на тази организация. ААК са особено критични към идеята, че БНОД е революционен авангард на баските и че ЕТА играе ролята на авангард на авангарда. ААК са против революционните авангарди.

История на Антикапиталистическите автономни команди

Публичното представяне на ААК е през 1978 г., въпреки че евентуално съществуват от няколко години.

Произход

ААК възникват през втората половина на 1970-те, 1976 г., след събитията във Витория, годината, която обикновено се смята за създаването на ембриони на ААК. Политически активисти от различни организации се обединяват в ААК. Те имат основа роля в организирането на хора от динамичното автономно движение, което в тези години обхваща Страната на баските (движения за амнистия, екологични групи, събрания на работниците и др.). Тези хора се присъединяват към активистите от по-структурираните групи, с подобна идеология и опит в тайните дейности, като например LAIA (ez), отделила се от националистическата политическа организация LAIA, и създадена през 1976 г., противопоставяща се на Алтернатива КАС, или дисидентите от ETA-VI, създадена през 1970 г., работническо отцепване от ЕТА.

През март 1976 г. ЕТА (политико-военна) отвлича Анхел Берасади, бизнесмен, свързан с Баската националистическа партия. Въпреки че семейството на отвлечения не е в състояние да плати целия поискан откуп, политическото ръководство на ETA (политико-военна) решава да го освободи. Въпреки това, членовете на командите Bereziak (специални), команди на ЕТА (политико-военна), отговарящи за най-важните насилствени действия, и които извършват отвличането, сами решават убийството на бизнесмена. Този факт предизвиква силен вътрешен конфликт в ЕТА (политико-военна), който налага отделянето на „berezis“ от организацията. Повечето от тях отиват в друг клон на ЕТА, ЕТА (военна), но част решава да остане извън тази организация и да се присъедини към ААК. Именно тези бивши членове на ЕТА (политико-военна) допринасят за опита и материалите на организацията, което позволява качествен скок, който води до смъртоносните атаки, с които започват да се ангажират от ААК от 1978 г.

Интегрирането на част от „berezis“ в ААК допринася за новата идеологическа теза на организацията, тъй като те не споделят задължително автономисткия набор от идеи на другите групи, интегрирани в ААК. За „Berezis“ автономизмът се състои във взимането на решения от самите команди без да се налага даването на отчет пред ръководството на всяка организация. Съвместното съществуване на тези два идеологически потока и напрежението между тях поражда на практика формирането на различни въоръжени организации, действащи по подобна номенклатура.

Команди

Въпреки че цялата преса определя различните въоръжени автономни групи със същия акроним ААК, опитвайки се да им придаде конкретна персоналност с подзаглавието „най-радикалната терористична организация“, всяка команда има абсолютната свобода да избира и обяснява действията си извън общите характеристики (антикапитализъм, антипартийност, антисиндикализъм), които ги карат да се координират. Сред тези групи са: Comandos Autónomos Anticapitalistas 21 de septiembre, Comandos Autónomos y Autogestionarios 23 de octubre, Comandos Autónomos Zapa-Roberto, Comandos Autónomos 3 de marzo, Comandos Autónomos Iparraguirre, Comandos Autónomos Independentistas Herri Armatua, Zuzen Ekintza, Organización Militar Autónoma, Comandos Autónomos 27 de septiembre, Grupo Autónomo Txikia, Comandos Autónomos Libertarios, Comando Autónomo Independendista y Socialista, Comandos Autónomos Talde, Talde Autonomoak, Gatazka, Comando Autónomo Herri Armatua, Comandos Autónomos Txindoki, Comandos Autónomos Mendeku, Comandos Autónomos San Sebastián, Comandos Autónomos Bereterretxe, Talde Autónomo Independentista Anticapitalista y Autogestionario, Comandos Autónomos Anticapitalistas…

Публичното появяване на Антикапиталистическите автономни команди, Автономна команда 3 март

В началото на 1978 г. в медиите излиза съобщение за съществуването на самопровъзгласилата се Автономна команда в подкрепа на народа, идеологията на която е близка до автономното движение и която потвърждава за експлозията с ниска мощност в компания в Рентерия (Гипускоа), като в този момент групата е почти незабележима сред останалите с подобни характеристики, които възникват в този момент в Страната на баските.

Първото нападение, обявено публично от „автономна команда, индепендистка и социалистическа“, се състои през април 1978 г. и е насочено към централата на работодателите в Гипускоа, „Адегуи“. По това време колективният договор за металообработващия сектор в Гипускоа е подписан след дълги и трудни преговори между „Адегуи“ и най-представителните синдикати в сектора: CCOO и UGT. Договорът е потвърден от част от работниците, които са челна опозиция на работниците, свързани с автономното движение, които отиват да нападнат и унищожат централите на двата синдиката.

В този контекст, на зазоряване на 13 април, няколко лица се опитват да поставят взривно устройство в централата на Адегуи в Сан Себастиан. Атаката е частично неуспешна. Един от членовете на командата е ранен, когато преждевременно изпуска бомбата и бяга от мястото на нападението с кола, стигайки до френската граница, където, след като пресича през испанския митнически контрол, се предава на френските власти. Боецът, идентифициран като Висенте Алдалур, е хоспитализиран във Франция с тежки изгаряния.

Инцидентът предизвиква сериозно раздвижване. Испанските власти искат екстрадирането на активиста, избягал във Франция, идентифициран по това време като боец на LAIA. Когато френските власти се съгласяват, той става първият баски политически бежанец, даден от френските власти на Испания под обвинение за участие в терористични дейности. Екстрадирането на Алдалур става причина за конфронтацията между националистическия (abertzale) депутат Франсиско Летамендия и министърът на вътрешните работи Родолфо Мартин Вила в Конгреса на депутатите.

Тази акция, която получава резонанс заради своя странен изход, е потвърдена от неизвестната Автономна команда 3 март, която в този момент е свързвана от медиите с ЕТА (военна). Централното правителство перфектно знае разликата между двете организации, но системно идентифицира тези групи като „автономни команди на ЕТА“, за да предизвика техните разногласия.

Изглежда правдоподобно да се мисли, че с името „3 март“ те искат да напомнят на събитията от Витория през 1976 г., тъй като това е емблематична дата както за автономните баски, така и за останалата част от движението на работниците и останалите баски като цяло. Към октомври 1976 г. във Витория се появяват няколко графити и заплахи, подписани от Команда 3 март, описвана по това време като група на крайната левица. Полицията обаче обявява друга хипотеза, която свързва 3 март със стрелба, в която член на ЕТА е арестуван месец по-рано.

В допълнение към Алдалур са идентифицирани и двама други членове на тази команда, Енрике Зурутуза и Хосе Антонио Агире Аристондо, които успяват да избягат. И тримата са от гипускойския град Аспейтия, считан за родното място на автономните команди. Агире е арестуван в апартамент в Билбао през октомври, а Зурутуза се появява малко по-късно, влизайки в командата Bereterretxe, като е сериозно ранен и арестуван, когато тя е разбита на 15 октомври в Мондрагон. През май 1979 г. Националният съд осъжда Алдалур и Зурутуза на 4 години затвор за престъпление с обща опасност, а Агире е осъден на 5 месеца затвор като съучастник.

Първите убийства на автономистите

Книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“ показва, без да навлиза в подробности, че първите смъртни случаи на автономистите през цялата 1978 г. са „член на Информационната служба на Гражданската гвардия, таксиметров шофьор, отговорен за смъртта на Ипарагуире, и полицейски инспектор, известен с това, че е арестувал Отаегуи“.

автономни команди книгаПрез 1978 г. няколко нападения, приписани първоначално на ЕТА, са потвърдени от различни автономни команди. Те са систематично определяни от полицията и медиите като „автономни команди на ЕТА“, т.е. считани са за част от организацията и едва през 1979 г. това схващане се променя. Следователно има известна несигурност относно това дали някои убийства по онова време могат да се припишат на ETA или Антикапиталистическите автономни команди. През тази година се появяват имената на няколко автономни команди, на които се приписват различни действия, въпреки че не е ясно дали те са „марки“, които приемат една и съща организация за конкретни действия, или всъщност са групи, които действат независимо една от друга, но по един съгласуван начин. Другите автономни команди, които се появяват през цялата 1978 г., са:

Индепендистка и антикапиталистическа автономна команда: под това име се твърди посредством съобщение във вестник Egin, че може би се случва първото убийство на автономните команди. Жертвата е ефрейтор 1-ви клас от Информационната служба на Гражданската гвардия, Аурелио Салгуейро Лопес. Той е галисийски граждански гвардеец. На Салгуейро е възложено да работи в информационната служба на казармата в Мондрагон (Гипускоа) от около 8 години. Той винаги ходи с цивилни дрехи и на 28 август 1978 г. в Мондрагон е застрелян, когато се кани да вземе пощата от казармата, както всеки ден.

Автономна команда Ипарагуире: тази команда е удостоена с името на „етара“ Игнасио Ипарагуире, първият „поли-мили“ (ЕТА (политико-военна), който загива в конфронтация с полицията още през 1974 г. Следователно може да се предположи, че някои от нейните членове са бивши „berezis“, другари по оръжие на Ипарагуире в ЕТА (политико-военна), които са се отделили от тази организация през следващите години и са се установили в автономна команда извън дисциплината на двата клона на ЕТА. Нейното кръщение е убийството през септември 1978 г. на таксиметровия шофьор Амансио Барейро, когото обвиняват именно за това, че е доверено лице, което участва в опита за арест на Ипарагуире, водейки до смъртта му. Това е първата автономна команда, която оцветява ръцете си с кръв, но по-късно няма повече големи атаки, заявени под тази „марка“; така че или командата няма приемственост, или е „марка“, използвана от други автономни групи. Трима души са осъди за убийството на Барейро. През 1981 г. Хесус Мария Ларсабал Бастарика като извършител и Хосе Анхел Синкунеги Урдампилета като помагач. Делото е възобновено повече от 25 години по-късно, за да осъди Антонио Мария Селая Отаньо като извършител на убийството, въпреки че в края на краищата той е осъден само като съучастник. Между 1981 г. и 1982 г. Команда Ипарагуире атакува интересите на „Ибердуеро“ (испанска компания за електрическа енергия), но тази команда не се обявява за „автономна“ и затова се счита, че е интегрирана в структурата на ЕТА (военна), като е възможно да се мисли, че няма връзка с по-горната. Тя е разпусната, след като двама нейни членове са сериозно ранени при неуспешно бомбено нападение срещу кула на „Ибердуеро“ в Зарамага.

Автономна команда 27 септември: датата, която се споменава с това име, със сигурност се отнася до последните екзекуции на режима на Франко, които се състоят на 27 септември 1975 г. В тях са екзекутирани Анхел Отаеги от ЕТА (военна) и Хуан Паредес (Чики) от ЕТА (политико-военна), както и 5 членове на Революционен антифашистки и патриотичен фронт (FRAP). Под тези съкращения е поискано убийството на Анселмо Дуран Видал, ефрейтор 1-ви клас от Гражданската гвардия, който действа при въоръжената намеса в Елгойбар (Гипускоа) и който е застрелян, когато напуска казармата на този град на 9 октомври 1978 г. Часове по-късно на близка пътна преграда, в Маркина-Хемейн (Биская), е застрелян гражданският гвардеец Анхел Пачеко Пата, който е поставен на контролно-пропускателния пункт след нападението. Гражданската гвардия смята, че авторите на второто убийство са същите като тези на първото, въпреки че няма доказателства за него.

Автономна команда Беретерече: името на тази команда идва от „Песен за Беретерече“, баска средновековна песен. Под псевдонима Беретерече през март 1978 г. е публикувано есето Nazio arazoa (Националният проблем), поглед върху баската история през призмата на автономното движение. Те сформират една неизвестна група до ноември 1978 г. На 15 ноември трима членове на тази команда обстрелват къща-казарма на Гражданската гвардия в Арехавалета (Гипускоа), не причинявайки жертви и бягайки. Тримата са проследени до съседния град Мондрагон от няколко цивилни служители, които са станали свидетели на стрелбата. На един площад в този град автономистите са изненадани от полицията. Двама от тях загиват при последвалата стрелба; Роберто Арамбуру Ирибарен и Хосе Мария Итуриос Гармендия „Запа“, а също и жена на средна възраст на име Емилия Лареа, която минава наоколо и е въвлечена в кръстосания огън. Други свидетели също са замесени в кръстосания огън и са ранени. Третият член на командата, Енрике Зурутуза, който се укрива от април заради участието си в нападението срещу „Адегуи“, е сериозно ранен и арестуван. Загиналите бойци са идентифицирани от пресата и властите първоначално като членове на ЕТА.

Един ден след смъртта на „Запа“, Роберто и Емилия Лареа, клоновете на Банко де Сантандер и Каха Лаборал са нападнати с коктейли Молотов, а също и централата на Работническите комисии в Мондрагон. Изявлението, направено на 20 ноември, поема отговорност за нападението в Арехавалета от името на „автономна команда Беретерече“, като по този начин потвърждава „Запа“ и Роберто като „автономисти“. То също така твърди, че нападенията с коктейли Молотов, извършени на следващия ден, са дело на новата команда, именувана Автономна команда „Запа-Роберто“, наречена така в чест на падналите другари. В допълнение към обстрелването на къщата-казарма в Арехавалета, други нападения, без да бъдат изяснени, са приписани от полицията на „Беретерече“: по-конкретно убийствата на ефрейторите от Гражданската гвардия Аурелио Салгуейро Лопес и Анселмо Дуран Видал, които са заявени от автономните команди. Също така се съобщава, че пистолетът на Итуриос е този, използван за убийството на бизнесмена Хавиер Ибара Берге, отвлечен и убит от „berezis“ на ЕТА (политико-военна) през май 1977 г.

