Програма на Интернационалното братство (Михаил Бакунин, 1869 г.)

Всички доказателства сочат, че тайното „Интернационално братство“, също наричано „Таен алианс“, е официално разпуснато в началото на 1869 г. В отговор на обвиненията, направени от Генералния съвет на Интернационала, Бакунин и Гийом отричат неговото съществуване. Несъмнено е имало неформална група от привърженици на идеите на Бакунин, но като официално организация, казва Гийом, „(Интернационалното братство) съществува само теоретично в ума на Бакунин като един вид мечта, на която се наслаждава с радост…“ Но това не намалява значението на идеите, формулирани в програмата, която Бакунин пише за него.

Докато Програмата не обхваща всички теми, обсъждани в Революционния катехизис, тя съдържа по-прецизна и усъвършенствана формулировка на идеите на Бакунин за революционната стратегия; за отчуждаването на частната, църковна и държавна собственост и прехвърлянето й в колективна собственост на обединените работнически промишлени и земеделски сдружения; вярата в творческия капацитет на масите; революционното насилие и тероризма; революцията от централизирана “социалистическа” държава; и преди всичко, задачите на анархисткото авангардно движение (Интернационално братство) в социалната революция.

Сдружението на Интернационалните братя желае революция, която в същото време ще бъде универсална, социална, философска и икономическа, така че да не може да остане необърнат камък на първо място в цяла Европа, а след това и в останалата част на света, за да се промени настоящият ред на нещата, основан върху собствеността, експлоатацията, господството и принципа на авторитет, било то религиозен, метафизичен и доктринерски по буржоазен начин или дори революционен по якобински начин. Призовавайки за мир на работниците и свобода за всички, ние искаме да унищожим всички държави и всички църкви, с всичките им институции и техните религиозни, политически, финансови, юридически, полицейски, образователни, икономически и социални закони, така че всички тези милиони нещастни човешки същества, измамени, поробени, измъчвани, експлоатирани, да могат да бъдат освободени от всичките им официални и натрапчиви управници и благотворители, – както асоциации, така и отделни личности, – и най-после да дишат в пълна свобода.

Убедени в това, че индивидуалното и социално зло живее много по-малко в отделните лица, отколкото в организацията на материалните неща и в социалните условия, ние ще бъдем човечни в действията си заради справедливостта и практическите съображения и безмилостно ще унищожим това, което се изпречи на пътя ни, без застрашаване на революцията. Ние отричаме свободната воля на обществото и неговото предполагаемо право на наказание. Самата справедливост, взета в най-широкия, най-хуманния смисъл на думата, е само една идея, която не е абсолютна догма; тя поставя социалния проблем, но не го обмисля. Тя просто показва единствения възможен път към човешкото освобождение, а именно хуманизирането на обществото чрез свобода в равенството. Положително решение може да се постигне само чрез все по-рационалната организация на обществото. Това решение, което е толкова желано, нашият идеал за всички, е свобода, морал, интелигентност и благосъстояние на всеки чрез солидарността на всички: човешко братство, накратко.

Всеки човешки индивид е неволен продукт на естествената и социална среда, в която се ражда, и според влиянието на която продължава да се оформя, докато се развива. Трите големи причини за всяка човешка неморалност са: политическото, икономическо и социално неравенство; невежеството, което естествено произтича от всичко това; и необходимите последици от тях, робството.

Тъй като социалната организация е винаги и навсякъде единствената причина за престъпленията, извършени от хората, наказанието от страна на обществото на престъпници, които никога не могат да бъдат виновни, е акт на лицемерие или патентен абсурд. Теорията за вината и наказанието е последица от теологията, т.е. от обединението на абсурдността и религиозното лицемерие. Единственото право, което може да се предостави на обществото в сегашното му преходно състояние, е естественото право да убива при самозащита престъпниците, които то произвежда, но не и правото да ги съди и упреква. Това, строго погледнато, не може да бъде право, то може да бъде само естествен, болезнен, но неизбежен акт, който сам по себе си е показател и резултат от безсилието и глупостта на днешното общество. Колкото по-малко обществото го използва, толкова по-близо ще стигне до истинското освобождение. Всички революционери, потиснатите, страдащите, жертвите на съществуващата социална организация, чиито сърца са естествено изпълнени с омраза и желание за отмъщение, трябва да имат предвид, че царете, потисниците, експлоататорите от всякакъв вид са виновни като престъпниците, които излизат от масите. Подобно на тях те са злодеи, които не са виновни, тъй като те също са неволни продукти на настоящия обществен ред. Няма да е изненадващо, ако бунтовните хора избият много от тях на първо време. Това ще бъде нещастие, неизбежно като опустошенията, причинени от внезапна буря, която също толкова бързо приключва; но този естествен акт няма да бъде нито морален, нито дори полезен.

