За организацията на Интернационалното братство или Революционния Алианс

В априлския брой от 2010 г. публикувахме една от множеството програми на тайните Интернационални братства в чието създаване е участвал Бакунин и качествата, които трябва да се стремят да възпитат в себе си желаещите да бъдат приети за членове на  революционната организация, превръщайки ги в своя същност и задължение. Поради тази си концепция за изискванията към бойците на революцията и подготовката им, Бакунин често е бил наричан волунтарист. Ако това е вярно, ефикасността на волунтаризма в революционните борби може да се счита потвърдена от собствения му живот и дела. Те са посветени на събирането в “критична маса“ на недоволниците от живота на наемни роби, от държавното насилие, от материалната мизерия и социалните бариери, които господарите са поставили пред интелектуалното, морално и физическо развитие на “низшите класи“, от експлоатацията на наемния труд, с две думи от всички характеристики на капитализма, наричан от Бакунин Абсолютно зло.

Такава задача като мобилизирането чрез словото и действието на възможно най-голям брой недоволни бунтовници и въвличането им в революционното движение срещу социалното и интернационално статукво в името на анархокомунистическия идеал не е по силите на отделния индивид. Бакуниновият волунтаризъм се е базирал върху дълбокото убеждение, че във всяка страна, въвлечена от държавите и капитализма в непрекъснати международни и социални кризи, има достатъчно потенциални революционери, които не желаят да спазват “правилата на играта“, която господарите са им наложили, и които трябва да се организират, за да сложат край на “гражданския и социален мир“, превръщайки го в Социална и универсална революция, без да могат да бъдат спрени на полупът от реакцията на “елитите“ и експлоататорските класи във всичките им форми и прояви.

И ако програмата на Интернационалното Братство е била за Бакунин опорна точка на революционното действие, организацията е лостът за преместване на планетата от орбитата на политическата история върху тази на световния анархокомунизъм.

Няма сред анархистите теоретик, който да е отделил повече внимание на нелегалната организационна работа. Той е искал, преди да настъпи революционния прилив, да разполагаме с инструмент, който ще ни позволи да действаме при всички условия. Да разкрием източниците на революционната енергия, да ги разработим и да я включим в “серпантините на историята“. В анархистическата организация той е виждал оръдието, с което “на другия ден след революцията“ масите ще попречат на възстановяването на властта и на експлоатацията под каквито и да било форми и от когото и да било. А в предреволюционния период, освен инструмент за организиране на съпротивата и социалните борби на масите, тя е била и бариера срещу влиянието върху “низшите“ класи на буржоазията, на опортюнизма и псевдореволюционните партии. С тази цел, заедно с мнозина от “интернационалните братя“, той е влязъл най-напред в “Лигата на мира и свободата“, а по-късно и в  “Международната асоциация на труда“ или I Интернационал.

Тук представяме УСТАВА на “Революционния алианс“  или

СТАТУТИТЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

ТО е съставено от следните категории:

Интернационални братя.

Национални братства.

Областни или районни братства.

Местни съюзи.

Всички тези категории имат една и съща революционна програма, стратегия и тактика и един и същи начин на набиране на своите членове. (В миналия брой бяха изброени условията, на които трябва да отговаря всеки кандидат за членство.)

На всяко ниво от своята организация Братството или Алиансът на революционните социалисти приема нови братя само с единодушното съгласие на всички свои членове от съответното звено. Те всички са възприели доброволно общата програма и съгласуват своята пропаганда, агитация и акции с нея.

Замествайки всеки път, когато това е възможно, личните инициативи с колективни, нуждите на конспирацията налагат не по право, а фактически, поради по-големия личен и организационен опит, съобразяване на последните категории с предшестващите при вземането на решения и провеждане на колективната линия на организацията.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

За да се влезе в тази категория на организацията, са необходими качествата  на опитния и обрекъл се на делото конспиратор: истинска революционна страст, твърдост, постоянство, дискретност, предпазливост, енергия, интелигентност и кураж; способност да се издигне над всички лични аспирации, амбиции и суетност, над семейните, съсловни и патриотарски ангажименти. Нужно му е и онова рядко при хората с енергия и интелигентност качество, което ще му позволи да влее собствените си инициативи в колективните акции.

