ФРАП и ГРАПО. Испания – арена на противопоставяне

Въпреки че през 1975 г. умира генералисимус Франсиско Баамонде Франко и в Испания започва постепенна „демократизация“ на политическия режим, тези опозиционни сили, които още в годините на управление на Франко вървят по пътя на революционната борба срещу фашисткото правителство и признават въоръжените действия като допустими средства на политическата борба, продължават съпротивата и в постфранкистката монархия. Постепенно се случва трансформация на антифашистките и национално-освободителните организации в радикални революционни групировки, не отбягващи политическите убийства, грабежи и взривове. За това как се случва тази трансформация и какво представлява „градската гериля“ в Испания през 1970-2000-те, по-нататък в текста.

Радикализация на комунистическото движение

Въоръжена съпротива срещу франкисткия режим в Испания през втората половина на ХХ век оказват два вида политически организации – национално-освободителните организации на етническите малцинства, живеещи в отделните райони на страната, и ляворадикалните организации с антифашистка насоченост – комунистически или анархистки. И двата вида политически организации са заинтересовани от свалянето на режима на Франко – левите по идеологически съображения, а национално-освободителните – поради твърдата политика на франкистите по отношение на националните малцинства. В действителност в годините на управление на Франко са забранени баския, галисийския и каталунския език, обучението на тях в училищата и дейността на националните политически организации.

Репресиите засягат десетки хиляди хора, като само броят на безследно изчезналите в годините на франкисткия режим се оценява от съвремнните изследователи на 100-150 хиляди души. Отбелязвайки особеността на манталитета на испанците, трябва да се разбере, че много хора не могат да простят на режима убийствата и мъченията на своите роднини и близки. Именно националните региони в Испания – Страна на баските, Галисия и Каталуния – се превръщат в огнища на радикалната съпротива срещу франкисткия режим. На територията на тези региони подкрепа от местното население намират и национално-освободителните организации, и ляворадикалните организации. Най-силните организации с национално-освободителна насоченост, действащи на територията на националните региони в Испания през 1970-1990-те години са баската ЕТА – „Баско отечество и свобода“ и каталунската „Terra Lliure“ – „Свободна земя“. Въпреки това дейността на каталунските радикали отстъпва значително на активността на баските. Още по-малко активни са галисийските сепаратисти – привърженици на независимостта на Галисия. Между другото испанските леви и национално-освободителните организации си сътрудничат тясно, защото прекрасно осъзнават общите цели – сваляне на режима на Франко и промяна на политическата система в страната. Въпреки това Комунистическата партия на Испания, поддържаща просъветски позиции, след 1948 г. поема курс на ограничаване на въоръжената борба, постепенно се отказва от радикалните методи на борба срещу франкисткия режим. Също така доста активно срещу франкисткия режим продължават да се борят анархистите и радикалната част от комунистическото движение.

