Резолюция на CNT за свободния комунизъм

нкт

Concepto Confederal del Comunismo Libertario приета на IV конгрес на испанската Национална конфедерация на труда през май 1936 г. в Сарагоса

1.    ПРЕАМБЮЛ

Както е известно на всички делегации, участващи в Конгреса, сред членовете на Конфедерацията има две силно изразени тенденции, две виждания за организацията на социалния живот и на икономиката в постреволюционния период. В основата им стоят ИНДИВИДЪТ и КОЛЕКТИВЪТ. Това се дължи на философско-теоретичните концепции, които са намерили място в мирогледа на анархистите и са създали два силно различаващи се начина на мислене, които се стремят да определят ориентацията на движението. Това не би създавало никакви проблеми, ако сред представителите на двете течения не съществуваше естественият стремеж към идейна хегемония. Този вкоренен и траен духовен стремеж не ще закъснее да се прояви с нова сила в нашите вътрешни структури, провокирайки сериозни опасности за единството, което показахме на Конгреса. Затова, изработвайки резолюцията, Комисията трябваше да търси с нужното съзнание и яснота формулата, която обединява духа и мисълта на двете течения, за да засили спойката в движението, като го задължи да прецени и поеме историческата отговорност за настоящия момент. Поради това ние декларираме:
1. С острото чувство за хармония ние поставихме като крайъгълен камък в архитектурата на тази резолюция двата стълба: индивида и синдиката/колектива, позволяващи паралелното развитие на двете концепции и течения.
2. Като гарант на хармонията ние признаваме имплицитно индивидуалния суверенитет. Този наш избор поставя свободата над всякакви посегателства срещу нея в името на дисциплината. С него, ориентирайки червената нишка на нашите разсъждения, ние ще съобразяваме изграждането на различните институции, които нуждите на живота ще изискат.
Заедно с това, трябва да помним, че изискването да построим бъдещото общество с математическа точност и педантични подробности, е абсурдно, защото между теорията и практиката често съществува истинска пропаст. Затова, нека не изпадаме в положението на властници, които рекламират безапелационно своите окончателни решения на всички проблеми. Решения, които се провалят с гръм и трясък, защото имат претенцията да наложат един общовалиден метод за всички епохи, без да държат сметка за еволюцията, свойствена на живота.
Ние, които имаме едно по-задълбочено виждане за социалните проблеми, няма да действаме така. Скицирайки принципите/нормите на анархокомунизма или на свободния комунизъм, в тази резолюция ние не го представяме посредством една неизменна програма, не позволяваща никакви модификации. Те ще ни се наложат естествено и логично. Самият опит и нуждите на живота ще ни ги подскажат.
Макар че това може да изглежда вън от мандата с който ни е натоварил Конгреса, ние считаме че ще бъде полезно, ако прецизираме нашата концепция за революцията и най-очевидните предпоставки, които могат и трябва да я предшестват. Твърде дълго толерирахме възглед, според който революцията е само един насилствен акт, с който разрушаваме капитализма. В действителност революцията е процес, който води своето начало от момента, в който съществуващите различия между социалното положение и индивидуалното съзнание влизат в сблъсък и довеждат, инстинктивно или чрез анализ, до реакция на този сблъсък. Ето защо, резюмирайки, ние разбираме началото на революцията като:
1.    психологически феномен, при който социалното статукво се осъзнава като бариера пред стремежите и нуждите на индивидите;
2.   социална проява, при която реакциите на индивидите обхващат колектива и се сблъскват с институциите на капиталистическия режим;
3.    организация, защото индивидите чувстват необходимост от създаването на сила, способна да наложи и реализира техните цели.
Във външен план заслужава да отбележим следните обективни фактори: а) рухване на етиката, която е служила дотогава като морална основа на капиталистическата система; б) крах на икономиката; в) банкрут на политиката на държавата било на демокрацията при частния, било на диктатурата при държавния капитализъм, тази последна фаза в концентрацията и централизацията на капитала.
Съвкупността от тези фактори, които се съчетават в една точка в даден момент, определя експлозията на насилието, откриваща пътя към еволюционния период на революцията или на ускореното развитие на обществото.
Приемайки, че преживяваме точно такъв момент, в който съчетанието на всички тези субективни и обективни фактори поражда обещаваща революционна перспектива, ние счетохме за необходимо да редактираме тази резолюция, която в общи линии побива първите жалони по пътя към обществото в което ще живеем.

2. КОНСТРУКТИВНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Ние считаме, че нашата революция трябва да бъде организирана върху основите на социалното равенство. Тя не може да се консолидира само върху взаимопомощта и солидарността и още по-малко върху архаичното милосърдие. Тези три нравствени норми, появили се през миналите векове, е трябвало да запълнят недостига от справедливост в едно рудиментарно общество, в което изоставеният на себе си индивид е заставал сам срещу наложеното му деспотично право или – което е същото – срещу произвола на деспота. Днес те трябва да се слеят и конкретизират в нови норми на социалното съжителство, които ще намерят своя най-ясен израз в свободния комунизъм: да се даде на всяко човешко същество това, което изискват неговите нужди, без други ограничения за удовлетворяването им освен наложените от нормалното функциониране на новосъздадената обществена икономика.
Ако всички ориентирани към Рим пътища водят за Вечния град, всички форми на труд и разпределение, които се основават върху концепцията за социално равенство, ще ни отведат към свободата и реализацията на социалната справедливост и хармонията между хората. Ние сме убедени, че революцията трябва да бъде консолидирана посредством социалните и етични принципи на анархокомунизма:
Първо, да се даде всекиму това, което изискват неговите нужди без други ограничения за удовлетворяването им, освен наложените от доброто функциониране на икономиката. Второ, да се изиска от всяко човешко същество да използва силите си за нуждите на обществото, като се държи сметка за неговите физически и морални възможности.

3. ОРГАНИЗАЦИЯ НА НОВОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД РЕВОЛЮЦИОННИЯ ШОК. ПЪРВИ МЕРКИ НА РЕВОЛЮЦИЯТА.

Насилственият етап на революцията се съпътства от премахване на държавата, на властническия принцип и на собствеността, и като следствие – на класите, разделящи хората на потисници и потискани, на експлоататори и експлоатирани.
След обобществяване на икономиката, организациите на свободните производители ще се заемат с директното управление на производството, разпределението и потреблението. (Прототип са анархистическите синдикати.)
След конституирането на Анархистическа комуна във всеки населен пункт, ще бъде пуснат в ход новият социален механизъм. Производителите от всеки бранш или професия, обединени в своите асоциации на производителите/синдикати по месторабота ще решават свободно как да организират работата в съответната икономическа единица, а Комуната ще реквизира всичко, което дотогава е държано от буржоазията, като оръдия на труда, суровини, храни, облекло и т. н. Средствата за производство и суровините ще преминат в ръцете на производителите, за да ги употребяват и управляват директно в полза на колектива/обществото.
Преди всичко Комуната ще се погрижи да настани всички бездомни и обитаващи нехигиенични квартири в жилища с наличните удобства, като осигури медицинска помощ за всички и образование за децата и непълнолетните до най-висшите му степени.
В съгласие с двата фундаментални принципа на анархокомунизма, изложени по-горе, всички годни за работа ще изпълняват доброволно своя дълг към колектива. Дългът ще се превърне в истинско тяхно право, когато всеки работи свободно в зависимост от своите сили и капацитет, а Комуната изпълнява своите задължения спрямо неговите нужди.
Необходимо е обаче още отсега да се обясни на всички, че началните моменти на революцията няма да бъдат леки и че ще е нужно всеки да положи максимум усилия, срещу което ще получава по равно в зависимост от мощностите и капацитета на производството. Всеки период на реконструкция изисква известни жертви, както и общото съгласие за съвместни индивидуални и колективни усилия за превъзмогване на трудните условия, като не се създават затруднения в работите по революционните преобразувания на обществото.