За всички интернационални братя революционната програма, стратегия и тактика трябва да бъдат резултат не от философски абстракции и неопределени аспирации, а да се превърнат в смисъл на живота, в тяхна обмислена и кипяща главна страст, ежедневна съвест и инстинкт. Външно хладнокръвни, вътрешно те трябва да бъдат толкова пламенни, че никакви чужди увлечения да не могат да вземат връх, нито да ги отклонят от пътя им. Триумфът на Социалната революция трябва да стане върховен интерес и доминираща страст за всеки от тях. Онази страст, която единствена може да гарантира устойчивостта им при всички обстоятелства, опасности, примамки и трудности в живота срещу импулсите на егоизма, амбициите и суетата, както и срещу подлите съвети на страха.

Сърцето на революционера трябва да бъде достатъчно широко и интелигентността му издигната, за да разбира универсалния характер на нашата революция и да не чувства нуждата от друго отечество, освен това на Световната социална революция. С цялата си същност той трябва да бъде на страната на народа, да чувства неговите страдания и унижения. Да страда и да се радва с него. Да има безгранична любов към човечеството, общочовешката справедливост и достойнство. Да разбира, че може да бъде свободен и да се чувства човек само чрез свободата и достойнството на всички други. Стигнал до това разбиране и отношение към другите, той ненавижда и презира до дъното на душата си всички възможни форми на потисничество и експлоатация, всички потисници и експлоататори. Враг на всяко господство и грабеж, той трябва да се откаже да ги упражнява над масите в каквато и да е форма за своя собствена изгода.

Амбициозните и суетните, каквито и да са техните интелектуални и морални качества, тяхната енергия и влияние, предимства и помощ, които биха могли да окажат на нашия Алианс, трябва да бъдат системно отстранявани, защото тяхната енергия и интелигентност, съчетани със суетата и амбициите им, могат да ги направят още по-опасни и вредни за каузата на интегралната свобода на “низшите“ класи. Нека ги използваме всеки път, когато това е възможно без опасност за организацията, оставяйки им суетното самодоволство от шума и славата, задоволявайки се да държим в наши ръце мощта, като не им позволяваме никога да влязат в секретите на революционната работа.

Волтер е казал: “Има един, който е по-умен от всеки един от нас. Това са всички заедно“. Затова всеки от нас трябва да е наясно, че и най-интелигентният и знаещ, дори геният може да внесе сред масите само това, което, макар и смътно те имат вече в себе си, в своите инстинкти, нужди и мечти. Нищо повече не може да им бъде дадено, освен една обмислена, научна и ярка формула на това, което те чувстват. Следователно никакви личности – поотделно или колективно – не могат да бъдат творци или режисьори на революцията, която народът носи в недрата си. В най-добрия случай те могат да изиграят – по-добре или по-зле – само ролята на нейни акушери. Следователно народът им дава много повече от това, което те могат да му дадат. Всеки интернационален брат трябва да разбира, че времето на великите личности е отминало. Доминирането на отделните индивиди беше естествено и логично в политическите революции, тъй като и най-радикалната от тях не може да има друга цел освен замяната на едно господство с друго. В нашата Социална революция господството трябва да стане невъзможно. Нейната цел е реалното и цялостно освобождение на масите. Тя трябва да разруши принципа на властта с всичките му корени и прояви. В Социалната революция може да има място само за колективната мисъл и акция!

Ако революционната страст е истинска и дълбока, никой не може да се задоволи само с разсъждения и разговори. Те трябва да бъдат последвани от действия! Но този, който е разбрал добре нашата програма и се стреми с целия си ум и сърце към нейната революционна цел, знае че изолираният индивид, дори да е гениален, не може да я постигне сам. Действайки по своя инициатива, максималното, което геният може да постигне, е установяването на едно ново господство, но не и освобождението на масите. Само те могат да сторят това за себе си. Затова всеки, който търси освобождението на всички, а не задоволяване на личните си амбиции, славолюбие или сладострастие, трябва да се откаже от злотворните или стерилни, изолирани лични инициативи. И да разбере, че днес няма друга еманципаторска сила, освен колективната, в която всички са равни и свободни. Да проумее, че в интерес на удовлетворяване на собствената му революционна страст, за да бъде тя ефикасна и полезна за нашата революция, той трябва да се потопи в колективната сила и да търси заедно с другите и намери онези средства, които я умножават и водят към реализация на прокламираната програмна цел.

