Заговорът на лейтенантите и краят на малийския социализъм

Първа част

През 1960 г. Мали става независима държава. Президентът на страната Модибо Кейта поема курс към социалистическо строителство и установява тесни връзки със Съветския съюз. С течение на времето обаче Кейта става дори по-радикален, отколкото очакват московските му другари и покровители.

Политическата ситуация в Мали става особено напрегната през 1967 г., която президентът Модибо Кейта провъзгласява за „Първата година на малийската революция“. Увлечен от опита на „Културната революция“ в Китай, Модибо Кейта се опитва да приложи в Мали китайския опит на концепцията за „огън по щабовете“ и започва масови чистки на държавния и партийния апарат на страната. За тази цел той сформира от членовете на Съюза на младежите в Мали „Бригади за бдителност“ – малийски аналог на Червената гвардия. Подобни функции изпълняват и „будните“ млади малийци.

Постепенно Кейта обръща армията срещу себе си. Малийската армия по време на описаните събития е малка (3000 войници). Нейният гръбнак се състои от бивши военни от френските колониални части, набирани от жителите на Западна Африка. Много офицери и сержанти започват службата си във френските колониални сили. В същото време, по време на управлението на Кейта млади военни започват да се изпращат в Съветския съюз за обучение. СССР също оказва военна и техническа помощ на Мали. Въпреки това, когато Модибо Кейта започва радикална трансформация през 1967 г., много военни са изключително недоволни от това. Въпреки че по-рано армията не проявява нелоялност към президента и неговите идеи, след създаването на „Бригадите за бдителност“ сред офицерите започват да се разпространяват слухове за възможно разпускане на въоръжените сили и замяната им с формированията на народната милиция. Освен това офицерите се опасяват, че рано или късно „чистките“, извършени от малийските червени гвардейци, ще засегнат и военния елит на страната. Но командирите на малийските въоръжени сили не искат да отидат на превъзпитание в провинцията като гражданките служители или партийните функционери. Освен това нараства недоволството сред военните от ниското ниво на финансиране на армията. Увлечен от социално-революционния експеримент, Модибо Кейта не показва към армията подобаващо внимание. Заплатите на военнослужещите остават ниски, а понякога не се отделят достатъчно средства дори за униформите на войниците и офицерите.

Епицентърът на заговора срещу Модибо Кейта е Общовойсковата военна школа, основана през 1963 г. и намираща се по това време в град Кати. Въпреки кратката продължителност на своето съществуване, тази школа бързо придобива слава далеч извън границите на Мали. Тъй като Модибо Кейта е привърженик на панафриканското единство, той оказва цялостна помощ на националноосвободителните движения на континента, включително на организациите на африканските борци за независимост в Южна Африка и Намибия. Малийските офицери обучават африкански партизани, а те самите от своя страна се учат в СССР.

Муса Траоре

Вдъхновение за военния заговор е 32-годишният лейтенант Муса Траоре (роден през 1936 г.), който служи в Общовойсковата военна школа. Произхождащ от народа Малинке, Траоре е потомствен военен. Баща му служи във френските колониални войски, а самият Муса започва кариерата си там като професионален военен. Още докато е във френската армия, той става специалист по разузнавателни и саботажни операции, което играе решаваща роля в по-нататъшната му военна биография. След обявяването на независимостта на Мали, лейтенант Траоре започва да служи в младата малийска армия. През 1963 г., след като получава чин лейтенант, става инструктор в Общовойсковата военна школа. Неговите непосредствени задължения включват бойна подготовка на бойците от националноосвободителните движения на Африка, които се обучават в Мали.

