Колумбийските партизани. Има ли надежда за приключване на войната?

Една от най-продължителните партизански войни, която не е приключила и до този момент, е известната колумбийска гериля. В тази латиноамериканска страна повече от половин век продължават бойните действия, които се водят от формированията на ляворадикалните организации срещу правителствените войски. Въпреки това през есента на 2015 г. ситуацията рязко се променя. Революционните въоръжени сили на Колумбия-Армия на народа (РВСК-АН) постепенно се отказват от борбата и се застъпват за провеждането на мирни преговори.
На 23 септември 2015 г. в Куба, с посредничеството на Раул Кастро, се провежда историческа среща между главнокомандващия РВСК-АН и президента на Колумбия, в резултат на която е постигнато споразумение за примирие от 2016 г.

колумбия

Предистория и основни причини за войната

Колумбия е забележителна страна дори според латиноамериканските стандарти. Бидейки испанско вицекралство Нова Гранада, Колумбия провъзгласява независимост през 1810 г. Тя успява да преодолее съпротивата на испанските колонизатори едва по време на знаменитата освободителна война под командването на Симон Боливар през 1819 г. През 1819-1831 г. съществува държавата Велика Колумбия, в състава на която влиза не само съвременна Колумбия, но и Венецуела, Еквадор и Панама. Симон Боливар планира да обедини испаноговорящите страни в Латинска Америка в една държава, а Велика Колумбия, според пълководеца, трябва да се превърне в основа на това обединение. Въпреки това мнозинството генерали, които са на власт в бившите испански колонии, не поддържат идеята на Боливар за обединение – всеки иска да бъде независим управител. През 1831 г. от Велика Колумбия се отделят Еквадор и Венецуела, а през 1903 г., с подкрепата на САЩ, се откъсва и Панама – американското ръководство желае да види Панамския канал преминаващ през територията на слаба малка страна, която при необходимост би могла да бъде потисната.