След като през 1956 г. Комунистическата партия на Съветския съюз на ХХ събрание поема курс на десталинизация и осъждане на култа към личността на Сталин, по-ортодоксалните комунисти не признават новата линия на съветското ръководство и се преориентират към Китай и Албания, запазващи вярността към идеите на сталинизма. В световното комунистическо движение се случва разкол и почти във всички страни, с изключение на държавите от социалистическия блок начело със СССР, от „старите“ просъветски компартии се отцепват нови – прокитайски или маоистки. Комунистическата партия на Испания запазва вярност към просъветските реформистки позиции и от 1956 г. се ориентира към „политиката на национално примирение“, състояща се в отказ от въоръжената борба срещу режима на Франко и преминаване към мирни методи за противодействие на фашизма и франкистката диктатура. Въпреки това през 1963 г. няколко несъгласни с официалната линия на Компартията на Испания активисти напускат редиците й и установяват контакт с промаоистката Марксистко-ленинска партия на Белгия и с китайските дипломатически мисии, поддържащи в цяла Европа създаването на прокитайски комунистически партии. През 1963-1964 г. се случва по-нататъшна консолидация на радикално-комунистическите групи, несъгласни с официалната позиция на Комунистическата партия на Испания. Така се случва формирането на Комунистическа партия на Испания (марксистко-ленинска), ориентирана към маоизма и застъпваща се за разгръщане на революционна въоръжената борба срещу франкисткия режим – с цел провеждането в страната на социалистическа революция. Още през декември 1964 г. испанската полиция започва задържането на активисти на маоистката партия, заподозрени в държавна измяна. През април 1965 г. е арестувана група активисти, опитваща се да започне разпространението на вестник „Работнически авангард“. През септември 1965 г. от Компартията на Испания (м-л) излиза група бойци начело с Фернандо Креспо, който формира Революционни въоръжени сили (РВС). Въпреки това в началото на 1966 г. Креспо е арестуван. На арести през следващите две години са подложени и други активисти на организацията. Заради репресиите на франкисткия режим организацията пренася дейността си зад граница и получава помощ от Китай, Албания и белгийските маоисти. През 1970 г., след като в партията възникват разногласия с Комунистическата партия на Китай, тя до голяма степен се преориентира към ходжаизма – т.е. към политическата линия, споделяна от Албания и лидера на Албанската партия на труда Енвер Ходжа. След това партията премества централата си в столицата на Албания Тирана, където започва да работи и испаноезично радио. По този начин партията приема най-ортодоксалната версия на сталинизма, тъй като Енвер Ходжа и Албанската партия на труда подлагат на критика дори китайските комунисти, забелязвайки в дейността на маоистите определени отклонения от учението на Ленин и Сталин. Албанската партия на труда и албанските спецслужби продължително време извършват финансова и организационна подкрепа на действащите в най-различни части на планетата ходжаистки политически партии.

ФРАП и бившият републикански министър

През 1973 г. от група активисти на Комунистическата партия на Испания (марксистко-ленинска) е създаден Революционен антифашистки и патриотичен фронт (ФРАП), провъзгласяващ за своя основна цел въоръжената борба срещу диктатурата на Франко и създаването на испанско народно революционно движение. През май 1973 г. в Пласа де Антон Мартин се състои проява на активистите на ФРАП и КПИ (м-л). Въоръжени с железни пръти, камъни и ножове, бойците на ФРАП са разпръснати на малки групи, въпреки че на митинга присъстват значителни сили на полицията. В 19:30 часа започва демонстрацията и веднага демонстрантите са атакувани от полицейските сили. В резултат на сбиването с полицията е намушкан заместник-инспектора от полицията Хуан Антонио Фернандес и е тежко ранен инспектор Лопес Гарсия. Ранен е и полицейски агент на име Кастро. Убийството на полицай става първата насилствена акция на ФРАП. По-късно последват други нападения срещу служители на франкистката полиция, в резултат на които общо около двадесет служители на реда са ранени. Дейността на ФРАП предизвиква засилване на политическите репресии в Испания, в резултат на които много активисти на бойната организация и марксистко-ленинската компартия са арестувани и подложени на мъчения в полицейските участъци. На 30 август е арестуван Киприано Мартос, който на 17 септември умира, не издържащ на мъченията и изтощителните разпити на испанските полицаи. Причина за смъртта е, че следователите постоянно го принуждават да пие „коктейл Молотов“.

frapВъпреки това ФРАП заявяват за началото на своята дейност едва през ноември 1973 г. в Париж. Основателите на организацията се събират в квартирата на Артър Милър – американски драматург, живеещ в Париж и бивш добър приятел на испанския социалист Хулио дел Вайо – бивш министър на външните работи в правителството на Испанската република. Сред приоритетните задачи, стоящи пред ФРАП, са: 1) сваляне на фашистката диктатура на Франко и освобождаване на Испания от американския империализъм; 2) създаване на Народна федеративна република и осигуряване на демократичните свободи и самоуправлението на националните малцинства в страната; 3) национализация на монополите и конфискуване на имуществото на олигарсите; 4) аграрна реформа и конфискуване на големите латифундии; 5) отказ от империалистичната политика и освобождаване на останалите колонии; 6) превръщане на испанската армия в истински защитник на народните интереси. На националната конференция, състояща се на 24 ноември 1973 г., за председател на ФРАП е избран Хулио Алварес дел Вайо и Ольоки (1891-1975). Въпреки че организацията по състав е младежка, Хулио дел Вайо е вече доста възрастен 82-годишен човек.

