Японските „червеноармейци“: партизанската война в Страната на изгряващото слънце

1960-те години завинаги остават в историята не само със студентските бунтове, безпрецедентна вълна от които обхваща света по това време, но и с факта, че именно в края на 1960-те левите радикални терористични организации се фокусират върху методите на градската партизанска война.

Радикално настроените студенти и маргинализираните младежи в Западна Европа и Съединените щати са вдъхновени от примера на героите от латиноамериканските бунтовнически движения – Че Гевара се превръща в истински символ на радикалната младеж във всички страни и една от западногерманските анархотерористични групи дори е наречена „Тупамарос от Западен Берлин“ (в подражание на уругвайските партизани).

Бурните шейсетте в Япония

Подемът на младежкия радикализъм не заобикаля Япония, която до края на 1960-те години заема твърдо място в системата на индустриалните капиталистически страни. Както в европейските страни, през 1968 г. в Япония вече има масово движение на новите леви, в което водеща роля играе студентската младеж от университетите в Токио. Новите леви критикуват умерената политика на просъветската комунистическа партия и се застъпват за радикализиране на политическия курс. През пролетта на 1968 г. хиляди млади хора излизат по улиците на Токио, Йокохама, Осака и много други градове в страната, за да протестират срещу войната на САЩ във Виетнам, срещу американските военни бази в Япония и срещу капиталистическата система като такава.

Водещата роля в тези събития изиграват ляворадикалните групи, докато комунистическата партия постоянно се отрича от прекалено радикалната младеж. Крайният резултат от тази позиция е окончателният разрив между просъветските комунисти и радикалните студенти. Сред последните по това време трудовете на Троцки и Маркузе вече са изключително популярни, а съветската доктрина за „мирно съвместно съществуване“ е остро критикувана.

Маоизмът излиза на преден план в японското младежко движение. Има няколко причини за това. Първо, маоистите са много по-радикални от просъветските комунисти. Второ, Китай е наблизо, воден от Мао Дзедун, който може да окаже реална помощ на начинаещите японски революционери. След като напълно скъсват със съветската линия, радикалните студенти избират своите лидери, своите идеолози и своите идоли.

След потушаването на студентските вълнения през 1968 г. се появява най-радикалното крило на най-голямата младежка лява организация „Зенгакурен“ – група студенти от Токио, водена от 26-годишния Цунео Мори. В средата на 1969 г. групата на Мори се оформя в Японска комунистическа лига – Фракция на Червената армия (Секигун-ха) и провъзгласява световната комунистическа революция за своя цел. Секигуните извършват първата си военна акция през пролетта на 1970 г., когато специалната група „Йодо-го“, състояща се от девет студенти и водена от Йошими Танака, отвлича самолет на компанията „ДжиАл“.

Повечето от радикалната младеж на Япония реагират много положително на първите терористични актове на техните съмишленици. Започват да се появяват нови организации на млади революционери. През същата 1969 г. в Йокохама е създаден Съветът за съвместна борба срещу „Договора за сигурност“ (Кейхин ампо кето), оглавяван от 27-годишната Хироко Нагата. Организацията включва 13 души, предимно студенти, ориентирани към маоизма. Групата на Нагата също прокламира курс към въоръжена партизанска война и дебютира през същата 1969 г., когато нейните активисти замерват територията на посолствата на САЩ и СССР с коктейли Молотов. По-късно левите от Йокохама извършват няколко експроприации на големи банки и оръжейни магазини.

Обединена червена армия

Хироко Нагата

В интервю за един от централните вестници Хироко Нагата формулира позицията си по следния начин: „Преди няколко години развих голям интерес към идеите на Мао и започнах да чета неговите произведения. Те бяха тези, които ме вдъхновиха за революционната борба“. Скоро дейността на маоистите от Йокохама се преплита тясно с дейността на техните сътрудници в Токио от Секигун-ха. Това се случва в късната есен на 1971 г., когато, бягайки от полицейския тормоз, активистите на двете леви организации намират убежище в отдалечения планински район на префектурите Нагано и Гума. Тук, в планинските пещери, оборудвани за убежища за партизани, двете организации се сливат в една, наречена Обединена червена армия (Ренго Секигун).

