Възвание към руската армия (Михаил Бакунин, 1870 г.)

Настъпва часът на последния бой между руското Самодържавие и Народа! Пролетта е под носа ни, а в ранна пролет двубоят ще започне.

Всеки мъж или жена, към каквото и съсловие да принадлежи е длъжен да си даде сметка и да реши окончателно към коя от двете страни може, иска и е длъжен да застане. Средата става невъзможна, защото нито едната, нито другата страна няма да се търпят.

За тържеството на народното дело ще бъде от решително значение на чия страна ще застане армията. Ако тя застане на страната на народа, за неговото свято дело, кръвопролития почти няма да има, а само поголовно изхвърляне зад пределите на Русия на всички паразити и лентяи, за да се научат в чужбина да си изкарват насъщния хляб с под на челото с личния си труд. Ще заплатят с мизерния си живот само палачите, полицейските агенти и техните помощници, само мъчителите на трудовия народ. Великодушен в победата си, този народ, забравяйки  МНОЖЕСТВОТО  стари грехове и обиди, ще предостави на всички останали или поживо-поздраво да си заминат където им е угодно, да умрат от глад, или да живеят свободно на освободената руска земя, работейки заедно и наравно с народа.

Ако, обаче, войската заеме страната на народните палачи, тогава работата ще бъде друга. Тогава, за да се смаже грамадната и организирана военна сила, революционният народ ще бъде принуден да си послужи с всички ужаси на безпощадното разрушение и изтребление. От армията зависи да избави Русия от подобно нещастие. И за това тя има само една възможност – да премине на наша страна и да се слее с въстаналия въоръжен народ.

Офицери и войници от руската армия, ние възлагаме големи надежди на вас. Особено на тези от вас, които са най-малко подхвърлени от корумпирането и получаването на царски милости за сметка на пробитите джобове на народа.

Каква е програмата на революционното дело на трудовия народ? Тя е пълното освобождение на всички от гнусното насилие на държавата, угнетяваща го от векове. Тя е ликвидирането на игото на всички държавни съсловия: бюрократично-аристократическото, казинно-църковното и кулашко-търговското, които под покровителството на властта обират разорения народ. Целият този мръсен свят на паразити и насилници трябва да бъде низвергнат и разрушен до основи, така че и следа да не остане от него върху освободената руска земя.

Но за да се предприеме такова колосално дело, като разрушението на целия съсловно-държавен ред, не трябва да се самооблащаваме и опиваме с лекомислени очаквания. За тази задача трябва да се създаде организирана сила. Нейните елементи винаги са съществували в народа, но за да се създаде от тях действителна революционна сила, те трябва да се  ОРГАНИЗИРАТ! Самата държавa не е нищо друго, освен организиране на народните сили, изключително в полза на привилегированите държавни съсловия, против интересите на трудовия народ. За да се разруши престъпната държавно-съсловна организация е необходимо да се създаде противна ней РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ. Изграждането на истинска конспирация, годна да създаде действителна революционна, народна сила, не е лесно предприятие. Самата държава се крепи върху постоянната конспирация на всички правителствени и привилегировани съсловия против народа. Този открит заговор, който се нарича държавен и правов ред, има в своя подкрепа класовите интереси на всички привилегировани, благословията на всички възможни църкви, всички предразсъдъци, традиции и навици на народа, стотиците милиарди, одирани от него ежегодно по законен начин, милионната армия, безчислената бюрокрация, тълпите от жандарми и шпиони – с две думи, цялата  ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ. От вън той е подкрепян от интернационалния заговор на всички потисници и дипломати против поробените народи и от активната помощ на всички държави, винаги солидарни, когато трябва да се усмирява народния бунт.

Този, който за пръв път се сблъсква с огромността на тази задача, навярно ще изпита и страх, и съмнение в успеха. От къде да се вземат толкова духовни и физически сили, за да се сломи гръбнака на държавната машина с нейните бюрокрация, офицерски и полицейски корпуси и с тълпите от надзиратели и шпиони, лакеи и еснафи, които са за „реда”.

Може ли една шепа от нелегални революционери, дори и да са няколко хиляди, може ли да смаже държавата и нейните безчислени отряди от наемници и институти?

Някога, когато държавата бе в ембрионално състояние – да! Но днес, това би било възможно само при едно условие – ако програмата на революционната организация е най-адекватния и верен израз на народните интереси, искания и стремежи. Нашата програма отговаря на тези изисквания – ние не искаме нищо друго,освен това, което иска народа:  СВОБОДА И ЗЕМЯ! Общонародно владеене на земята и върху нея, очистена и освободена от всички дармоеди, създаване на свободен живот за всички, основан на равен труд и равно възнаграждение.

Ние вярваме в успеха на нашата конспирация, защото народът е с нас. В това няма и не може да има никакво съмнение. Който малко от малко си дава труд да узнае всичко, което става ежедневно около него, той знае до каква степен народът ненавижда тази разбойническа и злобно-потисническа правителствена, чиновническо-бюрократична, полицейска и попска сволач,  КОЯТО  СОБСТВЕНО  И  ОБРАЗУВА  ДЪРЖАВАТА. Нему е известна бездънната омраза и ненавист срещу нея.

Ако народът все още не е станал поголовно и смазал държавната гадина, то е само защото още не е осъзнал собствената си сила и не е съумял да се организира. Да му се вдъхне това съзнание, е единствената цел на нашата революционна пропаганда. И тогава, сплотяването на раздробените му стихийни сили в един съкрушаващ ураган – ето коя е целта на революционната организация!

За такава колосална работа силите и волята на отделния човек не са достатъчни, дори да са титанични. За изпълнението и са нужни дружните, колективни, непрекъснати и най-важното – строго подчинени на ЕДИНЕН ПЛАН действия на няколко стотин души. Тези хора трябва да бъдат свързани помежду си не само с единна народно-революционна програма, но и с най-пълна и безусловна солидарност в действията и единство на волите. Това може да бъде постигнато само чрез най-строга организационна дисциплина, основана на пълната самоотверженост и отдаденост на всеки на революционното дело. Всякога и навсякъде те трябва да действат като един човек!

Да се създаде такава организация не е лесно, но веднъж създадена, революционната сила ще бъде готова и при дълбоката и повсеместна криза и недоволството на народа, които съществуват днес е цяла Русия, победата и ще бъде несъмнена. Тая тайна организация, силна със своята дисциплина, страстна преданост и самоотверженост на членовете си, се нуждае от безусловно подчинение на всеки от разпорежданията на един всезнаещ и таен комитет.

