Кратка история на въоръжената борба на GRAPO

grapo

GRAPO (Групи за антифашистка съпротива Първи октомври) действат в Испания и Франция през 1970-80-те години на двадесети век, а единични акции се фиксират и през 1990-те години. Пиковата активност на испанските червени партизани идва в края на 1970-те години – началото на 1980-те години, което е свързано с прехода на страната от фашистка диктатура към буржоазна демокрация. Най-голямо влияние GRAPO имат в покрайнините на столицата – Мадрид, в Галисия и Барселона, където се осъществяват доста големи и резонансни акции. Мнозинството членове на организацията са членове на PCE (r) – Комунистическа партия на Испания (възстановена), която в този момент се намира в нелегалност и заема твърда позиция по отношение на официозната компартия на Сантяго Карильо и Долорес Ибарури. През 1980-те и 1990-те години по PCE (r) и GRAPO е нанесен тежък удар от силите на „социалистическото“ правителство, много членове на партията и участници в бойните групи влизат в затвора, където се намират в тежки условия, обявяват гладни стачки и умират от изтощение. Редица членове на PCE (r) и GRAPO все още се намират в испански и френски затвори, явявайки се политически затворници, чието присъствие се отрича в „демократичните“ страни.

Групи за антифашистка съпротива Първи октомври (Los Grupos de Resistencia Antifascista Primero de Octubre – GRAPO) се появяват през лятото на 1975 г. В същото време бойците на Комунистическата партия на Испания (възстановена) – PCE (r), – нелегална партия, създадена пет месеца по-рано, – извършват своята първа въоръжена акция срещу фашистките сили за сигурност. На 2 август 1975 г. се стреля по двама граждански гвардейци в центъра на Мадрид. Единият е убит на място, а другият е тежко ранен. Тази акция е първият удар на GRAPO в отговор на вълната от фашистко насилие, известна като „лятото на терора“. Изборът на граждански гвардейци (Guardia Civil) като обект на нападението се обуславя от факта, че от времето на Гражданската война Гражданската гвардия е едно от ключовите подразделения в състава на фашистките въоръжени сили.
В състава на PCE (r) се намира техническа група, създадена за експроприация на банките с цел подкрепа на революционната борба и за противодействие на полицейските информатори. От ядрото на тази група възникват GRAPO.
На 1 октомври 1975 г. пет бойци на GRAPO убиват четирима полицаи, а един е тежко ранен в Мадрид. Това е отговор на убийството на петима антифашисти (двама членове на ЕТА и трима на FRAP – несъществуваща в момента организация). Антифашистите са застреляни от полицията на 27 септември по смъртна присъда, произнесена от военните власти.

знаме грапо
Знаме на PCE (r) и GRAPO, базирано на знамето на Испанската република