На 3 ноември 1903 г. правителството на Колумбия се отказва да даде на САЩ разрешение за изграждането на трансокеанския канал, преминаващ през територията на страната. В отговор САЩ разпалват сепаратистките настроения в Панама и с директната подкрепа на американците панамските сепаратисти подемат въоръжено въстание и постигат отделяне от Колумбия. След това отношенията между Колумбия и САЩ сериозно се развалят за почти десетилетие. Ситуацията се променя след като в Колумбия са открити големи нефтени находища. Това се случва през 1916-1918 г. Започва Първата световна война и откриването на нефт в Колумбия не може да не заинтересува САЩ. В Колумбия започват да проникват американски компании, постепенно поемащи контрол не само в сферата на нефтодобива, но и в селското стопанство на страната. Значителни територии от страната са обхванати от плантациите на известната „Юнайтед Фрут Къмпани“, придобиваща огромно влияние в страните от Централна Америка и някои страни в Южна Америка. Именно с този период в историята на латиноамериканските страни е свързан известният израз „бананова република“. Със своите действия американската компания съумява да си навлече омразата както на профсъюзните организации, отстояващи интересите на експлоатираните от компанията наемни работници, така и на индианските племена, чиято земя е завзета от плантациите на компанията, а индианците са безмилостно изгонени и лишени от възможността да се занимават с привикналия земеделски труд или лов и събиране в горите. През 1928 г. в плантациите на „Юнайтед Фрут Къмпани“ започва поредната стачка, която е жестоко потисната от охранителните формирования, създаващи истинско клане на стотици работници в компанията. След жестоката разправа, за която се разказва в романа ва световноизвестния колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“, стачките и недоволствата на нефтените платформи и в плантациите на „Юнайтед Фрут Къмпани“ продължават. Либералната партия, споделяща демократични ценности, се противопоставя на консерваторите, изразяващи интересите на едрите плантатори.
В края на 1940-те години сред колумбийското селячество и работничество голяма популярност придобива политикът Хорхе Елесер Гайтан (1903-1948), който Либералната партия възнамерява да номинира за поста президент на страната. Гайтан цели да проведе в страната демократични и социално ориентирани преобразувания, за което среща широката подкрепа на народните маси. Тъй като може напълно да разчита на успех в качеството си на кандидат за поста президент, консервативно настроената част на колумбийския политически елит решава да се разправи с популярния политик. На 9 април 1948 г. той е застрелян от убиец по време на разходка. Спомени за този човек пази Фидел Кастро Рус – тогава скромен студент-юрист, а в бъдеще – лидер на революционна Куба: „нашата втора среща с Гайтан и другите представители от университета трябваше да се състои на 9 април в 14:00 часа. С придружаващ ме кубински другар чаках часът на срещата, разхождайки се по булеварда до хотела, където живеехме, и до кабинета на Гайтан, когато някакъв фанатик или луд, без съмнение, от нечие подбудителство, стреля по колумбийския ръководител; убиецът беше разкъсан от народа. В тази минута започнаха невъобразими дни, които преживях в Колумбия. Бях боец-доброволец в редиците на този смел народ. Подкрепях Гайтан и неговото прогресивно движение, така както колумбийските граждани подкрепяха нашите мамби в борбата за независимост“.
След убийството на Гайтан в страната започва въоръжено народно въстание, превръщащо се в гражданска война, продължаваща десет години и получаваща името „Ла Виоленсия“. Официално конфликтът се смята за противопоставяне между либералната и консервативната партии, но в действителност той се използва от богатите латифундисти за изясняване на отношенията между тях и завземане на земята на селячеството в страната. Отрядите на бандитите, които са на служба на олигарсите, завземат селските земи и се разправят жестоко със селските жители. По време на гражданската война умират най-малко 200-250 хиляди колумбийци. Но именно в тези страшни за страната години колумбийските селяни под ръководството на прогресивно настроените представители на интелигенцията започват да създават първите въоръжени групи за самозащита от нападенията на бандитите и защитаващите интересите на олигарсите правителствени войски. Въпреки че в крайна сметка либералите и консерваторите успяват да се договорят по между си, процесът за създаване на народно движение е вече започнат. Много селски отряди продължават да съществуват дори след приключването на гражданската война. Постепенно сред колумбийските селяни и градските работници и обитатели на бедните квартали се разпространяват социалистическите възгледи. Във формирането на партизанските въоръжени отряди водеща роля играят колумбийските комунисти.

Как се създават Революционните въоръжени сили на Колумбия

Първите опити за създаване на компартия в Колумбия се отнасят до началото на 1920-те години и по принцип имат случаен характер. През 1922 г. в столицата на страната Богота се появява някой си Силвестър Савицкий. Бившият червеноармейски командир, работещ за съветското правителство, е изпратен в Китай за организирането на покупки на зърно, но по време на пребиваването си на японска територия попада в полезрението на японските спецслужби и, бягайки от арест, отива в Панама. Преминавайки в Колумбия, Савицкий се запознава с местния социалист Луис Техада и създава марксистки кръжок. На 6 март 1924 г. комунистическият кръжок на Савицкий и Техада формира организационния комитет на Компартията на Колумбия, а на 1 май 1924 г. е обявено за създаването на Комунистическата партия на Колумбия. Въпреки това още на 27 юни 1925 г. Силвестър Савицкий е депортиран от Колумбия „заради пропаганда на доктрини, подкопаващи обществения ред, такива като анархизъм и комунизъм“. По-нататъшната дейност на Савицкий продължава на територията на Мексико, където участва в работата на Комунистическата партия на Мексико до своята смърт. На 17 юли 1930 г. отново е създадена Комунистическа партия на Колумбия. По време на „Виоленсия“ комунистите успяват да разпространят влиянието си върху селските партизански отряди, които в последствие не прекратяват борбата си след примиряването на колумбийските либерали и консерватори.

