Сейшелите: независимост, военни метежи и съветски флот

На 29 юни Сейшелските острови празнуват четиридесет години от политическата си независимост. Страната получава суверенитет през 1976 г. и съвременният руски читател свързва името й преди всичко с популярен, но скъп курорт на брега на Индийския океан. Междувременно до 1991 г. Сейшелските острови играят много важна роля в присъствието на съветския флот край бреговете на Източна Африка. Съветско-сейшелското военноморско и военно сътрудничество набира скорост, но разпадането на СССР внася свои собствени корекции в двустранните отношения и в политическия живот на Сейшелските острови.

През XVIII век френските колонизатори започват да развиват Сейшелските острови, създавайки там плантации за канела, карамфил и ванилия. Името на островите се свързва с този период от историята на островите – в чест на френския министър на финансите Моро дьо Сешел. Французите започват да внасят роби от Източна Африка на необитаемите преди това острови. През 1796 г. британците акостират на Сейшелските острови и ги окупират. През 1814 г., в съответствие с Парижкия договор, Сейшелските острови официално стават британско владение, но въпреки факта, че през следващия век и половина Сейшелските острови се превръщат в колония на Великобритания, френското културно влияние доминира на това място. Досега по-голямата част от населението на островите са потомци на френско-африкански мулати, а креолският диалект на френския остава роден за 92% от населението на Сейшелските острови. Дълго време плантационното стопанство остава в основата на икономиката на Сейшелите.

След Втората световна война британското ръководство започва постепенно да стига до идеята за необходимостта от предоставяне на независимост на африканските колонии на Великобритания, надявайки се да освободи метрополията от колосалните финансови разходи за поддържане на отвъдморските владения и многобройните войски, разположени в колониите. Започват преговори за евентуално предоставяне на независимост на Сейшелските острови. На островите обаче това предложение предизвиква смесена реакция. Младият британски адвокат Джеймс Манчъм, който ръководи Демократическата партия на Сейшелските острови, основана през 1964 г., първо се застъпва за превръщането на Сейшелските острови в автономия в рамките на Британската империя, а когато Лондон дава да се разбере, че е готов да предостави на Сейшелските острови само пълна независимост, Менчъм се застъпва за тясно сътрудничество между островите с метрополията. През 1970 г. Лондон дава разрешение за създаване на сейшелски парламент – Законодателно събрание. Джеймс Манчъм поема поста върховен секретар на колонията. През 1974 г. британските власти казват на Манчъм (на снимката), че са готови да дадат политическа независимост на Сейшелските острови в близко бъдеще. Не желаейки да дестабилизира ситуацията на островите, Лондон предоставя на Манчъм и неговата партия сериозна финансова помощ. В същото време британските власти настояват за назначаването на Франс-Албер Рене – лидер на втората по значимост партия – Народна обединена партия на Сейшелските острови, която се придържа към социалистическа ориентация, за министър на обществените работи и управлението на земята. Британците се надяват, че с помощта на това назначение ще успеят да предотвратят евентуални сблъсъци на основата на политическото съперничество между привържениците на двете партии след независимостта на Сейшелите.

Джеймс Манчъм

Примерът с провъзгласяването на политическата независимост на Сейшелските острови е толкова уникален, че значителна част от политическия и икономически елит на островите до последно се съпротивлява на придобиването на суверенитет. В крайна сметка през януари 1976 г. сейшелските и британските представителите успяват да постигнат споразумение. Великобритания обещава да плати на Сейшелските острови 10 милиона паунда през първите две години на независимост и по 1,7 милиона през следващите четири години на независимост. Основното условие за получаване на плащането е обявяването на независимостта на островите не по-късно от шест месеца след споразумението.

Франс-Албер Рене

На 29 юни 1976 г. е провъзгласена държавната независимост на Република Сейшелски острови. В същия ден Джеймс Манчъм е официално провъзгласен за президент на страната, а главният му опонент Франс-Албер Рене е назначен за министър-председател. Първото републиканско правителство е съставено от шестима представители на дясноцентристката Демократическа партия на Сейшелските острови и петима представители на социалистическата Народна обединена партия на Сейшелските острови. Вътрешната борба в ръководството на младата република обаче продължава. Франс-Албер Рене (роден 1935 г.), четиридесетгодишен адвокат и син на управител на плантация, французин по рождение, се придържа към социалистическите идеи. В младостта си, докато учи във Великобритания, той участва в дейността на Лейбъристката партия, а през 1964 г., завръщайки се на Сейшелските острови, създава Народната обединена партия на Сейшелските острови. Франс-Албер Рене поддържа тесни връзки с ръководството на съседна Танзания, което прокламира курс към изграждане на танзанийски комунизъм уджамаа (общинен комунизъм). В крайна сметка именно танзанийците помагат на Франс-Албер Рене (на снимката) да вземе властта в свои ръце.

