За организацията на Интернационалното братство или Революционния Алианс

В априлския брой от 2010 г. публикувахме една от множеството програми на тайните Интернационални братства в чието създаване е участвал Бакунин и качествата, които трябва да се стремят да възпитат в себе си желаещите да бъдат приети за членове на  революционната организация, превръщайки ги в своя същност и задължение. Поради тази си концепция за изискванията към бойците на революцията и подготовката им, Бакунин често е бил наричан волунтарист. Ако това е вярно, ефикасността на волунтаризма в революционните борби може да се счита потвърдена от собствения му живот и дела. Те са посветени на събирането в “критична маса“ на недоволниците от живота на наемни роби, от държавното насилие, от материалната мизерия и социалните бариери, които господарите са поставили пред интелектуалното, морално и физическо развитие на “низшите класи“, от експлоатацията на наемния труд, с две думи от всички характеристики на капитализма, наричан от Бакунин Абсолютно зло.

Такава задача като мобилизирането чрез словото и действието на възможно най-голям брой недоволни бунтовници и въвличането им в революционното движение срещу социалното и интернационално статукво в името на анархокомунистическия идеал не е по силите на отделния индивид. Бакуниновият волунтаризъм се е базирал върху дълбокото убеждение, че във всяка страна, въвлечена от държавите и капитализма в непрекъснати международни и социални кризи, има достатъчно потенциални революционери, които не желаят да спазват “правилата на играта“, която господарите са им наложили, и които трябва да се организират, за да сложат край на “гражданския и социален мир“, превръщайки го в Социална и универсална революция, без да могат да бъдат спрени на полупът от реакцията на “елитите“ и експлоататорските класи във всичките им форми и прояви.

И ако програмата на Интернационалното Братство е била за Бакунин опорна точка на революционното действие, организацията е лостът за преместване на планетата от орбитата на политическата история върху тази на световния анархокомунизъм.

Няма сред анархистите теоретик, който да е отделил повече внимание на нелегалната организационна работа. Той е искал, преди да настъпи революционния прилив, да разполагаме с инструмент, който ще ни позволи да действаме при всички условия. Да разкрием източниците на революционната енергия, да ги разработим и да я включим в “серпантините на историята“. В анархистическата организация той е виждал оръдието, с което “на другия ден след революцията“ масите ще попречат на възстановяването на властта и на експлоатацията под каквито и да било форми и от когото и да било. А в предреволюционния период, освен инструмент за организиране на съпротивата и социалните борби на масите, тя е била и бариера срещу влиянието върху “низшите“ класи на буржоазията, на опортюнизма и псевдореволюционните партии. С тази цел, заедно с мнозина от “интернационалните братя“, той е влязъл най-напред в “Лигата на мира и свободата“, а по-късно и в  “Международната асоциация на труда“ или I Интернационал.

Тук представяме УСТАВА на “Революционния алианс“  или

СТАТУТИТЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

ТО е съставено от следните категории:

Интернационални братя.

Национални братства.

Областни или районни братства.

Местни съюзи.

Всички тези категории имат една и съща революционна програма, стратегия и тактика и един и същи начин на набиране на своите членове. (В миналия брой бяха изброени условията, на които трябва да отговаря всеки кандидат за членство.)

На всяко ниво от своята организация Братството или Алиансът на революционните социалисти приема нови братя само с единодушното съгласие на всички свои членове от съответното звено. Те всички са възприели доброволно общата програма и съгласуват своята пропаганда, агитация и акции с нея.

Замествайки всеки път, когато това е възможно, личните инициативи с колективни, нуждите на конспирацията налагат не по право, а фактически, поради по-големия личен и организационен опит, съобразяване на последните категории с предшестващите при вземането на решения и провеждане на колективната линия на организацията.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

За да се влезе в тази категория на организацията, са необходими качествата  на опитния и обрекъл се на делото конспиратор: истинска революционна страст, твърдост, постоянство, дискретност, предпазливост, енергия, интелигентност и кураж; способност да се издигне над всички лични аспирации, амбиции и суетност, над семейните, съсловни и патриотарски ангажименти. Нужно му е и онова рядко при хората с енергия и интелигентност качество, което ще му позволи да влее собствените си инициативи в колективните акции.

За всички интернационални братя революционната програма, стратегия и тактика трябва да бъдат резултат не от философски абстракции и неопределени аспирации, а да се превърнат в смисъл на живота, в тяхна обмислена и кипяща главна страст, ежедневна съвест и инстинкт. Външно хладнокръвни, вътрешно те трябва да бъдат толкова пламенни, че никакви чужди увлечения да не могат да вземат връх, нито да ги отклонят от пътя им. Триумфът на Социалната революция трябва да стане върховен интерес и доминираща страст за всеки от тях. Онази страст, която единствена може да гарантира устойчивостта им при всички обстоятелства, опасности, примамки и трудности в живота срещу импулсите на егоизма, амбициите и суетата, както и срещу подлите съвети на страха.

Сърцето на революционера трябва да бъде достатъчно широко и интелигентността му издигната, за да разбира универсалния характер на нашата революция и да не чувства нуждата от друго отечество, освен това на Световната социална революция. С цялата си същност той трябва да бъде на страната на народа, да чувства неговите страдания и унижения. Да страда и да се радва с него. Да има безгранична любов към човечеството, общочовешката справедливост и достойнство. Да разбира, че може да бъде свободен и да се чувства човек само чрез свободата и достойнството на всички други. Стигнал до това разбиране и отношение към другите, той ненавижда и презира до дъното на душата си всички възможни форми на потисничество и експлоатация, всички потисници и експлоататори. Враг на всяко господство и грабеж, той трябва да се откаже да ги упражнява над масите в каквато и да е форма за своя собствена изгода.

Амбициозните и суетните, каквито и да са техните интелектуални и морални качества, тяхната енергия и влияние, предимства и помощ, които биха могли да окажат на нашия Алианс, трябва да бъдат системно отстранявани, защото тяхната енергия и интелигентност, съчетани със суетата и амбициите им, могат да ги направят още по-опасни и вредни за каузата на интегралната свобода на “низшите“ класи. Нека ги използваме всеки път, когато това е възможно без опасност за организацията, оставяйки им суетното самодоволство от шума и славата, задоволявайки се да държим в наши ръце мощта, като не им позволяваме никога да влязат в секретите на революционната работа.

Волтер е казал: “Има един, който е по-умен от всеки един от нас. Това са всички заедно“. Затова всеки от нас трябва да е наясно, че и най-интелигентният и знаещ, дори геният може да внесе сред масите само това, което, макар и смътно те имат вече в себе си, в своите инстинкти, нужди и мечти. Нищо повече не може да им бъде дадено, освен една обмислена, научна и ярка формула на това, което те чувстват. Следователно никакви личности – поотделно или колективно – не могат да бъдат творци или режисьори на революцията, която народът носи в недрата си. В най-добрия случай те могат да изиграят – по-добре или по-зле – само ролята на нейни акушери. Следователно народът им дава много повече от това, което те могат да му дадат. Всеки интернационален брат трябва да разбира, че времето на великите личности е отминало. Доминирането на отделните индивиди беше естествено и логично в политическите революции, тъй като и най-радикалната от тях не може да има друга цел освен замяната на едно господство с друго. В нашата Социална революция господството трябва да стане невъзможно. Нейната цел е реалното и цялостно освобождение на масите. Тя трябва да разруши принципа на властта с всичките му корени и прояви. В Социалната революция може да има място само за колективната мисъл и акция!

Ако революционната страст е истинска и дълбока, никой не може да се задоволи само с разсъждения и разговори. Те трябва да бъдат последвани от действия! Но този, който е разбрал добре нашата програма и се стреми с целия си ум и сърце към нейната революционна цел, знае че изолираният индивид, дори да е гениален, не може да я постигне сам. Действайки по своя инициатива, максималното, което геният може да постигне, е установяването на едно ново господство, но не и освобождението на масите. Само те могат да сторят това за себе си. Затова всеки, който търси освобождението на всички, а не задоволяване на личните си амбиции, славолюбие или сладострастие, трябва да се откаже от злотворните или стерилни, изолирани лични инициативи. И да разбере, че днес няма друга еманципаторска сила, освен колективната, в която всички са равни и свободни. Да проумее, че в интерес на удовлетворяване на собствената му революционна страст, за да бъде тя ефикасна и полезна за нашата революция, той трябва да се потопи в колективната сила и да търси заедно с другите и намери онези средства, които я умножават и водят към реализация на прокламираната програмна цел.

Така Алиансът няма да дегенерира в една елитна, корпоративно-властническа сила. От тази опасност той е предпазен, най-напред чрез общоприетата си революционна програма и открита АНТИДЪРЖАВНА ЦЕЛ, а след това и от начина на подбор на новите си членове и братския контрол на всички върху всеки и на всеки върху всички.

Чрез будността на своята колективна съвест, като враг на всякакъв авторитет и официална власт, Алиансът забранява на себе си като колективно тяло и на всеки от членовете си да поема каквито и да било властнически функции. Неговата мощ трябва да остава винаги духовна, невидима и да не се чувства като такава от народа. Той трябва да си остава при всички обстоятелства една добре организирана сума от естествени влияния, които неговите членове, подчинявайки се на колективно разработения план за революционни действия, упражняват върху средите, сред които работят и живеят.

ВЗАИМНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Този, който влиза в Алианса на интернационалните братя, се обрича безвъзвратно – тялом и духом – с мисълта, волята, страстта и делата си, с цялата си енергия и способности, с всичките си средства и сили, в служба на Социалната революция. Алиансът е истинското му отечество, а неговите членове – братя, по-близки от рождените. Той няма друга амбиция освен триумфа на Социалната революция, чийто необходим инструмент е нашето братство.

б) Всички интернационални братя са си гласували безрезервно взаимно доверие за всичко, което се отнася до собствения им живот – обществен или личен. Те са си дали приятелството, братската откровеност, помощ, поддръжка и защита до изчерпване на всички възможни средства.

Това взаимно доверие и откровеност не стигат до фамилиарност. Нашият Съюз е основан върху взаимния респект на човешкото достойнство и свободата. Ние дължим уважение към интимния мир на всеки наш брат. Сурови към себе си, ние не можем да бъдем по-неумолими спрямо другите, отколкото сме към себе си. Трябва да можем да прощаваме взаимно слабостите, които има всеки, и да чувстваме нуждата да се допълваме, коригираме и укрепваме чрез интелигентността, морала и енергията на целия наш Съюз, като куража, силата и добродетелите на всеки трябва да станат достояние на всички. Отделеното време, внимание и сили, за да разберем нашите братя и да ги извиним, няма да бъдат изгубени, щом те се стремят искрено да станат по-добри, полагат усилия да се издигнат на висотата на задачата, с която са се нагърбили, и остават истински верни на Алианса.

Но когато техните слабости заплашват Алианса, когато думите и актовете им – публични или частни – ги поставят в противоречие с човешкия и революционен морал, чийто триумф желаем, дълг на всеки от нас е да ги предупреди и спре. В подобни случаи трябва да се действа открито, без задръжки, никога зад гърба на този, който е обвинен, а направо – било като се обърнем към самия него, било като му направим необходимите забележки в присъствието на всички останали членове. Този, който е натоварен с подобна задача, трябва да избягва всяка агресивност и коварна мисъл за личен триумф, защото не истината, а тържествуващият тон на този, който я изрича или смята, че я изрича, е това, което оскърбява. Никога, дори когато се отправят напълно заслужени упреци към един брат, този или тези, които ги адресират, не трябва да нараняват личното му достойнство. И обратно, ако отправените забележки към един брат предизвикат неговия гняв или злопаметност, това само доказва, че той не е дорасъл да бъде член на нашето братство. Защото това, което трябва да бъде напълно ликвидирано сред нас, е личната суета, честолюбие и тази нещастна и неблагодарна претенция  да имаме винаги право.

в) “Върховният закон“ на нашето братство, тайната на неговата сила е вливането на всички лични инициативи в колективната мисъл, воля и акция. Този принцип трябва да стане за всички ни повече от “закон“. Той трябва да бъде наша втора природа и навик. Това се постига само чрез ежедневна практика. В големите и малки дела, имащи отношение към общата ни работа, трябва да се научим да мислим, да желаем и действаме общо, да се съветваме взаимно и да стигаме, доколкото това е възможно, до единодушни решения.

г) Всеки член на Алианса е в постоянна мисия. Главната нейна цел е разпространението на програмата и принципите на Интернационалното братство, неговото разширяване и увеличаване на силата му. Личната пропаганда и търсенето на нови хора, достойни да станат членове на Алианса, трябва да бъде постоянната му работа.

д) Всеки брат има право да не приема изпълнението на специалните задачи, които му се предлагат и да откаже извънредните услуги, които му се искат. Било защото е възпрепятстван да ги изпълни поради болест, особености на неговата човешка природа, определени обстоятелства или поради специфичната му позиция, било защото те са в разрез с личните му убеждения и чувства. Но ако той отказва систематично изпълнението на задачите, които му се възлагат, Алиансът ще стигне неизбежно до заключение, че той ги е измамил или че се е самозаблуждавал, мислейки, че е завладян от революционния идеал. Братството от своя страна ще има грижата, доколкото това е възможно, никога да не налага на който и да е от своите членове задачи и услуги, които са в разрез с неговата природа, темперамент, позиция, материални, интелектуални и морални възможности, и дори с личните му предпочитания.

Всеки член, който се чувства изморен поради извънредни обстоятелства, болест или предишната си напрегната дейност, има право на отдих.

е) Всеки брат трябва да бъде подпомаган и поддържан при всички обстоятелства в обществения си и личен живот от всички други членове – индивидуално или колективно. Това е свещен дълг за всеки и всички! Който не го изпълнява, извършва истински акт на предателство спрямо организацията.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Всички интернационални братя изразяват върховната воля на Алианса чрез своя Конгрес.

б) Конгресът се събира редовно всяка година на дати, които той определя. При изключителни обстоятелства и на своя отговорност, Интернационалното бюро може да свика Конгреса, когато счете това за необходимо. Бюрото е задължено да свика Конгреса, когато 1/3 от общия брой членове е поискала това. Разбира се, въпросната трета поема изцяло отговорността за това свое искане.

в) Конгресът е редовен и решенията му имат сила когато на него са представени 3/4 от общия брой на членовете на организацията. Тези, които са възпрепятствани да присъстват, могат да дадат писмено своя глас чрез някой от присъстващите.

Резолюциите на Конгреса влизат в сила, когато за тях е гласувало обикновено мнозинство (половината + 1). Тъй като в Алианса не може да има различни партии, нито игри на амбиции и суета, можем да считаме, че по-голямата част от резолюциите ще се приемат единодушно от Конгреса. Последният може да измени тези основни статути на Алианса само с мнозинство от 3/4 на членовете си.

Всеки път, преди да се свика редовен или извънреден Конгрес, Интернационалното бюро трябва да запознае посредством Националните съвети всички членове с всички точки, които ще бъдат подложени на дискусия и гласуване. Преди Конгреса всеки може да внесе индивидуални предложения. Те ще бъдат подложени на дискусия и гласуване, когато 2/3 от присъстващите се изкажат за това.

г) Конгресът решава всички проблеми – от личните до организационните, пропагандните или провеждането на революционни акции в отделните страни – с мнозинство от 2/3. Единствен Конгресът може да изключи завинаги и дори да осъди на смърт свой член, ако установи вината му и ако вече някой Национален съвет, с оглед спасението на всички, не е поел върху себе си  произнасянето и изпълнението на подобна присъда.

е) Конгресът назначава за една година Интернационално бюро, съставено от толкова членове, колкото му изглеждат необходими за ефикасното функциониране. Само Конгресът може да отзове, касира или смени едни членове на бюрото с други преди срока. Посредством Националните съвети той може да иска смяната на едни членове на Националните комитети с други.

ИНТЕРНАЦИОНАЛНО БЮРО

а) Интернационалното бюро е център за кореспонденция между всички Национални съвети. То получава техните доклади върху революционната ситуация във всяка страна и за по-важните събития, които се извършват там. То ги събира и резюмира, за да направи изводи за текущото положение. Те трябва да се съобщават възможно по-често на Националните съвети и на Конгреса когато той бъде свикан.

б) Интернационалното бюро кореспондира с Националните комитети чрез интернационалните братя, които са техни членове. Чрез тях и останалите членове на Националните съвети, то упражнява постоянен контрол върху работата, развитието и насоката на пропагандата, върху състоянието и революционната дейност във всички страни, напомняйки на всяка местна организация необходимостта от стриктно прилагане на общоприетия план за акции от Конгреса.

в) Бюрото съобщава на всички Национални съвети и на самия Конгрес лицата, фактите и актовете, които са противни или могат да бъдат вредни за революцията.

г) Бюрото е отговорно за всички свои актове или пропуски временно пред всички Национални съвети и окончателно – пред Конгреса.

НАЦИОНАЛНИТЕ СЪВЕТИ

а) Националните съвети включват всички интернационални братя от съответната страна, както и тези, които пребивават временно в нея, независимо от националната им принадлежност.

б) Националният съвет избира национално бюро, чиято задача е координирането и ръководството на дейността на цялата организация в страната.

в) В изключителни случаи – било когато ще се решават конфликти между интернационалното и националното бюро или националния комитет, било когато събитията принуждават националното бюро да промени посоката на революционната си дейност или да приеме някакви извънредни мерки, било най-после когато трябва да съди един интернационален брат – националното бюро или поне неговото мнозинство, съставено от интернационални братя, свиква целия национален съвет в населения пункт, където е седалището му, обявявайки предварително въпросите, които ще се решават.

Във всички тези случаи националното бюро, без да се отклонява от общия път, очертан от Конгреса, изпълнява мерките, изработени от мнозинството членове на Националния съвет.

г) Националните съвети се събират редовно два пъти в годината (Извънредните свиквания стават по искане на поне трима от интернационалните братя в страната, които поемат отговорността за своето искане. За извънредните събрания няма определен брой или дати).

д) Всички членове на Националния съвет – местни или пребиваващи в страната, в качеството си и на национални братя – упражняват непосредствен и постоянен контрол върху работата на организацията, пропагандата и революционните акции на Националното братство във всички райони на страната. Всички те заедно образуват ядрото на всяка организация на националните братя.

е) Те предупреждават Националното бюро за всичко, което става в районите, където живеят, или които прекосяват. Ако не са натоварени със специални функции в качеството си на национални братя, те не трябва да се намесват директно в местните работи и трябва да се пазят от противопоставяне или парализиране на акциите на Националното бюро.

ж) Интернационалните братя имат право да знаят всичко, но по отношение на конкретните начини и пътища за изпълнение, никой не трябва да търси и да знае онова, което е необходимо за изпълнение на специалните задачи, нито кой ще ги изпълни. Всички подробности от практиката трябва да се знаят само от натоварените с конкретната задача! Недискретността и празното любопитство в случая са антиреволюционни дефекти.

з) Членовете на един Национален съвет контролират и съдят всички дела на интернационалните братя, които се намират в страната.

и) Срещу нарушилите организационния морал съществуват само  четири типа наказания: порицание, временно отстраняване, окончателно отстраняване и смърт. Първите две могат да бъдат произнесени от Националните съвети спрямо всички братя в страната. В екстремни и незабавни случаи, когато се касае за съществуванието на Алианса, Националните съвети със съзнанието за тежката отговорност, която поемат, и само с единодушие на всички присъстващи членове – могат да  произнесат и изпълнят смъртната присъда срещу предателите. В обикновените случаи двете последни наказания – окончателното отстраняване и смърт – могат да бъдат произнесени само от Конгреса.

к) За да се конституира един Национален съвет, са необходими най-малко трима интернационални братя.

НАБИРАНЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Нови интернационални братя могат да бъдат приемани само  от Конгреса след представяне от Националните съвети.

б) Страните, в които няма Национален съвет поради липсата на необходимия брой интернационални братя (поне трима), поддържат директна връзка с Интернационалното бюро и носят пряка отговорност пред Конгреса.

