Антонина Квятковска Бакунина (ок. 1840 – 1887)

антонина квятковска

Антонина Квятковска Бакунина (ок. 1840 – 1887) е съпруга на Михаил Бакунин. Антонина е дъщеря на Ксавери Василевич Квятковски, секретар на благородник от Белая Русь, посветен на добива на злато в Сибир. Живеeки в Томск, той се среща с Бакунин през 1858 г., който е изпратен в изгнание там, след като прекарва осем години в затвор. Бакунин се жени за неговата дъщеря през същата година. Квятковска е дъщеря на руски баща и майка полякиня и изповядва католическа религия. Връзката между семейство Квятковски и Бакунин започва, когато той е нает да преподава френски език на Антонина и по-голямата й сестра София. Бакунин и Квятковска сключват църковен брак, може би в руската православна църква, но това не е съвсем ясно. (1) След бягството на Бакунин от Сибир Антонина заминава за Лондон, за да се събере със съпруга си; след престоя си в Лондон тя изпада с него в серия от трудности, които я отвеждат из Европа през страни като Швеция и Кралство Италия и най-накрая я установяват сред швейцарското население на Лугано, където остава малко преди смъртта на Бакунин, защото заминава за Неапол поради икономическите проблеми на семейството. Квятковска и Бакунин имат три деца: Карлучо, София и Марушка.
След смъртта на първия си съпруг Квятковска се омъжва за италианския анархист Карло Гамбуци, с когото има дъщеря на име Таня.

Личност

Едно от най-пълните описания на външния вид и личността на Антония е направен от Лев Мечников през 1864 г., когато той посреща Бакунин и неговото семейство като гости във Флоренция: „Нейната физиономия беше толкова прекрасна сякаш бе възпята от Пушкин в неговата известна поема „Мазепа“. (…) В Антонина не харесвах стоманено сивите очи и студенината на външния й вид. Но като цяло имаше лице, което напълно обясняваше ролята й на съпруга на този стар боец. Слаба, с къдрава коса, Антонина понякога приличаше на прекрасно момиче, но по-често приличаше на момче; никога не съм я гледал с впечатлението за жена. От първия момент се забеляза полският й произход, което означаваше по-голяма способност от руснаците да дават важно място в ежедневния и личния си живот на гражданските и политически въпроси. (2)

От друга страна художникът Николай Ге стига до там, че казва за Антонина, че е „била изключително красива млада полска жена“. (3)

Що се отнася до нейното интелектуално обучение, възможно е то да не съответства с ерудицията на нейния съпруг и неговия най-близък кръг. Бакунин я описва като обикновен човек, дори потвърждавайки, че „в живота си е чела само една книга, която си заслужава името, Известните каузи, (…) и то го е направила, само защото е имала изображения“ (4), и още: „… Тя е леко наивна и не споделя въобще идеите ми, но е много очарователна и (…) изключително добра.“ (5)

Това мнение се споделя и от учения Григорий Вирубов, който от едно от посещенията си при Бакунин в неговия дом в Неапол си формира следното мнение: „Обикновено Антонина седеше на балкона и се възхищаваше на звездите (…). Тя ми задаваше много въпроси: Колко звезди има? Кой ги обитава? Къде е краят на Вселената? Как се е формирала? Сметнах, че тези и други нерешени загадки от този вид обикновено интересуват хора, които не правят нищо полезно или нямат сериозни проблеми. Беше ясно, че бедното момиче, чиито познания не бяха много широки, беше отегчено и не знаеше как да убие времето.“ (6)

Живот с Бакунин

Личният живот на Квятковска и Бакунин се характеризира за нея с ролята на домакиня, която тя играе в дома, породена от брака със значителна разлика във възрастта, заемайки се със стабилността в семейството въпреки многобройните икономически недостатъци, които тежат на семейството; също така Антонина подкрепя болния Бакунин, жертва на физическите последици от дългите години живот в затвора, като много пъти преписва документи на съпруга си. Бакунин описа съпругата си като славянски патриот и не фанатична католичка, която обича страстно. (7)

Бележки:

(1) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Лондон от Александър Херцен“. Кореспонденция с Бакунин. Барселона: Анаграма. стр. 214 „(Възпроизвеждане на разговор между Бакунин и друг руски изгнаник в Лондон) – Михаил Александрович. – Какво? – Женен ли сте в църква? – Да. – Направили сте грешка. Що за начин да бъдете в съответствие с вашите идеи! Сега Тургенев ще омъжва дъщеря си. Вие, старите, трябва да ни давате пример!
(2) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин във Флоренция от Лев Мечников (1864)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 229-230
(3) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин във Флоренция от Николай Ге (май 1865)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 185
(4) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Лугано от Александрина Баулер“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 361
(5) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Неапол от Григорий Вирубов (1866)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 238
(6) Ленинг, Артур (1999). „Хроника за живота на Бакунин в Неапол от Григорий Вирубов (1866)“. Кореспонденция с Бакунин.
(7) Ленинг, Артур (1999). „Писмо от Бакунин до Александър Херцен (8 декември 1860 г.)“. Кореспонденция с Бакунин. стр. 185 „Сприятелих се с жена ми, спечелих доверието й (обичах я страстно, а тя беше влюбена в мен), затова се ожених за нея; Вече две години съм женен и щастлив. Добре е да не живееш за себе си, а за друг, особено когато другият е нежна жена; отдадох се напълно на нея…“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.