Членовете на тоя комитет са се обрекли, отричайки се дори от собственото си Аз. И това им дава право да искат безусловно самоотрицание от всички членове на организацията. Те до такава степен са се отказали от всичко, което представлява ценност в очите на всички властолюбци, честолюбци и тщеславно-самовлюбени, че отхвърляйки завинаги стремежа към лична собственост, власт и могъщество, от всякакво официално място в йерархическото общество, те обричат себе си на вечна неизвестност, предоставяйки на другите рекламна слава, външния блясък и шума от успехите на делото, съхранявайки за себе си не лично, а колективно, неговата същност. Подобно на йезуитите, но с цел освобождението на народа, а не неговото поробване, те са се отказали дори от личната си воля. В Комитета, както и в организацията, мисли, желае и действа  НЕ  ИНДИВИДА,  А  КОЛЕКТИВА!

Такова отричане на собствените живот, мисъл и воля за мнозина би изглеждало невъзможно и дори възмутително. И то действително е трудно, но заедно с това – НЕОБХОДИМО! Особено трудно ще се стори то на начинаещите, на току що встъпващите в организацията. На хора, които не са отвикнали от празнословието и приповдигнатото фанфаронство. На играещите си на лична чест, достойнство и право, утешаващи себе си със жалките признаци на въображаема човечност, зад която у нас се скрива най-робска покорност на всички и всеки пред условията на най-гнусната и подла действителност. То ще бъде трудно и за тези, които търсят в революционното дело удовлетворение на самолюбието си и предлог за салонно фразьорство или намират в него отражението на собственото си драматическо-героически рисуващо се лице, а не самото дело. Същото ще е и за онези, които ненавлезли в революционната работа, още не са успели да разберат необходимите и неизбежни условия за тържеството на революцията. Те само постепенно, в хода на ежедневната революционна дейност ще узнаят онзи всепоглъщащ стремеж и страст, изключващи и подтискащи дребните, лични страсти. Под неотстъпното влияние на нелегалната революционна практика, живите, способни, силно и действително предани на революционната кауза хора, все повече и повече ще се отричат от дребнавите интереси и подбуди, изпълващи предишния им живот.

Така, те все по-дълбоко ще се проникват от колективната страст, мисъл, воля и дисциплина, приближавайки се към самия център на организацията. И колкото по-близо се намират до него, толкова по-широка и разнообразна ще става дейността им.

Революционната организация не иска от своите членове отричане от мисленето, волята и страстите. Напротив, тя се нуждае от умни, силни, волеви и страстни хора. Тя иска от този, който встъпва съзнателно и свободно в редовете й да се откаже веднъж завинаги от тщеславното своеволие на мисли и страсти, т.е. иска  ТОЙ  ДА  БЪДЕ  ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН  НА  РЕВОЛЮЦИОННОТО  ПОПРИЩЕ,  КОЕТО  Е  ИЗБРАЛ  СВОБОДНО,  ДА  БЪДЕ  ВЕРЕН  НА  СЕБЕ  СИ!

Да, единственото, което тя иска от него е само последователност. Всеки нов член влиза свободно в организацията, но веднъж влязъл, той  ПРИНАДЛЕЖИ  НЕЙ,  А  НЕ  НА  СЕБЕ  СИ!

ВСТЪПВАНЕТО  В  ОРГАНИЗАЦИЯТА  Е  СВОБОДНО,  НО  ИЗЛИЗАНЕТО  ОТ  НЕЯ  НЕВЪЗМОЖНО,  защото всеки напуснал я член би подхвърлил на опасност нейното съществуване. То не трябва да зависи от лекомислието и капризите, нито пък от честността, силата или скромността на едно или няколко лица.

В страна, където само полицейското подозрение е достатъчно, за да бъде подхвърлен всеки на най-жестоки мъчения,  ОРГАНИЗАЦИЯТА  ТРЯБВА  ДА  ГЛЕДА  НА  ИЗЛИЗАЩИТЕ  ОТ  НЕЯ,  КАТО  НА  ИЗМЕННИЦИ!  Затова, встъпвайки в нея, всеки трябва да знае, че той й се обрича с всичко, което има – сили, средства, умения и живота си. И то  БЕЗВЪЗВРАТНО.

Затова  ЛЕКОМИСЛЕНОТО  влизане в организацията  ТРЯБВА  ДА  БЪДЕ  НАПРАВЕНО  НЕВЪЗМОЖНО.  Този, който желае да участва в нея, трябва да има най-сериозни подбуди и мотиви. И истинска и дълбока страст. Организацията не признава никакви други мотиви и страсти, освен  СТРАСТТА  КЪМ  ДЕЛОТО  НА  НАРОДНОТО  ОСВОБОЖДЕНИЕ.  Всичко това е казано ясно и определено в обнародваната от нея програма, задължителна както за членове на Комитета, така и за всички останали.

Организацията не само, че не отрича правото на своите членове да мислят и разискват, но апелира за интелектуални усилия и психологическа подготовка от страна на всеки новопожелал да влезе в редовете й. Тя не го приема, докато не се убеди, че той е разбрал и усвоил изцяло и напълно нейната програма на социалната революция. Тази програма е от такова естество, че половинчато отношение към нея е невъзможно.  ТЯ  ИЛИ  СЕ  ПРИЕМА  ИЗЦЯЛО,  ИЛИ  СЕ  ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО!  Но, нито един човек не може да я приеме сериозно и искрено, докато ненавистта към целия днешен политически, социален и икономически ред и стремежа към безпощадното му разрушение не са станали негова преобладаваща и всепоглъщаща страст. Със самото желания за встъпване в организацията, новият член показва, че тази страст съществува в него. На организацията остава само да провери  НА  ПРАКТИКА,  не е ли излъгал той себе си и нея.

Проверката не е трудна, защото още първите стъпки на попрището на революцията свидетелстват ясно и определено за характера и способностите на всеки. Ако в новопостъпващия действително съществува революционната страст, то всичко, което организацията ще му поиска, ще бъде леко за него. За страстта не съществуват трудности. Тя не признава невъзможното и колкото по-непреодолими изглеждат препятствията, толкова по-силни стават напрежението на волята, умението и силата на възбудения от нея човек, стремежа му към удовлетворяването й. В този, в който тя съществува няма място за дребни страсти. Той даже не ги жертва, защото голямата страст ги измества естествено. Жертви принасят само подчиняващите се на попския или метафизически морал и дълг, а не хората действащи под влиянието на действителната страст. У такива хора няма място за самолюбие, честолюбие и славолюбие, нито чужди сърдечни подбуждения, умора и стремеж към покой. Страстта не знае умора и не търси покоя. Отхвърляйки всичко, което тя не е, тя денонощно се стреми към предмета на своята единствена и изключителна цел.

