Капитанът на достойните хора. Как Томас Санкара изгражда в Буркина Фасо справедливо общество

Страната Буркина Фасо най-често се запомня като типична африканска държава с типични африкански пороци и дори като синоним на изостаналост. Но причината за това съвсем не е по-голямата изостаналост на Буркина Фасо в сравнение с другите държави на континента, а в прекалено „африканското“ име. Междувременно Буркина Фасо е много интересна страна и преди всичко, защото преди тридесет години тук се прави опит на един от най-хуманните социални експерименти на африканския континент по създаването на справедливо общество. Тук кратковременно управлява и умира легендарният Томас Санкара, когото в Африка наричат ​​не друго, а „черният Че Гевара“.

От колонията Горна Волта до „Родината на достойните хора“

4 и 5 август са специални дни в историята на Буркина Фасо. Първо, на 5 август 1960 г. бившата френска колония Горна Волта (както преди се нарича тази западноафриканска страна) официално придобива независимост. Второ, на 4 август 1983 г. в резултат на военен преврат на власт идва Томас Санкара. Трето, на 4 август 1984 г. Горна Волта получава ново име – Буркина Фасо, под което държавата все още съществува. Може би именно управлението на Санкара е най-забележителната страница в съвременната история на тази малка западноафриканска страна.

Към момента на придобиване на държавен суверенитет (5 август 1960 г.) Горна Волта е една от най-слабо развитите икономически и културно колонии на Франция в Западна Африка. Това е типична страна в Сахел, предсахарските равнини, с всички произтичащи от това последици: сух климат, опустиняване на земята и липса на питейна вода. Освен това Горна Волта е без излаз на море – от всички страни тази държава граничи с други страни: на север – с Мали, на североизток и изток – с Нигер, на югоизток – с Бенин, на юг – с Того и Гана, на югозапад с Кот д’Ивоар.

Икономическото и стратегическото значение на Горна Волта за френската колониална империя е незначително, което също оказва влияние върху размера на средствата и силите, които Франция инвестира в развитието на тази далечна територия.

В края на XIX век Франция, колонизирайки Западна Африка, нанася военно поражение на кралство Ятенга, съществувало на тази територия, и през 1895 г. то признава френското управление. Две години по-късно държавата Фада-Гурма става протекторат на Франция. Феодалните кралства, създадени от живеещия тук народ моси, са запазени от френските колониални власти като параван за прилагане на собствената им политика. В продължение на 65 години земите, кръстени на река Горна Волта, която води началото си оттук, принадлежат на Франция.

Освобождението от колониално господство не носи нито икономически просперитет, нито политическа стабилност на Горна Волта. Първият президент на страната Морис Ямеого, бивш министър на земеделието, на вътрешните работи и министър-председател на колониалната автономия, успява да управлява шест години – от 1960 до 1966 г. Неговото президентство не е белязано с нищо забележително, освен със забраната за всички политически партии с изключение на единствената управляваща. Икономиката не се развива, народът обеднява, нараства недоволството от политиката на президента, който не бърза да превърне Горна Волта в наистина независима държава.

След това идва ерата на военните преврати. Морис Ямеого е свален от полковник (тогава – бригаден генерал) Сангуле Ламизана – създателят на въоръжените сили на независимата Горна Волта. Неговото президентство продължава много по-дълго – 14 години, от 1966 г. до 1980 година. Генералът обаче също не успява да възстанови реда в икономиката на страната. По време на неговото управление настъпват сериозни засушавания с последвала неурожайност и обедняване на земеделското население на Горна Волта. През 1980 г. началникът на военното разузнаване генерал Сайе Зербо сваля президента Ламизана. Той премахва конституцията на страната и прехвърля цялата власт на Военния съвет. Диктатурата на бившия колониален артилерист, френски парашутист и волтайския офицер обаче не продължава дълго – две години по-късно военният лекар капитан Жан-Батист Уедраого ръководи следващия преврат на волтайските офицери и сваля Зербо. Управлението на Уедраого продължава още по-малко – само година, докато на 4 август 1983 г. не е свален от собствения си премиер, капитанът на парашутистите Томас Санкара.

