Антикапиталистически автономни команди (Страна на баските)

Comandos Autónomos AnticapitalistasАнтикапиталистическите автономни команди (Komando Autonomo Antikapitalistak) са редица от въоръжени организации, действащи сред баските в края на 1970-те и 1980-те години. Те възникват от групи, които са с характер на събрания и са вдъхновени от автономното движение, и заедно с отделянето на командите Bereziak от ЕТА (политико-военна) се определят като анархистко отделяне от „Баско отечество и свобода“.

Идеология

Политическата идеология на Антикапиталистически автономни команди (ААК) е автономизмът, политическа идеология на събирателен характер между марксизма (за историческия материализъм) и анархизма (за неговата организационна структура). Те отхвърлят ролята на политическите партии и профсъюзи, включително революционните, и основават своя концепция за демокрация и социализъм на събранията и работническата автономия. Разбира се, те се застъпват за пълно скъсване с капиталистическата система. По отношение на идентичността те смятат Страната на баските за потиснат народ и са за нейната независимост. Поради своя революционен характер те се противопоставят на всякакъв вид споразумения или договори с националната буржоазия в борбата за независимост, разбирайки като такава Баската националистическа партия и нейния баски национализъм.

ААК предлагат независимост и социализъм като политически цели на своите въоръжени действия. Въпреки че тези крайни цели не се различават от тези на ЕТА, ААК се отличават от нея, като не приема Алтернатива КАС, програмата за минимални политически цели, около която се формират ЕТА (политико-военна), ЕТА (военна) и политическите организации от националистическата левица като Herri Batasuna, LAB, Jarrai и др. Изпълнението на точките, които формира Алтернатива КАС, е задължително условие, което ЕТА предлага за изоставяне на въоръжената борба (пълна амнистия, оттегляне на органите и силите за сигурност от Страната на баските, даване на правото на самоопределение на баския народ и др.). ААК считат, че Алтернатива КАС не е достатъчна, просто прогресивна буржоазна реформа и затова те смятат ЕТА и Баското национално-освободително движение (БНОД) като „етапистас“. (систематично подчиняване на правила, което ще доведе до доверяване на познанията, издигнати по този начин до истинни).

Друго идеологическо различие по отношение на ЕТА е, че ААК отхвърлят марксистко-ленинската структура на тази организация. ААК са особено критични към идеята, че БНОД е революционен авангард на баските и че ЕТА играе ролята на авангард на авангарда. ААК са против революционните авангарди.

История на Антикапиталистическите автономни команди

Публичното представяне на ААК е през 1978 г., въпреки че евентуално съществуват от няколко години.

Произход

ААК възникват през втората половина на 1970-те, 1976 г., след събитията във Витория, годината, която обикновено се смята за създаването на ембриони на ААК. Политически активисти от различни организации се обединяват в ААК. Те имат основа роля в организирането на хора от динамичното автономно движение, което в тези години обхваща Страната на баските (движения за амнистия, екологични групи, събрания на работниците и др.). Тези хора се присъединяват към активистите от по-структурираните групи, с подобна идеология и опит в тайните дейности, като например LAIA (ez), отделила се от националистическата политическа организация LAIA, и създадена през 1976 г., противопоставяща се на Алтернатива КАС, или дисидентите от ETA-VI, създадена през 1970 г., работническо отцепване от ЕТА.

През март 1976 г. ЕТА (политико-военна) отвлича Анхел Берасади, бизнесмен, свързан с Баската националистическа партия. Въпреки че семейството на отвлечения не е в състояние да плати целия поискан откуп, политическото ръководство на ETA (политико-военна) решава да го освободи. Въпреки това, членовете на командите Bereziak (специални), команди на ЕТА (политико-военна), отговарящи за най-важните насилствени действия, и които извършват отвличането, сами решават убийството на бизнесмена. Този факт предизвиква силен вътрешен конфликт в ЕТА (политико-военна), който налага отделянето на „berezis“ от организацията. Повечето от тях отиват в друг клон на ЕТА, ЕТА (военна), но част решава да остане извън тази организация и да се присъедини към ААК. Именно тези бивши членове на ЕТА (политико-военна) допринасят за опита и материалите на организацията, което позволява качествен скок, който води до смъртоносните атаки, с които започват да се ангажират от ААК от 1978 г.