Всеки човек, встъпващ в редовете на организацията може да желае само едно: ТЪРЖЕСТВОТО  НА  РЕВОЛЮЦИЯТА,  на основа на изцяло приетата от него организацизационна програма. Всичко останало, независимо дали се касае до самия него или близките му, е безразлично за него, защото ако той наистина се е издигнал на висотата на революционната страст, той сам ще възненавиди всичко, което може да повреди или попречи на делото.

Той ще възненавиди преди всичко глаголстването и празното любопитство. С ярост ще преследва дори сянката на словесното кокетство и парламентско бръщолевене в салоните, защото това е опасно, тъй като винаги завършва с полицейска визита. И още повече затова, защото пренасянето на тези маниери в организацията, действа разложително върху всички нейни членове, предизвиквайки напразни спорове, съперничества и стремеж към създаване на разни партии в средата на самата организация, която е създадена на за словопререкания и лични забавления на повече или по-малко способните си членове, а за революционна работа и борба.

Всяка излишна, дори невинна дума е вредна, ако щете само затова, че се губи скъпоценно време и се разпилява енергията и деморализират членовете на организацията. Пречи се на бързите решения и действия, а в тази област,  БЪРЗИНАТА  Е  НЕЙНАТА  ГЛАВНА  СИЛА.

Сериозният член на организацията е убил всяко любопитство у себе си и го преследва безпощадно и у другите. Макар че съзнава себе си достоен за всяко доверие и именно защото е достоен за него, той не търси и не иска да знае нищо, което няма отношение към възложеното му дело, което не е необходимо за ефикасното му изпълнение. Той говори за работата само с този и само това, което е свързано с нея. При изпълнението й, той се съобразява безусловно и строго с всички получени от Комитета инструкции и нареждания, без да пита и се старае да узнае на каква степен на доверие и отговорност в организацията се намира. Той желае да му бъде възложена колкото може повече работа, но не се натрапва, а чака търпеливо именно на него тя да бъде възложена от другарите му.

Такава желязна и безусловна дисциплина може да удиви и даже да оскърби новаците, но тя ще зарадва и заедно с това удовлетвори всеки сериозен член, всеки действително умен и силен човек, ако в него действа онази всепоглъщаща страст към тържеството на социалната революция, за която говорихме. Сериозният член ще разбере, че именно такава дисциплина е необходимия залог срещу индивидуализма и е условието, без което е невъзможно тържеството на народното дело. Че само тя може да сплоти действително организацията и създаде колективна революционна сила, която опирайки се на могъщата стихия на народа, ще бъде в състояние да събори и разруши мощната държавна организация.

Някои ще попитат: Как можем да се доверим на ръководството на един таен и непознат нам  Комитет?

Но Комитета ви е известен! Първо по ясната и определена програма, обнародвана и най-подробно обяснява на всеки желаещ да стане член на организацията. За него можете да съдите и по доверието, което имат към Комитета онези известни и уважавани от вас лица – членовете на местните организации. Доверие, което ви заставя да влезнете именно в тази, а не в друга организация. Най-после за Комитета ще съдите по резултатите от неговата неуморна, решителна и всепроникваща дейност, съобразена единствено с програмата и целите на организацията. Доброволното възприемане, подчинение и изпълнение на директивите и решенията са възможни само, когато на практика сме убедени от предвидливостта и бдителността, от разумното изразходване на организационната енергия, от целесъобразността на комитетските разпореждания и ефикасността от прилагането им. Само при такива реално проведени предпоставки може да се приеме необходимостта от тая желязна дисциплина, без която е невъзможно съхранението на организацията в условията на полицейшина и нелегалност.

Другата гаранция, която Комитета предоставя на всички членове на организацията, е обстоятелството, че той е колективно тяло, в което всеки член се подхвърля на същия неумолимо строг, взаимен контрол, на който са подложени всички останали. В никой от членовете на Комитета не може да има място за лично честолюбие, още повече, че членовете му са обрекли имената си на вечна неизвестност, а себе си – на пожизнена обществена незначителност. Когато в утрешния ден революцията победи, нито един от тях не ще излезе на сцената и не ще заеме видно място. Комитетът ще си остане ТАЕН, издигайки открито хора, които не са негови членове и са дори чужди на организацията, задоволявайки се с това, че те ще изпълнят неговата програма.

В Комитета не може да има партии. Те не могат да съществуват, защото двете основни причини за появата им: личното честолюбие или користолюбия са унищожени във всеки член из корен. Нито едното, нито другото не могат да се развиват там, където честолюбиви и тщеславни индивиди не могат да интригуват задкулисно и създават конфликти на едни членове срещу други. При пълния взаимен контрол и съвършена прозрачност в действията на всеки член на организацията, подобни интриги и конфликти са невъзможни.

По какъв начин се набират членове на Комитета? Как в случай на нужда техният брой се попълва и разширява? Аз вече казах: членовете на организацията се приближават толкова повече до Комитета, колкото повече не на думи , а на дело се проникват от духа и страстта на революционната програма, колкото повече самоотверженост, енергия и способност проявяват при изпълнение на възложените им задачи. Те се приемат в него на основата на фактически доказателства, при което се вземат в съобръжение не така наречените лични заслуги, а единствено ползата им за организацията и революционното дело.

Ще добавя още и следното. Планът на цялата организация е такъв, че никаква сила не може да я разруши. Дори, ако в предстоящата революционна борба ние претърпим ново поражение (от което не се страхуваме), то и тогава, сред най-бедственият разгром на народното въстание и най-дива реакция на властта, организацията трябва да остане цяла и невредима. Основана върху безусловната, фанатична и неизменна преданост на всички свои членове и най-вече на дълбоко народния характер на своята програма, тя ще бъде толкова здрава и неуловима, че никаква полицейска сила и хитрост не ще могат да я подкопаят. Враговете й не ще я намерят, но на нея ще могат да разчитат всички другари по идеал и осмислена революционна страст. Тя ще продължи да набира нови членове, укрепвайки и разширявайки се до тогава, докато създаде нова сила, достатъчна, за да разруши в края на краищата държавата.

Какво трябва да се направи, за да се освободи руския народ, а заедно с него и всички народи подтискани от руската държава? Повтарям – ДА СЕ РАЗРУШИ  ДЪРЖАВАТА!  Но какво предтавлява главната, бих казал цялата сила на държавата, без която тя не може да съществува? – АРМИЯТА. Значи трябва да й се отнеме тази армия, т.е. да се превърне от държавна армия във въоръжен народ. Да се спечелят войниците за революционната кауза.