Капитан с китара

Томас Санкара е изключително популярен сред армията, а след това и сред по-голямата част от населението на Горна Волта. Той е роден на 21 декември 1949 г. и не принадлежи към традиционния елит на волтайското общество поради смесения си произход. Бащата на Томас Самбо Жозеф Санкара (1919-2006) е моси по националност – представител на доминиращата етническа група в страната, а майка му Маргарита Санкара произхожда от народа фулбе. Така Томас Санкара по рождение става „силми-моси” – непълноценен моси, метис. Въпреки това той успява да получи образование и да направи военна кариера. Причината за това е биографията на баща му. Самбо Жозеф Санкара е член на френските колониални сили и жандармерията и дори участва във Втората световна война.

Баща му и майка му настояват Томас да стане католически свещеник – за родителите му този път изглежда по-приемлив и уважаван, отколкото военната или полицейската служба. Въпреки това Санкара решава да тръгне по стъпките на баща си и на 19 години, през 1968 г., влиза в армията. Момчето с добро училищно образование и очевидни способности е забелязано и през 1969 г. е изпратено да учи в Мадагаскар. Там, в град Анцирабе, има офицерска школа, която Санкара завършва три години по-късно – през 1972 година. Именно по време на следването си в Мадагаскар младият волтайски войник се интересува от революционните и социалистически идеи, включително марксизма и концепциите за „африкански социализъм“, широко разпространени по това време. Връщайки се в родината си, Санкара започва да служи в елитното парашутистко подразделение. През 1974 г. участва в граничната война с Мали, а през 1976 г. на способния офицер е поверено да ръководи учебния център на волтайските специални части в град По.

Томас Санкара

Между другото, през годините на армейската служба лейтенант, а след това и капитан Санкара, е известен в армейската среда не само като човек с леви политически възгледи, но и като „напреднал“ човек, ценител на модерната култура. Той кара мотоциклет из столицата на нощния живот Уагадугу и дори свири на китара в джаз бандата Tout-à-Coup Jazz. Докато служи в парашутните части, Санкара среща няколко млади офицери, които също имат радикални възгледи и искат промени в политическия и икономическия живот на родината си. Те са Анри Зонго, Блез Компаоре и Жан-Батист Букари Лингани. Заедно с тях Санкара създава първата революционна организация – Групата на офицерите-комунисти.

Въпреки че Санкара е изключително недоволен от режима на генерал Зербо, той все пак е назначен за държавен секретар по информацията през 1981 г. Вярно, скоро той подава оставка, но военният лекар Жан-Батист Уедраого, който сваля Зербо, назначава Санкара, който по това време придобива популярност не само сред офицерите и войниците, но и в страната като цяло, за министър-председател на Горна Волта. Изглежда, че младият и революционно настроен капитан-парашутист получава отлични възможности да реализира своите социалистически стремежи, но … през 1983 г. синът на френския президент Митеран Жан-Кристоф, който служи като съветник на президента на Франция по африканските въпроси, посещава Горна Волта. Именно той плаши Уедраого с възможните последици от назначаването на „левия“ Санкара за глава на правителството на Волта. Уплашен, Уедраого, който по същество е обикновен прозападен либерал, веднага предприема действия – не само уволнява Санкара от поста министър-председател, но и арестува него и най-близките му сътрудници Анри Зонго и Букари Лингани.

Революцията на 4 август

Арестът на Санкара предизвиква брожение в армейските кръгове. Много младши офицери и войници от волтайската армия, вече недоволни от политиката на президента Уедраого, изразяват готовността си да освободят своя идол със сила и да свалят режима на Уедраого. В крайна сметка отряд от военни под командването на капитан Блез Компаоре, четвъртият, останал на свобода от Групата на офицерите-комунисти, освобождава Санкара и сваля правителството на Уедраого. На 4 август 1983 г. 34-годишният капитан Санкара идва на власт в Горна Волта и е провъзгласен за председател на Националния съвет на революцията.