педро антонио марин
Педро Антонио Марин – „Мануел Маруланда“

Част от радикално настроените млади партизани, най-вече воюващи в редиците на либералните отряди, се присъединява към комунистите. Сред тях е и Педро Антонио Марин (1930-2008), влизащ в световната история с псевдонима „Мануел Маруланда“ (на снимката). Дядото и бащата на Педро Марин участват в дейността на либералната партия, въпреки че са обикновени събирачи на кафе. Самият Марин в младостта си се присъединява към партизански отряд на либералната партия и участва в бойните действия по време на „Виоленсия“. Запознавайки се със студента Хакобо Аренас, споделящ комунистически позиции, Марин също става член на компартията и променя името и фамилията си на Мануел Маруланда. През 1964 г. Маруланда създава въоръжен отряд от 47 селяни – партизани, действащи в южния департамент Толима. В същото време бойците на отряда взимат участие в боевете срещу правителствените войски, изпратени в департамента за потушаване на масовите протести на местното мирно население. Така започва повече от половин вековната история на ФАРК – Революционни въоръжени сили на Колумбия (РВСК), искащи социално и политическо освобождение на колумбийския народ и считащи се за въоръжено формирование на Комунистическата партия на Колумбия. Партизаните се установяват в селището Маркеталия, където възниква едноименната самоуправляваща се република. Селяните, живеещи в Маркеталия, продават произведената и селскостопанска продукция в съседните населени места. Първоначално жителите на Маркеталия не причиняват на колумбийското правителство никакво притеснение, напротив – те се опитват да получат от централните власти помощ за развитието на социалната и икономическата инфраструктура на селището. Въпреки това правителството решава, че Маркеталия представлява опасен пример на самоуправление и самоорганизация за другите селски общности в Колумбия и взима решение за ликвидирането на това селище с военни средства. Срещу Маркеталия е съсредоточена армейска групировка, която наброява 16 хил. войници и офицери. Непосредственото ръководство за унищожението на Маркеталия се осъществява от полковник Ернандо Курея Кубидес, командващ 6-та пехотна бригада на колумбийската армия. Унищожаването на Маркеталия се разглежда като съставна част от „Доктрината за национална сигурност“, разработена по инициатива на САЩ и реализирана в латиноамериканските държави, които в разглеждания период са фактически сателити на Съединените щати.

Въпреки това разгромът на Маркеталия не повлиява на активността на партизанското движение, по-скоро обратното – комунистическите партизани минават на ново ниво благодарение на преосмислянето на своите грешки, допуснати в етапа на съществуване на Маркеталия. Постепенно редиците на партизанското движение нарастват, защото сред мнозинството колумбийци се разпространява недоволството от социалната и икономическа политика на правителството, колосалната диференциация на доходите, тормоза от страна на собствениците на земя и промишлениците, доминирането на американските корпорации на територията на Колумбия. За своя цел РВСК провъзгласяват разгръщането на комунистическа гериля за свалянето на капиталистическата система в Колумбия и преминаване към изграждането на социализъм и комунизъм. Истинският пик на активизацията на РВСК настъпва през 1980-1990-те години и е свързан с откриването на нов източник за финансирането на революционната организация – наркобизнеса. Както е известно, Колумбия е най-големият производител на кока в света. За стотици хиляди колумбийски селяни отглеждането на кока е основен източник на доходи. Още през 1982 г. на 7-та конференция на РВСК-АН е взето решение за облагането с революционен данък на най-големите производители на кока – латифундистите и собствениците на нелегални преработващи предприятия. По този начин РВСК възнамеряват да търсят средства за по-нататъшното снабдяване на партизанските отряди. Решението за данъчното облагане на производителите на кока предизвиква протести сред някои от ръководителите на Компартията на Колумбия, във връзка с което от членовете на РВСК е създадено ново идеологическо крило – Нелегална комунистическа партия на Колумбия. Освен с облагането с данъци на наркопроизводителите, РВСК-АН дълго време получават средства и от взетите за заложници правителствени служители, чуждестранни граждани, предприемачи. През 2008 г. това направление на дейността на РВСК е осъдено от самия Фидел Кастро, който обаче призовава организацията да не прекратява въоръжената съпротива и да продължи своята революционна дейност.

