Градската гериля във Франция. Част 2. От Барселона до Париж

В средата на 1970-те години френското ляворадикално движение претърпява значителни промени. От една страна, много участници в известните студентски вълнения през май 1968 г. започват постепенно да се отдалечават от радикалните възгледи, от друга страна, се появяват и бързо придобиват активност въоръжени групи, фокусирани върху „градската гериля“ – партизанска война по улиците на френските градове. Една от най-активните групи през 1973-1977 г. са „Интернационалните бригади”, възникнали на базата на група, отцепила се от разпусналата се „Пролетарска левица”.

Салвадор Пуч Антик

В същото време в началото на 1970-те години се засилват контактите на френските леви радикали с испанските анархисти и „либертарните марксисти“, които се борят срещу режима на Франсиско Франко в Испания. Каталуния се превръща в огнище на антифранкистката съпротива. Удобната позиция (близо до френската граница) позволява на революционерите да се движат от страна в страна, криейки се от испанските специални служби във Франция и от френските – в Испания. През 1971 г. е създадено Иберийското движение за освобождение (Movimiento Ibérico de Liberación). Тази организация се застъпва за власт на работническите съвети, но в същото време отхвърля всякаква политическа парламентарна или профсъюзна дейност. MIL вярва, че единствената възможна форма на борба е въоръжената пропаганда сред работническата класа, за да я вдигне на обща стачка. Гръбнакът на Иберийското движение за освобождение е съставен от жители на Барселона. Най-известната фигура в MIL е Салвадор Пуч Антик (1948-1974, на снимката). Първоначално връзката с Франция е установена от Ориол Соле, който живее дълго време във Франция и участва в събитията от май 1968 г. Именно Ориол Соле установява контакти с френските леви, в резултат на което е възможно да се привлекат няколко френски радикали към действията на Иберийското движение за освобождение. MIL се специализира в грабежни атаки срещу банкови клонове в Испания, въпреки че бойците на организацията правят първите въоръжени атаки във Франция – в Тулуза, където е ограбена печатница и е взето печатно оборудване от нея. След това групата се мести в Барселона, където дейността й се увеличава значително, а ръководството на испанската полиция дори трябва да създаде специална група за борба с Иберийското движение за освобождение. Въпреки това банковите грабежи продължават, въпреки че екстремистите се опитват да минат с експроприациите без човешки жертви.

Именно в Иберийското движение за освобождение започва кариерата си Жан-Марк Руян, революционен боец, човек, който по-късно става „номер едно“ в известната френска въоръжена организация „Пряко действие“. Жан-Марк Руян е роден на 30 август 1952 г. в Ош, в историческия регион Гаскония. Можем да кажем, че Жан Марк е потомствен левичар – баща му, учител по професия, участва в дейността на една от социалистическите партии във Франция, а в къщата му постоянно се провеждат срещи на леви активисти. Когато през май 1968 г. във Франция избухват мащабни студентски бунтове, Жан-Марк Руян е шестнадесетгодишен юноша, учащ в гимназия в Тулуза. Той се присъединява към протестното движение и влиза в Комитета за действие на лицеистите, свързан със студентските организации. Движението от май 1968 г. прави огромно впечатление на Руян. Той се среща с група испански бежанци, живеещи в Тулуза. Това са антифашистки революционери и не само млади хора, но и по-възрастни, които имат опит от участието си в Гражданската война в Испания в края на 1930-те години. Под тяхно влияние Руян е проникнат толкова силно от симпатии към испанското антифранкистко движение, че през 1971 г. преминава държавната граница и се включва във въоръжената борба срещу режима на Франко в Испания, присъединявайки се към Иберийското движение за освобождение. Така започва неговия „път на герилята”.

Жан-Марк Руян

През следващите две години, от 1971 до 1973 г., Жан-Марк Руян е в Испания, в Барселона, където живее в нелегално положение и участва в дейността на Иберийското движение за освобождение. Именно там той получава практическо обучение, овладявайки уменията, необходими за градската партизанска война. Между другото, идеологическите възгледи на членовете на Иберийското движение за освобождение са доста разнородни. Самият Жан-Марк Руян по-късно признава, че „ние бяхме комунисти на съветите, анархисти, геваристи, бунтовници, привърженици на перманентната революция, пролетарии, волунтаристи, авантюристи“.