Така Алиансът няма да дегенерира в една елитна, корпоративно-властническа сила. От тази опасност той е предпазен, най-напред чрез общоприетата си революционна програма и открита АНТИДЪРЖАВНА ЦЕЛ, а след това и от начина на подбор на новите си членове и братския контрол на всички върху всеки и на всеки върху всички.

Чрез будността на своята колективна съвест, като враг на всякакъв авторитет и официална власт, Алиансът забранява на себе си като колективно тяло и на всеки от членовете си да поема каквито и да било властнически функции. Неговата мощ трябва да остава винаги духовна, невидима и да не се чувства като такава от народа. Той трябва да си остава при всички обстоятелства една добре организирана сума от естествени влияния, които неговите членове, подчинявайки се на колективно разработения план за революционни действия, упражняват върху средите, сред които работят и живеят.

ВЗАИМНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Този, който влиза в Алианса на интернационалните братя, се обрича безвъзвратно – тялом и духом – с мисълта, волята, страстта и делата си, с цялата си енергия и способности, с всичките си средства и сили, в служба на Социалната революция. Алиансът е истинското му отечество, а неговите членове – братя, по-близки от рождените. Той няма друга амбиция освен триумфа на Социалната революция, чийто необходим инструмент е нашето братство.

б) Всички интернационални братя са си гласували безрезервно взаимно доверие за всичко, което се отнася до собствения им живот – обществен или личен. Те са си дали приятелството, братската откровеност, помощ, поддръжка и защита до изчерпване на всички възможни средства.

Това взаимно доверие и откровеност не стигат до фамилиарност. Нашият Съюз е основан върху взаимния респект на човешкото достойнство и свободата. Ние дължим уважение към интимния мир на всеки наш брат. Сурови към себе си, ние не можем да бъдем по-неумолими спрямо другите, отколкото сме към себе си. Трябва да можем да прощаваме взаимно слабостите, които има всеки, и да чувстваме нуждата да се допълваме, коригираме и укрепваме чрез интелигентността, морала и енергията на целия наш Съюз, като куража, силата и добродетелите на всеки трябва да станат достояние на всички. Отделеното време, внимание и сили, за да разберем нашите братя и да ги извиним, няма да бъдат изгубени, щом те се стремят искрено да станат по-добри, полагат усилия да се издигнат на висотата на задачата, с която са се нагърбили, и остават истински верни на Алианса.

Но когато техните слабости заплашват Алианса, когато думите и актовете им – публични или частни – ги поставят в противоречие с човешкия и революционен морал, чийто триумф желаем, дълг на всеки от нас е да ги предупреди и спре. В подобни случаи трябва да се действа открито, без задръжки, никога зад гърба на този, който е обвинен, а направо – било като се обърнем към самия него, било като му направим необходимите забележки в присъствието на всички останали членове. Този, който е натоварен с подобна задача, трябва да избягва всяка агресивност и коварна мисъл за личен триумф, защото не истината, а тържествуващият тон на този, който я изрича или смята, че я изрича, е това, което оскърбява. Никога, дори когато се отправят напълно заслужени упреци към един брат, този или тези, които ги адресират, не трябва да нараняват личното му достойнство. И обратно, ако отправените забележки към един брат предизвикат неговия гняв или злопаметност, това само доказва, че той не е дорасъл да бъде член на нашето братство. Защото това, което трябва да бъде напълно ликвидирано сред нас, е личната суета, честолюбие и тази нещастна и неблагодарна претенция  да имаме винаги право.

в) “Върховният закон“ на нашето братство, тайната на неговата сила е вливането на всички лични инициативи в колективната мисъл, воля и акция. Този принцип трябва да стане за всички ни повече от “закон“. Той трябва да бъде наша втора природа и навик. Това се постига само чрез ежедневна практика. В големите и малки дела, имащи отношение към общата ни работа, трябва да се научим да мислим, да желаем и действаме общо, да се съветваме взаимно и да стигаме, доколкото това е възможно, до единодушни решения.

г) Всеки член на Алианса е в постоянна мисия. Главната нейна цел е разпространението на програмата и принципите на Интернационалното братство, неговото разширяване и увеличаване на силата му. Личната пропаганда и търсенето на нови хора, достойни да станат членове на Алианса, трябва да бъде постоянната му работа.