4. ПЛАН ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Планът за организиране на всички клонове на националното производство и услуги, ще бъде съгласуван с най-строгите принципи на социалната икономика, управлявана директно от производителите чрез техните различни производствени органи, излъчени от общите им събрания и контролирани във всеки момент пряко от тях. Фундамент на икономическата дейност (в работното място, в синдиката или в Комуната, както и във всички регулаторни органи на новото общество) е производителят. Личността е крайъгълният камък на всяко социално, морално и културно творчество. Органи, регулиращи икономическите отношения в Комуната и на работното място, са Съветите на фабриките и работилниците. Те се занимават с проблемите и отношенията с другите производствени единици. Регулиращи органи на отношенията между синдикатите (или асоциациите на производителите) са Съветите на производството и статистиката. Те се федерират/съюзяват доброволно, за да формират една мрежа от постоянни и тесни връзки между тружениците на Иберийската конфедерация на труда.
На село базата е селскостопанският производител в Комуната, ползващ се от плодовете на всички естествени богатства в своето географско и административно пространство. Тук органът, който регулира отношенията между селскостопанските труженици, е Земеделският съвет. Част от него са техниците и работниците, интегрирани в асоциациите на земеделските производители. Те ще бъдат натоварени с интензифицирането на селскостопанското производство, като определят най-подходящите за това техника и терени според техния почвен и химически характер. Земеделските съвети ще установят същата мрежа от връзки и отношения като Съветите на фабриките, работилниците и статистическите бюра в промишлената сфера.
Асоциациите на промишлените и селскостопанските производители се федерират национално (докато социалната трансформация е реализирана само в Испания). С трудовата си дейност те ще постигнат едно още по-разнообразно и плодотворно развитие на икономиката. В същия дух ще се федерират и услугите, за да улеснят необходимите и логични отношения и единодействие между всички Анархистически комуни на Полуострова. Ние считаме, че с времето новото общество ще успее да гарантира за всяка Комуна всички промишлени и селскостопански продукти и услуги, необходими за нейната автономност в съгласие с принципа, според който човекът и Комуната са толкова по-свободни, колкото по-малко имат нужда от другите.

5. АНАРХИСТИЧЕСКИТЕ КОМУНИ И ТЯХНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ

В един план, по който са организирани изцяло различните дейности в рамките на Полуострова, администрацията ще има предимно комунален характер. Нейният човешки фундамент е в зависимост от характеристиките на Комуната (промишлена, земеделска и т. н.) Комуните ще бъдат автономни и федерирани регионално и национално, за да реализират цели от общ интерес за региона и страната. Правото на автономност не изключва задължението им да спазват решенията, свързани с колективния живот, след като регулирането на отношенията и задълженията им са били приети от всички. Така една Комуна от потребители, които не ограничават доброволно своето потребление, може да се ангажира да спазва общите норми, по които мнозинството е постигнало съгласие и които са били приети след една свободна дискусия. Обратно, Комуните, които се противопоставят на индустриализацията, могат да се договорят за други форми на социално съжителство и да имат една автономна администрация, освободена от всякакви общи ангажименти. Ако такива Комуни не успеят да задоволят всички свои нужди, колкото и ограничени да са те, то техните делегати на Конгреса на Иберийската конфедерация на анархистическите комуни ще могат да сключват отделни икономически договори с другите индустриални и селскостопански Комуни.
Що се отнася до разпределителните и снабдителни функции, за да бъдат Комуните редовно и добре снабдявани, те могат да създадат допълнителни регулаторни организми, позволяващи подобряването на тези функции. Например, чрез създаване на един Конфедерален съвет за производство и разпределение с директно представителство в него на националните/регионалните Федерации на производството и статистиката и на ежегодния Конгрес на комуните.
В заключение ние предлагаме Комуната да бъде създадена като социална и административна единица, автономна и конфедерирана с другите Комуни. Тя ще се федерира локално и регионално, фиксирайки доброволно своите географски граници, когато се окаже необходимо да се обединят в една единствена Комуна повече села, махали и местности. Съвкупността от всички Комуни образува Иберийската конфедерация на автономните анархистически комуни.