В крайна сметка обаче испанската Гражданска гвардия и полицията успяват да се справят с нелегалните. На 25 септември 1973 г. в резултат на престрелка с преследваните леви, след поредната полицейска атака, Салвадор Пуч Антик е заловен. Той е обвинен в убийството на полицай и е осъден на смърт. Иберийското движение за освобождение е ефективно победено. Само няколко от членовете му, сред които е Жан-Марк Руян, преминават границата и се скриват във Франция.

На територията на Франция е създадена нова въоръжена организация – „Революционни интернационални групи за действие“ ((GARI, Groupes d’action révolutionnaire internationalistes). GARI включват оцелелите членове на Иберийското движение за освобождение и няколко нови френски активисти. „Ядрото“ на организацията са Жан-Марк Руян, Реймон Делгадо, Флорил Куадрадо и няколко други бойци. Форил Куадрадо (роден през 1946 г.), също потомствен революционер, произхождащ от семейство на войнствени испански анархисти, участва в събитията от „Червения май“ през 1968 г. в Париж, а след това се присъединява към „Революционните интернационални групи за действие“ и отговаря в тази организация за създаването на фалшиви документи. През 1970-те и 1980-те години Куадрадо остава най-големият производител на фалшиви документи във френското нелегално движение и ги доставя не само на френски леви, но и на революционери от други европейски държави.

За разлика от MIL, GARI са чисто френска организация, но въпреки това установяват тесни връзки с каталунските и баските сепаратистки организации, действащи в Испания. Целите на атаките са основно обекти, свързани по един или друг начин с Испания и с дейността на испанското правителство. Членовете на GARI, впечатлени от поражението на Иберийското движение за освобождение, искат да отмъстят на испанските власти за потискането на ляворадикалните организации. Например, на 3 май 1974 г. директорът на „Банка Билбао“ Анхел Балтазар Суарес е отвлечен в Париж, а на 28 юли 1974 г. е нападнато испанското консулство в Тулуза, при което са ранени шестима души. През годината GARI извършват голям брой терористични атаки, включително експроприации на банки и взривове на банки и испански представителства. Освен това бойците на GARI предприемат саботажни действия срещу транспортната инфраструктура и електропроводите, свързващи Франция и Испания.

По принцип терористични актове и експроприации се извършват в и около Тулуза. Въпреки това GARI постепенно разпространяват дейността си извън границите на Франция, действайки в съседна Белгия (за щастие границата между двете страни е много прозрачна). Например, на 5 август 1974 г. се случват експлозии в авиокомпанията „Иберия“ и в два клона на „Банка Еспаньол“ в Брюксел.

През същата 1974 г. френската полиция успява да задържи в Париж Жан-Марк Руян и още двама негови другари – Реймон Делгадо и Флорил Куадрадо. В колата на нелегалните полицаите откриват оръжия и експлозиви, както и фалшиви документи. През януари 1975 г. се провежда процес в Париж. Между другото, по време на процеса другарите на Руян извършват две атаки срещу френските съдебни институции в знак на протест. На 8 януари 1975 г. членове на GARI атакуват сградата на съда в Тулуза, а на 15 януари 1975 г. – сградата на 14-ти съд в Париж. Френското правосъдие обаче се оказа доста либерално – Жан-Марк Руян е освободен още през 1977 г., след като прекарва само две години в затвора.

Фредерик Орич

През 1977 г. е създадена друга ляворадикална група, която се превръща в един от източниците на формирането на „Пряко действие“. Това са „Въоръжените клетки за народна автономия“ ((NAPAP, Noyaux Armés pour l’Autonomie Populaire) – маоистко-спонтанистка организация, възникнала на базата на „Интернационалните бригади“ (за които говорихме в първата част на статията). Фредерик Орич (роден 1953 г., на снимката), родом от Валенсия, Испания, се присъединява към маоисткия Съюз на младите комунисти (марксисти-ленинисти) и комитета „Виетнам“ на 14-годишна възраст. През октомври 1970 г. Орич участва в протести срещу процеса срещу лидера на „Пролетарската левица“ Ален Жейсмар и на 19 години постъпва в завода на Renault в Булон-Биланкур. През 1973 г. Орич се присъединява към „Интернационалните бригади“, а през 1976-1977 г. се присъединява към „Въоръжените клетки за народна автономия“.

