Страната на баските: ЕТА, шейсет години борба и дебати

етаНа 2 май Euskadi Ta Askatasuna (Баско отечество и свобода) обяви едностранно разпускането си след процес на разоръжаване. Създадената през 1959 г. организация е маркирала дълбоко баската политическа и социална среда.

От деветнадесети век баският национализъм се държи в ръцете на Баската националистическа партия (PNV), която включва буржоазията от средната класа с реакционен католически отенък. Понятията „баска раса“ и „избран народ“ са основата на движението на Сабино Арана, основател и председател на PNV. Това движение се противопоставя на голямата местна буржоазия, интегрирана в индустрията и англо-испанските банки. През 1936 г. движението се присъединява към републиканците и Националната конфедерация на труда, за да отблъсне франкистите до падането на Билбао на 19 юни 1937 г. Партийните кадри отиват в изгнание във Франция (1), САЩ и Южна Америка. Изправена пред безсилието на партията в изгнание, напълно отрязана от хората, които страдат от репресиите на франкистите, група студенти сформира групата Egin през 1952 г., за да насърчава еускара (баският език) и ученето на историята на баския народ. Изправена пред наблюдаващото поведение на християндемократите, радикалната тенденция на младежкото движение на PNV, която иска да се бори срещу испанската власт, се присъединява към Egin. От тяхното съединяване на 31 юли 1959 г. се появява ЕТА.

ета

Бурно пътуване

През 1961 г. идеята за „баската раса“ е напълно изоставена (2), а книгата на Федерико Крутвиг, „Баскония“, открива нов хоризонт за организацията: комбинация от национално освобождение и социално освобождение. ЕТА се ангажира с класовата борба. На 18 юли 1961 г. първото действие е опит за дерайлиране на влак, превозващ бивши франкистки войници, които ще отпразнуват фашисткия преврат. Международната ситуация (войната във Виетнам, Движение 26 юли в Куба, победата на Фронта за национално освобождение в Алжир, Народното движение за освобождение на Ангола в Ангола…) наклонява през 1964 г. ЕТА към маоизма и тиермондизма (борбите на народите в Третия свят – бел. пр.), прилагайки книгата на Франц Фанон „Проклетите на земята“. Тиермондизмът парализира баското движение, приравнявайки на едно ниво ситуацията на колонизираните страни, където индустрията не съществува с местна буржоазия в служба на колонизаторите, и свръхиндустриализираната Страна на баските с интегрирана буржоазия в потисническата страна, приемайки едностранчивата политика на Мао по време на освободителната война в Манджурия, т.е. съюз с „баската“ буржоазия, докато, парадоксално, ЕТА скъсва в същото време всякакви връзки с Баската националистическа партия. В началото на 1970-те години има две разцепления, като първото се случва през 1968 г. с противопоставянето между работническия курс и тиермондиския курс. Вторият курс поема контрол над организацията. През същата година един от членовете на ЕТА, Чаби Ечебариета, става първата жертва в организацията, бивайки застрелян от Гражданската гвардия.

Второто разцепление се случва през 1970 г. В навечерието на съдебния процес в Бургос (3) троцкисткото крило напуска организацията, за да създаде ETA VI преди да се присъедини към испанската Революционна комунистическа лига. Тук ЕТА изоставя тиермондизма и концепцията за „класовия народ“, за да се обърне към „националната свобода, демокрацията и социализма“, опитвайки се да групира „трудовия баски народ“ около себе си, авангард на идеологията, докато обединява активисти от различни среди, било то либертари, или бивши привърженици на Баската националистическа партия и Испанската социалистическа работническа партия. През 1973 г. предполагаемият наследник на Франко е взривен в колата си в Мадрид от бомба, заложена от ЕТА. Фашистката власт е разколебана и ЕТА подготвя края на режима.

Периодът след Франко

Несъгласията се завръщат и 1974 г. се превръща във важна година за организацията: движението се разбива. Мнозинството основава партията Langile Abertzale Irautzaleen Alderdia (Партия на революционните патриотични работници, LAIA), за да влезе директно в баския политически живот. От своя страна военната ЕТА организира армия за действие. Накрая политико-военната ЕТА (ETA-pm) отказва разделянето на два фронта, но в същото време организира профсъюза Langile Abertzaleen Batzordeak (Работнически патриотични комисии, LAB), квартални комитети и партията Euzkadiko Ezkerra (Левица на Страната на баските).

След смъртта на Франко Испания остава в ръцете на ръководителите на франкисткия режим и работниците от Страната на баските плащат цената за това: петима работници са убити от полицията във Витория-Гастеиз в стачка срещу нивото на заплатите и условията на труд през 1976 г., нападение от страна на полицията срещу празненствата в Памплона през 1978 г. и един убит, репресии срещу генералната стачка за амнистия на баските политически затворници и убийството на трима души в Ерентерия, оставяйки града разграбен от Гражданската гвардия. Репресиите на испанската държава не свършват с така наречения демократичен преход. ЕТА продължава дейността си, но политическият пейзаж се променя.

През 1978 г. е създадена коалицията Herri Batasuna от различни леви партии за независимост, включително LAIA, подкрепяна от профсъюза LAB и групите за искане на амнистия, в контекста на новата испанска конституция и автономния статут на Еускади, като от 1980 г. той е в ръцете на Баската националистическа партия. ЕТА, от своя страна, започва борба срещу изграждането на атомна централа в Лемоиз, подкрепяйки силно екологичното движение. Организацията спира строителството и проектът е изоставен.