Историята ни е учила много по този въпрос. Ужасната гилотина от 1793 г., която не може да бъде упреквана, че е била напразна или несъобразителна, въпреки това не успя да унищожи френската аристокрация. Благородството наистина беше разклатено до корените си, макар и не напълно унищожено, но това не беше работата на гилотината; това е постигнато чрез конфискация на неговите имоти. Като цяло можем да кажем, че касапницата никога не е била ефективно средство за унищожаване на политическите партии; тя се оказа особено неефективна срещу привилегированите класи, тъй като властта се намира по-малко в самите хора, отколкото в обстоятелствата, създадени за привилегированите от организацията на материалните блага, т.е. институцията на държавата и нейната естествена основа, индивидуалната собственост.

Следователно, за да се осъществи успешна революция, тя е необходимо да атакува условия и материални блага; да унищожи имуществото и държавата. Тогава ще стане ненужно да се унищожават хора и да бъдат осъждани да страдат от сигурното и неизбежно противодействие, което никога не е премахвало клането и никога няма да успее да забрави във всяко общество.

Не е изненадващо, че якобинците и бланкистите, – които станаха социалисти по необходимост, а не по убеждение, които разглеждат социализма като средство, а не като цел на революцията, тъй като желаят диктатура и централизация на държавата, надявайки се, че държавата ще ги доведе непременно до възстановяване на собствеността, – мечтаят за кървава революция срещу хората, доколкото те не желаят революция срещу собствеността.  Но такава кървава революция, основана на изграждането на силно централизирана революционна държава, неизбежно ще доведе до военна диктатура и нов господар. Следователно триумфът на якобинците или бланкистите би бил смъртта на революцията.

Ние сме естествените врагове на такива революционери, – бидейки диктатори, регулатори и попечители на революцията, – които още преди да бъдат унищожени съществуващите монархически, аристократични и буржоазни държави, вече мечтаят за създаване на нови революционни държави, напълно централизирани и дори по-деспотични от държавите, които имаме сега. Тези хора са толкова свикнали с реда, създаден от властта, и чувстват толкова голям ужас от това, което им се струва, че е безредие, но е просто откровен и естествен израз на живота на хората, който дори пред доброто, благотворно безредие е създаден от революцията, която те мечтаят да задушат чрез акт на някаква власт, която ще бъде революционна само по име и ще бъде само нова реакция, тъй като отново ще осъди масите да бъдат управлявани от декрети, на подчинение, на неподвижност, на смърт; с други думи, на робство и експлоатация от нова псевдореволюционна аристокрация.

Това, което имаме предвид под революцията, е изблик на това, което днес се наричат „зли страсти“ и унищожаване на така наречения обществен ред.

Ние не се страхуваме от анархията, ние я призоваваме. Защото ние сме убедени, че анархията, т.е. неограниченото проявление на освободения живот на хората трябва да изникне от свободата, равенството, новия обществен ред и самата сила на революцията срещу реакцията. Няма съмнение, че този нов живот – народната революция – ще се организира своевременно, но ще създаде своята революционна организация отдолу нагоре, от периферията към центъра, в съответствие с принципа на свободата, а не отгоре надолу или от центъра към периферията по начина на всяка власт. Няма значение за нас дали тази власт се нарича църква, монархия, конституционна държава, буржоазна република, или дори революционна диктатура. Ненавиждаме и отхвърляме всички тях еднакво като неизменни източници на експлоатация и деспотизъм.

Революцията, както ние я разбираме, ще трябва да унищожи държавата и всички държавни институции, коренно и напълно, още от първия си ден. Естествените и необходими последствия от такова унищожаване ще бъдат:

1. банкрут на държавата;

2. преустановяване на плащанията на частните дългове поради намесата на държавата, оставяйки на всеки длъжник правото да заплати собствените си дългове, ако той желае;

3. преустановяване на плащанията на всички данъци и на вземането на всякакви контрибуции, преки или непреки;

4. разпускане на армиите, съдебната система, бюрокрацията, полицията и духовенството;

5. премахване на официалното правосъдие, прекратяване на всичко, което юридически се нарича закон, и на изпълнението на тези закони; следователно, премахване и изгаряне на всички права върху имуществото, наследствени дела, актове за продажба, безвъзмездни средства, всички съдебни дела – с една дума, цялата съдебна и гражданска бюрокрация; навсякъде и във всички неща революционният факт заменя правото, създадено и гарантирано от държавата;