Войникът е роб, по-голям от всички роби в Русия. Роб, оплетен от военната дисциплина и принудена клетва за вярност към държавата, началството и знамето. Роб, изтръгнат от редовете на поробения народ, за да го държи във вечно робство. Той е невинен, защото не знае какво върши и защото е обвързан така, че не може да не изпълни заповедите на началството. А началството му заповядва да бия народа и да стреля в него. Така е било винаги. И сега, повече от по-рано, главното предназначение на войника е да стреля в баща и майка, в родните си братя и сестри, за да дадат, умирайки от глад и последната си копейка за наслажденията, развлеченията и охолството на своите мъчители и врагове.

Войникът е невинен, защото е беден, оплетен и неосъзнат роб. И заедно с това, той е страшен престъпник: отцеубиец, братоубиец, народоубиец!

А какво да кажем за офицерите, които постъпват на военна служба по своя воля и могат да я напуснат по всяко време? Които, колкото и да са необвързани, са несравнимо по-развити и много повече знаят и разбират от простите войници. Които, поради това вършат съзнателно и свободно това, което ПРЕДВОЖДАНИТЕ  ОТ  ТЯХ  войници правят несъзнателно и по неволя?

Ще кажат – нуждата! Наистина великолепно извинение. Значи нуждата може да оправдае всяка мерзост? Затова са се навъдили у нас толкова полицаи, жандарми, доносници и шпиони. Всички тия бедни люде са станали мерзавци по нужда. При това нуждата е понятие крайно еластично: Днес е нужен хляб,утре баница, а в други ден с шампанското и хайвера ще станат нужни карета и палат. Сега можем да си обясним, защо с много малки изключения, целият този привилегирован свят, наричаш себе си образован, се е превърнал в стадо подли сволачи… всички от нуждата!

Че, ако нуждата заставя да се вършат мерзости, не е ли по-добре да се крадат портфейли, или още по-добре – да се стане разбойник и да се грабят по друмищата помешчици и търговци вместо да се водят бедните войници на отцеубийство, братоубийство и народоубийство? Кой върши по-голямо престъпление? Този ли, който обира портфейли или граби, а може би и убива, притеснители-помещици и търговци-спекуланти, или онзи, който по заповед на гнусното началство избива десетки, стотици, че и хиляди невинни и измъчени? Кой е по-голям престъпник – офицерът или разбойникът? – Разбира се, офицерът!

Офицерът обикновено се прикрива зад заповедта на началството. А ако началството му заповяда да убие баща си, изнасили майка си или даде сестра си за забавление на някакъв генерал, на великия княз или дори на царя – Трябва ли той да изпълни тая заповед? Някой фанатик на военната дисциплина или на верноподаничество, или по-точно някой мерзавец, прикриващ користолюбивата си подлост с маската на мним фанатизъм, ще отговори: Да, ще изпълня всяка заповед на началството! – А защо? – Защото началството изпълнява винаги волята на Господаря. – А защо тази воля е свята? – Защото Господаря е божи помазаник…

С такива скотове не си и струва да се говори. Тях трябва да ги биеш по муцуната. С други средства не можеш ги вразуми.

Друг, по-хитър ще ви отговори: Държавата е необходима за общонародното благо (хубаво е това благо – огледайте се около себе си!) Държавата се нуждае от армия – продължава нашия хитрец – а тя без най-строга дисциплина, т.е. без сляпо послушание и подчинение на началството не може да съществува.

Заключението е неопровержимо, само предпоставките му са лъжливи. Истина е, че без ТАКАВА  дисциплина  ТАКАВА  армия не може да съществува. Не по-малко вярно е и това, че без ТАКАВА  войска никаква държава въобще, и още по-малко руската не би издържала и един ден. Но съвършено лъжливо е предположението, че съществуването на каквато и да е, и най-вече на руската държава е необходимо за благото на народа. Справедливо е обратното – всички държави, и сред тях най-вече Романовското самодържавие, са пагубни за народите.

Още веднъж, огледайте се около себе си! Вижте нещастното положение, ежедневните страдания, народното робство и не ще ви са нужни никакви други доказателства, за да се убедите, че тая държава е създадена за гавра, изтезание и ограбване на народа, а не за благото му. И тогава, отхвърляйки с негодувание всички мръсни софизми, измислени от мерзавците за прикритие на мерзостите им, ще кажете сами, че дълг на всеки честен офицер, у когото под мундира не е замряло сърцето, е да застане на страната на народа против държавата, против правителството и ако е нужно, и против самата армия, когато тя се нареди на тяхна страна.

Работата е в това, че всички тези „благородни” господа не крадат портфейли и не разбойничестват, а се задоволяват с извършване на злодейства, позволени от закона и заповядани от началството, защото за частни кражби и грабежи те подхвърлят на заточение в Сибир, докато за казионните злодейства се получават награди, чинове и ордени. Поради това те са по-безопасни и изгодни, независимо, че именно поради безнаказаността си са хиляди пъти по-подли и престъпни, т.е. пагубни за народа, от джебчийството и бандитизма. (Примери и доказателства във всяка история има в изобилие.)

Може би в по-малка степен казаното важи и за руския войник. Защото, какво представлява тоя войник, докато остава верен на клетвата си и знамето и послушен на началството, изпълняващо „върховната” повеля? Аз вече казах – Той е царски палач, отцеубиец, братоубиец, народоубиец. Що за свой е той? – Да, той е невинен – казват, защото не знае какво прави. Но нали и бясното куче, когато хапе е също невинно, защото и то не знае какво върши, но това не ви пречи да го застреляте.

Разбира се, преди да се стреля във войника, трябва да се употребят всички усилия, за да бъде вразумен. Това е справедливо и човечно и най-важното – ИЗВЪНРЕДНО  ПОЛЕЗНО  ЗА  ТЪРЖЕСТВОТО  НА  РЕВОЛЮЦИЯТА.  Но що значи да се вразуми войника? Това значи да бъде разбунтуван против началството, против знамето и клетвата и да бъде убеден, че той – син на народа, трябва да отиде с народа против царя. За войника, както и за офицера няма среден път. Те или по заповед на царя ще душат народа, или заедно с народа ще съборят държавата.

Войници и офицери! Тези от вас, които умеят или искат да видят и чуят, у които има сърце и ум и макар една капка човешка справедливост и истина, те не ще питат кои са причините на приближаващата се революция. ТЕ  ГИ  ЗНАЯТ.