Година след обявяването на независимостта на страната, в началото на юни 1977 г., президентът Джеймс Манчъм е на посещение в Лондон. На 5 юни 1977 г. отряд от няколко десетки въоръжени бойци от Народната обединена партия на Сейшелските острови, обучени във военни бази в Танзания, превземат държавните служби в столицата на страната Виктория. Танзанийските военни също оказват съдействие при превземането на столицата. По време на преврата загиват двама души – дежурен полицай, охраняващ единствения оръжеен склад в страната, и Франсис Рашъл – един от бойците, който по-късно е провъзгласен за национален герой и на негово име е кръстена главната улица във Виктория. На 6 юни 1977 г. министър-председателят Франс-Албер Рене се провъзгласява за президент на страната. Британските служители, работещи в апарата на бившия президент Манчъм, са изгонени от страната, а на тяхно място „франкофонът“ Рене поканва специалисти от Франция.

Джеймс Манчъм, който остава в Лондон, обвинява Съветския съюз в подготовката на преврата. Всъщност СССР няма нищо общо с преврата на Сейшелите, но по-късно наистина започва тясно сътрудничество с режима на Франс-Албер Рене. Факт е, че Съветският съюз отдавна се нуждае от военноморска база в тази част на Индийския океан и се интересува от Сейшелските острови. Но докато изцяло пробританският политик Джеймс Манчъм е на власт на Сейшелите, не може да се говори за създаване на съветска военноморска база на Сейшелите. Ситуацията се променя след идването на власт на Рене, който се нарича „социалистът на Индийския океан“. През есента на 1977 г. големият десантен кораб „50 лет шефства ВЛКСМ“ на ВМС на СССР под командването на капитан 3-ти ранг А. Маркин пристига на Сейшелските острови на посещение. Той става първият съветски военен кораб, посетил републиката. Така е демонстрирана подкрепата на Съветския съюз за Сейшелските острови. През 1978 г. Народната обединена партия на Сейшелските острови е преименувана на Народен прогресивен фронт на Сейшелите. Започва създаването на национални въоръжени сили, които са необходими при продължаващата заплаха от нов преврат. Най-активно съдействие за създаването на сейшелската армия от 300 души оказват военните съветници от съседна Танзания.

Франс-Албер Рене пристъпва към мащабни политически и икономически реформи. Първо, започва национализация на земята на плантаторите, а самите земевладелци са изгонени от страната. Второ, големите компании са национализирани и са създадени държавни корпорации. Народният прогресивен фронт на Сейшелите е обявен за единствената политическа партия в страната. Естествено, това положение на Сейшелите не удовлетворява западните страни. Освен това сваленият първи президент Джеймс Манчъм, който иска да се предотврати разпространението на марксизма в Източна Африка, развива бурна дейност в емиграция. Под ръководството на Манчъм в Лондон се основава Сейшелското движение за съпротива, което установява тесни контакти с разузнавателните служби на САЩ и ЮАР.

Войници от Въоръжени сили на Сейшелските острови

В края на април 1978 г., когато президентът на Сейшелските острови Франс-Алберт Рене е на посещение в Китай и КНДР, опонентите му правят опит за държавен преврат. За да направят това, заговорниците се обръщат за помощта към чуждестранни наемници, наети в Кения. Около двеста бойци трябва да дебаркират на Мае от старата торпедна лодка „Бонавентура“, която принадлежи на един от сътрудниците на Джеймс Манчъм. Но тайните служби на Сейшелските острови разбират за заговора, след което опозицията трябва да се откаже от плановете си. Въпреки това през 1979 г. Манчъм отново се опитва да организира преврат на Сейшелите – и отново не успява.

