3.3. Превземания
Като тактически прийом М-19 многократно използва символичната окупация на градове и села, както и въоръженото превземане на държавни, обществени и дипломатически институции. Окупациите се различават от въоръжените превземания по това, че са бързи, смели и неочаквани действия, понякога абстрактно апелират към националните символи и винаги оставят след себе си множество прокламации и призиви, обясняващи мотивите и целите на тези операции.
Превземанията са с агресивен въоръжен характер, продължават много по-дълго и преследват ясни политически цели, които партизаните се надяват да постигнат чрез натиск върху властите.
Най-известното от превземанията, извършени от М-19, е превземането на посолството на Доминиканската република, но много преди това организацията практикува подобни нахлувания в обществени и държавни институции. В деня на своето „официално“ раждане М-19 окупира сградата на Окръжния съвет на Богота, което е придружено от устни прокламации. Тогава, през април 1978 г., е окупиран Музеят на Хорхе Елизер Гайтан, където се провежда демонстративна възпоменателна церемония и е оставен възпоменателен венец. През май същата година, в знак на солидарност с воюващия народ на Никарагуа, въоръжен отряд на М-19 окупира никарагуанското посолство. През август 1979 г. бойците на организацията окупират имението „Сан Педро Алехандрино“, мястото на смъртта на Симон Боливар. На 7 август 1982 г. е окупирана Къщата на Боливар, чиито стени са изрисувани с революционни лозунги. Както може да видите, всички тези действия имат чисто демонстративен характер и често се обръщат към историческите символи на революционната борба – фигурите на Боливар и Гайтан.
Превземането на посолството на Доминиканската република, което се превръща в най-звездния час на организацията (достатъчно е да се каже, че в близост до дипломатическата институция е разположен истински журналистически лагер – Вила Чива, – откъдето се изпращат по света ежечасно последните новини за случващото се), се състои на 27 февруари 1980 г. в 11 часа сутринта… Започва операция „Демокрация и свобода“, водена от команданте Уно, Роземберг Пабон, който нахлува в сградата начело на група въоръжени мъже и жени. Вечерта пред тълпа журналисти от името на „военно-политическа организация М-19“ той изразява исканията, отправени към правителството, чието изпълнение трябва да доведе до освобождаването на сградата и заложниците вътре.
Първото условие за спасяването на живота на повече от 50 служители на мисията е пълното отстраняване на армейските и полицейските групи от околността. Второто условие е освобождаване на всички политически затворници. Третото условие е плащането на 50 милиона долара и има ултиматум за публикуване на манифеста на партизанската група във всички национални издания. Правителството на Турбай Аяла започва дълги преговори с нашествениците.
Превземането на посолството на Доминиканската република продължава 61 дни. Чрез това действие М-19 постига не само слава, но и успява да привлече вниманието на световната общност към темата за нарушаването на правата на човека в Колумбия. Въпреки отказа да бъдат освободени политическите затворници, резултатът от операцията е положителен. Тъй като, използвайки един от въоръжените другари като свой рупор, М-19 успява да демонстрира на страната своя интерес за установяване на истинска демокрация, загрижеността си от нарастването на насилието в страната, както и възможността за излизане от тази ситуация чрез двустранен диалог.
В крайна сметка похитителите, които получават 3 милиона долара, придружени от заложниците в самолет, предоставен от правителството, отлитат за Куба, където всички служители на посолството най-накрая са освободени.
Не по-малко известна, но много по-трагична е друга акция на М-19 – превземането на Двореца на правосъдието в Богота, т.нар. операция „Антонио Нариньо за правата на човека“, извършена от група от 35 бойци под командването на Андрес Алмаралес на 6 ноември 1985 г.
Декларираната цел на акцията е публичното осъждане на президента на републиката за нарушаване на споразумението за примирие и потвърждаване готовността на организацията да продължи диалога с властите. В декларацията, която нашествениците предават на Върховния съд и Държавния съвет, по-специално се казва следното:
„Дойдохме тук като говорители на волята на родината и народа да осъдим публично правителството на президента Белисарио Бетанкур. Обвиняваме го, че е предал националното желание за мир (…), което беше потвърдено от споразумението за прекратяване на огъня и готовността за национален диалог на 24 август 1984 г.“.
Можем да кажем, че превземането на Двореца на правосъдието от М-19 е символичен акт на отхвърляне на „революционното правосъдие“ и апел към буржоазното правосъдие, акт на подаване на жалба от организацията срещу президента до Върховния съд на страната. Акт, чийто край в нощта на 7 ноември, е повече от ужасен.
Изразявайки желание за преговори, както в случая с операцията в посолството на Доминиканската република, бойците на М-19 се натъкват на упорита съпротива от страна на армията, която иска пълно унищожаване на нашествениците. Въпреки исканията за прекратяване на огъня, тъй като заложниците могат да пострадат, командирите на армейските сили, които обграждат сградата, решават да щурмуват. Резултатът е известен: повече от сто загинали, включително всички членове на въоръжената група, чийто непосредствен лидер Андрес Алмаралес е открит в сградата на 8 ноември. Намерен, разбира се, убит, със следи от жестоки изтезания, на които е подложен от специалните части, които го хващат жив.
По материали от книгата на Ginneth Esmeralda Narváez Jaimes „La Guerra Revolucionaria del M-19 (1974 – 1989)“.
Източник: nikitich-winter.blogspot.com/2013/12/m-19_19.html
Революционната борба по света 