Положението на ОСВОБОДЕНИЯ от милостивия господар народ е вече НЕПОНОСИМО!  Разорен и във веригите на закона, той е длъжен днес да избира между бунта и гладната смърт. Няма съмнение, че той ще потърси спасението си в бунта. Не минава година , а понякога и месец, през които да не излизат военни отряди, за да усмиряват мужиците. Значи днес те се бунтуват, а преди десет години все се надяваха на царя. Сега това свърши и за него трябва да благодарим на самия Александър Втори. Никой, както него не научи и вразуми мужиците, убивайки в тях окончателно тази нещастна, историческа вяра в царското провидение. С десет годишния кървав опит, той доказва, че народа няма по-лош враг от царя, и че на него се опира цялата вража сила.

Народа вече не чака от никого защита и не се надява повече на ничие милосърдие и справедливост. Той знае, че всеки бунт завършва с по-страшни изтезания и влошаване на положението му. И въпреки това се бунтува! Значи той няма повече сили да търпи. Мужишките бунтове са повсеместни, но още са разединени. В това е и слабостта им!

Който носи в гърдите си любов към народа, сега трябва да мисли само за едно: КАК  ДА  СЕ  СЪЕДИНЯТ  ВСИЧКИ  ТЕЗИ  МЕСТНИ,  РАЗЕДИНЕНИ  БУНТОВЕ  В ЕДИН  ВСЕОБЩ,  СПОСОБЕН  ДА  СВАЛИ  И  СМАЖЕ  ДЪРЖАВАТА, и как, съобразявайки се само със собствените си инстинкти и вековните желания на народа, да определи в главни линии революционната програма, която да заключва в себе си и крайната цел, и първите мерки, стъпки и методи на революцията и да посочи на народа как върху развалините на държавата де създаде своята свобода и щастие.

Десетилетните интелектуални усилия и пламенните търсения на младото и грамотно поколение, опиращи се на цял ред искрени опити и самоотвержени подвизи, заради които плеяда от най-добрите синове на народа заплатиха със свободата и жовота си, изработиха най-после тази програма – ПРОГРАМА  НЕ  КНИЖНО-ПЕДАНТСКА,  А  ЖИВА,  ПРОСТОНАРОДНА  И  ЗАЕДНО  С  ТОВА,  СЪОТВЕТСТВАЩА  НА  ИЗИСКВАНИЯТА  НА  НАЙ-РАЗВИТИЯ  РАЗУМ.

Основните принципи на тая програма са най-широки и човечни: най-пълна свобода и равенство за всички хора от двата пола, основани на обществена собственост и общ труд, равен и задължителен за всички, изключая разбира се тези, които ще предпочетат гладната смърт пред работата. Такава е днес програмата на черноработния свят и тя е в пълно съответствие с вековните инстинкти и искания на нашия народ.

Предлагайки тази програма на черноработниците може да се констатира с удивление, с каква бързина и колко широко те я разбират, и с какъв жар я приемат. Така, че програмата е готова! Който е за нея, той ще дойде с нас и ще бъде наш приятел. Който е против, той е приятел на властта, на жандармите и палачите. Той е наш враг!

Но само програмата не е достатъчна! За да се доведе тя до народното съзнание и на основа на нея да се сплоти стихийната сила в победоносно-революционна, Е  НЕОБХОДИМА  ОРГАНИЗАЦИЯ.  Нещо повече, организацията трябва да създаде ЦЯЛОСТЕН  ПЛАН  НА  НАРОДНОТО  ВЪСТАНИЕ и подготви първите необходими условия за успеха му. Когато тя пусне дълбоки корени в народа, тя ще може да унищожи самия стълб на всяка реакция – ДЪРЖАВАТА!

Който е за такава организация, ще бъде наш другар, който не – наш враг!

КОЙТО  НЕ  Е  С  НАС,  ТОЙ  Е  ПРОТИВ  НАС!  ИЗБИРАЙТЕ!

 Михаил БАКУНИН  

ЖЕНЕВА – ЯНУАРИ  1870 Г. 

Антонина Квятковска Бакунина (ок. 1840 – 1887)

антонина квятковска

Антонина Квятковска Бакунина (ок. 1840 – 1887) е съпруга на Михаил Бакунин. Антонина е дъщеря на Ксавери Василевич Квятковски, секретар на благородник от Белая Русь, посветен на добива на злато в Сибир. Живеeки в Томск, той се среща с Бакунин през 1858 г., който е изпратен в изгнание там, след като прекарва осем години в затвор. Бакунин се жени за неговата дъщеря през същата година. Квятковска е дъщеря на руски баща и майка полякиня и изповядва католическа религия. Връзката между семейство Квятковски и Бакунин започва, когато той е нает да преподава френски език на Антонина и по-голямата й сестра София. Бакунин и Квятковска сключват църковен брак, може би в руската православна църква, но това не е съвсем ясно. (1) След бягството на Бакунин от Сибир Антонина заминава за Лондон, за да се събере със съпруга си; след престоя си в Лондон тя изпада с него в серия от трудности, които я отвеждат из Европа през страни като Швеция и Кралство Италия и най-накрая я установяват сред швейцарското население на Лугано, където остава малко преди смъртта на Бакунин, защото заминава за Неапол поради икономическите проблеми на семейството. Квятковска и Бакунин имат три деца: Карлучо, София и Марушка.
След смъртта на първия си съпруг Квятковска се омъжва за италианския анархист Карло Гамбуци, с когото има дъщеря на име Таня.

Личност

Едно от най-пълните описания на външния вид и личността на Антония е направен от Лев Мечников през 1864 г., когато той посреща Бакунин и неговото семейство като гости във Флоренция: „Нейната физиономия беше толкова прекрасна сякаш бе възпята от Пушкин в неговата известна поема „Мазепа“. (…) В Антонина не харесвах стоманено сивите очи и студенината на външния й вид. Но като цяло имаше лице, което напълно обясняваше ролята й на съпруга на този стар боец. Слаба, с къдрава коса, Антонина понякога приличаше на прекрасно момиче, но по-често приличаше на момче; никога не съм я гледал с впечатлението за жена. От първия момент се забеляза полският й произход, което означаваше по-голяма способност от руснаците да дават важно място в ежедневния и личния си живот на гражданските и политически въпроси. (2)

От друга страна художникът Николай Ге стига до там, че казва за Антонина, че е „била изключително красива млада полска жена“. (3)

Що се отнася до нейното интелектуално обучение, възможно е то да не съответства с ерудицията на нейния съпруг и неговия най-близък кръг. Бакунин я описва като обикновен човек, дори потвърждавайки, че „в живота си е чела само една книга, която си заслужава името, Известните каузи, (…) и то го е направила, само защото е имала изображения“ (4), и още: „… Тя е леко наивна и не споделя въобще идеите ми, но е много очарователна и (…) изключително добра.“ (5)