Той участва от ранна възраст в дейността на Испанската социалистическа работническа партия, получава широка известност като журналист в Испания и Великобритания, отразява събитията през Първата световна война. През 1930 г. дел Вайо участва в подготовката на антимонархичното въстание в Испания, а след провъзгласяването на Републиката в продължение на две години заема длъжността посланик на Испания в Мексико – много важна, като се има предвид развитието на отношенията на двете страни. От 1933 г. до 1934 г. представлява Испания в Лигата на нациите, участва в разрешаването на политическите противоречия между Боливия и Парагвай през 1933 г., когато започва Чакската война между двете държави. През 1933 г. дел Вайо става посланик на Испания в Съветския съюз, присъединява се към революционното крило на Испанската социалистическа работническа партия, което оглавява Ларго Кабалеро. По време на Гражданската война в Испания дел Вайо заема важни длъжности в републиканското правителство, включително два пъти е министър на външните работи. След завладяването на Каталуния, дел Вайо участва в последните боеве с франкистите и едва след това бяга от страната. През 1940-1950 г. дел Вайо се намира в емиграция – в Мексико, САЩ и Швейцария. За това време неговите политически възгледи претърпяват съществени изменения. Дел Вайо е изключен от Испанската социалистическа работническа партия и създава Испанския социалистически съюз, близък по своята програма до Компартията на Испания. През 1963 г., след окончателния отказ на Компартията от идеите за въоръжена борба срещу франкисткия режим, дел Вайо не се съгласява с тази излишна умерена линия и призовава към продължаване на въоръжената борба срещу франкисткия режим. Той основава Испанския национален фронт за освобождение (ФЕЛН), който така и не успява да се превърне в многобройна и активна организация. Ето защо, когато по инициатива на Компартията на Испания (марксистко-ленинска) е създаден ФРАП, Алварес дел Вайо включва в неговия състав своята организация и е избран за изпълняващ длъжността президент на Революционния антифашистки и патриотичен фронт. Въпреки това, поради своята напреднала възраст, той не може да взима активно участие в дейността на организацията, а на 3 май 1975 г. умира в резултат на пристъп на сърдечна недостатъчност.

ФРАП е една от първите испански екстремистки организации в последния период на съществуване на франкистката диктатура. Фронтът се отнася одобрително към насилствените методи на политическата борба и изцяло одобрява убийството на министър-председателя на Испания адмирал Кареро Бланко, който загива в резултат на взрив, организиран от баската екстремистка организация ЕТА. ФРАП заявява, че убийството на Кареро Бланко е акт на „възстановяване на справедливостта“. Пролетта-лятото на 1975 г. дейността на бойните групи на ФРАП се активизира. На 14 юли е убит служител на военната полиция, по-късно е ранен служител на полицията, а през август е убит лейтенант от Гражданската гвардия. Освен нападението срещу полицаи, ФРАП се занимават с решаването на трудови конфликти и въоръжени банкови обири. В отговор на нарастването на политическата активност на ФРАП, испанските силови структури започват репресии срещу бойните структури на организацията. Тъй като режимът на Франко се опира на дейността на фашистките спецслужби, тяхната дейност е на високо ниво и скоро са задържани тримата бойци на ФРАП Хосе Умберто Баена Алонсо, Хосе Луис Санчес и Рамон Браво Гарсия Санс. На 27 септември 1975 г., заедно с двама баски от ЕТА, задържаните активисти са застреляни. Екзекутирането на членовете на ФРАП предизвиква негативната реакция не само на испанската, но и на световната общественост. Така се случва, че тези екзекутирания са последните в живота на диктатора.