Интегрирането на част от „berezis“ в ААК допринася за новата идеологическа теза на организацията, тъй като те не споделят задължително автономисткия набор от идеи на другите групи, интегрирани в ААК. За „Berezis“ автономизмът се състои във взимането на решения от самите команди без да се налага даването на отчет пред ръководството на всяка организация. Съвместното съществуване на тези два идеологически потока и напрежението между тях поражда на практика формирането на различни въоръжени организации, действащи по подобна номенклатура.

Команди

Въпреки че цялата преса определя различните въоръжени автономни групи със същия акроним ААК, опитвайки се да им придаде конкретна персоналност с подзаглавието „най-радикалната терористична организация“, всяка команда има абсолютната свобода да избира и обяснява действията си извън общите характеристики (антикапитализъм, антипартийност, антисиндикализъм), които ги карат да се координират. Сред тези групи са: Comandos Autónomos Anticapitalistas 21 de septiembre, Comandos Autónomos y Autogestionarios 23 de octubre, Comandos Autónomos Zapa-Roberto, Comandos Autónomos 3 de marzo, Comandos Autónomos Iparraguirre, Comandos Autónomos Independentistas Herri Armatua, Zuzen Ekintza, Organización Militar Autónoma, Comandos Autónomos 27 de septiembre, Grupo Autónomo Txikia, Comandos Autónomos Libertarios, Comando Autónomo Independendista y Socialista, Comandos Autónomos Talde, Talde Autonomoak, Gatazka, Comando Autónomo Herri Armatua, Comandos Autónomos Txindoki, Comandos Autónomos Mendeku, Comandos Autónomos San Sebastián, Comandos Autónomos Bereterretxe, Talde Autónomo Independentista Anticapitalista y Autogestionario, Comandos Autónomos Anticapitalistas…

Публичното появяване на Антикапиталистическите автономни команди, Автономна команда 3 март

В началото на 1978 г. в медиите излиза съобщение за съществуването на самопровъзгласилата се Автономна команда в подкрепа на народа, идеологията на която е близка до автономното движение и която потвърждава за експлозията с ниска мощност в компания в Рентерия (Гипускоа), като в този момент групата е почти незабележима сред останалите с подобни характеристики, които възникват в този момент в Страната на баските.

Първото нападение, обявено публично от „автономна команда, индепендистка и социалистическа“, се състои през април 1978 г. и е насочено към централата на работодателите в Гипускоа, „Адегуи“. По това време колективният договор за металообработващия сектор в Гипускоа е подписан след дълги и трудни преговори между „Адегуи“ и най-представителните синдикати в сектора: CCOO и UGT. Договорът е потвърден от част от работниците, които са челна опозиция на работниците, свързани с автономното движение, които отиват да нападнат и унищожат централите на двата синдиката.

В този контекст, на зазоряване на 13 април, няколко лица се опитват да поставят взривно устройство в централата на Адегуи в Сан Себастиан. Атаката е частично неуспешна. Един от членовете на командата е ранен, когато преждевременно изпуска бомбата и бяга от мястото на нападението с кола, стигайки до френската граница, където, след като пресича през испанския митнически контрол, се предава на френските власти. Боецът, идентифициран като Висенте Алдалур, е хоспитализиран във Франция с тежки изгаряния.

Инцидентът предизвиква сериозно раздвижване. Испанските власти искат екстрадирането на активиста, избягал във Франция, идентифициран по това време като боец на LAIA. Когато френските власти се съгласяват, той става първият баски политически бежанец, даден от френските власти на Испания под обвинение за участие в терористични дейности. Екстрадирането на Алдалур става причина за конфронтацията между националистическия (abertzale) депутат Франсиско Летамендия и министърът на вътрешните работи Родолфо Мартин Вила в Конгреса на депутатите.

Тази акция, която получава резонанс заради своя странен изход, е потвърдена от неизвестната Автономна команда 3 март, която в този момент е свързвана от медиите с ЕТА (военна). Централното правителство перфектно знае разликата между двете организации, но системно идентифицира тези групи като „автономни команди на ЕТА“, за да предизвика техните разногласия.

Изглежда правдоподобно да се мисли, че с името „3 март“ те искат да напомнят на събитията от Витория през 1976 г., тъй като това е емблематична дата както за автономните баски, така и за останалата част от движението на работниците и останалите баски като цяло. Към октомври 1976 г. във Витория се появяват няколко графити и заплахи, подписани от Команда 3 март, описвана по това време като група на крайната левица. Полицията обаче обявява друга хипотеза, която свързва 3 март със стрелба, в която член на ЕТА е арестуван месец по-рано.

