Фюрерът Стреснер. Част 1. Как Парагвай става американски „кондор“

Историята на Латинска Америка е изпълнена с военни преврати, въстания и революции, леви и десни диктатури. Една от най-продължителните диктатури, която се оценява нееднозначно от последователите на различни идеологии, е управлението на генерал Алфредо Стреснер в Парагвай. Този човек, един от най-интересните латиноамерикански политици на ХХ век, управлява Парагвай почти тридесет и пет години – от 1954 до 1989 г. В Съветския съюз режимът на Стреснер е оценен изключително негативно – като дяснорадикален, профашистки, свързан с американските специални служби и предоставящ убежище на преселилите се в Новия свят след войната неонацисти на Хитлер. В същото време по-малко скептична гледна точка е признаването на заслугите на Стреснер към Парагвай по отношение на икономическото развитие на страната и запазването на нейното политическо лице.

Алфредо Стреснер

Географското положение и историческите особености на развитие на Парагвай до голяма степен определят неговото социално-икономическо изоставане през ХХ век. Парагвай, без излаз на море, е обречен на икономическа изостаналост и зависимост от по-големите съседни държави – Аржентина и Бразилия. Въпреки това многобройни емигранти от Европа, предимно германци, започват да се заселват в Парагвай в края на XIX век. Един от тях е Хуго Щрьоснер – родом от баварския град Хоф, по професия счетоводител. По местен начин фамилията му се произнасяла Стреснер. В Парагвай той се жени за момиче от местно богато семейство на име Ериберт Матиауда. През 1912 г. им се ражда син Алфредо. Подобно на много от парагвайската средна класа, Алфредо мечтае за военна кариера от ранна възраст. В Латинска Америка през първата половина на ХХ век пътят на професионалния войник обещава много – както успех с жените, така и уважение към цивилните, също добра заплата, и най-важното, той отваря онези възможности за кариера, които цивилните нямат – с изключение на наследствените представители на елита. На шестнадесет години младият Алфредо Стреснер постъпва в националното военно училище и го завършва три години по-късно с чин лейтенант. Освен това военната кариера на младия и обещаващ офицер се развива бързо. Това е улеснено от бурните, по стандартите на Парагвай, събития.

През юни 1932 г. започва войната в Чако – въоръжен конфликт между Парагвай и Боливия, причинен от териториалните претенции на Боливия към Парагвай – боливийските ръководители се надяват да завземат северната част на района Гран Чако, където са открити обещаващи петролни находища. Парагвайските власти от своя страна смятат запазването на района Гран Чако за Парагвай като въпрос на национален престиж. През 1928 г. се състои първият въоръжен конфликт на границата между Парагвай и Боливия. Ескадрон парагвайска кавалерия атакува боливийския форт Вангуардия, 6 войници са убити, а парагвайците разрушават самото укрепление. В отговор боливийските сили атакуват форт Бокерон, който принадлежи на Парагвай. С посредничеството на Обществото на народите конфликтът е уреден. Парагвайската страна се съгласява да възстанови боливийския форт и боливийските войски са изтеглени от района на форт Бокерон. Въпреки това напрежението в двустранните отношения между съседните държави остава. През септември 1931 г. се случват нови гранични сблъсъци.

На 15 юни 1932 г. боливийските войски атакуват позициите на парагвайската армия в района на град Питиантута, след което започват военни действия. Първоначално Боливия притежава по-силна и добре въоръжена армия, но позицията на Парагвай е спасена от по-умелото ръководство на действията на нейната армия, плюс участието във войната на страната на Парагвай на руски емигранти – офицери, военни професионалисти от най-висок клас. Двадесетгодишният лейтенант Алфредо Стреснер, който служи в артилерията, също участва във военните действия по време на Чакската война. Войната между двете страни продължава три години и завършва с фактическата победа за Парагвай. На 12 юни 1935 г. е подписано примирие.

Рафаел Франко

Успехът във войната значително укрепва позициите на армията в Парагвай и допълнително засилва позициите на офицерския корпус сред политическия елит на страната. През февруари 1936 г. в Парагвай се извършва военен преврат. Полковник Рафаел де ла Крус Франко Охеда (1896-1973), професионален войник, герой от Чакската война, идва на власт в страната. Започвайки службата си като младши артилерийски офицер, Рафаел Франко, по време на Чакската война, се издига до ранг командир на корпуса, получава звание полковник и ръководи военен преврат. По отношение на политическите си възгледи Франко е привърженик на социалдемокрацията и след като идва на власт, установява 8-часов работен ден, 48-часова работна седмица в Парагвай и въвежда задължителна отпуска. За държава като Парагвай по онова време това е много голям успех. Дейността на Франко обаче предизвиква голямо недоволство в десните кръгове и на 13 август 1937 г. в резултат на поредния военен преврат полковникът е свален. Страната се оглавява от „временния президент“ адвокат Феликс Пайва, който остава начело на държавата до 1939 г.