На 20 ноември 1975 г. умира генералисимус Франсиско Франко. След неговата смърт политическият живот в страната започва бързо да се променя. На 22 ноември 1975 г., в съответствие със завещанието на Франко, властта в страната е върната в ръцете на монарсите от династията на Бурбоните и новият крал на Испания става Хуан Карлос де Бурбон. Но политическият авторитаризъм на Франко до смъртта му е сериозна пречка за по-нататъшното развитие на испанската държава и укрепването на нейните позиции в световната икономика и политика. Кралят назначава за председател на правителството консерватора К. Ариас Наваро, който включва в състава на правителството умереното направление в испанския франкизъм. Новият премиер се изказва за еволюционен път на приближаване на Испания към другите демократични страни от Запада, без кардинално и бързо отказване от порядките при управлението на Франко. В същото време, знаейки, че по-нататъшното запазване на репресивния режим означава активизиране на въоръжената борба на опозиционните сили, кабинетът на Ариас Наваро обявява частична амнистия. Случва се разширяване на гражданските права и свободи и развитие на парламентаризма. Предполага се, че демокрацията в Испания ще бъде „управляема“ и ще се контролира от краля и правителството. Репресиите срещу комунистите и анархистите продължават и при правителството на Наваро, но носят вече доста по-малък характер. Вече не се извършват убийства без съд и присъда на неугодните.

Постепенното намаляване на интензивността на политическото противопоставяне допринася за намаляването на активността на радикалните групи, включително и ФРАП. През 1978 г., окончателно убеждаващи се в демократизацията на политическия живот в Испания, ръководителите на ФРАП разпускат организацията. По това време в Испания е утвърдена нова конституция, провъзгласяваща страната за демократична държава и превръщаща Испания в „държава на автономии“. Правителството прави някои отстъпки на баското, каталунското и галисийското национално-освободително движение, защото разбира, че в противен случай липсата на реални права и свободи у националните малцинства ще доведе до безкрайно противопоставяне на националните покрайнини с централната власт на Испания. От централната власт на регионалните автономни общности е даден определен набор от пълномощия, насочени към разширяване на местното самоуправление. В същото време нивото на истинска автономия на националните региони остава доста недостатъчно, особено след като националистическите ориентирани представители на местните ляворадикални организации не се съгласяват с това ниво на свободи, които предоставя на регионите Мадрид и се ориентират към продължаване на въоръжената борба с режима – до постигането на „истинска“ автономия и дори политическа независимост на своите региони. Именно националните региони на Испания, преди всичко Страната на баските, Галисия и Каталуния, се превръщат в огнища на новата въоръжена съпротива срещу постфранкисткото правителство на страната. От друга страна съществува опасност от „дясната реакция“ и връщане към методите на управление на франкисткия режим, защото сред някои от служещите в армията, полицията, спецслужбите доминират реваншистките настроения – убедените франкисти са убедени, че демократизацията няма да доведе Испания до добро, обвиняват социалистите и комунистите в опит да разрушат испанската държавност и създават собствени въоръжени крайнодесни терористични групи, борещи се с баския сепаратизъм и ляворадикалното движение. Последният фактор също допринася за активизирането на въоръжените групировки с ляворадикална ориентация – като защитна реакция на лявото движение срещу опасността от дясната реакция.

Групи за антифашистка съпротива Първи октомври

ФРАП, въпреки високата активност, която проявява през 1973-1975 г., едва ли може да се нарече най-силната испанска ляворадикална въоръжена организация през втората половина на ХХ век. Доста по-известни на родния и западния читател са ГРАПО – Групи за антифашистка съпротива Първи октомври.

grapoТази организация получава своето име в памет на 1 октомври 1975 г. Именно в този ден е проведено въоръжено отмъщение за екзекутирането на 27 септември на трима членове на ФРАП и двама активисти на ЕТА. В знак на отмъщение на режима на Франко за убийството на съмишлениците испанските леви радикали предприемат нападение срещу служители на военната полиция. ГРАПО се формират като въоръжено подразделение на Комунистическата партия на Испания (възродена), която също е с ляворадикални позиции. В Париж през 1968 г. е създадена Марксистко-ленинската организация на Испания, която се формира от група активисти на Комунистическата партия на Испания, недоволна от просъветските реформистки позиции на последната, и я обвинява заедно със Съветския съюз и комунистическите партии с просъветска ориентация в ревизионизъм. През 1975 г. на базата на Марксистко-ленинската организация на Испания възниква Комунистическата партия на Испания (възродена) и нейното въоръжено крило – Групи за антифашистка съпротива Първи октомври. Най-силни позиции ГРАПО получават в Галисия, Леон и Мурсия, където действа Организацията на марксистите-ленинисти на Галисия, активисти на която съставляват ядрото на ГРАПО. Икономическата изостаналост на северозападните региони на Испания допринася за определена подкрепа на радикалните комунистически движения от страна на населението на тези територии, чувстващо се социално дискриминирано и ограбено от централното правителство на страната и желаещо радикални социални и политически преобразувания в живота на испанската държава. Към социалното недоволство се прилепват и националинте чувства – Галисия е населена от галисийци, които в етнолингвистично отношение са по-близки до португалците, отколкото до испанците. Маоистите провъзгласяват борба за национално самоопределение на галисийския народ, с което спечелват симпатиите на местното население и си осигуряват кадрови резерв от броя на радикално настроените представители на галисийската младеж.