Йоро Диаките

Редица младши офицери от малийската армия стават спътници на Траоре в заговора. Много от тях в миналото също започват да служат във френските колониални войски – като редници и сержанти, а след това, след като учат във военната школа в Кати, получават офицерски пагони в малийската армия. 35-годишният лейтенант Амаду Баба Диара (1933-2008) през 1950-те години служи в спомагателните и артилерийски части на френските колониални сили във Френски Судан (в Сегу и Кати), Алжир и Сенегал. В независимо Мали той завършва школата в Кати, след което изучава командване на бронетанкови подразделения в Египет и, завръщайки се в Мали, става командир на бронекавалерийския ескадрон на гарнизона в Кати. 30-годишният лейтенант Тиекоро Багайоко (1937-1983), също бивш сержант от френските колониални сили и участник във войната в Алжир, след провъзгласяването на независимостта на Мали учи в Съветския съюз като военен пилот и става един от основателите и първи пилоти на ВВС на Мали. Служи в 1-ва ескадрила на малийските военновъздушни сили в авиобазата в Сена. Към заговора се присъединяват също авиационен навигатор лейтенант Филифинг Сисоко, командирът на рота лейтенант Юсуф Траоре, командирът на инженерна рота лейтенант Мамаду Саного, началникът на учебния център AMI-6 лейтенант Кисима Дукара, лейтенантът Жозеф Мара, старши аджудан (старши офицер) Сунгало Самаке, служещ в елитната парашутно-десантна рота на специалните части „червени барети“, разположена в Джикорони и радваща се на голяма симпатия от президента Модибо Кейта. Така младшите офицери са в основата на заговора. Единственият в цялата група по-висш по чин от лейтенант е капитан Йоро Диаките (1932-1973). Той е дългогодишен колега на Муса Траоре. Започвайки службата си във френската армия през 1951 г., Диаките (на снимката) завършва школата на морската пехота във Фрежюс, след което служи в части в Сенегал. Записвайки се в малийската армия, заедно с Траоре, той обучава африкански партизани от бунтовническите фронтове на южноафриканските колонии. През 1963 г. Диаките е назначен за началник на Общовойсковата военна школа в Кати.

Трябва да се отбележи, че именно лоялността на висшия офицерски корпус измамва Модибо Кейта. Той многократно получава сигнали за брожения в армията, но е убеден, че това не е нищо повече от мърморене на недоволни лейтенанти или сержанти. Всички офицери, започвайки от длъжността на командир на батальон, са, за разлика от младшия състав, лоялни на президента. Поради това Модибо Кейта вярва, че ситуацията в армията е под пълен контрол, но греши.

На 18 ноември президентът на страната е в Мопти – един от регионите на страната. В столицата ги няма и други висши служители на държавата и силите за сигурност, като министърът за специалните задачи Мамаду Диаките, който отговаря за отбраната и вътрешната сигурност в Мали, главният идеолог на партията на министъра на правосъдието Мадейра Кейта. Отсъства и началникът на генералния щаб на малийската армия полковник Секу Траоре. Междувременно рано сутринта на 19 ноември всички сили на заговорниците са приведени в състояние на бойна готовност в Кати. В Джикорони десантчиците арестуват командира на ротата на „червените барети“ лейтенант Карим Дембеле, който е лоялен на президента, и командира на инженерната рота капитан Амалу Кейта. След това започва представлението в Бамако. Военните, които влизат в града, арестуват началника на щаба полковник Секу Траоре и без бой превземат щаба на „Бригадите за бдителност“. Малко по-късно са арестувани почти всички министри и високопоставени партийни служители, а войнишките патрули започват да „прочистват” града от милиционерите от „Бригадите за бдителност”. По улиците те залавят и бият идентифицирани „бдителни“. В Тимбукту е арестуван членът на Националния комитет за защита на революцията и близък сътрудник на президента Кейта Махаман Аласан Хайдара. Въпреки мощната партийна структура, създадена от Модибо Кейта, в критичната ситуация тя се оказва напълно нежизнеспособна. Нито „Бригадите за бдителност“, нито комитетите на Суданския съюз, нито командването на армията успяват да организират съпротива на заговорниците и да неутрализират групата от лейтенанти.

Президентът на Мали Модибо Кейта се намира на борда на кораба „Генерал Сумаре“, плаващ по река Нигер, когато получава донесение от своя адютант капитан Абдулай Улогам за военния преврат в Бамако. Обкръжението съветва президента да изпрати срещу бунтовниците военни самолети от базата на военновъздушните сили в Тесалита и войници от базата в Сегу, които са лоялни на държавния глава. Освен това, като се има предвид популярността на Модибо Кейта сред народа, той е призван да апелира към народа на Мали, така че масите от хора да излязат на улиците и просто да пометат заговорниците, но Модибо Кейта проявява мекушавост, напълно неочаквана за политик от неговия тип – той отказва да пролее кръвта на малийския народ и уведомява съратниците си, че ще се върне в Бамако независимо от възможните опасни последици лично за него.

Тиекоро Багайоко – бивш пилот, оглавява след преврата спецслужбите на Мали

На пет километра от Куликоро президентският кортеж е спрян от три бронетранспортьора. В тях се намират участниците в заговора – лейтенантите Амаду Баба Диара и Тиекоро Багайоко, старшият аджудан Сунгало Самаке, както и придружаващите ги войници-десантчици. Президентът на Мали Модибо Кейта е арестуван от военните. Първоначално от него е поискано да се откаже от социалистическия курс на Мали и да уволни редица от най-ляво мислещите лидери в замяна на запазване на президентския пост, но Модибо Кейта отказва това, заявявайки, че социализмът не е негово лично убеждение, а избор на целият народ на Мали. Военните не успяват да се споразумеят с президента–социалист. Междувременно лейтенант Муса Траоре от името на Военния комитет за национално освобождение съобщава по радиото за падането на „диктаторския режим“ на Модибо Кейта. Президентът и редица висши лидери на партията и държавата са изпратени в затворите в Кидал и Таудени.

