Смъртта на „Освалдо“. Как живя и загина червеният милионер, приятел на Че Гевара

На границата на 1960-1970-те години политическата ситуация в Италия се влошава сериозно. Влиянието на Италианската комунистическа партия – най-голямата комунистическа партия в Европа, нараства, докато подкрепата на управляващите християндемократи в страната намалява. Големи части от италианското общество са недоволни от проамериканския курс на италианското правителство, всичко това се влошава от високото ниво на корупция и престъпност. По улиците на италианските градове се развива сблъсък между десни и леви радикали. Зад някои ясно се вижда подкрепата на италианските специални служби, в които продължават да работят много бивши фашисти, а други са ръководени от световното революционно движение, което е особено засилено на фона на процесите на деколонизация в Азия и Африка. „Оловните седемдесетте“ наближават.

Джанджакомо Фелтринели

Бизнесменът Джанджакомо Фелтринели е много богат човек, успешен издател. Той притежава едно от най-големите издателства в Италия, носещо неговото име и издаващо разнообразна интелектуална и художествена литература. Между другото, именно Фелтринели за първи път публикува известния „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак. Този ръкопис е изнесен тайно от Съветския съюз, а италианският издател осигурява организацията на отпечатването му, тъй като финансовите средства позволяват това да бъде направено. Няма нищо изненадващо в проспериращото положение на Джанджакомо – от баща си той наследява много голямо състояние, обширен кръг от познати и роднини в елитните слоеве на италианското общество.

Семейство Фелтринели принадлежи към традиционния италиански финансов елит. Основателят му Пиетро да Фелтр произхожда от град Фелтре в провинция Венеция, на който е кръстена фамилията. Карло Фелтринели, бащата на Джанджакомо, ръководи няколко големи компании, включително банка „Италиански кредит“, Италианското дружество на Южните железници, строителната компания Ferrobeton SpA и компанията за продажба на дървен материал. Но неговият син Джанджакомо поема по пътя, който е напълно нетипичен за представител на финансовия елит на Италия. В своето издателство той организира издаването на разнообразна революционна и марксистка литература. Всъщност самото издателство се ражда от голямата библиотека по история и теория на работническото движение, с която Джанджакомо разполага. Този невероятен човек се познава лично с най-популярните революционери по това време – Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара. Но това не е всичко.

„Вила Фелтринели“

Пътят на милионерския син към света на революцията започва от ранна възраст. Джанджакомо Фелтринели е роден на 19 юли 1926 г. в Милано. По това време Италия вече е под управлението на Мусолини. Бащата на Фелтринели, милионер и банкер, има известни разногласия с фашисткия режим. Възможно е именно те да водят до мистериозната смърт на предприемача. През 1935 г. Карло Фелтринели умира. Съпругата му Джана Елиза Кианцана се омъжва за втори път през 1940 г. – за Луиджи Барзини. След избухването на войната семейството се мести от известната „Вила Фелтринели“ във вила в Арджентарио. Дуче Бенито Мусолини се установява за известно време в самата „Вила Фелтринели“.

Младият Джанджакомо още в началото на 1940-те години, подобно на много други млади италианци, подкрепя Дучето, но след това, под влияние на прочетената литература, преминава на леви антифашистки позиции. През 1944 г. 18-годишният Джанджакомо Фелтринели, който може да има светло бъдеще, наследник на най-богатия баща, се присъединява към партизанския отряд на антифашистите-гарибалдийци, сформиран от Италианската комунистическа партия. Воюва като част от бойната група „Леняно“, а след края на войната се присъединява към редиците на Италианската социалистическа партия.

Пред младия Фелтринели са отворени различни пътища, но той, продължавайки да прави бизнес, се потапя все по-дълбоко в света на лявата политика. Той се присъединява към Италианската комунистическа партия и става един от основните й спонсори. По същото време Фелтринели започва да събира литература по история и теория на социализма и работническото движение. Така се ражда Миланската библиотека Фелтринели, която по-късно се превръща в мощен фонд и издателство. През 1954 г. е създадено издателство Feltrinelli Editore. Той публикува първото издание на „Доктор Живаго“ на Пастернак и автобиографията на индийския премиер Джавахарлал Неру. Между другото, за издаването на Пастернак Фелтринели има проблеми с ръководството на Италианската комунистическа партия, но италианските комунисти, разбира се, не искат сериозно да се карат с основния си спонсор. На 14 юли 1958 г. Фелтринели се жени за германката Инге Шонтал, обещаваща фотографка. Двойката има син Карло, който по-късно ще напише книга за баща си.