Историята на ГРАПО като въоръжена организация започва на 2 август 1975 г., въпреки че тогава тя все още не носи своето официално име и просто представлява въоръжена секция на Компартията на Испания (възродена). В този ден в Мадрид Калисто Енрике Серда, Абелардо Колясо Араужо и Хосе Луис Гонсалес Зазо по прякор „Кабало“ нападат двама военнослужещи от Гражданската гвардия. След няколко дни бойците убиват полицая Диего Мартин. След като са екзекутирани бойци на ФРАП и ЕТА, на 1 октомври 1975 г. четерима служители на военната полиция са убити на една от мадридските улици от бойците на бъдещите ГРАПО. Тази акция обхваща широко ляворадикалната преса – като отмъщение за екзекуцията във франкистки затвор на баските бойци и членовете на ФРАП. След като в Испания започва формирането на политическата демокрация, ГРАПО, Компартията на Испания (възродена) и редица други ляворадикални организации подписват „Програма от пет точки“, в които се излагат основните тактически искания на испанските леви радикали по отношение на истинската демократизация на политическия живот в страната. В петте точки влизат: пълна и всеобща амнистия за всички категории политически затворници и политически изгнаници, с отмяна на антитерористичните закони, насочени срещу радикалната опозиция; пълно очистване на органите на властта, правосъдието и полицията от бившите фашисти; отмяна на всички ограничения на политическите и профсъюзните свободи в страната; отказ от влизане на Испания в агресивния блок на НАТО и освобождаване на страната от американските военни бази; незабавно разпускане на парламента и провеждането на свободни избори с равно осигуряване на достъп до тях на всички политически партии в страната. Разбира се, че кралският режим, сменящ Франко, никога не би се съгласил да реализира тези точки, особено по отношение на прекъсването на сътрудничеството с НАТО, защото това би означавало влошаване на отношенията със Съединените щати и появяването в Испания на многобройни икономически и дипломатически проблеми. Едва ли испанските власти биха се съгласили и на уволнение на служители от правоохранителната и съдебната система, започващи служба още при Франко, защото те съставляват гръбнака на испанските съдии, прокурори, висш състав на полицията, Гражданската гвардия и въоръжените сили. Освен това мнозинството испански висши служители се отнасят към аристократични и знатни семейства, имащи добри връзки с правителствените кръгове и влияние. На последно място, испанското правителство се опасява, че в случай на пълна демократизация на политическия живот в страната в парламента могат да попаднат представители на непримиримата комунистическа опозиция, а разширяването на влиянието на комунистите и анархистите в политическия живот в постфранкистка Испания по никакъв начин не влиза нито в плановете на краля и неговото консервативно обкръжение, нито в плановете на прозападните либерални и социалдемократически политически партии в Испания.

Оловните години

Въпреки че през 1975 г. умира генералисимус Франко и политическата ситуация в страната се променя в посока демократизация на вътрешната политика и отказване от репресиите по отношение на ляворадикалната опозиция, ГРАПО продължават екстремистката си дейност срещу профашисткия режим. Това е свързано с това, че испанското правителство така и не тръгва да реализира „Програмата от пет точки“, което, според мнението на ГРАПО и другите ултралеви, е свидетелство за фактическия отказ на испанското правителство от истинска демократизация на политическия живот в страната. Освен това недоволството на ГРАПО предизвиква разширяване на испанското сътрудничество със САЩ и НАТО, защото ГРАПО действат в съюз с други европейски ляворадикални въоръжени организации – италианските „Червени бригади“ и френската „Пряко действие“, които провеждат акции срещу обекти на НАТО и САЩ. Но мишена на ГРАПО най-често са представителите на испанските власти и силовите структури. ГРАПО провеждат редица нападения срещу служители на полицията и военнослужещи в испанската армия и Гражданската гвардия, а също се заемат и с експроприации на бизнесмени за нуждите на революционното движение.