д) Всеки брат има право да не приема изпълнението на специалните задачи, които му се предлагат и да откаже извънредните услуги, които му се искат. Било защото е възпрепятстван да ги изпълни поради болест, особености на неговата човешка природа, определени обстоятелства или поради специфичната му позиция, било защото те са в разрез с личните му убеждения и чувства. Но ако той отказва систематично изпълнението на задачите, които му се възлагат, Алиансът ще стигне неизбежно до заключение, че той ги е измамил или че се е самозаблуждавал, мислейки, че е завладян от революционния идеал. Братството от своя страна ще има грижата, доколкото това е възможно, никога да не налага на който и да е от своите членове задачи и услуги, които са в разрез с неговата природа, темперамент, позиция, материални, интелектуални и морални възможности, и дори с личните му предпочитания.

Всеки член, който се чувства изморен поради извънредни обстоятелства, болест или предишната си напрегната дейност, има право на отдих.

е) Всеки брат трябва да бъде подпомаган и поддържан при всички обстоятелства в обществения си и личен живот от всички други членове – индивидуално или колективно. Това е свещен дълг за всеки и всички! Който не го изпълнява, извършва истински акт на предателство спрямо организацията.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Всички интернационални братя изразяват върховната воля на Алианса чрез своя Конгрес.

б) Конгресът се събира редовно всяка година на дати, които той определя. При изключителни обстоятелства и на своя отговорност, Интернационалното бюро може да свика Конгреса, когато счете това за необходимо. Бюрото е задължено да свика Конгреса, когато 1/3 от общия брой членове е поискала това. Разбира се, въпросната трета поема изцяло отговорността за това свое искане.

в) Конгресът е редовен и решенията му имат сила когато на него са представени 3/4 от общия брой на членовете на организацията. Тези, които са възпрепятствани да присъстват, могат да дадат писмено своя глас чрез някой от присъстващите.

Резолюциите на Конгреса влизат в сила, когато за тях е гласувало обикновено мнозинство (половината + 1). Тъй като в Алианса не може да има различни партии, нито игри на амбиции и суета, можем да считаме, че по-голямата част от резолюциите ще се приемат единодушно от Конгреса. Последният може да измени тези основни статути на Алианса само с мнозинство от 3/4 на членовете си.

Всеки път, преди да се свика редовен или извънреден Конгрес, Интернационалното бюро трябва да запознае посредством Националните съвети всички членове с всички точки, които ще бъдат подложени на дискусия и гласуване. Преди Конгреса всеки може да внесе индивидуални предложения. Те ще бъдат подложени на дискусия и гласуване, когато 2/3 от присъстващите се изкажат за това.

г) Конгресът решава всички проблеми – от личните до организационните, пропагандните или провеждането на революционни акции в отделните страни – с мнозинство от 2/3. Единствен Конгресът може да изключи завинаги и дори да осъди на смърт свой член, ако установи вината му и ако вече някой Национален съвет, с оглед спасението на всички, не е поел върху себе си  произнасянето и изпълнението на подобна присъда.

е) Конгресът назначава за една година Интернационално бюро, съставено от толкова членове, колкото му изглеждат необходими за ефикасното функциониране. Само Конгресът може да отзове, касира или смени едни членове на бюрото с други преди срока. Посредством Националните съвети той може да иска смяната на едни членове на Националните комитети с други.

ИНТЕРНАЦИОНАЛНО БЮРО

а) Интернационалното бюро е център за кореспонденция между всички Национални съвети. То получава техните доклади върху революционната ситуация във всяка страна и за по-важните събития, които се извършват там. То ги събира и резюмира, за да направи изводи за текущото положение. Те трябва да се съобщават възможно по-често на Националните съвети и на Конгреса когато той бъде свикан.

б) Интернационалното бюро кореспондира с Националните комитети чрез интернационалните братя, които са техни членове. Чрез тях и останалите членове на Националните съвети, то упражнява постоянен контрол върху работата, развитието и насоката на пропагандата, върху състоянието и революционната дейност във всички страни, напомняйки на всяка местна организация необходимостта от стриктно прилагане на общоприетия план за акции от Конгреса.

в) Бюрото съобщава на всички Национални съвети и на самия Конгрес лицата, фактите и актовете, които са противни или могат да бъдат вредни за революцията.

г) Бюрото е отговорно за всички свои актове или пропуски временно пред всички Национални съвети и окончателно – пред Конгреса.

НАЦИОНАЛНИТЕ СЪВЕТИ

а) Националните съвети включват всички интернационални братя от съответната страна, както и тези, които пребивават временно в нея, независимо от националната им принадлежност.