Автономна команда Запа-Роберто: оцелелите от „Беретрече“ се преструктурират и присъединяват към други автономни наследници на други групи, което ще доведе до създаването на автономна команда „Запа-Роберто“, която започва дейността си през ноември 1978 г.

Очевидно „Запа-Роберто“ се фокусира върху опитите да организира бягството на Енрике Зурутуза, който е ранен и интерниран в болницата Сантяго във Витория (Алава) и се възстановява от раните си. За тази цел те решават да разчитат на автономната група, съществуваща във Витория, наричаща себе си Herri Armatua (въоръжени хора). Дотогава те извършват незначителни актове на саботаж с коктейли Молотов и информационна работа. Полицията обаче „надушва“ членовете на командата в Алава, докато се инструктират да боравят с оръжия от по-опитните членове на „Запа-Роберто“. При арестите и рейдовете, които последват, са убити петима членове на командата от Алава, двама членове на поддържащата команда от Алсасуа (Навара), двама членове на „Запа-Роберто“, които действат като инструктори, и друг член на автономна команда, действаща в Гипускоа. Един от задържаните, Хуан Луис Ерасти Урутия, смятан за мозъка на операцията, също е обвинен, че е извършил обира на клон на Каха Лаборал в Ескориаза (Гипускоа) предния месец.

През следващите месеци „Запа-Роберто“ остава очевидно неактивна, докато в края на март 1979 г. полицията разбива част от тази команда, 5 от нейните членове са арестувани в Сан Себастиан, след като един от тях, Луис Мария Експосито Арза, случайно се ранява с пистолет и трябва да отиде по спешност в болница. Идентифицирани са още трима членове на командата, които успяват да избягат.

В резултат на полицейското разследване е открит тайник около Пасахес, в който агентите намират пистолет, принадлежал на началника на общинската полиция в този град. Следователно полицията обвинява членовете на тази команда, че са извършили убийството на началника на общинската полиция на Пасахес Хуан Хименес Гомес на 13 декември 1978 г. Хесус Мария Ларзабал Бастарика, който успява да избяга от това нападение, и самият Луис Мария Експосито са обвинени и осъдени години по-късно заради този факт, като извършител на това убийство и съответно съучастник. Ларзабал е и извършителят на убийството на таксиметровия шофьор Амансио Барейро. Заслужава да се отбележи фактът, че тази атака е потвърдена от ЕТА (военна) на момента и изглежда свързана с предишната, извършена от ЕТА (военна) няколко дни по-рано, в която е убит общински полицай от Пасахес, обвинен, че е информатор. Хименес Гомес излиза публично в защита на своя подчинен и обвинява ЕТА (военна) в лъжа, което би било приемлив мотив за ЕТА (военна) да поръча убийството му. В този случай си заслужава да се постави въпросът за взаимовръзката, която ЕТА (военна) и Антикапиталистическите автономни команди имат в това убийство; дали ЕТА (военна) си „присвоява“ атаката на ААК, както твърди книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“, или това е „поръчка“ от ЕТА (военна) към ААК, която е действала като „бяла марка“ на ЕТА (военна).

След тази операция „Запа-Роберто“ спира да се споменава в пресата. Някои от членовете й, които успяват да избегнат арести, имат фатален край. Франсиско Лараняга Хуаристи, бежанец във Франция и свързан с някои от тази команда, умира през май 1979 г., след като е прострелян от стража по време на объркан инцидент в Хендая, когато се опитва да избяга от френската жандармерия. На 17 октомври 1979 г. Франсиско Алданондо, „Ондару“, един от тримата, идентифицирани през март и за който се твърди, че е отговорен за командата, загива в планината близо до Толоса (Гипускоа) във въоръжено противопоставяне с Гражданската гвардия.

Автономните команди в Биская през 1979 г.

През 1979 г. в Биская има атаки с различно значение, които се приписват на автономните команди, като Комитета за подкрепа на ЕТА „Андони Кампило“, Автономните команди на Биская, Автономна команда Чаби Ечебариета и Гатазка. Въпреки че според книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“ само Гатазка наистина принадлежи към автономното движение, а останалите са групи, които са свързани с други организации или действащи свободно.

Комитетът в подкрепа на ЕТА „Андони Камполи“ е кръстен на Андони Кампило, „berezi“ от ЕТА (политико-военна), който умира през 1975 г. по време на полицейска акция. Кампило е родом от Герника, а тази група е съставена именно от хора от региона Урдайбай от структурата на политико-военните. Тази команда действа в този регион. Първото й действие е обстрелване на казармата на общинската полиция в Бермео на 3 януари 1979 г. Един месец по-късно, на 12 февруари 1979 г., е убит в Бермео с изстрел в тила шефът на общинската полиция в Мангуа и пенсиониран граждански гвардеец Сесар Пинила Санс, когато напуска дома си, за да отиде на работа. Убийството на Пинила е потвърдено от тази неизвестна преди това група. Полицията от своя страна свързва това убийство с откритите няколко дни по-рано в същата сграда, където е живял Пинила, 46 милиона песети от грабеж, извършен в Altos Hornos de Vizcaya на 1 декември. Тази автономна команда обаче не изглежда да бъде координирана с другите команди в автономното движение, а с ЕТА (военна), в чиято организация се интегрира като команда за правна помощ. През 1986 г. команда Андони Кампило е разбита, а членовете й са задържани. Един от задържаните, Хосе Луис Бенгоа Гарсия, е осъден за участие в убийството на Пинила.

За Автономните команди на Биская е известно малко, освен че под това име е потвърден бомбен атентат, извършен на 31 март 1979 г. в клуб Kai-Eder в Пленсия, който причинява материални щети.

Другата от тези групи изглежда е свързана с испанската революционна партия Комунистическа партия на Испания (възстановена), чието въоръжено крило са „Групите за антифашистка съпротива Първи октомври“ (GRAPO). Те решават като стратегически въпрос, че GRAPO няма да действа в Страната на баските, за да не се намесва в дейностите на ЕТА (военна), ЕТА (политико-военна) и другите организации за независимост на баските. Вместо това насърчава своите баски активисти да се присъединят към борбата за баско национално освобождение. В този контекст трябва да се разбира обучението на членовете на PCE (r) и GRAPO на Автономна команда Чаби Ечебариета, първият член на ЕТА, убит от изстрелите на полицията, вероятно като знак за Баското национално-освободително движение. Не е ясно обаче дали командата „Чаби Ечебариета“ е наистина координирана с другите автономни команди, с някоя ЕТА или дали действа като команда на GRAPO, както съобщава пресата по това време. Тази команда действа в Мархен Изкиерда.

Тази група започва да функционира в началото на 1979 г., като първите й действия са въоръжен обир на общинската полиция, за да се въоръжи и грабежи за финансиране. Групата е обявена на 9 март 1979 г., когато един от нейните членове, Грегорио Фернандес Риано, „Айтор“, на 20 години, родом от Леон, умира докато се опитва да вземе пистолет от общински полицай в Соморостро. Полицаят се ориентира и стреля, убивайки „Айтор“ с изстрел. „Чаби Ечебариета“ е разпусната в началото на октомври 1979 г. от полицията.

Има доказателства за съществуването на група, наречена Гатазка (борба, конфликт на баски), която е свързана с автономното движение. Гатазка е името на издание с автономна идеология, което се издава в Белгия в началото на 1970-те години, публикувано в резултат на процеса в Бургос и в него присъстват поддръжниците на ЕТА в изгнание. В края на 1979 г. е разкрито съществуването на автономната команда, която действа под това име в Билбао и Мархен Изкиерда. Националната полиция арестува 5 свързани лица. Полицията обвинява членовете на командата, че са нападнали няколко кариери в района, за да откраднат материал за детониране на експлозиви и да вземат някои оръжия. Години по-късно, през май 1984 г., това име се появява отново, с което се потвърждава нападението, посредством което се потапя патрулен кораб на испанския флот в граничния град Фуентерабия. При това нападение един от двамата моряци, които са на служба на кораба, Хуан Флорес Вилар, се удавя.

През 1979 г. в Биская са извършени две убийства, които се приписват на автономните команди. В допълнение към убийството на Сесар Пинила, за което са осъдени членове на „Андони Кампило“, през годината има друго убийство, което остава неясно. Такъв е случаят с Висенте Ируста Алтамира, 26-годишен мъж, който живее в малкото баско градче Ибарури, между Аморебиета и Герника. Този младеж е открит мъртъв сутринта на 8 февруари 1979 г. на няколкостотин метра от дома си. Има три изстрела от пушка и навярно е починал от загуба на кръв. Ируста е проблемен младеж с извършени кражби и има славата на крайнодесен сред съседите си. Негов личен приятел е убит три месеца по-рано от ЕТА (военна), като е свързан с „Войните на Крал Христос“.

Убийствата на Херман Гонзалес и Хуан Луис Агиреурета

27 октомври 1979 г. в Уреху (Гипускоа) е убит заварчикът и фотограф Херман Гонзалес Лопес, 34-годишен. Херман Гонзалес е родом от Ла Хоркахада (Авила), но е живял дълги години в Зумая (Гипускоа). Той е прострелян от близко разстояние от двама души, когато тъкмо паркира колата си на главния площад в Уреху и се готви да затвори багажника. Двама души се приближават отзад и единият го прострелва няколко пъти. По жертвата са изстреляни седем изстрела на жизненоважни места, умирайки на място.

Херман Гонзалес е обикновен активист на Социалистическата партия на Страната на баските-Euskadiko Ezkerra (PSE-PSOE) и Общия съюз на работниците (UGT). Той действа като секретар по пропагандата на своята партия в района на Зумая. Като такъв той участва активно с автомобил и мегафон в кампанията за „Да“ на референдума за статута на автономията на Страната на баските, който се провежда два дни по-рано.

Убийството на Герман Гонсалес предизвика дълбоко политическо вълнение в Страната на баските. Това е първото политическо убийство, извършено в Страната на баските след одобряването на нейния автономен статут. В допълнение, той е подготвен за активист от партията на левите и е благосклонен към баската автономия, подобно на PSE-PSOE. до този момент тя е пощадена от преките нападения от такъв мащаб от страна на някои от клоновете на ЕТА.

Автономните команди потвържадават нападението с изявление пред агенция Euzkadi Press. В своето комюнике амтономните команди разграничават нападението от социалистическия активизъм на Херман Гонзалес и го оправдават с факта, че Гонзалес сътрудничи с държавните сили за сигурност в качеството си на професионален фотограф, като предоставя снимки на националистически активисти на информационните служби.

Въпреки това PSE-PSOE и UGT тълкуват убийствата на Херман като пряка и сектантска атака, насочена от ЕТА (военна) срещу активистите и организациите; както и атака срещу новия статут на автономията. Други партии и организации стигат до същото зюключение. По това време автономните команди се разглеждат просто като допълнение на ЕТА (военна), а в действителност се наричат автономни команди на ЕТА. Ако дотогава ЕТА (военна) прави малко или нищо, за да опровергае това убеждение, силното социално и политическо отхвърляне, породено от смъртта на Херман, предизвиква за първи път ЕТА (военна) да се дистанцира от автономните команди и заявява публично, че автономните команди не принадлежат на ЕТА (военна). Herri Batasuna осъжда нападението като политически неадекватно. Освен това от някои сектори на Herri Batasuna автономните команди са обвинени в марионетки на мръсната война на държавата, създадени, за да дискредитират ЕТА.

Може да се каже, че след смъртта на Херман Гонзалес се поражда съзнанието, че автономните команди са друга група, различаваща се от ЕТА (военна) и ЕТА (политико-военна), дори по-радикална от тях. Въпреки това подозренията за съучастничество или интеграция между ЕТА (военна) и автономните команди продължават. Мнозина смятат, че автономните команди са „marca B“ на ЕТА (военна), използвана за особено мръсната работа.

Няколко седмици по-късно, на 16 ноември, с подобен начин на действие, Антикапиталистическите автономни команди убиват на централна улица в Мондрагон Хуан Луис Агиреурета Арзаменди, 32-годишен, родом от същия град. Агиреурета работи като административен служител във фирмата Pinturas Velasco в този град. Агиреурета няма никаква връзка с политически групи, нито пък изглежда потенциална мишена за въоръжените групи. Въпреки това той е убит жестоко, като получава шест куршума отзад. Неговата смърт по-късно е придружена от слухове, свързващи го с крайнодесни групи, а няколко дни по-късно автономните команди в своето потвърждение на нападението го обвиняват, че е довереник на Силите за сигурност, насочва крайнодесните групи и принадлежи към политико-социалната полиция. Двама души са осъдени за убийствата на Агиреурета: Висенте Сенар Хуете като сътрудник, през 1982 г., и Хуан Карлос Арути Азпитарте „Патера“ като извършител, през 1991 г.

Офанзивата през 1980 г.

След почти три месеца без видима дейност, Антикапиталистическите автономни команди се появяват публично през февруари 1980 г. Целите им са разнообразни: финансови обекти, политически партии, обществени институции, членове на държавните органи за сигурност, бизнесмени, учители и др.

В Толоса прогонват „casa del pueblo“ (централата на Испанската социалистическа работническа партия) с оръжие и подпалват помещенията; в Ернани стрелят по офис на службата за социално осигуряване. Няколко дни по-късно, на 10 март, прострелват в крака професор от института за професионално обучение. В Сан Себастиан ограбват клон на Caja Laboral Popular, а в Билбао поставят експлозиви в кино, принуждавайки евакуирането на събранието на акционерите в Banco de Bilbao, което трябва да се проведе на това място. През април ограбват клон на Banco de Vizcaya в Португалете.