Едно от най-дръзките и известни действия на ГРАПО е отвличането на председателя на Държавния съвет на Испания Антонио Мария де Ариол Урхико. Високопоставеният служител е отвлечен през декември 1976 г., а в началото на 1977 г. е отвлечен председателя на Върховния съвет на военното правосъдие Емилио Вилаескус Куилис. На 11 февруари 1977 г. Урхико е освободен от полицаи, които са били по петите на ГРАПО. Въпреки това продължава серията от въоръжени нападения на бойците. На 24 февруари 1978 г. група бойци напада двама полицаи във Виго, а на 26 август ограбва банка. На 8 януари 1979 г. е убит председателят на Върховния съд на Испания Мигел Крус Куенка. През 1978 г. е убит генералният директор на затворите в Испания Хесус Хадад, а година по-късно – неговият наследник Карлос Гарсия Валдес. Така през 1976-1979 г. жертви на нападенията на бойците на ГРАПО става цяла редица високопоставени служители от испанската правоохранителна система и правосъдието. С тези действия ГРАПО отмъщават на испанските съдии, полицаите и военните ръководители, започващи кариера още при Франко, и въпреки формалната демократизация на политическия живот в страната, запазващи своите постове в органите на властта и съдебната система. Серия от нападения срещу полицаи и военнослужещи от Гражданската гвардия е извършена в съюз с бойците на ФРАП.

На 26 май 1979 г. е извършен терористичен акт в Мадрид. В този ден в кафене „Калифорния“, разположено на улица Гоя, е взривена бомба. Експлозията се случва в 18:55, когато в кафенето има много хора. Нейни жертви стават 9 човека, а 61 души са ранени. Сградата на кафето е напълно разрушена. Тази жестока и едва обяснима терористична акция е приписана на сметката на ГРАПО. Отказването от практиката на „безмотивния терор“ е прието като основно правило още в началото на ХХ век и оттогава само редки групи, най-вече с крайнодясно националистическо направление, извършват такива мащабни терористични актове на обществени места.

Поредицата неразбираеми терористични актове в испанските градове през 1979 г. принуждава полицията на страната да активизира своите усилия в борбата с екстремизма. През 1981 г. лидерите на ГРАПО Хосе Мария Санчес и Алфонсо Родригес Гарсия Касас са осъдени от Националния съд на Испания на 270 години затвор (смъртното наказание в страната е отменено след смъртта на генералисимус Франко). През 1982 г. ГРАПО предлагат на испанския министър-председател Фелипе Гонсалес да сключат примирие и след проведените през 1983 г. преговори с ръководството на Министерството на вътрешните работи на Испания голяма част от бойците на ГРАПО оставя оръжието. Въпреки това много бойци не желаят да се предадат на властите и полицейските наказателни операции срещу оставащите на свобода действащи активисти на ГРАПО продължават в различни градове в Испания. На 18 януари 1985 г. в редица градове в страната са арестувани 18 човека, заподозрени в съпричастност към въоръжените прояви на ГРАПО. Въпреки това известните бойци като Мануел Перес Мартинес („камараде Аренас“) и Милагрос Кабалеро Карбонел успяват да избягат от затвора, напускайки пределите на Испания.

