Перуанската гериля. Част 3. От война в джунглите до превземане на посолството на Япония

През 1985 г. Алан Гарсия, представител на апристката партия, става новият президент на Перу. Като цяло той продължава проамериканската политика в икономиката, а в областта на националната сигурност се опитва да неутрализира дейността на ляворадикалните групировки чрез поддържане на извънредно положение и създаване на „ескадрони на смъртта“. Под ръководството на американски инструктори е сформиран и обучен антитерористичен батальон, наречен „Sinchis“, който впоследствие често е обвиняван в кланета и нарушения на правата на човека в Перу. Междувременно годините на управлението на Алан Гарсия се превръщат в период на максимално активизиране както на „Сендеро Луминосо“, така и на Революционното движение Тупак Амару.

През 1986 г. РДТА се слива с Революционното ляво движение MIR -Voz Rebelde (Революционно ляво движение – Бунтовнически глас). Тази организация се радва на известно влияние в Северно Перу – в департаментите Анкаш, Ламбаек, Ла Либертад, Сан Мартин, както и в Лима. Има собствена военно-политическа организация Comandos Revolucionarios del Pueblo (Революционни команди на народа). Обединяването на двете организации под ръководството на Виктор Полай Кампос значително укрепва РДТА и позволява на движението да премине към по-активни действия не само в градовете, но и в селските райони.

За въоръжени операции извън градското пространство е създадена Народната армия Тупак Амару, чиито бази активистите се опитват да разположат в района на Париауанка в департамента Хунин. Тук „емертистите“ започват да раздават хранителни дажби и земеделски инструменти на селското население, което според ръководителите на организацията трябва да повиши популярността й сред селската среда. Селячеството се разглежда като естествена социална база на организацията. През 1986 г. „емертистите“ се опитват да разгърнат въоръжена съпротива в района на Токаче на департамент Сан Мартин, но е налице мощна група маоисти от „Сендеро Луминосо“, които веднага се обръщат срещу присъствието на конкурентите и отказват да създадат единен фронт с РДТА. Според „сендеристите“ единственият възможен начин е да се включи РДТА в „Сендеро Луминосо“, с което геваристите, „емертистите“, не могат да се съгласят. Така двете най-големи леви въоръжени организации в Перу не успяват да намерят общ език. Нещо повече, понякога дори се случват сблъсъци между бойците на двете организации.

В район Сан Мартин, където позициите на организацията MIR VR, която става част от РДТА, преди това са силни, е разгърнат Североизточният фронт на РДТА с численост от 60 бойци, 30 от които са членове на РДТА, а 30 са членове на Революционното ляво движение MIR VR. Въстаническият лагер е организиран от бойците в района на Понго де Кайнарачи, където през юли-септември 1987 г. преминават тримесечен курс на военно и политическо обучение. За командващ Североизточния фронт е назначен лично генералния секретар на РДТА Виктор Полай Кампос.

Междувременно правителството засилва репресиите си срещу радикалните леви организации. Така на 7 август 1987 г. агенти на „Дирекцията за борба с тероризма“ отвличат член на Националния изпълнителен комитет на РДТА Алберто Галвес Олаечеа, а на 23 октомври 1987 г. арестуват члена на Централния комитет на РДТА Лусео Кумпло Миранда. Дейността на организацията в бедните квартали на Лима претърпя сериозен удар, което повлиява и на желанието на ръководителите на РДТА да прехвърлят основните дейности на организацията в провинцията. На 8 октомври 1987 г. бойците на РДТА превземат град Табалосос в провинция Ламас. Така започва военната операция „Че Гевара е жив!“. 10 дни по-късно, на 18 октомври, група бойци на РДТА превзема друг град – Соритор в провинция Майобамбо. Успоредно с това бойците провеждат агитационна и пропагандна кампания в селските райони, призовавайки местното индианско население да подкрепи РДТА.

Въпреки фактите за успешни нападения в градовете обаче операцията „Че Гевара е жив!“ не дава желаните резултати. Затова командването на РДТА решава да проведе нова операция – „Освободител Тупак Амару“. Колона бойци от 60 души на 6 ноември 1987 г. атакува град Хуанхуй. Бойците атакуват полицейския комисариат в града, щабовете на Гражданската гвардия и Републиканската гвардия, както и летището в града. До настъпването на нощта бойците напускат Хуанхуй и се преместват в Сан Хосе де Сиса, който е превзет в 4 часа сутринта на 7 ноември. Полицията на Сан Хосе де Сиса бяга, така че градът пада в ръцете на бойците. На 9 ноември е превзет град Сенами, а на 19 ноември район Часута. Тези събития принуждават перуанското правителство да обяви извънредно положение в департамента Сан Мартин и да прехвърли там допълнителни военни части.