На 6 април те извършват първата си смъртоносна атака през 1980 г. В зала за партита в Орио (Гипускоа) убиват с картечница гражданският гвардеец Франсиско Паскуал Андреу, родом от Сеута и моряка Флорентино Лопетеги Бархакоба, родом от Орио. Целта на убийците изглежда, че е двама цивилни граждански гвардейци. Убиецът вероятно обърква моряка с другия граждански гвардеец, другарят на Паскуал, който напуска помещението минути преди нападението. Антикапиталистическите автономни команди потвърждават няколко дни по-късно случилото се. Както с Херман Гонзалес и Агиреурета, те отричат да са направили грешка в случая с Лопетеги, срещу когото започват обвинения, че е бил довереник.

През май ААК се опитват да убият заместник-началника на персонала във фабриката на „Мишлен“ във Витория като стрелят по него, докато е в колата си. Това води до договаряне на колективно споразумение на дружеството с представителите на синдикатите, тъй като по това време положението на завода по отношение на трудовата дейност е доста конфликтно. Мъжът е сериозно ранен с огнестрелни рани в главата, но успява да оцелее.

На 28 юни ААК убиват трима души в Аскоития.

Мендеку

Автономна команда Мендеку е може би най-известната от тези, които са част от ААК. Името й означава „отмъщение“ на баски език и се подчертава в кампанията на нападения срещу PSOE през 1983 г. и 1984 г., партия, която счита за отговорна за Антитерористичните групи за освобождение GAL. Мендеку е последната активна команда на ААК; тя извършва няколко нападения срещу офиси на партията и убийството на социалистическия сенатор Енрике Касас. На 22 март 1984 г. Националната полиция убива четирима от членовете на тази команда и арестува пети в Пасахес, което означава, че тя изчезва напълно.

мендеку

Изображения в памет на четиримата членове на Автономна команда Мендеку, убити в Пасахес през 1984 г.

Няколко години по-късно, през 1987 г., автономна националистическа група, наречена Колектив Мендеку, е обвинена в нападение с коктейли Молотов срещу офис на PSOE в Португалете. В пожара, който се случва, умират двама активисти на PSE-PSOE, които са били по това време вътре. По принцип няма доказателства за връзка между двете групи, като името на последната вероятно е почит към първата Мендеку.

Последните години на автономните команди

След разрушаването на Мендеку през април 1984 г., испанското правителство счита, че голяма част от структурата на автономните команди в Испания трябва да бъде премахната, въпреки че посочва, че тази организация все още има опасни бойци на френска територия. В същото време френското правителство депортира членове на автономните команди, които са бежанци в тази страна или ги праща в отдалечени райони на Франция, като по този начин отслабва структурата, която тази организация все още има във френската част на Страната на баските.

Само месец и половина след инцидента в залива на Пасахес, на 14 май 1984 г. се прави нова акция, която е дело на една автономна команда. По този повод е потвърдена атака от малко известната „Гатазка“, която потопява с бомба патрулен кораб на испанския флот в граничния град Фуентерабия. При нападението загива един от двамата моряци, които по това време са на служба на кораба.

През август 1984 г. националистическият сенатор Хосеба Азкарага посочва в интервю, че автономните команди в този момент са разделени на три клона или сектори с голям брой бойци между 30 и 35 години. Най-важният, съставен от около 20 члена, поддържа определени взаимоотношения с ЕТА (военна), съдейства за постигането на някои цели с нея и според някои върши мръсната работа на тази организация. Други два сектора, които общо имат между 10 и 15 членове, действат според Азкарага свободно и без политически мотиви.

На 9 август са извършени две нападения с бомби срещу търговци на „Ситроен“ в Сан Себастиан, извършени в кампания срещу френските икономически интереси, в отговор на екстрадициите и депортациите, извършени от френското правителство на националистически активисти. Атаките са потвърдени от Антикапиталистическите автономни команди. Няколко дни по-късно, сутринта на 13 август, един член на командата е изненадан от пост на Гражданската гвардия, поставен, за да предотврати по-нататъшни атаки в тази компания, докато се опитва да постави бомба в автокъща на „Ситроен“ в Ласарте. В резултат на стрелбата умира Пабло Гуде Пего „Анчон Хандия“, който е обвинен от FSE като ръководител на командата, която убива сенатора Енрике Касас.

На 10 юли 1985 г. автономните команди отвличат Анхел Карасусан в Аспетия, администратор на имоти, в отвличане, което е с икономически мотиви. Гражданската гвардия освобождава Карасусан пет дни по-късно в Лезо, арестувайки неговите похитители. Това е последното отвличане, потвърдено от Антикапиталистическите автономни команди в тяхната история.

Феликс Ликиниано, милиционерът на утопията

феликс ликинианоФеликс Ликиниано е баски анархист, роден през 1909 г. в Ескориаза (Гипускоа-Южна Страна на баските) и умира в Биариц (Лапурди-Северна Страна на баските) през 1982 г.
 
Активист на Националната конфедерация на труда (CNT) по време на испанската Гражданска война, той се откроява във военната защита на Доностия и също така участва активно във въоръжените милиции на Арагон и Каталуния.
 
След триумфа на франкистките войски той е част от антинацистката съпротива във Франция и в партизанските групи, които действат на границата между френската държава и испанската държава, известни като „maquis“.
 
През 1960-те години установява контакти и си сътрудничи с членове на наскоро създадената ЕТА и проектира анаграма с брадва и змия, която ще бъде използвана от споменатата организация.
 
За да разберем значението на символа, проектиран от Феликс Ликиниано, ще се позовем на онова, което заявява активистът „етара“ Микел Албису, „Анца“, по време на съдебен процес срещу него в Париж, в който обяснява на съда значението на тази анаграма. „Трябва да използваш сила с интелигентност, а не група сила“. Змията се увива около брадвата: комбинация на политическа (змия) и военна (брадва) борба. Според неговото обяснение брадвата означава „да се нанесе удар“, а змията – „да бъдеш интелигентен“. „Трябва да използваш сила, за да се защитиш, но не сила посредством сила, а сила с интелигентност“.
eta
 
Феликс, заедно с приятеля си Федерико Крутвиг, споделят виждане за подход между анархизма и баския национализъм, виждане, признато в началото на 1990-те години от автономните активистки групи в Билбао, които създават културно сдружение, което носи името му „Felix Likiniano Kultur Elkartea“. Тази организация се разпада през 2006 г., поемайки се от „Гатазка“, автономен и съветистки колектив, състоящ се от хора, идващи от групи и колективи, свързани със свободни радиа, антимилитаристи, социални центрове, издаване на некомерсиални издания и други опити с анархистки и съветистки характер.
 
За да завърша тази статия за този баски анархистки боец, привеждам сбогуването с Феликс Ликиниано, което е публикувано в баското списание „Argia“ („Светлина“).
 
„Сбогом, приятелю и другарю. Знаехме, че си болен, но винаги предпочитахме да откажем близостта в този момент. Смъртта винаги идва твърде рано.
 
Прекарал съм много часове за теб, опитвайки се да разбера нашата история и нашата настояща борба. Присъствието ти беше оценено, когато наблюдаваше с критично, но винаги с баско око националистическите идеи, завещани от нашите предци.
 
Финото, но устойчиво стъбло, което тежките германски ботуши не можеха да стъпчат на пазара в Миарице, го намерихме в теб. Ти се освободи от тежестта на вярата, за да създадеш приятелства с първите активисти на ЕТА, които се появиха в Северната Страна на баските. Ти беше свидетел и участник, когато се опитахме да съчетаем жаждата за свобода на анархизма и острите анализи на марксизма, така че ЕТА да въведе своята готовност за освобождение в лоното на работническата класа; тези, които решиха да продължат да се борят срещу тази мрачна и потискаща демокрация, винаги бяха в нейните редици.
 
Това, на което най-много ти се възхищавах, беше способността ти да се отдаваш на борбата без колебание дори и за миг. Да, ти четеше, теоретизираше и пътищата на твоята политическа мисъл бяха понякога сложни, но теоретичните проблеми никога не бяха пречка, когато ставаше въпрос за преодоляването на пасивните или скептични нагласи. И това, на което ти се възхищавам и ти завиждам, е Феликс борецът, активният и великодушен Феликс: твоят баскизъм и твърдото ти желание за социална революция бяха неразделна част от личността ти и винаги си знаел, къде да нанесеш удар и къде да продължиш, независимо от променящата се ситуация.
 
Отиде си без да видиш победата на революцията, но всеки един от дните ти беше част от нея. Благодаря за всичко.“
 
Белца, „Argia“, 22.XII.1982 г.
 
Публикувано от „CANTABRIA LIBERTARIA“

Във връзка с призива за феминистка стачка на 8 март

8 мартПреди година феминисткото движение излезе на улицата с гнева си и отново показа как организацията може да разклати улиците. След масовизацията на призивите за миналия 8 март, малко се промени за тези от нас, които се борят срещу коалицията между капитализма и патриархата, и едно от заключенията, с които някои от нас завършиха онзи ден, беше, че дори и във феминизма все още има много пространства за политизиране. През това време видяхме също как световните политически елити се опитваха да водят, фагоцитират и делегитимизират феминисткото движение и как крайната десница също набира сила с явно увеличение на представителството си в институциите и властта. Докато фашизмът сваля маските и ние се поставяме в нова парадигма на изостряне на експлоатацията и дискриминацията, работещите жени от всички краища на света стоят твърдо и отново призовават за феминистка стачка, инструмент, който ни отговаря като отчуждена класа, каквато сме.

Днес трябва да припомним, че се нуждаем една от друга като жени, като феминистки, но и като класа. Важно е насилието срещу жените да бъде основна грижа на феминистките движения. Обаче, както вече знаем, този сериозен проблем не може да бъде разбран или противопоставен, без да се постави във връзка с други форми на насилие или потисничество, като сексуалното разделение на труда, хетеронормативността, расизма или бедността. Днес половината от работническата класа се състои от жени, зависещи от волята на друг, с множество интерсекционалности и ние няма да постигнем освобождение без пряко и антикапиталистическо феминистко движение, което подсилва идеята, че работническата класа се формира от всички онези хора, които участват в общото производството за обществото, независимо дали тази работа е била платена от капитала или не. Това означава, че или променяме нещата изцяло, или ще се сблъскаме с това, че справедливостта ще продължи да се експлоатира. Нека да се борим с всяко едно от различните угнетения, наложени ни от хетеропатриархата, обединени от класата, феминистката работническа класа, която скъсва с всички потиснически сили.

Нека използваме потисничеството като същина и зараждане на нашия гняв. Нека да припомним вика „Война на войната“, който руските другарки извикаха във феминистката стачка през 1917 г. или това комюнике на жените по време на Парижката комуна, в което те потвърдиха: „Днес помирението ще бъде предателство! Това би означавало да се отрекат всички работнически стремежи, които признават абсолютното социално обновление, унищожаването на всички съществуващи в момента правни и социални отношения, потискането на всички привилегии, на всички експлоатации“.

Възможно е един ден да постигнем правно равенство, изразявайки себе си. Но свободата над нашите тела и изграждането на живот с тях, който си струва да се живее, е политически и социален въпрос, който минава през колективно създаване на основите на революцията. Основи, които ще бъдат феминистки и антикапиталистически или няма да бъдат. Имаме много причини този 8 март да продължим заедно да се борим за колективния интерес. Ето защо, да излезем на 8 март, за да се присъединим към стачката, обединени в борбата, която ни кара да бъдем непоколебими колективно към това, което престъпният съюз между патриархата и капитализма ни отнема: нашият живот, животът на работниците.

8 март 2019 г., M1Egin

Вестник Egin

egin4Вестник Egin е баски вестник с обща информация. Неговата идеологическа линия е лявопатриотична. Издаван е на два езика, баски и испански. Той е редактиран в Ернани от Orain S. A. – компания, която също ръководи радиостанцията Egin Irratia – и се разпространява главно на цялата територия на Страната на баските.

Години наред различни политически партии го обвиняват, че е на служба на ЕТА и е икономически маргинализиран от официалните институции. Според някои историци вестникът е контролиран от Herri Batasuna, която изгонва журналистите, свързани с Euskadiko Ezkerra, по време на прехода.

Egin издава първия си брой на 29 септември 1977 г. Според един от основателите му, Хосе Луис Елкоро, „десет души се събраха заедно, за да дадат по 100 000 песети всеки: имаше дилър на автомобили, месар, продавач на „чуроси“…; в допълнение към основателите, има доста участници „които дадоха своята частица, голяма или малка“. На първа страница той изразява своята благодарност: „На всички вас, които очаквахте този вестник. На групата основатели, които първоначално рискуваха. На двадесет и една хилядите участници, без да искат нищо в замяна. На всички, онези, които смятат този вестник като инструмент за създаване на Еускал Ерия – съставена от седем провинции, – който отваря пътищата за ново общество…“.

Последната редколегия на Egin изразява силно отхвърляне на полицейското насилие, измъчването на задържаните и държавния тероризъм и изразява солидарност с обвиняемите от уличните сблъсъци и принадлежащите към ЕТА.

Освен идеологическото сходство на голяма част от съдържанието му с националистическата левица, Egin е първата медия, която получава информация от ЕТА. По времето на Пепе Рей като главен редактор, неговият екип разследва някои случаи на политическа, икономическа и полицейска корупция – като „случая GAL“, който става известен след разследването на журналиста Педро Рамирес, – както и дейността на някои крайнодесни групи.