През 1987 г. ГРАПО се преструктурират за продължаване на въоръжените акции срещу испанския режим. През 1988 г. от бойците на ГРАПО е убит галисийският предприемач Клаудио Сан Мартин, а през 1995 г. в Сарагоса е отвлечен бизнесменът Публио Кордон. Той така и не е освободен и едва след ареста на бойци на ГРАПО много години по-късно става известно, че предприемачът умира две седмици след отвличането си. През 1999 г. бойци на ГРАПО извършват нападение срещу клон на банка във Валядолид и залагат бомба в централата на Испанската социалистическа работническа партия в Мадрид. През 2000 г. бойци на ГРАПО нападат с цел грабеж брониран инкасаторски фургон и в престрелката са убити двама охранители, а третият е тежко ранен. Също през 2000 г. в Париж полицията успява да арестува седем водещи активисти на организацията, въпреки че на 17 ноември 2000 г. бойци на ГРАПО застрелват полицай, патрулиращ в мадридския квартал Карабанчел. През същата година са минирани и няколко предприятия и държавни учреждения. През 2002 г. полицията отново успява да нанесе сериозни щети на организацията, арестувайки 14 активисти – 8 човека са арестувани на територията на Франция и 6 човека на територията на Испания. След тези арести групата е доста отслабена, но не прекратява своята дейност и през 2003 г. атакува банков клон в Алкоркон. През същата година са арестувани 18 членове на организацията. Испанското правосъдие обръща голямо внимание на политическата дейност на Комунистическата партия на Испания (възродена), виждайки в нея основа за въоръжената борба, осъществявана от ГРАПО.

През 2003 г. съдията Балтасар Гарсон взима решение да преустанови дейността на Комунистическата партия на Испания (възродена) по обвинение в сътрудничество на последната с екстремистката организация ГРАПО. Въпреки това на 6 февруари 2006 г. бойците на ГРАПО нападат бизнесмена Франсиско Колей, който е собственик на агенция по заетостта. Бизнесменът е ранен, а съпругата му загива в резултат на нападението. През същата година се случва престрелка на улица в град Антена, а на 26 февруари 2006 г. полицията арестува Израел Торалба, който носи отговорност за повечето убийства, извършени от групата в последните години. Независимо от това на 4 юли 2006 г. двама бойци на ГРАПО ограбват клон на банка Галисия в Сантяго де Компостела. В резултат на нападението бойците успяват да вземат 20 хиляди евро. Полицаите установяват самоличността на нападателите – оказва се, че това са бойците на ГРАПО Израел Клементе и Хорхе Гарсия Видал. Според полицията именно тези хора извършват нападението срещу предприемача Колей, в резултат на което загива съпругата му. По данни на испанската полиция за разглежданото време от ръцете на ГРАПО загиват най-малко 87 души – голяма част от тях са инкасатори и охранители на банки.

През юни 2007 г. са открити конспиративните квартири на ГРАПО в Барселона, а през 2009 г. френската жандармерия открива тайник в близост до Париж, в който бойците на ГРАПО съхраняват оръжието си. На 10 март 2011 г. е взривена малка бомба в жилището, където живее кметът на Сантяго де Компостела Хосе Антонио Санчес – представител на Испанската социалистическа работническа партия. По подозрение за участие в експлозията е арестуван бившият член на ГРАПО Телмо Фернандес Варела, при обиска на квартирата на когото са намерени материали, използвани при направата на бутилки със запалителна смес. Въпреки това някои експерти са склонни да свържат последните терористични актове в Сантяго де Компостела с дейността на Групата за галисийска съпротива – сепаратисти, застъпващи се за отделяне на Галисия от Испания. Съдейки по всички прояви досега, испанската полиция и спецслужбите така и не успяват да ликвидират напълно клетките на ГРАПО.

В същото време не можем да не отбележим, че самата възможност за масова въоръжена съпротива при подкрепата на определена част от населението свидетелства за това, че в испанското кралство далеч не всичко е спокойно. Съществуват много социално-икономически и национални проблеми, които, по определени обстоятелства, официалният Мадрид не може или не иска да реши. Към тях се отнася и проблемът със самоопределението на регионите в Испания, населени от национални малцинства – баски, каталунци, галисийци.

Въпреки това в момента най-голямата заплаха за сигурността на испанския режим идва не от ултралевите и дори не от национално-освободителните движения в Страната на баските, Галисия или Каталуния, а от радикално-фундаменталистките групировки, придобиващи влияние сред младите мигранти от страните в Северна Африка.

И. Полонский

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.