РАФ и другите: крайнолевите в следвоенна ФРГ

От 1960-те години Федерална република Германия се счита за държава с едно от най-многобройните и активни ляворадикални движения в Европа. Началото на 1960-те години е белязано от насилствени студентски вълнения, които разтърсват цяла Западна Европа. Федерална република Германия не е изключение – тук по улиците излизат многохилядни демонстрации на студентите, чийто тон е зададен от оратори и пропагандисти на крайнолевите групи.

Базирано на „новите леви“ през 1960-те години се образува прочутото автономно движение. Още през 1980-те години социолози и политолози говорят за постепенния упадък на германските леви, но след 10 години те трябва да променят възгледите си за политическата ситуация в страната. От средата на 1990-те години във ФРГ се наблюдава относителен подем на ляворадикалното движение. Този подем несъмнено се основава на редица фактори от социално-икономически характер.

Първият фактор са последствията от обединението с ГДР. Жителите на последната са финансово много по-зле от своите сънародници от Западна Германия, освен това безработицата е много по-висока на изток. Това води до вътрешна миграция от бившата ГДР към западната половина на страната.

Второ, проблемът с миграцията и последиците от нея е много актуален за германското общество. Сега Германия е дом на няколко милиона емигранти от Турция – турци и кюрди, като много от тях принадлежат към турски или кюрдски ляворадикални организации. Германия е дом на най-големите европейски представителства на турски и кюрдски ляворадикални групи, включително въоръжените организации на Кюрдската работническа партия и Турската марксистко-ленинска партия.

Друга причина, която предизвиква нарастване на ляворадикалните настроения сред западногерманската младеж, е засилването на политическите позиции на крайнодесните партии. Нарастващото влияние на националистите предизвиква отговор от онази част от германския политически спектър, която се фокусира върху ляворадикалните идеи, които в момента са по-скоро един вид твърда вариация на либералната идеология: антифашизъм, интернационализъм и толерантност, хуманизъм , екология, подкрепа за сексуалните и националните малцинства.

Като се има предвид социалният състав на немската крайна левица, може да се стигне до приблизително същия извод, до който навремето стига известният социолог от Франкфуртската школа Херберт Маркузе – в условията на съвременното общество, водещото място в революционната борбата ще се поеме не от пролетариата, а от т.нар. „аутсайдери”, към които той приписва както младата интелигенция и студентите, така и декласираните елементи, чужди емигранти, национални и сексуални малцинства. В допълнение към студентската младеж и радикалните интелектуалци, в редиците на германската левица влизат доста безработни млади хора, които идват от източногерманските федерални провинции.

Делът на турските, кюрдските или арабските емигранти в германските крайнолеви групи е малък, тъй като последните имат свои многочислени организации, също действащи и на територията на Федералната република. Що се отнася до „центровете“ на ляворадикалното движение, те традиционно включват Берлин (особено тази част от него, която преди се е наричала Западен Берлин), Франкфурт на Майн и Мюнхен.

Буйните студенти и градските партизани

Непосредствен предшественик на съвременното германско радикално ляво движение може да се счита движението на „новата левица“, което става широко известно във връзка с масовите студентски вълнения в Европа в края на 1960-те години (пикът е през 1967-68 г.) и последвалата вълна от градски тероризъм на немногочислени крайнолеви групи.

Появата на движението на „новите леви“ се случва в края на 1950-те – началото на 1960-те години, когато теорията на Франкфуртската школа, философът екзистенциалист Ж. Сартр и американският „критически социолог“ Чарлз Милс стават широко известни сред студентите. Просъветските комунистически партии са обвинени от новата левица в опортюнизъм и предателство на комунистическите идеали, така че скоро Троцки и Мао Дзедун стават символи на движението. Успоредно с това се появява интерес към полузабравените произведения на Прудон, Бакунин, Кропоткин и други теоретици на анархизма. Ляворадикалните идеи стават особено разпространени в университетските центрове.

