Градската гериля във Франция. Част 3. Възход и разгром на „Пряко действие“

Жорж Сиприани

От самото начало на своята дейност „Пряко действие“ се стреми да се ориентира към борбата на работническата класа. Сред борците на организацията има и работнически активист – Жорж Сиприани (на снимката). Той е роден през 1950 г., работи като механик в заводите на Renault, след това живее около десет години в Германия, а след завръщането си от емиграция се присъединява към „Пряко действие“ и става един от най-ценните кадри в организацията. „Пряко действие“ също се стреми да привлече подкрепата на младите араби, живеещи във Франция.

По време на описаните събития броят на мигрантите от страните от Северна Африка и Близкия изток във Франция е, макар и по-малък от сега, също много впечатляващ. Арабската младеж, работеща във френските фабрики, е много податлива на радикални идеи. На това разчитат ляворадикалните активисти, провеждайки кампания сред арабско-африканските мигранти.

На 1 май 1979 г. „Пряко действие“ извършва въоръжена атака срещу профсъюза на френските предприемачи, на 16 март 1980 г. е организирана експлозия в сградата на DST в Париж, а на 28 август 1980 г. е ограбен клон на банка Crédit Lyonnais в Париж. На 6 декември 1980 г. „Пряко действие“ взривява бомба на летище „Париж-Орли“, в резултат на което са ранени 8 души. Френското правителство вдига тревога. Полицейските служби установяват 28 заподозрени за терористични актове в страната. Мирей Муньос, Карлос Яереги, Педро Линарес Монтанес, Серж Фаси, Паскал Трия, Моханд Хамами и Олга Джирото са арестувани. При ареста на бойците френската полиция изземва оръжия, експлозиви и фалшиви документи. 19 души са изправени пред съда, включително 4 италиански граждани – членове на италианската ляворадикална организация „Primera Linea“. Трябва да се отбележи, че нивото на бойна подготовка на членовете на „Пряко действие“ е наистина много високо. Полицаи, жандармеристи и военнослужещи със специална подготовка са редовно убивани от ръцете на бойците. В същото време за повече от седем години терористична дейност на „Пряко действие“ полицията успява да застреля само един член на организацията – Чиро Ридзато.

Арестите и задържанията водят до известен спад в дейността на групата, особено след като повечето нейни активисти се озовават зад решетките. Въпреки това, когато Франсоа Митеран е избран за президент на Франция през 1981 г., е обявена амнистия на затворниците. Жан-Марк Руян и 17 други активисти на „Пряко действие“ са освободени. В ареста обаче остава Натали Менигон, която е обвинена в опит за убийство на полицейски служители. Менигон обявява гладна стачка, за да окаже натиск върху съда. След амнистията членовете на „Пряко действие“ се връщат към активна дейност. Още през ноември 1981 г. те започват кампания за защита на интересите на турските и арабските имигранти, като се стремят да ги спечелят на своя страна.

Макс Фреро

През 1981 г. от „Пряко действие“ се отделя Лионската група, която става известна като „Червения плакат“. Организирана е от харизматичния политически активист Андре Оливие (роден през 1943 г.), който преподава литература във Висшето училище по металургична индустрия в Лион и се присъединява към студентското движение през май 1968 г. Оливие е привърженик на маоистката идеология. През 1976 г., докато е в затвора, се запознава с Жан-Марк Руян и през 1979 г. участва в създаването на „Пряко действие“. Ученикът на Оливие Макс Фреро (на снимката) също се присъединява към „Пряко действие“. Прави впечатление, че за разлика от много други европейски леви групи, „Червен плакат“ на Андре Оливие е почти антисемитска. Поне Оливие говори постоянно за „еврейското лоби“, което е на власт във Франция, и за връзките между капитализма и еврейската религиозна традиция. От 1980 г. Лионската група предприема въоръжени атаки срещу банките. Има много експроприации в Лион и някои други градове на страната.