Тук набирането на нови интернационални братя  се извършва по следния начин:

Интернационалното бюро изпраща необходимите един или двама души за конституирането на Национален съвет, който става пълноправен в Алианса, или след като бюрото е получило предложена нова кандидатура от намиращите се в страната интернационални братя, добавя своето мнение и изпраща копия до всички Национални съвети за единодушие. Ако предложението бъде утвърдено, кандидатурата на новия интернационален брат се счита за приета. Конгресът се произнася окончателно върху този избор.

в) В страните, където още няма интернационални братя, Интернационалното бюро изпраща, когато това е възможно, един или двама интернационални братя със специален мандат на организатори. Те започват да образуват Национално братство, за чиито връзки с бюрото са отговорни и работят за разширяване на местните организации на Алианса. В своята организационна работа те спазват стриктно методите за набиране, валидни за всички нива на Съюза, като приемат винаги поотделно новите членове, за да може всеки новоизбран да участва в избора на следващите. За всеки нов избор е нужно единодушието на всички членове в съответното звено на организацията.

Ако интернационалните организатори открият между новите членове личности, които притежават всички необходими качества за един интернационален брат, те докладват на Интернационалното бюро, което от своя страна представя новите кандидатури пред Конгреса.

г) В тази деликатна и опасна работа – избор на интернационални братя, Национален съвет и Интернационално бюро – членовете на Алианса действат с пълното съзнание за изключителната отговорност, която поемат, защото погрешният избор може да разстрои и дори разруши цялата организация. В случай на грешка Конгресът съди и може да лиши от правото да се намесват в бъдещи избори онези интернационални братя, които са взели най-активно участие в неподходящия или вреден избор.

НАЦИОНАЛНИТЕ БРАТСТВА

Във всяка страна националната организация се изгражда от три или четири категории:

а) Национално братство.

б) Районни братства.

в) Братства или Съюзи в областите и най-големите градове в страната.

г) Местни братства или Съюзи.

Интернационалните братя във всяка страна формират начално ядро от апостоли – организатори, чиято задача е постепенното набиране на нови членове на Националното братство. Приемането на нови национални братя става също поединично и с единодушното съгласие на всички национални братя.

Районните и областни Братства се организират по същия начин от националните братя. Роля на организатори на това ниво могат да имат и интернационалните братя в дадена страна, но само в качеството им на членове на нейния Национален съвет.

Същите правила, валидни за всички предходни нива, са в сила и за местните Братства, организирани от районните братя.

Всички заедно – национални, районни, областни и местни Братства – образуват националната организация на Алианса във всяка страна. Тя трябва да бъде построена по такъв начин, че както отделните ѝ части, така и цялата да бъдат ръководени от Националния съвет. За да се постигне тази цел, чиято реализация е заплашена постоянно от естественото нарастване на броя на членовете от по-ниските нива в сравнение с този от по-високите (естествено е във всяка страна само националните братя да са повече от интернационалните, във всеки район – само районните повече отколкото националните братя и т. н.), затова е абсолютно необходимо критериите на подбор да бъдат такива, че интернационалните братя, а след тях националните и районните да имат действително морално влияние и интелектуално превъзходство в сравнение с членовете на братствата от по-низките нива, да бъдат практически носители на по-голяма енергия и ефикасност чрез своите акции, да бъдат естественият и необходим мотор и душа, без които цялата организация ще се срути.

Заедно с това никое братство не трябва да излиза вън от границите на действие, предписани му от настоящите статути на Алианса.

Всяко братство си избира Изпълнително бюро от няколко членове без председател. Така всяка страна ще има:

а) Национално бюро.

б) Толкова районни бюра, колкото са районите в страната.

в) Областни бюра.

г) Местни бюра.

Националното бюро трябва да бъде съставено от интернационални братя или те трябва да имат мнозинство в него. По същия начин националните братя трябва да образуват мнозинството в районните и областни бюра.

Националните братя, които влизат в районните и областни бюра или са членове на съответните братства от по-долните нива, трябва да изпращат редовно доклади до националното бюро за пропагандата, акциите и организационната работа в техните населени пунктове, области и райони.

Когато даден член притежава необходимите качества за един интернационален брат, е за препоръчване да бъде включен направо в националното братство, а не да минава през междинните нива. По същия начин тези, които са годни да бъдат национални братя, следва да се приемат директно в районните братства.

Що се отнася до интелектуалните и морални качества на различните категории братя, те се намират в известна градация. Но главният критерий при избора им е техният революционен и човешки морал, честност и ефикасност. Степента на интелигентност, волята и енергията, революционният дух, деловитост и кураж определят категорията към която даден брат следва да принадлежи.

Местните братства имат специалната цел да организират и разширят около себе си местните организации на Интернационала (Международната асоциация на труда или Първият Интернационал, който става арена на първите сражения с Маркс и марксистите – б. ред.), да извършват вътре в тях постоянна пропаганда на нашите принципи и програма, да съдействат за федерирането на волите и усилията и за революционизиране на тяхното съзнание и социални борби.

Районните братства и под тяхно ръководство – областните, чрез ядрата на членовете си, които същевременно членуват и в местните организации, направляват тяхната тайна или явна дейност. Националните братя трябва да помагат на районните братя така, че направлението на дейността на местните организации да бъде в пълно съгласие с нашата програма, която е валидна за всички категории и в унисон с изработения от Националното Братство план за действие. Те трябва да бъдат душата на интернационала в своите страни.

Съобразявайки се с общата доктрина, районните и местни организации ще бъдат изграждани според специфични правила, съобразени със своеобразните условия във всеки район, област и местност, с характера, естествените тенденции и дори с географските особености на обитаваната от тяхното население страна.

*  *  *

След “антристката“* си работа в “Лигата на мира и свободата“ Бакунин извършва още една крачка през 1868 г., като се разделя и с нея, за да се обърне единствено към пролетариата. (*NB: Антризмът е организационна тактика, която се състои в предварително обмислено и подготвено, нелегално въвеждане на членове на една организация/партия в друга, която има близки, но конкуриращи се цели. С това понятие се описват практиките на проникване в организацията-обект, на инфилтрация и създаване на ядра в нея с оглед оказване на влияние върху идейната ѝ ориентация, революционизирането и промяната на стратегическата ѝ цел в посока на програмата на организацията, практикуваща тактиката на “антризма“. В случая понятието е употребено по отношение проникването на “Алианса“ в “Лигата“, а след това и в Интернационала.)  Именно в този момент дебатите на Бакунин с Херцен се възобновяват с нова сила. Херцен е остарял и не може да намери общ език с руската младеж. Списанието “Колокол“ (Камбана) вече няма никакво влияние и скоро ще изчезне окончателно, но Херцен вижда причината за това само в антируската си позиция, която е заел под влияние на Бакунин по време на Полското въстание. Дори атаките му срещу неговите стари врагове – славянофилите – са отслабнали. Струва му се, че Русия прогресира глобално, макар да следва пътя си хаотично. Той обвинява себе си и приятелите си за “липсата на реализъм, която им е попречила да започнат практическа работа, докато това е било възможно“.

Ако Херцен отстъпва, Бакунин настъпва. Писмата до стария му приятел, независимо от топлия приятелски тон, са писма на човек, който съзнава силата си и не крие обвиненията си. Херцен и Огарьов настояват да адресират своя апел до царя и руската аристокрация. Бакунин им се подиграва. За него идеята да се направи императорът по-добър е безплодна, защото царят действа според интересите си, както и казионните патриоти, които са се превърнали в палачи и доносници. “Херцен, ти опита да го поучаваш, но ръководен от своя инстинкт за самосъхранение, Александър (II) Николаевич разбра по-добре от теб моралния и исторически урок на Държавата и на Русия“.

Според Бакунин царят знае, че верността на народа към него, както и либералното критикарство на аристокрацията, са резултат от неразбиране. В интерес на народа е да бъде враг на самодържавието, а на аристокрацията да остане негов съюзник. “Следователно, аз се надявам, че постепенно, подчинявайки се на своите интереси, аристокрацията ще се приближава до царя, а народът ще се отдалечава от него и най-после ще се разбере, че е невъзможно примирие между свободата и щастието на народа и властта на царя и държавата“.

И този път “фантазьорът“ Бакунин е разбрал руската енигма по-добре от реалиста Херцен: “Най-ужасна реакция и режим на камшика и щика – казва той – са алфата и омегата на руската държавна мисъл. Поради това ние, емигрантите, сме длъжни да прокламираме високо необходимостта от незабавно разрушение на тази отвратителна империя. Ще ни нападнат за тази ни позиция, но това ще е хиляди пъти по-добре от забравата, в която сме изпаднали“. Той иска Херцен да се изправи срещу държавата, именно защото е социалист. “Или и ти си станал привърженик на държавния “социализъм“ и си способен да се помириш с тази най-подла и най-опасна измама, която роди нашият век – хибрида между официалния демократизъм и червената бюрокрация?“

С това свое дълбоко разбиране на реалността, което му е свойствено, Бакунин се бори с грешките на Херцен и Огарьов, които вярват, че руската държава съдържа прогресивни елементи, защото селяните били съхранили общината, тоест общинската земя. “Тя – казва Бакунин – съществува от хиляда години и не е създала нищо друго, освен най-отвратителното робство и особено унижението на жената. Тя унищожава всеки опит за лична независимост, продава правото и справедливостта за няколко литра ракия, без да говорим за фактическото трансформиране на управляващите я държавни чиновници“. Следователно селската община е реакционна и да се мисли, че тя е пътят към бъдещето, е една измама или капан. Спасението за Русия, прокламира още веднъж Бакунин, не може да бъде резултат от някаква ловка тактика, а единствено от революцията на селяните. И той напомня, че Гарибалди и Мацини също изоставиха “абстрактната революционност“, за да прибягнат до една “практична тактика“, която в действителност ги отведе до отстъпление пред волята на буржоазията“.

Известно време преди този спор, един младеж, Каракозов, се опитва да убие царя (1866) и Херцен порицава сурово този атентат. Бакунин осъди и това му поведение. “Не по-малко от теб аз не виждам ползата за Русия от цареубийството; дори съм склонен да приема, че е вредно в този момент, защото временно ще събуди една благосклонна реакция към царя“. Но, след като е обяснил своята гледна точка, Бакунин настоява върху задължението им да защитят Каракозов. “Въпреки всичките му грешки, ние не можем да му откажем нашите симпатии и наш дълг е да го признаем на висок глас за един от нашите пред тази мръсна тълпа от слуги, която лази в краката на своя господар.“

С прочувствени слова Бакунин подтиква Херцен да изостави своето поведение на “поправил се революционер“ и да се обърне към руската младеж, която, каквито и да са недостатъците ѝ, притежава сериозни и отлични качества: “Тази младеж носи в сърцето си истинска страст към равенството, труда, справедливостта, свободата и разума. И това е една благородна страст, която отвежда стотици млади хора до подножието на бесилката и хиляди други в сибирските мини, за да бъдат погребани завинаги… Побързайте да развържете ръцете си от веригите на опасенията и комбинациите, свойствени за грохнали старци! Освободете се от вашата тактика и вашите “практични“ методи! Тогава старите ви приятели също ще ви потърсят“.

Бакунин остава верен на младостта си. Като че ли годините нямат власт над него: колкото повече остарява, толкова повече се изострят и издигат неговите съждения; неговият темперамент остава неизменно същият, той се обновява непрестанно. Всичко се повтаря в живота му, включително трудностите. Когато в Сицилия избухват бунтове, го обвиняват, че е техният вдъхновител. Руската легация, която не го изпуска от очи, разпространява слуха, че той печата фалшиви банкноти, за да предизвика инфлация в Апенинския полуостров. Бакунин протестира публично срещу тези абсурдни клевети, но времето за тихата и тайна дейност е изтекло. Той не съжалява. Още веднъж нови събития на хоризонта го привличат и той напуска Италия, за да защити публично, пред целия свят своите идеи.

*   *   *

Новата му стратегическа цел е отстраняването с помощта на „Алианса“ на всички доктрини, партии и вождове в Интернационала, които пречат на пълното разгръщане на революционната енергия на потисканите и експлоатирани класи. За борбата на Бакунин с марксистите са написани много томове (сред тях и “Историята на I Интернационал“ от Джеймс Гийом) и затова върху тях тук няма да се спираме. Можем само да отбележим пророческите думи от прощалното писмо на стария революционер до работниците от Юрската и от другите секции на Интернационала, с които той ги предупреждава, че борбите им с марксическата реакция ще бъдат десетилетни и много по-тежки от тези с Бисмарк или с Наполеон III.

Вината за по-късната победа на болшевишките изтърсаци на Маркс не трябва да се търси у Бакунин. Тя е по-скоро вина на мнозина от тези, които декларираха публично своите антиавторитарни и анархистически идеи, но нямаха нравствения и физически кураж да бъдат последователни застъпници на логиката на революционната борба. В решителния момент те отхвърлиха бакуниновите стратегически, тактически и организационни концепции за предреволюционния, революционния и следреволюционния период, като някои от тях го правеха с благородни мотиви и намерения, с каквито, както знаем, е покрит пътят към ада…

Много от предлаганите оръжия на Социалната революция сигурно са негодни за днешния ХХI век. Те са остарели, ръждясали и неефикасни, но това не е страшно – оръжията могат да се заместят с нови. Важна е Бакуниновата идея за ролята на революционната организация, в която трябва да се избавим от всички опортюнисти и тщеславни дърдорковци, които не искат да разберат, че тази организация струва хиляди пъти повече от цели библиотеки, запълнени с идеологическа плява за тревопасния добитък, или необмислени, хаотични и безмислени псевдореволюционни инициативи, които отклоняват вниманието ни от главната стратегическа задача в предреволюционния период. Докато не създадем тази международна организация с мрежата от нейните локални секции, нашата работа ще остава незавършена, защото Революцията се нуждае от “професионалисти“, които са овладели еднакво словото и „оловото“, от хора, които са научили и могат да практикуват революционния „занаят“ с виртуозността на майстори.

Източник: anarchy.bg

Програма и организация на Интернационалното братство или на Революционния алианс

Бакунин прокламира недвусмислено своето анархистическо кредо за пръв път в Италия, след бягството си от Сибир и краткия престой при Херцен в Лондон. Преди него анархизмът е само една социално-икономическа теория и философия. Макар и да не е първият анархист, с Бакунин започва революционният анархизъм. Той създава социалната концепция, според която анархизмът не може да се откаже от революционното насилие, което трябва да завърши с установяването на анархията. Неговата идея за анархизма може да се резюмира в една дума – СВОБОДА. Той остава верен на убеждението си, че разрушението из основи на съществуващото общество е първото условие за създаването на един по-добър свят. Той е съхранил и своята идея, че свободната федерация на комуните, регионите, страните и народите е единствената организационна форма, която може да реши социалните и национални проблеми на човечеството. Но над всички тях трябва да стои свободата. Всички индивиди и групи имат абсолютното право да се съюзяват или да се разделят, когато това им изглежда по-добрият вариант. Никоя сила, която се опитва да наложи своята воля на другите, не е легитимна. Теорията за революционната диктатура, макар и временна, няма място в бакуниновата система. Обратно, първостепенната задача на анархистите е безкомпромисната борба срещу всяка власт и преди всичко срещу всяка държава, която в модерното общество представлява най-висшата форма и най-съвършената организация на господството. Логично, тази теория се противопоставя най-решително на всякакви “социализми“, които искат да си послужат с държавата или да наложат някаква “революционна“ власт в името на “строителството на новото общество“. Като анархист, Бакунин е абсолютен антиавторитарист. Той не се задоволява само с развиването на своите мисли, защото е човек на действието и теорията сама по себе си няма особена стойност в неговите очи. Бакунин прави всичко, за да я реализира. Неговата анархистическа програма е в същото време програма на една организация. Такава е Интернационалното братство, една от множеството тайни и нелегални организации, с които той е жалонирал своя път на революционер.

“Това Братство – казва той – има за цел победата на Социалната революция в целия свят, тоест радикалното премахване на всички съществуващи религиозни, политически, икономически или социални организации и институции, и създаване най-напред на европейското, а след това и на универсалното общество върху основите на свободата, разума, справедливостта и труда.“

Братството е съставено от една интернационална и от множество национални фамилии. Има активни и почетни членове по примера на италианските карбонари. Членските вноски са според възможностите на членовете, но ако един брат не изпълнява задълженията си, неговият случай се разглежда в негово присъствие на открито заседание от останалите братя. Тук са налице всички характеристики на тайните общества, като тържественото приемане на нови членове, клетвата и тайните белези, по които братята се разпознават, шифрите, паролите и бойните имена, нелегалните и конспиративни методи на борба и т. н.

Това днес може да изглежда странно, но не трябва да забравяме, че Бакунин се намира в Италия във време, в което тя е обетованата земя за тайните организации. И макар да е обграден с революционери от всички страни като поляка Мрожковски или княгиня Оболенска, чийто съпруг е висш царски функционер, повечето от другарите му са италианци. Тук са Фанели, Гамбуци, Фрискиа, Драмио, Тучи – все имена, които ще играят изключителна роля в италианското работническо движение. Почти всички са минали през школата на Мацини и имат вкуса и навиците на конспиратори. Братството се пригажда към италианските революционери, но трябва да се признае, че и Бакунин винаги е предпочитал тази форма на организация. Ако се занимава с Италия, то не е само защото в момента живее там. Едва обединено, италианското кралство през тази епоха преживява тежка икономическа и социална, както и политическа и морална криза. Особено засегнати от нея са селскостопанските работници. Те са крайно недоволни от това, че смяната на режима не е донесла никакви промени в живота им. В средна Италия са събрани всички елементи за една аграрна революция и Бакунин вярва, че тук ще намери онази отправна точка на Социалната революция, която е търсил безуспешно в Германия и Франция или в Бохемия и Полша. Той мисли още, че събарянето на стария свят ще бъде причинено от бедняците и италианските селяни му изглеждат не без основание също толкова бунтарски (днес биха казали екстремистки) настроени, колкото руските от времената на Стенка Разин и Емелка Пугачов. Той е първият, който се заема активно с организирането им на полуострова.

Неговата оптимистична перспектива се уповава върху голямото разочарование, което цари сред бившите привърженици на Мацини. Мнозина от тях са започнали да се съмняват в своя вожд и слушат с изострено внимание теориите на Бакунин, който декларира, че религиозните концепции на Мацини са реакционни и че всяка чисто политическа революция е обречена на дегенерация. Доста по-късно Бакунин ще атакува открито Мацини, но глухата битка между двамата революционери вече е започнала и макар водена в рамките на добрия тон, Мацини не пропуска случая да настройва партизаните си срещу “своя забележителен приятел“.

За да разшири влиянието си, Бакунин влиза даже в масонската ложа, която е изиграла немалка роля за обединението на Италия и с която той е бил в контакт още от времето на престоя си в Париж. Той няма никакви илюзии по отношение на масонството и казва: “Да търсиш сериозни действия с неговите адепти е толкова лекомислено, колкото да търсиш утеха във виното“. Все пак се надява да си послужи с масонството като с маска или “паспорт“ и между другото успява да привлече някои от привържениците му за членове на Интернационалното братство. За поставените си цели Бакунин намира симпатизанти и сред Обществото на легионерите на италианската социална революция. Така той става един от създателите на италианското социално-революционно движение и на неговата секция в Първия Интернационал, придавайки ѝ чисто анархистически характер.