Egin е един от насърчителите на баския радикален рок през 1980-те години, помествайки на своите страници подобна информация.

Сутринта на 15 юли 1998 г. съдия Балтасар Гарзон нарежда закриването на вестника и радиостанцията, както и арестуването на няколко служители на Orain S.A., които са обвинени, че са част от въоръжена група. Всички задържани са поставени под стража по закона за борба с тероризма. В изказването си съдията счита, че компанията е предмет на ЕТА.

През февруари 1999 г. съдия Гарзон удължава срока за закриване с още шест месеца и след новия срок, през август 1999 г., разрешава възобновяването на закрития вестник и радиостанция, като се има предвид, че дейността на ЕТА е „почти изчезнала“. Но на 18 октомври съдебният служител потвърждава, че издателската група на Egin е икономически нежизнеспособна и не може да се справи с дълговете си. По време на постановеното закриване от Гарзон, Egin продава 52 311 екземпляра на ден, има 210 работници, седалище в Ернани и кореспонденти във Витория, Памплона и Билбао.

Повече от година след приключването на разследването по случая, Националният съд намалява обвинението в престъпление, свързано със сътрудничество с въоръжена група, което прави закриването неоправдано. Дотогава Orain S.A. фалира и пазарната ниша на Egin е покрита от новия вестник Gara, така че нито вестник Egin, нито радиото му се подновяват.

Декларация на Комитета за солидарност на Страната на баските с Донбас

баски донбасОт своето създаване през пролетта на 2014 г. Комитетът за солидарност на Страната на баските с Донбас работи непрекъснато за правото дело на Новорусия. Тази работа даде плодове и нашият Комитет консолидира своя проект.

Какво представлява нашият Комитет?

Този Комитет е преди всичко инструмент за подпомагане на работническото население на Новорусия. Целта на нашия Комитет е да предаде солидарност към работническото население на Новорусия по различни начини и да подкрепим неговата кауза. Нашата основна цел е да разбием информационната блокада и да представим реално нещата на населението в нашата страна: политическо разяснение и научен анализ на сложната ситуация в Новорусия и Украйна, и осъществяване на ефективна хуманитарна помощ в духа на интернационализма. Следователно, нашият Комитет е солидарна организация, а не платформа за спасяване на отделни личности или колективи.

Нашата ежедневна работа по отношение на Новорусия я показваме чрез достатъчно примери като осъществяваме редица различни акции, от улична пропаганда и агитация до изпращане на солидарни бригади, които предоставят информация за въоръжения конфликт (всичко е на баски език), провеждане на публични конференции за Украйна и Новорусия, поместване на статии в пресата, изяви по радиото и телевизията и изпращане на материална помощ.

баски донбас1Ние не представляваме колектив, който се ограничава само до развяването на знамена. Ние сме колектив, който разширява своето влияние. В нашата ежедневна работа следваме определена линия.

Основното ни направление:

Непризнаване на държавния преврат: По наше мнение, истинската причина за конфликта е вкоренена в бурните протести на проевропейското, проимпериалистическо и ултрадясно движение на Евромайдана и незаконният държавен преврат срещу демократично избраното правителство.

Защита на правото на самоопределение: на 14 март Крим реши да се присъедини към Русия, а на 25 май Донецк и Луганск обявиха своята независимост; събития като реакция на взимането на властта от крайнодесните в Киев. Нашият Комитет признава и зачита волята на тези хора. Ние констатираме, че една от причините за украинския конфликт е отсъствието на народно съгласие по отношение на тази държава, т.е. тя се появява без народна подкрепа, поради причината, че през март 1991 г. украинският народ гласува за Украйна в състава на СССР.

Антифашизъм: Комитетът отбелязва огромното влияние, което фашизмът натрупа в Украйна, където много ведомства на държавата (Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи) са под контрола на фашистите. Иконографията и фашистките легенди за колаборационисти през Втората световна война се превърнаха в официална идеология на сегашното правителство на Украйна. Спомняйки си за нацисткия геноцид над съветския народ по времето на Втората световна война, ние твърдим, че антифашизмът е важен фактор в съпротивата на трудещите се в Донбас.

Класова борба: Украйна се намира под гнета на олигархията от 1991 г. Проектът Новорусия е съпротивителна реакция срещу това състояние. Новорусия се обявява като съюз на народни републики и установява, че в този съюз няма място за паразитната олигархия и една от целите е да се възстанови достойнството на работниците и благосъстоянието на народа. Този Комитет признава тези ценности. Трябва да си спомним, че на референдума през 1991 г. Украйна каза “НЕ” на изчезването на Съветския съюз.

Антиимпериализъм: Смятаме, че една от причините за този конфликт е колонизаторският похот на държавите от Запада (САЩ и ЕС) по отношение на страните от Източна Европа. Тази тенденция ясно се проявява и по време на “опозиционната фаза на Евромайдана” и в загубата на независимост на настояща Украйна. Ние виждаме в движението Донбас програма за предоставяне на икономиката в ръцете на народа и държавата, а не в ръцете на олигарсите от западните държави.

Също така категорично отхвърляме теорията-позиция, съгласно която конфликтът в Донбас е “конфликт между две империи”. Империализмът, агресията и геноцидът от страна на САЩ и нейните съюзници, с основната сила на НАТО, не веднъж са показвали докъде могат да стигнат и на какво са способни (Югославия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан, Либия, Сирия…). Тяхната хегемония е очевидна. Този империализъм е главният враг на световния мир и заплашва цялото човечество. Приравняването на държавите от Запада към други държави, също капиталистически, които защитават своите национални интереси и дори собственото си физическо съществуване срещу агресивния блок на НАТО, е тежка грешка, която не само не споделяме, но и против, която се борим.

Euskal Herria (Страна на баските): Euskal Herria (Страна на баските) е нашата страна, която е и зона на нашите интереси и нашата публична дейност. Ние сме представлявани в четири зони от южната част на страната. Явяваме се баски комитет, всичките наши материали (както информативни, така и улична пропаганда) са основно на баски език и изразяваме правото на самоопределение на Страната на баските.

Плурализъм: Всеки човек, приемащ тези принципи, може да бъде член на Комитета, независимо от идеологическите си убеждения или членството в други организации.

Какво не представлява Комитетът?

Този Комитет не е придатък/филиал на никоя политическа партия. Комитетът е открит за членове на различни партии, винаги при условие, че приемат установените правила и принципи и искат действително да работят и помагат за Новорусия. Партии и други колективи не могат да имат свое представителство в Комитета.

баски донбас2Този Комитет възнамерява да окаже влияние върху гледната точка на партии и организации по въпроса за Новорусия – цел, която никога не сме скривали. Той не претендира, че ще бъде говорител на тези партии и няма да претендира за мнение и линия по отношение на “общата политика”.

Този Комитет е съсредоточен върху областта на Народните Републики на Новорусия. Това означава, че не е насочен към Русия (осъзнавайки, че в определени моменти от конфликта има противоположни интереси между Новорусия и Русия). Също така в задачите на Комитета не влиза защита на политиката на Руската федерация.

Този Комитет не е народна група, която ще се удовлетвори само с веенето на знамена и скандиране на лозунги. Ние не сме създадени за самодоволство, изразявайки своя фетишизъм или за успокоение на собствената съвест. Този Комитетът работи по най-сериозния начин, анализирайки реалността с цел представяне на баската общественост на най-пълната и максимално възможна документална информация за ситуацията, и разбира се, за да предаде и достави по ефективен начин нашата физическа и морална солидарност с Новорусия.

Призоваваме всички прогресивни хора с революционна етика да положат всички възможни усилия в подкрепата към населението на народните републики, било чрез нашия Комитет или по друг начин, приемлив за тях. Сега е важна всяка помощ, с политическа съгласуваност, която се събира в борбата срещу фашистката чума и за народа, който се бори за своето физическо съществуване. Ние вървим по пътя и всеки, който го споделя, е добре дошъл!

Сайт на Комитета за солидарност на Страната на баските с Донбас: http://euskalherria-donbas.org/

Интервю с Хосемари Лоренцо Еспиноса

52407077_416917942378458_1992402253071253504_n

Хосемари Лоренцо Еспиноса е историк и автор на книгата „ЕТА. Историята не се отказва“. Интервюто се занимава с историческата дъга на баския национализъм в Еускал Ерия, Баската националистическа партия, ЕТА, нейното разпускане и краят на въоръжената борба.

– Какво беше ЕТА (Баско отечество и свобода) и откъде произлиза тази въоръжена организация?

– Това е една организация или политическа група, която е използвала въоръжената борба, за да постигне или спомогне за постигането на целите си. Появява се през 1958 г. в Билбао. Първо като група за учене, посветена на възстановяването на баския език, познаване на нейната история и нейните древни закони. Тогава тя става по-радикална. В началото на 1960-те години тя се присъединява към група млади дисиденти от Баската националистическа партия (EGI) и започва да използва оръжия.

– Какви политически цели е имала преди да остави оръжието и въоръжената борба?

– Целта на ЕТА през шестдесетте години на своето съществуване е да постигне независимостта на Еускади в едно социалистическо общество. С някои нюанси или стратегически различия, които предизвикаха няколко разцепления. Стратегическото изтъкване, по-общо, беше: Независимост, Социализъм, Обединение на баските и Euskaldunización (процес на баско налагане). Също така тя имаше тактическа алтернатива (KAS), за да говори за прекратяване на въоръжената борба, където предвиждат признаването на правото на самоопределение, подобряването на условията на труд, амнистията, политическите и синдикалните свободи и др.

– Какво е представлявало Кралство Навара и какво правят баския народ и език с автономната общност Навара?

– Кралство Навара е баска историческа територия във феодалния период. Подобно на Кастилия, Галисия, Арагон, Каталуния и др.
Въпреки това, което мислят мнозина, включително някои наварски поддръжници за независимост, то не е предшественик на баския национализъм, тъй като техните царе и граждани нямат национално съзнание, а принадлежат към родолюбивото наследство на феодалните царе. Те си сътрудничат с царете на Кастилия и Арагон във войната срещу мюсюлманите (т.е. срещу Андалусия), въпреки че по-късно са завладени от Кастилия-Арагон (1512), губейки своята независимост.
Тогава Навара изчезва като такова кралство, въпреки че ще запази своите „фуерос“ (закони), както и другите баски територии в някаква феодална федерация до войната на карлистите през XIX век.
Баският език е документиран на територията на Навара от римско време. Като език navarrorum. Няма съмнение, че речта на баските, с повече или по-малко диалектни различия, се говори от останалите баски и вероятно по-късно се разширява до Риоха и част от Кастилия.

– ЕТА искала ли е самоопределение за Навара като част от Еускал Ерия? Като организация, която е вярвала в социализма, какво е искала за баската работническа класа по въпросите за труда, жилищата, здравето, положението на пролетарските жени…?

– Политико-социалната цел на ЕТА винаги е била социализъм. Разбрана в класическите термини на марксизма-ленинизма. Не в социалдемократичния тип в помощ на капитализма, който се защитава от настоящите и фалшиви социалистически партии (всъщност социалдемократите). Твърдението за самоопределение е компромисно. То е второстепенно по отношение на независимостта, която би съответствала на всички баски територии, но самоопределението беше прието от ЕТА в Alternativa KAS, като условие за оставяне на оръжието.
По отношение на работническата класа стратегическото твърдение на ЕТА беше социализмът. Концепцията е включена в определението й за революционния национализъм. В това, което се смяташе за социалистически начин на производство в марксистките ленински термини.
Това означава, че работниците трябва да бъдат собственици не само на своя труд, но и на средствата за производство. И оттам самостоятелно да решават другите въпроси на баското общество по отношение на социалистическото равенство без социални класи или различия между половете и т.н.

– Защо ЕТА има на своето лого секира и змия около нея? Какво означава това? Какво представлява „Арано Белца“ и защо има знаме с името й и орел?

– Секирата символизира сила, дързост, смелост, а змията – хитрост, интелигентност. Създателят на анаграмата е Ликиниано, баски анархист, заточен в Ипаралде, свързан с кръговете в изгнание на ЕТА.
Аrrano beltza (черен орел) е символ на Санчо III. Един от царете на Навара. Наварските поддръжници на независимостта го смятат за първия владетел на баското кралство.

– Франция и нейните сили действали ли са по някакъв начин срещу ЕТА? ЕТА е обвинена, че използва Франция като люлка, за да се финансира с наркотици, оръжие и общува с мафиите.

– Без коментари. Няма сериозен автор или достоверен документален източник, който доказва част от това. Предполагам, че става дума за ежедневни отравяния от типа на OK Diario, Libertad Digital и т.н. Единственото историческо финансиране на ЕТА, което се осъществява, е в реквизациите или банковите грабежи, отвличанията на членове на висшата буржоазия или т.нар. „революционен данък“ за повече или по-малко заможни бизнесмени.

– Каква е връзката на националистическата левица и ЕТА със силите на поддръжниците за независимост на Ирландия? ЕТА подкрепяна ли е от ИРА и Ирландската републиканска армия за освобождение?

– Отношения с ИРА не съществуват. Само в произхода на въоръжената борба има паралелизъм. Без прекалено голямо значение. Препратките и влиянията на ирландския национализъм практически не съществуват от шестдесетте години.
През тридесетте години е имало баска националистическа група, която е помогнала на ирландците, когато търговията им е била блокирана от Англия, но оттогава няма източник или данни, които доказват някаква връзка.

– Да отидем в света на футбола. Защо почти всички баски футболни клубове в Еускал Ерия имат антифашистки и националистически привърженици? Тези фенове участват ли в политическия свят, националното освобождение, интернационализма…?