GRAPO не поемат отговорност за всички тези акции до 18 юли 1976 г., когато се използват 60 бомби срещу фашистки цели в цялата страна. Това е четиридесетата годишнина от началото на Гражданската война 1936-1939 г., от която фашистите излизат победители.
През януари 1977 г. полицията арестува четиридесет членове на PCE (r) и GRAPO в Мадрид и Барселона и успява да освободи генерал-лейтенанта Виляескуса заедно с олигарха Ориол, които са похитени от бойците на GRAPO и държани в плен в продължение на 70 дни с цел да ги заменят за политически затворници и да принудят правителството да обяви амнистия. Няколко дни по-рано две групи бойци на GRAPO убиват двама полицаи и един граждански гвардеец в Мадрид, а също раняват и трима гвардейци в хода на две нападения срещу фашистките репресивни сили като отговор на убийството на петима адвокати с леви убеждения. Адвокатите загиват от ръцете на въоръжените десни радикали, действащи по заповед на Гражданската гвардия.
На 4 юни двама граждански гвардейци са застреляни в Барселона в същия ден, когато се провеждат първите общи избори от 1936 г., които продължават фарса на постфранкистките власти. Тази акция е ясен сигнал, който показва, че революционните организации няма да се примирят с обновяването на фашизма под маската на „демокрацията“.
На 27 септември в Мадрид от член на GRAPO е убит капитанът от Националната полиция Ергедес. Той е един от фашистките доброволци, които убиват петима антифашисти две години по-рано.
През 1977 г. и 1978 г. въоръжените акции на GRAPO продължават, най-вече посредством атакуването на сгради на полицията, военни обекти и правителствени учреждения. Редом с това са извършени и няколко случайни нападения. На 22 март 1978 г. до своя дом в Мадрид е застрелян управляващият затворите Хесус Хадад. Той е отговорен за убийството на заключен анархист в затвора в Карабанчел, който е пребит до смърт от надзирателите, опитващи се да получат информация за плана на бягство на затворниците, принадлежащи към PCE (r) и GRAPO.
През 1979 г. GRAPO извършват нови акции: на 9 януари съдия от Върховния съд е застрелян в Мадрид; на 5 март е убит армейски генерал, когато група бойци на GRAPO откриват огън по колата му в центъра на Мадрид; на 6 април е убит шефът на антитерористичната бригада на Националната полиция в Севиля; общо през годината са убити 20 членове на фашистката полиция в различни операции из цялата страна. Също така през годината са взривени множество бомби.
От друга страна членовете на PCE (r) и GRAPO плащат висока цена за своите успехи; сто човека са арестувани и обвинени в съпричастност към тези организации. Полицията уверява всички, че PCE (r) и GRAPO са едно и също като много активисти на PCE (r) са арестувани без никакви доказателства срещу тях. Дори в годините на „демокрацията“ революционната комунистическа партия се преследва не по-малко от годините на фашистката диктатура на Франко. Седем членове на комунистическата партия и GRAPO са убити от полицията през 1979 г.: на 28 юни Мартин Ейсагире и Фернандес Карио загиват в Париж от ръцете на специална група, създадена от военните. Те са членове на Комитета по международни отношения на PCE (r) и се намират зад граница в изгнание, нямайки възможност да се върнат в родината си. Мартин Ейсагире също е член на ЦК на PCE (r).

