Планът на „другаря Модибо“. Как в Мали изграждат социализъм

Политическите и икономически проблеми, които Франция преживява в края на 1950-те години, принуждават ръководството на страната да търси преразглеждане на статута на отвъдморските територии. В бъдеще е допусната възможността за провъзгласяване на независимостта на много от тях. Факт е, че по това време колониите в по-голямата си част представляват истинско бреме за метрополията. Поддръжката на администрации, колониални войски, училища и медицински заведения, пътна инфраструктура изискват значителни средства. Също така би било възможно да се изземват природни ресурси и от официално независими държави, които все още ще останат в силна икономическа и политическа зависимост от Франция.

Една от най-големите колонии на Франция в Западна Африка е Френски Судан, който от своя страна е част от Френска Западна Африка. Френски Судан е днешно Мали. Ако дори и сега Мали е една от най-бедните държави, дори и по африканските стандарти, тогава може да си представим какво е било нивото на социално-икономическото и културно развитие на Френски Судан. Ясно е, че френското ръководство с всяка година е изпитвало все по-малко желание да „влачи“ безперспективната колония. На 28 септември 1958 г. Френски Судан става автономна Суданска република в рамките на Френската общност. По това време водещата роля в политическия живот на Френски Судан играе политическата партия Судански съюз, известна още като Судански съюз – секция на Африканското демократично обединение (АДО – голямо политическо обединение във Френска Западна Африка).

Лидерът на партията Судански съюз Модибо Кейта произхожда от много древен малийски род на преки потомци на владетелите на средновековната африканска империя Мали. Той е роден на 4 юни 1915 г. в предградие на Бамако – съвременната столица на Мали, която тогава е административен център на Френски Судан. Въпреки факта, че Кейта израства в традиционно мюсюлманско семейство, той получава добро светско образование. Завършва педагогическо училище, където се откроява с голям академичен успех и е смятан за първи ученик по академична успеваемост. След като завършва обучението си, младият Кейта работи като учител в средните училища в Бамако, след това в Сикасо и Тимбукту. Приблизително по същото време младежът започва да се интересува от европейските обществено-политически течения, включително тези със социалистическо и комунистическото направление, които тепърва започват да проникват във Френска Западна Африка. През 1937 г. 22-годишният Модибо Кейта основава Съюза на учителите в Западна Африка – една от първите африкански профсъюзни организации във френските колонии.

Модибо Кейта

През 1943 г. Модибо Кейта създава антиколониално списание, за което е арестуван и вкаран в затвора за шест месеца. Така младият учител и синдикалист се превръща в истински борец за независимостта на родната си страна. След освобождаването му политическата кариера на Модибо Кейта, като една от най-видните фигури в антиколониалното движение в Западна Африка, отива нагоре. Това е улеснено от много важно събитие – точно края на Втората световна война, в която активно участие вземат жителите на френските колонии, които служат в многобройни части и формирования на френските колониални войски. Франция дава на жителите на колониите право да участват в изборите за парламент на метрополията, но традиционно в него са представени само френски партии. Африканците се нуждаят от представителство на собствените си интереси. Така започва процесът на създаване на африкански политически партии. На 18 септември 1946 г. е публикуван манифест, подписан от Феликс Уфуе-Буани, Габриел д’Арбюзие, Фили Дабо Сисоко и Ламин Гей. Те призовават за участие в Конгреса на африканските представители, насрочен за октомври 1946 г. в Бамако. На 18 октомври 1946 г. в Бамако се открива I конгрес на Африканското демократично обединение. Негова секция се превръща Суданският съюз, основан на 22 октомври 1946 г. в резултат на обединението на Демократическата партия, създадена от Модибо Кейта, и Суданския блок на Мамаду Конате.

Основната подкрепа на Суданския съюз са ветераните от Втората световна война, които се завръщат от служба в частите на „сенегалските стрелци“ и се радват на авторитета и уважението на селяните. Освен това последователите на религиозното братство „Хамалия“, широко разпространено във Френски Судан, както и традиционно активните търговци от Джене и Тимбукту, които имат свои собствени бизнес интереси, изиграват значителна роля сред поддръжниците на партията. Мамаду Конате става председател на партията Судански съюз, а Модибо Кейта поема поста генерален секретар на Суданския съюз.