Северната част на Страната на баските е сцена на престъпните действия на Антитерористичните групи за освобождение (GAL), ръководени от испанската държава на Фелипе Гонзалес с подкрепата на френските власти. От 1983 г. GAL, групирайки испански военни и полицаи, крайнодесни наемници и такива от подземния свят в Марсилия, убиват безнаказано бежанци от ЕТА, бивайки подпомагани от Главното разузнаване (RG) на Митеран. Междувременно ETA-pm се слива с Баската комунистическа партия през 1982 г. преди да се присъедини към Испанската социалистическа работническа партия.

Военна безизходица

На политическия фронт Herri Batasuna придобива все по-голямо значение през 1980-те години. ЕТА се насочва към казармите на полицията и Гражданската гвардия в Мадрид, но когато през юни 1987 г. избухва бомба в търговски център в Барселона, убивайки 47 души, организацията се извинява. Това действие идва в повече за голяма част от привържениците на ЕТА. През 1989 г. е обявено примирие, първото в историята на организацията. Така започват преговорите между ЕТА и испанската държава в Алжир. Те са преустановени заради искането на Гонзалес за покаяние. ЕТА, отслабена от многократните арести, през 1990-те години се заема с елиминирането на журналисти, представители от всички страни, като по този начин отстъпва от своята база до новия контакт с правителството на Азнар през 1999 г. Този контакт води до примирие и споразуменията от Лизара, с които силите за независимост и автономност (Herri Batasuna, PNV…) се договарят за политическо решение. Не е изненадващо, че PNV не спазва споразуменията, за да запази властта си над баската автономна общност или с Народната партия, или с Испанската социалистическа работническа партия. ЕТА взима оръжието, за да окаже натиск над PNV.

ета1Сепаратистката левица е разделена от този период между курса на осъждане на насилието и този на запазване на мълчание за него. В този период, до 2000-те години, е създадена доктрината на Гарзон (на името на съдия): „Todo es ETA“ (Всичко е ЕТА). Съдията разпорежда закриването на сепаратистките вестници, радиостанции, забранява Herri Batasuna и движенията на младите баски, води нападения срещу активисти и моли Франция (която не се умолява настойчиво) за екстрадирането на активисти. Всичко е подозрително. Съдия Гарзон вижда ръката на ЕТА върху цялото движение.

Разпускане на организацията

През 2000-те години се наблюдава дълъг период на размисъл върху политическия облик на въоръжената борба. На 17 октомври 2011 г. започва нова ера: провежда се международна среща в двореца Айете (5) в Сан Себастиан, призоваваща за окончателното прекратяване на въоръжените действия, диалог между трите страни (ЕТА и държавите на Испания и Франция), и признаване на страданията от двете страни. На 20 октомври ЕТА иска да започне диалог с Мадрид с помощта на международни организации, като за място на срещата е определен град Осло. След няколко месеца на чакане, испанската държава отказва да отиде там, което е знак, че Мадрид отхвърля откритите разговори. И това е така: испанските власти продължават да репресират и арестуват активисти. От френска страна също има мълчание: изпратено е писмо до Оланд, който не си прави труда да отговори. На 16 декември 2016 г. петима представители на „гражданското общество“, наречени миротворци, се заемат да неутрализират част от арсенала, който ЕТА им е поверил, но са спрени от френската полиция и изпратени в антитерористичното звено в Левалоа-Пере преди да бъдат освободени (процедурата не е завършена). ЕТА продължава разоръжаването си, предоставя позициите на всичките си въоръжени складове на представители, което води до пълното й разоръжаване на 8 април 2018 г. ЕТА вече е неактивна и обезоръжена. Организацията се разпуска на 2 май, след като 93% от нейните членове одобряват това решение.

Оттогава започва нов период в Страната на баските. Активистите, които се борят за самоопределение, сега търсят чисто политически резултат чрез политическата партия Sortu и коалицията Euskal Herria Bildu, обединяваща различни тенденции на социалните борби от синдиката LAB до сдружения на семействата (Etxerat) на затворниците и сдружения за тяхното реинтегриране (Harrera). Въпреки че оттогава френската държава е постигнала някакъв напредък в сближаването на затворниците с техните семейства и близки, испанската държава остава в застой, отричайки изключителния статус на политическите затворници, както и изтезанията и убийствата, извършени от полицията. След подаването на искане за извънредни мерки по отношение на баските задържани лица, много хора искат създаването на преходно правосъдие (възстановително), така че всички баски затворници в Испания и във Франция да бъдат освободени.

Martial (AL Saint-Denis)

(1) Баската националистическа партия разполага със седалище на улица Контан-Бошар №7 в осми район на Париж, където се събират кадрите на партията. То е иззето от Гестапо и предадено на франкисткото испанско посолство. Все още е собственост на посолството, където се помещава Институтът Сервантес.
(2) Във вътрешния бюлетин на ЕТА, Zutik №8, от 1961 г.: „В настоящия век нито расата, нито езикът, нито историческото минало дават на хората правото да бъдат господари на себе си и да бъдат свободни (…). Единственото необходимо условие за това е следното: волята“.
(3) Съдебният процесът в Бургос, където военният съд съди 16 членове на ЕТА, заподозрени в участието в убийството на трима души, се провежда на 3 декември 1970 г. Съдът осъжда всеки от тях на смърт чрез гарота. Започва голяма международна кампания, към която се присъединяват Гизел Халими и Сартр, която кара Франко да се откаже и да промени присъдата в лишаване от свобода (от 12 до 70 години).
(4) През 1985 г. в бара на хотел Монбар в Байон са убити четирима бежанци. Действията на GAL отнемат живота на повече от 34 души, а извършителите никога не са осъдени.
(5) Дворецът Айете е бил резиденция на Франко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.