OЧA се състои от 31 участници, като средната възраст на революционните партизани варира от 16 до 28 години. Сформиран е Централният комитет на OЧA, а Цунео Мори е избран за негов председател, а Хироко Нагата и друг човек от Йокохама, Хироши Сакатучи, са избрани за негови заместници. В условия на строга секретност, когато всяка невнимателна стъпка на един от активистите може да се превърне в провал и арест на всички партизани, животът на пещерната комуна е подчинен на ясен график – забранено е излизането извън убежището без одобрението на ръководството, провеждат се ежедневни бойни тренировки и ръкопашен бой, изучават се произведения на Маркс, Мао Цзедун и Троцки. От време на време японските „червеноармейци“ извършват бойни набези до околните села, където взимат храна и необходимите лекарства.

Естествено, не всички, дори фанатичните активисти на организацията, са способни на продължителни изпитания – когато романтиката изчезва, идва осъзнаването на много мрачното ежедневие на партизаните, криещи се в пещерите. Някои от „червеноармейците“ започват да мрънкат и да клонят към мисълта, че трябва да се предадат доброволно на полицията или поне да се върнат в града. Защитата от евентуално предателство се превръща в една от най-важните задачи на организацията. Централният комитет, според изпитаната традиция, решава да прибегне до прочистване на редиците. Няколко души са обвинени в буржоазно израждане и са екзекутирани по решение на организацията. Сред убитите е и бременната Канеко. Общо 14 активисти са убити, обвинени в паника и „буржоазно израждане“.

Въпреки това през февруари 1972 г. партизанските бази все пак са разкрити от полицията. Нещата седят по следния начин. Отряд от единадесет души (всички останали от организацията след вътрешното „прочистване“) се придвижва през планинската територия, но е забелязан от местни жители, които съобщават за случващото се на полицията. „Червеноармейците“ са разделени на две групи от по шест и пет души. Първата група, която включва лидерите на ОЧА Хироко Нагата и Цунео Мори, е задържана от полицията след кратко време. Втората група от петима души успява да се измъкне от преследването и след 72-часов поход на 19 февруари 1972 г. отива към пансионите в планината Осама-Сансо. „Червеноармейците“ влизат в един от тях като взимат за заложник съпругата на управителя. Последният, който е излязъл на разходка с кучето си, се обажда в полицията. Започва обсада на пансиона, който се превръща в истинска крепост за японските радикали. Токът в пансиона е изключен, а родителите на няколко „червеноармейци“ са докарани в пансиона, но последните не разговарят с по-възрастните си роднини, а откриват огън по тях от прозорците на хотела и полицията е принудена да се откаже от идеята си.

9 дни по-късно, на 28 февруари 1972 г., започва щурм на пансиона. Полицаите пробиват дупки в стените на пансиона, през които влизат бойци от спецгрупите. „Червеноармейците“ стрелят в отговор и упорито държат отбраната. През първите два часа на операцията полицаите губят двама убити и няколко ранени, но успяват да превземат само долните етажи на пансиона. Бойците от ОЧА се закрепят на последния етаж. Полицията е принудена да използва противопожарна техника, която облива със студена вода „червеноармейците“. В 18:10 часа на 28 февруари полицията все пак успява да арестува всичките петима бойци от ОЧА и да освободи заложницата.

Паралелно с Обединената червена армия през първата половина на 1970-те години действа и организацията, наречена Въоръжен антияпонски фронт на Източна Азия. Прави впечатление, че самите японци говорят под името „антияпонски“. Като цел на организацията е прокламирана всестранната борба срещу външния и вътрешния японски империализъм. Активистите на организацията наричат ​​външен империализъм подкрепата на Япония за агресивната външна политика на САЩ в Източна и Югоизточна Азия и сътрудничеството с Тайван. Проявите на вътрешния империализъм включват японската колонизация на архипелага Рюкю и териториите на традиционното местонахождение на айните, които се разглеждат като потиснато национално малцинство.

Антияпонският фронт извършва няколко въоръжени нападения срещу офиси на мултинационални компании. Експлозия в офиса на Мицубиши на 30 август 1974 г. убива мъж, което е шок за фронтовите активисти, които не искат да убиват случайни хора. Скоро полицията успява да тръгне по следите на „фронтоваците“ и да задържи петимата му активисти. Двама са осъдени на смърт, един на доживотен затвор.

Японска червена армия

През 1972 г. от останките на Обединената червена армия е създадена Японската червена армия (Нихон секигун). Много скоро ЯЧА се възстановява от загубите и увеличава броя на своите бойци до 300-400 души, а симпатизантите и резервистите до 1500.