лого грапо
Основното лого на GRAPO

На 20 април Хуан Карлос Делгадо де Кодес, член на Централния комитет на PCE (r) е убит от тайната полиция в Мадрид. В същото време той няма оръжие и не участва в партизанската война. Само между април и май GRAPO извършват 30 въоръжени акции в отговор на убийството на Делгадо де Кодес. По-късно това избухване на насилие се критикува от PCE (r) заради попадане в милитаризма. Въпреки този момент GRAPO правят всичко възможно за поддържане на въоръжената борба и придаването й на дългосрочен характер, осъзнавайки, че това не е толкова възможно, колкото е необходимо да развиват тази борба в капиталистическата страна в Западна Европа.
Започнатите репресии срещу PCE (r) унищожават нейните масови организации като ODEA, Народ и Култура, UJA и т.н. Много от нейните активисти са арестувани и мнозинството от тях се оказват в затвора. Мнозинството членове на партията се оказват пред избор: да се откажат от борбата или да влязат в нелегалност.
На 17 декември 1979 г. петима лидери на GRAPO бягат от затвора в Замора, използвайки тунел, изкопан в продължение на месеци от затворници – комунисти, част от които са били миньори. Това е тежък удар за правителството, което се опитва да ги върне зад решетките на всяка цена. Трима от избягалите впоследствие са убити от полицията (през 1980 г., 1981 г. и 1982 г.), а останалите двама скоро отново са заловени, защото се връщат въм въоръжената борба.
През 1980 г. и 1981 г. GRAPO са отслабени във връзка с репресиите срещу активистите и симпатизантите. През тези години GRAPO извършват 8 атаки срещу държавата и буржоазията, включително убийството на двама генерали и един полковник с цел да се разобличи тази роля, която играе армията в мръсната война срещу бунтовниците. Убити са също и няколко полицаи и граждански гвардейци. GRAPO като организация, опитваща се в бъдеще да стане ядро на народната армия, никога не избира в качеството си на цели цивилни и местни жители и не използва методи, които могат да навредят на невинни хора.
През 1980-1981 г. девет членове на GRAPO са убити от полицията в резултат на нейната тактика „да стреля с цел убийство“. Активистът на PCE (r) Хосе Еспаня Вивас умира по време на мъчения на 6 септември 1980 г. На 19 юни 1981 г. Кепа Креспо Галанде, заключен член на PCE (r), умира на 94-я ден от гладната си стачка, насочена срещу политиката на мъчения, изолацията и унищожаване на политическите затворници. Правителството е принудено да обедини политическите затворници и да им позволи да създават и поддържат комуни в затворите (комуна Карл Маркс от 80 затворници от PCE (r) и GRAPO в затвора в Сория продължава до 1989 г. Тогава социалфашисткото правителство на PSOE я унищожава. Жените в затвора образуват комуна Кармен Лопес в един от мадридските затвори, която съществува до същата година).
През октомври 1982 г. на власт идва партията на PSOE. Тя започва своята дейност с убийството на Хуан Мартин Луна, ръководител на GRAPO, застрелян в Барселона в резултат на тайна операция на спецслужбите. По време на убийството той е без оръжие. Няколко години по-късно трима полицаи са обвинени в убийството на Мартин Луна, въпреки че не са осъдени. В навечерието на общите избори, които се провеждат на 28 октомври, GRAPO залагат 30 бомби в Мадрид, Барселона, Валенсия и други 20 региона на страната; взривовете трябва да послужат като стимул за бойкот на изборите и да разобличат целия предизборен фарс.
През 1983 г. и 1984 г. GRAPO се възстановяват от своята предишна слабост и провеждат много въоръжени акции. През тези години залагат около 70 бомби срещу полицейски обекти в подкрепа на работническите стачки, на революционерите от другите страни и т.н. Също така са насочени нападения срещу буржоазните реакционни медии (например, заложена е бомба в немското консулство в Барселона в подкрепа на затворниците от RAF).
През април 1983 г. лейтенант от Националната полиция и един граждански гвардеец са убити във Валенсия и Ла Коруня. Първият е взривен в колата си, а вторият е застрелян. Тези акции са проведени в подкрепа на стачкуващите работници в корабостроителниците, брутално потискани от полицията.
На 2 януари 1984 г. двама полицаи са застреляни в Мадрид. През тази година GRAPO полагат огромни усилия за подкрепата на работническата класа в цялата страна (46 бомби са взривени през годината), за да отговорят на ударите на реакционните сили и да съберат революционен данък, необходим за поддържане на борбата. През 1984 г. около сто испански предприемачи са принудени да платят революционен данък.
На 5 септември три групи на GRAPO предприемат нападение с цел да принудят експлоататорите да платят данък. В Мадрид буржоа, по-рано отказващ да плати, е застрелян; в Севиля друга група бойци-комунисти убива Падуро, известен експлоататор и президент на голяма фирма; и накрая, в Ла Коруня е тежко ранен говорещ по радио RNE заради неговата контрареволюционна пропаганда. Това е предупреждение за реакционните медии, които лъжат редовно за революционната борба. Един от бойците на GRAPO, действащ в Ла Коруня, е убит от полицията след няколко часа, а друг е ранен, когато групата е атакувана от спецчасти в дома, в който се укрива.
