Смъртта на М. Ал. Бакунин (Пьотър Лаврович Лавров)

Току-що бе получена следната телеграма: „Берн, 1 юли. Бакунин почина днес тук в 12 часа“. Бързам да предам на читателите на „Вперед“ тази тъжна новина. Михаил Александрович Бакунин записа своето име в историята на революционния период с твърде дълбоки черти, за да не може да бъде забравено или пропуснато от мълчание. Оценката на неговото историческо значение принадлежи на бъдещето. В настоящето неговото име възбужда все още твърде страстно отношение, за да се позволи направата на вярна преценка на неговата дейност. Личност във висша степен надарена, имаща завладяващо действие върху мнозинството от хората, с които се е сближил, М. Ал. Бакунин играеше винаги първа роля във всяко движение, в което участваше. Личност във висша степен ентусиазирана и ентусиазираща другите, той твърде често беше заобиколен от хора недостойни за него и компрометиращи го със своята близост. Той неведнъж променяше своите програми и своето направление, опитвайки се да предаде на първите по-голяма обширност, а на последното по-голяма целесъобразност, и всеки път се отдаваше на тази програма и това направление, към което принадлежеше в тази минута. От привърженик на „разумността, на всичко което съществува“ в края на тридесетте години той стана ляв хегелианец от лявата страна на хегелизма в началото на четиридесетте, политически революционер през 1848 г., социален революционер в средата на шестдесетте. Той винаги беше готов да положи живота си за делото, на което служеше, през 1848 г., както и през 1863 г. и 1870 г. Няма да говоря за неговата дейност в Интернационала в последните години: тя е добре известна и на приятелите му, и на враговете му; ще си позволя да се надявам, че той и тук с обичайната страст на своя характер неотклонно се е стремил към това, което му е изглеждало най-добро. Няма да говоря за участието му в революционното движение на руската младеж от последните години: постоянното враждебно отношение на Михаил Александрович към „Вперед“ и неговата програма правят това неудобно на страниците на това издание в настоящия момент; ще си позволя да мисля, че и тук нещастният избор на близките хора в значителна степен е повлиял на неговата преценка. Но каквато и да е била разликата в мненията между нас, каквито и да са били личните ни отношения, нито един руски социалист-революционер не може да узнае за смъртта на Михаил Александрович без да каже: „една от най-големите сили в редиците на руския и световен работнически социализъм си отиде от сцената в настоящия момент“.
Михаил Александрович Бакунин почина на 62 години. Той отдавна страдаше от тази болест (затлъстяване на сърцето), която вече го доведе до гроба му. Няколко дни преди смъртта си той се премести от Локарно, своето обичайно местожителство, в Берн, за да се лекува от тамошните лекари.

Вперед! Двухнедельное обозрение. 1876. 1 июля. No 36.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.