Революционните въоръжени сили остават най-голямата ляворадикална организация в Колумбия, водеща партизанска война срещу правителството. Числеността на РВСК-АН в периода на разцвет на организацията през 1990-те години достига 17000 бойци. Освен това РВСК разполагат с голям брой симпатизанти, най-вече – колумбийски селяни, без подкрепата на които организацията не би могла толкова продължително време да действа в селата и да контролира обширни територии. През 1990-те години бойните подразделения на РВСК-АН държат под свой контрол повече от 45% от територията на страната, което предизвиква големи опасения не само сред колумбийските власти, но и сред американското ръководство, виждащо в дейността на организацията перспектива за развитие на сценарий по кубински образец. Именно благодарение на американското присъствие в Колумбия, правителствените войски успяват значително да натиснат Революционните въоръжени сили, но те все още представляват активно и ефективно действащо формирование. Структурата на РВСК е изградена според тип армия. Взводовете се обединяват в партизански отряди, партизанските отряди – в съединения, съединенията – в колони, колоните – във фронтове, а фронтовете – в групи фронтове. В РВСК-АН са установени военни звания като в армията. С интересна подробност е фактът, че дори званията на младшия команден състав съответстват на длъжностите, предполагащи командването на подразделения с определена численост. Съществува следната скала от звания: войник (партизанин), младши ефрейтор (заместник-командир на взвода), старши ефрейтор (командир на взвода), младши сержант (заместник-командир на партизанския отряд), старши сержант (командир на партизанския отряд), сержант-майор (заместник-командир на партизанско съединение), младши лейтенант (командир на партизанско съединение), лейтенант (заместник-командир на колона), капитан (командир на колона), майор (заместник-командир на фронт), подполковник (командващ фронта), полковник (заместник-командир на група фронтове), бригаден генерал (командващ група фронтове), генерал-майор (заместник-началник на главния щаб), генерал на армията (началник на главния щаб на РВСК-АН). В редиците на РВСК-АН се сражава голям брой чуждестранни доброволци – най-често това са комунисти по убеждение или антиимпериалисти – противници на диктата на САЩ. Голяма част от доброволците идва от съседните латиноамерикански държави, но също така в редиците на РВСК има и европейци. По този начин световна известност получава доста впечатляващата на външен вид холандка Таня Нимайер, която е един от представителите на РВСК-АН в многобройните преговори с колумбийските власти и международните организации.

таня нимайер
Таня Нимайер

Според Таня Нимайер за Колумбия има доста негативни последствия вниманието на САЩ към страната, появяващо се от XIX век и обусловено от наличието на големи природни богатства на територията на страната. Опасността от американското влияние в Колумбия се подчертава и от Симон Боливар – „авторът“ на колумбийската независимост, идеите на когото се споделят също и от РВСК-АН. В момента САЩ се опитва с всички сили да потисне колумбийското революционно движение, използвайки като основен предлог борбата срещу производството на наркотици. Уж с цел организиране на помощ за колумбийското правителство в борбата с наркобизнеса, на територията на страната се намира голям брой американски военнослужещи и специалисти от спецслужбите, включително ЦРУ и ФБР. Революционните въоръжени сили на Колумбия дълго време имат на разположение собствена радиостанция – „Гласът на съпротивата“, която излъчва от джунглите не само в Колумбия, но и в Европа. По радиото се води пропаганда на комунистическите идеи, критикува се политиката на САЩ и колумбийското правителство, предават се популярни в Колумбия музикални произведения. На 19 ноември 2011 г. колумбийските правителствени войски прекъсват работата на радиостанцията, „покривайки“ лагера на РВСК в провинция Мета.