Инге Шонтал и Джанджакомо Фелтринели

Докато продължава да работи в издателството, Джанджакомо Фелтринели все повече участва в дейността на италианското ляво движение и се сближава със световните революционни организации. През 1964 г. заминава за Куба, където се запознава с Фидел Кастро. През 1967 г. Фелтринели, по това време близък познат както на Кастро, така и на Че Гевара, пристига в Боливия, където по това време другият му познат, известният френски революционер Режи Дебре, се намира нелегално. Скоро обаче боливийската полиция арестува Фелтринели и само намесата на американските спецслужби, които се страхуват от международен скандал, спасява Джанджакомо от съдбата на неговия приятел Ернесто Че Гевара. Между другото, през същата 1967 г., след смъртта на Че Гевара, именно Фелтринели придобива от кубинския фотограф Алберто Корда правата върху най-известната фотография на Че Гевара, което благодарение на италианския милионер се превръща в световен марка.

Известната фотография на Че Гевара от Алберто Корда

Смъртта на Че Гевара силно повлиява на Фелтринели. Той се интересува още повече от латиноамериканските партизани, започва да публикува в издателството си брошури на латиноамерикански революционни организации, включително такива, посветени на различни аспекти на градската партизанска война. Междувременно политическата ситуация в самата Италия става все по-напрегната, а лявото движение бързо се радикализира. Младите левичари са недоволни от политиката на Италианската комунистическа партия, която според тях е твърде „тревопасна“. Нещо повече, в Италия стават широко разпространени анархизмът и маоизмът – идеологически течения, които се противопоставят на просъветската линия в световното комунистическо движение.

Първата радикална лява група, която решава да тръгне по пътя на въоръжената борба, на границата на 1960-те – 1970-те години е генуезката Група 22 октомври, създадена от Марио Роси (роден през 1942 г.) в Генуа и включваща Аугусто Виела, Риналдо Фиорани, Джузепе Баталия, Адолфо Сангинети, Джино Пикардо, Диего Вандели и някои други революционери. Тази група успява да извърши няколко атентати на високо ниво, включително атаката срещу централата на Обединената социалистическа партия в Генуа на 24 април 1970 г. Впоследствие Марио Роси е арестуван и осъден на доживотен затвор.

Фелтринели и Фидел Кастро

Пълен с най-екстравагантни планове, Джанджакомо Фелтринели мечтае да започне революция в Западна Европа, подобна на кубинската. Той избира Сардиния за европейска, италианска „Куба”. През 1968 г. заминава на „експедиция“ до остров Сардиния, където влиза в контакт с местните леви радикали и сардинските сепаратисти, надявайки се да превърне Сардиния в средиземноморския „остров на свободата“. Италианските спецслужби SID обаче успяват да предотврати подобно развитие на събитията. Самият Фелтринели избира да мине в нелегалност и да стане, въпреки 42-годишната си възраст, колосалното богатство и световната слава, нелегален революционер. Трябва да кажем, че италианските специални служби са много скептични към дейността на Фелтринели. Очевидно италианските управители просто възприемат революционната дейност на издателя като каприз на милионер, който не знае какво да прави със себе си и търси тръпката.

На 12 декември 1969 г. в Милано на площад Фонтана, в помещенията на Banca Nazionale dell’Agricoltura, се случва експлозия. 12 души са убити. Италианската полиция незабавно арестува предполагаемите анархисти Пиетро Валпреда и Джузепе Пинели. На 15 декември 1969 г., три дни след ареста си, Джузепе Пинели пада при неизяснени обстоятелства от четвъртия етаж на полицейското управление в Милано и умира от раните си. Явно или е изхвърлен от полицията, или самият той скача през прозореца, без да издържи на мъченията. Едва по-късно ще стане ясно, че експлозията на площад Фонтана е организирана с провокативна цел от италианските ултрадесни лидери Франко Фреда и Джовани Вентура, които се ползват с подкрепата на италианските специални служби и се надяват да предизвикат правителствена забрана на комунистическата партия и другите леви организации с помощта на експлозията.