– Не знам също много за това. Истината е, че между баските и национализма има емоционална връзка. Особено в случая с Билбао, който винаги е с играчи от региона, родени или израснали в Страната на баските. Това винаги е било считано за признаване на националната идентичност. И това е било така, дори в ерата на Франко, когато ръководствата са били членове на най-испанската олигархия.
От друга страна, сегашната политизация на спорта, особено футбола, идва от характеристиките на популярността и масовостта и от манипулациите, които клубовете правят със своите привърженици. Антифашизмът също би бил обяснен с това обстоятелство.
Освен това светът на футбола е също толкова опетнен навсякъде.

– Как се случва това, че толкова много кокаин и хероин пристигат в Еускал Ерия и как се отразява на баската младеж? Какво отношение има това към „баския рок“?

– Преди всичко това беше през осемдесетте. Хероинът стана популярен като силно лекарство на бедните по целия свят. В случая с баските мафиите намериха добре настроена клиентела поради нейните характеристики на бунт и конфронтация със ситуацията. Едно от местата за развъждане, без съмнение, бяха музикалните фестивали. Сред тях на мода беше баският радикален рок с неговите елементи на радикална критика.
Има и версия, която твърди, че полицейските елементи толерират навлизането и разпространението на наркотици в големи количества и на достъпна цена, за да бъдат отвлечени младите хора. Да ги откажат социално и да избегнат включването им в мобилизацията за независимост. В ЕТА се прие тази теория, както се вижда от смъртоносните нападения срещу известни трафиканти от онова време.

Цялото интервю: https://boltxe.eus/2019/02/12/entrevista-a-josemari-lorenzo-espinosa-autor-del-libro-eta-la-historia-no-se-rinde/

Структура и особености на функционирането на баското национално-освободително движение

баско знамеРазглеждат се ключовите аспекти на функционирането и структурата на баското национално-освободително движение. Обръща се внимание на особеностите на взаимодействие на организациите, влизащи в движението, открояват се ръководните органи, правят се изводи за мястото и значението на последните, което позволява да се покажат тенденциите, съществуващи в баското национално-освободително движение, и да се направи прогноза за бъдещето му.

Занимавайки се с изучаването на въпроса за баския национализъм и сепаратизъм, мнозинството изследователи съсредоточават своето внимание върху изучаването на баската радикална националистическа организация ЕТА, но не по-малко влиятелни сили в този регион, искащи отделянето на Страната на баските, остават в сянка. ЕТА има достатъчно разклонена структура, което й позволява да обхване различни сфери от живота на баското общество и да окаже влияние както върху политическите процеси, взаимодействайки си с радикални националистически партии, така и поддържане на националистическите настроения в баското общество. Въпреки това ЕТА не е в състояние ефективно да контролира всички процеси, случващи се в Страната на баските, без сътрудничество с по-малки по големина и по-малко известни националистически организации. Някои учени свързват дейността на последните директно с ЕТА и смятат, че тя е главното ръководещо и координиращо звено, по един или друг начин свързано с мнозинството радикални организации.
Преди всичко трябва да кажем за „Баското национално-освободително движение“ БНОД (Movimiento de Liberación Nacional Vasco – MLNV / Euskal Herri Askapenerako Mugimendua – EHAM)¹, обединяващо организации с националистическа насоченост, цел на които е създаването на независима баска държава, че се основава на идеологията на така наречените „леви патриоти“. Част от организациите, отнасящи се към категорията на „левите патриоти“, не изключва насилието като средство за постигане на поставените цели. През 1980-те и 1990-те години така се наричат цяла редица организации, по един или друг начин отнасящи се към тази политическа сфера. Те могат да бъдат разделени на въоръжени обединения, политически партии и други организации, свързани по някакъв начин с терористична дейност (1).
Следва да се подчертае, че в този списък ЕТА изпъква особено и се смята за най-добрия въоръжен отряд на национално-освободителното движение, която ръководи действията на всички останали организации, които са й съюзници. Привържениците на това движение смятат, че испанската държава се опитва да представи за престъпни легалните политически възгледи поради това, че те съдържат искане за независимост, поради което се използва аргументът „те всички са ЕТА“, подразбирайки се под това цялото национално-освободително движение като част от ЕТА и следователно имащо терористична насоченост. През изминалите години БНОД се преследва от страна на испанските и френските власти, в резултат на което много негови елементи стават нелегални. В повечето случаи юридическите наказания са свързани с това, че много от тези организации поддържат връзки с ЕТА (2).
На възникването на това движение също повлиява организацията „Май 68-ма“, членовете на която открито критикуват ролята на политическите партии, особено тяхната тенденция към концентрация на властта в ръцете на един лидер. Ето защо участниците в тази организация се опитват да избегнат политическата организация, изградена върху индивидуалното лидерство, и да създадат движение, способно да обедини колкото се може по-голяма част от обществото.
Идеологията на БНОД се адаптира към промените в политическата сфера и приспособява своите цели към променящите се политически и обществени институции. Някои изследователи смятат, че сред най-радикалните последователи на баския национализъм е създадено нещо като „контраобщество“, но то неофициално се разбира от ЕТА и членовете на движението като нелегален „баски народ“, така че всяко нападение срещу една от структурите на горепосоченото „контраобщество“ се възприема като заплаха за цялото общество.
В същото време ръководството на движението за национално изграждане на социалистическа баска държава не се съсредоточава върху индивида, а става част от усилията на различни поколения. Когато най-важните звена в движението започват да отслабват в резултат на действията, предприети от държавата или полицията, други членове на БНОД поемат юздите на управлението, докато движението отново не вдигне своята сила (3).
Друга важна характеристика на движението е фактът, че неговата структура е силно разклонена и обхваща редица организации, които са представени като независими, и в същото време трябва да се подчертае тяхната функционална насоченост. В лагера на БНОД влизат множество организации, асоциации и групи – студентски, екологични, спортни, музикални, религиозни и др. В орбита на радикалните националисти – редица средства за масова информация и местни радиостанции, центрове за изучаване на баския език. (4, стр. 233).
Терминът „ляв патриот“ доста често се употребява в изследванията на испански език, а думата „патриот“ в тяхното разбиране означава „националист“. По този начин терминът „ляв патриот“ може да се отнася както към участник в БНОД, така и към идеологията, към която се придържа. Идеологията на БНОД предполага изграждането на независима социалистическа баска държава. В структурен смисъл БНОД обикновено означава съвкупност на радикални националистически организации, обединения и асоциации, основаващи се на идеологията на „левите патриоти“.
Заслужава да се отбележи, че в недрата на баското национално-освободително движение, въпреки известната спонтанност на възникване и нежелание на участниците да изградят организация, оснавана на индивидуалното лидерство и твърдото йерархично подчинение, с течение на времето възникват структури, които са способни да обединят около себе си останалите организации и официално да обявят себе си за ръководещи органи.
Най-ярък пример в този смисъл е ЕТА. През годините на нелегалност, отначало по време на франкисткистките репресии, а след това в условията на демокрация, ЕТА се превръща в един вид организиращ, координиращ център. Около този център постепенно се формира многослойна структура, състояща се от легални, полулегални и нелегални подразделения, получаващи общото название КАС (Koordinadora Abertzale Socialista, в превод от баски – Патриотичен социалистически координиращ център) (5).
Необходимо е да се отбележи, че през 1975 г. се случва разкол на ЕТА на militar (М) – военно крило, което е за въоръжена борба, и на ЕТА politico-militar (PM) – военно-политическо крило, което предлага съчетаване на политическите действия с въоръжената борба (6).
На 1 август 1975 г. е публикувано заявление за създаването на КАС, подписано от представители на различни сили, обединяващи се в този момент; към тях се отнасят Социалистическата партия на Страната на баските (ЕХАС), Работническата патриотична революционна партия (ЛАИА) и ЕТА (РМ). Организацията също получава подкрепа от профсъюзите на Работническите комисии на патриотите (ЛАБ) и Комитетите на работниците-патриоти (ЛАК). За разлика от ЕТА (РМ), ЕТА (М) признава ръководството на КАС, въпреки че не влиза в общата структура.
С течение на времето КАС се превръща в колективен орган на БНОД, който обединява различни политически партии, профсъюзи, обществени движения и въоръжени групи, отнасящи се към „левите патриоти“ в своя политически спектър. Той е създаден за координация на различните видове дейности на организациите в баското национално-освободително движение, както легални, така и нелегални, насочени към постигането на своите политически цели, и встъпва като орган, налагащ диалог между тях. КАС действа както в Страната на баските, така и в Испания.
Почти от самото си раждане ЕТА (М) и най-радикалните представители на КАС винаги смятат, че ръководството на ЕТА (РМ) затруднява по-нататъшното развитие, защото, от тяхна гледна точка, то се стреми да реши всички въпроси само по пътя на реформи и преговори. Докато ЕТА (РМ) се стреми да разпространява влиянието на КАС върху всички сили от левия спектър в Еускади (Страната на баските), дори на държавно ниво, съществува противопоставяне между ЕТА (М), която остава единствената въоръжена организация сред „левите патриоти“, и ЕТА (РМ), превръщаща се с времето в работническа партия.
На 18 август 1976 г. ЕХАС, ЕТА (РМ), ЛАИА, ЛАБ и ЛАК по време на извънредна сесия подписват Манифест от 4 точки, в които се определени стратегическите цели на КАС: независимо социалистическо обединяване на баската държава и баския език. По аналогичен начин тези структури приемат тактическата политическа Алтернатива за Еускади, известна като Алтернатива КАС.
Този документ провъзгласява следните искания: демократични свободи, амнистия, разпускане на потискащите органи, легализация на всички партии, подобряване на условията на живот на работническата класа. В този момент се предполага, че тези минимални задачи, поставени в документа и интерпретирани от експертите като „Демократически пробив“ или „Национална реконструкция“, могат да бъдат постигнати в кратки срокове и впоследствие да послужат като основа за постигането на крайните цели (7).
За активно участие на изборите през 1977 г. КАС определя минимални изисквания: амнистия и легализация на партиите. Част от баските обединения подкрепя КАС, например младежката организация „Харай“ и феминистката организация „Егизан“, а друга част не влиза в политическия блок, като сред тях е ЕТА (РМ). През 1991 г. стратегията на КАС издига по-широк кръг от искания: амнистия, политически преговори, крайната цел на които е признаването на правото на самоопределение. На 20 ноември 1998 г. КАС е обявен за противозаконна организация заради политическа подкрепа на дейността на ЕТА, включително и за принадлежност към нея (8).
Като последовател на КАС се счита ЕКИН (от баски „действие“), която е създадена на 6 ноември 1999 г. и се позиционира като освободителна революционна национална баска организация, основната задача на която е да агитира обществото за народна борба. На 13 септември 2000 г. е проведена голяма операция на испанската полиция, в резултат на която са задържани 20 човека. Съдията Балтасар Гарзон обвинява ЕКИН в организиране на улично насилие и заявява, че членовете на тази организация са политически представители на ЕТА (9).
През 2001 г. дейността на различни легални и полулегални организации, влизащи в структурата на КАС, е преустановена или забранена от съда, а на 4 април 2001 г. членът на Националния съд на Испания Б. Гарзон забранява дейността на ЕКИН. На активистите на тази организация също така са предявени обвинения в организирането на акции на гражданско неподчинение и улични безредици (5). На 19 декември 2007 г. Националната съдебна колегия установява, че организациите, които съставляват така наречения политически фронт на ЕТА (КАС, ЕКИН и ХАКИ), са рамката на тази терористична организация (10).
По този начин структурата на КАС-ЕКИН, въпреки първоначално обявените ръководни функции, с течение на времето се превръща в координиращ център, отговарящ за взаимодействието на различни структури на БНОД, ставайки едновременно „маса за преговори“ за различните сили, участващи в БНОД. Като основни противоречия по това време са методите за постигането на поставените цели. Най-радикално настроените сили се обединяват около ЕТА, докато организациите и партиите, встъпващи за преговори, стават политическо ядро на КАС-ЕКИН. Но независимо от провъзгласените цели, испанските власти разглеждат всички организации, по един или друг начин сътрудничещи и встъпващи в преговори с терористичната организация, за незаконни и подлежащи на закриване. По тази причина не са изключение и всички структури на КАС.
Далеч не всички организации на БНОД са радикални и апелират към националистически лозунги, но всички те, по един или друг начин, имат в своите програми и задачи положения за предоставяне на независимост за баската държава, за неговата особена история, култура, език и за традициите на баските. Далеч не всички поддържат методите на борба на ЕТА, но с времето терористичната организация се опитва да сплоти около себе си именно тези организации и обществени обединения, които са най-радикални и поддържат нейната дейност. По този начин БНОД доста бързо се превръща в йерархична организирана структура, в която едно от ръководните места заема ЕТА. Идеологията на движението, лесно приспособяваща се към променящата се ситуация, също способства за неговото разпространение и развитие и става причина за факта, че БНОД съчетава в себе си положения на марксизма, ленинизма, сталинизма и идеологията на баския национализъм, разработена от идейния основател Сабино Арана.
След падането на режима на Франко основен враг и поробител на баския народ става испанската държава, тъй като за сплотяването на структурите на БНОД образът на врага е доста важен. Забраняването на дейността на една от организациите на БНОД със съдебно решение неизменно води след себе си до дружен протест от страна на другите групи, след което веднага се създава организация-приемница, променяща името си и консолидираща една или друга част от обществото, която още не е арестувана, и едновременно привличаща симпатизанти и съратници. Освен това, последователното забраняване на дейността на организациите на БНОД от властите дава повод да се зааяви за преднамерен тормоз и необосновани обвинения в сътрудничество с ЕТА и съучастие в тероризъм, а също и за преследване на участници въз основа на техните политически възгледи и убеждения.
Говорейки за структурата на БНОД, следва да се подчертае, че въпреки йерархичността си, тя е в определена степен разпръсната. Въпреки ясното разделение на дейността на организациите на национално, провинциално, районно и ниво на отделните градове и села, организациите на БНОД обхващат със своята дейност почти целия спектър на политическите и социални явления и процеси в баското общество. Всяка от тези структури действа доста автономно, за което в рамките на БНОД се създава специален механизъм на „самофинансиране“, за да може всяка структура да се осигурява сама и да оказва финансова подкрепа на другите в случай на необходимост (11). Ако една организация се обяви за нелегална и се закрие по решение на съда, тогава другите активизират работата си. Когато се случи обединяване на  някоя организация, намираща се на територията на Страната на баските в Испания с друга организация, имаща същите цели и задачи във френската Страна на баските, възниква организация с ново име, но обхващаща със своята дейност вече цяла Еускал Ерия (цялата Страна на баските, включваща баските провинции във Франция и Испания). Например, в случая с обединяването на баската младежка радикална организация „Харай“ с френската „Газтериак“ през 2000 г. се появява „Хайка“ като единна младежка асоциация в цялата Страна на баските (12). През 2002 г. „Гесторас про амнистия“ се обединява с асоциацията „Координакета“, която отстоява интересите на затворниците в северната част на Страната на баските, в резултат на което възниква организацията „Аскатасуна“ (5). По този начин се прилага тактиката на „организационно превъплъщаване“, промяна на политическите имена и знаци при запазване на принципните положения на националистическата идеология.
Както бе споменато по-горе, всяка организация обхваща определена област на дейността и сфера на живота на баското общество, например Координиращият орган за изучаване на баския език и образование (АЕК), радикалната младежка организация „Харай-Хайка-Сеги“, „Асоциация Хаки“ отговаря за международните връзки на ЕТА, в „Ерико табернас“ се събират привърженици и симпатизанти на движението на „левите патриоти“, „Гесторас про амнистия“ – организация, встъпваща в подкрепа на затворниците от ЕТА и т.н.
За координиращ и ръководещ орган на това движение се смята апаратът на КАС-ЕКИН, имащ преки връзки с ЕТА и помагащ на различни структури в БНОД да си сътрудничат. Възможно е координацията да е основна функция на тази структура, тъй като тя няма никакво влияние върху останалите органи, а нейното преобладаване в йерархичната структура се базира на съгласието на останалите организации и обществени обединения да я приемат като ръководна структура, за да се избегне пълният хаос в движението и ефективно да осъществяват своята дейност. От друга страна наличието на такава структура позволява да се отвлече вниманието на спецслужбите и полицията от органите, които имат доста по-голямо влияние и пълномощия в решаването на важните въпроси.
Говорейки за идеологическия компонент, трябва даспоменем Националния конгрес в структурата на КАС-ЕКИН, който участва директно в изработването и разпространяването на идеологията. Националният конгрес се формира от членове на ЕТА, което позволява да се направи извод за една от най-важните роли, която тя играе във въпросите за изработване на идеологическите концепции и тяхното вкореняване в обществото. Отговаряйки на въпроса коя организация има най-голямо влияние в БНОД, може да приемем, че финансовият компонент в този случай също е показател на влиянието на организацията, тъй като в нейните ръце са съсредоточени основните финансови средства, играещи немаловажна роля в подобен род движения. Анализирайки количеството финансови средства, разпределени в рамките на БНОД, може да забележим, че в някои източници сумата, прехвърлена на партията „Ери Батасуна“, превишава постъпленията на останалите организации в движението. Не трябва да се забравя и за мрежата „Ерико табернас“, доходът от която постъпва именно в тази партия, а след това се разпределя между останалите. Когато през 2000 г. на 16 задържани са предявени обвинения по подозрения във връзки с ЕТА, след което някои от тях са освободени под гаранция, за член на „Ери Батасуна“ е внесена голямата сума от 10 милиона песети (13). Според резултатите от разследването през 1997 г. също е известно, че ЕТА превежда на сметката на „Харай“около 4 милиона песети, общият капитал на „Ерико табернас“ съставлява 12 милиона песети, а разходите на проекта „Градски дом“ – 27 милиона песети (12). В това време доходът на ЕТА за 2002 г. е 12 милиона евро, което се равнява на повече от 1 милиард песети, което превишава дохода на всички останали финансови структури (14).
Посочената по-горе статистика свидетелства за това, че доходът на БНОД нараства, но също и за това, че ЕТА е най-мощната финансова структура в движението, на второ място след която е сега забранената партия „Батасуна“. Останалите организации участват по-скоро в прането на пари, отколкото в тяхното получаване. Може да се предположи, че ЕТА най-вероятно е най-силната и значима организация в БНОД в настоящия момент за разлика от КАС-ЕКИН, защото изводите на експертите за значителното влияние на тази терористична организация, които се срещат в много документи и изследвания, могат да се считат за достатъчно обосновани.
Въпреки заявлението на ЕТА през септември 2010 г. за прекратяването на въоръжената борба, „левите баски патриоти“ не се отказват от своите традиционни искания – легализация на забранените радикално-националистически организации, преместване на намиращите се в затворите членове на ЕТА от отделните места на заключване „по-близо до дома“, и естествено независимост на Еускади. Те настояват за спазване на правата на човека, обвинявайки правоохранителните орган в мъчения на хората, арестувани по подозрения във връзки с ЕТА. В градовете на Страната на баските редовно се провеждат демонстрации на „левите баски патриоти“, на които се издигат техните искания към централните и местните власти. Инициатори често са радикално-националистически настроените представители на баската интелигенция – професори, адвокати, писатели (4, стр. 246).
Всичко споменати по-горе организации продължават да се ползват с подкрепата на баското население. Те оказват влияние върху живота на Страната на баските, намирайки се на легално положение и работейки на нивото на забранените структури. Източникът на устойчиво влияние на националистическите организации не трябва да се търси само в националистическите и сепаратистки стремежи на определна част от населението. Само с радикализма на ЕТА, проявяващ се в терористични акции, или пък с недостатъчния професионализъм на испанската полиция и контраразузнавателните подразделения е трудно да се обясни структурната устойчивост на баското движение. Очевидно е, че баските структури в последните 30 години, след падането на режима на Франко, успяват дълбоко да проникнат в социално-икономическия, политически и културен живот на територията на Еускади. Именно с това дълбоко проникване се обяснява устойчивостта на структурите на баското национално движение, които, въпреки определените вътрешни противоречия, продължават да поддържат високо ниво на координация на своята работа, и най-вероятно ще действат в близко бъдеще.