Начело на ЯЧА застават лидерът на новите леви Такая Шиоми и бившата танцьорка Фисако Шигенобу. Фисако Шигенобу (родена през 1945 г.) е наричана една от най-известните жени на левите терористични организации от втората половина на ХХ век.

Фисако Шигенобу

В идеен план ЯЧА е особено повлияна от крайнолевия теоретик Ота Рю, който критикува маоизма от лява позиция. Четиридесетгодишният Ота Рю (1930-2009) участва в дейността на Комунистическата партия на Япония от 1947 г., но още през 1953 г. напуска нейните редици и през 1955 г., заедно с Курода Каничи, създава Японската революционна комунистическа лига, която започва да представлява троцкисткия Четвърти интернационал в Страната на изгряващото слънце. През 1970 г. Ота Рю е осъден на смърт от своите собствени бойни другари за оттегляне от троцкистката лига. През 1971 г. Рю се опитва да вдигне въстание на японските айни, но е арестуван заедно с лидера на Айнската лига за освобождение.

Следвайки Ота Рю, като своя програмна цел ЯЧА провъзгласява световна комунистическа революция, която може да бъде осъществена само в резултат на световна революционна война (Ота Рю не изключва положителното значение на ядрения конфликт за революцията). За да осъществи световната революция, ЯЧА предвижда създаването на Червени армии в Япония, Корея, Африка и Латинска Америка, тяхното последващо обединяване в Световна червена армия, Световна революционна партия и Световен революционен фронт. В резултат на комунистическата революция на територията на целия свят трябва да се създаде комунистическа република без държави, семейства и частна собственост. Водещият теоретик на Японската червена армия Такая Шиоми подчертава, че „революциите не са резултат от масовите борби, а са резултат от въоръженото насилие“.

Характерна черта на Японската червена армия е изключителният фанатизъм на нейните активисти (националният колорит е очевиден – маоистите от ЯЧА също имат „самурайски дух“). Извършвайки терористични актове, „червеноармейците“ предпочитат да умрат с оръжие в ръцете си или да се самоубият, отколкото да попаднат в ръцете на врага. Японската червена армия се отличава благоприятно от другите леви организации с най-висока дисциплина, основана на неизбежността на вътрешното насилие срещу колебаещи се и ненадеждни активисти. Много скоро ЯЧА, изградена върху най-строгата дисциплина и идеологическа отдаденост на всички активисти, се превръща в една от най-сериозните леви радикални въоръжени организации в света.

ЯЧА установява близки отношения с палестинското националноосвободително движение, предимно с групата на Жорж Шабаш Народен фронт за освобождение на Палестина, както и със сирийското правителство и международния революционер Илич Рамирес Санчес, по прякор „Карлос Чакала“. В знак на солидарност с палестинското освободително движение, Японската червена армия обявява израелските агресори за един от основните си врагове. ЯЧА предоставя много ефективна помощ на палестинските борци за свобода – обикновено бойците на Японската червена армия извършват актове на саботаж по поръчение на палестинците.

Например, през пролетта на 1972 г. Японската червена армия провежда най-известната си операция „Голяма мишена“, по-известна като „стрелбата на летище Лод“. По искане на командването на Народния фронт за освобождение на Палестина в партизанските бази в Ливан пристигат трима бойци от Японската червена армия – Кодзо Окамото, Ракеши Окудейра и Йошуики Ясуда. В ливанските бази те преминават тримесечен курс на специално обучение, след което са изпратени в Рим, където получават оръжия (картечници чехословашко производство и съветски гранати) и на 30 май 1972 г. излитат с полет Рим-Токио с кацане на летище Лод в Израел. Точно на летището японците откриват огън с автомати по гражданите, които са там – израелци и туристи от Пуерто Рико. Загиват 26 души, а 70 са ранени. Ракеши Окудейра и Йошуики Ясуда са убити в престрелка с полицията. Кодзо Окамото е арестуван и вкаран в затвора, а по-късно разменен за израелски войници, пленени от палестинците.

Фисако Шигенобу и Кодзо Окамото

Необходимо е да се каже накратко за този човек, тъй като той е един от малкото живи бойци на ЯЧА. Кодзо Окамото е роден през 1947 г. в Япония, в доста проспериращо семейство и след като завършва училище, отива да учи в Ботаническата академия. Владеенето на арабски, иврит и английски изиграва роля във факта, че именно този млад маоист е избран от лидерите на ЯЧА да участва във военните действия в Близкия изток. От началото на 1970-те години Окамото е в Ливан, където получава обучение в тренировъчен лагер на Организацията за освобождение на Палестина. Окамото става един от тримата японски „червеноармейци“, участвали в известната стрелба на летище „Лод“.