Руди Дучке

През 1960-те години Социалистическият съюз на немските студенти (СДС) се превръща в най-голямата организация на ляворадикалната студентска младеж във Федерална република Германия. Първоначално СДС съществува като младежка (студентска) организация към Социалдемократическата партия на Германия. През 1960 г. обаче СДС е изключен от партията и всъщност се премества на позициите на „новото ляво“ движение. Това „завиване наляво“ до голяма степен е предизвикано от дейността на ляворадикалното списание „Конкрет“, издавано от Клаус Райнер Реле и съпругата му Улрике Майнхоф. СДС се ръководи от Руди Дучке, Бернд Рабел и Юрген Крал. Но истинският лидер на Социалистическия съюз на немските студенти все още е само Руди Дучке (1940-1979). Студент-философ в Свободния университет в Западен Берлин, Дучке изучава марксизма и екзистенциализма и през 1962 г. основава „Нелегално действие“ – немската секция на „Ситуационисткия интернационал“ (френска радикална художествено-политическа организация, създадена от философа Ги Дебор и група от негови съмишленици). По време на студентските си речи Дучке придобива общогерманска и дори общоевропейска слава като брилянтен оратор и организатор.

След СДС вторият център на западногерманския ляв радикализъм е комунарското движение. В края на 1960-те години Германия, подобно на други западни страни, е буквално завладяна от истински бум на комуните, който съвпада с разцвета на хипи движението. Най-големите комуни действат в Западен Берлин и Мюнхен. Хипитата от Западен Берлин създават Комуна №1. Комуна №1 произхожда от практически целия ляворадикален тероризъм на Федерална република Германия през 1970-те години. Организатори на Комуна №1 са дейците на контракултурата Фриц Тойфел и Райнер Лангханс, редовни участници в хепънинги и алтернативни фестивали. Противно на общоприетото схващане, хипитата, живеещи в комуна №1, се интересуват не само от наркотици, групов секс и рок концерти, но и от политически действия. Впоследствие „бащите-основатели“ на „Фракция Червена армия“, включително Андреас Баадер, напускат Комуна №1.

Причината за преминаването на германската крайналевица към терористични действия е убийството на 2 юни 1967 г. по време на демонстрация срещу посещението на иранския шах на 23-годишният студент Бено Онезорг, което предизвика бурно възмущение сред радикалната младеж. И след като Карл Кунц е убит от полицията на 12 март 1968 г., опитвайки се да убие голям бизнесмен, новите леви решават да преминат от демонстрации към по-екстремистки действия.

На 2 април 1968 г. Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Торвалд Прол и Хорст Зонлайн взривяват бомба в магазин във Франкфурт на Майн. Тази дата може да се счита за началото на историята на градската партизанска война, която германските крайнолеви отприщват срещу властите на ФРГ. През 1970 г. Баадер, Енслин и техният асоцииран адвокат Хорст Малер и журналистката Улрике Майнхоф създават „Фракция Червена армия“, която се превръща в най-известната терористична организация в съвременна Германия. В идеалния случай РАФ се ръководи от маоизма и разглежда дейността си като част от световната въоръжена борба срещу империализма. РАФ разглежда терористичната дейност като средство за пробуждане на революционната активност на трудещите се маси и поставя за крайна цел трансформирането на „революционното ядро“ в червена армия и създаването на червени армии в глобален мащаб.

Идеологическата основа на дейността на РАФ е маоистката концепция за конфронтация между световното село (т.е. страните от третия свят и националноосвободителните движения) и световния град (т.е. капиталистическата система). Въпреки широкия обхват на дейност, броят на РАФ не надвишава 200-300 души (за разлика, да речем, от съмишлениците на италианските „Червени бригади“, които се състоят от няколко хиляди радикали), като по-голямата част са хора от доста богати семейства от средната и едрата буржоазия или декласирани елементи и бохеми. Изследователите говорят за поне три поколения на РАФ. Почти всички лидери на „първия призив“ са арестувани или загиват още през 1970-те години (до ден днешен от четиримата „исторически лидери“ на РАФ оцелява само Хорст Малер, който напуска лявото движение и става член на Националдемократическата партия на Германия).

Андреас Баадер и Гудрун Енслин

Най-шумната операция на РАФ е отвличането и убийството на видния капиталист и десен радикален политик Ханс Мартин Шлайер през 1977 г. (след убийството на Шлайер полицията насочва всичките си сили, за да залови терористите, но РАФ продължава да предизвиква вълнения в Германия още 15 години).

Условно германският ляворадикален тероризъм може да бъде разделен в две посоки – промаоистка, представена от РАФ, и анархистко-комунарска, представена от редица по-малки леви групи. Ако в случая с РАФ наблюдаваме повече или по-малко централизирана и формализирана организация, то анархистите действат по-спонтанно.