Хосе Феликс Естигарибия

През 1939 г. генерал Хосе Феликс Естигарибия (1888-1940) става новият президент на страната, който скоро получава най-високото военно звание маршал на Парагвай. Произхождащ от баско семейство, генерал Естигарибия първоначално получава агрономическо образование, но след това решава да свърже живота си с военната служба и постъпва във военно училище. За осемнадесет години той се издига до ранг началник-щаб на парагвайската армия, а по време на Чакската война става командир на парагвайските войски. Между другото, неговият началник на щаба е бившият генерал от руската служба Иван Тимофеевич Беляев – опитен военен офицер, командвал артилерийска бригада на Кавказкия фронт по време на Първата световна война, а след това артилерийски инспектор на Доброволческата армия.

Маршал Естигарибия е на власт в страната за кратко – още през 1940 г. загива при самолетна катастрофа. През същата 1940 г. младият офицер Алфредо Стреснер е повишен в майор. През 1947 г. той командва артилерийски батальон в Парагуари. Взема активно участие в гражданската война в Парагвай през 1947 г., като в крайна сметка подкрепя Федерико Чавес, който става президент на страната. През 1948 г., на 36-годишна възраст, Стреснер е повишен в бригаден генерал, ставайки най-младият генерал в парагвайската армия. Командването оценява Стреснер заради неговата находчивост и старание. През 1951 г. Федерико Чавес назначава бригаден генерал Алфредо Стреснер за началник-щаб на парагвайската армия. По време на назначаването си на тази висока позиция Стреснер все още не е навършил 40 години – шеметна кариера за военен от сравнително бедно семейство. През 1954 г. 42-годишният Стреснер е повишен в чин дивизионен генерал. Той получава ново назначение – на поста главнокомандващ на парагвайската армия. Всъщност в реално изражение Стреснер се оказва вторият човек в страната след президента. Но това не е достатъчно за един амбициозен млад генерал. На 5 май 1954 г. дивизионният генерал Алфредо Стреснер ръководи военен преврат и след като потиска кратката съпротива от страна на поддръжниците на президента, завзема властта в страната.

През август 1954 г. под контрола на армията се провеждат президентски избори, в които Стреснер печели. Така той става легитимен глава на парагвайската държава и остава в президентството на страната до 1989 г. Стреснер успява да създаде режим с външно подобие на демократично управление – общи президентски избори се провеждат на всеки пет години и неизменно ги печели, но никой не може да упрекне Парагвай, че се е отказал от демократичния принцип за избор на държавен глава. В контекста на конфронтацията между САЩ и СССР в Студената война, американците се отнасят снизходително към твърдия антикомунист Стреснер и предпочитат да си затварят очите за многобройните „перипетии“ на режима, установен от генерала.

Алфредо Стреснер

Генерал Стреснер обявява извънредно положение в страната веднага след преврата, който го издига на власт. Тъй като законно може да бъде обявено само за деветдесет дни, Стреснер подновява извънредното положение на всеки три месеца. Това продължава повече от тридесет години – до 1987 г. Страхувайки се от разпространението на опозиционните настроения в Парагвай, особено комунистическите, Стреснер поддържа еднопартиен режим в страната до 1962 г. Цялата власт в страната е в ръцете на една партия – „Колорадо“, една от най-старите политически организации в страната. Създадена през 1887 г., „Колорадо“ остава управляваща партия на Парагвай през 1887-1946 г., през 1947-1962 г. е единствената разрешена партия в страната. Идеологически и практически партия „Колорадо“ може да бъде класифицирана като дяснопопулистка. Очевидно през годините на Стреснер партията заимства много черти от испанските франкисти и италианските фашисти. Всъщност само членовете на партия „Колорадо“ могат да се чувстват повече или по-малко пълноправни граждани на страната. Отношението към парагвайците, които не участват в партията, първоначално е пристрастно. Най-малкото те дори не могат да разчитат на някакви държавни длъжности и дори повече или по-малко сериозна работа. Така Стреснер се стреми да осигури идеологическото и организационно единство на парагвайското общество.