Репресиите, проведени срещу GRAPO и PCE (r) през тази година, са доста тежки. През юни Мануел Перес Мартинес, също известен като Аренас, генерален секретар на PCE (r), излиза от затвора след като лежи там от 1977 г., тъй като е обвинен в незаконно сътрудничество (легално обяснение на ареста, използвано от фашистката държава, когато срещу революционерите няма никакви доказателства). Аренас, както и много други партийни бивши затворници, е принуден отново да премине в нелегално положение, защото това е единственият начин да се развие борба извън полицейския контрол. От 1970-те години част от управлението и организацията на PCE (r) и GRAPO, намиращи се в нелегалност, разполагат своя щаб във Франция и по този начин испанската полиция никога няма възможност да ги премахне.
На 19 януари 1985 г. испанската политическа полиция успява да залови мнозинството активисти на GRAPO в Испания: деветнадесет от тях са заловени в девет различни провинции, полицията разкрива 17 квартири, изземва много оръжие и боеприпаси, а също и пари, получени чрез събирането на революционен данък. Може би това се дължи на факта, че GRAPO не обръщат голяма внимание на безопасността по време на провеждането на големия брой акции в подкрепа на работническата борба. Строгата структура в организацията е разрушена и това позволява на полицията да нанесе своя тежък удар за 48 часа.
Преструктурирането на GRAPO е дълго и сложно. През 1985 г. организацията почти прекратява своето съществуване, но благодарение на самопожертвователния дух на новодошлите, много от които нямат опит в партизанската война, революционерите успяват да продължат борбата. През 1985 г. и 1986 г. се провеждат експроприации на банки. Някои от тях не са успешни и седем членове на GRAPO са задържани. По това време парите стават основен проблем за организацията, вече недостатъчно силна, за да взима революционен данък; GRAPO се нуждаят от квартири във Франция, автомобили и друга инфраструктура, позволяваща успешно да развиват градска партизанска война в условията на нелегалност. Не по-малка е и нуждата от оръжия.
1987 г. се превръща в малка повратна точка. През тази година, според полицейските източници, GRAPO провеждат шест въоръжени акции. Партизаните експроприират успешно няколко банки, а в Малага атакуват полицейски участък, за да вземат оръжие. Група бойци на GRAPO напада участъка, разоръжава и връзва трима полицаи (те не са убити, защото служат в подразделение, занимаващо се основно с регулирането на движението по пътищата и никой от това подразделение не е замесен в престъпления срещу работническата класа). По време на друга операция група партизани напада полицейски участък във Валенсия, опитвайки се да вземе бланки за изготвяне на документи. Започва престрелка и един полицай е тежко ранен.
През 1988 г. GRAPO се връщат към въоръжените акции, за да съберат революционен данък. На 27 май Клаудио Санмартин, президент на Банка Галисия, е застрелян в дома си в Ла Коруня. Той отказва да плати, привлича вниманието на полицията към дейността на GRAPO и също така е известен като експлоататор, разоряващ много, особено дребни селяни, не успяващи да платят лихвите по кредитите си. Той е отговорен и за закриването на много фабрики поради банкови спекулации. Два месеца по-късно още един буржоа, отказващ да плати, е ранен в Ла Коруня.
На 4 октомври GRAPO успяват да вземат 800 бланки за документи, откраднати от полицейски участък в центъра на Мадрид. В момента на нападението един от полицаите е застрелян, а неговото оръжие е взето от партизаните (повечето от оръжията, с които разполагат GRAPO, са взети в резултат на акциите срещу полицията и Гражданската гвардия).
На 10 март 1989 г. GRAPO убиват двама граждански гвардейци в Сантяго в същия ден, когато в Мадрид се провежда митинг на групата TREVI (тази група в същото време стои начело на репресивните сили в Западна Европа). През юли 1989 г. GRAPO решават своите финансови проблеми, експроприирайки 148 милиона песети от банка в Кастейон.
През ноември политическите затворници от PCE (r) и GRAPO започват безсрочна гладна стачка с цел прекратяване на тяхното изпращане в различни затвори. В подкрепа на стачката на затворниците от GRAPO се провеждат редица акции през декември: на 13 декември армейски офицер е тежко ранен в Мадрид; на 15 декември се стреля по още един висш армейски чин, който остава впоследствие инвалид; на 18 декември служител на тайната полиция е застрелян близо до Барселона, а на 28 декември двама граждански гвардейци, пазещи правителствена сграда, са убити в Хихон. Правителството отговаря с ареста на двама членове на PCE (r), изпращайки ги в затвора и опитвайки се да ги обвини във въоръжени нападения.
Тъй като стачката продължава, много затворници са вкарани в болницата на затвора, където ги приковават за леглата и ги подлагат на насилствено хранене. Правителството иска да избегне бързата смърт на революционерите, предпочитайки да ги унищожи бавно в затворите.