От самото начало дейността на Санкара като фактически държавен глава се различава от поведението на другите африкански военни лидери, дошли на власт по подобен начин. Томас Санкара не присвоява генералски звания, не носи ордени, не вкарва ръката си в държавната хазна и не прикрепя роднини или съплеменници на ключови позиции. Още от първите дни на управлението си той дава да се разбере, че е идеалист, за когото социалната справедливост и развитието на собствената му страна са ценности от най-висок порядък. Историите за най-бедния президент са преразказвани в най-различни медии, така че едва ли има смисъл да ги цитираме тук изцяло. Достатъчно е да споменем, че Санкара, за разлика от огромното мнозинство държавни глави, изобщо не натрупва състояние. Като държавен глава той отказва президентската заплата, като я прехвърля във фонд за подпомагане на сираци, а самият той живее със скромна заплата, дължима му като капитан във въоръжените сили. Старо „Пежо“, велосипеди, три китари и хладилник със счупен фризер – всичко това е собственост на типичното „момче-китарист“ от Уагадугу, който по волята на съдбата се оказва глава на западноафриканската държава за няколко години.

Аскетизмът на Санкара и неговата непретенциозност в ежедневието не са престорени. Наистина този усмихнат африканец е безкористен човек и алтруист. Може би в течение на няколко години по време на своето революционно ръководство той допуска определени грешки и изкривявания, но за които никой никога не може да го упрекне, че се ръководи от интереси за собствената си изгода или от жажда за власт. Взискателен към себе си, Санкара изисква много от хората, заети в държавната служба.

По-специално, веднага след като идва на власт, той прехвърля всички държавни служители от Mercedes в евтиното Renault, премахва постовете на личните шофьори за всички служители. Немарливите държавни служители отиват в земеделските насаждения за няколко месеца за превъзпитание. Дори Световната банка – организация, за която само луд може да подозира, че симпатизира на идеите за социална справедливост – признава, че Санкара успява ефективно да елиминира корупцията в страната през трите си години на управление в Горна Волта. За африканската държава това е фантастичен успех, почти нелепост. Всъщност точно по това време ръководителите на съседните държави плячкосват националното богатство на страните си, организират геноцид на чуждоплеменни сънародници и купуват луксозни вили в Съединените щати и Европа.

На 4 август 1984 г., на годишнината от революцията, по инициатива на Санкара, Горна Волта получава ново име – Буркина Фасо. Тази фраза включва двата най-разпространени езика в страната – мооре (моси) и диула. На езика мооре „Буркина“ означава „Честни хора“ (или „Достойни хора“), а на езика на диула „Фасо“ – „Родина“. Така бившата френска колония, кръстена на река Волта, се превръща в Родина на достойните хора. На герба на Буркина Фасо са кръстосани мотика и автомат Калашников – символи на земеделския труд и защитата на страната. Под мотиката и автомата има надпис „Родина или смърт, ние ще победим“.

Гербът на Буркина Фасо

Санкара започва да реформира самите основи на социалната и политическата структура на обществото в Буркина Фасо. На първо място, по модела на Куба, на чийто опит Санкара се възхищава, са организирани Комитетите за защита на революцията. Изглежда, че тези комитети ще поемат върху себе си функциите не само на политическата организация на буркинския народ и по-ниските административни единици, но и на общото въоръжаване на народа.

Провеждайки революционна и социалистическа политика по своята същност, Томас Санкара в същото време не се опитва да копира сляпо външните атрибути на съветската политическа система, с която грешат много африкански лидери със „социалистическа ориентация“. Едва ли е възможно да го наречем марксист-ленинист в смисъла, в който тази дума е използвана в Съветския съюз. По-скоро младият офицер от Буркина Фасо е привърженик на оригиналната политическа концепция, адаптираща социалистическите идеали към африканските народни традиции на социална организация, към икономическите и културни условия на живот на африканския континент и конкретно – в Буркина Фасо.