Армията за освобождение е създадена от свещеници

камило торес
Камило Торес

Освен Революционните въоръжени сили на Колумбия (РВСК), ориентирани към марксизма-ленинизма и действащи като въоръжено крило на Комунистическата партия на Колумбия, в страната се появяват и други радикални организации с ляво направление, ориентирани към въоръжена партизанска борба срещу проамериканското правителство. През същата 1964 г. освен РВСК е създадена и Армията за национално освобождение на Колумбия, в корените на която стоят колумбийските студенти начело с Фабио Васкес, посещаващ Куба и възприемащ идеите на геваризма. За разлика от РВСК-АН, в дейността на Армията за национално освобождение първоначално голяма роля играят представителите на духовенството. По ирония на съдбата в Латинска Америка често именно свещениците оглавяват революционните движения. Това понякога са единствените представители на интелектуалния труд, намиращи се в редовно взаимодействие със селяните дори в най-изостаналите и отдалечени райони. Ето защо, от една страна, свещениците добре знаят бита и начина на живот на селското население в Колумбия, а от друга страна селяните уважават и се доверяват на свещениците, които наистина се безпокоят за народа и му желаят доброто. В редиците на Армията за национално освобождение в първите етапи на нейното съществуване се сражава отец Камило Торес (1929-1966) – университетски професор, преподаващ в социологическия факултет на Колумбийския национален университет и паралелно с това бивш католически свещеник. Камило Торес е в основата на „теологията на освобождението“, разпространяваща в Колумбия, а след това и в другите страни в Латинска Америка концепции, съчетаващи християнството с марксистките и социалистически идеи. В партизанския отряд Камило Торес изпълнява функциите на „политически заместник“ и лекар. Той оборудва горска църква, където освен разпятието висят портретите на Ленин и Кастро. Въпреки това в първата битка с военен патрул на коумбийските правителствени войски отец Камило Торес загива. След неговата смърт обаче в редиците на Армията за национално освобождение на Колумбия започва активно да действа друг свещеник – отец Мануел Перес Мартинес. Именно той е основният разработчик на идеологията на Армията за национално освобождение, която представлява смесица между теология на освобождението и геваризъм, в това число „фокизъм“ – идеята за създаване на „революционни огнища“ в джунглите. Християнските отношения на АНО способстват за нейната популярност сред вярващите селяни в колумбийските провинции. Въоръжената борба на АНО се провежда успоредно с борбата на РВСК. За няколко десетилетия от малка въоръжена група с численост от тридесет човека АНО се превръща в силна партизанска организация, основният състав на която се състои от селяни, влизащи в нея под влиянието на свещениците, симпатизиращи на „теологията на освобождението“. Основни направления на дейността на АНО стават завземането на градове и села, освобождаването на заключени от затворите и експроприации на парични средства в банки, убийства на най-известните служители в правоохранителните органи и на командири в подразделенията на колумбийските въоръжени сили. Дейността на организацията се провежда най-вече на територията на департамент Сантандер. В края на 1990-те години числеността на АНО наброява 500 човека, т.е. по степен на влияние тя отстъпва многократно на РВСК, въпреки че действа доста активно и се отличава с безкомпромисна позиция (именно АНО е единствената партизанска организация, която не подписва споразумението през 1984 г.).