Незначителността на въоръжените сили на РДТА не позволява на организацията да задържи завладените градове и да участва в преки въоръжени сблъсъци с армейските части. Затова РДТА постепенно се фокусира върху тактиката на отвличане на служители и предприемачи с цел откуп. С течение на времето тези дейности се превръщат в основен източник на финансиране на организацията, докато „Сендеро Луминосо“ получава много повече пари от връзки с перуанските наркокартели. Бойците държат заловените предприемачи в специални „народни затвори“ и ги пускат, след като са получили откуп от техните близки. За разлика от „Сендеро Луминосо“, РДТА е по-малко податлива на насилие срещу заловените бизнесмени. Засегнато е засиленото внимание на геваристите към моралните и етичните аспекти на революционната въоръжена борба.

Въпреки това през 1988 г. започват първите сериозни противоречия в редиците на РДТА, които довеждат организацията до необходимостта от използване на „вътрешни репресии“. Като цяло сред левите терористични организации в Азия и Латинска Америка вътрешните репресии не са такава рядкост. В това отношение печална известност придобива Червената армия на Япония, чиито бойци разстрелват своите другари за всякакви „престъпления“. В Перу лидерството по отношение на мащаба на вътрешните репресии принадлежи на „Сендеро Луминосо“. Но те се случват и в редиците на РДТА. Педро Охеда Савала ръководи група опозиционери в редиците на Североизточния фронт на РДТА. Тази група включва членове на MIR VR, които са недоволни от политиката на Виктор Полай Кампос. Савала е осъден на смърт и разстрелян на 30 октомври 1988 г. По същото време са екзекутирани братята Леонсио Сесар Кускиен Кабрера и Аугусто Мануел Кускиен Кабрера. Те са обвинени в „контрареволюционно престъпление“ – убийството на двама техни преки командири и един боец. На 1 юни 1988 г. в болницата в Лима е застреляна и сестра им Роза Кускиен Кабрера, която е обвинена, че работи за тайните служби. Вътрешните репресии не допринасят за положителния имидж на организацията. РДТА започва да губи подкрепата и на индианското селско население след като екзекутира лидера на индианската асоциация за самоотбрана „Ашанинка“ Алехандро Калдерон. Той е обвинен, че е предал местонахождението на революционера Максимо Веландо от Революционното ляво движение на полицията преди 23 години, през 1965 г., като дете. Калдерон е убит, което предизвиква остра негативна реакция от много индиански селяни и разрив между РДТА и организацията „Ашанинка“.

На 17 декември 1989 г. армейски патрул убива 48 бойци на РДТА, натъквайки се на учебно-тренировъчен лагер на бойци. Така е сложен краят на историята на Североизточния фронт на организацията. По това време РДТА е активно в централните региони на Перу. Тук местното население е в тежко икономическо положение и лидерите на РДТА се надяват да се възползват от подкрепата на селяните. Централният регион на Перу се превръща в сцена на постоянни сблъсъци между РДТА и „Сендеро Луминосо“, които понякога приемат формата на истински битки между две леворадикални организации. В същото време РДТА понася сериозни загуби от действията на правителствените сили.

В отговор на действията на правителствените сили, на 5 май 1989 г. бойците на РДТА взривяват кола, пълна с експлозиви в армейската казарма Сан Мартин в Лима, a на 29 май 1989 г. – камион в казармата Хауха. На 9 януари 1990 г. по автомобила на генерал Енрике Лопес Албухар Тринт, бивш министър на отбраната на Перу, се стреля с картечници. Генералът е убит.

Смятайки себе си за апологети на революционния морал, бойците на РДТА на 31 май 1989 г. атакуват бар в град Тарапото, където се събират местни хомосексуалисти. Шестима въоръжени мъже нахлуват в бар и застрелват осем местни травестити и хомосексуалисти. РДТА незабавно поема отговорност за тази атака, обвинявайки властите и полицията в съучастие със „социалните пороци“, развращаващи перуанската младеж.