Междувременно на Сейшелските острови продължават социалистическите реформи. На 23 март 1979 г. е приета първата конституция на републиката, а през юни 1979 г. се провеждат президентски избори, на които Франс-Албер Рене печели 98% от гласовете. Стремейки се да си сътрудничи със Съветския съюз, Китай, Северна Корея, Танзания и други социалистически страни, Рене в същото време отлично разбира, че най-важният източник на финансови приходи е туристическият сектор, а повечето туристи са богати граждани на Съединените щати и европейските страни. Затова президентът на Сейшелските острови предпочита да не разваля напълно отношенията си със Запада, но политическите кръгове на САЩ, Великобритания и Франция все още се надяват да постигнат смяна на режима на Сейшелските острови и за това прибягват до всякакви провокации. Така през есента на 1979 г. с парите на чуждестранни бизнесмени опозицията организира бунтове в столицата на страната, основни участници в които са млади хора от заможни семейства. Ситуацията ескалира толкова много, че през ноември 1979 г. съветският голям противоподводен кораб „Маршал Ворошилов“, задълженията на командир на който се изпълняват от старши помощник капитан 3-ти ранг В. И. Флоряк, който е на път от Мапуто (Мозамбик) за остров Сокотра (Южен Йемен), получава заповед да отиде до Сейшелските острови. Съветското ръководство се надява, че присъствието на кораба на ВМС на СССР ще може да предотврати нов опит за преврат.

През 1981 г. на Сейшелските острови е осуетен друг опит за преврат – този път с помощта на чуждестранни наемници, командвани от 61-годишния Майк Хоар – бивш майор от британската армия, участник във Втората световна война, след това станал професионален наемник и воюващ в Конго, а по-късно установяващ се в ЮАР. Планът за преврата на Сейшелите е разработен от южноафриканското военно разузнаване. На 25 ноември 1981 г. полет от Свазиленд каца на сейшелското летище Пуант Ларю, превозвайки 44 наемници от ЮАР, които долитат под прикритието на ръгбисти. Те носят със себе си 75 автомата АК-47, 24 хиляди патрона, 40 ръчни гранати и 100 ракети. Към тях трябва да се присъедини десантна група от морето – още 100 наемници. На летището обаче е открито оръжие в един от наемниците, който е в нетрезво състояние. Започва престрелка, наемниците се барикадират на летището, което е заобиколено от разтревожени сейшелски войници и полиция. В крайна сметка наемниците успяват да превземат индийски „Боинг“ и да отлетя за ЮАР. На 26 ноември 400 танзанийски войници се притичат на помощ на сейшелските военни и започват да патрулират в столицата. На 28 ноември до Сейшелските острови се приближават съветски военни кораби. В същото време се приближава кораб на ВМС на Франция, която по това време, след като социалистът Франсоа Митеран идва на власт, установява отношения със Сейшелите и също изпраща свои моряци да подкрепят президента Рене. През 1982 г., 1986 г. и 1987 г. се случват опити за сваляне на президента Франс-Албер Рене, предотвратени от сейшелските сили за сигурност.

Джеймс Мишел

Противниците така и не успяват да свалят режима на Рене на Сейшелите, тъй като президентът се радва на подкрепата на по-голямата част от населението на страната. И това не е случайно – президентът Рене успява да намали огромните различия в доходите на сейшелците, да приложи програма за всеобща заетост и социално осигуряване и да постигне всеобща грамотност сред населението. Детската смъртност на Сейшелите спада до европейските нива и страната достига един от най-високите стандарти на живот според африканските стандарти. Дори когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. и Сейшелските острови губят значителна подкрепа, Франс-Албер Рене запазва властта и последователно печели изборите през 1993 г., 1998 г. и 2001 г., които стават по-свободни и в два от които дори дългогодишният му опонент Джеймс Манчъм взима участие. Едва през 2004 г. 69-годишният Франс-Албер Рене напуска поста на държавен глава. Оттогава президент на Република Сейшели е дългогодишният сътрудник на Рене и един от участниците в преврата от 1977 г., пенсионираният полковник Джеймс Мишел (на снимката), който през 1979-1992 г. е началник-щаб на въоръжените сили на страната.

През 2009 г., след почти две десетилетия на почти никакви сериозни връзки със Сейшелските острови, републиката е посетена от танкера „Адмирал Трибуц“ и придружаващите го танкер „Борис Бутома“ и спасителния влекач „МБ-99“ на ВМС на Русия. През 2011 г. руски военни кораби отново посещават Сейшелските острови. През 2015 г. редица руски медии съобщават, че руското ръководство преговаря за създаването на военноморска база на Сейшелските острови. Ако наистина бъде създадена, тогава Русия ще придобие сериозен аванпост в Индийския океан – край източния бряг на Африка, което е особено важно в контекста на борбата срещу сомалийските пирати и осигуряването на безопасността на руското корабоплаване в региона.

Автор: Илья Полонский, 2016 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.