Във връзка с призива за феминистка стачка на 8 март

8 мартПреди година феминисткото движение излезе на улицата с гнева си и отново показа как организацията може да разклати улиците. След масовизацията на призивите за миналия 8 март, малко се промени за тези от нас, които се борят срещу коалицията между капитализма и патриархата, и едно от заключенията, с които някои от нас завършиха онзи ден, беше, че дори и във феминизма все още има много пространства за политизиране. През това време видяхме също как световните политически елити се опитваха да водят, фагоцитират и делегитимизират феминисткото движение и как крайната десница също набира сила с явно увеличение на представителството си в институциите и властта. Докато фашизмът сваля маските и ние се поставяме в нова парадигма на изостряне на експлоатацията и дискриминацията, работещите жени от всички краища на света стоят твърдо и отново призовават за феминистка стачка, инструмент, който ни отговаря като отчуждена класа, каквато сме.

Днес трябва да припомним, че се нуждаем една от друга като жени, като феминистки, но и като класа. Важно е насилието срещу жените да бъде основна грижа на феминистките движения. Обаче, както вече знаем, този сериозен проблем не може да бъде разбран или противопоставен, без да се постави във връзка с други форми на насилие или потисничество, като сексуалното разделение на труда, хетеронормативността, расизма или бедността. Днес половината от работническата класа се състои от жени, зависещи от волята на друг, с множество интерсекционалности и ние няма да постигнем освобождение без пряко и антикапиталистическо феминистко движение, което подсилва идеята, че работническата класа се формира от всички онези хора, които участват в общото производството за обществото, независимо дали тази работа е била платена от капитала или не. Това означава, че или променяме нещата изцяло, или ще се сблъскаме с това, че справедливостта ще продължи да се експлоатира. Нека да се борим с всяко едно от различните угнетения, наложени ни от хетеропатриархата, обединени от класата, феминистката работническа класа, която скъсва с всички потиснически сили.

Нека използваме потисничеството като същина и зараждане на нашия гняв. Нека да припомним вика „Война на войната“, който руските другарки извикаха във феминистката стачка през 1917 г. или това комюнике на жените по време на Парижката комуна, в което те потвърдиха: „Днес помирението ще бъде предателство! Това би означавало да се отрекат всички работнически стремежи, които признават абсолютното социално обновление, унищожаването на всички съществуващи в момента правни и социални отношения, потискането на всички привилегии, на всички експлоатации“.

Възможно е един ден да постигнем правно равенство, изразявайки себе си. Но свободата над нашите тела и изграждането на живот с тях, който си струва да се живее, е политически и социален въпрос, който минава през колективно създаване на основите на революцията. Основи, които ще бъдат феминистки и антикапиталистически или няма да бъдат. Имаме много причини този 8 март да продължим заедно да се борим за колективния интерес. Ето защо, да излезем на 8 март, за да се присъединим към стачката, обединени в борбата, която ни кара да бъдем непоколебими колективно към това, което престъпният съюз между патриархата и капитализма ни отнема: нашият живот, животът на работниците.

8 март 2019 г., M1Egin

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.