В допълнение към Алдалур са идентифицирани и двама други членове на тази команда, Енрике Зурутуза и Хосе Антонио Агире Аристондо, които успяват да избягат. И тримата са от гипускойския град Аспейтия, считан за родното място на автономните команди. Агире е арестуван в апартамент в Билбао през октомври, а Зурутуза се появява малко по-късно, влизайки в командата Bereterretxe, като е сериозно ранен и арестуван, когато тя е разбита на 15 октомври в Мондрагон. През май 1979 г. Националният съд осъжда Алдалур и Зурутуза на 4 години затвор за престъпление с обща опасност, а Агире е осъден на 5 месеца затвор като съучастник.

Първите убийства на автономистите

Книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“ показва, без да навлиза в подробности, че първите смъртни случаи на автономистите през цялата 1978 г. са „член на Информационната служба на Гражданската гвардия, таксиметров шофьор, отговорен за смъртта на Ипарагуире, и полицейски инспектор, известен с това, че е арестувал Отаегуи“.

автономни команди книгаПрез 1978 г. няколко нападения, приписани първоначално на ЕТА, са потвърдени от различни автономни команди. Те са систематично определяни от полицията и медиите като „автономни команди на ЕТА“, т.е. считани са за част от организацията и едва през 1979 г. това схващане се променя. Следователно има известна несигурност относно това дали някои убийства по онова време могат да се припишат на ETA или Антикапиталистическите автономни команди. През тази година се появяват имената на няколко автономни команди, на които се приписват различни действия, въпреки че не е ясно дали те са „марки“, които приемат една и съща организация за конкретни действия, или всъщност са групи, които действат независимо една от друга, но по един съгласуван начин. Другите автономни команди, които се появяват през цялата 1978 г., са:

Индепендистка и антикапиталистическа автономна команда: под това име се твърди посредством съобщение във вестник Egin, че може би се случва първото убийство на автономните команди. Жертвата е ефрейтор 1-ви клас от Информационната служба на Гражданската гвардия, Аурелио Салгуейро Лопес. Той е галисийски граждански гвардеец. На Салгуейро е възложено да работи в информационната служба на казармата в Мондрагон (Гипускоа) от около 8 години. Той винаги ходи с цивилни дрехи и на 28 август 1978 г. в Мондрагон е застрелян, когато се кани да вземе пощата от казармата, както всеки ден.

Автономна команда Ипарагуире: тази команда е удостоена с името на „етара“ Игнасио Ипарагуире, първият „поли-мили“ (ЕТА (политико-военна), който загива в конфронтация с полицията още през 1974 г. Следователно може да се предположи, че някои от нейните членове са бивши „berezis“, другари по оръжие на Ипарагуире в ЕТА (политико-военна), които са се отделили от тази организация през следващите години и са се установили в автономна команда извън дисциплината на двата клона на ЕТА. Нейното кръщение е убийството през септември 1978 г. на таксиметровия шофьор Амансио Барейро, когото обвиняват именно за това, че е доверено лице, което участва в опита за арест на Ипарагуире, водейки до смъртта му. Това е първата автономна команда, която оцветява ръцете си с кръв, но по-късно няма повече големи атаки, заявени под тази „марка“; така че или командата няма приемственост, или е „марка“, използвана от други автономни групи. Трима души са осъди за убийството на Барейро. През 1981 г. Хесус Мария Ларсабал Бастарика като извършител и Хосе Анхел Синкунеги Урдампилета като помагач. Делото е възобновено повече от 25 години по-късно, за да осъди Антонио Мария Селая Отаньо като извършител на убийството, въпреки че в края на краищата той е осъден само като съучастник. Между 1981 г. и 1982 г. Команда Ипарагуире атакува интересите на „Ибердуеро“ (испанска компания за електрическа енергия), но тази команда не се обявява за „автономна“ и затова се счита, че е интегрирана в структурата на ЕТА (военна), като е възможно да се мисли, че няма връзка с по-горната. Тя е разпусната, след като двама нейни членове са сериозно ранени при неуспешно бомбено нападение срещу кула на „Ибердуеро“ в Зарамага.