Това мнение се споделя и от учения Григорий Вирубов, който от едно от посещенията си при Бакунин в неговия дом в Неапол си формира следното мнение: „Обикновено Антонина седеше на балкона и се възхищаваше на звездите (…). Тя ми задаваше много въпроси: Колко звезди има? Кой ги обитава? Къде е краят на Вселената? Как се е формирала? Сметнах, че тези и други нерешени загадки от този вид обикновено интересуват хора, които не правят нищо полезно или нямат сериозни проблеми. Беше ясно, че бедното момиче, чиито познания не бяха много широки, беше отегчено и не знаеше как да убие времето.“ (6)

Живот с Бакунин

Личният живот на Квятковска и Бакунин се характеризира за нея с ролята на домакиня, която тя играе в дома, породена от брака със значителна разлика във възрастта, заемайки се със стабилността в семейството въпреки многобройните икономически недостатъци, които тежат на семейството; също така Антонина подкрепя болния Бакунин, жертва на физическите последици от дългите години живот в затвора, като много пъти преписва документи на съпруга си. Бакунин описа съпругата си като славянски патриот и не фанатична католичка, която обича страстно. (7)

Бележки:

(1) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Лондон от Александър Херцен“. Кореспонденция с Бакунин. Барселона: Анаграма. стр. 214 „(Възпроизвеждане на разговор между Бакунин и друг руски изгнаник в Лондон) – Михаил Александрович. – Какво? – Женен ли сте в църква? – Да. – Направили сте грешка. Що за начин да бъдете в съответствие с вашите идеи! Сега Тургенев ще омъжва дъщеря си. Вие, старите, трябва да ни давате пример!
(2) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин във Флоренция от Лев Мечников (1864)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 229-230
(3) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин във Флоренция от Николай Ге (май 1865)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 185
(4) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Лугано от Александрина Баулер“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 361
(5) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Неапол от Григорий Вирубов (1866)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 238
(6) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Неапол от Григорий Вирубов (1866)“. Кореспонденция с Бакунин.
(7) Ленинг, Артур (1999). „Писмо от Бакунин до Александър Херцен (8 декември 1860 г.)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 185 „Сприятелих се с жена ми, спечелих доверието й (обичах я страстно, а тя беше влюбена в мен), затова се ожених за нея; Вече две години съм женен и щастлив. Добре е да не живееш за себе си, а за друг, особено когато другият е нежна жена; отдадох се напълно на нея…“.

Из „Изповед пред цар Николай I“ (Михаил Бакунин, 1851 г.)

прага 1848

Барикада на Мостовата кула в стария град на Прага от 16 юни 1848 г.; илюстрация, базирана на описание, от Leipziger Illustrierte Zeitung

Бакунин пише своята „Изповед“, докато е заточен в Русия и по искане на царя.

В Бохемия исках решителна радикална революция, която би повалила и обърнала всичко с главата надолу, така че след нашата победа австрийското правителство не би намерило нищо на своето старо място… Исках да изгоня цялото благородство, цялото враждебно духовенство, след като конфискувам без изключение всички поземлени имоти. Исках да разпределя част от тях сред селяните без земя, за да ги подтикна към революция, и да използвам останалото като допълнителен финансов източник за революция. Исках да унищожа всички замъци, да изгоря всички папки с документи в Бохемия без изключение, включително всички административни, легални и правителствени документи, и да обявя всички залози за платени, както и всички други дългове, които не надвишават определена сума, например, хиляда или две хиляди гулдени. Накратко, планираната революция беше огромна и безпрецедентна, въпреки че беше насочена повече срещу вещи, отколкото срещу хора.

Но плановете ми не спряха тук. Исках да превърна цяла Бохемия в революционен лагер, да създам сила, способна не само да защити революцията в страната, но и да предприеме офанзива извън Бохемия.

Всички клубове, вестници и всички прояви на анархия трябваше да бъдат премахнати и всички подчинени на една диктаторска сила; младите хора и всички здрави мъже, разделени в категории според техния характер, способности и склонност, трябваше да бъдат изпратени в цялата страна, за да осигурят временна революционна и военна организация. Тайното общество, направляващо революцията, трябваше да се състои от три групи, независими и непознати една за друга: едната на гражданите, другата на младежите, а третата на селяните.

Всяко от тези общества трябваше да адаптира действията си към социалния характер на мястото, към което е предназначено. Всяко трябваше да бъде организирано на строги йерархични линии и под абсолютна дисциплина. Тези три общества трябваше да бъдат ръководени от таен централен комитет от три или най-много пет лица. В случай, че революцията беше успешна, тайните общества нямаше да бъдат ликвидирани; напротив, те трябваше да бъдат укрепени и разширени, за да заемат своето място в революционната йерархия.

Такава революция, която не се ограничава само до една националност, би привлякла не само Моравия, но … като цяло цялата прилежаща немска територия.

В Русия исках република, но каква република? Не парламентарна! Считам, че в Русия повече от всякъде другаде ще бъде необходима силна диктаторска власт, но тя ще се занимава единствено с повишаване на жизнения стандарт и образованието на селските маси; власт, свободна в посоката и духа, но без парламентарни привилегии; свободна да отпечатва книги, изразяващи идеите на народа, осветена от техните съвети, укрепена от тяхната свободна дейност и без ограничения от нищо или никого.

Интервю с Черно-червен фронт (Русия)

– Привет! Разкажете ни за вашата организация накратко.

– Поздрави! Самата идея за организацията се появи някъде през 2010 г. в група познати от различни организации и градове, виждащи проблемите в движението по един и същ начин. Колектив вече съществуваше, но не публично. През следващите години тази идея се трансформира силно в появата на все повече и повече нови неща. Ние излязохме като организация през 2013 г., когато се случи конфликтът в анархистичното движение. Тогава се видя, че разколът ще освободи някои заспали сили, така че всичко това изглеждаше доста перспективно. Появи се необходимостта да се формираме, за да вземем активно участие на страната на условните либертарни социалисти срещу условните либертарни анархисти. Последващите събития показаха, че надеждите са били илюзорни. Поради различни причини, най-вече заради нездравата обстановка в рамките на новия блок, ние все повече се отдалечавахме от бившите съюзници, като постепенно спряхме да се асоциираме с руското либертарно движение, въпреки че периодично участвахме (и участваме) в някои мероприятия и поддържаме връзки.