Маоистите от АНО и Движение 19 април

Три години по-късно, освен РВСК и АНО, се появява още една голяма партизанска организация – Армията за народно освобождение, действаща в северната част на Колумбия и също разчитаща на подкрепата на селското население. За разлика от РВСК и АНО, Армията за народно освобождение е ориентирана към идеологията на маоизма и представлява въоръжено формирование на прокитайското крило на колумбийското комунистическо движение – Марксистко-ленинска партия на Колумбия. Армията за народно освобождение не успява да достигне нивото на активност на РВСК-АН и дори на Армията за национално освобождение на Колумбия. През 1999 г. организацията се саморазпуска. Друга влиятелна организация е Движение 19 април (М-19), което е създадено през 1974 г. и е назовано в чест на ключово събитие в историята на страната – поражението на бившия диктатор Рохас на президентските избори на 19 април 1970 г. За разлика от РВСК и двете АНО, М-19 никога не поддържат марксистко-ленинските идеи, а се ориентират към радикалния вариант на боливарианството с примес на социалистически възгледи. М-19 се оглавява от бившия конгресмен доктор Карлос Толедо Плата и Хайме Батеман Каин. Карлос Плата, ръководещ политическото крило на организацията и отговарящ за идеологията и пропагандата, загива от ръцете на проправителствените бойци. Хайме Каин умира в автомобилна катастрофа, след което организацията се поема от Карлос Писаро Леон Гомес. Първоначално Движение 19 април проявява активност най-вече във вид на експроприации на банки, след това преминава към стратегията на саботаж, а по-късно предприема гръмка акция по-скоро за рекламен характер – краде шпорите и меча на Боливар от организирана изложба в неговата бивша резиденция. С това активистите на Движението показват, че съществуващият колумбийски режим е недостоен за паметта на героичния основател на колумбийската държавност. През юни 1984 г. М-19 участва в подписването на споразумение за примирие с правителството, въпреки че след това подновява дейността си. В средата на 1980-те години в редиците на М-19 има около 2000 човека, при което отделения на Движение 19 април действат в почти всички градове на страната. Ориентацията към воденето на партизанска война в градските условия е една от ключовите разлики на М-19 от РВСК и АНО, водещи бойни действия предимно в селата. През 1990 г. Движение 19 април прекратява дейността си като въоръжена организация и се легализира във вида на политическа партия „Демократичен алианс М-19“.

Успехите на антипартизанската война

За колумбийската революционна нелегалност и партизанските организации 2000-те години се превръщат във време на постепенно съкращаване на възможностите, въпреки че и РВСК-АН, и АНО продължават активна дейност и в момента. През 2002 г. за президент на Колумбия е избран Алваро Урибе, който е син на крупен земевладелец, който е убит от бойците на РВСК-АН. Когато е губернатор, Урибе успява почти да унищожи партизанското движение на територията на управляваната от него провинция, организирайки контролирани от правителството отряди за самоотбрана от селяните. Оглавявайки страната, Урибе сключва споразумение със САЩ за подготовката на колумбийските спецчасти от американски военни инструктори, след което доста бързо засилва боеспособността на сражаващите се срещу партизаните подразделения и подобрява координацията на съвместните действия на армията, полицията и селските отряди за самоотбрана. Успехите на Урибе способстват за нарастването на неговата популярност сред консервативната част от населението на страната. През 2007 г. правителствените войски променят тактиката за борба с партизаните – сега срещу РВСК-АН, АНО и другите формирования действат най-вече отряди на спецчастите и вертолетно-щурмови ескадрили. Рязко се повишава активността на действията на правителствените войски срещу партизаните, в резултат на което числеността на РВСК-АН намалява от 17000 до 9000 души. В резултат на операциите на спецчастите са убити най-малко 100 висши командири на РВСК-АН, в това число командващият Карибската група фронтове бригадният генерал Диас и командващият 16-ти фронт Томас Медина. На 1 март 2008 г. ВВС на Колумбия предприемат въздушно нападение над територията на съседен Еквадор, тъй като тя дълго време се използва от РВСК-АН за учебно-тренировъчни бази. Колумбийските власти обвиняват ръководството на Еквадор и Венецуела в подкрепа на бунтовническото движение на територията на страната. В резултат на нападението загиват 17 бойци на РВСК-АН, в това число Раул Рейес (1948-2008) – вторият човек в йерархията на Революционните въоръжени сили на Колумбия, отговарящ за международните отношения на организацията. Като бивш лидер на профсъюза на работниците в компанията „Нестле“, Раул Рейес още в младостта си преминава в нелегалност и заема висши постове в ръководството на РВСК-АН. Той дори се разглежда като приемник на Мануел Маруланда на поста главнокомандващ РВСК-АН. Три седмици след смъртта на команданте Раул Рейес, РВСК-АН преживява нов тежък удар – на 26 март 2008 г. от инфаркт на миокарда умира Мануел Маруланда (1930-2008) – 77-годишен революционер, който в продължение на 60 години от своя живот участва в партизанското движение и се намира в нелегално положение.

