Перуанската гериля. Част 2. Движение Тупак Амару започва борбата

Периодът на правителството на генерал Веласко Алварадо в Перу е истинска ера на разцвет за перуанските леви политически движения. В допълнение към просъветската тенденция в комунистическото движение в Перу, през 1960-те – началото на 1970-те години в страната се осъществява окончателното формулиране на две основни революционни течения – маоисткото и геваристкото. Редица перуански университети се превръщат в истински центрове за развитие и консолидация на ляворадикални младежки групи, а „ветераните“ на революционното движение активно участват в предаването на революционни възгледи сред по-младото поколение перуанци.

Дейността на лявото правителство на Веласко Алварадо обаче влиза в противоречие с интересите на перуанските олигарси и чуждестранния финансов и индустриален капитал, присъстващ в Перу. На стража на капиталистите, както винаги, са Съединените американски щати. Вашингтон винаги изключително болезнено възприема идването на власт на социалистите в страните от Латинска Америка. Перспективата за „зачервяване“ на Латинска Америка и появата на други, освен Куба, социалистически страни на континента, силно плашат американските управници. Затова американските разузнавателни служби оказват пряка подкрепа на реакционната част от перуанския елит в организирането на отстраняването на генерал Веласко Алварадо от президентството на страната. На 29 август 1975 г. в Перу се извършва нов военен преврат. Генерал Веласко Алварадо е принуден да напусне поста на държавен глава. Той умира две години по-късно на 67-годишна възраст.

Франсиско Моралес Бермудес Серути

Генерал Франсиско Моралес Бермудес Серути (роден през 1921 г.) става новият президент на Перу. За разлика от Алварадо, който произхожда от голямо семейство на дребен държавен служител, Бермудес произхожда от аристократичните военни кръгове на Перу. Неговият дядо, генерал Ремихио Моралес Бермудес, през 1890-1894 г. е президент на Перу. Франсиско Бермудес получава военното си образование във военното училище Чорилос през 1943 г., служи в инженерните войски, след което продължава образованието си в щабното училище и във висшето военно училище в Аржентина. През 1969 г. Хуан Веласко Алварадо го назначава за министър на финансите и икономиката на Перу, докато Бермудес става началник на Генералния щаб. През януари 1974 г. Бермудес е назначен за главнокомандващ на въоръжените сили на страната, а на 1 февруари 1975 г. заема поста председател на Министерския съвет и министър на отбраната, ставайки фактически вторият човек на революционното военно правителство след Веласко Алварадо. Той също така принуждава генерала да подаде оставка. Въпреки че на думи Бермудес продължава да се придържа към антиимпериалистическия път на развитие на Перу, в действителност той премахва много закони, насочени към ограничаване на присъствието на чуждия капитал и защитата на правата на работниците.

Промяната на политическия режим в Перу води до радикализацията на левите организации, които са много недоволни от продължаващите социално-икономически промени. През 1980 г. генерал Бермудес предава властта на гражданското правителство. Новият президент на страната е Фернандо Белаунде Тери, печелещ изборите през същата година, който вече е заемал поста държавен глава през 1963-1968 г. Именно изборите през 1980 г. стават отправна точка за началото на нова кървава гражданска война, която правителството не успява да приключи до ден днешен. Основната сила в конфронтацията с правителствените сили е Комунистическата партия на Перу „Сияйна пътека“ (Сендеро Луминосо), която се придържа към маоистката идеология. На 3 декември 1982 г. партията „Сияйна пътека“ създава Народната партизанска армия – нейното въоръжено крило.

Втората по големина военно-политическа организация в Перу се появява през 1982 г. Това е Революционното движение Тупак Амару (РДТА), което наследява геваристките традиции на перуанските партизани. В началото РДТА е група от бивши активисти на геваристкото Революционно ляво движение (МИР) и ляворадикалните военни, които подкрепят правителството на Веласко Алварадо и са много недоволни от либералния проамерикански завой в перуанската политика. На 1 март 1982 г. лидерите на Революционната социалистическа партия (марксистко-ленинистка) и Революционното ляво движение „Милитанте“ обявяват създаването на единен Централен комитет за координиране на въоръжената борба срещу победоносната реакция.