б) Националният съвет избира национално бюро, чиято задача е координирането и ръководството на дейността на цялата организация в страната.

в) В изключителни случаи – било когато ще се решават конфликти между интернационалното и националното бюро или националния комитет, било когато събитията принуждават националното бюро да промени посоката на революционната си дейност или да приеме някакви извънредни мерки, било най-после когато трябва да съди един интернационален брат – националното бюро или поне неговото мнозинство, съставено от интернационални братя, свиква целия национален съвет в населения пункт, където е седалището му, обявявайки предварително въпросите, които ще се решават.

Във всички тези случаи националното бюро, без да се отклонява от общия път, очертан от Конгреса, изпълнява мерките, изработени от мнозинството членове на Националния съвет.

г) Националните съвети се събират редовно два пъти в годината (Извънредните свиквания стават по искане на поне трима от интернационалните братя в страната, които поемат отговорността за своето искане. За извънредните събрания няма определен брой или дати).

д) Всички членове на Националния съвет – местни или пребиваващи в страната, в качеството си и на национални братя – упражняват непосредствен и постоянен контрол върху работата на организацията, пропагандата и революционните акции на Националното братство във всички райони на страната. Всички те заедно образуват ядрото на всяка организация на националните братя.

е) Те предупреждават Националното бюро за всичко, което става в районите, където живеят, или които прекосяват. Ако не са натоварени със специални функции в качеството си на национални братя, те не трябва да се намесват директно в местните работи и трябва да се пазят от противопоставяне или парализиране на акциите на Националното бюро.

ж) Интернационалните братя имат право да знаят всичко, но по отношение на конкретните начини и пътища за изпълнение, никой не трябва да търси и да знае онова, което е необходимо за изпълнение на специалните задачи, нито кой ще ги изпълни. Всички подробности от практиката трябва да се знаят само от натоварените с конкретната задача! Недискретността и празното любопитство в случая са антиреволюционни дефекти.

з) Членовете на един Национален съвет контролират и съдят всички дела на интернационалните братя, които се намират в страната.

и) Срещу нарушилите организационния морал съществуват само  четири типа наказания: порицание, временно отстраняване, окончателно отстраняване и смърт. Първите две могат да бъдат произнесени от Националните съвети спрямо всички братя в страната. В екстремни и незабавни случаи, когато се касае за съществуванието на Алианса, Националните съвети със съзнанието за тежката отговорност, която поемат, и само с единодушие на всички присъстващи членове – могат да  произнесат и изпълнят смъртната присъда срещу предателите. В обикновените случаи двете последни наказания – окончателното отстраняване и смърт – могат да бъдат произнесени само от Конгреса.

к) За да се конституира един Национален съвет, са необходими най-малко трима интернационални братя.

НАБИРАНЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ БРАТЯ

а) Нови интернационални братя могат да бъдат приемани само  от Конгреса след представяне от Националните съвети.

б) Страните, в които няма Национален съвет поради липсата на необходимия брой интернационални братя (поне трима), поддържат директна връзка с Интернационалното бюро и носят пряка отговорност пред Конгреса.

Тук набирането на нови интернационални братя  се извършва по следния начин:

Интернационалното бюро изпраща необходимите един или двама души за конституирането на Национален съвет, който става пълноправен в Алианса, или след като бюрото е получило предложена нова кандидатура от намиращите се в страната интернационални братя, добавя своето мнение и изпраща копия до всички Национални съвети за единодушие. Ако предложението бъде утвърдено, кандидатурата на новия интернационален брат се счита за приета. Конгресът се произнася окончателно върху този избор.

в) В страните, където още няма интернационални братя, Интернационалното бюро изпраща, когато това е възможно, един или двама интернационални братя със специален мандат на организатори. Те започват да образуват Национално братство, за чиито връзки с бюрото са отговорни и работят за разширяване на местните организации на Алианса. В своята организационна работа те спазват стриктно методите за набиране, валидни за всички нива на Съюза, като приемат винаги поотделно новите членове, за да може всеки новоизбран да участва в избора на следващите. За всеки нов избор е нужно единодушието на всички членове в съответното звено на организацията.

Ако интернационалните организатори открият между новите членове личности, които притежават всички необходими качества за един интернационален брат, те докладват на Интернационалното бюро, което от своя страна представя новите кандидатури пред Конгреса.