Автономна команда 27 септември: датата, която се споменава с това име, със сигурност се отнася до последните екзекуции на режима на Франко, които се състоят на 27 септември 1975 г. В тях са екзекутирани Анхел Отаеги от ЕТА (военна) и Хуан Паредес (Чики) от ЕТА (политико-военна), както и 5 членове на Революционен антифашистки и патриотичен фронт (FRAP). Под тези съкращения е поискано убийството на Анселмо Дуран Видал, ефрейтор 1-ви клас от Гражданската гвардия, който действа при въоръжената намеса в Елгойбар (Гипускоа) и който е застрелян, когато напуска казармата на този град на 9 октомври 1978 г. Часове по-късно на близка пътна преграда, в Маркина-Хемейн (Биская), е застрелян гражданският гвардеец Анхел Пачеко Пата, който е поставен на контролно-пропускателния пункт след нападението. Гражданската гвардия смята, че авторите на второто убийство са същите като тези на първото, въпреки че няма доказателства за него.

Автономна команда Беретерече: името на тази команда идва от „Песен за Беретерече“, баска средновековна песен. Под псевдонима Беретерече през март 1978 г. е публикувано есето Nazio arazoa (Националният проблем), поглед върху баската история през призмата на автономното движение. Те сформират една неизвестна група до ноември 1978 г. На 15 ноември трима членове на тази команда обстрелват къща-казарма на Гражданската гвардия в Арехавалета (Гипускоа), не причинявайки жертви и бягайки. Тримата са проследени до съседния град Мондрагон от няколко цивилни служители, които са станали свидетели на стрелбата. На един площад в този град автономистите са изненадани от полицията. Двама от тях загиват при последвалата стрелба; Роберто Арамбуру Ирибарен и Хосе Мария Итуриос Гармендия „Запа“, а също и жена на средна възраст на име Емилия Лареа, която минава наоколо и е въвлечена в кръстосания огън. Други свидетели също са замесени в кръстосания огън и са ранени. Третият член на командата, Енрике Зурутуза, който се укрива от април заради участието си в нападението срещу „Адегуи“, е сериозно ранен и арестуван. Загиналите бойци са идентифицирани от пресата и властите първоначално като членове на ЕТА.

Един ден след смъртта на „Запа“, Роберто и Емилия Лареа, клоновете на Банко де Сантандер и Каха Лаборал са нападнати с коктейли Молотов, а също и централата на Работническите комисии в Мондрагон. Изявлението, направено на 20 ноември, поема отговорност за нападението в Арехавалета от името на „автономна команда Беретерече“, като по този начин потвърждава „Запа“ и Роберто като „автономисти“. То също така твърди, че нападенията с коктейли Молотов, извършени на следващия ден, са дело на новата команда, именувана Автономна команда „Запа-Роберто“, наречена така в чест на падналите другари. В допълнение към обстрелването на къщата-казарма в Арехавалета, други нападения, без да бъдат изяснени, са приписани от полицията на „Беретерече“: по-конкретно убийствата на ефрейторите от Гражданската гвардия Аурелио Салгуейро Лопес и Анселмо Дуран Видал, които са заявени от автономните команди. Също така се съобщава, че пистолетът на Итуриос е този, използван за убийството на бизнесмена Хавиер Ибара Берге, отвлечен и убит от „berezis“ на ЕТА (политико-военна) през май 1977 г.

Автономна команда Запа-Роберто: оцелелите от „Беретрече“ се преструктурират и присъединяват към други автономни наследници на други групи, което ще доведе до създаването на автономна команда „Запа-Роберто“, която започва дейността си през ноември 1978 г.

Очевидно „Запа-Роберто“ се фокусира върху опитите да организира бягството на Енрике Зурутуза, който е ранен и интерниран в болницата Сантяго във Витория (Алава) и се възстановява от раните си. За тази цел те решават да разчитат на автономната група, съществуваща във Витория, наричаща себе си Herri Armatua (въоръжени хора). Дотогава те извършват незначителни актове на саботаж с коктейли Молотов и информационна работа. Полицията обаче „надушва“ членовете на командата в Алава, докато се инструктират да боравят с оръжия от по-опитните членове на „Запа-Роберто“. При арестите и рейдовете, които последват, са убити петима членове на командата от Алава, двама членове на поддържащата команда от Алсасуа (Навара), двама членове на „Запа-Роберто“, които действат като инструктори, и друг член на автономна команда, действаща в Гипускоа. Един от задържаните, Хуан Луис Ерасти Урутия, смятан за мозъка на операцията, също е обвинен, че е извършил обира на клон на Каха Лаборал в Ескориаза (Гипускоа) предния месец.