Своите обяснения за “пристрастеността“ си към конспирацията и нелегалността Бакунин е изложил в един неиздаден текст от същата 1864 г.:

“Една организация, която си е поставила за цел да въвлече възможно най-голям брой недоволни бунтари в революционното движение, чиято крайна цел е ни повече, ни по-малко извършването на всеобщата Социална революция, може да бъде конституирана само тайно (нелегално). Създадена открито, тя може да произвежда само думи, не и дела. А срещу Свещения съюз на владетелите на Мира сега са необходими действия. Никой истински революционер не ще започне да заговорничи публично на пазара срещу държавата, чийто поданик е. Такъв само би се компрометирал ненужно, без да бъде полезен на каузата, защото всички подобни проекти, предадени чрез легалността, ще бъдат удушени в зародиш от властта, чиито материални сили винаги ще превъзхождат нашите. Ето защо тайната е абсолютно необходима. Но не само тя. За да стане възможен един такъв съюз, тези които го образуват, трябва да имат убеждения и цели, които съвпадат. Иначе те никога няма да постигнат съгласие. А ако въпреки разликите, които ги разделят, с цената на взаимни отстъпки постигнат временно разбирателство, техният съюз ще се разпадне, преди да са постигнали поставената цел. Историята ни показва с хиляди примери безполезността, дори бих казал вредата от хетерогенните съюзи. Егоизмът, суетата и глупостта правят толкова трудно сериозното разбирателство между хората, дори когато имат еднакво мнение. Добавете към това и разликите в интересите и идеите и вашият съюз не ще трае и шест месеца. Прибавете още и скептицизма, който посреща с иронична или горчива усмивка всяко великодушно начинание, безразличието, което толкова често замества екзалтацията и моментните увлечения, отвращението, което обикновено идва от твърде интимния контакт между хората, които си имат своите големи или малки слабости, всекидневните, но ужасни страсти, които прояждат корена на всяка дълготрайна акция, болезнени страсти, които могат да бъдат победени само от едно дълбоко и сериозно убеждение и т. н., и т. н. и тогава ще кажете заедно с мен, че за да създадем един жизнен и ефикасен международен съюз, той трябва най-напред да бъде таен и да се постави в основата му един велик принцип, достатъчно общ, широк и извисен, за да стане за тези, които го приемат тяхна вътрешна същност, която ще им даде достатъчно вътрешни сили, за да се борят срещу трудностите, преградите, умората и ежедневната отврата. Принцип, който ще им вдъхне готовността да пожертват собствената си суета и интереси“.

Целта на такава тайна организация като Интернационалното братство, както казва Бакунин, е да разпространява идеите на социалната революция, да съгласува, координира и концентрира нейните сили във всяка страна, да чертае акциите и да ги провежда, увличайки всички ентусиасти, недоволни, потиснати и унизени, нежелаещи да се примиряват със съдбата, която са им отредили господарите на днешния свят.

Днес можем да кажем, че важността на Братството е била не толкова в неговата дейност, колкото в програмата и устава му, чиито съществени части се съдържат в “РЕВОЛЮЦИОННИЯ КАТЕХИЗИС“. Като издига лозунгите на АНАРХИЯТА, катехизисът е по същество отговор на “КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ“ от Маркс и Енгелс, на който не отстъпва по своя революционен размах и ентусиазъм и далеч го превъзхожда в организационно и програмно отношение. Програмата и уставът са изцяло дело на Бакунин и в същото време те са верую, духовна и идейна основа на международното анархистическо движение. Важността на този документ заслужава цитирането на широки откъси от него, което ще направим в следващите страници на този текст. Бакунин резюмира основните си идеи в програмата и устава на организацията на Интернационалното братство, които публикуваме тук.

ПРОГРАМА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

Ние нямаме друго отечество освен световната революция! Нито друг враг освен тиранията във всичките ѝ форми: политическа, икономическа, социална или духовна (религиозна или доктринерна). Ние нямаме друга цел, освен създаването на един човечен и свободен свят на свободни хора, основан на доброволния и свободен труд, на равенството и солидарността между всички човешки същества.

За постигането на тази цел ние считаме за необходимо:

Разрушаване на всички политически, юридически, икономически, религиозни и социални институции, които образуват днешния буржоазен ред.

Създаване на автономна и съвършено свободна организация на освободените маси на мястото на разрушения държавен апарат.

В революцията ние сме врагове на всичко, което принадлежи на властническата система, на всички, които се стремят към политическо ръководство на народа. Ние сме преди всичко врагове на така наречената революционна диктатура и на всяко “временно правителство“. Защото сме убедени, че всяка власт, колкото и революционна и временна да се нарича тя, няма друга цел, освен да се увековечи. Революцията се прави от народа и революционна организация е само тази, която му помага да я извърши. Истинската революция може да бъде само народна. Всяка власт е власт над народа и е неизбежно враждебна към него.

Ние вярваме в инстинкта на народните маси и разбираме революцията като организиран взрив на това, което наричат революционна стихия и страст към разрушаването на всичко, което на езика на буржоазията и политиците се определя като обществен ред.

Ние призоваваме към анархия – тази форма на организация на народния живот. От нея, чрез свободата, трябва да възникне действителното равенство на всички, новият ред на нещата, основан върху всестранното развитие на всеки, върху свободното и доброволно организиране на труда. От анархията ще се роди и силата на революцията!

ПОЛИТИКАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА

От гледна точка на отрицанието и разрушението, ние искаме незабавно: унищожение, пълна ликвидация и банкрут на държавата и на всичко, което поддържа нейното съществуване. Анулиране на всякакви закони и плащания на частни и колективни дългове или прехвърляне на наследствата. Унищожение на всички данъци, събирани от държавата. Унищожение на цялата висша и низша държавна администрация и бюрокрация, на армията, полицията, съда, духовенството, университетите, монопола и привилегиите на частната собственост и на всички институции и прояви на буржоазния ред.

Като най-близко средство за постигането на тази цел считаме изгарянето в първите дни на революцията на всички свидетелства и актове за собственост, ренти, ипотеки, парични знаци, концесии, брачни, кръщелни и други свидетелства, паспорти, лични карти, дипломи и т. н.

Ние искаме пълното унищожение на политическото, юридическото и законодателното право и замяната им навсякъде чрез революционните факти и волята на народа.

Завземане на всички предприятия, поземлена собственост, мини, оръдия на труда, суровини, производство, държавни или църковни сгради, жилища, скъпоценни метали и камъни, бижута.

С оглед създаването на новия социален и икономически строй, ние сме за формирането на организирана, въоръжена революционна сила чрез обединението на бойните групи от цялата страна. Тази сила е нужна на въстаналите маси в борбата им с реакцията в името на техните искания. Ние сме за организиране на въоръжените въстанали маси в революционни комуни, без да се държи сметка за днешните административни деления и държавни граници.

Незабавно изпращане на делегати от революционните комуни с императивни мандати в огнищата на революцията и организиране на Федерация от тези общини и революционни огнища. Трябва да се поддържат постоянни барикади и да се разгаря революционният подем в цялата страна с оглед общата защита. Накратко, трябва да се създаде траен съюз на народните сили, организиращи се за самостоятелна борба!

Масата от излъчени делегати, снабдени с императивни мандати, трябва да се раздели на отделни комитети, които трябва да се съгласуват, да се допълват взаимно и да се подпомагат всеки път, когато това е нужно. Например, локални и федерални комитети по революционната защита, експроприацията на капиталите и предаването им в ръцете на индустриалните и земеделски колективи, по организацията на труда, на пътищата, транспорта, съобщенията, снабдяването и продоволствието, просветата и образованието, връзките между комуните и отношенията с пролетариата от другите страни, революционната пропаганда и т. н.

Всичко това ще образува Великия съюз на революционните сили, който трябва да действа под непосредственото вдъхновение на въоръжените народни маси, под техния строг контрол и незабавна санкция.

Ние ще обявим световната социална революция за създаване на действителен съюз и солидарност или по-точно за братско сплотяване на всички социалреволюционери от всички страни против реакцията и най-вече срещу тези, които под маската на революцията ще се опитат да създадат своя власт, църква или диктатура, тоест контрареволюция!

ОСОБЕНАТА ЦЕЛ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

За формирането на всички тези революционни организации и комитети, необходими за триумфа на народното дело, за тяхното активизиране, стимулиране и ръководство от една страна, и от друга за предотвратяване на израждането им или превръщането им в правителство, макар и временно, очевидно е необходима една организация в средата на самия народ, която, като невидим колектив, сплотен с помощта на една обща революционна програма, която следва докрай и същевременно се въздържа от всякакви открита изяви и официално вмешателство, ще може винаги да упражнява своето мощно и ефикасно идейно влияние върху спонтанното движение на въстаналите маси, върху техните акции, както и върху всички революционни мерки на делегатите на тези маси и техните комитети.

Едновременно с това, самата тя ще бъде страшен и безпощаден отмъстител за враговете на свободата.

Такава е единствената цел на членовете на интернационалното братство.

Следователно, тази организация няма за задача само подготовката на революцията, тя трябва да се съхрани и по време на революцията, за да може, като действа в средата на самия въоръжен народ, да замени с него всяко правителство или диктатура.

За нас, цялата многовековна история на човечеството е доказателство, че всяко правителство, всяка власт, по необходимост задушава революционните движения на масите и завършва с възстановяване на държавността, следователно на бюрокрацията, на военния и полицейски гнет, на експлоатацията, тоест завършва с едно ново класово владичество.

Затова, интернационалните братя ще трябва да се сплотят още по-тясно на втория ден на революцията, за да организират и засилят анархията и страшния взрив на революционната стихия, като се ръководят от инстинкта на масите. Интернационалното братство трябва да постави върху революционното движение във всички страни печата на всеобхватността, да му придаде световен характер, вън от който нито едно национално или локално движение не може да се задържи и неизбежно ще абортира.

Само по този начин може да се създаде непобедимата революционна вълна, която ще залее и разруши всички изкуствени държавни граници и ще съедини в едно пролетариата от всички страни в името на народните искания, за да се положат основите на великото отечество на световната революция срещу единствената чужбина и единствения враг – световната реакция.

Тази революционна сила ще обяви война на живот и смърт на световната реакция и не ще престане да бъде войнстваща и разрушителна, докато някъде на земята продължават да съществуват неравенството, гнетът, деспотизмът и експлоатацията, слугите и господарите.

РЕВОЛЮЦИОННАТА ТАКТИКА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

Организацията, в която ви зовем, не ще има никаква друга цел, освен подготовката и организацията на социалната революция така, както тя е дефинирана в нашата програма с изложените в нея отхвърлящи и утвърждаващи практически мерки.

Никога и под никакъв претекст тя не ще позволи да бъде увлечена от водещите към тържеството на реакцията моментни опортюнистически съображения, сметки или т. нар. благоразумие, което се проповядва от буржоазните псевдореволюционери. Нашата пропаганда, акции и организация трябва винаги и навсякъде да бъдат в унисон с нашата цел. Ние сме сред народа и сме длъжни да вървим напред, без да позволим да бъдем отклонявани от своя път – за нищо на света и от никого! Ние никога не ще подадем ръка на друга революция, освен на нашата. Ние никога не ще сключим съюз с направления, които са ѝ противоположни или дори само различни от тези, които произтичат от нашата програма.

Ние ще оставим буржоазните “революционни“ партии да вършат своето дело и всеки път, когато това е възможно, ще се възползваме от създадената от техните брожения и борби обстановка, без никога да им подаваме ръка – нито пряко, нито непряко!

Всяка сделка и сговор с тях са абсолютно забранени за нас! Ние не ще позволим на никой индивид, принадлежащ на чужди партии, да проникне в нашата “светая светих“, нито да упражни и най-слабото влияние върху народните маси, защото всяка друга цел и направление, различни от нашите, може само да заблуди, дезориентира и подведе масите, тласкайки ги към действия, враждебни на собствените им интереси.

Ние не ще приемем никога сред себе си тези, които не са се отказали от буржоазните привички; които са радикални и революционни само защото днес това е мода. Даже тези, които са съгласни с нас теоретически, но не са съумели да се откъснат от господарското или еснафско славолюбие, самолюбие и честолюбие, ще останат чужди за нас. Ние ще ги следим зорко, защото те са по-опасни от когото и да било. Действията ни срещу тях трябва да бъдат най-енергични. Ние ще ги разобличаваме навсякъде и винаги, като смъкваме лъжереволюционните им маски и ги показваме на народа в тяхната истинска светлина. Ние ще ги покрием с позор, от който никога не ще се очистят. Наш брат може да стане само този, който е подложен на преследвания и гнет, който е останал бездомен и безприютен, както сме самите ние, и не е капитулирал пред тихия или открит терор и глад, на които са го подложили властниците и капиталистите!

Истинската, единствено легитимна революция не е онази, която води до политическия триумф на една или друга партия и личност, а тази, чиято цел е пълното социално освобождение на масите. Такава е нашата единствена цел и всяка друга революция, еволюция, реформа или трансформация и мутация са абсолютно враждебни към нея, тъй като те могат само да забавят социалната революция. Затова всеки сред нас, който подаде ръка на една друга революция, ще бъде считан за предател спрямо нашата. Ако сме осъдени да чакаме, нека имаме честността, куража и мъжеството да чакаме.  Революциите не трябва повече да се правят за удовлетворяване на тщеславието на всевъзможни „революционни вождове“, а за реалното освобождение на трудовите маси. За да триумфира социалната революция, масите трябва да се подготвят, да се вдигнат и да я извършат. Нека бъдем търпеливи в очакване на времето, когато пролетариатът ще превърне в развалини всяко царство на господари и роби, и нека всеки ден и всеки час работим енергично и честно за приближаването на това велико време!

Нашата революция, по самата си природа може да бъде само световна. Но определени страни, поради особеностите на своето историческо, икономическо и политическо положение са по-предразположени и способни да я започнат, отколкото останалите. Поради това интернационалните братя (без да пренебрегват в никакъв случай работата и пропагандата в останалите страни) трябва да концентрират по-голямата част от енергията си върху страните, които са “привилегировани“ от гледна точка на революционната перспектива. Започне ли веднъж революцията в тях, те трябва да станат огнище на революционната пропаганда и борба във всички останали страни!

От само себе си се разбира, че първата страна, която ще има щастието да извърши тържествуваща революция, незабавно ще се превърне в център на тази интернационална пропаганда. В нея ще се създаде комитет за революционна пропаганда, съставен от интернационални братя, на който членовете на нашето братство във въстаналата или въстаналите страни, ако са няколко, ще имат незабавния и неотменен дълг да окажат всякаква помощ и средства, необходими за тържеството на революционната анархистическа пропаганда. Помощ не само с материални и морални средства, но и с действия.

Когато социалната революция избухне в дадена страна, не само че не е необходимо революционерите от другите страни да формират и изпращат легиони, но повече от всеки друг път трябва да останат и да активизират работата на революционната организация при тях, тъй като е очевидно, че не с формирането на няколко чуждестранни легиона, а само с едновременния подем и въстание в собствените им страни може да се окаже ефикасна помощ на страната, извършила революцията!

* * *

В своя “Революционен катехизис“ (1864 г.) Бакунин пише и за необходимите качества на революционера, желаещ да влезе в Интернационалното братство. Както може да се види, те се различават съществено от “Изискванията на революционера към себе си“, съдържащи се в “Катехизиса“ на Нечаев. С този документ се ражда революционният анархизъм! По това време той е на 50 години и идейната му еволюция е към своя край. В по-късните си трудове, Бакунин не ще прибави нищо съществено към програмните си, уставни и организационни възгледи, ако изключим работите му за Парижката Комуна, която е едно практическо потвърждение на анархистката теория за социалната революция. Новите събития на европейския хоризонт ще го привлекат и той ще напусне Италия, за да защити публично, с думи и дела, пред целия свят своите идеи. Бакунин влиза през 1868 г. с другарите си в Първия Интернационал, където води своята последна борба срещу опортюнистическото и авторитарно крило на Маркс и марксистите в Първия Интернационал по време на Френско-Пруската война и на Комуната (1870-1871 г.) за цялостното освобождение на пролетариата.

Следващата част от “Революционния катехизис“ на Бакунин, която публикуваме тук, може да се разглежда, като преход между Програмата и Устава. Тя представлява един разгърнат абзац, в който са формулирани условията за членство в една анархистическа организация и би могла да се нарече

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА АНАРХИСТА:

“Освен необходимите качества за всеки член на Интернационалното Братство, като характер, искреност, кураж, предпазливост, дискретност, постоянство, твърдост, решителност, безгранична преданост към каузата на Социалната революция, отсъствие на суетност и лични амбиции, честност и практична интелигентност, кандидатът за членуване в Братството трябва да е приел с цялото си сърце, воля и мисъл фундаменталните принципи на нашия Революционен катехизис.

Той трябва да бъде атеист и да иска заедно с нас за всеки човек, тук и сега, на земята всичко, което религиите са пренесли на небето и приписали на техните богове: истината, свободата, справедливостта, щастието, великодушието, добрината. Той трябва да признае, че моралът, независимо от всяка теология и божествена метафизика, няма друг източник освен колективното съзнание на хората.

Като нас, той трябва да бъде смъртен враг на принципите на властта и авторитета и да ненавижда и презира всички техни приложения и следствия, било в сферата на морала и интелектуалния живот, било в света на политическите, икономическите или социалните отношения.

Преди всичко друго, той трябва да обича свободата и справедливостта и да приеме заедно с нас, че всяка политическа и социална организация, основаваща се на отрицанието или ограничението на този абсолютен и велик принцип на свободата, води по необходимост до хаос и несправедливост и че единствената рационална и справедлива обществена организация, съвместима с човешкото достойнство и щастие е тази, чийто дух, закон и върховна цел е свободата.

Той трябва да е проумял, че няма свобода без равенство и че реализацията на най-голяма свобода в условията на най-съвършено фактическо равенство в социалната, икономическа и политическа сфера е справедливостта.

Той трябва да бъде федералист като нас, както вътре в страната си, така и вън от нея и да разбере, че свободата е несъвместима със съществуването на държавата. Вследствие на което, той трябва да се стреми към разрушението на всяка държава и същевременно на всички религиозни, политически и социални институции като официалните църкви, постоянните армии, полиции и съдилища, централизираните и йерархизирани власти, бюрокрация и правителства, всевластните парламенти, държавните банки и университети, както и аристократическия или буржоазен монопол в обществото. За да можем да изградим върху техните развалини свободното човешко общество, което да се организира занапред не както е сега отгоре надолу и от центъра към периферията чрез принудителното единство и централизъм, а тръгвайки от свободния индивид, от свободната асоциация и от автономната комуна – отдолу нагоре и от периферията към центъра посредством свободната федерация.

Той трябва да е възприел на теория и на практика следния принцип с цялото богатство от негови последици: всеки индивид, асоциация или комуна, всяка провинция, регион или нация имат абсолютното право да разполагат със себе си, да се съюзяват или да скъсват всеки съюз, да се асоциират или разделят с когото си искат, без да зачитат така нареченото историческо право или сходните нему права на съседите си. И да постъпват по един или друг начин в зависимост от силата на естествените си и присъщи нужди или влечения, осветени от свободата. Така новите федерации (съюзи) на комуни, на региони или нации ще станат истински силни, взаимно плодотворни и неразривни.

Следователно, той трябва да редуцира така наречения национален принцип, принцип на двуличието, изпълнен с лицемерие и капани, принцип на държавността с нейните исторически амбиции и апетити, и да го замени с много по-широкия, по-прост и единствено легитимен принцип на свободата: всеки индивид или колектив, който е или трябва да бъде свободен, има възможността да бъде самия себе си и никой няма правото да му налага своите нрави и обичаи, своя език, мнения и закони. Всеки трябва да бъде абсолютно свободен в своя дом. Ето до какво се свежда, ако сме откровени и искрени, така нареченото право на нациите. Всичко, което отива отвъд посочените граници, не е утвърждаване на собствената ни национална свобода, а е нейното отрицание за другите. Кандидатът за член на Интернационалното братство трябва да ненавижда като нас всички тесногръди, смешни, престъпни и убийствени за свободата идеи за национално величие, амбиции и слава, които са по мярката на монархията и олигархията, както и на едрата буржоазия, защото те им служат да мамят народите и да ги насъскват едни срещу други, за да ги поробят по-лесно.

Той трябва да изтласка от сърцето си патриотизма, предоставяйки мястото му на любовта към справедливостта и свободата и в случай, че собственото му отечество би имало нещастието да се отдели от великия общочовешки съюз, никога да не се колебае да застане срещу него – нещо, което няма да му струва толкова скъпо, ако той е истински убеден, както би трябвало да бъде, че прогресът и величието на всяка страна се измерват чрез нейната справедливост и свобода.