Прави впечатление, че новината за преврата в Мали е посрещната от световната общност много резервирано. Съветският съюз също не изразява голямо съжаление, тъй като „Културната революция”, извършена от Кейта напоследък, предизвиква недоволството на съветското ръководство – в края на краищата тя свидетелства, че Кейта все повече попада под влиянието на Китай и маоистката идеология. Западната преса реагира доста положително на преврата, отбелязвайки със задоволство краха на социалистическия експеримент и падането на революционния лидер в една от африканските страни.

Новият президент Муса Траоре

Скоро Военният комитет за национално освобождение уволнява целия висш и старши команден състав на армията. Настъпва радикална „смяна на елитите“. Всички висши военни постове в страната са заети от вчерашните капитани, лейтенанти и сержанти. Муса Траоре става президент на страната, а капитан Йоро Диаките става министър-председател. Капитан Шарл Самба Сисоко е назначен за министър на отбраната и сигурността. Прави впечатление, че редица бивши висши служители на режима на Кейта, които преминават на страната на заговорниците, също се озовават в правителството. Сред тях са например Жан-Мари Коне, който е назначен за министър на външните работи и сътрудничеството, и Луи Негре, който става министър на финансите, планирането и икономиката.

Превратът от 19 ноември 1968 г. слага край на историята на социалистическия експеримент в Мали. Новият президент Муса Траоре обявява възраждането на частния сектор в икономиката и спира да подкрепя националноосвободителните движения на африканския континент. В същото време традиционните икономически и военни връзки със Съветския съюз са запазени – и това е улеснено от факта, че Мали избира политика на неутралитет, без да подкрепя нито една от страните в Студената война. В същото време много съвременни малийски изследователи смятат, че ерата Кейта е период на уникална социално-икономическа модернизация на страната. При управлението на Муса Траоре икономическата ситуация в Мали остава изключително тежка. Не са проведени демократични реформи, властта в страната остава в ръцете на военната хунта в продължение на двадесет и три години и всички опозиционни демонстрации са безмилостно потушавани. Така на 9 май 1977 г. студентската проява в Бамако е потушена. Нейните участници искат освобождаването на политическите затворници, включително на бившия президент Кейта, който по това време е в затвора от девет години. Демонстрацията е разпръсната от военните, а седмица по-късно, на 16 май 1977 г., затворникът Модибо Кейта умира при странни обстоятелства. Така приключва животът си борецът за изграждането на социализъм в Мали.

Солните мини в Таудени. Именно тук по времето на Муса Траоре е създаден концлагер

Вчерашният лейтенант Муса Траоре в крайна сметка приема званието армейски генерал. Той печели избори многократно, представяйки се официално в очите на световната общност като демократично избран легитимен президент. С всичките му противници безмилостно се разправя подполковник Тиекоро Багайоко, пилот, преквалифициран за ръководител на Службата за национална безопасност на Мали. Именно той създава известните лагери в солните мини в Таудени. Първи в мините отива опозорения капитан Йоро Диаките, който е освободен от всички постове през 1971 г. и арестуван заедно с министъра на информацията капитан Малик Диало. На 19 юли Йоро Диаките е бит от надзирател в затвора, след което експремиерът е оставен цяла нощ навън. На сутринта той вече е мъртъв – бившият държавен глава се задушава от пясъчния прах. Системата продължава да се „изяжда“. През 1978 г. Тиекоро Багайоко, министърът на отбраната подполковник Кисима Дукара и министърът на вътрешните работи Карим Дембеле са арестувани и съдени като „Бандата на тримата“. През 1983 г. Тиекоро Багайоко умира в солните мини в Таудени.

Недоволството от режима на Траоре нараства особено през 1991 г. В крайна сметка на 26 март 1991 г. Муса Траоре е свален с преврат и арестуван. Той е осъден на смърт, след което присъдата е заменена с доживотен затвор. Едва през 2002 г. генералът е освободен. Той все още е жив и оглавява една от малийските политически партии, но не играе сериозна роля в страната поради напредналата си възраст.

Автор: Илья Полонский, 2016 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.