Концепция за ендогенно развитие – разчитане на собствените сили

Томас Санкара е вдъхновен от концепцията за ендогенно развитие, тоест социална, икономическа, политическа и социокултурна модернизация на обществото въз основа на неговия вътрешен потенциал, собствени ресурси и исторически опит. Един от разработчиците на тази концепция е професорът-историк и философ от Буркина Фасо Жозеф Ки Зербо. В рамките на концепцията за ендогенно развитие именно на народа е отредена ролята на „създател на историята“. Хората са призвани да станат активни участници и автори на промяната. В същото време концепцията за разчитане на собствените сили не означава изолационизъм в духа на идеята на чучхе. Напротив, Санкара е готов да усвои всеки положителен опит от други общества, при условие че се адаптира към условията на живот в Буркина Фасо.

Политиката на Томас Санкар се основава на следните ключови принципи: разчитане на собствените сили; масово участие на гражданите в политическия живот; еманципация на жените и включването им в политическия процес; превръщане на държавата в инструмент за социални и икономически трансформации. Първият народен план за развитие от октомври 1984 г. до декември 1985 г. е приет с участието на жителите на всички населени места в страната, като планът е 100% финансиран с обществени средства – от 1985 г. до 1988 г. Буркина Фасо не получава финансова помощ нито от Франция, нито от Световната банка, нито от Международния валутен фонд.

Санкара остро критикува международните финансови организации и отхвърля всякаква форма на сътрудничество с тях, като правилно оценява дейността на Световната банка и МВФ на африканския континент като неоколониалистка, допринасяща за икономическото поробване и запазване на изостаналостта на суверенните държави в Африка. Между другото, Санкара се отнася изключително негативно към идеята за хуманитарна помощ от развиващите се страни, твърдейки, че последните само засилват по-нататъшната им изостаналост и ги учи на паразитното съществуване на „професионални просяци“, което е от полза за Запада, който се стреми да продължи колониалната си политика на възпрепятстване на истинското развитие на суверенните държави.

Томас Санкара вярва, че научните, технологичните и икономическите възможности на съвременното човечество позволяват значително да се улесни живота на милиардите жители на Земята в неравностойно положение, но хищническите апетити на световния финансов елит, лидерите на най-големите световни сили, пречат на истинския социален прогрес. Винсент Уатара, в статия за Томас Санкара, подчертава, че той отхвърля всяка възможност за компромис с неоколониалистките елити на Запада, включително отказ да участва във Френско-африканската среща на върха. (Уатара В. Томас Санкара: Революционно виждане на Африка. Оригинал: „Thomas Sankara: le révolutionnaire visionnaire de l’Afrique“ de Vincent Ouattara).

През годината са изпълнени 85% от задачите, включително изграждането на 250 водохранилища и сондажи на 3000 кладенеца. Решаването на проблема с водоснабдяването на селата в Буркина Фасо се превръща в една от приоритетните задачи, тъй като Буркина Фасо изпитва все повече и повече неудобства, свързани с постепенното напредване на Сахара всяка година. Опустиняването на земята е главоболие за страните от Сахел. В Буркина Фасо това е добавено към липсата на достъп до море и възможността за използване на обезсолена вода, както и пресъхването на речните корита през сухия сезон. В резултат на това селското стопанство на страната страда значително, което води до лоши реколти, глад, масово изселване на селяните от селата в градовете, последвано от образуването на голяма прослойка лумпени, заселени в градските бедняшки квартали. Ето защо националният проект „Изграждане на кладенци” заема толкова важно място в стратегията за модернизация на Санкара. Показателно е, че благодарение на усилията на санкаристкото ръководство е възможно до голяма степен да се подобри водоснабдяването на селата в Буркина Фасо и да се увеличи производителността на земеделието.

Буркина Фасо също постига значителен напредък в здравния сектор през годините на управлението на Санкара. Стартира кампанията „Битката за здраве“, с която са ваксинирани 2,5 милиона деца срещу инфекциозни болести. Томас Санкара е първият африкански лидер, който признава наличието на СПИН и необходимостта от предотвратяването му. Коефициентите на детска смъртност за няколко години от управлението на Санкара спадат от 280 деца на 1000 (най-високият в света) на 145 на 1000. Кубински лекари и доброволци парамедици оказват значителна помощ за реформирането на здравната система в Буркина Фасо.