Най-после, той трябва да бъде убеден, че благоденствието и щастието на неговата страна, далеч от това да бъдат в противоречие с тези на всички останали страни, имат нужда от тях за собствената си реализация и развитие и че между съдбите на всички народи съществува неизбежна и всемогъща солидарност, която, трансформирайки постепенно тесногръдото и най-често несправедливо чувство на патриотизъм в една по-всеобхватна, по-великодушна и рационална любов към човечеството, ще създаде в края на краищата всеобщата Федерация на всички нации на планетата.

Той трябва да бъде колективист/социалист/комунист в смисъла, даден на тези понятия в нашия Революционен катехизис, и заедно с нас да признава за легитимна и справедлива, да желае с цялото си сърце и да бъде готов да допринесе с всичките си сили за нейното тържество, една социална организация, в която всички личности, мъже или жени, ще получат средства за съществуване, образование и обучение през детството и юношеството си, а по-късно, достигнали пълнолетие, ще намерят всички необходими и достатъчни социални, икономически и политически условия, еднакви за всички, за да могат да създадат собственото си благополучие, като прилагат в работата си различните сили и способности, с които природата ги е дарила и които едно, еднакво за всички, обучение е развило максимално у всички тях.

Той трябва да разбере, че принципът на справедливостта изисква да бъде отхвърлено “правото“ на наследяване на имуществата, че след като мъртвите не съществуват повече, те не могат да имат воля над живите и че, казано накратко, социалното, икономическото и политическото равенство, което е цел и отправна точка в живота на всеки и абсолютно условие за свободата на всички, е несъвместимо с правото на наследяване, с наследствената собственост.

Той трябва да бъде убеден, че трудът е единственият производител на общественото богатство и че всеки, който се ползва от него, без да работи, е експлоататор, паразит и крадец на чуждия труд и тъй като трудът е фундаментът на човешкото достойнство – единственото средство, чрез което човекът създава и придобива реално свободата си – всички политически, икономически и социални права занапред ще принадлежат само на тружениците.

Той трябва да приеме, че земята, безплатен дар на всеки от природата, не може и не трябва да бъде нечия собственост. И че нейните плодове, като резултат от труда, следва да принадлежат само на тези, които са ги отгледали с ръцете и с ума си.

Той трябва да бъде убеден заедно с нас, че жената, различна, но равна с него по интелект, работеща и свободна като мъжа, е с еднакви политически и социални права. Че в свободното общество религиозният и гражданският брак трябва да бъдат изместени от свободната любов и че поддръжката, образованието и обучението на всички деца трябва да бъде еднакво за всички и за сметка на обществото, без то, като ги предпазва от глупостта, небрежността или злата воля на родителите, да може да ги разделя в “разряди“ по каквито и да било признаци и качества. Малолетните не бива да принадлежат нито на обществото, нито на своите родители, а на своята бъдеща свобода и настойничеството над тях и училището не могат да имат друга цел или мисия спрямо тях, освен да ги подготвят чрез едно рационално и морално образование, основано върху справедливостта, уважението на човека и култа към труда.

Той трябва да бъде революционер. И да разбира, че една толкова всестранна и радикална трансформация на обществото, неизбежно сриваща всички привилегии, монополи и установени власти, естествено не би могла да се извърши с мирни средства. Че поради същите причини, тя ще обедини срещу себе си всички властници, богаташи и мракобесници и ще бъде подкрепена във всички страни единствено от народа и онази интелигентна и истински благородна част от младежта, която, макар и да принадлежи по рождение към привилегированите класи, по силата на своите възвишени убеждения и пламенни копнежи, е прегърнала на дело народната кауза.

Той трябва да разбере, че тази революция, чиято единствена и върховна цел е реалното социално, икономическо и политическо освобождение на народа, подпомагана от тази младеж, в крайна сметка може да бъде извършена само от народа. Че всички други религиозни, национални или политически въпроси вече са изчерпани исторически и че днес остава един-единствен въпрос в който се резюмират всички останали – социалният въпрос, който оттук нататък единствен е способен да раздвижи народите. Че всяка друга т. нар. революция, било за национална независимост като последното полско въстание или като онова, което днес проповядва Мацини в Италия, било изключително политическа, конституционно-монархическа или дори републиканска, като последното абортирало движение на прогресистите в Испания, че всяка подобна революция, извършваща се без народа и поради това неспособна да победи, без да се облегне на някоя привилегирована класа, представляваща изключително собствените си интереси, по необходимост ще се обърне срещу народа, ще бъде едно ретроградно, гибелно и в крайна сметка контрареволюционно движение.

Следователно, като презира и разглежда като фатална грешка или недостойна измама всяко странично движение, което няма за своя непосредствена и пряка цел социалното, икономическо и политическо освобождение на трудовите (низшите) класи, тоест народа, като остава враг на всяко съглашателство и всяко помирение, станали оттук нататък невъзможни, и като отхвърля всяка измамническа коалиция с тези, които по силата на класовите си интереси са естествени врагове на този народ, той (кандидатът за членство в Интернационалното братство) трябва да вижда спасението за целия свят единствено в социалната революция.

В същото време той трябва да разбере, че тази революция, също толкова интернационална и всеобхватна по същество, каквито са справедливостта и свободата, не може да възтържествува, ако не се развихри като един световен пожар над тесните национални бариери и не разруши всички държави по своя път, като обхване най-напред цяла Европа, а след това и останалите континенти.

… Той трябва да разбере, че един съюз, организация, имаща тази революционна цел, по необходимост, разбираща се от само себе си, може да се формира само като тайно, нелегално общество в интерес на каузата, на която служи, и на ефикасността на своите действия, както и с оглед сигурността на всеки от своите членове. Поради същите съображения, тези членове трябва да възприемат най-строгата дисциплина, която не е нищо друго, освен сбито изражение и чист резултат от взаимния ангажимент, приет от всички тях, и следователно е условие на чест и дълг за всеки да я съблюдава.“

Източник: anarchy.bg

Призив към моите руски братя (Михаил Бакунин, 1867 г. ?)

Приятели и братя,

Тези редове, които вашият приятел Николай Платонович Огарьов току-що написа по отношение на Полското въстание, стигнаха до онзи искрено и безкрайно посветен на великата кауза на нашето национално робство и общо освобождение на поробените. Той трябва да признае, че частичното, преждевременно въстание на полския народ заплашва да спре развитието на напредъка във всички робски държави, особено в Русия. Състоянието на духа в тези страни, както и в цяла Европа, ни оставя със смътни надежди за успех на тази революция; поражението на бунтуващата се партия в Полша неизбежно трябва да доведе до временен триумф на деспотизма на царя в Русия. От друга страна, положението на полския народ е непоносимо; това е приемливо наказание, за да ги накара търпеливо да изчакат своята загуба.

С жестока, системна репресия, както и с позорни средства, руското правителство изглежда иска да провокира бунт в Полша; поради тази причина ще бъде също толкова полезно за полския народ, колкото и за руснаците да се въздържат. Това отлагане на по-благоприятно време ще бъде също толкова полезно и за двете страни. Затова трябва да съсредоточим усилията си по този въпрос, без обаче да отречем на полския народ неговите свещени права и неговото национално достойнство. Правете всичко възможно, за да ги убедите да чакат, когато обстоятелствата позволяват това, но въпреки това не губете време; направете активна пропагандна кампания и се организирайте така, че да сте готови, когато пристигне критичният момент. Когато, в края на тяхното търпение, вашите нещастни полски братя се надигнат, вие също ще се надигнете, не за да се биете с тях, а за да вървите с тях; вие ще се надигнете в името на честта на Русия, в името на вашия дълг към славяните, в името на националната руска кауза, крещейки „Да живее Земята и Свободата!“. Ако ще да сте победени в тази борба, ако ще да умрете, това ще бъде в служба на общата кауза.

И Бог знае! Може би, противно на всички прогнози, вашият героизъм ще бъде увенчан с успех…

Оставям ви
Довиждане и до нови срещи

М. Б.

Из писмо на Бакунин до Нечаев (2 юни 1870 г., Локарно)

1.

…Моята система се различава с това, че тя не признава нито ползата, нито даже възможността за някаква друга революция, освен стихийната социална революция на масите. Всяка друга, по мое най-дълбоко убеждение, е безчестна, вредна, свободо- и народо-убийственна, защото тя вещае нова нищета и ново робство за народа; и главното, всяка друга революция е станала невозможна, непостижима и неизпълнима от днес. Централизацията и цивилизацията, ж-п-линиите, телеграфите, новите оръжия и организацията на войската, “напредъка” на административната наука, т. е. науката за системно поробване и експлоатация на народните маси и усмиряване на техните бунтове, са толкова щателно разработени, проверени от опита и усъвършенствани в продължение на последните 75 години от най-новата история, че всичко това е въоръжило държавата понастоящем с такава грамадна сила, поради което тя може да бъде победена и сломена само от една неудържима стихийна-народна-социална революция, обединяваща в едно всички тайно-заговорнически атаки, всенародни бунтове, внезапни нападения и изненадващи удари, стоварвайки ги едновременно върху нея…

И така, единствената цел на тайния съюз трябва да стане не създаването на някаква изкуствена военна сила, а инспирирането, сплотяването и организирането на стихийните народни сили; защото, единственно възможната действителна армия на революцията не е вън от народа, а е самия народ. Да се подбуди народът изкуствено е невъзможно, народните революции се пораждат по силата на стечение на комплекс от обстоятелства или от онзи исторически поток, който подземно и невидимо, но непрекъснато и през по-голямата част от времето бавно, но сигурно, протича в народните слоеве, обхваща ги все повече, прониква и подкопава устоите на обществото, дотогава, докато не се изтръгне из под земята и с бурното си течение помете препятствията, унищожавайки всичко, което се изпречва на пътя му.

Такава революция е невъзможно да се предизвика изкуствено. Тя даже не може да бъде ускорена значително, макар, без съмнение, деловата и интелигентна организация да може да улесни нейния взрив. Има периоди в историята, когато революциите са просто невъзможни; има други, когато те са неминуеми.

В кой от тези два периода се намираме днес? По мое дълбоко убеждение, в период на повсеместно, неминуемо зреене на народната революция. Няма да доказвам справедливостта на това убеждение, защото то би ме отвело твърде далече. А и не ми е нужно, защото се обръщам към хора, които ми се струва споделят напълно такова убеждение. Аз казвам: навсякъде, в цяла Европа социално-народната революция е неминуема. Скоро ли ще избухне тя и къде по-рано: в Русия, или във Франция, или в някоя друга част на Запада, това никой не може да предскаже. Може би, тя ще избухне след година, преди година, или не преди 10 или 20 години. Работата не е в това, и тези, които възнамеряват да й служат честно, го правят не заради свое развлечение. Всички членове на тайната организация, които искат да бъдат полезни на революцията, са длъжни преди всичко да се откажат от всякаква нервност, от всяко нетърпение. И заедно с това, трябва да бъдат готови, да са нащрек във всяка минута и способни да се възползват от всеки удобен случай; и едновременно с това, да са организирани и в готовност не само с оглед на близкото въстание, а за една продължителна и търпелива подземна работа, следвайки примера на нашите “приятели” – йезуитските отци.

Ще огранича разсъжденията си до Русия. Кога ще гръмне руската революция? Това ние не знаем. Мнозина, и аз между впрочем, очаквахме всенародното въстание в 1870 година, но народът не се пробуди. Трябва ли от това да заключим, че руският народ ще заобиколи революцията или ще бъде отминат от нея? Не, такова заключение е невъзможно, и би било безмислено. Който познава безизходното, критично и трагично състояние на нашия народ в икономическо и в политическо отношение, и от друга страна решителната негодност на нашето правителство и държава не само да променят, но дори малко да облекчат неговото положение – неспособност, произтичаща не поради лошите качества на министри и бюрократи, а поради същността на държавния строй – не само у нас, но въобще във всяка държава – той непременно ще заключи, че руската народна революция е неминуема. Тя е не само разрушително, но и положително неминуема, защото в нашия народ, независимо от цялото му невежество, исторически се е изработил идеал, към чието осъществяване той се стреми, съзнателно или не. Този идеал е общинното/колективно владение на земята с пълна свобода от всяко държавно потисничество и от всякакви закони. Към това той се е стремял при Лъжедмитри, при Стенка Разин, при Пугачов и се стреми и сега с непрестанните си, но разпокъсани и затова винаги смазвани бунтове.

Аз посочих само две от главните характеристики на руския народен идеал, без каквито и да са претенции да го очертая изчерпателно в няколко думи. Малко ли неща се съдържат в духовните му стремежи, които ще излязат на бял свят още при първата революция. Сега и това ми е достатъчно, за да докажа, че нашият народ не е бял лист хартия, върху който всяка тайна организация може да напише каквото й е угодно. У него се е изработила, отчасти съзнателно, на три четвърти несъзнателно, своя програма, която тайната организация трябва да узнае, да отгатне и с която е длъжна да се съобразява, ако желае да успее.

Несъмнен и известен факт е, че при Стенка Разин, както и при Пугачов, т. е. всеки път, когато народният бунт е успявал, макар само за известно време, нашият народ най-напред е завземал цялата земя, която е общинно владение, изпращал е по дяволите дворяните-помешчици, царските чиновници, понякога и поповете, и се е организирал в свободни общини. Значи, народът има памет и в идеала му вече съществува един скъпоценен елемент за бъдещата обществена организация, който липсва у западните народи, това е свободната икономическа община.

Следователно, в народния живот и мисъл има две начала, два факта, върху които можем да се опрем: бунтовете и свободната-икономическа община. Има и едно трето начало/факт – това е разбойническия свят на казаците, изразяващ, между другото не по най-елегантен начин протеста против държавното и патриархално-общинно потисничество, които пораждат двете първи начала.

Локалните бунтове, макар и предизвиквани винаги от случайни обстоятелства, произлизат от общи причини и са израз на дълбокото и всеобщо народно недоволство. Те са част от ежедневните и обикновени явления на руския народен живот. Няма село в Русия, което да не е дълбоко недоволно от своето положение и което да не усеща нуждата, притеснението и тормоза и да не таи в дълбините на своето колективно сърце желанието да заграби цялата земя на помешчиците и на селските богаташи и убеждението, че има пълното и несъмнено право да го стори; няма село, което да не бъде в състояние да се разбунтува. Ако това не става по-често, то е единствено от страх, от съзнание за своето безсилие. Това съзнание произлиза от разединението на общините, от отсъствието на действителна солидарност между тях. Ако всяко село знаеше, че може да разчита, когато въстава, да го последват и останалите, с увереност можехме да кажем, че не би имало руско село, което да не се разбунтува.

От тук произтича и първото задължение, предназначение и цел на тайната организация: да пробуди във всички общини съзнанието за неотвратимата солидарност и с нея да възбуди в руския народ съзнанието за собствената му мощ – с една дума да съедини множеството местни селски бунтове в един общ, всенароден бунт.

Едно от главните средства за достигане на тази цел, по мое дълбоко убеждение, може и трябва да бъде нашето свободно, всенародно казачество, безкрайното множество от нашите свещени странници и нечестиви скитници, богомолци, бегълци, крадци и разбойници – целият този широк и многочислен подземен свят, открай време протестиращ против държавата и държавността и против немската камшичена цивилизация. Това беше прокламирано още в анонимния позив „Постановката на революционния въпрос“ и предизвика вопъл на негодувание у всички наши порядъчни филистери и щеславни дърдорковци, възприемащи доктринерското си византийско бръщолевене за дело. А между другото, разбойничеството е съвършенно справедливо и това се потвърждава от цялата ни история. Казашко-грабителският, разбойнически и скитнически свят е играл именно тази роля на обединител на местните общински бунтове при Стенка Разин и Пугачов; народните скитници са най-добрите и верни проводници на народната революция, подготвящи общите народни вълнения, тези предшественици на всенародните въстания, а кому не е известно, че бродягите лесно се превръщат в разбойници и крадци. А и кой ли у нас не е разбойник или крадец? Правителството ли? Или нашите казионни и частни спекуланти и мошеници? Или нашите помешчици и търговци? Аз от своя страна не търпя, нито разбойничеството, нито каквото и да е противочовешко насилие, но признавам, че ако ми се наложи да избирам между разбойничеството и грабежа на възседналите престола “божии помазаници” или ползващите се от всички привилегии аристократи, то без ни най-малко колебание ще взема страната на народното разбойничество, намирайки го естествено, необходимо и даже в известен смисъл морално. Признавам, че от човешка гледна точка, народно-разбойническият свят далеч, далеч не е красив. Но кое ли е красиво в Русия? Нима може да има нещо по-кално и отвратително от нашия порядъчен еснафско или чиновническо-цивилизован и чистоплътен свят, скриващ под своите западно мазни маниери най-страшния разврат на мисли, чувства, отношения и действия! Или, в най-добрия случай, е погълнат от безизходна пустота. В народния разврат, напротив, има естественост, сила, жизненост, има, най-после, правото на историческата, многовековна жертва; има могъщия протест против основното начало на всеки разврат – държавата – и затова има възможно бъдеще. Ето защо вземам страната на народното разбойничество и виждам в него едно от най-съществените средства на бъдещата народна революция в Русия.

Аз разбирам, че тези ми мисли могат да предизвикат негодуванието на разно-цветните чистоплътни и нечистоплътни идеалисти, надяващи се чрез диктатурата да наложат на народа своята мисъл, воля и начин на действие, но аз съм убеден, че при първия разгром на всерусийското самодържавие, откъдето и да дойде той, народът ще тръгне към своя идеал и никаква изкуствена конспиративна сила не ще бъде в състояние да спре или даже да видоизмени неговото самородно движение, както никакъв бент не е в състояние да сдържи бунтуващия се океан. И всички вие, мои мили приятели, ще полетите като тресчици, ако не съумеете да плувате по течението на народа, – уверен съм, че при първото крупно народно въстание, скитническо-разбойническият свят, дълбоко вкоренен в народния живот и представляващ една от съществените му прояви, ще се задвижи мощно. Добро или лошо, това е несъмнен и неотвратим факт, и който иска на дело руската народна революция, който иска да й служи, да й помага, да я организира не само на хартия, той е длъжен да го знае, нещо повече, той трябва да се съобразява с него, без да се старае да го заобикаля, и имайки към него съзнателно-практическо отношение, да умее да го употреби като мощно средство за тържеството на революцията. Тука няма какво да се чистоплътничи. Който иска да съхрани своята идеална и девствена чистота, нека остане в кабинета си, да мечтае, да мисли и да пише трактати или стихове. Който иска да бъде истински революционен деятел в Русия, той е длъжен да захвърли ръкавиците си, защото никакви ръкавици няма да го спасят от несметната и всеобхватна руска кал. Руският свят, държавно-привилегированият и неговият антипод – всенародният, е един ужасен свят. Руската революция ще бъде несъмнено ужасна революция. Който се страхува от ужасите или от калта, нека се отдалечи от този свят и от тази революция; който иска да й служи, знаейки къде отива, нека укрепи нервите си и да бъде готов за всичко.

Да се употреби разбойническият свят, като оръдие на народната революция, като средство за събиране или разделяне на частичните общински бунтове, не е лека работа; аз признавам нейната необходимост, но съзнавам своята абсолютна непригодност за нея. За да я предприемеш и доведеш до край, трябва сам да бъдеш въоръжен със здрави нерви, с херкулесова сила, със страстно убеждение и с желязна воля. В редиците на младите генерации могат да се намерят такива хора. Но тези от нашето поколение и с нашето възпитание са неспособни на това. Да се отиде между разбойниците, не означава сам да станеш разбойник, не значи да споделиш техните страсти, беди, често гнусни цели, чувства и действия, а да им вдъхнеш нов дух, да събудиш една друга, всенародна и благородна цел в тия диви и до жестокост груби хора, но със свеж, силен, недокоснат, неизтощен и следователно открит за живото слово ум (ако то наистина е живо, а не доктринерско, и ако имаш куража и таланта да се обърнеш с него към тях и да ги убедиш).

