Чилийската гериля. Как комунистите воюват срещу Пиночет

На 11 септември 1973 г. в Чили се извършва военен преврат. Легитимният президент на страната Салвадор Алиенде, не желаейки да се предаде в ръцете на бунтовниците, се самоубива. Хиляди чилийци са подложени на политически репресии, а военният режим на генерал Аугусто Пиночет е установен в страната в продължение на десетилетия. Неговото управление все още е спорно.

Когато генерал Аугусто Пиночет идва на власт, в Чили започват масови репресии срещу левите сили – социалисти и комунисти. Според историците през първия месец след военния преврат са убити около 30 хиляди души. Може би най-известната жертва на пиночетистите е световноизвестният певец Виктор Хара, който е брутално убит в концентрационен лагер, създаден на стадион в Сантяго. На лявото движение на Чили е нанесен тежък удар. Репресивната политика на Пиночет е одобрена и покрита от Съединените американски щати, които разглеждат действията на чилийската хунта като противопоставяне на по-нататъшното разширяване на съветското политическо влияние в Новия свят. Както е известно, Вашингтон се страхува от засилването на просъветските настроения в Латинска Америка.

Бруталността на действията на военната хунта зашеметява чилийската левица и й попречва бързо да мобилизира силите си за съпротива. И отначало тази съпротива не може да доведе до нищо – силите са твърде неравни. На страната на Пиночет има мощна армия, финансова подкрепа от чилийските олигарси и Съединените щати, и специални служби. От своя страна чилийските леви организации претърпяват сериозни загуби от действията на пиночетистите още през първите месеци след преврата. По време на военния преврат почти всички активисти на Революционното ляво движение (МИР), най-голямата ляворадикална организация в Чили, са унищожени или хвърлени в затвора (Комунистическата партия е с по-умерени позиции от МИР). На Комунистическа партия на Чили също е нанесен сериозен удар.

Единственият метод за съпротива, който левицата може да противопостави на военния режим, е партизанската война. Но, за разлика от много други страни в Латинска Америка, Чили няма партизански традиции. Колумбия, Гватемала, Боливия, Перу, Никарагуа, Салвадор имат свои богати традиции на партизанска война от комунистически организации срещу проамериканските правителства. Чилийските комунисти нямат опит в партизанската война, а географското положение на Чили значително възпрепятства разгръщането на партизанска съпротива срещу Пиночет. Достатъчно е да си припомним как изглежда тази страна на картата – тясна и дълга ивица земя между Андите и Тихия океан. В Чили няма такива гори като в Колумбия. В откритото пространство на планините партизаните не могат да действат дълго време – ще бъдат застигнати от въздушни удари и тогава частите на правителствената армия ще пристигнат навреме.

Почти веднага след военния преврат, сред оцелелите чилийски леви, които успяват да избягат и да се скрият в нелегалност или да напуснат страната, започват дискусии за възможни начини за разгръщане на борбата срещу Пиночет в страната. Куба оказва голяма подкрепа на чилийските комунисти, които поемат своеобразен патронаж над оцелелите останки от чилийското ляво движение.

Володя Тейтелбойм

Още в средата на 1960-те години е създадено Революционното ляво движение (МИР), което достатъчно бързо се превръща в най-голямата лява радикална организация в страната. МИР се ръководи от кубинския опит в революцията и като единствена възможна форма на политическа борба признава въоръженото въстание с цел завземане на властта и изграждане на социализъм. На първия етап от съществуването си обаче активистите на МИР насочват усилията си към кампании с листовки и периодични сблъсъци с полицейски патрули. Когато през 1973 г. в Чили се извършва военен преврат, членовете на МИР, разбира се, се превръщат в една от основните мишени на политическите репресии и разправи. В същото време част от МИР и комунистите успяват да напуснат Чили. Куба приема политически бежанци. „Островът на свободата“ приема чилийците почти с отворени обятия. Родените в Чили получават жилища, наети са в кубински предприятия, но в същото време кубинските власти не се уморяват да напомнят на чилийските съмишленици, че всъщност е трябвало да водят въоръжена борба срещу режима на Пиночет, а не да седят в емиграция. По-сериозни обвинения са повдигнати срещу ръководството на социалистическата и комунистическата партии на Чили – че не могат правилно да организират защитата на правителството на Салвадор Алиенде и губят битката за социалистическото бъдеще на Чили. През юли 1974 г. кубинският лидер Фидел Кастро се среща с лидерите на Комунистическата партия на Чили Володя Тейтелбойм (на снимката) и Родриго Рохас.