Едновременно с това Санкара започва да реформира образователната система. Предприет е курс за изкореняване на неграмотността, която е сериозен проблем в Буркина Фасо. В съответствие с универсалната училищна програма учениците се учат на деветте национални езика, използвани от народите, живеещи в Буркина Фасо.

Търсенето на собствен път на развитие винаги е актуално за страните, които не принадлежат към западноевропейската цивилизация. За повечето от тях са наложени модернизационни модели, които напълно не отчитат цивилизационната специфика на африканския континент и поради тази причина са малко полезни за практическо прилагане в африканските държави. В същото време разчитането на вътрешните ресурси означава предпочитан отказ от външно кредитиране и доминиране на вносните стоки на вътрешния пазар. „Вносният ориз, царевица и просо са империализъм“, – казва Санкара. В резултат на целта за самозадоволяване на страната с храна, Санкара успява да модернизира значително селскостопанския сектор на Буркина Фасо за сравнително кратко време, главно чрез преразпределение на земята, подпомагане на рекултивацията и доставка на торове за селските стопанства.

Еманципацията на жените, потиснати преди и лишени от практическа възможност да участват в обществено-политическия живот на буркинското общество, също се превръща в една от приоритетните задачи на социалната революция в страната. Както в периода на сталинистката индустриализация в СССР, в лицето на решаването на проблемите на бързото икономическо развитие на Буркина Фасо, е недопустима глупост жените да се отчуждават от обществения живот, като по този начин се намалява броят на човешките ресурси, включени в революционната политика. Нещо повече, в Буркина Фасо, както и в много други западноафрикански страни, изпитващи силно ислямско влияние, жените заемат принизена позиция в обществото. Санкара забранява широко разпространената по-рано практика на женско обрязване, принудителния ранен брак, полигамията, а също така се опитва по всякакъв начин да привлече жените в труда и дори във военната служба. Във въоръжените сили на Буркина Фасо по време на управлението на Санкара дори е създаден специален женски батальон.

Прави впечатление, че важно място в стратегията за модернизация на Санкара заемат въпросите за решаване на екологичните проблеми, пред които е изправена Буркина Фасо. За разлика от лидерите на много други африкански държави, за които природата и природните ресурси са само средство за печалба, безмилостно експлоатирани и напълно незащитени, Санкара прилага наистина революционни мерки в областта на опазването на околната среда. На първо място е организирано масово засаждане на дървета – малките лесове и горите трябва, според плана на Санкара, да се превърнат в „човешка бариера“ по пътя на настъплението на Сахара, за да се предотврати опустиняването на земите и последващото обедняване на селските маси в Сахел. Всички слоеве и възрасти на населението в Буркина Фасо са мобилизирани за засаждане на дървета; всъщност засаждането на дървета е насрочено да съвпадне с всяко значимо събитие.

Според изследователя Муса Дембеле политиката на Санкара представлява най-яркият опит за демократизация и социално освобождение на африканския континент след деколонизацията. Санкара, според Дембеле, е автор на истинската парадигма за развитие на африканските общества, изпреварил времето си и влязъл в историята като създател на удивителен експеримент (Муса Дембеле. Томас Санкара: ендогенен подход към развитие, доклад на 4 август 2013 г. по повод тридесет години от идването на власт на Томас Санкара. Оригинал: Demba Moussa Dembélé. Thomas Sankara: an endogenous approach to development// Pambazuka News, 2013-10-23, Issue 651).).

Санкара, Кастро, Кадафи

Във външната политика Томас Санкара, както се очаква, се придържа към ясна антиимпериалистическа линия. Той се ръководи от развитието на отношенията със страните със социалистическа ориентация. По-специално, през 1987 г. Буркина Фасо е посетена от самия Фидел Кастро – легендарният лидер на Кубинската революция. Куба оказва голяма помощ на Буркина Фасо за реформиране на здравната система и организиране на борбата срещу сериозните инфекции, които преди идването на власт на Санкара представляват реална заплаха за живота на населението в страната. От друга страна, самият Санкара се възхищава на Кубинската революция, на личностите на Кастро и Че Гевара, симпатизирайки им явно повече, отколкото на съветския режим.