След като получава новини за събитията на площад Фонтана, Фелтринели, скрит в малка хижа в Алпите, решава да се върне в Милано и да започне градска партизанска война срещу италианското правителство, което по това време той смята за неофашистко. В крайна сметка „червеният милионер“ стига до идеята за необходимостта от създаване на въоръжена бунтовническа организация, която да премине към партизанска съпротива в италианските градове.

През 1970 г. Фелтринели създава Групите за партизанско действие (GAP), малка паравоенна организация, ръководена от примера на италианските партизани-антифашисти по време на Втората световна война. Фелтринели смята, че италианската съпротива трябва да стане част от глобалното антиимпериалистическо движение, чийто авангард са Китай, Северен Виетнам, Северна Корея и страните от Варшавския договор. За разлика от други италиански леви, Фелтринели вярва, че Съветският съюз също ще подкрепи създаването на революционна червена армия в Италия. Миланските Групи за партизанско действие стават втората лява паравоенна организация в Италия, след генуезката Група 22 октомври, която поема по пътя на въоръжената съпротива срещу правителството. Създадената от Фелтринели група обаче не успява да започне мащабна градска партизанска война срещу италианското правителство и корпорациите.

Може би най-запомнящият се момент в историята на Групите за партизанско действие е дръзкото включване в радиоефира в Генуа през 1970 г. Изведнъж излъчването на обичайните програми е прекъснато и по радиото изненаданите жители на Генуа чуват призив към работниците и младежите да излязат на улицата срещу провеждането на митинг на неофашисти в града. След това съобщение в ефира прозвучава популярната партизанска песен „Bandiera rossa“ („Червено знаме“). След това подобни включвания в ефира на радиостанциите се повтарят в Милано. Това е в резултат от планираната акция на Джанджакомо Фелтринели, който записва призив към хората на преносим магнетофон, а самият той се движи в малка кола по улиците на града и лично я управлява. Разбира се, в сравнение с това, което Червените бригади и други революционни организации по-късно организират в Италия, включването в ефир изглежда на италианците като невинна шега.

Решението за преминаване към партизанска война срещу италианското правителство съвпада с началото на „оловните седемдесетте“. Левите радикали се противопоставя на десните, мафията – на полицията, полицията – на мафията и радикалите. Експлозии, поръчкови убийства, стрелби, въоръжени грабежи стават постоянно явление в обществено-политическия живот на Италия през онези години. Затова никой не се изненадва, когато на 14 март 1972 г. в град Сеграте, провинция Милано, г-н Луиджи Стрингети, разхождайки кучето си, открива трупа на неизвестен мъж на средна възраст. Стрингети се обажда в полицията. Служителите на реда откриват с починалия документи на името на някой си Винченцо Маджони. Първото предположение, изтъкнато от полицията, е, че Маджони е загинал при неуспешен опит да взриви електропровод. В рамките на едно денонощие обаче полицейските експерти установяват, че документите са фалшиви. Трупът не принадлежи на Винченцо Маджони. Скоро е възможно да се разбере самоличността на убития. В моргата в Милано Инге Шонтал идентифицира починалия като бившия си съпруг Джанджакомо Фелтринели. „Червеният милионер“ умира на 45-годишна възраст при странни обстоятелства – 37 години след също толкова непонятната смърт на баща му Карло Фелтринели.

Джанджакомо Фелтринели и Фидел Кастро

На 28 март 1972 г. в Милано се състои погребението на този удивителен човек. Въпреки полицейския кордон се събират много младежи, които пеят Интернационала и скандират лозунги срещу фашизма и световния империализъм. Смъртта на Фелтринели, когото цялата ляворадикална младеж на Италия познава и уважава, е голям шок за италианските леви. Червените бригади започват собствено разследване на мистериозната смърт на комунистическия милионер. Бригадистите успяват да интервюират някой си Ернесто Граси, по прякор „Гюнтер“, който в началото на 1970-те години е член на Групите за партизанско действие, създадени от Фелтринели. Както казва Гюнтер, „другарят Освалдо“ (нелегалният прякор на Джанджакомо Фелтринели) възнамерява да взриви електропровод. Той държи пръчки динамит между краката си в много неудобна поза. В това време се случва експлозия. Фелтринели, който се кани да спре тока на голяма част от Милано, за да улесни действията на своите другари в революционните групи, загива. Повечето от членовете на Групите за партизанско действие впоследствие се присъединяват към Червените бригади.

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.