Във втория брой на Solidarité, датиран от април 1871 г., Джеймс Гийом вмъква това произведение за федеративния принцип в контекста на Парижката комуна. Обърнете внимание на употребата на прудоновата концепция за „колективната сила“.
Истинският характер на революцията, която беше осъществена в Париж, беше очертан по такъв очевиден начин, че дори вие, умовете най-незапознати с политическите теории, сега можете да го възприемете ясно.
Революцията в Париж е федералистка.
Парижани искат да имат свободата да се организират, когато възнамеряват, без останалата част от Франция да се намесва в парижките дела; и в същото време от своя страна те отказват всякаква намеса в делата на департаментите, в пълнотата на общинската автономия.
Различните организации, които по този начин биха били свободно учредени, биха могли свободно да се обединяват, за да гарантират взаимно своите права и своята независимост.
Важно е да не се бърка федерализмът, както се разбира от Парижката комуна, с така наречения федерализъм, който съществува в Швейцария и Съединените американски щати.
Швейцария е просто федеративна държава и тази дума вече изразява всички различия между тези две системи. Швейцария е държава, т.е. национално единство; и в резултат на това, въпреки федеративния облик, суверенитетът се приписва на нацията в нейното общо впечатление. Кантоните, вместо да бъдат разглеждани като отделни индивидуалности и абсолютно суверенни, се предполага да бъдат само части от цялото, което се нарича швейцарска нация. Кантонът няма свободно разпореждане: той може до известна степен да управлява своите собствени дела; но той не притежава истинска автономия, неговите законодателни способности са ограничени от федералната конституция; а федералната конституция не е договор в истинския смисъл на думата; тя не е приета индивидуално от всяка от страните: тя е наложена на кантоните съгласно вота на мнозинството. Кантонът няма право да прекратява федералния договор; забранено е напускането на федерацията; забранено е дори, както виждаме в момента от случващото се в Тесин (кантон в Южна Швейцария – бел. пр.), да се стига до отделяне, за да се формират нови кантони. Най-малкото политическо и социалистическо движение, например стачката, може да докара федералните войски в кантона.
По този начин федерацията в Швейцария е само на думи. Това не е федерация, която е истинското име на швейцарската система, а това е децентрализация. Швейцария реализира близко системата, която беше установена във Франция от конституцията през 1791 г., и предлага да се възстанови Версайската асамблея, „вдъхновена от великите принципи на 1789 г.“, за да изглежда да се предаде на федералистките стремежи.
Федерализмът в смисъла, даден му от Парижката комуна, и който му беше даден преди много години от големия социалист Прудон, който първи научно очерта теорията, е преди всичко отрицание на нацията и държавата.
За федерализма няма повече нация, няма повече национално или териториално единство. Съществува само агломерация от обединени общини, агломерация, която за своя определящ принцип има само интересите на договарящите страни и следователно няма отношение към въпросите на национализма или на територията.
Също така няма повече държава, няма повече централна власт над групите и внушаване на своя авторитет на тях: има само колективната сила, произтичаща от федерацията на групите, и тази колективна сила, която действа за поддържане и гарантиране на федералния договор, – този път истински взаимно зависим договор, уговорен индивидуално от всяка от страните, – тази колективна сила, казваме ние, никога не може да стане нещо по-важно и по-висшо от федерираните групи, нещо подобно на това, което е държавата днес за обществото и общините. Централизираната и национална държава няма повече да съществува и общините ще се наслаждават на пълната си независимост, като това е истинска ан-архия, липса на централна власт.
Но нека не вярваме, че след като потиснем държавите и национализма, федерализмът ще доведе до абсолютен индивидуализъм, до изолация, до егоизъм. Не, федерализмът е социалистически и за него солидарността е неделима от свободата. Общините, докато остават абсолютно автономни, се чувстват, по силата на нещата, солидарни; и без да жертват каквото и да е от свободата си или, да го кажем по-добре, по-хубаво да гарантират свободата си, те се обединяват плътно чрез федерални договори, където определят всичко, което засяга общите им интереси: големите обществени услуги, обменът на продукти, гарантирането на индивидуалните права и взаимопомощта в случай на агресия.
Нека френският народ, събуден най-накрая от нещастието си, да отвори очите си към светлината на истината: нека през 1871 г. французите бъдат инициаторите на федералистката и социална република, както бяха през 1793 г. провъзгласители на правата на хората; и в Европа, запазена от готическата реставрация, с която Германската империя я заплашва, ще изгреят в близко бъдеще дните на свобода и равенство.
Революционната борба по света 