На базата на западноберлинската Комуна №1 Фриц Тойфел основава „Движение 2 юни“ (Д2), което се превръща във втората най-важна лява терористична организация след РАФ. За разлика от РАФ, „Движение 2 юни“ се фокусира върху абстрактна опозиция на „системата“, консуматорското общество и тъй като по-голямата част от членовете на групата са хипита и комунари, дейността му често съдържа театрални моменти и откровена подигравка с буржоазната система (например, по време на едно от нападенията срещу банка комунарите хранят заложниците с торти, а Фриц Тойфел застава на главата си по време на произнасянето на присъдата в съда, искайки да види съдиите с главата надолу). На базата на мюнхенската комуна (т.нар. „мюнхенски комунари“) възниква „Южният фронт за действие“, който не просъществува дълго и е разбит от полицията през 1971 г.

През 1970 г. психиатрите Волфганг и Урсула Хубер от университета в Биделберг създават Социалистическия колектив от пациенти (СКП), който включва както пациентите, които наблюдават, така и студентите по психология, които обичат тогава модерната антипсихиатрия (която гледа на обществото като на болен човек, а на психопатите като нормални хора). Но СКП не просъществува дълго и скоро е разбит от органите за сигурност, а от остатъците му е създаден Информационният център на Червенонародния университет, който продължава терористичната дейност.

През 1973 г. в същата комунарско-анархистка среда се появяват „Революционните клетки“ (RZ), водени от Йоханес Вайнрих и Вилфрид Безе. Дейността на „Революционните клетки“ е тясно преплетена с дейността на международния терорист Илич Рамирес Санчес (Карлос Чакала), така че заедно с Карлос RZ взимат за заложници министрите на страните членки на ОПЕК през 1974 г. По-голямата част от участниците в RZ са активисти от „Роте Хилфе“ („Червена помощ“) и „Шварце Хилфе“ („Черна помощ“) – организации, създадени за подпомагане на политически затворници комунисти и анархисти. Вълната от терор, която достига своя връх в средата на 1970-те, утихва през 1980-те и въпреки че терористичната дейност на левите групи продължава и до днес, техният обхват не може да се сравни с 1970-те години.

Почти едновременно с малките терористични организации във Федерална република Германия възниква многочислено алтернативно движение на скуотъри. Подобно на терористичните организации, движението на скуотърите възниква в Западен Берлин сред студенти, хипита и емигранти от Турция. Цените на жилищата в Берлин са изключително високи и не всеки студент, камо ли емигрант, може да си осигури апартамент. Повече от 50 хиляди берлинчани живеят на открито през 1973 г. Жилищният проблем води до появата на цяло движение, фокусирано върху заемането на празни сгради и организирането на собствени комуни в тях – скуотове. Според Министерството на вътрешните работи на Федерална република Германия до 1980 г. в Западен Берлин има около 150 хиляди скуотъри, включително около 50 хиляди „нормални граждани”, 40 хиляди хипита и пънкари и около 50 хиляди турски емигранти.

Започвайки през декември 1980 г., полицията започва масирана атака срещу скуотовете както в Берлин, така и в други градове в Германия. Антискуотърната позиция на властите се обяснява и с факта, че според полицията значителна част от скуотърите участват в дейността на ляворадикалните терористични групировки, а в скуотовете се крият терористи. 13 март 1981 г. е наречен Черен петък. На този ден из цялата страна скуотъри оказват съпротива на полицията, достигайки нивото на истински улични боеве. Така развитието на ляворадикалното движение през 1970-1980-те години се осъществява в две посоки – няколко терористични групи (ориентирани към маоизма или неоанархизма) и масовите алтернативни движения на скуотъри, автономисти и зелената левица. Естествено, през този период има и политически организации от различен тип, предимно троцкистки или анархосиндикалистки, но влиянието им е изключително незначително. Въпреки това повечето от съществуващите по това време германски крайнолеви групи имат своите корени в „бурните шейсетте“.

В началото на 1970-те години масовото студентско движение на новите леви започва да намалява. Руди Дучке, след опит за убийство от фанатичен нацист, остава парализиран и умира при злополука през 1979 г. Вторият по популярност студентски лидер Юрген Крал загива при автомобилна катастрофа. Останало без ярки лидери, студентското движение замира. Част от членовете му напускат политическата дейност като цяло, значителна част преминават към по-умерени организации, преди всичко Социалдемократическата партия и новосформираната Партия на зелените.

От средата на 1970-те години дейността на новите леви се развива в две посоки – комунарно-алтернативна (масови движения на скуотъри и автономисти) и терористична. Последната включва най-екстремистки настроените групи на новите леви, вдъхновени от примерите на латиноамериканските партизани. В края на 1980-те години вълната от радикален ляв тероризъм намалява в сравнение с 1970-те години, но експлозиите и опитите за покушения, за които левите екстремисти поемат отговорност, продължават и до днес.