Друг лидер на NAPAP e Кристиан Харбулот. Той е роден през 1952 г. във Вердюн и учи в Института за политически изследвания в Париж. По време на следването си Харбулот се присъединява към маоистката група „Народно дело“, а след това се присъединява към „Въоръжените клетки за народна автономия“. На 23 март 1977 г. бойци от „Въоръжените клетки за народна автономия“ убиват Жан Антоан Тремони, служител на службата по безопасност на компанията Renault, който застрелва членът на „Пролетарската левица“ Пиер Оверне на входа на фабриката пет години по-рано. През май 1977 г. членовете на „Въоръжените клетки за народна автономия“ Фредерик Орич, Мишел Лапер и Жан Пол Жерар са арестувани в Париж. През октомври 1978 г. те са осъдени на по седем години затвор. Въпреки това групата продължава въоръжените атаки. Нейните бойци извършват няколко терористични атаки, включително нападение срещу Съдебната палата в Париж и няколко диверсии срещу Renault и Mercedes.

„Революционни интернационални групи за действие“ и „Въоръжените клетки за народна автономия“ са непосредствени предшественици на появяващата се на границата на 1970-те и 1980-те организация „Пряко действие“. Създаването на последната обаче не е някакъв едновременен и бърз акт. В периода от 1978 г. до 1981 г. настъпва постепенно формиране на „Пряко действие” като въоръжена политическа организация, фокусирана върху революционната борба срещу цялата френска политическа система. В същото време разнородните групи, които формират „базата“ за създаване на „Пряко действие“, се трансформират и видоизменят, някои от тях са разбити от полицията, а други се отдалечават от стратегията на въоръжената революционна борба.

Освободен, Жан-Марк Руян се отнася много внимателно към въпросите за организирането на „Пряко действие“. Той иска да избегне евентуални грешки и неуспехи, а за това е необходимо „Пряко действие“ да осигури екип от всеотдайни и надеждни хора. Особено внимание е обърнато на младите хора, които владеят всякакъв вид спорт, особено екстремно шофиране и стрелба. Гръбнакът на „Пряко действие“ е формиран от млади автономисти, които преди това участват в дейността на други радикални организации. Всички нови членове на „Пряко действие“ трябва да бъдат обучени в екстремно шофиране и стрелба. Бойната подготовка на „Пряко действие“ е организирана на достатъчно високо ниво, което благоприятно отличава френските партизани от техните сътрудници в други западноевропейски страни. Що се отнася до пола, възрастта и националността на членовете на организацията, „Пряко действие“ се състои на практика само от млади хора под 30 години, както мъже, така и жени. Има и французи, и араби – имигранти от бившите северноафрикански колонии на Франция.

Натали Менигон

Почти всяка европейска ляворадикална въоръжена организация от 1970-те – 1980-те години има своя собствена „Валкирия“ или дори няколко. В Германската RAF са Улрике Майнхоф и Гудрун Енслин, както и редица по-малко известни момичета и жени. В италианските „Червени бригади“ – Маргерита Кагол и Барбара Балдзерани. Има „женско лице“ и в „Пряко действие“. Натали Менигон (на снимката) е родена през 1957 г. в община Ангел ле Бен в семейство от работническата класа. За разлика от хора от елитни семейства, тя започва трудовата си дейност рано. През 1975 г. 18-годишната Менигон получава работа в банка CFDT, но участва в стачка на служителите и скоро е уволнена. В същото време момичето се сближава с френските леви и през 1978 г., заедно с Жан-Марк Руян, организира „Пряко действие“.

За разлика от Натали Менигон, друго момиче, активистката на „Пряко действие“ Жоел Оброн (1959-2006), произхожда от доста богато буржоазно семейство. След като се среща с активистите на ултралявото движение, Оброн се потапя в бурен политически живот. Тя участва в дейността на автономисткото движение, а след това се присъединява към групата „Пряко действие“, създадена от Руян и Менигон. Менигон и Оброн стават „най-ценния персонал“ в организацията „Пряко действие“ и взимат участие в най-силните атаки.

Следва продължение…

Автор: Илья Полонский, 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.