ччф6– Преди имаше предположения, че сте наследници на „Вольница“. Каква е вашата идеология?

– Хората от „Вольница“ нямат никакво участие в създаването на ЧЧФ, въпреки че по това време общувахме тясно с някои техни активисти. Това е слух на анархолибералите, за да плашат неутралните хора в движението, мнозинството от които така и не разбраха причините за конфликта.

Ние нямаме идеология. По-скоро може да се говори за методология, както при привърженици на Маркс още преди да бъде въплътена идеологията на марксизма. Ние все още нямаме нито възможностите, нито желанието да въплътим ясна форма на идеология и затова се движим чрез определен набор от цели и принципи, позволяващи ни да бъдем заедно и да задълбочим своя собствен възглед за обкръжаващия ни свят и преодоляването на противоречията на съществуващите идеологии в полза на някаква истина. Възможно е в определен момент да се откажем от методологията в полза на идеологията, но за това е все още рано да говорим. Можем да говорим за съществуването на някаква извънредно сложна истина и да се борим за тази истина, която нито хората, нито религиите, нито идеите споменават. Нихилизъм, не признаващ нищо, освен това, което вече не може да се признае, но е готов и признатото да отхвърли, ако се намери причина. В идеалния случай хората трябва да могат да гледат на един предмет еднакво, но го оценяват по различен начин, което поражда и борбата. Ако говорим в стандартните рамките на „политическата координатна система“, то в икономически план ние сме били и си оставаме социалисти, но тук разбирането ни за свобода, равенство и справедливост е много далечно от „левите“. Светът бързо се трансформира и унифицира и да не се признава това е само бягство и лицемерие или отчаян опит на последователни единици да вървят срещу течението. Въпросът е как хората ще съществуват на базата на бъдещата икономика, какви отношения и идеи ще се окажат най-приспособими към предстоящата реалност и ще помогнат за развитието и оцеляването. Ние се занимаваме с изучаването на различни дисциплини и в условията на абсолютен плурализъм обсъждаме интересуващите ни въпроси. Резултатите понякога са шокиращи, защото тезисно е по-добре да не се излагат, тъй като ще бъдат примитивно и неправилно разбрани, но нашите възгледи ни позволяват да общуваме с привърженици на всякакви идеологии, ако се явяват адекватни, а не фанатични привърженици на една или друга идея.

– Разкажете ни за символиката на вашето знаме?

– По отношение на символиката на нашия сайт има бележка http://www.libfront.org/about/uroboros. Може да се каже, че тя е актуална с промяната на времето. Тоест трябва малко да се напише текст в недемократичен, непрогресивен и йерархично-етатистки тон. Това е само една от формите на изразяване на това, което сме ние, и задълбочавайки своето разбиране по много въпроси, да се гледа на света със стар ракурс вече не е възможно.

ччф7– Какво е отношението ви към консервативната революция в духа на Ернст Юнгер? 

– В мнозинството от нас отношението е положително, въпреки че ние не сме привърженици на тази традиция или пък на някоя друга, но тя е оказала значително влияние върху нас.

– Кои исторически личности ви вдъхновяват? 

– Човекът е човек и няма нужда да го романтизират, защото след това ще разбиеш своите фантазии и ще стане ясно, че героят не е такъв, какъвто е изглеждал. Не знам дали може да се говори за вдъхновение, но безусловно има хора, които са ни симпатични като деятели или пък са привърженици на една или друга идея. За тези хора ние се опитваме да пишем в рубриката Rivolta. Не искам да споменавам някого отделно, тъй като това е личен въпрос за всеки, но като цяло има малко значение в настоящето.

– Как виждате бъдещото общество? 

– Ами, както казах, светът се унифицира. Математиката като цяло е съвсем съгласна с това https://medium.com/@sergey_57776/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%88%D0%BE%D0%B9-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%8C-c48e0e3d8425. И ако бъдещото общество въобще съществува, то ще бъде по-скоро вездесъщо Общество на спектакъла и потреблението, където човек ще бъде заложник на Техниката и породения от нея морал. Можем само да гадаем колко ужасно ще изглежда това от наша гледна точка. Някаква смесица между Ги Дебор, „Мраморни скали“ на Юнгер и всичко това, за което предупреждава Теодор Качински в съчетание с новата ера на вярата в прогреса, безплодните лутания в микро- и макросвета, тоталната власт на корпорациите. Не виждам никакви пътища за осъществяването на утопията за равенство и братство. Ако говорим за най-приемливия, според мен, вариант за развитие на бъдещето, то това е общество, преодоляващо вярата в доброто и злото, социалния прогрес и другите буржоазни идеи (като романтизма, индивидуализма, правата на човека, обществения договор, естествения човек и т.н.), обуздаващо техниката, създаващо нов морал и култ (ако говоря за себе си, то нехристиянски морал и пантеистичен култ), намиращо свои смисъл на съществуване. Хората в този свят също са унифицирани, но това е в чест на времето. На това може да се гледа и като положително явление. Такова общество, според мен, може да бъде изградено само въз основа на плановата икономика. Но до този момент не се наблюдават никакви предпоставки за разгръщане на революционно движение, което да се бори за него. Досега тази позиция е стоическа – наблюдава се трагедията в развитието на света. Опитите да се предотврати триумфа на тази антиутопия са, разбира се, необходими, но разговорът за методите е отделна тема.

– Имате собствено издателство. Какви книги сте издали досега?

– Ние не страдаме от прекомерно чувство за собствена важност и гледаме иронично, както на своите „сили“, така и на силите на всички революционери, които тресат въздуха. Трудно е да се нарече издателство. Тук няма никаква постоянна работа или някакъв колектив. Просто това е само една марка. Преди време издадохме лошо преведен сборник със статии на Ерико Малатеста и „Нравствени начала на анархизма“ на Пьотър Кропоткин. По-късно имаше самоиздаден тираж на „Анархизмът в Япония“ и „Анархизмът в Корея“, който никога не видя бял свят, и едва след това се отпечата брошурата „Анархизмът в Япония и Корея“. Сега работим (но много бавно, и ако говорим директно, то сега работи само преводачът) върху интересна биография на една анархистка.

– Разкажете ни за предлаганите от вас тренировки по бойни изкуства. 

