Перуанската гериля. Част 1. Последователите на Че Гевара

Втората половина на ХХ век е за Латинска Америка времето на най-мощния революционен подем. В повечето страни от региона се активизират партизански формирования с ляворадикална и националистическа ориентация. Това е свързано както с глобалната конфронтация между капиталистическия и социалистическия лагер на световната политика, САЩ и СССР, така и с желанието на напредналата част от населението на страните от Латинска Америка да сложи край на политическия и икономически диктат на Вашингтон. Кубинската революция изиграва решаваща роля в историята на латиноамериканските революционни и антиимпериалистически движения през втората половина на ХХ век.

Някои от най-мощните революционни организации започват въоръжена борба в Перу. Гражданската война в тази страна продължава и до днес, а корените й са от 1950-те – 1960-те години. С течение на времето, през 1980-те и 1990-те години маоистката Комунистическа партия на Перу „Сияйна пътека” („Сендеро Луминосо“) и геваристкото Революционно движение Тупак Амару (РДТА) се превръщат в най-сериозните бунтовнически организации. За разлика от „Сендеро Луминосо“, който наследява марксистко-ленинистко-маоистката традиция, Революционното движение Тупак Амару се базира на традиционния перуански национализъм, който в транскрипцията на движението приема по-леви форми и заимства много компоненти на марксизма-ленинизма. Перуанският геваризъм комбинира марксистко-ленинската идеология с ляворадикална транскрипция на индиански/латиноамерикански национализъм. Да не забравяме и влиянието на католицизма в неговата политизирана версия („теология на освобождението“) върху латиноамериканското и перуанското, в това число, революционно движение.

В произхода на перуанския геваризъм стои група радикални апристи – последователи на „апризма“, специфична перуанска националистическа идеология, кръстена на политическата партия „Американски народно-революционен алианс“ (APRA). Тази партия е основана през далечната 1924 г. от политика Виктор Айя де ла Торе (1895-1979). Апристите отхвърлят както евро-американския модел на капитализъм, така и съветския комунистически модел, като се застъпват за специален път на развитие на „Индо-Америка“ (както апристите предпочитат да наричат ​​Латинска Америка). Политическите цели на апристите са да установят всеобща демокрация, да зачитат правата на индианското население, да прехвърлят земята на латифундистите в колективна собственост и да осигурят максимална независимост на страната от влиянието на Съединените щати.

Луис Уседа

До 1950-1960-те години в рамките на APRA се появява доста силна младежка опозиция, говореща от по-леви позиции и вдъхновена от опита на Кубинската революция. Така се появява групата APRA Rebelde, която се отделя от Американския народно-революционен алианс през 1959 г. Оглавява я Луис Фелипе де ла Пуенте Уседа (1926-1965), който е племенник на сестрата на основателя на апризма Айя де ла Торе. Въпреки членството си в редиците на APRA, Луис Уседа винаги е бил с ултралеви позиции и за това многократно попада в полезрението на специалните служби, включително и в затвора. През юни 1960 г., след създаването на собствена лява група, Луис Уседа заминава за Куба – страната на победоносната революция. Там се запознава и сприятелява с лидерите на кубинското революционно движение, преминава през идеологическа и военна подготовка, след което се завръща в Перу и създава през 1962 г. нова политическа организация –Революционно ляво движение (МИР).

В идеологически план Революционното ляво движение бързо се доближава до геваризма, приемайки концепцията за фокизма, разработена от Режи Дебре – създаването на „фоко“, революционни огнища на партизанска съпротива, от които трябва да започне революцията. През същата 1962 г. Луис Уседа, като събира група последователи, се завръща с тях в Куба, за да премине по-нататъшен курс на военно и политическо обучение. На следващата 1963 г. той посещава Китай, Виетнам и КНДР, като се среща лично с лидерите и на трите азиатски социалистически държави и се запознава с опита на социалистическото строителство в тези страни. След завръщането си в Перу Луис Уседа се опитва да повлияе на правителството на страната, за да извърши поземлена реформа, но аргументите му не намират подкрепа в перуанския парламент.

В крайна сметка Луис Уседа взима решение да прехвърли Революционното ляво движение към въоръжена бунтовническа борба срещу перуанското правителство. Решено е да започне въстание в района на Куско, където Уседа се надява бързо да спечели симпатиите на индианското селско население. За да започне партизанската война, МИР е разделен на три колони. В северната част на страната въстанието трябва да бъде вдигнато от колоната „Манко Капак“ под командването на Гонсало Фернандес Гаска, на юг – колоната „Пачакутека“ под командването на Рубен Тупаячи Солорсано, а в централния район – колоната „Тупак Амару“ под командването на Гилермо Лобатон.