А.А. Корнилов, А.Е. Цымбалова

Бележки

1. Изследователят С.М.Хенкин използва термина „Движение за национално освобождение на баските“, което по смисъл съвпада с превода, предложен от авторите на статията.

Списък с литература

1. Miguel Angel Aguila Sanchez. Las treguas de ETA desde una perspectiva comparada. Madrid: Vision Libros, 2011. P. 375.
2. Basque National Liberation Movement // Encyclopedia BETA: Free Encyclopedia URL: en.allexperts.com/e/b/ba/basque_national_liberation_movement.htm (дата обращения 07.03.2012).
3. Imanol Lizarralde. ¿Que es el MLNV? // GOIZ – ARGI: Le Revista Digital de Euskal Herria, 2003. URL: goizargi.com/2003/queeselmlnv1.htm (дата обращения 07.03.2012).
4. Хенкин С.М., Самсонкина Е.С. Баскский конфликт: истоки, характер, метаморфозы: Монография. Моск. гос. ин-т междунар. отношений (ун-т) МИД России. М.: МГИМО (У) МИД России, 2011. С. 233.
5. Волкова Г.И. Демократия vs терроризм // Космополис. Весна 2003. № 1(3) // cosmopolis.mgimo.ru/index.phpoption=com_content&task=view&id=141&Itemid=29 (дата обращения 16.10.2011).
6. Черкасова Е. Страна Басков: терроризм или борьба за самоопределение // Мировая экономика и международные отношения. М., Наука, 2002. № 10. С. 81.
7. Koordinadora Abertzale Sozialista // TFODE: The Free Online Dictionary and Encyclopedia. URL: es.enc.tfode.com/Koordinadora_Abertzale_Sozialista (дата обращения 07.03.2012).
8. Koordinadora Abertzale Sozialista // Galeon.com Hispanista. URL: galeon.com/izargorri/orriak/erakunde/KAS/kas-datuak.htm (дата обращения 07.03.2012).
9. Ekin. La Dictadura del terror // ElMundo.es, 2009. URL: elmundo.es/eta/entorno/ekin.html (дата обращения 07.03.2012).
10. La Audiencia considera que Ekin formaba parte de las «entrañas» y el «сorazón» de ETA // 20 minutos.es, 20.12.2007. URL: 20minutos.es/noticia/324092/ 0/incidentes/caso/ekin/ (дата обращения 07.03.2012).
11. Luis Alberto Villamarin Pulido. Narcoterrorismo: la guerra del nuevo siglo. ETA, FARC, al Qaeda, IRA: la cadena al terror descubierto. Madrid: Ediciones Nowtilus 2005. URL: books?id=NKze5SmjP5oC&pg=PA6&lpg=PP1 (дата обращения 07.03.2012).
12. Daniel Portero, Los cachorros de ETA: Jarrai-Haika-Segi // Dossier actualidad, Fundación VT URL: fundacionvt.org/images/revista/anteriores/cachorros.pdf (дата обращения 07.03.2012).
13. Garzon procesa a 16 personas por pertenencia al aparato internacional de ETA, «Xaki» // Terra.es, 07.08.2000. URL: terra.es/actualidad/terrorismo/ historial/080800-2.htm (дата обращения 07.03.2012).
14. В Испании арестованы 11 финансистов террористической организации ЭТА // NEWSru.com – 30.04.2002. URL: palm.newsru.com/world/30apr2002/spain_eta.html баски-34.htm (дата обращения 07.03.2012).

Страната на баските: ЕТА, шейсет години борба и дебати

етаНа 2 май Euskadi Ta Askatasuna (Баско отечество и свобода) обяви едностранно разпускането си след процес на разоръжаване. Създадената през 1959 г. организация е маркирала дълбоко баската политическа и социална среда.

От деветнадесети век баският национализъм се държи в ръцете на Баската националистическа партия (PNV), която включва буржоазията от средната класа с реакционен католически отенък. Понятията „баска раса“ и „избран народ“ са основата на движението на Сабино Арана, основател и председател на PNV. Това движение се противопоставя на голямата местна буржоазия, интегрирана в индустрията и англо-испанските банки. През 1936 г. движението се присъединява към републиканците и Националната конфедерация на труда, за да отблъсне франкистите до падането на Билбао на 19 юни 1937 г. Партийните кадри отиват в изгнание във Франция (1), САЩ и Южна Америка. Изправена пред безсилието на партията в изгнание, напълно отрязана от хората, които страдат от репресиите на франкистите, група студенти сформира групата Egin през 1952 г., за да насърчава еускара (баският език) и ученето на историята на баския народ. Изправена пред наблюдаващото поведение на християндемократите, радикалната тенденция на младежкото движение на PNV, която иска да се бори срещу испанската власт, се присъединява към Egin. От тяхното съединяване на 31 юли 1959 г. се появява ЕТА.

ета

Бурно пътуване

През 1961 г. идеята за „баската раса“ е напълно изоставена (2), а книгата на Федерико Крутвиг, „Баскония“, открива нов хоризонт за организацията: комбинация от национално освобождение и социално освобождение. ЕТА се ангажира с класовата борба. На 18 юли 1961 г. първото действие е опит за дерайлиране на влак, превозващ бивши франкистки войници, които ще отпразнуват фашисткия преврат. Международната ситуация (войната във Виетнам, Движение 26 юли в Куба, победата на Фронта за национално освобождение в Алжир, Народното движение за освобождение на Ангола в Ангола…) наклонява през 1964 г. ЕТА към маоизма и тиермондизма (борбите на народите в Третия свят – бел. пр.), прилагайки книгата на Франц Фанон „Проклетите на земята“. Тиермондизмът парализира баското движение, приравнявайки на едно ниво ситуацията на колонизираните страни, където индустрията не съществува с местна буржоазия в служба на колонизаторите, и свръхиндустриализираната Страна на баските с интегрирана буржоазия в потисническата страна, приемайки едностранчивата политика на Мао по време на освободителната война в Манджурия, т.е. съюз с „баската“ буржоазия, докато, парадоксално, ЕТА скъсва в същото време всякакви връзки с Баската националистическа партия. В началото на 1970-те години има две разцепления, като първото се случва през 1968 г. с противопоставянето между работническия курс и тиермондиския курс. Вторият курс поема контрол над организацията. През същата година един от членовете на ЕТА, Чаби Ечебариета, става първата жертва в организацията, бивайки застрелян от Гражданската гвардия.

Второто разцепление се случва през 1970 г. В навечерието на съдебния процес в Бургос (3) троцкисткото крило напуска организацията, за да създаде ETA VI преди да се присъедини към испанската Революционна комунистическа лига. Тук ЕТА изоставя тиермондизма и концепцията за „класовия народ“, за да се обърне към „националната свобода, демокрацията и социализма“, опитвайки се да групира „трудовия баски народ“ около себе си, авангард на идеологията, докато обединява активисти от различни среди, било то либертари, или бивши привърженици на Баската националистическа партия и Испанската социалистическа работническа партия. През 1973 г. предполагаемият наследник на Франко е взривен в колата си в Мадрид от бомба, заложена от ЕТА. Фашистката власт е разколебана и ЕТА подготвя края на режима.