Въпреки това Томас Санкара също посещава Съветския съюз. Но без да отказва да сътрудничи със съветската държава, за разлика от много други африкански лидери, той не се провъзгласява за марксист-ленинист по отношение на съветските позиции и предпочита да остане донякъде автономен, с „опора на собствените сили“.

Лидерът на Буркина Фасо има най-близки отношения с лидера на съседна Гана Джери Роулингс. Роулингс, подобно на Санкара, е млад офицер, не просто парашутист, а пилот, който идва на власт в резултат на свалянето на гнилия режим на корумпирани генерали. Освен това в ежедневието той се отличава с непретенциозност и подчертана простота – дори живее отделно от семейството си в казарма, подчертавайки статута си на войник.

Роулингс и Санкара споделят сходни идеи за бъдещето на африканския континент – като пламенни патриоти на своите страни те ги виждат свободни от влиянието на чуждия капитал и демократично организирани. Демокрацията не се разбира като парламентаризъм по европейско-американски модел, наложен на бившите колонии от Вашингтон, Париж или Лондон, а „демокрация”, която се състои в увеличаване на реалното участие на масите в управлението на държавния и обществения живот чрез народните комитети, революционните комитети и други структури за самоорганизация на населението.

Сложен въпрос са отношенията между Томас Санкара и либийския лидер Муамар Кадафи. Известно е, че Кадафи подкрепя много революционни и антиимпериалистически движения по света – от Ирландската републиканска армия до палестинското съпротивително движение. Лидерът на Либийската Джамахирия обръща специално внимание на африканските революционери.

Историята на връзката на Томас Санкара с Муамар Кадафи – много по-известен революционер, теоретик на „третия път“ на развитие и панафриканист – започва през 1981 г., когато Санкара е назначен за държавен секретар по информацията при управляващия режим на полковник Сайе Зербо. Тогава Либия отваря свое посолство в Уагадугу, а след назначаването на Санкара за министър-председател през 1983 г., след като Жан-Батист Уедраого идва на власт, отношенията между двете държави само се засилват. Не без подкрепата на Кадафи и ганайския лидер Джери Роулингс, Санкара успява да поеме властта. Посещението на Кадафи в Уагадугу през октомври 1985 г. предизвика остро негативна реакция от страна на западните сили, които виждат това като посегателство върху собствените си интереси в Западна Африка.

Въпреки това, освен революционната солидарност, Кадафи преследва много по-прагматични интереси за укрепване на либийското влияние в Западна Африка, включително икономическо. Може би именно осъзнаването на този факт от Санкара води до постепенно влошаване на отношенията между двамата лидери и подтиква Кадафи да подкрепи политическите съперници на Санкара. Вероятно Муамар ревнува по човешки младия и достоен лидер на Буркина Фасо, който набира популярност не само в собствената си страна, но и в чужбина. С течение на времето Санкара става любимец на масите в цяла Западна Африка и това не може да не тревожи Кадафи, който иска да се види в ролята на революционен лидер и идол на африканските народи.

Агашерската война

Сериозен недостатък на политиката на Санкара е конфликтът със съседно Мали, случващ се през 1985 г. Причината за конфликта са споровете около богатата на минерали ивица Агашер на границата между двете държави. Мали отдавна претендира за тази територия. Всъщност именно с нея е свързан първият боен опит на волтайската армия, създадена на 21 ноември 1961 г. През далечната 1974 г. има краткотраен конфликт с Мали, в който участват като офицери лейтенантите Томас Санкара и Жан-Батист Лингани, бъдещите лидери на революцията от 1983 г. Този краткотраен конфликт с Мали е предотвратен с посредничеството на президентите на Гвинея и Того Ахмед Секу Туре и Гнасингбе Еядема. Въпреки това военните действия правят възможно напредването и спечелването на престиж в армията и обществото на редица младши офицери от волтайската армия, които се отличават по време на битките с превъзхождащия враг.