Най-важната роля в обединението изиграва Виктор Полай Кампос (роден през 1951 г.). Потомствен левичар, син на Виктор Полай Риско, бивш член на лявата фракция в партията APRA, и доня Отилия Барсена, Виктор Полай Кампос става член на скаутска група като дете и се отличава с голям успех в скаутското обучение. След училище той постъпва в Националния технически университет в Калао, където се присъединява към младежка апристка организация и скоро е избран за секретар на Федерацията на профсъюзите на инженерната и военната индустрия. През 1972 г. 21-годишният Виктор Полай Кампос е арестуван за първи път. Той е държан в затвора Луриганчо по подозрение, че е планирал действия срещу военното правителство. Кампос обаче бързо е освободен, след което заминава за Испания, за да учи социология в Мадридския университет. През 1973 г. Кампос се мести във Франция, където продължава обучението си по социология в Парижкия университет, а през 1975 г. се завръща в Перу.

През същата година е изпратен в Аржентина, за да участва в работата на Хунтата за революционна координация, която е сформирана от няколко революционни организации в Южна Америка – Революционното ляво движение в Чили, „Тупамарос“ в Уругвай, Армията за национално освобождение в Боливия и Революционната армия на народа в Аржентина. Хунтата за революционна координация е предназначена да обедини аржентинските, боливийските, чилийските, уругвайските и перуански радикални леви организации за борба с военните режими в техните страни и американския империализъм на континента. През 1976 г. Виктор Полай Кампос се завръща във Франция, където продължава обучението си по политическа икономика и скоро получава диплома по нея. Най-накрая се завръща в Перу едва през 1978 г. Така основателят на РДТА е млад интелектуалец с опит от участие в студентски синдикални организации.

Авторът на името РДТА (MRTA в испанската абревиатура) се нарича Антонио Меса Браво, селски водач, член на Революционното ляво движение. По едно време, както е известно, името на последния император на инките Тупак Амару носи един от трите фронта на Революционното ляво движение, командван от Гилермо Лобатон, който по-късно умира. От самото начало на своята дейност РДТА се ръководи от геваризма и се застъпва за революция в Перу, която трябва да стане част от континенталната антиимпериалистическа революция в Латинска Америка. В Перу възгледите на членовете на РДТА са наречени „емертизъм“ (по абревиатурата). Геваризмът на „емертистите“ е една от причините за много критичното отношение към тях от страна на членовете на друга голяма военно-политическа организация в страната – маоистите от „Сендеро Луминосо“. Последните обвиняват РДТА в перуански национализъм и просъветски симпатии, които, между другото, наистина имат място сред значителна част от бойците и командирите на тази организация. Всъщност, за разлика от маоистите, геваристите, ориентирани към кубинския опит, са много по-приятелски настроени към Съветския съюз и съветския начин на изграждане на социализъм, въпреки че имат и критични бележки.

Политическата доктрина на РДТА разглежда като една от основните задачи на революцията формирането на единна перуанска идентичност, която трябва да се основава на индианския компонент. Индианците и метисите съставляват голяма част от потиснатите класи, а социално-класовите противоречия в Перу са смесени с доста очевидна сегрегация на „белите“, от една страна, и индианците, метисите и афроамериканците, от друга. За разлика от „Сендеро Луминосо“, ориентирани към Маркс-Ленин-Мао Дзедун и собствените си лидери, РДТА разглежда като свои идеологически „покровители” изключително латиноамериканските революционери – Тупак Амару, Симон Боливар, Хосе де Сан Мартин (основателят на перуанската държава) и Ернесто Че Гевара. В РДТА акцентът върху моралните и етичните аспекти на революционната борба е много развит, позовавайки се както на възгледите на Че Гевара за „морала на партизанина“, така и върху влиянието на католицизма.

На 31 май 1982 г. група бойци на РДТА, водени от Виктор Полай Кампос, предприема първата въоръжена акция – атака срещу банка в Лима с цел да я ограбят. По време на престрелка с полицията, охраняваща банката, членът на Централния комитет Хорхе Тагледо Ферия е убит, което става първата бойна загуба на организацията. Прави впечатление, че Тагледо Ферия загива от куршум, изстрелян от собствените му другари – той рикошира от асфалта и ранява смъртоносно един от лидерите на организацията. В знак на отмъщение за смъртта на Ферия, няколко дни по-късно един от другарите му застрелва полицай в Лима. Събраните от експроприациите пари отиват за нуждите на организацията, преди всичко за осигуряване на много скъпия живот в нелегално положение. Освен това в Лима са създадени няколко тайни военни учебни центъра, в които младите попълнения на РДТА имат възможност да преминат курс по военно и политическо обучение.