През следващите месеци „Запа-Роберто“ остава очевидно неактивна, докато в края на март 1979 г. полицията разбива част от тази команда, 5 от нейните членове са арестувани в Сан Себастиан, след като един от тях, Луис Мария Експосито Арза, случайно се ранява с пистолет и трябва да отиде по спешност в болница. Идентифицирани са още трима членове на командата, които успяват да избягат.

В резултат на полицейското разследване е открит тайник около Пасахес, в който агентите намират пистолет, принадлежал на началника на общинската полиция в този град. Следователно полицията обвинява членовете на тази команда, че са извършили убийството на началника на общинската полиция на Пасахес Хуан Хименес Гомес на 13 декември 1978 г. Хесус Мария Ларзабал Бастарика, който успява да избяга от това нападение, и самият Луис Мария Експосито са обвинени и осъдени години по-късно заради този факт, като извършител на това убийство и съответно съучастник. Ларзабал е и извършителят на убийството на таксиметровия шофьор Амансио Барейро. Заслужава да се отбележи фактът, че тази атака е потвърдена от ЕТА (военна) на момента и изглежда свързана с предишната, извършена от ЕТА (военна) няколко дни по-рано, в която е убит общински полицай от Пасахес, обвинен, че е информатор. Хименес Гомес излиза публично в защита на своя подчинен и обвинява ЕТА (военна) в лъжа, което би било приемлив мотив за ЕТА (военна) да поръча убийството му. В този случай си заслужава да се постави въпросът за взаимовръзката, която ЕТА (военна) и Антикапиталистическите автономни команди имат в това убийство; дали ЕТА (военна) си „присвоява“ атаката на ААК, както твърди книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“, или това е „поръчка“ от ЕТА (военна) към ААК, която е действала като „бяла марка“ на ЕТА (военна).

След тази операция „Запа-Роберто“ спира да се споменава в пресата. Някои от членовете й, които успяват да избегнат арести, имат фатален край. Франсиско Лараняга Хуаристи, бежанец във Франция и свързан с някои от тази команда, умира през май 1979 г., след като е прострелян от стража по време на объркан инцидент в Хендая, когато се опитва да избяга от френската жандармерия. На 17 октомври 1979 г. Франсиско Алданондо, „Ондару“, един от тримата, идентифицирани през март и за който се твърди, че е отговорен за командата, загива в планината близо до Толоса (Гипускоа) във въоръжено противопоставяне с Гражданската гвардия.

Автономните команди в Биская през 1979 г.

През 1979 г. в Биская има атаки с различно значение, които се приписват на автономните команди, като Комитета за подкрепа на ЕТА „Андони Кампило“, Автономните команди на Биская, Автономна команда Чаби Ечебариета и Гатазка. Въпреки че според книгата „Автономни команди. Един иконоборчески антикапитализъм“ само Гатазка наистина принадлежи към автономното движение, а останалите са групи, които са свързани с други организации или действащи свободно.

Комитетът в подкрепа на ЕТА „Андони Камполи“ е кръстен на Андони Кампило, „berezi“ от ЕТА (политико-военна), който умира през 1975 г. по време на полицейска акция. Кампило е родом от Герника, а тази група е съставена именно от хора от региона Урдайбай от структурата на политико-военните. Тази команда действа в този регион. Първото й действие е обстрелване на казармата на общинската полиция в Бермео на 3 януари 1979 г. Един месец по-късно, на 12 февруари 1979 г., е убит в Бермео с изстрел в тила шефът на общинската полиция в Мангуа и пенсиониран граждански гвардеец Сесар Пинила Санс, когато напуска дома си, за да отиде на работа. Убийството на Пинила е потвърдено от тази неизвестна преди това група. Полицията от своя страна свързва това убийство с откритите няколко дни по-рано в същата сграда, където е живял Пинила, 46 милиона песети от грабеж, извършен в Altos Hornos de Vizcaya на 1 декември. Тази автономна команда обаче не изглежда да бъде координирана с другите команди в автономното движение, а с ЕТА (военна), в чиято организация се интегрира като команда за правна помощ. През 1986 г. команда Андони Кампило е разбита, а членовете й са задържани. Един от задържаните, Хосе Луис Бенгоа Гарсия, е осъден за участие в убийството на Пинила.