Конфликтът се разпалва отново през 1985 г., когато в Буркина Фасо се извършва преброяване, тъй като преброителите на Буркина Фасо случайно прекосяват границата на Мали и влязат в лагера на номадите фулбе. В отговор Мали обвинява Буркина Фасо в нарушаване на териториалната си цялост. На 25 декември 1985 г. започва Агашерската война, която продължава пет дни. През това време малийските войски успяват да отблъснат буркинската армия и да заемат територията на няколко села. В този случай загиват около триста души. Войната развълнува страните от Западна и Северна Африка. Либия и Нигерия се намесват, опитвайки се да поемат ролята на посредници, но не успяват да спрат кръвопролитието. Усилията на президента на Кот д’Ивоар Феликс Уфуе-Буани са по-успешни. На 30 декември страните прекратяват военните действия.

Войната с Мали разкрива значителни недостатъци във военната политика на Санкара. Президентът на достойните хора, провеждайки социалните си реформи, подценява процесите, протичащи във въоръжените сили на страната. Полковник Чарлз Уатара Лона пише статията „Необходимостта от военна реформа“, в която като войник и историк оценява военната политика на Санкара (Ч. Луатана Лона. Необходимостта от военна реформа. Оригинал: Colonel Ouattara Lona Charles. De la nécessité de réformer l’armée. L’Observateur Lundi, 03 Septembre 2012).

Томас Санкара се стреми да революционизира отбранителната система на страната, разчитайки на Комитетите за защита на революцията. Вярвайки, че „войник без политическо образование е потенциален престъпник“, Санкара се стреми да демократизира системата за командване и контрол на въоръжените сили и в същото време да образова политически войниците, подофицерите и офицерите. Комитетите за защита на революцията трябва да организират общото въоръжаване на народа, а народното опълчение – Народната национална служба (SERNAPO) – да допълни армията, като постепенно я замести със себе си. В хода на борбата за власт Санкара елиминира много високопоставени и опитни офицери от старата волтайска армия, които се придържат към „десните“ и прозападни възгледи. Някои от онези, които оцеляват след репресиите, но не са съгласни с политиката на Санкара, са принудени да емигрират. Отслабването на въоръжените сили значително усложнява позицията на Буркина Фасо по време на следващия граничен конфликт с Мали през 1985 г.

Убийството на Санкара и връщането на неоколониализма

В същото време социалната политика на Санкара предизвиква значително недоволство сред част от офицерския корпус на страната. Много офицери, които започват службата си още преди Санкара да дойде на власт, не са доволни от минимизирането на разходите за издръжка на държавните служители, с опит да се прехвърлят функциите на отбраната и сигурността на революционните комитети. Недоволството от курса на Санкара прониква във вътрешния му кръг. Но основна роля във формирането на антисанкаристките настроения изиграва политиката на редица чужди държави.

На първо място, режимът на Санкара е изключително недоволен от западните страни, особено от бившата метрополия – Франция и Съединените американски щати, които също са загрижени за успеха на политиката на „самостоятелност“ и отказването на наложените помощи от контролираните от САЩ кредитни организации. Под патронажа на Франция дори е свикана конференция на съседните държави на Буркина Фасо, която приема призив към Санкара с искане за прекратяване на социалната политика. От друга страна, либийският лидер Муамар Кадафи, влиятелен в Западна Африка, се отнася все по-хладно към политиката на Санкара. Последният, подобно на страните от Запада, не се задоволява с прекомерната независимост на лидера на Буркина Фасо, с курса му към „собствените сили“ и противопоставянето на опитите да се подчини икономиката на страната на чуждо влияние.

Муамар Кадафи започва да обръща все повече внимание на най-близкия съратник на Санкара още от времето на участието му в Групата на офицерите-комунисти – капитан Блез Компаоре. В правителството на Санкара Компаоре е министър на правосъдието. Въпреки че този човек също започва като патриот и революционер, той изглежда по-гъвкав и сговорчив. С други думи, винаги е възможно да се постигне споразумение с него. От Компаоре е доволен и Западът, включително Франция. В крайна сметка Блез Компаоре оглавява заговор за свалянето на „капитана на достойните хора“.