Гилермо Лобатон

Плановете на Уседа, който разчита на подкрепа от селското население, обаче се провалят. На 23 октомври 1965 г. Луис Фелипе де ла Пуенте Уседа е убит при сблъсък с правителствените сили. Смъртта на лидера оказва сериозно влияние върху дейността на МИР, но редица колони на тази организация продължават въоръжената съпротива.

Една от групите на МИР – фронтът Тупак Амару на Революционното ляво движение – се оглавява от Гилермо Лобатон (1927-1966) – човек с много интересен произход и не по-малко интересна съдба. Той има хаитянски афро-карибски корени и произхожда от по-нисък социален слой, което не пречи на Лобатон, поради добрите му способности, да влезе в бизнес училище, а след това, напускайки го, в Университета Сан Маркос. В университета Гилермо Лобатон учи философия и литература, известен е като интелектуалец, но за участие в студентски вълнения е арестуван и прекарва известно време в затвора.

През 1954 г. Лобатон е изгонен от Перу. Установява се в Париж, където учи във Философския факултет на Сорбоната. В същото време перуанският бежанец e принуден да работи като събирач на отпадъчна хартия, тъй като няма средства да живее във Франция. През 1959 г. Kомунистическата партия на Перу се опитва да изпрати Лобатон да учи в ГДР, но властите на тази страна отказват да приемат революционера, тъй като той си позволява да критикува съветския модел на социализъм. В крайна сметка Гилермо Лобатон, заедно с Луис Уседа, се озовава в Куба, където преминава курс по политическа и военна подготовка и след завръщането си в Перу ръководи една от колоните на МИР – Фронт Тупак Амару.

Тук трябва да се отбележи, че името на Тупак Амару – последният император на инките и водач на съпротивата срещу испанските колонизатори – е много популярно не само в Перу, но и на целия американски континент. Тупак Амару, екзекутиран от испанците през 1572 г., се превръща в символ на съпротивата срещу европейските колонизатори, а след това и срещу американските империалисти. С течение на времето образът му става популярен не само сред индианците и метисите, но и сред креолците и дори афроамериканците.

След смъртта на Луис Уседа, отрядът на Гилермо Лобатон продължава въоръжената борба, но е откъснат от външния свят и разбит от правителствените войски. Самият Гилермо Лобатон загива в битка на 7 януари 1966 г. Но въпреки това идеите на Луис де ла Пуенте Уседа са много търсени в перуанското общество. Впоследствие не само левите опозиционери, но и правителството се обръща към неговата концепция за аграрна реформа.

Революционното ляво движение не е единствената революционна организация, която започва въоръжена борба в Перу в началото на 1960-те години. През 1963 г. е направен опит за селско въстание. Оглавява се от генералния секретар на Селската конфедерация на Перу Уго Бланко (роден през 1934 г.) – синдикалист, член на троцкистката Революционна работническа партия на Перу. Под негово ръководство е създадена партизанска бригада Ремихио Уаман, кръстена на убит от полицията селянин. Въстанието обаче е бързо потушено, а самият Уго Бланко е арестуван и осъден на смърт, която след това е заменена с 25 години затвор в Ел Фонтон.

Ектор Бехар Ривера

Професор Ектор Бехар Ривера (роден през 1935 г., на снимката), от смесено испано-индианско семейство, получава хуманитарно образование в Университета Сан Маркос, където учи право и филология. Той се присъединява към Комунистическата партия на Перу, където скоро прави кариера и е включен в ЦК – като образован и талантлив човек. Но през 1958 г. Бехар е изключен от комунистическата партия заради прекомерен радикализъм. След това той се убеждава в необходимостта от разгръщане на въоръжена борба срещу режима.

Хуан Чанг

Най-близкият сътрудник на Ектор Бехар е Хуан Пабло Чанг Наваро-Левано (1930-1967), китайски гражданин, роден в Лима в семейство на имигранти и който започва политическата си дейност, докато учи в Университета Сан Маркос, като активист на APRA. През 1953 г. Чанг е депортиран от страната за участие в студентски вълнения и живее известно време в Мексико, където учи антропология в местен университет. По същото време се запознава с Ернесто Че Гевара и неговите съмишленици. След това, през 1956 г., след политическа амнистия, Чанг, заедно с много други политически емигранти, се завръща в Перу, където става член на ЦК на Комунистическата партия. Заедно с Бехар през 1962 г. Чанг участва в създаването на нова военно-политическа организация – Армия за национално освобождение (АНО).