На 27 март 1990 г. група бойци на GRAPO убива доктор Муньос в Сарагоса. В съобщението, в което се разкриват целите на акцията, GRAPO описват доктора като човек, измъчващ политическите затворници по заповед на полицията. Той не се подчинява на разпореждането на съдията да прекрати насилственото хранене и е твърд привърженик на плановете на правителството за унищожаване на затворниците. В резултат на насилственото хранене гладната стачка продължава доста дълго. На 25 май 1990 г. затворникът Хосе Мануел Севиляно умира след 177 дни на гладна стачка. Той е член на GRAPO и се намира в затвора от 1987 г. GRAPO взимат решение да не отмъщават за смъртта на другаря си, за да не възбудят и без това вече намиращите се в бойна готовност сили на реакцията и вместо това се съсредоточават върху предприемането на инициатива през следващия септември.
През септември 1990 г. GRAPO залагат 6 бомби в Мадрид, Тарагона, Барселона и Хихон. На 6 септември се взривяват три бомби в Мадрид: едната в борсова сграда, другата във Върховния съд, а последната в Министерството на икономиката. В нито една от акциите не пострадват цивилни. На 8 септември избухва бомба в сондажна машина за добив на нефт в Тарагона, причинявайки на компанията-монополист Repsol загуби за 400 милиона песети; на 10 септември е заложена бомба в централата на PSOE в Барселона, предизвиквайки разрушения за 100 хиляди долара. Месецът приключва с акцията на партизаните в Хихон на 28 септември, когато група бойци напада правителствено учреждение, взимайки хиляди шофьорски книжки и подпалвайки след това сградата. През ноември 1990 г. още две бомби вдигат във въздуха две правителствени сгради в Барселона.
През 1991 г. и 1992 г. GRAPO продължават кампанията си за подкопаване на правителствените сгради и съоръженията на монополистите: през тези години избухват 16 бомби, причинявайки значителни щети. През февруари 1991 г. бомба на GRAPO прекъсва за шест часа военния нефтопровод на НАТО, който снабдява военните бази на САЩ на територията на Испания. Тази акция има за цел да саботира работата на нефтопровода, който се използва за авиацията на САЩ, която унищожава иракските градове по време на войната в Персийския залив. През април е заложена бомба в Националния институт по индустрия в Мадрид и още една в сградата на службата за заетост, която също се намира в столицата. В резултат на взривовете са ранени двама граждански гвардейци. Освен това в тези години се извършват и няколко експроприации.
На 7 април 1993 г. трима бойци на GRAPO загиват в Сарагоса по време на нападение срещу брониран фургон, който е атакуван, за да се вземат пренасяните пари. Загива един от охранителите на фургона, а други двама са тежко ранени. През 1993 г. общо 7 бомби са взривени в правителствени сгради в Мадрид: в щабовете на PSOE и други учреждения, въвлечени в индустриалното преструктуриране, което води до уволнението на хиляди работници.
През 1994 г. цел на акциите на GRAPO са финансите, от които организацията остро се нуждае. Партизаните осъществяват експроприация на редица банки. През януари в навечерието на общата стачка в Мадрид са взривени две бомби: в таксиметрова служба и в сградата на службата за контрол на безработицата. През юли и декември са атакувани два бронирани фургона с използването на взривове в Гастейс и Барселона, взимайки значителна сума пари (около половин милион долара) и оръжия.
През 1995 г. GRAPO осъществяват една от своите седем важни и решаващи акции в последните години. На 27 юли в Сарагоса партизаните отвличат Публио Кордон. Кордон е богат предприемач, президент на застрахователната компания Previasa. За него са платени 400 милиона песети откуп, но той така и не е освободен. През ноември полицията арестува трима членове на GRAPO в Барселона и Валенсия, но не поисква да се върнат парите.
На 9 януари 1996 г. политическите затворници от PCE (r) и ГРАПО започват безсрочна гладна стачка, за да постигнат обединяването на всички затворници в един затвор и да помогнат за освобождаването на тези затворници, които са излежали присъдата си, но все още се намират в затвора. Затворниците преустановяват протеста, когато правителството обещава да прекрати политиката на изолация и да освободи болните, но всичко това се оказва уловка, за да се принудят затворниците да спрат борбата, която се провежда в средата на общите избори. Гладната стачка е продължена на 15 февруари, когато става ясно, че правителството няма никакви реални намерения да води преговори. На 21 март гладната стачка приключва заради тежкото състояние на мнозинството затворници и след получаването на благоприятни сведения за освобождаването на болните.
Към ден днешен (1996 г.) изглежда, че GRAPO се намират в етап на ново преструктуриране, но едно нещо е съвършено ясно: фашистката испанска държава губи битката с партизаните в този смисъл, че не може да унищожи нито въоръжената организация, нито революционната партия PCE (r). Информация за заключените активисти на GRAPO и PCE (r), намиращи се все още в испанските затвори (на испански език): amnistiapresos.blogspot.ru/2013/06/la-propia-audiencia-nacional-definia-al.html

Източник: rash-russia.blogspot.ru/2013/09/grapo-20-raf.html

Реклами

One thought on “Кратка история на въоръжената борба на GRAPO

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.