Либерийският полеви командир Чарлз Тейлър е един от съветниците на Компаоре при организирането на въоръжения бунт. Впоследствие този човек, в резултат на гражданската война в Либерия, успява да дойде на власт и да установи кървава диктатура, но днес е затворник в Международния затвор в Хага. На процеса срещу Тейлър най-близкият му сътрудник Принс Джонсън потвърждава, че именно Тейлър е авторът на плана за свалянето на Томас Санкара в Буркина Фасо.

Между другото, лидерът на Либийската Джамахирия Муамар Кадафи запознава министъра на правосъдието на Буркина Фасо Компаоре и либерийца Тейлър. В стремежа си да разшири влиянието си върху Либерия и Сиера Леоне с техните диамантени мини, Кадафи разчита на Чарлз Тейлър, но последният се нуждае от подкрепата на други западноафрикански държави в случай на пълномащабна гражданска война в Либерия. Блез Компаоре обещава да предостави такава подкрепа, но това налага да се осигури възхода му на власт в Буркина Фасо. Томас Санкара, който първоначално не възразява да помогне на Тейлър, се противопоставя на обучението на либерийски бойци в Буркина Фасо. Съответно, Тейлър развива силни мотиви за съучастие в свалянето на Санкара и завземането на властта от Блез Компаоре.

Бруно Жафре в статията си „Какво знаем за убийството на Санкара?“ не отрича вероятното участие в антисанкаристкия заговор не само на Компаоре и Тейлър с подкрепата на Кадафи, но и на Запада, преди всичко на френските и американските специални служби. В крайна сметка самият Тейлър започва политическата си кариера с помощта на ЦРУ и политиката на Санкара не може да удовлетвори Съединените щати по дефиниция (Жафре Бр. Какво знаем за убийството на Санкара? Оригинал: „Que sait-on sur l’ assassinat de Sankara?“ de Bruno Jaffré).

На 15 октомври 1987 г. Томас Санкара пристига на заседание на Националния революционен съвет, за да проведе среща със своите поддръжници. В този момент те са нападнати от въоръжени мъже. Това са специалните части на Буркина Фасо, командвани от Гилбърт Диендере, който ръководи центъра за обучение на специалните сили в град По – същият, който някога е ръководен от самия Санкара.

Тридесет и осем годишният капитан Томас Санкара и дванадесет от неговите съратници са застреляни и погребани в масов гроб. Съпругата и двете деца на убития лидер на революционната Буркина Фасо са принудени да избягат от страната. Има информация, че в последния момент неговият приятел, лидерът на Гана и не по-малко достоен революционер Джери Роулингс, разбира за подготвяния заговор срещу Томас Санкара. Самолетът с ганайските специални части вече е готов за излитане, готов да лети до Уагадугу, за да защити „капитана на достойните хора“, но е твърде късно…

На власт идва Блез Компаоре – човек, който извършва един от най-големите грехове: предателство и убийство на приятел. Естествено, първото нещо, което Компаоре, който с думи се провъзгласява за наследник на революционния курс, започва да прави е да съкращава всички постижения на четиригодишното управление на Томас Санкара. На първо място, национализацията на предприятията на страната е отменена и е отворен достъпът за чуждия капитал.

Компаоре също започва да връща привилегиите и високите заплати на чиновниците, висшите офицери от армията и полицията, на които планира да разчита в управлението си. Със средствата, които Санкара събира в специален фонд за подобряване на бедните райони в столицата Уагадугу, новият президент си купува частен самолет. Реакцията на Запада не закъснява. Франция и САЩ с радост признават новия президент на Буркина Фасо, който напълно задоволява интересите им в Западна Африка.

Буркина Фасо получава заем от МВФ в размер на 67 милиона долара, въпреки че Санкара категорично отрича необходимостта от използване на заеми от чуждестранни финансови организации. Постепенно всички придобивки от социалния експеримент, предприет от Санкара, стават нещо от миналото и Буркина Фасо се превръща в типична африканска страна с тотална бедност на населението, липса на социални програми и икономика, изцяло подчинена на чуждестранните компании. Между другото, Блез Компаоре остава президент на страната през последните 27 години, но толкова дълъг мандат на власт не притеснява неговите френски и американски приятели – „защитници на демокрацията“.

Автор: Илья Полонский, 2014 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.