Друг скъпоценен елемент за бъдещия народен живот в Русия, както казах, е свободната икономическа община, елемент какъвто вече го няма на Запад. Там социалната революция трябва да създаде този необходим и основен кълн на цялата бъдеща организация, и посаждането му ще им създаде много проблеми. У нас той още е на лице; когато руската революция започне и държавата се сгромоляса с всичките си чиновници, руското село ще се организира без особени затруднения още в същия ден. Но затова пък на Русия предстоят трудности от друг род, каквито на Запад няма. Нашите общини са страшно разединени, почти не се знаят една друга и често са във враждебни отношения. В последно време, благодарение на данъчните мерки на правителството, те започнаха да привикват към околийското административно обединение, но с това изолацията им не бе преодоляна, защото единението им се ограничи в рамките на околията. За революционната победа, за организирането на бъдещото свободно общество е необходимо, щото околиите по собствена, народна инициатива да се обединят в окръзи и окръзите в области, за да образуват помежду си свободната руска федерация. Да се пробуди съзнанието за такава необходимост в нашите общини, в името на собствената им свобода и полза – това отново е работа на тайната организация, защото никой, освен нея, няма да поиска да се наеме с такава дейност, тъй като интересите на правителството и на всички привилегировани класи са й направо враждебни. Тук не е мястото да се разпростирам върху това – как трябва да се пробуди в общините това единствено спасително за селяните съзнание.

Такава е в главни черти цялата програма на руската социална революция, дълбоко вкоренена в историческите инстинкти и в цялото положение на нашия народ. Който иска да оглави народното движение, той е длъжен да я приеме изцяло и да стане неин инициатор. Който иска да натрапи на народа своята програма, ще остане на перона.

Самият народ, вследствие невежеството и разединението си, не е в състояние да я формулира, да я свърже в система и да се сплоти в нейно име. Значи, нему са нужни помощници. Откъде да се вземат? Във всяка революция това е най-трудния въпрос. До сега, в целия Запад помощниците на народа в революциите, произлизаха от привилегированите класи и почти винаги се оказваха негови експлоататори. И в това отношение Русия е по-щастлива от Запада. У нас има една огромна маса от образовани, мислящи и едновременно с това лишени от всякакво положение и кариера млади хора, които са в безизходица: поне три четвърти от днешната учаща се младеж е именно в такова положение. Селските синове и тези на еснафството, децата на дребните чиновници и на разорените дворяни, семинаристите и какви ли не, но за какво да говорим. Възприемайки народа като революционна армия, ето нашият генерален щаб, ето скъпоценният материал за строежа на тайната организация.

Но тази разночинна младеж трябва действително да се организира и морализира. Защото нея системно я развращават и от нейните среди подготвят утрешните изменници и експлоататори на народа. В целия техен свят, с изключение на малък брой железни, високонравствени натури, преобладават тези, които ако им се предостави възможност, ще се превърнат в отлични правителствени слуги и шпиони.

Добродетелни, т. е. народолюбиви на думи, те са за справедливостта против всяка несправедливост, за всички потиснати против техните потисници само благодарение на собственото си положение, а съвсем не от съзнание и воля. Ако изтеглим по жребий стотина от тях и ги поставим в положение, което би им позволило да експлоатират и потискат народа, може да се каже, че навярно преспокойно ще го експлоатират и потискат. Огромното болшинство от тях, ако попаднат в полицейски ръце, без особени усилия от страна на държавата и без инквизиции, биха издали всичко и всички. Това е тъжен факт, но за него не трябва да си затваряме очите.

Следователно, самостоятелните добродетели в тях са малко. Трябва, ползвайки бедственото им положение и независимата от волята им добродетелност, с постоянна пропаганда и със силата на организацията да събудим, да възпитаме и укрепим в тях тази добродетел, превръщайки я в страстно-съзнателна. Как да се морализира този свят? Възбуждайки в него пряко, съзнателно и укрепвайки в умовете и сърцата му единствената, всепоглъщаща страст на всенародното и общочовешко освобождение. Такава е новата и единствена “религия”, с чиято сила могат да се раздвижат душите и да се създаде спасителната колективна сила. Такова трябва да бъде от днес единственото съдържание на нашата пропаганда.

2.

Най-близката цел на пропагандата ни е изграждането на тайна революционна организация, която трябва в едно и също време да създаде спомагателна сила за народа и да се превърне в практическа школа за нравствено възпитание за всички свои членове.

Преди всичко нека определим по-точно целта, значението и назначението на тази организация. В моята система, както вече отбелязах няколко пъти, тя няма да образува революционната армия, ние ще имаме една-единствена такава армия – народа. Организацията трябва да бъде само неин щаб, организатор не на своята, а на народната сила, посредник между народния инстинкт и революционната мисъл. А последната е революционна, истинна, жива и действителна, само доколкото изразява и формира народните инстинкти, изработени от историята. Да се стремим да наложим на народа своята мисъл, чужда на неговия исторически опит и инстинкт, означава да искаме поробването му от една нова държава. Затова, една организация, желаеща искрено неговото освобождение, трябва да приеме програма, която би била най-пълен израз на народните стремежи. Трябва да не му натрапва никакви нови постановки, порядки и форми на живот, да не обуздава волята му и да даде широк простор на неговото самоопределение и на социал-икономическата организация, която той трябва сам да създаде отдолу нагоре. Без всяко лицемерие, организацията трябва да се проникне от мисълта, че е слуга, помощник, а съвсем не повелител на народа, и че под никакъв предлог, дори и в името на народното благо, тя не може да се разпорежда с живота и съдбата му. На нея й предстои огромната задача, не само да подготви тържеството на народната революция, посредством пропагандата и сплотяването на народните сили; не само, със силата на тази революция, да разруши до основи цялата днешна икономическа, социална и политическа система; но още на другия ден, след народната победа, да направи невъзможно установяването на каквато и да било държавна власт над народа, ако ще тя да е архи-революционна, защото всяка власт, както и да се назовава, неизбежно ще го подложи на старото робство в нова форма. Затова, нашата организация трябва да бъде достатъчно силна и жизнена, за да преживее шока от първата победа на народа, което не е от най-леките задачи; тя трябва да бъде толкова дълбоко проникната от своите принципи, че и в развихрянето на самата революция да устои на изкушенията и да не измени нито мисълта, нито характера, нито посоката. Каква трябва да е тази посока? Коя ще бъде главната цел и задача на организацията? Да помогне на народа да се самоопредели на основата на най-пълно равенство, справедливост и всестранна човешка свобода, без ни най-малко вмешателство от страна на каквато и да е, дори временна или преходна власт, т. е. без всякакво държавно посредничество.

Ние сме отявлени врагове на всяка официална власт – включително и на най-революционната, врагове на всяка публично призната диктатура, ние сме социал-революционни анархисти. Но, бидейки анархисти, ще ни попитат: с какво право искате и по какъв начин ще въздействате на народа? Отхвърляйки всяка власт, с каква власт или, по-точно, с каква сила ще ръководите народната революция?

С невидимата, от никой не призната и никому не натрапваща се със сила, колективна диктатура или сила на нашата организация, която ще бъде толкова по-могъща, колкото повече остава незрима и непризната, колкото повече е лишена от всякакви официални права и значение.

Представете си Русия в бурята на стихийната народна революция. Държавата и заедно с нея целият обществено-политически ред са сломени. Въстаналият Народ е взел всичко, от което се е нуждаел и е разгонил всички злодеи. Повече няма нито закони, нито власт. Разбунтувалият се океан е разкъсал всички бентове. Цялата тази извънредно разнородна маса на всерусийският народ, покрила необятното пространство на всерусийската империя, е започнала да живее и да действа от само себе си, а не както й е било заповядвано. Навсякъде, по-своему, е повсеместна анархия. Размирната мръсотия, която се е трупала в тоя народ със столетия в огромни количества, е изплувала на повърхността; на различни пунктове са се появили множество нови лица, смели и умни, безсъвестни и честолюбиви, които, това се подразбира, ще се стремят, всеки по-своему, да овладее народното доверие и да го насочи в своя лична полза. Тези хора ще се сблъскват, борят и унищожават едни други. Струва ни се, че е настъпила ужасна и безизходна анархия. Но представете си сред тази всенародна анархия нашата тайна организация, разсеяла своите членове на малки групи по цялото пространство на империята, здраво сплотени, въодушевени от единна мисъл и цел, прилагащи навсякъде, разбира се, съобразно обстоятелствата и действащи по единен план. Тези малки групи, които никой не познава като такива и които нямат никаква официално призната власт, но които са силни със своите идеи, мисъл и стремления, изразяващи самата същност на народните инстинкти, желания и искания, със своята ясно осъзната цел, сред тълпата от хора, борещи се без всякаква ясно определена цел и без всякакъв план, накрая, силни със своята тясна солидарност, която свързва всички нелегални групи в едно органично цяло, силни с умовете и с енергията на членовете си, и успели да създадат около себе си кръг от повече или по-малко предани хора, обзети от същите стремежи и подчинени на естественото им влияние; тези групи, не търсещи нищо за себе си, нито полза, нито почести, ни власт, ще са в състояние да ръководят народното движение, пренебрегвайки и преодолявайки всякакви разединени честолюбци и властолюбци, борещи се помежду си, като го водят към възможно най-пълното осъществяване на социално-икономическия идеал и към организирането на най-пълната народна свобода. Ето какво, аз наричам колективна диктатура или сила на тайната революционна анархистическа организация.

Тази диктатура е чиста от всякаква корист, щеславие и честолюбие, защото тя е безлична, невидима и не носи на нито едно от лицата, образували групите, нито на самите групи някакви изгоди, нито почести или официални признания. Тя не е заплаха за свободата на народа, защото е лишена от всякакъв официален характер, тя не застава като държавната власт над народа и още поради това, че първата й цел, дефинирана в нейната програма, е осъществяването на най-пълната народна свобода и справедливост. И най-после, защото въстаналият въоръжен и организиран народ, едва ли ще се церемони с който и да е, пожелал да го яхне и граби отново.

Такава диктатура не е ни най-малко противна на самоопределението на народа и на свободното му развитие, както и на неговата организация отдолу нагоре, съобразно собствените му идеи, обичаи и инстинкти, защото тя въздейства на народа изключително чрез естественото лично влияние на своите членове, които не са облечени в ни най-малката власт, разпръснати са в невидима мрежа във всички области, околии и общини и в съгласие един с друг, се стараят всеки на своето место, да насочват стихийно-революционното движение на народа към общия, отнапред договорен и твърдо определен план.

Този план за организиране на народната свобода трябва,

1-во, да бъде твърдо и ясно очертан в главните си принципи, линии и цели, за да се изключи всяка възможност за недоразумения или извращение от страна на членовете, които ще съдействат за реализацията му и

2-ро, той трябва да бъде достатъчно обширен и естествен, щото да обхване и да приеме в себе си всички неизбежни промени, които произтичат от различни обстоятелства и от всевъзможните движения, произлизащи от разнообразието на народния живот.

И така, целият въпрос, е в това – как от достъпните и известни ни елементи, да се организира такава тайна колективна диктатура или сила, която би могла:

1-во, още сега, в настояще време, да проведе широка пропаганда, стигаща действително до народа, и със силата й, а също и с организацията на самия народ, да обедини разпокъсаните му сили в една могъща стихия, способна да разгроми държавата и която –

2-ро, да се съхрани в разгара на самата революция, без да се разпадне и да промени своето направление на другия ден на народното тържество и свобода.

Такава организация и по-специално нейното основно ядро, трябва да бъде съставено от най-здравите, най-умни и по възможност знаещи, т. е. от умни хора с опит, най-страстно, непоколебимо и неизменно предани, които са се отрекли от всички свои лични интереси и са се отказали веднъж-завинаги, за цял живот – до самата си смърт, от всичко, което прелъстява хората, от всички материално-обществени удобства и наслаждения и от всичко удовлетворяващо щеславието, властолюбието и славолюбието, които са единствено и всецяло погълнати от страстта за всенародното освобождение; хора, които биха се отказали от личното си историческо значение приживе и даже от историческото име след смъртта си.

Подобно пълно себеотрицание е възможно само чрез страстта. Него не може да го произведете със съзнание за абсолютния дълг, и още по-малко посредством една система на външен контрол, оплитане и принуда. Само страстта може, без усилия, да породи в човека такова чудо и такава мощ. Откъде да се вземе, как да се всади такава страст в човека? Тя се взема от живота и се образува от съвместното въздействие на мисълта и на живота; отрицателно, като ненавистен протест против всичко съществуващо и гнетящо; положително – в съюз със съмишленици и еднакво чувстващи хора, като колективно създаване на новия идеал; при това, трябва да се отбележи, че тази страст е само тогава действена и спасителна, когато в нея, в еднаква степен, са тясно свързани и двете страни – и отрицателната, и положителната. Само с отрицателната страст, с ненавистта, нищо не може да се създаде – дори само силата, необходима за разрушението, следователно, нищо не ще бъде разрушено; само с положителната също нищо няма да се разруши, а тъй като създаването на новото е невъзможно без разрушение на старото, то и нищо няма да бъде създадено, оставайки си винаги доктринерска мечта или мечтателно доктринерство.

Дълбоката, неизкоренима и непоколебима страст, е основата на всичко. В когото я няма, и с чело от седем педи да е, най-честният човек да е, той не ще има сили да издържи до край в борбата против страшната обществено-политическа мощ, която ни съкрушава, няма да има сили да устои против всички трудности, против невъзможността, и главното, против всички разочарования, които го очакват и непременно ще го срещнат в тази неравна и ежедневна борба; човекът без страст не ще има ни сила, ни вяра, нито инициатива, няма да има смелост, а без нея е по-добре с такова дело да не се залавяме. Но едната страст не стига, тя поражда енергия, но без разумно ръководство, енергията е безплодна и нелепа. Затова, заедно със страстта е необходим още хладен, пресметлив, реалистичен и преди всичко, практичен разум, и едновременно теоретичен, придобил знания и опит, всеобхватен, но не изпускащ от погледа си най-дребните подробности, способен да разбира, да различава и да преценява качествата на хората, да схваща действителността, отношенията и условията на обществения живот във всичките им прояви и слоеве, в техния истински вид и смисъл, а не мечтателно и произволно. И накрая, е нужно конкретното познаване и на Русия, и на Европа, тяхното настоящо социално и политическо положение и настроенията на техните класи. Значи, самата страст, оставайки си основен елемент, трябва да се ръководи от разума и знанието, да престане с разгорещяването, но без да изгуби вътрешния плам и непреклонност да остане хладнокръвна и в същото време непреодолима страст. Такъв е идеалният заговорник, призван да бъде член на ядрото на тайната организация.

Ще ме попитат, откъде да се намерят такива хора, нима в Русия, пък и в Европа са много? В това е и работата, че в моята система съвсем не са нужни много, защото те няма да образуват армия, а само щаб на революцията, както казахме. Такива хора, вече са почти готови. Може би, ще се намерят десетина, а способни да станат, като тях или готвещи се за това поприще, има поне още 50, 60 човека, които първоначално са достатъчни. Вие, Нечаев, сам, въпреки всичките ви грешки и пропуски, въпреки отвратителната поредица от пошли и глупави измами, в които ви е въвлекла фалшивата йезуитска и макиавелистична система, разбира се, не от лично честолюбие, щеславие и корист, вие сам принадлежите към числото на тези редки хора. И това е единствената причина за моята привързаност и вяра във вас. Независимо от всички ваши страшни недомислия и недостатъци, аз виждам във вас умния, силен, енергичен, способен на хладни разсъждения човек, напълно отрекъл се от себе си и всецяло предан и отдал се на делото на народното освобождение. И ако вие сте това, то, без съмнение, в Русия ще се намерят поне още десет души, подобни на вас…

3.

Новата тайна организация (съюз) трябва да бъде построена върху следните основи, изложени в следните двадесет и едно взаимно приети условия за членство:

1) Пълно и цялостно приемане на програмата със съответните допълнения и обяснения, които отделните национални братства считат за необходими с оглед местните особености.

2) Равноправие на всички членове и безусловна, абсолютна солидарност между тях: един за всички и всички за един, със задължението за всяка и за всеки да помагат всекиму, да поддържат и да спасяват всеки изпаднал в беда, доколкото това е възможно да се направи, без да се подхвърля на опасност от унищожение съществуването на самата организация.

3) Абсолютна искреност между членовете. Отхвърляне на всеки йезуитизъм в отношенията им, на всяко подло недоверие, коварен контрол, шпиониране и доносничество, отсъствие и строга забрана на всякакви приказки зад гърба. Когато един член има да каже нещо против друг член, той е длъжен да го направи на общото събрание, в негово присъствие. Общият братски контрол на всички над всеки, който не е дребнав, и главно, не е злостен, трябва да има нравствено възпитателен характер, да е морална опора за всеки член и основание за взаимното братско доверие, върху което се изгражда цялата вътрешна, а след това и външна сила на организацията.

4) От нея се изключват всички страхливци, щеславни честолюбци или хора със слаби нерви. Без да го знаят, те могат да послужат, като оръдие на организацията, но в никакъв случай не трябва да бъдат в нейното ядро.

5) Встъпвайки в организацията, всеки член обрича себе си завинаги на обществена неизвестност и незначителност. Цялата негова енергия и ум й принадлежат и те трябва да бъдат устремени не към създаване на лична значимост, а на колективната сила на съюза. Всеки трябва да е убеден, че личното обаяние е безсилно и безплодно и че само колективната сила може да повали общия враг и да постигне общата положителна цел, затова личните страсти във всеки член, трябва да се заменят постепенно от колективната страст.

6) Личният разум на всеки се влива, като река в морето, в колективния разум, на чиито решения всички членове се подчиняват безусловно.

7) Всички членове са равноправни, познават всички свои другари и заедно с тях обсъждат и решават всички съществени въпроси, отнасящи се до програмата на съюза, както и до общия ход на работите. Решението на общото събрание е абсолютен закон.

8) Всеки член има право да знае всичко. Но празното любопитство се изключва от организацията, както и безцелните разговори за делата и целите на тайната организация. Знаейки общата програма и направление на работите, нито един член не разпитва, не се старае да узнае подробности, които не са нужни за по-доброто изпълнение на тази част от работата, която му е възложена, и без практическа нужда не говори с нито един от другарите за това, което му е възложено да направи.

9) Организацията избира от своята среда изпълнителен Комитет от трима или пет члена, който на основа на програмата и общия план за действие, приети с решение на цялата организация, е длъжен да работи за създаване на разклонения на съюза и да ръководи неговата дейност във всички области на империята.

10) Този Комитет се избира за неопределен срок. Ако организацията – ще я наричам Народно братство, е доволна от дейността на комитета, то го оставя да продължи работата си. Всеки член на Народното братство и всяка областна група са длъжни да се подчиняват на комитета, с изключение на случаите, когато неговите предписания противоречат на общата програма или на основните правила, или на общия революционен план за действия, които са известни на всички, защото всички братя са участвали в тяхното обсъждане и приемане.

11) В последния случай членовете и групите са длъжни да преустановят изпълнението на комитетските предписания и да призоват комитета на съд пред общото събрание на Народното братство. Ако то е недоволно от комитета, винаги може да го замени с друг комитет.

12) Всеки член, както и всяка група, могат да бъдат съдени от общото събрание на Народното братство.

13) Тъй като всеки брат знае всичко, дори личния състав на Комитета, то приемането на нов член трябва да бъде съпровождано с най-голяма осторожност, проучвания и прегради, защото един лош избор може да погуби всичко. Нито един нов брат, не може да бъде приет без съгласието на всички братя или поне на ? от членовете на Народното братство.

14) Комитетът разпределя членовете на братството по области и съставя от тях областни групи. Вследствие недостатъчен брой членове, групата може да се състои от един брат.

15) На групата се възлага задължението да образува 2-рата степен на съюза – областното братство, основано върху същата програма, със същите правила и революционен план.

16) Всички членове на областното братство се знаят един друг, но не знаят за съществуването на Народното братство. Известно им е само, че съществува централен комитет, който им предава своите предписания за изпълнение чрез областния комитет.