Още от първите дни на установяването на диктатурата на Стреснер Парагвай е в списъка на основните латиноамерикански „приятели на Съединените щати“. Вашингтон дава на Стреснер огромен заем и американски военни специалисти започват да обучават офицери за парагвайската армия. Парагвай е сред шестте държави, прилагащи политиката на операция „Кондор“ – преследване и ликвидиране на комунистическата и социалистическата опозиция в Латинска Америка. Освен Парагвай, „кондорите“ включват Чили, Аржентина, Уругвай, Бразилия и Боливия. Американските разузнавателни служби предоставят цялостна подкрепа и покровителство на антикомунистическите режими. Борбата срещу опозицията в страните от Латинска Америка се разглежда по това време във Вашингтон не от гледна точка на спазването или нарушаването на гражданските права и човешките свободи, а като един от най-важните компоненти на противодействие на съветското и комунистическото влияние в Латинска Америка. Затова Стреснер, Пиночет и много други диктатори като тях получават де факто картбланш за извършване на мащабни репресии срещу дисидентите.

Парагвай, ако не се взима Чили на Пиночет, се превръща в един от рекордьорите на Латинска Америка през ХХ век по бруталност на репресиите. Генерал Стреснер, който създава култ към собствената си личност в страната, върши отлична работа по унищожаването на комунистическата опозиция. Изтезания, изчезвания на противници на режима, брутални политически убийства – всичко това е обичайно в Парагвай през 1950-те – 1980-те години. Повечето от престъпленията, извършени от режима на Стреснер, все още не са разкрити. В същото време, бидейки яростен противник на опозицията в собствената си страна, Стреснер щедро предоставя убежище за укриване на военнопрестъпници и изгонени диктатори от цял ​​свят. По време на неговото управление Парагвай се превръща в едно от основните убежища за бивши нацистки военни престъпници. Много от тях продължават да служат в парагвайската армия и полицията през 1950-те и 1960-те години. Тъй като самият той е германец по рождение, Алфредо Стреснер не крие симпатиите си към бившите нацистки военни, вярвайки, че германците могат да станат основа за формирането на елита на парагвайското общество. Дори небезизвестният д-р Йозеф Менгеле се крие известно време в Парагвай, какво да кажем за нацистите от по-нисък ранг? През 1979 г. сваленият диктатор на Никарагуа Анастасио Сомоса Дебайле заминава за Парагвай. Вярно е, че дори на парагвайска територия той не успява да се скрие от отмъщението на революционерите – още през следващата 1980 г. той е убит от аржентински леви радикали, действащи по указания на никарагуанския СФНО.

Икономическото положение на Парагвай през годините на управлението на Стреснер, колкото и да се опитват да кажат обратното защитниците на неговия режим, остава изключително тежко. Въпреки факта, че Съединените щати предоставят колосална финансова помощ на един от ключовите антикомунистически режими в Латинска Америка, по-голямата част от нея или отива за нуждите на силите за сигурност, или влиза в джобовете на корумпирани министри и генерали.

Над 30% от бюджета са изразходвани за отбрана и сигурност. Стреснер, осигурявайки лоялността на различни групи от военния елит, си затваря очите за многобройните престъпления, извършени от военните, и за тоталната корупция във властовите структури. Например, всички въоръжени сили под негово управление са интегрирани в контрабандата. Криминалната полиция контролира търговията с наркотици, силите за сигурност – търговията с добитък, а конната гвардия – контрабандата на алкохол и тютюневи изделия. Самият Стреснер не вижда нищо осъдително в подобно разделение на функциите.

По-голямата част от населението на Парагвай продължава да живее в ужасна бедност, дори и по стандартите на Латинска Америка. В страната липсва нормална система за достъпно образование и медицински услуги за населението като цяло. Правителството не счита за необходимо да решава тези проблеми. В същото време Стреснер разпределя земя на безимотни селяни в преди това ненаселени райони на източен Парагвай, което леко облекчава общото ниво на напрежение в парагвайското общество. В същото време Стреснер провежда политика на дискриминация и потискане на индианското население, което съставлява мнозинството в Парагвай. Той смята за необходимо да унищожи индианската идентичност и напълно да разтвори индианските племена в единна парагвайска нация. На практика това се превръща в множество убийства на цивилни, изтласкване на индианците от традиционното им местообитание, извеждане на деца от семействата с цел последващата им продажба като селскостопански работници и т.н.

Следва продължение…

Автор: Илья Полонский

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.