6. ВЪТРЕШНА МИСИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КОМУНАТА

Комуната ще се заеме с работите и функциите, които се отнасят до всеки индивид: работи по обновяване, разкрасяване и поддръжка на сградите; на жилищата на живущите в нея; с управлението и разпределението на продуктите и артикулите, предоставени ѝ от синдикатите или асоциациите на производителите и т. н.
Тя ще се грижи също за комуналната статистика и колективните нужди, за болниците и другите санитарни единици, за хигиената, за образованието, за поддръжка и подобряване на местните средства за транспорт, комуникация и т. н.
Тя ще насърчава всякакви творчески и културни дейности и ще организира отношенията с другите Комуни.
За доброто изпълнение на тези задачи всяка Комуна създава Комунален съвет, към който ще се асоциират представители на Съветите на производството, земеделието, разпределението, статистиката, здравето, културата и т. н. Процедурата на излъчване на Комуналните съвети се определя, като се вземат под внимание гъстотата и числеността на населението, като се подразбира, че ще бъде необходимо време, за да се децентрализират огромните градове-метрополии при конституиране на Федерациите на комуните. Различните постове в Комуналните съвети ще бъдат лишени от всякакъв властов изпълнителен или бюрократичен характер. С изключение на осигуряващите техническите или статистически функции, другите членове на Комуналния съвет и на различните комисии в него ще изпълняват производствените си задачи, а като общественици ще се събират в извънработно време, за да дискутират и решават въпроси в детайлите, които не се нуждаят от утвърждаване от общите комунални събрания. Те се свикват толкова пъти, колкото е необходимо за нуждите и интересите на жителите на Комуната по искане на членовете на Комуналния съвет или по волята на нейните обитатели.

7. ОТНОШЕНИЯ И ОБМЕН НА ПРОДУКТИ МЕЖДУ КОМУНИТЕ

Както вече казахме, анархистическата организация е от федеративен/съюзен тип и осигурява свободата на индивида в Комуната, на Комуната във Федерацията и на последната в Конфедерацията. Така, тръгвайки “отдолу нагоре“, от индивида към колектива, се осигуряват неговите права, за да бъде съхранен неприкосновеният принцип на свободата. Жителите на една Комуна дискутират вътрешните си проблеми: производство, консумация, образование, хигиена и всичко, което им е необходимо, и вземат решения, за да осигурят своето нравствено, интелектуално и физическо развитие. Когато се разглеждат проблеми, засягащи цялата област или страната, федерациите трябва да ги обсъдят на своите събрания, конференции или конгреси, на които ще бъдат представени всички Комуни. Техните делегати ще представят приетите от общите им събрания гледни точки (решения), за да ги синтезират. Делегатите имат императивен мандат и могат да се отзовават по всяко време от Комуната.
Така например, ако трябва да се построят пътища, свързващи различни населени пунктове на една област, или да се решават проблеми на транспорта и обмена/разпределението на продуктите между промишлени и селскостопански Комуни/провинции, е естествено техните делегати да изложат гледните си точки, защото те са хората, които ще трябва да окажат съдействие за реализиране на проектите и за изпълнение на взетите решения.
Решенията на проблеми от регионален характер, взети от жителите на региона, ще се изпълняват от Регионалната федерация. Така всички инициативи започват от личността, продължават чрез Комуната, след това от Федерацията и приключват в Конфедерацията. По същия начин се разискват всички национални проблеми и се вземат решения, като създадените разнообразни организми и мрежи се допълват помежду си. Отношенията от международен характер се уреждат от националната Конфедерация в пряк контакт с пролетариата от другите страни, посредством излъчени структури, свързани с Международната асоциация на работниците (МРА, наследник на I-ви Интернационал).
За да се осигури снабдяването и обменът на продукти между Комуните, Комуналните съвети установяват отношения с Регионалните федерации на комуните и с Конфедералния съвет за производство и разпределение, като искат от тях това, което липсва на Комуната, и предлагат онова, от което тя има в излишък. Мрежата за разпределение, установена между Комуните и Съветите на производството и статистиката (конституирани от конференциите на Националните федерации на производителите), ще решава поставените проблеми, като ги опростява максимално.
Проблемите, свързани с разпределението и снабдяването на жителите на Комуната, се уреждат с карти на производителите, издадени от Съветите на фабриката и работилницата. Те им дават право да придобият блага, които осигуряват покритието на нуждите им. Картата на производителя представлява своего рода документ за положения труд и е подчинена на два регулаторни принципа: 1) тя не може да се прехвърля/преотстъпва на друг и 2) положеният труд се регистрира в нея с трудови единици – дни или часове, валидни за срок не по-голям от година. Комуналните съвети разпределят картите за неактивното население.
Разбира се, ние не можем да дефинираме някакви общовалидни норми. Автономията на Комуните трябва да бъде уважавана. Те могат, ако счетат това за необходимо, да установят други системи на разпределение, щом не увреждат по никакъв начин интересите на други Комуни.

8. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЧНОСТТА КЪМ КОЛЕКТИВА. НАШАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА САНКЦИИТЕ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Свободният комунизъм е несъвместим с какъвто и да било наказателен режим. Това предполага премахване на днешната съдебна система с нейните наказателни инструменти (арести, следствени отделения, затвори и т. н.) Комисията, на която е възложено изработването на настоящата резолюция, разглежда това, което в днешното общество се нарича престъпление, през призмата на социалния детерминизъм и счита, че щом бъдат премахнати социалните причини, които са в основата му и то ще изчезне в мнозинството от случаите. Според нас:
1. Човекът не е лош по природа и престъпността е логичен резултат от социалната несправедливост, в която е принуден да живее;
2. Осигурявайки нуждите му и предоставяйки възможност за едно рационално и хуманно възпитание и образование, причините за престъпността трябва да намалеят и в крайна сметка да изчезнат.
Поради тези основания, ние мислим, че ако даден индивид отбягва своите задължения към колектива в социалната или в моралната сфера, задача на общото събрание е да намери решение за случая в съгласие с хармонията в обществото.
Анархокомунизмът възлага своите изправителни действия върху педагогиката и медицината, които са единствените превантивни средства, чието право на съществуване се приема от модерната наука. Когато даден индивид, който е жертва на патологични феномени, засегне хармонията, която трябва да съществува между хората, терапевтичната педагогия ще се опита да излекува изваждането му от равновесие, стимулирайки неговото етично чувство на отговорност пред обществото, което той е изгубил поради лоша наследственост или егоистично възпитание.

9. СЕМЕЙСТВОТО И СЕКСУАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Анархокомунизмът прокламира свободната любов без други правила и ограничения, освен волята на мъжа и жената, като гарантира защитата на децата от целия колектив срещу всевъзможни човешки отклонения, дължащи се на болестни наследствени причини. За нормалните сексуални отношения е необходимо и едно добро сексуално възпитание, започващо още в училището.
Първата мярка на анархистическата революция ще бъде да осигури икономическата независимост на всеки индивид, независимо от пола му. Заедно с това ще изчезне и зависимостта, дължаща се на икономическо неравенство, което е неизбежно при капитализма. От само себе си се разбира, че двата пола ще бъдат равни в правата и задълженията си.
Трябва да се помни, че семейството е първото звено в процеса на цивилизоване на човешкия род. То е изпълнявало чудесно функциите на солидарност и морална култура и е продължило да съществува, еволюирайки в рода, племето, народа. Следователно, можем да предположим, че то ще съществува още дълго време. Поради това революцията не трябва да процедира насилствено по отношение на семействата, с изключение на тези, чиято хармония и равновесие са разрушени, и за които ще бъде призната и поощрена необходимостта от раздяла.
Други проблеми от морално естество, които любовта може да постави в едно анархокомунистическо общество, могат да бъдат решени от колектива чрез метода на убеждението, целящ нормалното развитие на човешките и сексуални отношения. Този, който желае да наложи любовта си със сила или като животно, трябва да бъде отдалечен, ако съветите и спазването на правата на личността не са му повлияли. За много заболявания препоръчват смяна на въздуха и водата. За любовната болест, превърнала се в заслепение и насилие, трябва да се препоръча смяна на Комуната. Излизайки от средата, която го заслепява и влудява, болният ще се излекува по-лесно. Вероятно подобни изостряния на любовните болести ще се срещат по-рядко в среда на сексуална свобода.