алфонсо кано
Алфонсо Кано

След смъртта му поста главнокомандващ на РВСК-АН се заема от команданте Алфонсо Кано (1948-2011, истинско име – Гилермо Леон Саенс Варгас). В младостта си Алфонсо Кано учи в юридическия факултет на университета, а след завършването си почти веднага се присъединява към РВСК-АН и преминава в нелегалност. Именно той е в основите на създаването на Нелегалната комунистическа партия на Колумбия – политическо крило на РВСК-АН. След като Кано сменя починалия Маруланда начело на Революционните въоръжени сили, колумбийското правителство започва засилено преследване на новия лидер на партизаните. За търсенето на самия Кано са изпратени около 4000 войници и офицери на правителствените войски, а за главата му е обещано голямо възнаграждение – 4 млн. долара за информация, позволяваща да се установи местонахождението на главнокомандващия РВСК-АН. Подобните мерки в края на краищата водят до желания резултат – в резултат на специалната операция „Одисея“ на 4 ноември 2011 г. Алфонсо Кано е убит в колумбийските гори, а в ръцете на правителствените войски попадат няколко високопоставени партизани, включително началника на охраната на главнокомандващия Революционните въоръжени сили на Колумбия.

Смъртта на Алфонсо Кано принуждава ръководството на РВСК-АН да преразгледа отношението си по въпроса за собствената безопасност. За нов главнокомандващ на РВСК-АН е назначен Тимолеон Хименес (той е известен под прозвището „Тимошенко“), заемащ тази длъжност и в момента. Тимолеон Хименес е революционен псевдоним, а истинското име на главнокомандващия Революционните въоръжени сили е Родриго Лондоньо Ечевери. Той е роден през 1959 г. в колумбийския департамент Киндио, а след завършване на училище отива да получи медицинско образование по специалността „кардиология“ в Съветския съюз, а после – в Куба. Хименес преминава през военна подготовка в Югославия, а през март 1982 г. влиза в редиците на РВСК-АН и прави доста бързо там кариера, печелейки всеобщото уважение в редиците на партизаните като най-жестокия и безстрашен полеви командир. През 1986 г. 27-годишният Хименес е петото лице в командната йерархия на РВСК-АН, влиза в състава на партизанския секретариат. Именно той ръководи дейността на партизаните в департамента Северен Сантандер. Съединените щати обвиняват Хименес в организирането на наркобизнеса на територията на Колумбия, а колумбийските власти – в отвличане на хора, убийства и въстания. През май 2006 г. колумбийският съд осъжда задочно Хименес на 40 години затвор заради убийства и отвличания на хора. От Държавния департамент на САЩ Хименес е обвиняван в организирането на производството и търговията на кокаина, а за информация за неговото местонахождение американското правителство е готово да даде награда от 5 млн. долара. Междувременно именно Тимолеон Хименес е първият ръководител на РВСК-АН, застъпващ се за мирни преговори с властите на Колумбия и дори е готов да обсъди въпроса за развитието на пазарната икономика и политическата демокрация в Колумбия.

тимолеон хименес
Действащ главнокомандващ РВСК-АН генерал Тимолеон Хименес („Тимошенко“)

Преговорите – шанс за мир?