През 1990-те години на територията на ФРГ има поне 4 големи организации на градските партизани, фокусирани върху идеите на новите леви и анархизма. Те са конгломератът „Антиимпериалистическа съпротива“, „Революционни клетки“, „Комитет“ и „Класа срещу класа“. „Революционните клетки“ (RZ) са може би най-старата съществуваща терористична група на новите леви. Основана е през 1973 г. с активното участие на много бойци от „Движение 2 юни“, предимно жени-терористи. Характерна отличителна черта на RZ е подчертано феминистката ориентация – групата прокламира за своя цел, включително борбата срещу империалистическия патриархат.

През 1994 г. нейната момичешка група Rote Zora („Червен гняв“) взривява корабостроителници в Бремен, възпрепятствайки военна поръчка за турската армия. Броят на RZ по това време варира от 40-50 души като две трети от бойците са жени. RZ издават списание Rote Zora, за да популяризират своите възгледи. „Комитетът“ обявява за себе си през 1994 г. с експлозия в курорт в Бранденбург. През 1995 г. „Комитетът“ се опитва да взриви строящ се федерален затвор в Берлин. Той говори за идеологическата си позиция като опити за въздействие върху властите за предотвратяване на конкретни антинародни действия. „Класа срещу класа“ е фракция в Западен Берлин, съставена предимно от активисти от автономисткото движение. Тя е специализирана в дребномащабни терористични атаки, по-специално палежи на луксозни автомобили (за една нощ автономистите от тази група успяват да унищожат до 50 коли) и унищожаването на обществена и частна собственост.

„Антиимпериалистическа съпротива“ (АС) е създадена през 1992 г. и е зле организиран конгломерат от радикални леви терористични групи, които се стремят да разработят обща стратегия за формите и методите на въоръжената борба. Не е изградена обща гледна точка за същността на партизанската борба в АС и има постоянни дискусии между групите, формиращи движението, относно теорията и практиката на въоръжената съпротива. В рамките на АС могат да се разграничат няколко основни направления и гледни точки, към които се придържат някои нови леви организации. Първото направление, представено от франкфуртската група „Никакво съгласие“, се застъпва за организационна сплотеност на бойците на РАФ, участващи в герилята през 1980-те години, предимно в регионалните и антифашистки основни инициативи. Поддръжниците на тази тенденция смятат, че основната цел на борбата е създаването на нова революционна контрасила отдолу, която в крайна сметка ще унищожи управляващия режим. Привържениците на другата посока, подкрепена от Инициативата за ляво настъпление и групата „Ярама“ от Майнц, настояват, че партизанските групи трябва първо да се включат в освобождаването на намиращите се в затворите затворници от въоръжената съпротива.

Според тази гледна точка, докато поне един политически затворник е в правителствените затвори, основната задача трябва да бъде борбата за освобождение. Третата тенденция прокламира основната цел на АС – борба срещу империалистическия патриархат и потисничеството на жените от капиталистическата система. Тази гледна точка се споделя от анархо-феминистките „Революционни клетки“ (RZ), които се присъединяват към „Антиимпериалистическата съпротива“ през 1995 г. И накрая, в редиците на АС има групи, които си поставят за основна цел на борбата съпротива срещу укрепването на Германия и милитаризацията на нейната външна политика, както и групи, солидарни с кюрдските, турските и палестинските революционно-освободителни движения.

Последователите на Мао и Че Гевара

Говорейки за посоките в ляворадикалното движение в съвременна Германия, можем условно да ги разделим на две групи. Първата група се състои от привърженици на революционния марксизъм, т.е. маоисти, геваристи и троцкисти. Втората група се формира от привърженици на немарксистки течения и включва нови леви, автономисти и анархисти. Освен собствените германски лqворадикални организации, на територията на ФРГ действат емигрантски групи с крайнолява ориентация, особено турски и кюрдски.

Първите маоистки групи се появяват във ФРГ в началото на 1960-те години в резултат на разделянето на комунистическото движение на просъветска (хрушчовска) и прокитайска линии. Поддръжниците на сближаването с Китай напускат редиците на просъветската комунистическа партия и основават свои организации, получавайки финансова помощ от китайското правителство. В първите дни на своето съществуване броят на германските маоисти е малък, но до края на 1960-те години те стигат почти на първо място в ляворадикалното движение благодарение на разпространението на идеите на китайската културна революция сред студентите.