6. конфискация на целия производствен капитал и на средствата за производство в полза на сдруженията на работниците, които ще трябва да ги привеждат колективно;

7. конфискация на цялото имущество, собственост на църквата и държавата, както и на ценните метали, притежавани от физически лица, в полза на федералния алианс на всички работнически сдружения, които ще съставляват общината. (В замяна на стоките, които са били конфискувани, общината ще предостави строги потребности за живота на всички, които са лишени от тях, а те по-късно ще спечелят повече от собствения си труд, ако могат и желаят.);

8. с цел осъществяване на организацията на революционната община от постоянните барикади, както и управление на съвета на революционната община чрез делегиране на един или двама представители за всяка барикада, по един на улица или област, ще бъдат осигурени представители с императивни, винаги отговорни и винаги отменяеми мандати. Организираният по този начин общински съвет ще може да избира от своите членове изпълнителни комитети, по един за всеки клон на революционната администрация на общината;

9. декларация от столицата, бунтовническа и организирана като община, в смисъл, че след като е унищожила авторитарната, контролираща държава, която е имала правото да ръководи, след като е била поробена точно както всички други населени места, тя се отказва от правото или по-скоро от всяка претенция да управлява провинциите;

10. призив към всички провинции, общини и сдружения да изоставят всичко и да последват примера на столицата: първо, да се реорганизират на революционна основа, след това да делегират представителите си, също така да им предоставят императивни, отговорни и отменяеми мандати на определено място за събрания с цел да се сформира федерация на сдружения, общини и провинции, които се бунтуват в името на същите принципи и да организират революционна сила, способна да преодолее реакцията. Няма да има изпращане на официални революционни комисари с ленти, които да украсяват гърдите им, но революционни пропагандисти ще бъдат изпращани във всички провинции и общини, особено при селяните, които не могат да бъдат развълнувани от бунтове с принципи или укази на диктатура, а само от революционния факт, т.е. от неизбежните последици във всички общини от пълното прекратяване на служебния живот на държавата. Също така премахване на националната държава в смисъл, че всяка чужда страна, провинция, община, сдружение или дори изолирано лице, които може да са се бунтували в името на същите принципи, ще бъдат приети в революционната федерация, независимо от настоящите граници на държавите, въпреки че те могат да принадлежат към различни политически или национални системи; а техните собствени провинции, общини, сдружения или лица, които защитават реакцията, ще бъдат изключени.

Никоя политическа или национална революция никога не може да триумфира, ако не се превърне в социална революция, и освен когато националната революция, именно поради радикално социалистическия си характер, който е разрушителен за държавата, се превърне в универсална революция. Тъй като революцията трябва да бъде постигната навсякъде от народа и тъй като нейното върховно ръководство винаги трябва да почива в хората, организирани в свободна федерация на земеделски и индустриални сдружения, новото революционно положение, организирано отдолу нагоре от революционните делегации, които обхващат всички революционни страни в името на същите принципи, независимо от старите граници и национални различия, ще имат за своя главна цел управлението на обществените услуги, а не управлението на народите.

Този революционен алианс изключва всякаква идея за диктатура и контролираща и директивна власт. Необходимо е обаче за създаването на този революционен алианс и за триумфа на революцията над реакцията единството на идеите и на революционното действие да установи орган сред народната анархия, който ще бъде животът и енергията на революцията. Този орган трябва да бъде тайното и универсално сдружение на Интернационалните братя.

Това сдружение произхожда от убеждението, че революциите никога не се правят от индивиди или дори от тайни общества. Те се правят сами; те са произведени от силата на обстоятелствата, движението на фактите и събитията. Получават дълга подготовка в дълбокото, инстинктивно съзнание на масите, след което избухват, често привидно предизвикани от тривиални причини. Цялото добре организирано общество може на първо място да съдейства за раждането на революцията, като разпространява сред масите идеи, които дават израз на техните инстинкти и да организира не армия на революцията – самият народ винаги трябва да бъде тази армия, – а нещо като революционен генерален щаб, съставен от всеотдайни, енергични, интелигентни личности, искрени приятели на народа преди всичко, хора, които не са нито лъжливи, нито амбициозни, а способни да служат като посредници между революционната идея и инстинктите на народа.

Не е необходимо да има голям брой от тези хора. Сто революционери, силно и искрено съюзнически, биха били достатъчни за международната организация на цяла Европа. Двеста или триста революционери ще бъдат достатъчни за организацията на най-голямата страна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.