Критика на Михаил Бакунин на марксизма и диктатурата на пролетариата

Анархистите още през XIX век ясно виждат до какво води идеята за „диктатура на пролетариата“ на марксистите. Както и марксистите, така и анархистите встъпват за комунистическа система. Но ако марксистите настояват за необходимостта от диктатура и държавност по пътя към комунизъм, анархистите предупреждават за това. Те смятат, че всяка държава може да служи само в интерес на диктата на ограничен кръг от хора, и държавата на „диктатурата на пролетариата“ неизбежно ще се превърне в държава на диктатурата над пролетариата. Вместо това анархистите смятат, че освобождение на народа трябва да се поеме от ръцете на самия народ, неговите свободни сдружения. Историята напълно потвърждава правилността на анархизма по отношение на марксистката „диктатура на пролетариата“. По-долу е приведена критика на марксизма от страна на Михаил Бакунин, изказана в неговия труд „Държавност и анархия“:

„Ние вече няколко пъти изразихме дълбокото си отвращение към теорията на Ласал и Маркс, препоръчваща на работниците, ако не като последен идеал, то поне като най-близка главна цел създаването на народна държава, която, според тях, няма да бъде нищо друго, освен „пролетариат, издигнат до степен на господстващо съсловие“.
Въпросът е, ако пролетариатът бъде господстващо съсловие, то над кого ще господства? Значи, че все още ще има друг пролетариат, който ще бъде подчинен на това ново господство, на новата държава. Например, селската тълпа, както знаем, не е предпочитана от марксистите и която, бидейки на най-ниското ниво на културата, вероятно ще бъде контролирана от градския и фабричен пролетариат; или, ако погледнем от национална гледна точка върху този въпрос, то ще кажем, че по същата причина славяните ще изпаднат в същото робско подчинение на немците, както последните се намират по отношение на своята буржоазия.

Ако има държава, то непременно ще има господство, следователно, и робство; държава без робство, открито или маскирано, е невъзможна – затова ние сме врагове на държавата.

Какво означава пролетариат, издигнат до степен на господстващо съсловие? Ще бъде ли целият пролетариат начело на управлението? Немците са около четиридесет милиона. Ще бъдат ли всички четиридесет милиона членове на правителството? Целият народ ще бъде управляващ, а управляеми няма да има. Тогава няма да има правителство, няма да има държава, а ако има държава, то ще има и управляеми, ще има роби.

Тази дилема в теорията на марксистите се решава просто. Под народно управление те разбират управление на народа посредством малък брой представители, избрани от народа. Всеобщо и широко право на избиране от целия народ на така наречените народни представители и управители на държавата – това е последната дума на марксистите, както и на демократичната школа, – лъжа, зад която се крие деспотизмът на управляващото малцинство, още по-опасна, защото е като израз на мнимата народна воля.

Така че, от каквато и гледна точка да погледнем този въпрос, всичко идва към един и същ печален резултат: към управление на народното мнозинство народни маси от привилегированото малцинство. Но това малцинство, казват марксистите, ще се състои от работници. Да, може би, от бивши работници, но които едва станали управители или представители на народа, ще престанат да бъдат работници и ще започнат да гледат на целия черноработнически свят от върха на държавата, ще представляват вече не народа, а себе си и своите претенции за управление на народа. Който може да се усъмни в това, той изобщо не е запознат с природата на човека.

Но тези избрани ще бъдат горещо убедени и, още повече, научни социалисти. Думите „учен социалист“, „научен социализъм“, които непрекъснато се срещат в съчиненията и речите на ласалианците и марксистите, сами по себе си доказват, че въображаемата народна държава няма да бъде нищо друго, освен много деспотично управление на народните маси от нова и доста малобройна аристокрация от действителни и мними учени. Народът не е учен, а това означава, че той ще бъде напълно освободен от грижите за управление и ще бъде включен в управляемото стадо. Хубаво освобождение!

Марксистите усещат това противоречие и, осъзнавайки, че управлението на учените, е най-тежкото, обидно и презрително в света, бидейки, въпреки всички демократични форми, истинска диктатура, се утешават с мисълта, че тази диктатура ще бъде временна и кратка. Те казват, че единствената й цел ще бъде да образова и издигне народа както икономически, така и политически до степен, че всяко управление да стане ненужно и държавата, губейки целия си политически, т.е. господстващ характер, ще се превърне в напълно свободна организация на икономическите интереси и общини.
Има явно противоречие. Ако държавата бъде наистина народна, то защо трябва да се премахва, и ако нейното премахване е необходимо за действителното освобождение на народа, то как смеят да я наричат народна? Със своята полемика срещу тях ние ги доведохме до съзнанието, че свободата, или анархията, т.е. свободната организация на работническите маси отдолу нагоре, е окончателната цел на общественото развитие и че всяка държава, не изключвайки и народната, е иго, от една страна, поражда деспотизъм, а от друга – робство.

Те казват, че такова държавно иго, диктатурата, е необходимо преходно средство за постигане на пълното народно освобождение: анархия, или свобода, – цел, държава, или диктатура, – средство. Така че за освобождението на народните маси те трябва да бъдат първо поробени.

На това противоречие се спира нашата полемика. Те заявяват, че само диктатурата, разбира се, тяхната, може да създаде народна воля, а ние отговаряме, че никакво диктатура не може да има друг цел, освен да се увековечи, и че тя е способна да породи и възпита в народа, носещ я, само робство; свободата може да бъде създадена само от свободата, т.е. от всенародния бунт и свободната организация на работническите маси отдолу нагоре.

… Основен пункт на тази програма: освобождението (мнимо) на пролетариата посредством държавата. Но затова държавата трябва да се съгласи да бъде освободител на пролетариата от игото на буржоазния капитал. Как да се внуши на държавата такава воля? По този повод може да има само две средства. Пролетариатът трябва да извърши революция за превземане на държавата – героично средство. Според нас, веднъж овладял я, той трябва незабавно да я разруши, като вечен затвор на народните маси; според теорията на г-н Маркс, народът не трябва да я разруши, напротив, трябва да я укрепва и засилва и в този вид да я предаде на разпореждане на своите благодетели, настойниците и учители – ръководителите на комунистическата партия, с една дума, на г-н Маркс и неговите приятели, които ще започнат да освобождават по своему. Те ще концентрират юздите на управлението в силни ръце, защото невежият народ иска доста силна грижа; ще създадат единна държавна банка, съсредоточаваща в свои ръце цялото търговско-промишлено, земеделско и дори научно производство, а масата народ ще се раздели на две армии: промишлена и поземлена под непосредственото командване на държавните инженери, които съставляват новото привилегировано науко-политическо съсловие.
Виждате каква блестяща цел е поставена пред народа от школата на немските комунисти!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.