През 2012 г. започват мирните преговори на ръководството на Колумбия с командването на РВСК-АН. На 23 септември 2015 г. президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и главнокомандващият РВСК-АН Тимолеон Хименес се срещат в Хавана, където с посредничеството на президента на Куба Раул Кастро подписват споразумение за сроковете за постигане на мирни договорености. В съответствие с това споразумение в края на ноември 2015 г. трябва да започне процес по предаване на оръжието и демобилизация на бойците на РВСК-АН. На свой ред правителството разглежда въпроса за амнистията на партизаните от Революционните въоръжени сили на Колумбия. През 2013 г. колумбийското правителство влиза в преговори с командването на Армията за национално освобождение на Колумбия, въоръжените формирования на която наброяват в момента най-малко 3000 бойци. Колумбийското правителство инициира преговорите с АНО след като бойците пускат заловен от тях канадски геолог, който е в плен седем месеца. През март 2015 г. АНО освобождава четирима геолози, намиращи се в плен от февруари 2015 г. Освободените геолози са предадени на служителите на мисията на „Червения кръст“ в провинция Норте де Сантандер. Преговорите с АНО продължават до 2015 г., въпреки че успоредно с това правителствените войски водят бойни действия срещу партизанските отряди на Армията за национално освобождение. На 14 юни 2015 г. световните медии съобщават, че в резултат на спецоперация на колумбийските правителствени войски е убит главнокомандващият АНО Хосе Амин Ернандес Манрике, известен като „Маркос“ или „Маркитос“. В последно време силите под негово командване действат в западната част на Колумбия. В началото на октомври 2015 г. властите на Колумбия съобщават за ликвидирането на известния партизански командир и, ако се вярва на съобщенията на правителствените медии, на наркобарона Виктор Наваро. До края на 1990-те години Виктор Наваро действа в състава на Армията за народно освобождение на Колумбия, въпреки че след нейното саморазпускане отказва да остави оръжието и продължава съпротивата начело на собствен отряд. Партизаните го наричат „Магатео“, а самият той заявява, че се занимава със събирането на данъци от търговията с кокаин, за да финансира „народната война“ срещу колумбийското правителство.

Трябва да се отбележи, че Колумбия е страна на вечната партизанска война. Съществува нещо общо между Колумбия и Афганистан – тези страни, където продължава непрекъсната война, са най-големите износители на наркотици. И на двете места действат американски военни контингенти, доста активно работят и американските спецслужби. Ясно е, че без облагането с „революционен данък“ на производителите и търговците на кокаин колумбийските революционни партизани не биха богли да финансират дейността си, но значителна част от доходите за наркотърговия получават и дясноконсервативните сили, изразяващи интересите на САЩ. Не е случайно, че когато РВСК-АН и отрядите на наркомафията делят „сферите на влияние“, на страната на последните влизат колумбийските правителствени войски, натискани и ръководени от американските военни съветници. САЩ разглежда Колумбия като форпост за своето влияние в Латинска Америка и военна база за разполагане на американски подразделения. САЩ оказва на Колумбия колосална военна помощ – страната заема трето място в списъка на страните, ползващи подкрепата на САЩ в сферата на отбраната – след Египет и Израел. Фактически именно САЩ отговаря за финансирането, въоръжаването и обучението на подразделенията на колумбийската армия и полиция, които струват на американския бюджет милиарди долари. Въпреки че през 1991 г. Съветският съюз и социалистическия лагер в Източна Европа се разпадат, в Латинска Америка социалистическите и революционните идеи запазват своята популярност, което не може да не плаши американското ръководство. Левите сили се намират на власт в Куба, Никарагуа, Венецуела, Боливия, левите побеждават на изборите в Еквадор, Бразилия, Уругвай. На този фон Колумбия остава най-надеждният военно-политически съюзник на САЩ, така че американското ръководство е готово да оказва всестранна военна помощ на колумбийските въоръжени сили. Въпреки това в Колумбия, в сравнение с другите страни в Латинска Америка, функционира един от най-жестоките по отношение на опозиционерите режими, а икономическото благосъстояние на населението остава доста лошо. Въпреки че страната има огромни природни ресурси, значителна част от населението живее в нищета. Под прага на бедността живее най-малко половината колумбийско население. Цели райони в страната фактически не се контролират от централната власт, при което наркокартелите и престъпните групировки изпълняват ролята на „управление в сянка“ на тези територии. Политическата нестабилност, въоръжените конфликти и наркобизнеса са деструктивни фактори за развитието на страната, възпрепятстващи развитието на икономиката и инфраструктурата, привличането на чуждестранни инвестиции в икономиката и подобряването начина на живот на местното население.

Илья Полонский

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.