Периодът след Франко

Несъгласията се завръщат и 1974 г. се превръща във важна година за организацията: движението се разбива. Мнозинството основава партията Langile Abertzale Irautzaleen Alderdia (Партия на революционните патриотични работници, LAIA), за да влезе директно в баския политически живот. От своя страна военната ЕТА организира армия за действие. Накрая политико-военната ЕТА (ETA-pm) отказва разделянето на два фронта, но в същото време организира профсъюза Langile Abertzaleen Batzordeak (Работнически патриотични комисии, LAB), квартални комитети и партията Euzkadiko Ezkerra (Левица на Страната на баските).

След смъртта на Франко Испания остава в ръцете на ръководителите на франкисткия режим и работниците от Страната на баските плащат цената за това: петима работници са убити от полицията във Витория-Гастеиз в стачка срещу нивото на заплатите и условията на труд през 1976 г., нападение от страна на полицията срещу празненствата в Памплона през 1978 г. и един убит, репресии срещу генералната стачка за амнистия на баските политически затворници и убийството на трима души в Ерентерия, оставяйки града разграбен от Гражданската гвардия. Репресиите на испанската държава не свършват с така наречения демократичен преход. ЕТА продължава дейността си, но политическият пейзаж се променя.

През 1978 г. е създадена коалицията Herri Batasuna от различни леви партии за независимост, включително LAIA, подкрепяна от профсъюза LAB и групите за искане на амнистия, в контекста на новата испанска конституция и автономния статут на Еускади, като от 1980 г. той е в ръцете на Баската националистическа партия. ЕТА, от своя страна, започва борба срещу изграждането на атомна централа в Лемоиз, подкрепяйки силно екологичното движение. Организацията спира строителството и проектът е изоставен.

Северната част на Страната на баските е сцена на престъпните действия на Антитерористичните групи за освобождение (GAL), ръководени от испанската държава на Фелипе Гонзалес с подкрепата на френските власти. От 1983 г. GAL, групирайки испански военни и полицаи, крайнодесни наемници и такива от подземния свят в Марсилия, убиват безнаказано бежанци от ЕТА, бивайки подпомагани от Главното разузнаване (RG) на Митеран. Междувременно ETA-pm се слива с Баската комунистическа партия през 1982 г. преди да се присъедини към Испанската социалистическа работническа партия.

Военна безизходица

На политическия фронт Herri Batasuna придобива все по-голямо значение през 1980-те години. ЕТА се насочва към казармите на полицията и Гражданската гвардия в Мадрид, но когато през юни 1987 г. избухва бомба в търговски център в Барселона, убивайки 47 души, организацията се извинява. Това действие идва в повече за голяма част от привържениците на ЕТА. През 1989 г. е обявено примирие, първото в историята на организацията. Така започват преговорите между ЕТА и испанската държава в Алжир. Те са преустановени заради искането на Гонзалес за покаяние. ЕТА, отслабена от многократните арести, през 1990-те години се заема с елиминирането на журналисти, представители от всички страни, като по този начин отстъпва от своята база до новия контакт с правителството на Азнар през 1999 г. Този контакт води до примирие и споразуменията от Лизара, с които силите за независимост и автономност (Herri Batasuna, PNV…) се договарят за политическо решение. Не е изненадващо, че PNV не спазва споразуменията, за да запази властта си над баската автономна общност или с Народната партия, или с Испанската социалистическа работническа партия. ЕТА взима оръжието, за да окаже натиск над PNV.

ета1Сепаратистката левица е разделена от този период между курса на осъждане на насилието и този на запазване на мълчание за него. В този период, до 2000-те години, е създадена доктрината на Гарзон (на името на съдия): „Todo es ETA“ (Всичко е ЕТА). Съдията разпорежда закриването на сепаратистките вестници, радиостанции, забранява Herri Batasuna и движенията на младите баски, води нападения срещу активисти и моли Франция (която не се умолява настойчиво) за екстрадирането на активисти. Всичко е подозрително. Съдия Гарзон вижда ръката на ЕТА върху цялото движение.

Разпускане на организацията

През 2000-те години се наблюдава дълъг период на размисъл върху политическия облик на въоръжената борба. На 17 октомври 2011 г. започва нова ера: провежда се международна среща в двореца Айете (5) в Сан Себастиан, призоваваща за окончателното прекратяване на въоръжените действия, диалог между трите страни (ЕТА и държавите на Испания и Франция), и признаване на страданията от двете страни. На 20 октомври ЕТА иска да започне диалог с Мадрид с помощта на международни организации, като за място на срещата е определен град Осло. След няколко месеца на чакане, испанската държава отказва да отиде там, което е знак, че Мадрид отхвърля откритите разговори. И това е така: испанските власти продължават да репресират и арестуват активисти. От френска страна също има мълчание: изпратено е писмо до Оланд, който не си прави труда да отговори. На 16 декември 2016 г. петима представители на „гражданското общество“, наречени миротворци, се заемат да неутрализират част от арсенала, който ЕТА им е поверил, но са спрени от френската полиция и изпратени в антитерористичното звено в Левалоа-Пере преди да бъдат освободени (процедурата не е завършена). ЕТА продължава разоръжаването си, предоставя позициите на всичките си въоръжени складове на представители, което води до пълното й разоръжаване на 8 април 2018 г. ЕТА вече е неактивна и обезоръжена. Организацията се разпуска на 2 май, след като 93% от нейните членове одобряват това решение.

Оттогава започва нов период в Страната на баските. Активистите, които се борят за самоопределение, сега търсят чисто политически резултат чрез политическата партия Sortu и коалицията Euskal Herria Bildu, обединяваща различни тенденции на социалните борби от синдиката LAB до сдружения на семействата (Etxerat) на затворниците и сдружения за тяхното реинтегриране (Harrera). Въпреки че оттогава френската държава е постигнала някакъв напредък в сближаването на затворниците с техните семейства и близки, испанската държава остава в застой, отричайки изключителния статус на политическите затворници, както и изтезанията и убийствата, извършени от полицията. След подаването на искане за извънредни мерки по отношение на баските задържани лица, много хора искат създаването на преходно правосъдие (възстановително), така че всички баски затворници в Испания и във Франция да бъдат освободени.

Martial (AL Saint-Denis)

(1) Баската националистическа партия разполага със седалище на улица Контан-Бошар №7 в осми район на Париж, където се събират кадрите на партията. То е иззето от Гестапо и предадено на франкисткото испанско посолство. Все още е собственост на посолството, където се помещава Институтът Сервантес.
(2) Във вътрешния бюлетин на ЕТА, Zutik №8, от 1961 г.: „В настоящия век нито расата, нито езикът, нито историческото минало дават на хората правото да бъдат господари на себе си и да бъдат свободни (…). Единственото необходимо условие за това е следното: волята“.
(3) Съдебният процесът в Бургос, където военният съд съди 16 членове на ЕТА, заподозрени в участието в убийството на трима души, се провежда на 3 декември 1970 г. Съдът осъжда всеки от тях на смърт чрез гарота. Започва голяма международна кампания, към която се присъединяват Гизел Халими и Сартр, която кара Франко да се откаже и да промени присъдата в лишаване от свобода (от 12 до 70 години).
(4) През 1985 г. в бара на хотел Монбар в Байон са убити четирима бежанци. Действията на GAL отнемат живота на повече от 34 души, а извършителите никога не са осъдени.
(5) Дворецът Айете е бил резиденция на Франко.

Аргала: антифашисткият боец на ЕТА, който промени курса на историята на испанската държава

хосе мигел

Лидерът на ЕТА Хосе Мигел Беняран Орденяна, познат като „Аргала“

На 20 декември 1973 г. на луксозна крайградска улица в Мадрид се пресичат пътищата на двама съвсем различни мъже. Резултатът ще промени курсът на историята на испанската държава. Единият от тези мъже е 24-годишният Хосе Мигел Беняран Орденяна (познат сред другарите си като „Аргала“ – на баски език „слаб, тънък“), баски марксист, антифашист и член на революционната въоръжена група „Баско отечество и свобода“ (ЕТА). Другият човек е 70-годишният адмирал Луис Кареро Бланко, фашистки командир на военноморските сили по време на Гражданската война в Испания, близък довереник на генерал Франко и наскоро назначен от него за министър-председател на Испания. Убийството му в тази декемврийска сутрин от команда на ЕТА, водена от Аргала, ще разтърси испанската държава и ще представлява най-голямата заплаха от Гражданската война насам.

Аргала е роден през 1949 г., точно десетилетие след края на войната, когато генерал Франсиско Франко се оказва победител след фашисткия преврат срещу Испанската република през юли 1936 г. В края на войната десетки хиляди политически затворници са вкарани в затворите на испанската държава, в това число и 10 000 баски, където са подложени на изтезания и унизително отношение. Още хиляда са подложени на сумарна екзекуция и са погребани в масови гробове. Профсъюзите и политическите партии са забранени, публичните демонстрации също, а военните съдилища присъждат ужасяващи форми на отмъщение.

фашисти испания

Фашистки рейд в домове в баския град Ирун по време на Гражданската война в Испания

Режимът също се стреми да унищожи всички демонстрации за независимост на Страната на баските, насочвайки се по-специално върху баския език (еускара) и култура. Забранено е обучението на еускара в училищата, като също се забранява и общественото му ползване. Баските културни общности са потискани, а езиковите публикации биват забранени. Така Аргала се ражда в държава, която е управлявана от брутална и отмъстителна диктатура, която се опитва да смаже както лявата, така и националистическата опозиция.

Неговият роден град Аригориага, намиращ се в индустриалното сърце на Билбао, е свързан напълно с мините и корабостроителната индустрия, която владее кейовете на градската река Нервион. Градът има горда история на синдикално войнство. Две години преди и след раждането на Аргала, 1947 г. и 1951 г., се правят генерални стачки от мините на Билбао до промишлеността в южните баски провинции. И в двата случая режимът на Франко отговаря с обичайната си жестокост. През 1947 г. е обявено обсадно положение с хиляди арестувани и 15 000 уволнени работници. По време на генералната стачка през 1951 г. е мобилизирана въоръжена полиция  срещу работниците и техните поддръжници.

билбао

Корабостроителниците в Билбао в началото на 1900-те години

Вкъщи Аргала говори на испански, спомняйки си като дете, че никога не е разговарял с майка си, която е говорела на баски. Родителите му обаче знаят испански; майка му говори по рождение баски, а неговият баща, член на Баската националистическа партия, може да говори само на испански. След заниманията му с католицизма в ранните му юношески години, може би като акт на бунт срещу своите баски националистически родители, Аргала посещава университет, където учи инженерство. Там се запознава с идеите на Карл Маркс, който го чете с вълнение. През 1968 г. на 19-годишна възраст той се присъединява към ЕТА, пишейки по-късно следното:

въоръжената борба е резултат от сближаването на националното потисничество и класовата експлоатация, претърпяна от работниците при диктатурата на Франко, борба, която неизбежно ще се развива до смъртта на диктатурата.

Скоро Аргала става активен във въоръжената борба. Неговото първо действие включва неуспешен опит да се помогне за бягството на шестима баски политически затворници, които са осъдени на смърт в затвора в Бургос през декември 1970 г. Аргала и другарите му прокопават подземен тунел до стената на затвора, но опитът за бягство се проваля. Въпреки това, последва огромен международен натиск срещу режима на Франко и смъртните присъди са заменени. Аргала остава активен боец.

През 1972 г. след въоръжен обир и палежи в градовете Бергара и Урниета в провинция Гипускоа, редом с отвличането на индустриалец по време на стачката в Ейбар, испанската полиция го обявява за издирване. Той започва да бяга. Това се случва в периода, когато се замисля планът за отвличането на Кареро Бланко, който по това време е заместник министър-председател.

ета

Членове на ETA Militar на тренировъчен лагер през 1970-те години

Аргала пътува до Мадрид и установява контакт с членове на Комунистическата партия на Испания, които му дават информация за придвижването на Кареро Бланко, по-специално за дневното му посещение в църквата Сан Франциско Борго в града. Организирана е команда, която да поддържа Бланко под наблюдение, на която е дадена подкрепа от група местни комунисти, включително пожизнената активистка Ева Форест и нейния съпруг, драматургът Алфонсо Састре. Въпреки това, след назначаването на Бланко като министър-председател на Испания през юни 1973 г. от режима на Франко и последващото увеличаване на неговата охрана, планът за отвличане пропада.

Предвид трудностите, командата решава да го убие, когато се връща от богослужение. Членовете на командата впоследствие наемат апартамент по маршрута на Бланко до църквата, съобщавайки на наемодателя и съседите, че са скулптори. Следващите няколко месеца ги прекарват в прокопаването на тунел от мазето на апартамента под улицата.

луис кареро бланко

Луис Кареро Бланко се заклева като министър-председател през 1973 г. с генерал Франко на заден план

Сутринта на 20 декември 1973 г. шофьорът на Бланко подкарва черна кола Додж от църквата, докато Аргала, който се е качил на стълба, облечен в работно облекло като електротехник, получава сигнал да взриви масивната бомба. Експлозията разбива улицата, оставяйки голям кратер на пътя, и изхвърля колата 60 метра във въздуха. Тя минава над прилежаща пететажна сграда и се разбива във вътрешния й двор.