Нестор Серпа Картолини

Междувременно правителството продължава да предприема все по-сурови мерки срещу терористите. На 3 февруари 1989 г. в град Уанкайо е арестуван генералният секретар на РДТА Виктор Полай Кампос. На 16 април 1989 г. в Лима е арестуван неговият най-близък съмишленик, член на ръководството на РДТА, Мигел Ринкон Ринкон. След ареста на Виктор Полай Кампос, Нестор Серпа Картолини (на снимката) става един от най-видните лидери на РДТА. Той е роден на 14 август 1953 г. в семейство от работническата класа в Лима. През 1978 г. участва в стачка и превземане от работниците на текстилната фабрика Cromotex. В началото на 1980 г. Нестор Серпа се присъединява към РДТА и скоро се превръща в един от най-видните бойци, а след това и в един от най-видните ръководители на движението. През 1985 г. той пътува до Колумбия, където командва отряда „Леонсио Прадо“, който е в съюз с колумбийското М-19. След завръщането си в Перу и ареста на Виктор Полай Кампос, Нестор Серпа Картолини бързо се издига до върха на организацията.

Алберто Фухимори, който заменя Алан Гарсия като президент на Перу през 1990 г., засилва действията на правителството за борба с левите терористични организации. Началото на 1990-те години е период на сериозни удари по позициите както на РДТА, така и на „Сендеро Луминосо“. Но ако „сендеристите“ са по-многобройни, то за РДТА правителствените наказателни операции са в много отношения фатални. За да осигури освобождаването на арестуваните другари, лидерът на РДТА Нестор Серпа Картолини решава операция, която се превръща в най-известната акция на Революционно движение Тупак Амару.

На 17 декември 1996 г. въстаническият отряд „Едгард Санчес“, състоящ се от 14 бойци под командването на самия Нестор Серпа Картолини, превзема резиденцията на японския посланик в Лима. Това е много символичен ход, тъй като президентът на Перу Фухимори е етнически японец. По време на превземането в сградата на резиденцията има около 600 гости, сред които както чужди граждани, така и високопоставени служители на перуанското правителство. Всички те са взети за заложници от бойците на РДТА. Нестор Серпа Картолини иска Фухимори да освободи всички бойци на организацията, които се намират в затворите на Перу. Когато много от бойците започват да се освобождават, Картолини освобождава около двеста заложници. Картолини обаче не смята да напуска посолството до окончателното изпълнение на поставените изисквания. С течение на месеците чуждестранните гости и високопоставени служители продължават да бъдат държани като заложници от перуанските бунтовници.

До началото на пролетта на 1997 г. резиденцията на японския посланик продължава да бъде под контрола на отряда на Нестор Серпа Картолини. По това време бойците са освободили повечето от заложниците. В сградата има около 70 заложници и самите „емертисти“. В крайна сметка президентът Фухимори решава да разпореди щурмуване на сградата. На 22 април 1997 г. специалните части на перуанските въоръжени сили започват атака срещу резиденцията на японския посланик. В последвалата битка загиват всички активисти на РДТА, включително лидерът на организацията Нестор Серпа Картолини. От страна на правителствените сили са убити двама войници от специалните части. Освен това е убит един заложник. Така приключва най-гръмката акция на РДТА, която всъщност слага край на историята на тази ляворадикална организация.

Останалите членове на РДТА се опитват да съживят движението и дори да създадат ново Национално ръководство, но тези опити са напразни. Сред тях няма хора с достатъчен опит в нелегалната политическа дейност, способни да възстановят РДТА практически от нулата. В провинция Хунин е сформирана малка бунтовническа колона, но през август-октомври 1998 г., тя е напълно унищожена от части на правителствените войски. Революционното движение Тупак Амару престава да съществува.

В момента много бивши активни бойци на РДТА са в затворите в Перу. Историческият лидер на организацията Виктор Полай Кампос също е жив. Досега не са разследвани много епизоди от кървавата гражданска война в страната през 1980-те – първата половина на 1990-те години, в които участва Революционно движение Тупак Амару.

Съдбата на основните конкуренти на РДТА за първенството по фронтовете на гражданската война в Перу – „Сендеро Луминосо“ – се оказва много по-благополучна, ако такава дума може да се приложи към нелегалните въоръжени организации. Отрядите на Комунистическата партия на Перу „Сияйна пътека” продължават военните действия в труднодостъпните райони на страната, тренировъчните лагери все още функционират, а правозащитниците обвиняват „сендеристите“, че насилствено вербуват непълнолетни в своите партизански формирования. Така маоистите от „Сияйна пътека“ успяват, за разлика от РДТА, не само да привлекат подкрепата на селското население в изостаналите планински райони на страната, но и да запазят своята бойна ефективност, въпреки многобройните антитерористични операции на правителствените войски.

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.