17) Областният комитет се състои, по възможност, само от народни братя или поне от един брат, назначаван и сменяван от ЦК. В такъв случай този брат, със съгласието на ЦК, присъединява към себе си още двама най-добри членове от областното братство и заедно с тях съставя областен комитет, вече не на равни начала, защото само народният брат има връзка с ЦК, чиито предписания той предава на своите другари от областния комитет.

18) Народният брат или народните братя, намиращи се в областта, се грижат за подбора на хора от областното братство, които са способни и достойни да бъдат приети в Народното братство, и чрез ЦК ги представя на общото събрание на Народното братство.

19) Всеки областен комитет създава околийски комитети чрез членовете на областното братство, които са назначаеми и сменяеми от самия комитет.

20) Околийските комитети могат, ако това се налага, да основат в съгласие с областния комитет 3-та степен на организацията – околийските братства, с програма и регламент, приближаващи се максимално до общата програма и до регламента на Народното братство. Те не влизат в сила, докато не са обсъждани и приети от общото събрание на областното братство и не са получили утвърждаване от областния комитет.

21) Йезуитският контрол, системата на полицейски оплитания и лъжи се изключват решително от всичките три степени на тайната организация, както от околийското и от областното, така и от Народното братство. Силата на цялата организация, както и нравствеността, верността, енергията и предаността на всеки член се основават изключително и всецяло върху взаимната искреност, истинност, доверие и открития братски контрол на всички над всеки.

Такива са главните линии в плана на тайната революционна организация, така, както аз я виждам. Разбира се, този план трябва да бъде развит, допълнен, понякога видоизменян, съобразно обстоятелствата и характера на средата, в която го прилагаме и дефиниран много по-ясно. Но същността му трябва да се съхрани, ако искаме да създадем действителна колективна сила, способна да служи на делото на народното освобождение, а не на новите властници и експлоататори на народа.

Системата на впримчване и на йезуитски лъжи са напълно изключени от този план, като вредни, разлагащи и развращаващи принципи и средства. Но, също се изключват и парламентарното дърдорене, щеславието и суетността и се съхранява строгата дисциплина на всички членове в отношенията им с комитетите и на всички локални комитети в отношенията им с ЦК. Съдът и контролът на членовете принадлежат на братствата, а не на комитетите. Но цялата изпълнителна власт е в ръцете на комитетите. Съдът над тях, без да се изключва и ЦК, принадлежи само на общото събрание на Народното братство.

Според моя план, Народното братство никога няма да наброява повече от 50 – 70 членове. Първоначално, то може да се състои от 10 души, даже и от по-малко, като състава му се разширява постепенно, приемайки в средата си един след друг следващите членове, подлагайки предварително всеки на най-строго и щателно проучване и изпитание. Приемането изисква единодушното съгласие на всички членове на Народното братство или на не по-малко от 3/4 членове на братството. Не може да не се намерят в продължение на 2 – 3 години 30 или 40 души, способни да бъдат народни братя.

И така, нека си представим нашето Народно братство, състоящо се от 40, най-много 70 членове за цяла Русия. След това, с още няколкостотин членове от 2-ра степен на организацията – областни братя, покриваме с могъща мрежа цялата Империя. Нашият щаб е създаден, и, както казахме, в него заедно с най-строгата осторожност и с изключване на всяко бръщолевене, щеславие и парламентарно празнословие, се изработват истинността, искреността, взаимното доверие и действителната солидарност, като общоморализиращи и обединяващи елементи.

Организацията образува единна и трайно свързана мрежа, чиято дейност се координира от ЦК в своята непрестанна подземна борба против правителството и другите враждебни ней или даже само действащи вън от нея сили. А където се води война, там по неволя се появява необходимостта от насилие, от хитрости и от измами. Организация, която е близка по цели с нашия съюз, трябва да се слее с нас или да му се подчини, без нейно знание и с отстраняване на най-вредните й личности; а съществуванието на противни нам и положително вредни “органи” и институции трябва да бъде прекратено, а правителството – унищожено.

Всичко това, не може да бъде постигнато само с пропагандиране на истината – необходими са хитрост, дипломация, измама. Тук е мястото на йезуитизма и дори на проникването в стана на враговете и оплитането им; последното е необходимо и великолепно средство за деморализиране и унищожение на врага; но то никак не е подходящо за спечелване и привличане към нас на нови приятели.

И така, в основата на цялата ни дейност трябва да стои този прост закон: истина, честност, доверие между всички братя и в отношенията ни с всеки човек, който е способен да бъде или който бихме желали да превърнем в наш брат; и лъжа, хитрост, оплитане, а при необходимост и насилие – по отношение на враговете. По този начин, ние ще морализираме, укрепнем и ще се свържем по-тясно помежду си, като разтрогнем връзките и разрушим силите на противника.

Програма на Интернационалното братство (Михаил Бакунин, 1869 г.)

Всички доказателства сочат, че тайното „Интернационално братство“, също наричано „Таен алианс“, е официално разпуснато в началото на 1869 г. В отговор на обвиненията, направени от Генералния съвет на Интернационала, Бакунин и Гийом отричат неговото съществуване. Несъмнено е имало неформална група от привърженици на идеите на Бакунин, но като официално организация, казва Гийом, „(Интернационалното братство) съществува само теоретично в ума на Бакунин като един вид мечта, на която се наслаждава с радост…“ Но това не намалява значението на идеите, формулирани в програмата, която Бакунин пише за него.

Докато Програмата не обхваща всички теми, обсъждани в Революционния катехизис, тя съдържа по-прецизна и усъвършенствана формулировка на идеите на Бакунин за революционната стратегия; за отчуждаването на частната, църковна и държавна собственост и прехвърлянето й в колективна собственост на обединените работнически промишлени и земеделски сдружения; вярата в творческия капацитет на масите; революционното насилие и тероризма; революцията от централизирана “социалистическа” държава; и преди всичко, задачите на анархисткото авангардно движение (Интернационално братство) в социалната революция.

Сдружението на Интернационалните братя желае революция, която в същото време ще бъде универсална, социална, философска и икономическа, така че да не може да остане необърнат камък на първо място в цяла Европа, а след това и в останалата част на света, за да се промени настоящият ред на нещата, основан върху собствеността, експлоатацията, господството и принципа на авторитет, било то религиозен, метафизичен и доктринерски по буржоазен начин или дори революционен по якобински начин. Призовавайки за мир на работниците и свобода за всички, ние искаме да унищожим всички държави и всички църкви, с всичките им институции и техните религиозни, политически, финансови, юридически, полицейски, образователни, икономически и социални закони, така че всички тези милиони нещастни човешки същества, измамени, поробени, измъчвани, експлоатирани, да могат да бъдат освободени от всичките им официални и натрапчиви управници и благотворители, – както асоциации, така и отделни личности, – и най-после да дишат в пълна свобода.

Убедени в това, че индивидуалното и социално зло живее много по-малко в отделните лица, отколкото в организацията на материалните неща и в социалните условия, ние ще бъдем човечни в действията си заради справедливостта и практическите съображения и безмилостно ще унищожим това, което се изпречи на пътя ни, без застрашаване на революцията. Ние отричаме свободната воля на обществото и неговото предполагаемо право на наказание. Самата справедливост, взета в най-широкия, най-хуманния смисъл на думата, е само една идея, която не е абсолютна догма; тя поставя социалния проблем, но не го обмисля. Тя просто показва единствения възможен път към човешкото освобождение, а именно хуманизирането на обществото чрез свобода в равенството. Положително решение може да се постигне само чрез все по-рационалната организация на обществото. Това решение, което е толкова желано, нашият идеал за всички, е свобода, морал, интелигентност и благосъстояние на всеки чрез солидарността на всички: човешко братство, накратко.

Всеки човешки индивид е неволен продукт на естествената и социална среда, в която се ражда, и според влиянието на която продължава да се оформя, докато се развива. Трите големи причини за всяка човешка неморалност са: политическото, икономическо и социално неравенство; невежеството, което естествено произтича от всичко това; и необходимите последици от тях, робството.

Тъй като социалната организация е винаги и навсякъде единствената причина за престъпленията, извършени от хората, наказанието от страна на обществото на престъпници, които никога не могат да бъдат виновни, е акт на лицемерие или патентен абсурд. Теорията за вината и наказанието е последица от теологията, т.е. от обединението на абсурдността и религиозното лицемерие. Единственото право, което може да се предостави на обществото в сегашното му преходно състояние, е естественото право да убива при самозащита престъпниците, които то произвежда, но не и правото да ги съди и упреква. Това, строго погледнато, не може да бъде право, то може да бъде само естествен, болезнен, но неизбежен акт, който сам по себе си е показател и резултат от безсилието и глупостта на днешното общество. Колкото по-малко обществото го използва, толкова по-близо ще стигне до истинското освобождение. Всички революционери, потиснатите, страдащите, жертвите на съществуващата социална организация, чиито сърца са естествено изпълнени с омраза и желание за отмъщение, трябва да имат предвид, че царете, потисниците, експлоататорите от всякакъв вид са виновни като престъпниците, които излизат от масите. Подобно на тях те са злодеи, които не са виновни, тъй като те също са неволни продукти на настоящия обществен ред. Няма да е изненадващо, ако бунтовните хора избият много от тях на първо време. Това ще бъде нещастие, неизбежно като опустошенията, причинени от внезапна буря, която също толкова бързо приключва; но този естествен акт няма да бъде нито морален, нито дори полезен.

Историята ни е учила много по този въпрос. Ужасната гилотина от 1793 г., която не може да бъде упреквана, че е била напразна или несъобразителна, въпреки това не успя да унищожи френската аристокрация. Благородството наистина беше разклатено до корените си, макар и не напълно унищожено, но това не беше работата на гилотината; това е постигнато чрез конфискация на неговите имоти. Като цяло можем да кажем, че касапницата никога не е била ефективно средство за унищожаване на политическите партии; тя се оказа особено неефективна срещу привилегированите класи, тъй като властта се намира по-малко в самите хора, отколкото в обстоятелствата, създадени за привилегированите от организацията на материалните блага, т.е. институцията на държавата и нейната естествена основа, индивидуалната собственост.

Следователно, за да се осъществи успешна революция, тя е необходимо да атакува условия и материални блага; да унищожи имуществото и държавата. Тогава ще стане ненужно да се унищожават хора и да бъдат осъждани да страдат от сигурното и неизбежно противодействие, което никога не е премахвало клането и никога няма да успее да забрави във всяко общество.

Не е изненадващо, че якобинците и бланкистите, – които станаха социалисти по необходимост, а не по убеждение, които разглеждат социализма като средство, а не като цел на революцията, тъй като желаят диктатура и централизация на държавата, надявайки се, че държавата ще ги доведе непременно до възстановяване на собствеността, – мечтаят за кървава революция срещу хората, доколкото те не желаят революция срещу собствеността.  Но такава кървава революция, основана на изграждането на силно централизирана революционна държава, неизбежно ще доведе до военна диктатура и нов господар. Следователно триумфът на якобинците или бланкистите би бил смъртта на революцията.

Ние сме естествените врагове на такива революционери, – бидейки диктатори, регулатори и попечители на революцията, – които още преди да бъдат унищожени съществуващите монархически, аристократични и буржоазни държави, вече мечтаят за създаване на нови революционни държави, напълно централизирани и дори по-деспотични от държавите, които имаме сега. Тези хора са толкова свикнали с реда, създаден от властта, и чувстват толкова голям ужас от това, което им се струва, че е безредие, но е просто откровен и естествен израз на живота на хората, който дори пред доброто, благотворно безредие е създаден от революцията, която те мечтаят да задушат чрез акт на някаква власт, която ще бъде революционна само по име и ще бъде само нова реакция, тъй като отново ще осъди масите да бъдат управлявани от декрети, на подчинение, на неподвижност, на смърт; с други думи, на робство и експлоатация от нова псевдореволюционна аристокрация.

Това, което имаме предвид под революцията, е изблик на това, което днес се наричат „зли страсти“ и унищожаване на така наречения обществен ред.

Ние не се страхуваме от анархията, ние я призоваваме. Защото ние сме убедени, че анархията, т.е. неограниченото проявление на освободения живот на хората трябва да изникне от свободата, равенството, новия обществен ред и самата сила на революцията срещу реакцията. Няма съмнение, че този нов живот – народната революция – ще се организира своевременно, но ще създаде своята революционна организация отдолу нагоре, от периферията към центъра, в съответствие с принципа на свободата, а не отгоре надолу или от центъра към периферията по начина на всяка власт. Няма значение за нас дали тази власт се нарича църква, монархия, конституционна държава, буржоазна република, или дори революционна диктатура. Ненавиждаме и отхвърляме всички тях еднакво като неизменни източници на експлоатация и деспотизъм.

Революцията, както ние я разбираме, ще трябва да унищожи държавата и всички държавни институции, коренно и напълно, още от първия си ден. Естествените и необходими последствия от такова унищожаване ще бъдат:

1. банкрут на държавата;

2. преустановяване на плащанията на частните дългове поради намесата на държавата, оставяйки на всеки длъжник правото да заплати собствените си дългове, ако той желае;

3. преустановяване на плащанията на всички данъци и на вземането на всякакви контрибуции, преки или непреки;

4. разпускане на армиите, съдебната система, бюрокрацията, полицията и духовенството;

5. премахване на официалното правосъдие, прекратяване на всичко, което юридически се нарича закон, и на изпълнението на тези закони; следователно, премахване и изгаряне на всички права върху имуществото, наследствени дела, актове за продажба, безвъзмездни средства, всички съдебни дела – с една дума, цялата съдебна и гражданска бюрокрация; навсякъде и във всички неща революционният факт заменя правото, създадено и гарантирано от държавата;

6. конфискация на целия производствен капитал и на средствата за производство в полза на сдруженията на работниците, които ще трябва да ги привеждат колективно;

7. конфискация на цялото имущество, собственост на църквата и държавата, както и на ценните метали, притежавани от физически лица, в полза на федералния алианс на всички работнически сдружения, които ще съставляват общината. (В замяна на стоките, които са били конфискувани, общината ще предостави строги потребности за живота на всички, които са лишени от тях, а те по-късно ще спечелят повече от собствения си труд, ако могат и желаят.);

8. с цел осъществяване на организацията на революционната община от постоянните барикади, както и управление на съвета на революционната община чрез делегиране на един или двама представители за всяка барикада, по един на улица или област, ще бъдат осигурени представители с императивни, винаги отговорни и винаги отменяеми мандати. Организираният по този начин общински съвет ще може да избира от своите членове изпълнителни комитети, по един за всеки клон на революционната администрация на общината;

9. декларация от столицата, бунтовническа и организирана като община, в смисъл, че след като е унищожила авторитарната, контролираща държава, която е имала правото да ръководи, след като е била поробена точно както всички други населени места, тя се отказва от правото или по-скоро от всяка претенция да управлява провинциите;

10. призив към всички провинции, общини и сдружения да изоставят всичко и да последват примера на столицата: първо, да се реорганизират на революционна основа, след това да делегират представителите си, също така да им предоставят императивни, отговорни и отменяеми мандати на определено място за събрания с цел да се сформира федерация на сдружения, общини и провинции, които се бунтуват в името на същите принципи и да организират революционна сила, способна да преодолее реакцията. Няма да има изпращане на официални революционни комисари с ленти, които да украсяват гърдите им, но революционни пропагандисти ще бъдат изпращани във всички провинции и общини, особено при селяните, които не могат да бъдат развълнувани от бунтове с принципи или укази на диктатура, а само от революционния факт, т.е. от неизбежните последици във всички общини от пълното прекратяване на служебния живот на държавата. Също така премахване на националната държава в смисъл, че всяка чужда страна, провинция, община, сдружение или дори изолирано лице, които може да са се бунтували в името на същите принципи, ще бъдат приети в революционната федерация, независимо от настоящите граници на държавите, въпреки че те могат да принадлежат към различни политически или национални системи; а техните собствени провинции, общини, сдружения или лица, които защитават реакцията, ще бъдат изключени.

Никоя политическа или национална революция никога не може да триумфира, ако не се превърне в социална революция, и освен когато националната революция, именно поради радикално социалистическия си характер, който е разрушителен за държавата, се превърне в универсална революция. Тъй като революцията трябва да бъде постигната навсякъде от народа и тъй като нейното върховно ръководство винаги трябва да почива в хората, организирани в свободна федерация на земеделски и индустриални сдружения, новото революционно положение, организирано отдолу нагоре от революционните делегации, които обхващат всички революционни страни в името на същите принципи, независимо от старите граници и национални различия, ще имат за своя главна цел управлението на обществените услуги, а не управлението на народите.

Този революционен алианс изключва всякаква идея за диктатура и контролираща и директивна власт. Необходимо е обаче за създаването на този революционен алианс и за триумфа на революцията над реакцията единството на идеите и на революционното действие да установи орган сред народната анархия, който ще бъде животът и енергията на революцията. Този орган трябва да бъде тайното и универсално сдружение на Интернационалните братя.

Това сдружение произхожда от убеждението, че революциите никога не се правят от индивиди или дори от тайни общества. Те се правят сами; те са произведени от силата на обстоятелствата, движението на фактите и събитията. Получават дълга подготовка в дълбокото, инстинктивно съзнание на масите, след което избухват, често привидно предизвикани от тривиални причини. Цялото добре организирано общество може на първо място да съдейства за раждането на революцията, като разпространява сред масите идеи, които дават израз на техните инстинкти и да организира не армия на революцията – самият народ винаги трябва да бъде тази армия, – а нещо като революционен генерален щаб, съставен от всеотдайни, енергични, интелигентни личности, искрени приятели на народа преди всичко, хора, които не са нито лъжливи, нито амбициозни, а способни да служат като посредници между революционната идея и инстинктите на народа.

Не е необходимо да има голям брой от тези хора. Сто революционери, силно и искрено съюзнически, биха били достатъчни за международната организация на цяла Европа. Двеста или триста революционери ще бъдат достатъчни за организацията на най-голямата страна.

Г-жа Бакунина до Огарьов: Бедствието чука на вратата ни

9 февруари 1872, Локарно

Николай Платонович,

Бедствието чука на вратата ни. Ако не бяхме платили наема си от 317 франка вчера, нашият наемодател щеше да ни изгони. Вече бяхме принудени да напишем полица за 300 франка, за която поехме ангажимент да изплащаме на Националната банка в Локарно в края на месеца. Ако не бяхме направили това, щеше да се наложи да се изправим пред съдия-изпълнител. Николай Платонович, можете да разберете моето отчаяние, моя ужас. Не е страхът от загубата на цялото ни имущество, което ги въодушевява, но след такъв скандал не би било възможно повече да останем в Локарно. Вече изчерпах всичките си възможности и не знам какво да правя. Михаил не притежава нищо и въпреки всичко имам две деца, за които да се грижа. Николай Платонович, вие, който сте стар приятел на Михаил, направете каквото можете, за да ни спасите; спасете ни от горчивия срам на посещението от съдия-изпълнител. Моля ви, моля ви, отговорете ми бързо. Моля ви в името на всичко, което е свято за вас.

Простете непоследователността на моето писмо, но съм толкова напрегната, че вече не мога да мисля ясно. Пиша ви без знанието на Михаил, който би се противопоставил на изпращането на това писмо.

Антонина Бакунина

Федерализъм (Джеймс Гийом, 1871 г.)

Antique map of Switzerland

Старинна карта на Швейцария

Във втория брой на Solidarité, датиран от април 1871 г., Джеймс Гийом вмъква това произведение за федеративния принцип в контекста на Парижката комуна. Обърнете внимание на употребата на прудоновата концепция за „колективната сила“.

Истинският характер на революцията, която беше осъществена в Париж, беше очертан по такъв очевиден начин, че дори вие, умовете най-незапознати с политическите теории, сега можете да го възприемете ясно.

Революцията в Париж е федералистка.

Парижани искат да имат свободата да се организират, когато възнамеряват, без останалата част от Франция да се намесва в парижките дела; и в същото време от своя страна те отказват всякаква намеса в делата на департаментите, в пълнотата на общинската автономия.

Различните организации, които по този начин биха били свободно учредени, биха могли свободно да се обединяват, за да гарантират взаимно своите права и своята независимост.