Кастро предлага на чилийските комунистически лидери нещо, на което е трудно да се откаже – да организират пълноценно военно обучение на чилийската комунистическа младеж в кубинските военни училища. Освен това не става дума за някакви краткосрочни курсове за „млади партизани“, а за пълноценно военно образование, след завършване на което чилийците ще получат офицерско звание в Революционните въоръжени сили на Куба. Повечето от младите чилийски комунисти са записани в елитното военно училище „Камило Сиенфуегос“. Тук те трябва да преминат едногодишно обучение и да станат младши офицери на пехотни и артилерийски части. Чилийците се обучават и в други специалности, военноморски и военновъздушни. Всъщност под егидата на Фидел Кастро в Куба е създадена паралелна чилийска „червена армия“. Между другото, чилийската комунистическа младеж се обучава и в ГДР – в политическото училище „Вилхелм Пик“. Друга група заминава да получи военно образование в България. Впоследствие именно възпитаниците на българските военни училища стават основата на най-боеспособните партизански части.

Би било фатална грешка обаче да се изпратят чилийските комунисти, дори и тези, които получават военна подготовка, директно в Чили – да се бият с добре въоръжената и обучена армия на Пиночет. Фидел Кастро разбира това отлично. Затова кубинското командване решава да проведе „бойно изпитание“ за чилийските комунисти. Най-доброто място за това е Никарагуа, където войната вече е в разгара си между сандинистите и техните противници. Така се формира легендарният „Батальон Чили“, който воюва в Никарагуа на страната на сандинистите.

Галварино Апабласа Гера

В началото на 1979 г. първият отряд на чилийските комунисти влиза в Никарагуа. Тук трябва да се отбележи, че пристигналите чилийци, които по това време получават професионално военно образование в Куба, стават отлична подкрепа за сандинистите, особено като се има предвид, че сандинистите изпитват голяма нужда от военни специалисти – артилеристи, зенитчици, докато те имат много свои пехотни командири. Чилийски интернационалисти участват в повечето от най-големите битки на сандинистите, включително директно в превземането на никарагуанската столица Манагуа. Един от сандинистките бойци, който нахлува в бункера на Сомоса, е Галварино Апабласа Гера (на снимката) – един от бъдещите лидери на партизанското движение в Чили. Раул Пелегрин Фридман, бъдещият командир на Патриотичен фронт Мануел Родригес, най-голямата партизанска организация в Чили, също се бие в Никарагуа. След победата на сандинистите много чилийски комунисти остават в Никарагуа, за да продължат да служат в никарагуанските революционни въоръжени сили на командни и инструкторски позиции.

Междувременно през 1980 г. Комунистическата чилийска партия официално обявява прехода към въоръжена борба срещу режима на Пиночет. По това време отделни леви радикални групи отдавна организират периодични набези в Чили. Още през 1975 г. бунтовниците успяват да извършат 132 партизански операции. На първо място те атакуват складовете и казармите на армията и карабинерите, за да изземат оръжие. В планините в съседна Аржентина са създадени партизански бази. Тук партизаните тренират и живеят между боевете. Но през 1976 г., след военен преврат в Аржентина, чилийските партизански бази в аржентинските планини са унищожени при нападение на аржентинските военновъздушни сили. Бомбардировките на базите са сериозен удар за бунтовниците. За известно време в Чили цари относително спокойствие. Въпреки това на 11 май 1983 г. в Сантяго се провежда първата голяма демонстрация срещу Пиночет. Протестиращите са брутално разпръснати от карабинерите, двама протестиращи са убити, 29 души са ранени, а 652 души са арестувани.

Патриотичен фронт Мануел Родригес

През юни 1983 г. в Хавана се състои редовна среща на чилийската левица, на която е предложено всички военни операции на Комунистическата партия на Чили да бъдат извършени от името на „Команда Мануел Родригес“. Така се появява Патриотичнен фронт Мануел Родригес (ПФМР), който се превръща в най-голямата ляворадикална въоръжена организация в Чили. Фронтът получава името си в чест на Мануел Родригес Ердоис (1785-1818) – един от борците за независимостта на Чили от испанските колонизатори. Създаването на ПФМР бележи началото на нов етап в историята на въоръжената съпротива срещу Пиночет. Още в края на лятото на 1983 г. в Чили проникват петима командири, които трябва да ръководят партизанските отряди и да започнат въоръжена борба срещу режима.