През 1972 г. група революционери от ЯЧА, наброяваща 50 души, ръководена от принципа за създаване на „бази за подкрепа“ в други страни, напуска Япония. ЯЧА разполага със седалище в Ливан, след което координационният център на организацията е преместен в Париж. Във Франция и редица други западни страни японците започват операции по отвличането на бизнесмени с цел откуп. През 1975 г. ЯЧА премества дейността си в страните от Югоизточна Азия, предимно в Малайзия, Сингапур и Индонезия. През август 1975 г. десет революционери превземат американското посолство в Куала Лумпур (Малайзия) и освобождават заложниците едва след като петима арестувани „червеноармейци“ са освободени от затвора. Едно от най-големите действия на ЯЧА е взимането на 159 заложници на борда на пътнически самолет през септември 1977 г. в Бомбай.

След продължителни преговори революционерите разменят взетите заложници за шест милиона долара и шестима техни другари, държани в затворите в Япония. Участниците в операцията получават политическо убежище на територията на Алжир. Поради преследването от тайните служби на повечето капиталистически страни, ЯЧА е принудена да спре да функционира и да прекрати операциите от свое име. Частта от активистите на армията, напуснала Япония, се заселва отново в Ливан и Сирия, където са оборудвани бази и тренировъчни лагери. Петимата бойци, които отвличат японски самолет през 1970 г., получават политическо убежище в Северна Корея. Прекратяването на действията на ЯЧА обаче не означава прекратяване на военните действия от всички японски леви.

Радикалните групировки през осемдесетте

През 1980-те години японските революционери излизат под името Антиимпериалистически интернационални бригади. АИБ провеждат по-голямата част от японските леви бойни операции извън Япония през втората половина на 1980-те години. Например, през юни 1987 г. АИБ взривяват бомби в посолствата на САЩ и Великобритания в Рим, а през лятото на 1988 г. е взривен Клубът на американските военнослужещи в Италия, в резултат на което са убити петима окупатори. АИБ обясняват действията си като протест срещу бомбардировките на Либия от американски самолети през 1986 г. Структурата на бригадите не е добре проучена, следователно, според една гледна точка, АИБ са независима лява японска група, според друга, под името АИБ се укриват активистите на ЯЧА, които са в нелегалност.

От началото на 1990-те години на практика нищо не се чува за Японската червена армия: бойците, които остават на свобода, се крият от японските и американските специални служби в Северна Корея и Ливан и не се провеждат нови военни операции. Фактическото прекратяване на дейността на ЯЧА обаче не означава, че революционното въоръжено движение в Япония замира. Други леви организации поемат щафетата от ЯЧА. Най-голямата от тях е групировката Централно ядро (Тукаку-ха), която се отделя от Комунистическата партия на Япония през 1967 г.

Тюкаку-ха действа както като легална крайнолява партия, така и като незаконна въоръжена организация (бойното крило на Тюкаку-ха е Революционна армия Кансай). Числеността на Тюкаку-ха в своя пик достига 3500 въоръжени партизани – това е най-голямата въоръжена лява радикална организация в Япония. От средата на 1980-те години Тюкаку-ха е начело по отношение на броя на терористичните операции, извършени в страната. Характерна особеност на бойните действия на Тюкаку-ха е широкото използване на ракети за стрелба по определени обекти.

През януари 1986 г. активисти от Японската червена армия извън страната призовават Тюкаку-ха и другите японски леви да предприемат военни действия срещу императорското семейство и ръководството на страната. В края на март 1986 г. Тюкаку-ха, заедно с хора от фракцията Хадзама на Революционния работнически съвет, изстрелва ракети по императорския дворец, двореца на престолонаследника, посолството на САЩ и полицейското управление в Осака. В началото на юли 1993 г., преди срещата на Г-7 в Япония, Тюкаку-ха провежда поредица от саботажни операции: на 1 юли базата на ВВС на САЩ е обстрелвана от ракетни установки, а на 7 юли революционерите изстрелват ракети по щаба на американските военновъздушни сили в Япония и взривява бомба в Технологичния център на ООН в Осака. Наред със свалянето на монархията и установяването на социалистическа система, Тюкаку-ха прокламира като една от основните си цели изгонването на американските войски от страната.