До началото на 1982 г. назряват вътрешни противоречия в „Пряко действие“. Възникват четири фракции, две от които решават да прекратят въоръжената борба. Въпреки това групата на Жан-Марк Руян и Натали Менигон решава да продължи въоръжената борба и установява контакти с революционери в Италия и Германия – за обединяване на силите на европейските партизани. В същото време „Пряко действие“ се стреми да разшири допълнително контактите с „източните“ революционери, включително с арабските и турските имигранти във Франция, както и с революционните организации в Палестина и Ливан. Така на 13 март 1982 г. е убит Габриел Шахин, полицейски информатор, който предава Жан-Марк Руян и Натали Менигон. На 30 март 1982 г. бойци от „Пряко действие“ обстрелват офиса на израелското министерство на отбраната в Париж. Това е едно от първите действия на „Пряко действие“ в интерес на палестинската съпротива. На 8 април 1982 г. Жоел Оброн и Моханд Хамами са арестувани. Оброн е осъдена на четири години затвор за притежание на оръжие. Докато е в ареста, тя се омъжва за член на „Пряко действие“ Режи Шлайхер (на снимката – арестуването на Режи Шлайхер).

Аресуването на Режи Шлайхер

По това време като най-важна посока на своята борба „Пряко действие“ започва да разглежда антиимпериализма. Като част от „интернационализацията“ на антиимпериалистическата борба „Пряко действие“ укрепва връзките с италианските „Червени бригади“, германската „Фракция Червена армия“, белгийските „Сражаващи се комунистически клетки“ и Организацията за освобождение на Палестина. „Пряко действие“ е една от първите европейски ляворадикални организации, които започват да практикува политическо взаимодействие с мигранти, които остават в маргиналното поле на тогавашната европейска политика.

Малкото политически документи, които „Пряко действие“ успява да пусне, разглеждат Франция в глобален мащаб като империалистическа и неоколониална страна, поддържаща курса на намеса във вътрешните работи на африканските и близкоизточните държави. В тази връзка революционната борба на територията на метрополията се позиционира като част от световната антиимпериалистическа въоръжена борба. „Пряко действие“ говори за политиката на „реколонизация“, която се състои в разпространение на политическо и икономическо влияние върху страните от „третия свят“ с цел установяване на „нов световен ред“. Тъй като Съветският съюз отслабва, неоколониалистките навици в политиката на Съединените щати и държавите от Западна Европа стават все по-мощни и отличителни.

В метрополията, според „Пряко дествие“, има спешна нужда от интегриране на „мигрантския” пролетариат в революционната борба, което се опитват да направят активистите на организацията, провеждайки кампании сред турските, арабските и африканските работници. Необходимо е също така да се отбележи фактът, че действията на „Пряко действие“ наистина оказват влияние върху световната политика от онова време. Например, бойците на организацията осуетяват готвената от френска страна доставка на оръжие за ЮАР, чиито власти тогава водят война срещу националноосвободителното движение, водено от Африканския национален конгрес.

Обект на постоянна критика от страна на „Пряко действие“ са френските леви и крайнолеви от други групи, които радикалите обвиняват в буржоазно израждане. Има причини за това, тъй като до началото на 1980-те години на ХХ век много „легенди“ от „Червения май“ през 1968 г., включително „бащите-основатели“ на „Пролетарската левица“, преминават на ляво-либерални и дори десни позиции. Серж Жули, Бени Леви, Андре Глуксман и много други се превъръщат в обикновени представители на интелектуалния състав на буржоазното общество.

В началото на август 1982 г., след като ситуацията в Близкия изток отново се влошава и израелските войски се разполагат в Ливан, „Пряко действие“ започва серия от атаки срещу американски и израелски организации във Франция. По-специално, на 9 август 1982 г. бойци на „Пряко действие“ нападат ресторант на израелски бизнесмен в Париж, убивайки шест души и ранявайки двадесет и двама. На 11 август бомба е взривена пред офиса на израелска компания в Париж. На 21 август бомба избухва под колата на търговски съветник в посолството на Съединените щати. Установено е, че „Пряко действие“ и „Ливанските въоръжени революционни фракции“ (FARL), ливанска въоръжена марксистко-ленинска организация, която работи в тясно сътрудничество с революционерите от „Пряко действие“ по това време, са отговорни за терористичните атаки.

„Ливанските въоръжени революционни фракции“ са водени от Жорж Ибрахим Абдала (роден 1951 г.), бивш боец ​​от Народния фронт за освобождение на Палестина, който лично познава лидера на „Пряко действие“ Руян и е в добри отношения с него. „Пряко действие“ помага на ливанските радикали да извършат терористични атаки срещу израелски и американски представители на френска територия. Най-известните терористични атаки на ливанските радикали във Франция са атаките срещу военното аташе на САЩ в Париж, подполковник Чарлз Робърт Рей на 18 януари 1982 г., и срещу ръководителя на парижкото подразделение на израелското външно разузнаване МОСАД Яков Барсиментов на 3 април 1982 г.