Идеолозите на градската гериля, преди всичко активистите на „Фракция Червена армия“, са повлияни от маоистките концепции. РАФ приема много от идеите на маоизма, по-специално тезата, че „селото обкръжава града“ (разбира се, че развитите капиталистически страни са заобиколени от страните от третия свят, в които е необходимо да се запали огънят на революционната освободителна война). Според полицейското управление броят на маоистите и симпатизантите на движението достига 15 хиляди до средата на 1970-те години, но всички те са разединени и принадлежат към няколко съперничещи си организации, най-голямата от които е Комунистическата партия на Германия (марксистко-ленинска), Западногерманския съюз на комунистите и Комунистическия студентски съюз на Западен Берлин (в СДС има много маоисти). В момента маоистите все още формират голям отряд в ляворадикалното движение, а червените знамена с образа на Мао Дзедун присъстват постоянно на всички антиглобалистки демонстрации.

Водещата маоистка организация във ФРГ е Марксистко-ленинската партия на Германия (MLPD). Основана е на базата на маоисткото списание „Червено утро“, издавано от ноември 1967 г. от малка комунистическа група. Официалната идеология на MLPD е „учението на Маркс-Енгелс-Ленин-Мао”. MLPD смята себе си за германския отряд на световното антиимпериалистическо революционно движение и авангард на съпротивата на трудещите се. Партията е солидарна с националноосвободителните движения на страните от третия свят (приемайки въоръжената концепция за революционната роля на развиващите се страни и глобалната конфронтация между световното село и световния град). Със своята организационна структура MLPD копира германската компартия от 1930-те години. Партията създава групата „Червена помощ“ за подкрепа на политическите затворници, силни женски и младежки секции, както и бойни отряди на червена гвардия. Броят на MLPD достига няколко хиляди души (приблизително около 5-6 хиляди).

За разлика от някои други маоистки групи, MLPD не е терористична организация и свежда дейността си до постоянно участие в демонстрации и сблъсъци с полицията и неонацистките групи (MLPD е една от организаторите на редовно провежданите всяка година през януари „демонстрации на трите Л“ в памет на Ленин, Либкнехт и Люксембург). В политическата си дейност партията си сътрудничи тясно с други леви обединения, предимно с автономистите, но най-тесни връзки се установяват с промаоистките комунистически организации на емигрантите.

Турската комунистическа партия (марксистко-ленинска) (ТКПм-л), идеологически ориентирана към маоизма, има най-големия и най-силен клон в Европа, който е в Германия. ТКПм-л води въоръжена партизанска война срещу правителството в Турция от 1975 г. Конфронтацията между турското правителство и маоистките партизани обхваща онези страни, в които живеят значителен брой емигранти от Турция, включително Федерална република Германия. На няколко пъти маоистите превземат турски посолства и фирми, намиращи се в Германия, настоявайки за освобождаване на политически затворници в родината им или смекчаване на миграционната политика на германските власти. Според германската полиция сред живеещите в Германия турски емигранти няколко хиляди са активни участници в ляворадикалните нелегални организации.

Латиноамериканският опит на партизанската война в селските и градските райони оказва огромно влияние върху формирането на германското ляворадикално движение. Ернесто Че Гевара, Фидел Кастро, Режи Дебре, Карлос Маригела и други герои на латиноамериканските революционни движения се превръщат в идоли за няколко поколения европейски нови леви. В Германия се появяват редица организации, които изрично декларират своята ориентация към латиноамериканските партизани. И така, през 1969 г. е налице групата „Тупамарос от Западен Берлин“, модел за която са уругвайските тупамарос – градски партизани. Днес към геваристите се отнасят няколко повече или по-малко значими леви организации, които предпочитат градската партизанска война като основна форма на борба.

Най-голямата геваристка организация в Германия е групата „Антиимпериалистически клетки за съпротива Надя Зехада“ (АИЗ), основана през 1994 г. и фокусирана върху идеологическия и практически опит на латиноамериканските революционни движения, „Фракция Червена армия“ и палестинските терористи. АИЗ разглежда дейността си като протест срещу милитаризацията на външната политика на ФРГ, експлоатацията на трудещите се в страните от третия свят от германските монополи и преследването на кюрдските и турските политически емигранти от германските власти. Основната форма на дейност на АИЗ, според комюникето на организацията, е „провеждане на въоръжени операции срещу елита на Федерална република Германия по местоживеене и работа“.