Революционният работнически съвет (Хадзама) е втората по численост и важност японска лява въоръжена организация през 1980-те години, работеща в тясно сътрудничество с Тюкаку-ха. На 29 ноември 1985 г. Революционният работнически съвет провежда най-мащабната си операция, която съвпада със стачка на железничарите. Радикалите от Хадзама подкрепят исканията на стачкуващите работници и в уречения ден всъщност изваждат от строя японските железници: прерязани са електрически кабели, изключено е компютърно оборудване, а железопътната линия е взривена в някои райони. В операцията участват до 700 бойци на Хадзама. В резултат на координираните действия на левите движението по магистралите е спряно, има няколко големи влакови катастрофи, а правителството понася щети за милиони долари. По примера на Тюкаку-ха и Хадзама се разкрива, че левите от 1980-те – 1990-те години също внасят много нови неща в тактиката на диверсионната борба, по-специално те се обръщат към деактивирането на комуникационната система (ЯЧА не се занимава с подобни действия).

В момента ляворадикалните организации в Япония не провеждат никакви военни действия на територията на страната и практически не предприемат въоръжени боеве. Някои бивши бойци на Японската червена армия обаче са в някои азиатски и африкански държави, без намерение да се връщат в родината си. Официално разпускането на Японската червена армия е обявено от нейния лидер Фисако Шигенобу през април 2001 г., а през октомври 2001 г. американските специални служби изключват ЯЧА от броя на действащите терористични организации. Така пътят на една от най-агресивните и опасни терористични организации в света приключва.

Фисако Шигенобу

Съдбата на ключовите активисти на Японската червена армия в крайна сметка е еднаква – тези, които не загиват, рано или късно са арестувани и вкарани в японски затвори. Лидерът Фисако Шигенобу е арестувана в Осака през ноември 2000 г. и осъдена на 20 години затвор през февруари 2006 г. за поредица от нападения, отвличания и кражби на превозни средства. Харуо Вако е арестуван през февруари 1997 г. Осаму Маруока, арестуван през 1987 г. и осъден на доживотен затвор, умира в затвора. Ю Кикумумра е арестуван в Съединените щати и от 1988 до 2007 г. е в затвора. Йошими Танака получава дванадесет години затвор, а Юкико Екида – двадесет години. Куния Акаги, който сътрудничи с Ирландската републиканска армия, е арестуван след завръщането си в Япония по обвинение, че е участвал в отвличането на японски граждани от севернокорейското разузнаване.

Единственият оцелял от бойците на ЯЧА, които стрелят по цивилни на израелското летище „Лод“, е Кодзо Окамото, който приема исляма и се присъединява към палестинското националноосвободително движение. Известно време живее в Либия и Сирия. През 2000 г. получава политическо убежище в Ливан (въпреки че преди това излежава кратка присъда за фалшифициране на паспорти). Въпреки многобройните искания от Япония относно екстрадирането на Окамото на японското правосъдие, няма отговор от ливанските правоприлагащи органи. Окамото продължава да живее в Ливан, ползвайки се със статут на политически бежанец.

Между другото, Ливан и Сирия дълго време предоставят политическо убежище на бойците от Японската червена армия, като си спомнят заслугите им в националноосвободителното движение на Палестина, но през 1990-те години ливанските власти постепенно започват да изтласкват Червената армия на Япония от страната, без да искат да влошават отношенията си със световната общност. Известно е, че някои бивши членове на Японската чрвена армия бягат във Филипините. Възможно е някои от тях до края на 1990-те години да участват в обучението на бойци от филипинските бунтовнически групи с маоистка ориентация, предимно Новата народна армия на Филипините.

Що се отнася до левия теоретик Ота Рю, чиито възгледи оказват значително влияние върху мирогледа на Японската червена армия, през втората половина на 1980-те години той се отдалечава от активната дейност в рамките на комунистическото движение и преминава на позицията на радикалния екологизъм. Въпреки това в тази област Рю се отличава със значителна екстравагантност на изявленията. Той призовава за свалянето на диктатурата върху хората и освобождаването на всички живи същества, включително червеите и хлебарките. През 1990-те години именно Ота Рю става един от популяризаторите на антисемитската теория на конспирацията в Япония; той също така пише книги за вредните последици от западнизацията на японското общество и моралното превъзходство на японците над представителите на европейската цивилизация.

Автор: Илья Полонский, 2015 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.