Убийството на Жорж Бес

Изследователите идентифицират в дейността на „Пряко действие“ в средата на 1980-те години няколко основни направления. Първо, това са „целенасочени екзекуции“, включващи успешни и неуспешни покушения върху живота на конкретни представители на френския държавен апарат, чуждестранни дипломати и бизнесмени. Бойците на организацията извършват покушения срещу генерал Ги Делфос от френската национална жандармерия, срещу инспектора от Бригадата за борба с бандитизма Басдеван и срещу главния инженер на Министерството на отбраната Рене Одран. Едно от най-известните убийства на „Пряко действие“ е убийството на генералния директор на Renault Жорж Бес през 1986 г. Второ, „Пряко действие“ продължава да се специализира в експроприациите на френски и американски банки, разположени в страната. На трето място, обстрели и бомбени експлозии се извършват в близост до офисите на големи мултинационални компании, правителствени агенции, силови структури и проправителствени медии.

Понякога бойците на „Пряко действие“ се преместват в съседни страни от Западна Европа, където действат съвместно с местни радикални организации. Например във Франкфурт (ФРГ) бойците на „Пряко действие“ участват в атака срещу американска военна база заедно с RAF. Първоначално „Пряко действие“ се стреми да избегне жертви сред цивилното население, допускайки възможността за смърт само на служители по сигурността – полицаи, жандармеристи, военни. През 1984 г. обаче настъпва обрат в дейността на организацията. На 2 август 1984 г. експлозия гръмва във фоайето на Европейската космическа агенция. През 1985 г. „Пряко действие“ обявява сливането си с германската „Фракция Червена армия“. Във връзка с това решение са извършени две знакови символични убийства – във Франция е убит главният инженер на Министерството на отбраната Рене Одран, а в Германия – председателят на аерокосмическата индустрия Ернест Цимерман. Във връзка с активизирането на „Пряко действие“ френската полиция е принудена да засили мерките за сигурност. В същото време много агенти участват в идентифицирането на членовете на организацията и в тяхното издирване. В крайна сметка на 21 февруари 1987 г. всички ключови фигури на „Пряко действие“ – Жан-Марк Руян, Натали Менигон, Режи Шлайхер, Жоел Оброн и Жорж Сиприани, са арестувани в селска къща близо до Орлеан. На 27 ноември 1987 г. Макс Фреро, друг виден член на организацията, е арестуван в Лион.

Жорж Сиприани

Всички арестувани активисти на „Пряко действие“ са осъдени на доживотен затвор. Въпреки че Съветският съюз се разпада през 1991 г. и заплахата за страните от НАТО от социалистическия лагер изчезва, френските власти не се смекчават към членовете на „Пряко действие“. Осъдените на доживотен затвор бойци са държани при много строги условия, в пълна изолация. Всички те прекарват впечатляващи периоди в затвора. Жоел Оброн е първата, освободена през 2004 г. Докато е в ареста, тя се разболява от рак, което кара властите да я освободят по медицински причини. През 2006 г. 47-годишната Жоел Оброн умира. През 2008 г. 51-годишната Натали Менигон е освободена. По време на лишаването си от свобода в затвора тя претърпява няколко инсулта и като цяло към момента на освобождаването си вече е тежко болен човек, въпреки все още сравнително младата си възраст. През 2010 г. са освободени Макс Фреро и Режи Шлайхер. През 2011 г. Жорж Сиприани е освободен, а едва през 2012 г., след като излежава 25 години затвор, е освободен и Жан-Марк Руян.

Жан-Марк Руян

За разлика от много други радикали, прекарали толкова много време в затвора, Жан-Марк Руян не променя възгледите си и остава верен на революционната идеология, която изповядва преди три десетилетия, преди ареста си. Той запазва възгледите си за проблемите на отношенията между метрополията и бившите колонии. В същото време Руян критикува съществуващите френски леви партии, включително заради тяхната йерархия, възпроизвеждане на „авторитарни“ модели на политическа организация. В наши дни обаче европейският крайноляв тероризъм на практика се е изчерпал, отстъпвайки място само на онези „радикали от вчерашните колонии“, които левите искат да привлекат под знамето си още през 1970-те и 1980-те години. Тези хора, преселници от арабско-африканските диаспори на Европа, издигат знамето на друга идеология – религиозния фундаментализъм.

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.