Хавиер Ерауд

Към тях се присъединява и двадесетгодишният перуански поет Хавиер Ерауд Перес (1942-1963), много талантлив човек, който на 18 години става учител по английски в елитния Национален колеж. Поетът Хавиер Ерауд се присъединява към партизанския отряд под псевдонима „Родриго Мачадо“. През нощта на 15 май 1963 г. в Пуерто Малдонадо Хавиер Ерауд и шестима други съмишленици са задържани от републикански гвардейци и заведени в полицейското управление. Един от задържаните обаче успява да застреля полицай, след което Ерауд и още трима задържани бягат. Те бягат с кану, но полицията ги последва. В отговор на изстрелите на революционерите полицията открива огън с картечница. Поетът Ерауд (на снимката) е убит с 19 куршума. Той е само на двадесет и една години. През април 1965 г. отряд на АНО под командването на Ектор Бехар се опитва да вдигне въстание и да започне партизанска война в Аякучо. Въпреки това, както и в случая с Революционното ляво движение, герилята на Армията за национално освобождение е краткотрайна. Още през декември 1965 г. отрядът претърпява съкрушително поражение от правителствените сили. По чудо оцелява само професор Бехар. Два месеца той се скита из джунглата, докато не е заловен и хвърлен в затвора. Хуан Пабло Чанг успява да се промъкне в Куба, а след това, през 1967 г., се озовава в отряда на Ернесто Че Гевара в Боливия, където е заловен и убит в същия ден като Че Гевара.

Две години след поражението на отрядите на МИР и АНО, през 1967 г. останките от Революционното ляво движение в Перу се разделят на няколко малки групи – Революционно ляво движение „Милитант“, Революционно ляво движение „Вос Rebelde“ и Революционно ляво движение „IV Етап“. През 1968 г. в Перу обаче се извършва военен преврат. В 2 часа сутринта на 3 октомври 1968 г. подразделение на бронетанкова дивизия обгражда сградата на президентския дворец в Лима. Офицери, водени от полковник Галегос Венеро, арестуват президента Фернандо Белаунде Тери. Скоро той е депортиран в Аржентина. За нов държавен глава е провъзгласен генерал Хуан Веласко Алварадо (1910-1977), който е командир на сухопътните войски и председател на Обединеното командване на въоръжените сили. Военните, които извършват преврата, са изключително недоволни от проамериканската икономическа политика на бившия президент Белаунде.

Хуан Веласко Алварадо

Въпреки факта, че на власт идват представители на военния елит на Перу, правителството на Алварадо от самото начало се отличава с лявата ориентация на своята политика и се стреми към максимално възможно решение на социалните проблеми на перуанската държава. Правителството се ангажира да приложи концепцията за поземлена реформа, някога предложена от Луис Уседа. Доста парадоксална ситуация се оказва, когато военните, които побеждават Революционното ляво движение, започват да прилагат на практика много компоненти от икономическата му програма. През пролетта на 1971 г. правителството на Алварадо приема първия план за социално-икономическо развитие на страната в историята на Перу. Държавата поема контрола върху редица от най-големите банки и най-важните предприятия в страната. Още през 1969 г. основните латифундии на помещиците са национализирани, започва създаването на селски кооперативни стопанства, което само по себе си е колосално постижение за латиноамериканската държава.

Всъщност, под ръководството на Алварадо Перу се насочва към антикапиталистически път на развитие. „Доктрината Веласко“, както хората наричат основните принципи на новото революционно военно правителство, съдържа следните принципи: 1) природните ресурси на страната и основните й богатства трябва да бъдат национализирани и да принадлежат на държавата, 2) социално-икономическото развитие трябва да се осъществява с цел задоволяване на интересите и нуждите на целия перуански народ, а не на кланове и елитни групи, 3) чуждестранните инвестиции трябва да се насочват към развитието на перуанската икономика, а не към създаването на инфраструктура за „изпомпване“ на националното богатство, 4) политиката на страната трябва да е насочена към укрепване на независимостта на държавата и общо подобряване на качеството на живот на перуанския народ.

Естествено, политиката на Алварадо привлича широка подкрепа от перуанската левица. През декември 1970 г. Веласко Алварадо нарежда да се проведе политическа амнистия в страната и дори участниците във въоръжената борба от началото и средата на 1960-те години, вчерашните бойци на МИР и АНО, трябва да бъдат освободени от затворите.

Следва продължение…

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.