– Всичко това започна още преди 5-6 години в различни горски краища, когато това беше още актуално. След известно време един наш съратник, работещ във фитнес зала, се договори за взимане под наем на залата. След това този проект започна да се развива по-интензивно. За последните 4 години през нашата зала са минали стотици хора: някои веднага разбираха, че това не е по силите им, други се преместваха или започваха да работят в непоносим ритъм и т.н. Но в същото време се създаде гръбнакът на добрите другари, който научи доста хора, които не са се занимавали преди с такова нещо на базова техника, която могат да прилагат в живота си. Някои виждаха за достатъчно това, други се преместваха на различни места, за да научат повече, но при това и оставайки при нас. Нееднократно сме взимали участие в различни турнири и открити рингове, ходили сме на открити тренировки в различни клубове и при различни треньори, канили сме ги и при нас. Ние нямаме илюзията за възпитание на бойци с такива редки тренировки, но и такава цел не сме си и поставяли. Този проект само помага за поддържане на формата и помага на тези, които не са се занимавали с бойни изкуства целенасочено да получат базови представи за това, което е напълно достатъчно за един средностатистически човек. На базата на кръжока за бойни изкуства с течение на времето започнахме да провеждаме и други спортни мероприятия.

– Сътрудничите ли си с други организации? 

– Не, отдавна не сме си сътрудничили, въпреки че поддържаме контакти с отделни хора. Кръгът на организациите, където са тези хора, е доста обширен. Понякога посещаваме техни мероприятия и ги каним при нас.

– Доколкото знаем, вие сте застъпвате за свободното използване на оръжие. Как стоят нещата с използването на оръжие в Русия? 

– В Русия гражданите могат свободно да притежават дългоцевни, гладкоцевни (пушки, ловджийски пушки със сачми) и нарезни оръжия. Също могат да притежават травматични „оръжия с ограничено поразяване“. Привържениците на легализирането на оръжието смятат, че травматичното оръжие е недостатъчно и трябва да се разрешат късоцевното нарезно оръжие (пистолети), позовавайки се на положителния опит на други страни. Сферата на продажба на оръжие, както и почти всички сфери в нашата държава, е прекалено бюрократизирана и монополизирана. Ето защо ефектът от борбата на организация „Право на оръжие“ с мудния държавен апарат е слабо забележим, но все пак се води дейност за просвещаване на гражданите, което не е зле.

– Какво представлява „Племя“?

– „Племя“ е наш „в широк смисъл туристически“ проект. Организираме малки излети, получаваме нови знания за живота в природата и работата с различни технически средства. Освен това това е просто пътешествие из просторите на планините и горите в различни части на света. Не искам повече да разказвам за „Племя“, тъй като това са вътрешноплеменни тайни и интереси. Но лично на мен проектът ми се вижда доста перспективен.

– В Русия сред много младежи от тези среди е разпространен здравословният начин на живот и стрейт едж културата? Вие пропагандирате ли тези неща?

– Сред нас и нашето обкръжение има стрейт-еджъри, привърженици на здравословния начин на живот, вегани и вегетарианци. При нас има пълен плурализъм по отношение на това. Ние не пропагандираме това, но и не пропагандираме обратното. За нас основното е човек да бъде на ниво, когато е нужно. Сред руската младеж като цяло най-вероятно има тенденция към здравословния начин на живот и спорта, но не може да се говори така за общата маса.

– Какво е положението с днешното революционно движение в Русия? Има ли силни леви организации? 

– Положението ми се вижда вегетиращо. И условно „дясното“, и условно „лявото“ движение в последните години са заспали. Хората се срещат, общуват, провеждат някакви вътрешни мероприятия, издават книги, пишат статии, но публичните акции носят по-скоро маргинален характер. Но никого не го вълнува това, защото очевидно стана ясно, че това носи повече проблеми, отколкото ползи. Не знам за леви организации, които могат да се нарекат силни и като цяло движението не разполага с огромен потенциал.

– Оказват ли се силни репресии срещу противниците на властта в Русия? 

– След събитията в Украйна натискът отново се засили. Възможно е това да е частично и да е станало причина за апатичното състояние на политическата среда. Няма някакви прекомерни репресии: обикновено призоваване към следствието, задържания, проваляне на турнири, концерти и т.н. Срещу по-известните активисти може да бъде заведено и дело, но като цяло има някакъв баланс.

– Някои комунисти смятат, че в Русия животът при Путин не е лош и разглеждат Русия като антиимпериалистична страна. Какво бихте им казали по този въпрос? 

– Животът в Русия за много хора наистина не е лош и дори младежите без никакви връзки и пари имат много повече възможности, отколкото в другите страни. Разбира се, можеш да се стремиш към повече и да го постигнеш с доста бързи темпове, но в нашата власт стремежите са съвсем други. Трудно е да се предположи какви плюсове виждат комунистите в този режим, но тук техният възглед за антиимпериализма е напълно разбираем. Да, локално в страните от бившия СССР РФ е империя (ако въобще говорим с такива термини), влияеща на политиката на съседите си, но амбициите, насочени срещу САЩ и Европа могат да се възприемат от някои леви като позитивни. В нашата страна ситуация е по-скоро обратното и въобще въпросът за „империализма“ е доста разтеглив и е по-добре да го сведем до обсъждането на това какво представлява тази сила, разполагаща с прекомерно желание за власт и не знаеща нейните граници, и че към нея ще се обърнат тези окупаторски действия след време. Говорейки за себе си, то аз не смятам никоя от тези сили за антиимпериалистична, но мнозинството страни в борбата им с такива гиганти нямат никакви шансове, защото те трябва да разчитат на подкрепата на един или друг гигант и в същото време на интернационала на слабите държави. В действителност, антиимпериализмът днес е идея за борба на слабите срещу силните. Но както показва историята, няколко столетия угнетената Полша, освобождавайки се, веднага се включва в няколко военни конфликта, като някои слоеве претендират дори за колонии в Африка. Следователно никой не е застрахован от това, че динамичната система на властта просто няма да смени своя полюс в случай, ако борбата на антиимпериалистите се окаже успешна, но идеята на „империализма“ може да се критикува и от други позиции, не създавайки никакви угнетители и угнетени, но това е отделна тема.

– Какво е мнението ви за случващото се в Украйна? Заемате ли позиция?

– Всеки заема позиция, въпреки че по този повод възникват спорове заради разликата в оценките, но това не е нанесло на нашите редици съществени загуби, както при много други организации. Не мога да отговарям за всички по този въпрос.

– Знаете ли нещо за България и за революционерите в нашата страна? 

– Много малко, а за съвременната обстановка основно от твоите думи.

– Благодарим, че се съгласихте да дадете това интервю. Накрая искате ли да добавите нещо?

– Благодарим за въпросите и проявения интерес! Бих искал да добавя четящите това да не търсят някакъв авторитет, а да се опитват да разбират всичко сами, не слагайки при това никакви унизителни етикети, и разбира се да споделят с нас своите оригинални мисли!