За Автономните команди на Биская е известно малко, освен че под това име е потвърден бомбен атентат, извършен на 31 март 1979 г. в клуб Kai-Eder в Пленсия, който причинява материални щети.

Другата от тези групи изглежда е свързана с испанската революционна партия Комунистическа партия на Испания (възстановена), чието въоръжено крило са „Групите за антифашистка съпротива Първи октомври“ (GRAPO). Те решават като стратегически въпрос, че GRAPO няма да действа в Страната на баските, за да не се намесва в дейностите на ЕТА (военна), ЕТА (политико-военна) и другите организации за независимост на баските. Вместо това насърчава своите баски активисти да се присъединят към борбата за баско национално освобождение. В този контекст трябва да се разбира обучението на членовете на PCE (r) и GRAPO на Автономна команда Чаби Ечебариета, първият член на ЕТА, убит от изстрелите на полицията, вероятно като знак за Баското национално-освободително движение. Не е ясно обаче дали командата „Чаби Ечебариета“ е наистина координирана с другите автономни команди, с някоя ЕТА или дали действа като команда на GRAPO, както съобщава пресата по това време. Тази команда действа в Мархен Изкиерда.

Тази група започва да функционира в началото на 1979 г., като първите й действия са въоръжен обир на общинската полиция, за да се въоръжи и грабежи за финансиране. Групата е обявена на 9 март 1979 г., когато един от нейните членове, Грегорио Фернандес Риано, „Айтор“, на 20 години, родом от Леон, умира докато се опитва да вземе пистолет от общински полицай в Соморостро. Полицаят се ориентира и стреля, убивайки „Айтор“ с изстрел. „Чаби Ечебариета“ е разпусната в началото на октомври 1979 г. от полицията.

Има доказателства за съществуването на група, наречена Гатазка (борба, конфликт на баски), която е свързана с автономното движение. Гатазка е името на издание с автономна идеология, което се издава в Белгия в началото на 1970-те години, публикувано в резултат на процеса в Бургос и в него присъстват поддръжниците на ЕТА в изгнание. В края на 1979 г. е разкрито съществуването на автономната команда, която действа под това име в Билбао и Мархен Изкиерда. Националната полиция арестува 5 свързани лица. Полицията обвинява членовете на командата, че са нападнали няколко кариери в района, за да откраднат материал за детониране на експлозиви и да вземат някои оръжия. Години по-късно, през май 1984 г., това име се появява отново, с което се потвърждава нападението, посредством което се потапя патрулен кораб на испанския флот в граничния град Фуентерабия. При това нападение един от двамата моряци, които са на служба на кораба, Хуан Флорес Вилар, се удавя.

През 1979 г. в Биская са извършени две убийства, които се приписват на автономните команди. В допълнение към убийството на Сесар Пинила, за което са осъдени членове на „Андони Кампило“, през годината има друго убийство, което остава неясно. Такъв е случаят с Висенте Ируста Алтамира, 26-годишен мъж, който живее в малкото баско градче Ибарури, между Аморебиета и Герника. Този младеж е открит мъртъв сутринта на 8 февруари 1979 г. на няколкостотин метра от дома си. Има три изстрела от пушка и навярно е починал от загуба на кръв. Ируста е проблемен младеж с извършени кражби и има славата на крайнодесен сред съседите си. Негов личен приятел е убит три месеца по-рано от ЕТА (военна), като е свързан с „Войните на Крал Христос“.

Убийствата на Херман Гонзалес и Хуан Луис Агиреурета

27 октомври 1979 г. в Уреху (Гипускоа) е убит заварчикът и фотограф Херман Гонзалес Лопес, 34-годишен. Херман Гонзалес е родом от Ла Хоркахада (Авила), но е живял дълги години в Зумая (Гипускоа). Той е прострелян от близко разстояние от двама души, когато тъкмо паркира колата си на главния площад в Уреху и се готви да затвори багажника. Двама души се приближават отзад и единият го прострелва няколко пъти. По жертвата са изстреляни седем изстрела на жизненоважни места, умирайки на място.

Херман Гонзалес е обикновен активист на Социалистическата партия на Страната на баските-Euskadiko Ezkerra (PSE-PSOE) и Общия съюз на работниците (UGT). Той действа като секретар по пропагандата на своята партия в района на Зумая. Като такъв той участва активно с автомобил и мегафон в кампанията за „Да“ на референдума за статута на автономията на Страната на баските, който се провежда два дни по-рано.