Въпреки факта, че Модибо Кейта е последователен противник на колонизацията, той в същото време се отличава с много прагматични възгледи. Той предпочита пътя на консултации и сътрудничество с френските власти пред безкомпромисния радикализъм, което веднага дава резултат. През 1956 г. е избран за кмет на град Бамако, административния център на Френски Судан, а също и за депутат във френското Национално събрание. Това не би било възможно без подкрепата на френските власти, но като си сътрудничи с тях, Кейта дава на своята партия легитимност. През 1957 г. Суданският съюз печели изборите в териториалната асамблея и формира правителство на автономията. Модибо Кейта става глава на правителството. През 1957-1958 г. той е държавен секретар по международните въпроси на френското правителство. След смъртта на Мамаду Конате през 1956 г. Модибо Кейта остава единственият лидер на Суданския съюз и най-видната политическа фигура във Френски Судан. В това си качество той продължава по-нататъшната си борба за политическо самоопределение на Френски Судан.

Махаман Аласан Хайдара

На 24 ноември 1958 г. в рамките на Френската общност е провъзгласена автономната Суданска република. На 5 април 1959 г. Модибо Кейта поема поста на ръководител на правителството на републиката. Най-близкият приятел и сътрудник на Кейта е Махаман Аласан Хайдара (1910-1981) – също учител по професия, директор на училище в Тимбукту и член на Съюза на учителите, става председател на Законодателното събрание на Република Судан.

Партията Судански съюз по време на борбата за независимост се придържа към социалистическа ориентация и работи в тясно сътрудничество със Социалистическата партия на Франция (СФИО). Едно от основните искания на Суданския съюз е да се заменят традиционните лидери, подкрепяни от колониалната администрация, с избрани представители на суданския народ. Това искане обслужва интересите на местните търговски слоеве, интелигенцията и другите социални групи, които нямат възможност да участват в управлението, докато всички нишки са в ръцете на племенната аристокрация.

Приблизително по същото време Модибо Кейта започва активно да говори и под панафрикански лозунги, споделяйки концепциите за панафриканизъм и негритянство, предложени от сенегалския поет, философ и политик Леополд Седар Сенгор. Кейта правилно вярва, че западноафриканските колонии могат да постигнат истинска независимост, само ако бъдат интегрирани в единна федерация. Това е много правилна и уместна идея, тъй като само в този случай е възможно да се създаде икономическо пространство, което да позволи на бъдещите независими държави да водят повече или по-малко ефективна икономика. В крайна сметка Горна Волта и Френски Судан дори нямат излаз на море. В началото на 1959 г. е създадена по инициатива на Модибо Кейта Федерация Мали. Очаква се да включва Френски Судан, Сенегал, Горна Волта и Дахомей.

Леополд Седар Сенгор

Суданският съюз, обединяващ се с Прогресивния съюз на Сенегал, формира Партията на африканската федерация (АФФ), водена от Леополд Седар Сенгор, като най-известният и авторитетен западноафрикански политически лидер и мислител. Освен в Сенегал и Френски Судан, секции на партията се появяват и в Горна Волта, Нигер и Дахомей. Федерация Мали обаче включва само Република Судан (Френски Судан) и Сенегал. „Мали е известно име, което принадлежи на цяла Западна Африка; символ на могъщество, на способността за политическа, административна, икономическа и културна организация на черния човек“ – казва Модибо Кейта на заседанието на Държавното събрание в Дакар на 17 януари 1959 г.

На 20 юни 1960 г. е провъзгласена политическата независимост на Федерация Мали. Това ново държавно образувание обаче се оказва краткотрайно. Още на 20 август 1960 г. Сенегал обявява излизането си от Федерация Мали, след което Модибо Кейта няма друг избор, освен да провъзгласи независимостта на Република Мали на 22 септември 1960 г. Така на картата на Западна Африка се появява нова млада държава. Модибо Кейта е одобрен за президент на страната на 22 септември 1960 г. Единствената политическа партия в страната е Суданският съюз, който обединява множество синдикални, женски, младежки, ветерански и религиозни организации. Идеологията на партията по това време е африкански социализъм с ясно заимстване както на концепцията за негритянството на Сенгор, така и на марксистките идеи. В устава партията се описва като „политическа организация на целия малийски народ“, широк съюз от антиимпериалистически сили, представляваща интересите на селяните, дребната буржоазия, националната интелигенция и младата работническа класа.