Важно е да не се бърка федерализмът, както се разбира от Парижката комуна, с така наречения федерализъм, който съществува в Швейцария и Съединените американски щати.

Швейцария е просто федеративна държава и тази дума вече изразява всички различия между тези две системи. Швейцария е държава, т.е. национално единство; и в резултат на това, въпреки федеративния облик, суверенитетът се приписва на нацията в нейното общо впечатление. Кантоните, вместо да бъдат разглеждани като отделни индивидуалности и абсолютно суверенни, се предполага да бъдат само части от цялото, което се нарича швейцарска нация. Кантонът няма свободно разпореждане: той може до известна степен да управлява своите собствени дела; но той не притежава истинска автономия, неговите законодателни способности са ограничени от федералната конституция; а федералната конституция не е договор в истинския смисъл на думата; тя не е приета индивидуално от всяка от страните: тя е наложена на кантоните съгласно вота на мнозинството. Кантонът няма право да прекратява федералния договор; забранено е напускането на федерацията; забранено е дори, както виждаме в момента от случващото се в Тесин (кантон в Южна Швейцария – бел. пр.), да се стига до отделяне, за да се формират нови кантони. Най-малкото политическо и социалистическо движение, например стачката, може да докара федералните войски в кантона.

По този начин федерацията в Швейцария е само на думи. Това не е федерация, която е истинското име на швейцарската система, а това е децентрализация. Швейцария реализира близко системата, която беше установена във Франция от конституцията през 1791 г., и предлага да се възстанови Версайската асамблея, „вдъхновена от великите принципи на 1789 г.“, за да изглежда да се предаде на федералистките стремежи.

Федерализмът в смисъла, даден му от Парижката комуна, и който му беше даден преди много години от големия социалист Прудон, който първи научно очерта теорията, е преди всичко отрицание на нацията и държавата.

За федерализма няма повече нация, няма повече национално или териториално единство. Съществува само агломерация от обединени общини, агломерация, която за своя определящ принцип има само интересите на договарящите страни и следователно няма отношение към въпросите на национализма или на територията.

Също така няма повече държава, няма повече централна власт над групите и внушаване на своя авторитет на тях: има само колективната сила, произтичаща от федерацията на групите, и тази колективна сила, която действа за поддържане и гарантиране на федералния договор, – този път истински взаимно зависим договор, уговорен индивидуално от всяка от страните, – тази колективна сила, казваме ние, никога не може да стане нещо по-важно и по-висшо от федерираните групи, нещо подобно на това, което е държавата днес за обществото и общините. Централизираната и национална държава няма повече да съществува и общините ще се наслаждават на пълната си независимост, като това е истинска ан-архия, липса на централна власт.

Но нека не вярваме, че след като потиснем държавите и национализма, федерализмът ще доведе до абсолютен индивидуализъм, до изолация, до егоизъм. Не, федерализмът е социалистически и за него солидарността е неделима от свободата. Общините, докато остават абсолютно автономни, се чувстват, по силата на нещата, солидарни; и без да жертват каквото и да е от свободата си или, да го кажем по-добре, по-хубаво да гарантират свободата си, те се обединяват плътно чрез федерални договори, където определят всичко, което засяга общите им интереси: големите обществени услуги, обменът на продукти, гарантирането на индивидуалните права и взаимопомощта в случай на агресия.

Нека френският народ, събуден най-накрая от нещастието си, да отвори очите си към светлината на истината: нека през 1871 г. французите бъдат инициаторите на федералистката и социална република, както бяха през 1793 г. провъзгласители на правата на хората; и в Европа, запазена от готическата реставрация, с която Германската империя я заплашва, ще изгреят в близко бъдеще дните на свобода и равенство.

Анархия и комунизъм (Карло Кафиеро, 1880 г.)

полска работа

На конгреса, който се проведе в Париж, на Централния регион, един оратор, който се открояваше поради жестокостта си срещу анархистите, каза: „Комунизмът и анархията биха крещели, стоейки заедно.“

Друг оратор, който също говореше срещу анархистите, макар и по-малко грубо, извика, говорейки за икономическото равенство:

„Как може свободата да бъде нарушена, ако съществува равенство?“

Добре! Мисля, че и двамата оратори грешат.

Съществува абсолютно икономическо равенство без да има свобода в най-малката степен. Някои религиозни общности са живо доказателство за това, защото там съществува най-пълното равенство, както и деспотизъм. Пълно равенство, защото лидерът се облича в една и съща дреха и се храни на една и съща маса редом с останалите; той не се различава по никакъв друг начин, освен чрез правото си да командва. А поддръжниците на „народната държава“? Ако те не срещаха никакви пречки, аз съм сигурен, че в крайна сметка биха постигнали съвършено равенство, но в същото време и съвършен деспотизъм, защото, нека не забравяме, деспотизмът на сегашната държава би увеличил икономическия деспотизъм на целия капитал, който преминава през ръцете на държавата, и всичко ще бъде умножено по централизираната необходимост на тази нова държава. Ето защо ние, анархистите, приятели на свободата, предлагаме цялостна атака срещу тях.

Така, противно на казаното, ние имаме добра причина да се страхуваме за свободата, дори когато съществува равенство; въпреки че не може да има страх за равенството навсякъде, където съществува истинска свобода, тоест анархия.

Накрая, анархията и комунизма, далеч от крясъка да стоят заедно, биха крещели, ако не стоят заедно, защото тези два термина, синоними на свободата и равенството, са двете необходими и неделими условия на революцията.

Нашият идеален революционер е много обикновен, както ще видим: той е съставен, както всички наши предшественици, от тези два термина: свобода и равенство. Има само малка разлика.

Тренирани от хитруването на реакционерите от всякакъв вид и всякакви времена по отношение на свободата и равенството, ние сме мъдри да поставим до тези два термина израза на тяхната точна стойност.

По този начин поставяме до тях, до свободата и равенството, два еквивалента, чието явно значение не може да доведе до двусмислие, и казваме: „Искаме свобода, т.е. анархия, и равенство, т.е. комунизъм.“

Анархията днес е атака, война срещу всеки авторитет, всяка власт, всички държави. В бъдещите общества анархията ще бъде отбрана, предотвратяване на възстановяването на всеки авторитет, всяка власт и всяка държава: пълна и цялостна свобода на човека, който, свободен и тласкан от своите нужди, от своите вкусове и харесвания, се комбинира с другите хора в групи или съдружие; свободно развитие на съдружието, което се федерира с другите в общината или квартала; свободно развитие на общините, които се федерират в област – и така нататък: областите в нация, нациите в човечество.

Комунизмът, въпросът, който ни ангажира най-конкретно днес, е втората точка на нашия идеален революционер.

Комунизмът днес също е атака; той не е унищожаване на авторитета, а взимането от името на човечеството на цялото богатство, което съществува на планетата. В обществото на бъдещия комунизъм ще има наслада от цялото съществуващо богатство, изпитвана от всички хора и съгласно принципа: от всеки според способностите му към всеки според нуждите му, т.е. от всеки към всеки съгласно неговата воля.

Необходимо е да отбележим – и това отговаря на нашите противници, авторитарните и държавните комунисти, – че вземането на притежание и ползването на цялото съществуващо богатство трябва да бъде според нас извършвано от самите хора. За хората, човечеството, които не са индивиди, способни да се възползват от богатството и да го вземат в двете си ръце, ние трябва да заключим, че е необходимо, поради тази причина, да се създаде управляваща класа на представители и агенти на общото богатство. Но ние не споделяме това мнение. Няма посредници, няма представители, които винаги ще представляват някого, освен себе си! Няма посредници на равенството, нещо повече, няма посредници на свободата! Няма ново правителство, няма нова държава, без значение дали се нарича народна или демократична, революционна или временна.

Общото богатство се разпространява по целия свят, всички права върху него принадлежат на цялото човечество, като тези, които по този начин се намират на нивото на това богатство и в състояние да го използват, ще го използват съвместно. Така хората от определена страна ще използват планетата, машините, работилниците, къщите и т.н. в страната и те ще служат на всички заедно. Части от човечеството ще упражняват тук де факто и директно своето право на част от човешкото богатство. Но ако жител на Пекин влезе в тази страна, той ще открие за себе си същите права като тези на останалите: той ще се наслаждава заедно с останалите на цялото богатство на страната, по същия начин, както е правел в Пекин.

По този начин той беше доста объркан, този оратор, който осъди анархистите като желаещи да създадат собственост, принадлежаща на корпорациите. Не би ли било прекрасно, ако бяхме унищожили държавата, за да я заменим с множество по-малки държави! Да убиеш чудовището с една глава, за да приемеш чудовището с хиляда глави!

Не, казахме го, и няма да спрем да го казваме: няма посредници, няма агенти или полезни служители, които винаги ще се превръщат в истински господари: искаме цялото богатство да бъде взето директно от самите хора и да бъде държано от техните мощни ръце, хората да решат най-добрия начин да му се наслаждават и без значение за производство или потребление.

Но хората ни питат: приложим ли е комунизмът? Бихме ли имали достатъчно продукти, за да позволим на всеки да вземе това без искане от хората на повече труд, отколкото са готови да дадат?

Отговаряме: да. Разбира се, можем да приложим този принцип: от всеки според способностите към всеки според нуждите му, защото в бъдещите общества производството ще бъде толкова голямо, така че да няма ограничено потребление или искане от хората на повече труд, отколкото са готови или способни да дадат.

Точно сега не можем дори да си представим този огромен растеж на производството, но можем да го предположим, като разгледаме причините, които ще го провокират. Тези причини могат да бъдат обобщени в три принципа:

1. Хармонията на сътрудничеството в различните отрасли на човешката активност ще замени днешната борба, която се превръща в конкуренция.

2. Мащабно внедряване на всички видове машини.

3. Значително запазване на силите на труда и суровините, улеснени от премахването на вредното или безполезно производство.

Конкуренцията, борбата, е един от фундаменталните принципи на капиталистическото производство, което има за свои девиз: Mors tua vita mea, твоята смърт е мой живот. Разрухата на един прави щастието на друг. И тази безмилостна битка се случва от нация към нация, от регион към регион, от индивид към индивид, между работници, както и между капиталисти. Това е война на ножа, борба във всякакви форми: тяло в тяло, от групи, отряди, армейски корпуси. Работникът намира работа, когато друг я е загубил; една индустрия или много индустрии просперират, когато други индустрии залязват.

Добре! Представете си, когато в обществото на бъдещето този индивидуалистичен принцип на капиталистическото производство всеки човек за себе си срещу всички останали и всеки срещу всеки ще бъде заменен от истинския принцип на човешкото общество: всички за един и един за всички – няма ли да постигнем огромни промени в резултатите от производството? Представете си колко велик ще бъде растежът на производството, когато всеки човек далеч от необходимостта да се бори срещу всички останали ще бъде подпомогнат от тях, когато ще ги има не за врагове, а за сътрудници. Ако колективната работа на десет мъже постигне резултати абсолютно невъзможни само за един човек, колко велики ще бъдат резултатите, получени от мащабното сътрудничество на всички хора, които днес работят враждебно един срещу друг?

А машините? Появата на тези мощни помощници на труда, колкото и голяма да ни се струва днес, е доста минимална в сравнение с появяването в идните общества.

Днес машината често има невежеството на капиталиста спрямо нея, но тя все по-често го интересува. Колко машини няма да се приложат, само защото не носят незабавна печалба на капиталиста?

Дали една компания за добив на въглища, например, ще тръгне към големи разноски, за да защити интересите на работниците и да изгради скъпи апарати, за да помогнат на миньорите да се спускат в шахтите? Дали общинският съвет ще въведе машина за разбиване на скали, когато тази работа дава възможността за милостиня на гладуващите? Толкова много открития, толкова много приложения на науката остават незабелязани, само защото не носят достатъчно на капиталиста!

Самият работник днес е враг на машините, и то с право, защото те са спрямо него чудовище, което идва да ги изгони от употреба, да ги лиши, да ги опозори, да ги измъчва и смаже. И колко голямо значение би имал той, напротив, в увеличаването на техния брой, когато той вече няма да бъде на служба на машините; напротив, те ще му служат, помагайки му и работейки за неговото благополучие!

И накрая, необходимо е да се вземат предвид огромните спестявания, които ще бъдат направени за трите елемента на работа: силата, инструментите и материалът, които днес са ужасно изгубени, защото се използват за производството на абсолютно безполезни неща, когато не са вредни за човечеството.

Колко работници, колко материал и колко инструменти днес се използват от армиите на сушата и морето за изграждане на кораби, крепости, оръдия и всички тези арсенали от нападателни и отбранителни оръжия! Колко от тези сили се губят, за да произвеждат луксозни обекти, които не служат на нищо друго, освен само на нуждите на суетата и корупцията!

И когато цялата тази сила, всички тези материали, всички тези инструменти се използват за индустрията, за производството на обекти, които самите ще служат за производство, какъв удивителен ръст в производството ще видим да се появи!

Да, комунизмът е приложим! Разбира се, можем да позволим на всеки да взима според своята воля, тъй като ще има достатъчно за всички. Вече няма да искаме повече работа, отколкото всеки е готов да даде, защото винаги ще има достатъчно продукти за утре.

И благодарение на това изобилие, работата ще загуби ужасяващия характер на поробването, като й остави само очарованието на морална и физическа нужда, като тази на ученето, на живота с природата.

Това не е просто да се каже, че комунизмът е възможен; можем да потвърдим, че е необходим. Не само можем да бъдем комунисти; трябва да сме комунисти, или пък да рискуваме да пропуснем момента на революцията.

Всъщност след колективизацията на инструментите и суровините, ако запазим индивидуалното присвояване на продукти на труда, ще се окажем принудени да спестяваме пари, впоследствие натрупване на по-голямо или по-малко богатство, според повече или по-малко заслуги, или по-скоро според уменията на отделните лица. По този начин равенството би изчезнало, защото тези, които са успели да натрупат повече богатство, вече биха били повишени над нивото на останалите. Вече не би останала и една крачка пред контрареволюцията, която да установи правото на наследство. И всъщност чух известен социалист, така наречен революционер, който подкрепяше индивидуалното приписване на продуктите, завършвайки с думите, че не вижда никакви недостатъци от обществото, което приема предаването на тези продукти чрез наследство: това според него едва ли ще има някакви последствия. За тези от нас, които добре знаят резултатите по отношение на общество с натрупване на богатство и предаването им по наследство, не може да има съмнение по този въпрос.

Но индивидуалното приписване на продуктите би възстановило не само неравенството между хората, но и неравенството между различните форми на труда. Почти веднага бихме забелязали повторното появяване на „чистата“ и „мръсна“ работа, „благородната“ и „ужасната“ работа: първата ще бъде вършена от богатите, а втората ще бъде приписвана на бедните. Така вече не би имало призвание и склонност, които да карат човека да се посвети на един вид дейност, а не на друга: би било личен интерес, надежда да се получи повече в определена професия. По този начин мързелът и усърдието, заслугите и липсата на такива, доброто и злото, порокът и добродетелта и следователно „наградата“ от една страна и „наказанието“ от друга, законът, съдията, оръженосецът, затворът, винаги ще се появяват отново.

Има социалисти, които се придържат към подкрепата на идеята за индивидуално приписване на продуктите на труда, аргументирайки чувството за справедливост.

Странна илюзия! С колективната работа, която ни налага необходимостта от мащабно производство и мащабно внедряване на машини, с тази все по-нарастваща тенденция на съвременната работа да служи на работата на предходните поколения – как ще можем да определим кои части от продукта на кого принадлежат? Абсолютно невъзможно е и нашите противници сами знаят това толкова добре, че в крайна сметка казват: „Е, ще използваме като основа за разпределението часовете, прекарани в работа“, но в същото време те сами признават, че това би било несправедливо, защото три часа работа от Пиер може да произведе толкова, колкото пет часа работа от Паул.

В старите дни се наричахме „колективисти“, защото това беше думата, която ни отличаваше от индивидуалистите и от авторитарните комунисти; но в края на краищата всички бяхме просто антиавторитарни комунисти и като се наричахме „колективисти“, мислехме, че изразяваме с това име идеята си, че всичко трябва да бъде обединено без да се прави разлика между инструментите и материалите за работа и продуктите на колективната работа. Но един ден видяхме нова сянка около социалистите, възраждайки грешките от миналото, възхищавайки се от философстването си, разграничавайки се от този въпрос, завършвайки като се имат за апостоли на следната теза:

„Съществува“, казват те, „стойност на използването и стойност на производството. Стойността на използването е тази, която използваме, за да задоволим личните си нужди: къщата, в която живеем, храната, която консумираме, дрехите, книгите и т.н., докато стойността на производството е тази, която използваме, за да произвеждаме: работилницата, хангарите, краварника, складовете за стоки, машините и инструментите за всякакъв вид работа, слънцето, суровините и др. Първата, която служи за задоволяване на нуждите на индивида“, казват те, „трябва да бъде приписана на индивида, докато втората, която помага на всеки да произвежда, трябва да бъде общо притежавана.“

Това е новооткрита или по-скоро обновена икономическа теория.

Но питам ви, вие, които давате удобното заглавие „стойност на производството“ на въглерода, който поддържа машините, на маслото, което служи за тяхното омасляване, на маслото, което озарява тяхната работа – защо отхвърляте това заглавие за хляба, за месото, което ям, за олиото, с което подправям салатата си, за газта, която осветява работата ми и за всички пособия на живота и работата на най-перфектния от всички машини, бащата на всички машини: човекът?

Вие класифицирате като стойност на производството поляната и конюшнята, които служат за убежище на кравите и конете, а изключвате къщите и градините, които служат на най-благородното от всички животни: човекът?

Къде е вашата логика?

Освен това вие, които представяте себе си за апостоли на тази теория, добре знаете, че това разграничение не съществува в действителност и че ако е трудно да го опишем днес, то ще изчезне напълно в деня, в който всички ние сме производители и потребители.

Ние не виждаме тази теория, че може да даде нова сила на поддръжниците на индивидуалните функции на продуктите на труда. Тази теория е постигнала само един резултат: разобличаване на играта на тези няколко социалисти, които биха искали да ограничат обхвата на революционната мисъл; тя ни отвори очите и ни показа необходимостта да кажем направо, че сме комунисти.

Накрая, нека се обърнем към единственото сериозно възражение, което противниците ни имат срещу комунизма.

Всички сме съгласни, че непременно се движим към комунизма, но отбелязваме, че в началото продуктите няма да бъдат достатъчно изобилни; ще е необходимо да се установят дажби и да се разделят ресурсите и че най-добрата част от продуктите на труда ще се основава на количеството работа, което всеки човек е извършил.

На това ние отговаряме, че в едно бъдещо общество, дори когато сме задължени да разпределяме с дажби ресурсите, трябва да останем комунисти: това означава, че разпределянето на дажбите трябва да се извършва не според заслугите, а според нуждите.

Вземете семейството, този малък модел на комунизма (на авторитарния комунизъм повече от анархисткия и е вярно, че освен в нашия пример не променя нищо).

В семейството нека да предположим, че бащата ежедневно донася сто цента, най-големият син три франка, по-малкото момче четиридесет цента, а най-малкото само пет цента на ден. Всеки носи тези пари на майката, която прибира парите и ги храни. Всеки печели различна сума, но на вечеря всеки си поднася каквото му харесва според апетита; няма разпределяне на дажбата. Но идват лоши дни и разорението принуждава майката да не разчита повече на апетита и вкуса на всеки при разпределянето на вечерята.

Необходимо е да се разпределят дажби, било то по инициатива на майката или според мълчаливото съгласие на цялата маса, като порциите се намаляват. Но вижте, това споделяне не се случва според доходите, защото най-малките деца получават най-щедри порции, а най-хубавото парче месо е запазено за възрастната жена, която въобще не печели нищо. Дори по време на недостига на храна, семейството работи на принципа на разпределение според нуждите. Може ли да е иначе в човешкото семейство на бъдещето?

Очевидно е, че ще има още какво да се каже по този въпрос, ако не говорех пред анархисти.