Убийството на Герман Гонсалес предизвика дълбоко политическо вълнение в Страната на баските. Това е първото политическо убийство, извършено в Страната на баските след одобряването на нейния автономен статут. В допълнение, той е подготвен за активист от партията на левите и е благосклонен към баската автономия, подобно на PSE-PSOE. до този момент тя е пощадена от преките нападения от такъв мащаб от страна на някои от клоновете на ЕТА.

Автономните команди потвържадават нападението с изявление пред агенция Euzkadi Press. В своето комюнике амтономните команди разграничават нападението от социалистическия активизъм на Херман Гонзалес и го оправдават с факта, че Гонзалес сътрудничи с държавните сили за сигурност в качеството си на професионален фотограф, като предоставя снимки на националистически активисти на информационните служби.

Въпреки това PSE-PSOE и UGT тълкуват убийствата на Херман като пряка и сектантска атака, насочена от ЕТА (военна) срещу активистите и организациите; както и атака срещу новия статут на автономията. Други партии и организации стигат до същото зюключение. По това време автономните команди се разглеждат просто като допълнение на ЕТА (военна), а в действителност се наричат автономни команди на ЕТА. Ако дотогава ЕТА (военна) прави малко или нищо, за да опровергае това убеждение, силното социално и политическо отхвърляне, породено от смъртта на Херман, предизвиква за първи път ЕТА (военна) да се дистанцира от автономните команди и заявява публично, че автономните команди не принадлежат на ЕТА (военна). Herri Batasuna осъжда нападението като политически неадекватно. Освен това от някои сектори на Herri Batasuna автономните команди са обвинени в марионетки на мръсната война на държавата, създадени, за да дискредитират ЕТА.

Може да се каже, че след смъртта на Херман Гонзалес се поражда съзнанието, че автономните команди са друга група, различаваща се от ЕТА (военна) и ЕТА (политико-военна), дори по-радикална от тях. Въпреки това подозренията за съучастничество или интеграция между ЕТА (военна) и автономните команди продължават. Мнозина смятат, че автономните команди са „marca B“ на ЕТА (военна), използвана за особено мръсната работа.

Няколко седмици по-късно, на 16 ноември, с подобен начин на действие, Антикапиталистическите автономни команди убиват на централна улица в Мондрагон Хуан Луис Агиреурета Арзаменди, 32-годишен, родом от същия град. Агиреурета работи като административен служител във фирмата Pinturas Velasco в този град. Агиреурета няма никаква връзка с политически групи, нито пък изглежда потенциална мишена за въоръжените групи. Въпреки това той е убит жестоко, като получава шест куршума отзад. Неговата смърт по-късно е придружена от слухове, свързващи го с крайнодесни групи, а няколко дни по-късно автономните команди в своето потвърждение на нападението го обвиняват, че е довереник на Силите за сигурност, насочва крайнодесните групи и принадлежи към политико-социалната полиция. Двама души са осъдени за убийствата на Агиреурета: Висенте Сенар Хуете като сътрудник, през 1982 г., и Хуан Карлос Арути Азпитарте „Патера“ като извършител, през 1991 г.

Офанзивата през 1980 г.

След почти три месеца без видима дейност, Антикапиталистическите автономни команди се появяват публично през февруари 1980 г. Целите им са разнообразни: финансови обекти, политически партии, обществени институции, членове на държавните органи за сигурност, бизнесмени, учители и др.

В Толоса прогонват „casa del pueblo“ (централата на Испанската социалистическа работническа партия) с оръжие и подпалват помещенията; в Ернани стрелят по офис на службата за социално осигуряване. Няколко дни по-късно, на 10 март, прострелват в крака професор от института за професионално обучение. В Сан Себастиан ограбват клон на Caja Laboral Popular, а в Билбао поставят експлозиви в кино, принуждавайки евакуирането на събранието на акционерите в Banco de Bilbao, което трябва да се проведе на това място. През април ограбват клон на Banco de Vizcaya в Португалете.