През 1962 г. се провежда VI конгрес на Суданския съюз-АДО, на който официално е провъзгласен курсът за изграждане на социализъм в Мали. В същото време научният социализъм е обявен за основа на социалистическото строителство. Това събитие отразява развитието и укрепването на отношенията между младото Мали и Съветския съюз. Получавайки помощ от Съветския съюз, Модибо Кейта демонстрира принадлежността на Мали към социалистическия лагер. Това, разбира се, прави подобаващо впечатление на Москва, а финансовата, икономическа, културна и военно-техническа помощ, предоставена на Мали, само се увеличава. В същото време прокламирането на курс към социалистическа ориентация на страната засилва и без това монополните позиции на Суданския съюз, както и личната власт на Модибо Кейта. На 12 април 1964 г. на изборите за Националното събрание на Мали 99,9% от избирателите дават гласовете си за Суданския съюз. Почти всички пълнолетни граждани на Мали се присъединяват към редиците на Суданския съюз, тъй като членството в партията означава лоялност към съществуващия режим, а отказът да се присъединят към партията става много сериозна причина за широко разпространено подозрение.

От началото на 1960-те години Суданският съюз започва да развива политически и идеологически връзки с Комунистическата партия на Съветския съюз. Модибо Кейта смята КПСС за модел за подражание, а по отношение на обхвата на населението на страната от партийното членство, дори надминава идеала си. Делегации на КПСС започват да пристигат в Мали, като на свой ред делегация на Суданския съюз, ръководена от Мадейра Кейта, посещава Съветския съюз през 1961 г., през 1963 г. – политическият секретар на Суданския съюз Идрис Диара, а през същата година – отново секретарят на Суданския съюз Мадейра Кейта. Малийските слушатели измежду водещите служители на партията на Суданския съюз са обучени във Висшето партийно училище към ЦК на КПСС. През юни 1965 г. е подписано споразумение за изграждане от съветските специалисти и за съветска сметка в Бамако на Висша партийна школа на Суданския съюз – АДО. Това трябва да бъде подарък за Мали от Комунистическата партия на Съветския съюз. От този момент нататък партийните делегации на Мали започват редовно да посещават Съветския съюз, а съветските делегации – да пътуват до Мали. Близките отношения между двете страни се потвърждават през 1968 г., когато Суданският съюз подкрепя влизането на съветските войски и войските на страните от Варшавския договор в Чехословакия. Събитията в Чехословакия са квалифицирани от малийските медии като подривна дейност на империалистите, а въвеждането на съветските войски като борба за социализъм.

Благодарение на помощта на Съветския съюз Модибо Кейта успява доста добре да модернизира Мали. До 1963 г. страната, която преди три години практически няма промишленост, придобива редица нови предприятия не само в хранителната и леката промишленост, но и в изграждането на селскостопанска техника. В страната се появяват четири университета, десет болници, шестдесет родилни домове. Започва добив на сол, фосфати и злато. На 1 юли 1962 г. страната напуска зоната на франка и въвежда национална валута – малийски франк. Това води до влошаване на икономическата ситуация, тъй като нарушава търговските отношения, които съществуват в Западна Африка. Така се появява още една, освен традиционното благородство, група недоволни хора – малийските търговци. Следващите по ред са селяните, които не харесват политиката на колективизация.

Племенността, клановостта, господството на старите феодални и религиозни водачи и авторитети са сериозна пречка за модернизацията на страната. Това е добре разбрано от самия Модибо Кейта, който през 1967 г. започва процес, подобен на китайската „Културна революция“. Кейта заявява, че много скрити врагове на социализма се промъкват в партията Судански съюз и призова революционната младеж на Мали да се бори срещу партийната бюрокрация. Умерените партийци, които се застъпват за премахването на държавния монопол в икономиката и развитие на търговията със Запада, са критикувани от левите радикали, които призовават за изграждане на социализъм. В крайна сметка Модибо Кейта разпуска Националното политбюро на Суданския съюз на 22 август 1967 г. Ръководството на партията и страната премина към Националния комитет за защита на революцията, ръководен от самия Модибо Кейта. Той е подкрепен от организациите на Съюза на младежите в Мали. От младите хора са създадени „Бригади за бдителност“, чиято численост достига 10 хиляди души – за сравнение, само три хиляди войници и офицери служат в малийската армия по това време. Те наблюдават обществения морал, патрулират по улиците, но основна мишена на „бдителните“ стават партийните и държавни функционери, заподозрени в подкупи и отхвърляне на социализма. Естествено, много представители на малийския елит не харесват този обрат във вътрешната политика на Мали.

Следва продължение…

Автор: Илья Полонский, 2016 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.