На 16 ноември 1983 г. RDTA организира една от най-силните си акции – предизвиква експлозия в щаба на военноморските сили на САЩ в Лима. Ръководството на организацията обявява това действие за знак на отмъщение за въоръжената агресия на САЩ в Гренада. Първоначално акциите на РДТА се провеждат почти изключително в Лима и Уанкайо, столицата на департамента Хунин. Организацията се придържа към курса на разгръщане на градска гериля и затова се стреми да действа в градовете, извършвайки светкавични атаки срещу правителствени и американски цели. В същото време членовете на РДТА се надяват да вдигнат народно въстание срещу режима в бъдеще и виждат себе си като авангард, показващ на хората възможността за истинска опозиция срещу империализма и властта. За пропаганда РДТА започва практиката да се използват радиопредаватели.

Представители на силовите структури често стават жертви на РДТА. На 22 януари 1984 г. група бойци на РДТА атакува полицейски участък в квартал Виля Ел Салвадор в Лима. На 26 март 1984 г. бойците на РДТА атакуват жилището на министъра на икономиката на Перу Карлос Родригес Пастор. Активните действия на РДТА допринасят за нарастването на популярността на организацията сред работниците и студентите, които симпатизират на левите идеи. Симпатията към новото движение нараства и в редиците на Комунистическата партия на Перу – сред онази част от просъветските активисти, които се вдъхновяват от кубинския и никарагуанския опит и не са против разгръщането на въоръжена борба срещу режима.

Успехът на организацията кара нейните лидери да започнат да обсъждат възможността за започване на въоръжена борба в селата. Най-обещаващият регион на страната, където би било възможно да се създаде „революционно огнище“ на партизаните, лидерите на РДТА смятат Куско. В началото на 1960-те години тук има традиционно голямо влияние на левите, а местното селячество има опит от участие в антиправителствени въстания. В края на 1983 г. група бойци на RDTA от около 20 души пристига в Куско, възнамерявайки да създаде военна база. Въпреки това, още през ноември 1984 г. правителствените войски тръгват по следите на групата, като девет бойци на РДТА са убити в сблъсък. Това принуждава ръководството на организацията да преразгледа основните аспекти на своята дейност.

Още в началото на 1984 г. групите на РДТА в перуанските градове са разделени на градска милиция и групи за самоотбрана. Задължението на въоръжените формирования включва провеждането на силови действия, както и защитата на политическото крило на организацията. През 1985 г. РДТА разработва първия план за разгръщане на „народна война“. За да постигне целите си, организацията започва да организира собствени средства за масова информация. На първо място, започва издаването на бюлетина на РДТА под името „Venceremos“, а след това започва работа нелегалната радиостанция „4 ноември“, която получава името си в чест на датата на началото на въстанието на Тупак Амару срещу испанските колонизатори. В Лима, а след това и в други градове на страната, членовете на РДТА организират истинска кампания с листовки, предназначена да демонстрира ежедневното и повсеместно присъствие на организацията по улиците на столицата и другите населени места.

Като основни цели на първоначалната програма за действие РДТА прокламира: 1) пълен край на отношенията на Перу с Международния валутен фонд, за да се отърве от робството, 2) увеличаване на минималната заплата на перуанските работници, 3) пълна амнистия за всички политически затворници, 4) премахване на наложеното от правителството извънредно положение в Перу. РДТА също така иска перуанците да бойкотират президентските избори. В същото време първият провал в селата принуждава РДТА да се откаже от идеята за създаване на „революционни огнища“ на партизаните в перуанските села. Въпреки това отделни активисти на движението продължават да изучават ситуацията в селата, надявайки се в бъдеще да продължат опитите си за отприщване на селска партизанска война. Но тъй като повечето от младите бойци на РДТА нямат опит в герилята и мнозина дори не са си представяли живота в планините и гористите местности, тъй като са чисто градски жители, през 1985 г. група бойци на организацията отива в Колумбия на стаж в съюзническото ляворадикално колумбийско „Движение 19 април“. Предстои нов, още по-интензивен период в историята на перуанските партизани.

Следва продължение…

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.