На 6 април те извършват първата си смъртоносна атака през 1980 г. В зала за партита в Орио (Гипускоа) убиват с картечница гражданският гвардеец Франсиско Паскуал Андреу, родом от Сеута и моряка Флорентино Лопетеги Бархакоба, родом от Орио. Целта на убийците изглежда, че е двама цивилни граждански гвардейци. Убиецът вероятно обърква моряка с другия граждански гвардеец, другарят на Паскуал, който напуска помещението минути преди нападението. Антикапиталистическите автономни команди потвърждават няколко дни по-късно случилото се. Както с Херман Гонзалес и Агиреурета, те отричат да са направили грешка в случая с Лопетеги, срещу когото започват обвинения, че е бил довереник.

През май ААК се опитват да убият заместник-началника на персонала във фабриката на „Мишлен“ във Витория като стрелят по него, докато е в колата си. Това води до договаряне на колективно споразумение на дружеството с представителите на синдикатите, тъй като по това време положението на завода по отношение на трудовата дейност е доста конфликтно. Мъжът е сериозно ранен с огнестрелни рани в главата, но успява да оцелее.

На 28 юни ААК убиват трима души в Аскоития.

Мендеку

Автономна команда Мендеку е може би най-известната от тези, които са част от ААК. Името й означава „отмъщение“ на баски език и се подчертава в кампанията на нападения срещу PSOE през 1983 г. и 1984 г., партия, която счита за отговорна за Антитерористичните групи за освобождение GAL. Мендеку е последната активна команда на ААК; тя извършва няколко нападения срещу офиси на партията и убийството на социалистическия сенатор Енрике Касас. На 22 март 1984 г. Националната полиция убива четирима от членовете на тази команда и арестува пети в Пасахес, което означава, че тя изчезва напълно.

мендеку
Изображения в памет на четиримата членове на Автономна команда Мендеку, убити в Пасахес през 1984 г.

Няколко години по-късно, през 1987 г., автономна националистическа група, наречена Колектив Мендеку, е обвинена в нападение с коктейли Молотов срещу офис на PSOE в Португалете. В пожара, който се случва, умират двама активисти на PSE-PSOE, които са били по това време вътре. По принцип няма доказателства за връзка между двете групи, като името на последната вероятно е почит към първата Мендеку.

Последните години на автономните команди

След разрушаването на Мендеку през април 1984 г., испанското правителство счита, че голяма част от структурата на автономните команди в Испания трябва да бъде премахната, въпреки че посочва, че тази организация все още има опасни бойци на френска територия. В същото време френското правителство депортира членове на автономните команди, които са бежанци в тази страна или ги праща в отдалечени райони на Франция, като по този начин отслабва структурата, която тази организация все още има във френската част на Страната на баските.

Само месец и половина след инцидента в залива на Пасахес, на 14 май 1984 г. се прави нова акция, която е дело на една автономна команда. По този повод е потвърдена атака от малко известната „Гатазка“, която потопява с бомба патрулен кораб на испанския флот в граничния град Фуентерабия. При нападението загива един от двамата моряци, които по това време са на служба на кораба.

През август 1984 г. националистическият сенатор Хосеба Азкарага посочва в интервю, че автономните команди в този момент са разделени на три клона или сектори с голям брой бойци между 30 и 35 години. Най-важният, съставен от около 20 члена, поддържа определени взаимоотношения с ЕТА (военна), съдейства за постигането на някои цели с нея и според някои върши мръсната работа на тази организация. Други два сектора, които общо имат между 10 и 15 членове, действат според Азкарага свободно и без политически мотиви.

На 9 август са извършени две нападения с бомби срещу търговци на „Ситроен“ в Сан Себастиан, извършени в кампания срещу френските икономически интереси, в отговор на екстрадициите и депортациите, извършени от френското правителство на националистически активисти. Атаките са потвърдени от Антикапиталистическите автономни команди. Няколко дни по-късно, сутринта на 13 август, един член на командата е изненадан от пост на Гражданската гвардия, поставен, за да предотврати по-нататъшни атаки в тази компания, докато се опитва да постави бомба в автокъща на „Ситроен“ в Ласарте. В резултат на стрелбата умира Пабло Гуде Пего „Анчон Хандия“, който е обвинен от FSE като ръководител на командата, която убива сенатора Енрике Касас.

На 10 юли 1985 г. автономните команди отвличат Анхел Карасусан в Аспетия, администратор на имоти, в отвличане, което е с икономически мотиви. Гражданската гвардия освобождава Карасусан пет дни по-късно в Лезо, арестувайки неговите похитители. Това е последното отвличане, потвърдено от Антикапиталистическите автономни команди в тяхната история.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.