За периода от 1994 г. до 2000 г. антиимпериалистите организират редица терористични атаки, включително бомбени атентати в домовете на федерални служители и в перуанското посолство. От страна на други немски крайнолеви АИЗ е критикувана поради възможността за смърт на случайни хора, на което идеолозите на организацията отговарят, че „по-голямата част от метрополията сама решава дали ще има такива действия“. „Антиимпериалистическите клетки“ поддържат тесни връзки с Кюрдската работническа партия, Перуанската комунистическа партия и палестинските националноосвободителни организации.

Първите германски троцкистки групи се появяват през 1930-те години и преди войната са практически победени от режима на Хитлер (с изключение на онези комунисти, които успяват да емигрират в Съединените щати). Възраждането на троцкисткото движение в Германия е свързано с интереса към творчеството на Лев Троцки, възникнал сред „новите леви“ младежи в края на 1960-те години. Около средата на 1960-те години възникват основните троцкистки организации в съвременна Германия. Всички те се ръководят от различни, конкуриращи се троцкистки тенденции. Приоритетните форми на дейност за германските троцкисти са антиглобалистката и антифашистката борба и агитацията сред индустриалния пролетариат и студентската младеж.

Привърженици на пълното безвластие

Анархисткото движение в Германия има дълга традиция. Преди нацистите да дойдат на власт в страната има множество анархистки организации и профсъюзи, фокусирани върху синдикализма. До 1933 г. в Берлин се намира централата на Международната асоциация на трудещите се (анархо-синдикалистки интернационал) (МАТ/АИТ). Нацисткият режим на практика унищожава по-голямата част от немските анархисти и до 1960-те години броят на анархистките групи е изключително малък. Възраждането на анархизма във ФРГ се случва в средата на 1960-те години и е свързано с появата на безпрецедентен интерес сред студентите към радикалните леви политически доктрини, включително теорията на бездържавния социализъм. В резултат на това броят на анархистките организации се увеличава значително и се случва своеобразно идеологическо и организационно сливане на анархистите с по-многобройните, но нямащи собствена развита идеология нови леви. Водещите направления на германския анархизъм остават анархо-синдикализъм (в традицията на МАТ/АИТ) и анархо-комунизъм (който на практика се слива с новите леви). На територията на Федерална република Германия действат редица анархистки групи, сред които могат да се откроят няколко от най-многочислените, активни и влиятелни.

Свободният работнически съюз (FAU-IAA), една от най-старите анархистки групи в Германия, е основан през 1922 г. FAU-IAA е немска секция на Международната асоциация на трудещите се (анархо-синдикалистки интернационал) (МАТ/АИТ). В идейно отношение FAU-IAA се ръководи от революционен анархо-синдикализъм и има за цел да изгради комунистическо общество без държава в резултат на социална революция, която се разбира като обща стачка на работниците. FAU-IAA противопоставя синдикалната борба на всички други форми на дейност. Идеологическата позиция на FAU-IAA се характеризира с догматизъм,като  анархо-синдикалистите предпочитат да не влизат в съюзи с други леви радикални групи и се фокусират изключително върху агитацията в работническото движение, в което обаче не са постигнали особен успех (по числен състав FAU-IAA значително отстъпва на испанските и френските анархо-синдикалисти). FAU-IAA е постоянно критикуван за своя догматизъм и умереност от по-радикалните анархисти.

Анархистката федерация в Германия (AFD) е немска секция на Интернационалната федерация на анархистите (IFA) и втората най-важна анархистка организация в страната. В идеологическо отношение AFD се ръководи от класическия анархо-комунизъм в традицията на Пьотър Кропоткин. Организацията поддържа тесни връзки с чуждестранни анархо-комунистически групи, които са част от IFA, включително френската Анархистка федерация и Федерацията на анархистите в България.

Така можем да заключим, че в съвременна Германия политическата ситуация далеч не е стабилна. Въпреки факта, че официалният политически живот на страната изглежда много приличен и се характеризира с конфронтация между консервативни християндемократи и леви социалдемократи, по улиците на германските градове непрекъснато се случват масови бунтове, организирани от леви и десни радикали. Прави впечатление, че много леви групи всъщност се финансират от държавата, която осигурява дейността на всевъзможни видове фондации с нестопанска цел за развитие на толерантността, борбата срещу фашизма и шовинизма, които се явяват като параван за дейността на левите екстремистки организации.

Автор: Илья Полонский

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.