г) В тази деликатна и опасна работа – избор на интернационални братя, Национален съвет и Интернационално бюро – членовете на Алианса действат с пълното съзнание за изключителната отговорност, която поемат, защото погрешният избор може да разстрои и дори разруши цялата организация. В случай на грешка Конгресът съди и може да лиши от правото да се намесват в бъдещи избори онези интернационални братя, които са взели най-активно участие в неподходящия или вреден избор.

НАЦИОНАЛНИТЕ БРАТСТВА

Във всяка страна националната организация се изгражда от три или четири категории:

а) Национално братство.

б) Районни братства.

в) Братства или Съюзи в областите и най-големите градове в страната.

г) Местни братства или Съюзи.

Интернационалните братя във всяка страна формират начално ядро от апостоли – организатори, чиято задача е постепенното набиране на нови членове на Националното братство. Приемането на нови национални братя става също поединично и с единодушното съгласие на всички национални братя.

Районните и областни Братства се организират по същия начин от националните братя. Роля на организатори на това ниво могат да имат и интернационалните братя в дадена страна, но само в качеството им на членове на нейния Национален съвет.

Същите правила, валидни за всички предходни нива, са в сила и за местните Братства, организирани от районните братя.

Всички заедно – национални, районни, областни и местни Братства – образуват националната организация на Алианса във всяка страна. Тя трябва да бъде построена по такъв начин, че както отделните ѝ части, така и цялата да бъдат ръководени от Националния съвет. За да се постигне тази цел, чиято реализация е заплашена постоянно от естественото нарастване на броя на членовете от по-ниските нива в сравнение с този от по-високите (естествено е във всяка страна само националните братя да са повече от интернационалните, във всеки район – само районните повече отколкото националните братя и т. н.), затова е абсолютно необходимо критериите на подбор да бъдат такива, че интернационалните братя, а след тях националните и районните да имат действително морално влияние и интелектуално превъзходство в сравнение с членовете на братствата от по-низките нива, да бъдат практически носители на по-голяма енергия и ефикасност чрез своите акции, да бъдат естественият и необходим мотор и душа, без които цялата организация ще се срути.

Заедно с това никое братство не трябва да излиза вън от границите на действие, предписани му от настоящите статути на Алианса.

Всяко братство си избира Изпълнително бюро от няколко членове без председател. Така всяка страна ще има:

а) Национално бюро.

б) Толкова районни бюра, колкото са районите в страната.

в) Областни бюра.

г) Местни бюра.

Националното бюро трябва да бъде съставено от интернационални братя или те трябва да имат мнозинство в него. По същия начин националните братя трябва да образуват мнозинството в районните и областни бюра.

Националните братя, които влизат в районните и областни бюра или са членове на съответните братства от по-долните нива, трябва да изпращат редовно доклади до националното бюро за пропагандата, акциите и организационната работа в техните населени пунктове, области и райони.

Когато даден член притежава необходимите качества за един интернационален брат, е за препоръчване да бъде включен направо в националното братство, а не да минава през междинните нива. По същия начин тези, които са годни да бъдат национални братя, следва да се приемат директно в районните братства.

Що се отнася до интелектуалните и морални качества на различните категории братя, те се намират в известна градация. Но главният критерий при избора им е техният революционен и човешки морал, честност и ефикасност. Степента на интелигентност, волята и енергията, революционният дух, деловитост и кураж определят категорията към която даден брат следва да принадлежи.

Местните братства имат специалната цел да организират и разширят около себе си местните организации на Интернационала (Международната асоциация на труда или Първият Интернационал, който става арена на първите сражения с Маркс и марксистите – б. ред.), да извършват вътре в тях постоянна пропаганда на нашите принципи и програма, да съдействат за федерирането на волите и усилията и за революционизиране на тяхното съзнание и социални борби.

Районните братства и под тяхно ръководство – областните, чрез ядрата на членовете си, които същевременно членуват и в местните организации, направляват тяхната тайна или явна дейност. Националните братя трябва да помагат на районните братя така, че направлението на дейността на местните организации да бъде в пълно съгласие с нашата програма, която е валидна за всички категории и в унисон с изработения от Националното Братство план за действие. Те трябва да бъдат душата на интернационала в своите страни.

Съобразявайки се с общата доктрина, районните и местни организации ще бъдат изграждани според специфични правила, съобразени със своеобразните условия във всеки район, област и местност, с характера, естествените тенденции и дори с географските особености на обитаваната от тяхното население страна.