Кубинските специални служби оказват пряка подкрепа на ПФМР с оръжие и пари. Гръбнакът на командния състав на Фронта е съставен от самите чилийци, които се обучават във военните учебни заведения на Куба и България, а също така се бият в Никарагуа на страната на сандинистите. Тоест те са опитни хора, които имат военни професии и са изгодно различни по своите професионални качества от чилийските партизани от края на 1970-те години. ПФМР се превръща в център на обединението на всички чилийски леви сили, готови да се борят с оръжие в ръце срещу диктатурата на Пиночет. Комунисти, социалисти, леви радикали се присъединяват към предните редици, а споровете по идеологически теми са отложени „за по-късно“ – в това Фронтът следва пътя на кубинските партизани от 1950-те години. Числеността на ПФМР нараства бързо. Още през 1985 г. той наброява около 1500 въоръжени бойци, обединени в 500 бойни групи.

Още през 1984 г. ПФМР започва военни операции срещу правителствените войски и карабинерите в Чили. Освен това бойците на Фронта започват да извършват редовни атаки срещу клонове на чилийските ултрадесни партии и движения, които формират основата на подкрепата за курса на Пиночет в чилийското общество. Бойците на ПФМР атакуват печатници на десни вестници, партийни офиси и складове с пропагандна литература. През 1987 г. започват атаки срещу полицейски и карабинерски патрули. Скоро партизаните се насочват към атаки срещу оръжейните складове на полицията и армейските части. Експроприациите се превръщат в друга важна дейност на чилийските партизани. Само през първата половина на 1988 г. партизаните извършват 193 експроприации. Северноамериканските компании, които при Пиночет допълнително засилват позициите си в страната, стават обект на партизански атаки. Ситуацията в Чили бързо ескалира. През 1989 г. в редица чилийски провинции има цели области, където правителствените сили практически нямат контрол над ситуацията. Полицията и армията могат да патрулират в тези територии през деня, но през нощта предпочитат да не се появяват там, не искайки да бъдат нападнати от партизаните.

Трябва да се отбележи, че въпреки официалния статут като въоръжено крило на Комунистическата партия на Чили, де факто Патриотичен фронт Мануел Родригес бързо се превръща в напълно автономна организация. Това се обяснява и с факта, че възгледите на висшето командване на ПФМР са много по-радикални от позициите на просъветските комунистически лидери. Основният информационен орган на ПФМР е „El Rodriguista“ – списание, редактирано от Алекс Войтович.

Раул Пелегрин

Финансовата и логистична подкрепа на ПФМР все още се осъществява от кубинските специални служби, но тайните служби на ГДР също взимат активно участие в подпомагането на чилийските партизани. Командирът на ПФМР Раул Пелегрин (на снимката) многократно посещава ГДР, където се среща с представители на Източна Германия. Но средствата, които Куба превежда, все още не са достатъчни за нуждите на партизаните. Следователно ПФМР се занимава с експроприации, а след това преминава към практиката на налагане на „революционен данък“ върху предприемачи и отвличането на богати хора и техните роднини, които се освобождават в замяна на откуп. Понякога високопоставени военни стават жертви на отвличания. Например през 1986 г. партизани отвличат полковник Марио Аберле Риваденейро – началник на протокола във военния гарнизон в Сантяго. Три дни по-късно обаче той е освободен и то без никакъв откуп. Явно с отвличането на полковника партизаните демонстрират, че нямат проблем да „вземат“ дори висши военни. На 7 септември 1986 г. Патриотичен фронт Мануел Родригес извършва покушение срещу Пиночет. Петима от телохранителите на генерала са убити, но самият той оцелява.

До края на 1980-те години икономическата ситуация в Чили се влошава значително, което води до масови народни демонстрации. В същото време американците започват да оказват натиск върху Пиночет – ситуацията в света се променя и вече няма причина да подкрепят омразния военен диктатор. Генералът се съгласява да се проведе плебисцит на 5 октомври 1988 г. Противно на очакванията му, повече от 55% от чилийците гласуват против запазването на военната диктатура. Като се има предвид, че САЩ наблюдават случващото се, Пиночет е принуден да започне процедура по прехвърляне на властта към гражданското правителство. На 11 март 1990 г. Аугусто Пиночет подава оставка като държавен глава. Напускането на Пиночет обаче не означава край на военните операции на ПФМР, който излиза с антиамерикански лозунги и атакува съоръженията на американски компании в Чили. Едва през 1999 г. Фронтът прекратява военните си действия.

Автор: Илья Полонский

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.