Бланко, шофьорът му и полицейски охранител са убити. Това е грандиозна операция, първата проведена от ЕТА извън Страната на баските и едва второто планирано убийство от организацията след нейното създаване през 1959 г. – първото е на полицейския шеф в Сан Себастиан, известният палач и нацистки сътрудник Мелитон Манзанас през 1968 г. Убийството привлича международно внимание към организацията и създава голяма криза в режима на Франко.

След успешната операция настъпва паника в испанската държава. Правителството незабавно обявява тридневен траур, затваряйки всички места за забавление. Всички обществени сгради в Мадрид са затворени, докато Дворецът на правосъдието, където се гледа делото срещу десетимата водещи противници на режима на Франко, обвинени в незаконно събиране, отварящ врати сутринта, е заобиколен от масови сили на въоръжената полиция. (Впоследствие и десетимата са осъдени и получават жестоки присъди между 12 и 20 години).

По-късно през същата нощ в инцидент, който първоначално се покрива от полицията, която твърди, че е простреляла заподозрян, Педро Бариос, 19-годишен сервитьор от Мадрид е прострелян от полицията, докато се прибира от работа в местен ресторант. Той умира от раните си две седмици по-късно. Друг младеж е застрелян от полицията в баския град Доностия (Сан Себастиан).

луис кареро кола

Последствията от масивната експлозия, която убива Кареро Бланко и катапултира колата му на 60 метра във въздуха над пететажна сграда

Инициирано е масово полицейско преследване. Испанската полиция назовава и публикува снимки на шест души, които според нея са отговорни за нападението. Издаден е декрет, предоставящ полицейски имунитет от наказание за стрелба по цивилни, за които се подозира, че са замесени в „подривни дейности“. Вестник „Гардиън“ описва декрета като „най-сериозната потенциална заплаха за демократичните противници на режима от дните на Гражданската война“ и заключва, че „той може да бъде тълкуван като разрешение за убийство поради мотиви за лично или политическо отмъщение“.

Също така има колективно наказание за баските с тежки ограничения върху правото да пътуват – баските от провинциите Биская и Гипускоа са принудени да се върнат с паспортите си на мястото на издаване за „ревизия“, ако искат да напуснат страната. Има многобройни полицейски рейдове и стотици арести. Според спекулациите ще бъде въведен военен закон. В този случай военните решават да не използват извънредна сила, но разполагат с достатъчно широки правомощия за осъществяване на същия ефект.

В Мадрид е арестуван свещеник и е глобен с четвърт милион песети заради това, че отказва на молбата на членовете на известната дясна организация „Войните на Крал Христос“ да прочете молитви за душата на Кареро Бланко. Мадридският кореспондент на вестник „Гардиън“, Бил Селин Джоунс, съобщава:

убийството и реакцията тук представляват най-голямата заплаха за режима на Франко, откакто дойде на власт.

кареро

Фашистки поздрав на погребението на Кареро Бланко

Статията в „Ириш Таймс“, озаглавена „Убийствената бомба през 1973 г. удари здраво испанския фашизъм“ разглежда нападението на ЕТА като събитие, което „променя испанската история“. Операцията, пише още в статията, постига:

елиминирането на човека, който беше основният стълб на сложните планове на Франко за продължаване на неговия режим след смъртта му.

Франко, човек, който налага смърт и мизерия на толкова много хора, се казва, че е силно шокиран от убийството на Кареро Бланко и е твърде разстроен да присъства на погребението му. Сред международните фигури, които разгръщат симпатии към него е американският държавен секретар Хенри Кисинджър, който само три месеца по-рано подпомага военния преврат срещу чилийския социалистически президент Салвадор Алиенде, довеждащ до власт жестоката диктатура на Аугусто Пиночет.

През следващата седмица на пресконференция във френския град Бордо четирима членове на ЕТА с качулки поемат отговорност за убийството на Кареро Бланко от името на организацията. Предоставени са детайли за внимателно планираната операция, която според тях включва команда за изкопаване на 24-футов тунел под улицата от мазето на апартамента, който наемат на улица Клаудио Коело, в края на който има две крила със 100 фунта експлозиви. Зарядът е детониран по електричен път с използването на 700-фунтов кабел, който минава през мазето и по протежение на тротоара на съседната улица. Те отричат назованите от испанската полиция лица да са участвали в операцията, твърдейки, че командата бяга с кола до Португалия и оттам с кораб до Франция.

ира ета

Вестник „Гардиън“ съобщава спекулацията, че ИРА осигурява на ЕТА експлозиви за нейното нападение срещу Кареро Бланко

Някои части на испанските медии спекулират, че ИРА предоставя на ЕТА експлозивите, използвани за убийството на Кареро Бланко. Мадридският ежедневник „АВС“ твърди, че се е провела среща между водещи членове на ИРА и ЕТА в хотел в Андора през септември, на която ИРА се съгласява да достави експлозиви за нападението. Докладите, макар и спекулативни, не са без реална стойност. В интервю за немското списание „Шпигел“ относно операцията лидер на ЕТА заявява, че от организационна гледна точка вместо да убият Франко „изглежда по-важно за нас да се отървем от лицето, което повече от всяко друго представлява продължаването на франкисткия режим“.

Говорещото лице казва още, че има „много добри връзки между ИРА и ЕТА“. Въпреки това, най-силният намек идва през 1974 г. в интервю на журналиста Кевин Чалкли с член на командата, която извършва атаката. Иняки Перес Беотегуи, познат като „Уилсън“, потвърждава, че ЕТА има много близки отношения с ИРА със срещи, провеждащи се редовно между представители на двете организации в Алжир, Париж и Брюксел. Той също потвърждава, че ИРА предоставя на членовете на ЕТА обучение за направата на бомби.

Докато полицейското издирване продължава и испанците налагат значителен дипломатически натиск върху френското правителство да екстрадира заподозрените баски, които живеят на френска територия – искане отхвърлено от французите, Аргала остава на свобода. Други, в това число Ева Форест, която осигурява логистична подкрепа на командата на Аргала, са арестувани и обвинени в съучастие в убийството. Аргала остава активен и през декември 1974 г. е обявен от полицията като заподозрян в убийството на двама граждански гвардейци в град Урдулиз близо до Билбао.

Доклад на вестник „Гардиън“ от 1974 г.

След смъртта на Франко през 1975 г. и „прехода към демокрация“ на испанската държава през 1977 г. е обявена амнистия за всички политически затворници, основание за която е убийството на Кареро Бланко. Ева Форест и обвинените заедно с нея са впоследствие освободени. Под псевдонима Хулен Агире тя пише разказ за убийството на Кареро Бланко – „Операция чудовище: екзекуцията на адмирал Луис Кареро Бланко“. Тя се заселва в баския град Хондарибия и през 1989 г. е избрана в испанския сенат като член на баската лява коалиция за независимост Herri Batasuna.

Като част от амнистията е приет също и „договор за забравяне“, който освобождава испанската държава от нейната гражданска война и престъпленията след нея, по време на които десетки хиляди са убити, измъчвани, изпращани в трудови лагери и принудени да бъдат в изгнание. Хиляди от тези жертви на фашизма все още лежат в неотбелязани масови гробове. Независимо от този договор, все още има много в държавния апарат, които не одобряват амнистията и елементи от испанската флота се заемат с отмъщение за убийството на техния главен военноморски офицер. Аргала е тяхната основна цел.

Снимка на Ева Форест при освобождението й от затвора в хода на общата амнистия за политическите затворници през 1977 г.

През 1978 г. Аргала е лидер на ЕТА Militar (организацията се разделя през 1974 г.) и оперира от базата в северната част на Страната на баските, където френското правителство продължава да отказва на испанските искания за екстрадиране на заподозрените от ЕТА. Въпреки това, той е вкаран в затвора от французите заради различни прояви и през октомври 1976 г. е експулсиран на остров Йе, където той и неговата приятелка, Асунсион Арана, сключват брак.

Аргала е ключът към развитието на политическите идеи и стратегията на движението. Той смята ЕТА просто като средство за овластяване на народа, твърдейки че:

Не става въпрос ЕТА да разреши проблемите на всички. Нито ЕТА, нито КАС, нито Herri Batasuna, нито която и да било друга политическа формация, колкото и голяма да е тя може да разреши проблемите на баската работническа класа. Само баската работническа класа може да разреши проблемите си. Само организираният народ може да постигне целите си.

Сутринта на 21 декември 1978 г., почти пет години от деня на убийството на Кареро Бланко в Мадрид, Аргала напуска дома си в баския крайбрежен град Ангелу (Англе на френски език) и се качва в колата си. Когато запалва колата, експлодира масова бомба, правейки колата на парчета. Аргала е убит моментално. Той е на 29 години. Бомбеното нападение е планирано да съвпадне с петата годишнина от смъртта на Кареро Бланко на 20 декември, но в този ден Аргала е болен и не излиза от дома си.

Групата от осем души, свързана с убийството включва испански моряк, член на Гражданската гвардия, двама испански военни офицери и служещ във военновъздушните сили. За да съдействат за логистиката и наблюдението, те наемат член на френските тайни служби (Жан Пиер Черид), член на аржентинската фашистка група „Тройно А“ и италиански фашист.

Аргала със съпругата си Асунсион Арана

Групата е водена от испанския военен капитан Педро Мартинес, който няколко години по-късно организира под ръководството на висши испански министри, включително и министър-председателя Фелипе Гонзалес, наемната група GAL (Grupos Antiterroristas de Liberación), която извършва стрелби, бомбени атентати и отвличания срещу общността на баските бежанци, живееща в северната част на Страната на баските (във френската държава).

Между 1983 г. и 1987 г. общо 27 души са убити от GAL. Целта на кампанията е да разпространява терор сред бежанската общност и да оказва натиск върху френското правителство, за да се откаже от своята политика на отказ от екстрадирането в Испания на заподозрените от ЕТА. През 1984 г. по време на апогея на операциите на GAL, агентът от френските тайни служби Жан Пиер Черид, който е част от групата убила Аргала, се убива при преждевременна експлозия насочена срещу член на ЕТА.

Последствията от нападението с автомати през 1984 г. срещу хотел Монбар в баския град Байон, извършено от членове на GAL

Сред останките открити по тялото му е списък с телефони, който включва членове на Центъра за специални операции към Министерството на вътрешните работи на Испания и служител на Гражданската гвардия. Също е открита лична карта на Гражданската гвардия със снимка на Черид и фалшиво име. След смъртта му съпругата му получава пенсия от испанското Министерство на вътрешните работи.

Неудовлетворена от убийството на Аргала, испанската държава се опитва да попречи на неговата общност да отдаде почит към един човек, считан за герой от антифашистката съпротива. Преди връщането на останките на Аргала в родния му град Аригориага, Гражданската гвардия обгражда града и забранява започването на погребалното шествие.

Има сцени на напрежение, тъй като местните хора се блъскат с полицията. Свикано е обществено събрание, на което е взето решение освен семейството и близките приятели останалата част от града да си остане у дома. Съобщено е, че когато ковчегът на Аргала влиза в града баското национално знаме, икуриня, е вдигнато наполовина от кметството в града, докато трима испански полицаи приветстват преминаващия ковчег.

Началото на погребението на Аргала в родния му град Аригориага

Телесфоро Монзон, ветеран от баската националистическа левица, който е в изгнание повече от 40 години от времето на Гражданската война в Испания и е основател на Herri Batasuna, описва въздействието от смъртта на своя близък приятел и другар така:

Не са заблуждавайте. Всички ние усещаме празнотата на Аргала, но това не е нищо повече от една просто изчерпана енергия. Оттук ще се надигнат други и потокът ще стане огромен.

Телесфоро Монзон и Аргала

*Има интересна бележка под линия за смъртта на Аргала и Кареро Бланко, която е поучителна за същността на сегашната испанска държава и остатъците от фашизма, които продължават да съществуват в нея.

През 2006 г. испанският национален съд осъди Арналдо Отеги, лидер на баската лява политическа партия за независимост Sortu на 15 месеца затвор заради „възхвала на тероризма“ според ищеца. Обвинението е наложено след речта на Отеги на публичната мемориална проява през 2003 г., отбелязваща 25-годишнината от смъртта на Аргала. По-рано през годината същият съд осъди 21-годишната Касандра Вера на една година затвор заради „възхваляване на тероризма“ след като туитна коментари като „ЕТА комбинира политиката по използване на служебни превозни средства с космическа програма“ по отношение убийството на Кареро Бланко.

Не само двата случая са грубо погазване на правото на свободно изразяване, но си струва да ги разгледаме в следния контекст. За почти 80 години испанската държава поддържа забележителен паметник в мадридското най-голямо гробище на членовете на нацисткия „Легион Кондор“, на който е написано на испански и немски: „Тук почиват германските пилоти, които паднаха в борбата за свободна Испания. Германски авиатори, които умряха за Бог и Испания. Да живеят!“. „Легион Кондор“ е отговорен за бомбандирането през 1937 г. на баския град Герника, в хода на което умират над 1500 цивилни. Паметникът беше премахнат едва през април 2017 г. по искане на германското посолство за 80-годишнината от бомбардирането.

Както коментира един от най-големите ирландски писатели и бивш доброволец на ИРА Брендан Бехан, „човекът с малка бомба е терорист, а човекът с голяма бомба е държавник“.

***

Стаюрт Редин е член на комитета „Герника 80“ и на Обществения исторически проект Стивънбатър и Смитфийлд. Той допринесе за двете неотдавнашни издания за баската история: Клането в Гастейс: кървавата неделя в Страната на баските и Герника 80 тогава и сега – 80 години от баско-ирландските антифашистки борби. Екземпляри и от двете са все още налични.

Източник: medium.com/@stewreddin/argala-the-anti-fascist-eta-militant-who-changed-the-course-of-spanish-state-history-66719fa79436