*  *  *

След “антристката“* си работа в “Лигата на мира и свободата“ Бакунин извършва още една крачка през 1868 г., като се разделя и с нея, за да се обърне единствено към пролетариата. (*NB: Антризмът е организационна тактика, която се състои в предварително обмислено и подготвено, нелегално въвеждане на членове на една организация/партия в друга, която има близки, но конкуриращи се цели. С това понятие се описват практиките на проникване в организацията-обект, на инфилтрация и създаване на ядра в нея с оглед оказване на влияние върху идейната ѝ ориентация, революционизирането и промяната на стратегическата ѝ цел в посока на програмата на организацията, практикуваща тактиката на “антризма“. В случая понятието е употребено по отношение проникването на “Алианса“ в “Лигата“, а след това и в Интернационала.)  Именно в този момент дебатите на Бакунин с Херцен се възобновяват с нова сила. Херцен е остарял и не може да намери общ език с руската младеж. Списанието “Колокол“ (Камбана) вече няма никакво влияние и скоро ще изчезне окончателно, но Херцен вижда причината за това само в антируската си позиция, която е заел под влияние на Бакунин по време на Полското въстание. Дори атаките му срещу неговите стари врагове – славянофилите – са отслабнали. Струва му се, че Русия прогресира глобално, макар да следва пътя си хаотично. Той обвинява себе си и приятелите си за “липсата на реализъм, която им е попречила да започнат практическа работа, докато това е било възможно“.

Ако Херцен отстъпва, Бакунин настъпва. Писмата до стария му приятел, независимо от топлия приятелски тон, са писма на човек, който съзнава силата си и не крие обвиненията си. Херцен и Огарьов настояват да адресират своя апел до царя и руската аристокрация. Бакунин им се подиграва. За него идеята да се направи императорът по-добър е безплодна, защото царят действа според интересите си, както и казионните патриоти, които са се превърнали в палачи и доносници. “Херцен, ти опита да го поучаваш, но ръководен от своя инстинкт за самосъхранение, Александър (II) Николаевич разбра по-добре от теб моралния и исторически урок на Държавата и на Русия“.

Според Бакунин царят знае, че верността на народа към него, както и либералното критикарство на аристокрацията, са резултат от неразбиране. В интерес на народа е да бъде враг на самодържавието, а на аристокрацията да остане негов съюзник. “Следователно, аз се надявам, че постепенно, подчинявайки се на своите интереси, аристокрацията ще се приближава до царя, а народът ще се отдалечава от него и най-после ще се разбере, че е невъзможно примирие между свободата и щастието на народа и властта на царя и държавата“.

И този път “фантазьорът“ Бакунин е разбрал руската енигма по-добре от реалиста Херцен: “Най-ужасна реакция и режим на камшика и щика – казва той – са алфата и омегата на руската държавна мисъл. Поради това ние, емигрантите, сме длъжни да прокламираме високо необходимостта от незабавно разрушение на тази отвратителна империя. Ще ни нападнат за тази ни позиция, но това ще е хиляди пъти по-добре от забравата, в която сме изпаднали“. Той иска Херцен да се изправи срещу държавата, именно защото е социалист. “Или и ти си станал привърженик на държавния “социализъм“ и си способен да се помириш с тази най-подла и най-опасна измама, която роди нашият век – хибрида между официалния демократизъм и червената бюрокрация?“

С това свое дълбоко разбиране на реалността, което му е свойствено, Бакунин се бори с грешките на Херцен и Огарьов, които вярват, че руската държава съдържа прогресивни елементи, защото селяните били съхранили общината, тоест общинската земя. “Тя – казва Бакунин – съществува от хиляда години и не е създала нищо друго, освен най-отвратителното робство и особено унижението на жената. Тя унищожава всеки опит за лична независимост, продава правото и справедливостта за няколко литра ракия, без да говорим за фактическото трансформиране на управляващите я държавни чиновници“. Следователно селската община е реакционна и да се мисли, че тя е пътят към бъдещето, е една измама или капан. Спасението за Русия, прокламира още веднъж Бакунин, не може да бъде резултат от някаква ловка тактика, а единствено от революцията на селяните. И той напомня, че Гарибалди и Мацини също изоставиха “абстрактната революционност“, за да прибягнат до една “практична тактика“, която в действителност ги отведе до отстъпление пред волята на буржоазията“.