Не можем да бъдем анархисти без да бъдем комунисти. Всъщност и най-дребната идея за ограничаване вече посява семената на авторитаризма. Той не може да се осъществи без незабавното създаване на закон, съдия, полицай. Ние трябва да бъдем комунисти, защото в комунизма ще осъзнаем истинското равенство. Трябва да сме комунисти, защото хората, които не разбират колективистката софистика, разбират комунизма перфектно, както вече отбелязаха нашите приятели Реклю и Кропоткин. Трябва да сме комунисти, защото сме анархисти, защото анархията и комунизма са двете условия, необходими за революцията.

Сент Имие – Конгресът на Антиавторитарния Интернационал

сент имие

Мястото на основаване на Антиавторитарния Интернационал: Hôtel de la maison de Ville в Сент Имие (днес: Hôtel Central).

След изгонването на анархистите от Конгреса на Международната асоциация на работниците (Хага, 2-7 септември 1872 г.), Михаил Бакунин, Джеймс Гийом и членовете на различните анархистки федерации и секции се срещат в село Сент Имие (Швейцарска Юра) и приемат някои резолюции на това, което ще бъде известно като Конгрес на Антиавторитарния Интернационал.

ПЪРВА РЕЗОЛЮЦИЯ
Позиция на заседанието на федерациите на Конгреса в Сент Имие във връзка с резолюциите на Хагския конгрес и Генералния съвет

Взима се предвид, че автономията и независимостта на работническите федерации и секции са първото условие за освобождението на работниците. Тогава цялата законодателна и нормативна власт, дадена на Конгреса, би била явно отричане на тази автономия и свобода:

Конгресът отрича по принцип законодателната власт на всички конгреси, независимо дали те са общи или регионални, и не признава никаква друга мисия освен представянето на стремежите, нуждите и идеите на пролетариата от различните населени места или страни, за да може тяхната хармонизация и обединение да се реализират колкото е възможно повече. Въпреки това, в никакъв случай не трябва да бъде позволено мнозинство във всеки конгрес да налага своите резолюции по отношение на малцинството.

Освен това се взима предвид, че създаването на Генерален съвет в Международната асоциация на работниците е, по своя характер и неизбежност, вероятност да се стигне до постоянно нарушаване на тази свобода, която трябва да бъде основата на нашата голяма Асоциация;
Има се предвид, че актовете на лондонския Генерален съвет, които сега са разтрогнати, през последните три години, са видимо доказателство за недостатъците, присъщи на тази институция;
Че за да увеличи силата си, първоначално много ограничена, той прибегна до най-отвратителните интриги, лъжи, клевети, опитвайки се да омаловажи репутацията на всички, които се осмеляват да му се противопоставят;
За да постигне окончателното изпълнение на своите възгледи, той отдавна подготви Хагския конгрес, в който мнозинството, организирано нарочно, нямаше друга цел освен установяването в рамките на Международната асоциация на влияние на авторитарната партия; и че за да постигне тази цел, той не се поколеба да стъпче всякакъв вид благоприличие и справедливост.

Този Конгрес не може да бъде израз на пролетариата от страните, които бяха представени там; Конгресът на делегатите от Испанската, Италианската, Юрската, Американската и Френската федерации, събиращи се в Сент Имие, обявява, че той напълно отхвърля резолюциите на Хагския конгрес и не признава по никакъв начин властта на Генералния съвет, избран от Конгреса. С цел да защитят своите федерации от правителствените претенции на Генералния съвет, освен спасяването и по-нататъшното укрепване на единството на Международната асоциация, делегатите създадоха основите на проект за солидарен пакт между тези федерации.

ВТОРА РЕЗОЛЮЦИЯ
Пакт за приятелство, солидарност и взаимна защита между свободните федерации

Взима се предвид, че голямото единство на Международната асоциация не се основава на изкуствената и винаги злонамерена организация на всяка централизирана власт, а, от една страна, на истинската общност на интересите и стремежите на пролетариата във всяка страна и, от друга страна, на спонтанното и абсолютно свободно обединение на федерациите и свободните секции от всички страни;

Взимайки това предвид, че в рамките на Международната асоциация има тенденция, открито проявена на Хагския конгрес от авторитарната партия, която е немският комунизъм, да се замени нейният контрол и властта на нейните лидери със свободно развитие и спонтанна и свободна организация на пролетариата;
Взима се предвид, че мнозинството от делегатите на Хагския конгрес цинично се е отказало от всички принципи на Международната асоциация, само за да следва амбициозните цели на тази партия и нейните лидери; и че новият Генерален съвет, избран от този Конгрес и осигурен с още по-големи правомощия от онези, които е получил на Лондонската конференция, заплашва да унищожи единството на Международната асоциация чрез своите атаки срещу свободата;

Делегатите на Испанската, Италианската, Юрската, Френската и Американската федерации и секции, срещайки се на този Конгрес решиха от името на тези федерации и секции, и при условие за неговото окончателно приемане и утвърждаване, да направят пакт за приятелство, солидарност и взаимна защита, както следва:
Испанската, Италианската, Френската, Юрската и Американската федерации и секции, както и всички онези, които биха искали да станат членове на този алианс, ще имат сред тях редовна и пряка комуникация и кореспонденция, напълно независими от какъвто и да е правителствен контрол;

Когато една от тези федерации или секции е подложена на атака по отношение на свободата, било то от мнозинството на Генералния съвет, от правителството или Генералния съвет, избран от мнозинството, всички други федерации и секции ще се обявят напълно в съгласие с тази федерация.
Федерациите и секциите гласно заявяват, че създаването на този пакт има за своя основна цел здравето на това голямо единство на Международната асоциация, което е застрашено от амбицията на авторитарната партия.

ТРЕТА РЕЗОЛЮЦИЯ
Естество на политическото действие на пролетариата
Взима се предвид:

Че стремежът към налагането на една линия на поведение или единна политическа програма на пролетариата като единствения път, която може да доведе до неговото социално освобождение, е абсурдна и реакционна форма на самонадеяност.
Че никой няма право да лишава автономните федерации и секции от тяхното неоспоримо право да решават сами за себе си и да следват линията на политическо поведение, която смятат за най-добра, и че всеки подобен опит неизбежно ще доведе до най-отвратителния догматизъм;

Че стремежите на пролетариата не могат да имат друга цел освен установяването на абсолютно свободна икономическа организация и федерация, основани на труда и равенството на всички и абсолютно независими от всички политически правителства, и че тази организация и тази федерация могат да бъдат само резултат от спонтанното действие на самия пролетариат, на търговските и професионални органи и на автономните общини;

Счита се, че нито една политическа организация не може да бъде друга, освен организация на господство с цел печалба на една класа и в ущърб на масите, и че пролетариатът, ако пожелае да вземе властта, сам би станал управляваща, експлоататорска класа;
Конгресът, събран в Сент Имие, заявява:
1. Че унищожаването на цялата политическа власт е първото задължение на пролетариата.
2. Че всяка организация със самозван временен и революционен авторитет с цел да гарантира, че такова унищожение може да бъде нищо друго, освен една измама, би била толкова опасна за пролетариата, колкото всяко съществуващо сега правителство;
3. Че, избягвайки всички компромиси в постигането на социалната революция, пролетариите от всяка страна трябва да установят солидарност на революционното действие отвъд всяко буржоазно политиканство.

ЧЕТВЪРТА РЕЗОЛЮЦИЯ
Организация на работническата съпротива – статистика

Свободата и трудът са в основата на морала, силата, живота и богатството на бъдещето. Но, ако не се организира свободно, трудът става потискащ и непродуктивен що се отнася до работника; и това е причината, поради която организацията на труда е съществената предпоставка за автентичното, пълно освобождаване на работника.

Трудът обаче не може да продължава свободно без достъп до суровините и целия капитал на обществото, и не може да бъде организиран, освен ако работникът, свободен от политическа и икономическа тирания, не придобие правото на пълно развитие на всичките си способности. Никоя държава, тоест никакво правителство отгоре надолу или ръководство на масите, основаваща се на бюрокрацията, армиите, шпионажа, духовенството, не може да създаде общество, организирано въз основа на труд и справедливост, тъй като нейната организация по своята същност е неизбежно принудена да потисне първото и да отрече второто.

Както виждаме, работникът никога няма да може да се освободи от вековното потисничество, освен ако не замени тази ненаситна, деморализираща организация със свободна федерация на всички групи производители на основата на солидарността и равенството.

Всъщност на няколко места вече бяха направени опити да се организира трудът по такъв начин, че да се подобрят условията на пролетариата, но най-малкото подобрение скоро беше погълнато от привилегированата класа, която завинаги се опитва, без ограничения или лимити, да използва работническата класа. Обаче, такива са предимствата, които предлага тази организация, така че, дори при настоящите обстоятелства, хората не биха знаели как да се справят без нея. Все по-често тя интегрира пролетариата в общност от интереси, обучава го в колективен живот и го подготвя за върховната борба. Освен това, тъй като свободната и спонтанна организация на труда е това, което трябва да замени привилегията и авторитета на държавата, след като веднъж бъде въведена, тя ще осигури постоянна гаранция за поддържането на икономическия организъм над политическия орган.

Следователно, като оставим детайлите на позитивната организация да бъдат разработени от социалната революция, ние възнамеряваме да организираме и изложим ясна съпротива в широк мащаб. Считаме стачката за ценно оръжие в борбата, но нямаме илюзии за нейните икономически резултати. Ние я приемаме като продукт на антагонизма между труда и капитала, необходима последица от която е оживяване все повече и повече на работниците в пропастта, която съществува между буржоазията и пролетариата, за да се укрепи организацията на работниците и чрез обикновените икономически борби да се подготви пролетариатът за великата и последна революционна борба, която, унищожавайки всички привилегии и всички класови различия, ще даде на работника правото да се наслаждава на пълния продукт на своя труд и по този начин да развива в общността своите интелектуални, материални и морални сили.

Комисията предлага Конгресът да назначи комитет, който да представи на следващия Конгрес проект за универсална организация за съпротива и подробни статистически таблици за работата, които ще хвърлят светлина върху тази борба. Комисията препоръчва испанската организация като най-добра към този момент.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ

Конгресът предлага да изпрати копие от всички Конгресни резолюции и „Пакта за приятелство, солидарност и взаимна защита“ на всички работнически федерации по целия свят и да действа съвместно с тях по въпроси от общ интерес за всички свободни федерации.
Конгресът приканва всички федерации, които са дошли да формират този пакт за приятелство, солидарност и взаимна защита, да се консултират незабавно заедно с всички федерации или секции, които биха искали да приемат този пакт, за да определят естеството и датата на техния международен Конгрес, надявайки се, че ще го свикат не по-късно от шест месеца.

Участниците в Конгреса в Сент Имие (15 делегати)

6 делегати от италианските секции
Михаил Бакунин (1814-1876)
Карло Кафиеро (1846-1892)
Андреа Коста (1851-1910)
Ерико Малатеста (1853-1932)
Джузепе Фанели (1827-1877)
Лудовико Набруци (1846-1920)

4 делегати от испанските секции
Карлес (Карло) Алерини (1842-1877)
Рафаел Фарга-Пелисер (1844 ??-1890)
Николас Алонсо Марселау
Томас Гонзалес Мораго (??-1885)

2 делегати от френските секции
Камил Каме (1850-??)
Жан-Луи Панди (1840-1917)

2 делегати от Юрската федерация
Джеймс Гийом (1844-1916)
Адемар Швицгебел (1844-1895)

1 делегат от американските секции
Гюстав Льофрансе (1826-1901)

Из „Изповед пред цар Николай I“ (Михаил Бакунин, 1851 г.)

прага 1848

Барикада на Мостовата кула в стария град на Прага от 16 юни 1848 г.; илюстрация, базирана на описание, от Leipziger Illustrierte Zeitung

Бакунин пише своята „Изповед“, докато е заточен в Русия и по искане на царя.

В Бохемия исках решителна радикална революция, която би повалила и обърнала всичко с главата надолу, така че след нашата победа австрийското правителство не би намерило нищо на своето старо място… Исках да изгоня цялото благородство, цялото враждебно духовенство, след като конфискувам без изключение всички поземлени имоти. Исках да разпределя част от тях сред селяните без земя, за да ги подтикна към революция, и да използвам останалото като допълнителен финансов източник за революция. Исках да унищожа всички замъци, да изгоря всички папки с документи в Бохемия без изключение, включително всички административни, легални и правителствени документи, и да обявя всички залози за платени, както и всички други дългове, които не надвишават определена сума, например, хиляда или две хиляди гулдени. Накратко, планираната революция беше огромна и безпрецедентна, въпреки че беше насочена повече срещу вещи, отколкото срещу хора.

Но плановете ми не спряха тук. Исках да превърна цяла Бохемия в революционен лагер, да създам сила, способна не само да защити революцията в страната, но и да предприеме офанзива извън Бохемия.

Всички клубове, вестници и всички прояви на анархия трябваше да бъдат премахнати и всички подчинени на една диктаторска сила; младите хора и всички здрави мъже, разделени в категории според техния характер, способности и склонност, трябваше да бъдат изпратени в цялата страна, за да осигурят временна революционна и военна организация. Тайното общество, направляващо революцията, трябваше да се състои от три групи, независими и непознати една за друга: едната на гражданите, другата на младежите, а третата на селяните.

Всяко от тези общества трябваше да адаптира действията си към социалния характер на мястото, към което е предназначено. Всяко трябваше да бъде организирано на строги йерархични линии и под абсолютна дисциплина. Тези три общества трябваше да бъдат ръководени от таен централен комитет от три или най-много пет лица. В случай, че революцията беше успешна, тайните общества нямаше да бъдат ликвидирани; напротив, те трябваше да бъдат укрепени и разширени, за да заемат своето място в революционната йерархия.

Такава революция, която не се ограничава само до една националност, би привлякла не само Моравия, но … като цяло цялата прилежаща немска територия.

В Русия исках република, но каква република? Не парламентарна! Считам, че в Русия повече от всякъде другаде ще бъде необходима силна диктаторска власт, но тя ще се занимава единствено с повишаване на жизнения стандарт и образованието на селските маси; власт, свободна в посоката и духа, но без парламентарни привилегии; свободна да отпечатва книги, изразяващи идеите на народа, осветена от техните съвети, укрепена от тяхната свободна дейност и без ограничения от нищо или никого.

Проектна декларация към полския народ (Михаил Бакунин, 1861 г.)

Полски братя,

вие често сте се бунтували, за да си върнете свободата и благословената родина, предизвиквани в такава неравностойна борба от най-лошото правителство; това в Санкт Петербург. Ние, руският народ, винаги сме били твърдо убедени, че независимостта на Полша и свободата на нейните деца са неразделни от нашата собствена руска кауза и освобождението на нашата страна. Ние ненавиждаме толкова, колкото и вие, не, повече от вас, тази германска империалистична петербургска буржоазия (petersbourgeoisie), която убива Русия и Полша при предаването им на прусаците и германците; възмущаваме се от крайностите и трудностите, на които нашите нещастни войници са подложени в Полша, бидейки заслепени в своята интоксикация и винаги под командването на тези същите германци, техните началници. Идваме при вас, за да споделим вашето положение; да се борим заедно с вас в името на нашата и вашата свята свобода или да умрем с вас в опита. И ако е необходимо, ние с радост ще дадем живота си, защото умирайки, ние бихме осъзнали, че идеята за свобода никога не може да умре с нас и че скоро освободената Полша ще протегне своята братска освободителна ръка към Русия.

La Correspondance de Michel Bakounine, Lettres A. Herzen et A. Ogareff, Paris: Librairie Academique Didier, 1896.

По повод на седемнайстата годишнина от Полското въстание през 1830 г. от Михаил Бакунин

Речта на Бакунин е дадена на голям банкет в Париж по случай на първото Полско въстание. Заради речта си Бакунин е изгонен от Франция по искане на руския посланик. Значението й за неговата идеологическа кариера се подсказва от това, което той пише по-късно на Херцен и Огарьов: „От 1846 г. славянско-полската кауза стана моя idée fixe.“ La Réforme публикува речта изцяло на 14 декември 1847 г., която е изнесена на 29 ноември 1847 г. по повод на седемнайстата годишнина от Полското въстание през 1830 г.

На срещата, проведена в Париж на 29 ноември, за да отпразнува седемнайстата годишнина от полската революция, руският бежанец, М. Бакунин, изнася реч, изразяваща най-великодушен изказ, който съдържа най-новите и най-смелите възгледи за ситуацията в Русия.

По-долу се цитират най-впечатляващите пасажи от това сензационно изявление:

Господа, това наистина е тържествен момент за мен. Аз съм руснак и идвам на това голямо събрание, събрано тук, за да отпразнувам годишнината от Полската революция. Самото ви присъствие тук е нещо като предизвикателство, заплаха и проклятие, хвърлено в лицето на всички потисници на Полша. Дойдох тук, господа, вдъхновен от дълбоката любов и непоклатимо уважение към моята страна.

Знам колко непопулярна е Русия в Европа. Поляците я считат, не без основание, като една от основните причини за всичките им нещастия. Хората с независимо мнение от другите страни разглеждат много бързото развитие на нейната власт като все по-нарастваща опасност за свободата на народите…

Русия е синоним на жестоко потисничество; благодарение на отвратителната политика на нашите владетели, названието „руснак“, в официалния смисъл на думата, означава „роб и екзекутор“. (По тази тема Бакунин обръща повече внимание в първата част на речта си, не без да се позовава, в този трагичен период за поляците, на мъченичеството на Постел, Рилеев, Муравьов-Апостол, Бестужев-Рюмин, Доховски, които са обесени в Санкт Петербург 22 години по-рано, защото са „първите граждани на Русия“.)

Преди почти година (продължава Бакунин) – мисля, че беше преди клането в Галиция, полски благородник ви направи изключително предложение, в изключително красноречиво писмо, адресирано до принц Метерних, което оттогава стана известно. Без съмнение, увличайки се в омразата си към австрийците, която, между другото, беше напълно оправдана, той предложи да се подчините на царя, да му се отдадете, тялом и духом, без пречки и резерви. Той ви посъветва да направите доброволно това, което досега сте правили по принуда, и ви обеща, като компенсация, че веднага щом престанете да се представяте за роби, вашият господар, въпреки волята си, би станал ваш брат. Ваш брат, господа, чувате ли това? Император Николай, ваш брат! (Не! Не! Голяма суматоха в залата)

Потисникът, вашият най-непримирим враг, личният враг на Полша, екзекуторът на толкова много жертви (Браво! Браво!), човекът, който погуби вашата свобода, човекът, който ви преследва с безмилостна упоритост, както и с омраза и инстинкт, така и с политическа стратегия – бихте ли го приели за ваш брат? (Викове от всички посоки, Не! Не! Не!) Всеки един от вас по-скоро би видял Полша да загива, отколкото да се съгласява на такъв чудовищен съюз. (Продължително браво)

Говорителят продължава да изтъква следния аргумент от по-ранните си отбелязвания:

Да, тъй като сте врагове на император Николай, врагове на официална Русия, вие сте по естеството на нещата, дори без да го желаете, приятели на руския народ. (Ръкопляскания) В Европа има общо убеждение, знам, че ние, руснаците, сме неразделна част от нашето правителство, че сме много щастливи при режима на Николай; че той и неговата система, потисник в рамките на страната и нашественик отвъд нейните граници, са перфектният израз на нашия национален гений. Нищо подобно. Не, господа, руският народ не е щастлив. Казвам това с радост и гордост. Защото, ако щастието беше възможно за руснаците в сегашното им мрачно състояние, те биха били най-долните, най-подлите хора в света.

С развитието на идеята за революционен съюз между Полша и Русия, г-н Бакунин стига до следното заключение:

До степен, че останахме разединени, ние се парализирахме взаимно. Заедно ще бъдем всемогъщи за доброто. Нищо не може да устои на нашето общо и обединено действие. Сближаването на Русия и Полша е огромна задача, която си струва нашата пълна отдаденост. Това ще бъде еманципацията на шестдесет милиона души, освобождението на всички славянски народи, които стенат под чуждо иго. В крайна сметка това ще бъде падането, окончателният срив на деспотизма в Русия. (Ръкопляскания)