Известно време преди този спор, един младеж, Каракозов, се опитва да убие царя (1866) и Херцен порицава сурово този атентат. Бакунин осъди и това му поведение. “Не по-малко от теб аз не виждам ползата за Русия от цареубийството; дори съм склонен да приема, че е вредно в този момент, защото временно ще събуди една благосклонна реакция към царя“. Но, след като е обяснил своята гледна точка, Бакунин настоява върху задължението им да защитят Каракозов. “Въпреки всичките му грешки, ние не можем да му откажем нашите симпатии и наш дълг е да го признаем на висок глас за един от нашите пред тази мръсна тълпа от слуги, която лази в краката на своя господар.“

С прочувствени слова Бакунин подтиква Херцен да изостави своето поведение на “поправил се революционер“ и да се обърне към руската младеж, която, каквито и да са недостатъците ѝ, притежава сериозни и отлични качества: “Тази младеж носи в сърцето си истинска страст към равенството, труда, справедливостта, свободата и разума. И това е една благородна страст, която отвежда стотици млади хора до подножието на бесилката и хиляди други в сибирските мини, за да бъдат погребани завинаги… Побързайте да развържете ръцете си от веригите на опасенията и комбинациите, свойствени за грохнали старци! Освободете се от вашата тактика и вашите “практични“ методи! Тогава старите ви приятели също ще ви потърсят“.

Бакунин остава верен на младостта си. Като че ли годините нямат власт над него: колкото повече остарява, толкова повече се изострят и издигат неговите съждения; неговият темперамент остава неизменно същият, той се обновява непрестанно. Всичко се повтаря в живота му, включително трудностите. Когато в Сицилия избухват бунтове, го обвиняват, че е техният вдъхновител. Руската легация, която не го изпуска от очи, разпространява слуха, че той печата фалшиви банкноти, за да предизвика инфлация в Апенинския полуостров. Бакунин протестира публично срещу тези абсурдни клевети, но времето за тихата и тайна дейност е изтекло. Той не съжалява. Още веднъж нови събития на хоризонта го привличат и той напуска Италия, за да защити публично, пред целия свят своите идеи.

*   *   *

Новата му стратегическа цел е отстраняването с помощта на „Алианса“ на всички доктрини, партии и вождове в Интернационала, които пречат на пълното разгръщане на революционната енергия на потисканите и експлоатирани класи. За борбата на Бакунин с марксистите са написани много томове (сред тях и “Историята на I Интернационал“ от Джеймс Гийом) и затова върху тях тук няма да се спираме. Можем само да отбележим пророческите думи от прощалното писмо на стария революционер до работниците от Юрската и от другите секции на Интернационала, с които той ги предупреждава, че борбите им с марксическата реакция ще бъдат десетилетни и много по-тежки от тези с Бисмарк или с Наполеон III.

Вината за по-късната победа на болшевишките изтърсаци на Маркс не трябва да се търси у Бакунин. Тя е по-скоро вина на мнозина от тези, които декларираха публично своите антиавторитарни и анархистически идеи, но нямаха нравствения и физически кураж да бъдат последователни застъпници на логиката на революционната борба. В решителния момент те отхвърлиха бакуниновите стратегически, тактически и организационни концепции за предреволюционния, революционния и следреволюционния период, като някои от тях го правеха с благородни мотиви и намерения, с каквито, както знаем, е покрит пътят към ада…

Много от предлаганите оръжия на Социалната революция сигурно са негодни за днешния ХХI век. Те са остарели, ръждясали и неефикасни, но това не е страшно – оръжията могат да се заместят с нови. Важна е Бакуниновата идея за ролята на революционната организация, в която трябва да се избавим от всички опортюнисти и тщеславни дърдорковци, които не искат да разберат, че тази организация струва хиляди пъти повече от цели библиотеки, запълнени с идеологическа плява за тревопасния добитък, или необмислени, хаотични и безмислени псевдореволюционни инициативи, които отклоняват вниманието ни от главната стратегическа задача в предреволюционния период. Докато не създадем тази международна организация с мрежата от нейните локални секции, нашата работа ще остава незавършена, защото Революцията се нуждае от “професионалисти“, които са овладели еднакво словото и „оловото“, от хора, които са научили и могат да практикуват революционния „занаят“ с виртуозността на майстори.

Източник: anarchy.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.