10. РЕЛИГИОЗНИЯТ ВЪПРОС

Религията, която е субективна проява на някои човешки същества, ще бъде призната, доколкото ще се съхрани в индивидуалното им съзнание. Тя е въпрос на тяхната съвест и на отношенията им с “бога“, но църковната собственост ще бъде експроприирана и колективизирана. Религията в никакъв случай няма да може да се практикува като средство за морален или интелектуален натиск. Индивидите ще бъдат свободни да имат такива идеи за морала, каквито им допадат, но всякакви публични демонстрации и ритуали трябва да изчезнат.

11. ЗА ПЕДАГОГИКАТА, ЗА ИЗКУСТВОТО, ЗА НАУКАТА И ЗА СВОБОДНОТО ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ

Необходимо е проблемът за образованието да се атакува/третира по най-радикален начин. На първо място неграмотността трябва да бъде преодолявана енергично и системно. След това ще се реституира културата на тези, които са били лишени от нея, изпълнявайки дълга към социалната справедливост, която революцията трябва да реализира. Защото по същия начин, по който капитализмът е заграбил и държи обществените богатства, големите градове заграбиха образованието и културата. Връщането на естествените богатства и вековната култура на народа е фундаментална цел на нашата революция. Как? Като експроприираме капиталистите материално и създадем всестранни условия да получат достъп до културата всички, които са лишени от нея.
Нашата педагогическа работа трябва да бъде извършена на два етапа. Ние имаме да решаваме една задача незабавно след социалната революция и друга, общочовешка, решима в исторически план. Първата е незабавното разпространение сред неграмотното население на една елементарна култура, като научаването на четмо и писмо, на смятане и счетоводство, на физика, хигиена и естественонаучните теории за възникването на световете и живота, процесите на еволюцията и революцията. Тази задача може да бъде реализирана от множеството образовани млади хора, които могат да работят доброволно по две три години в служба на културата, ориентирани и контролирани от Националната федерация на работещите в образованието. Тя ще поеме веднага след прокламирането на Свободния комунизъм управлението на всички учебни заведения, като оценява качествата на професионалистите и на доброволците в тази сфера.
Националната Федерация на работещите в образованието ще отстрани всички, които са неспособни интелектуално и морално да се справят с изискванията на една свободна педагогия. При назначаването на преподавателите в основните училища и гимназиите ще се вземат под внимание само практически показаните от тях познания и възможности.
Ние считаме, че главната функция на педагогията е да съдейства за формиране на хора, които са способни да мислят и анализират фактите самостоятелно. За това ще бъде необходимо учителите да култивират всички способности на детето, за да може то да развие напълно всички свои възможности и заложби.
От педагогическата система, която ще въведе на практика анархокомунизмът, ще бъдат изключени всякакви санкции и награди, защото в тези два принципа се корени ферментът на всички неравенства.
Образованието е педагогическа мисия, целяща културното издигане на освободеното човечество. То ще бъде научно, свободно, еднакво за двата пола и включващо всички необходими елементи, за да могат всички хора да извършват дейности във всички области на производството и човешкото познание. Хигиената, здравното образование и сексуалното възпитание ще подготвят и жените да бъдат майки, защото от тях зависи най-вече развитието на човешкия род.
Киното, радиото, книгите, прожекциите, рисуването и т. н. ще бъдат отлични помощници за едно бързо интелектуално и морално издигане на днешните поколения и за развитието на личността у децата и юношите, които ще се родят и отраснат в условията на свободния комунизъм.
Вън от чисто образователната роля, която се отнася до първите години от живота, анархокомунизмът ще осигури за всички без изключение, през цялото им съществувание правото и достъпа до наука, изкуства и изследователска дейност от всякакъв вид, съвместими с необходимите производствени дейности, чието упражняване ще гарантира съществуването, равновесието и здравето на човешката личност. Тружениците в анархокомунистическото общество няма да бъдат разделяни на физически и умствени, а ще бъдат едното и другото. Достъпът до изкуствата и науките ще бъде свободен. Отделеното за тях време ще принадлежи на личността, а не на общността, от която индивидът ще може да се отдели, ако го желае, след като е приключил трудовия си ден и е изпълнил ангажиментите си на производител.
Успоредно с материалните, съществуват и духовни нужди, които ще се проявят с още по-голяма сила в едно общество, което е задоволило първите и което е еманципирало социално и морално хората. Както еволюцията е една линия на непрекъснато развитие, макар понякога неравномерно, така и индивидът винаги ще има стремежи и желания да надмине своите родители, себеподобните си, самия себе си, да се наслаждава повече и по-дълго на живота. Всички тези желания за изпреварване, за творчество (артистично, научно, литературно), за експериментиране няма да угаснат поради материални причини. Или още по-точно – в едно общество, основано върху свободата на всички прояви на човешкия живот, те могат да претърпят разцвет. Защото, вместо да ги задуши, както това става днес, обществото ще ги окуражава и култивира, считайки че човек не живее само с хляб. Бедно би било онова човечество, което се стреми само към хляба.
Не е логично да мислим, че в нашето общество хората няма да желаят да се забавляват. В автономните анархистически комуни много дни ще бъдат посветени на всеобщи празненства. Те ще бъдат посочвани от събранията, които ще изберат символични дати в историята или природата. Също всекидневно ще бъдат посвещавани часове за театрални представления, за кино, културни конференции, часове за радост и развлечения.

12. ЗАЩИТАТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Трябва да приемем необходимостта от защита на завоеванията, реализирани в революцията, защото считаме, че революционните възможности на Испания са по-големи от тези на заобикалящите я страни. Вероятно капитализмът там няма да отстъпи и да се съгласи да бъде лишен от интересите, които има в Испания, нито да остави един “лош пример“ за своите пролетарии. Поради това, докато социалната революция не възтържествува в международен мащаб, ще бъде необходимо да вземем нужните мерки за нейната отбрана било против чуждестранната инвазия на капиталистическия свят, било за да избегнем контрареволюцията вътре в страната.
Една полиция и постоянна армия биха представлявали смъртна опасност за революцията, понеже от тях се ражда полицейската и милитаристична диктатура, която води неизбежно революцията до гибел. В моментите на въоръжената борба, когато силите на държавата частично или изцяло са в отстъпление, някои от тях биха могли да преминат на страната на народа и да окажат своето съдействие за победата на улицата над буржоазията. Но след като победят и експроприират последната, тяхната задача ще приключи. Те трябва да бъдат разпуснати. Въоръженият народ ще бъде най-добрата гаранция срещу всеки опит за реставрация на стария режим отвън или отвътре. Десетки хиляди пролетарии са минали през казармите и са запознати с модерната военна техника. Всяка Комуна ще има своето въоръжение и своите средства за защита. Докато революцията не затвърди окончателната си победа, ние няма да ги разрушим или превърнем в инструменти на труда. Ние ще препоръчаме да бъдат съхранени самолетите, танковете, бронираните коли, картечниците и зенитните оръдия, защото най-голямата опасност от една чуждестранна инвазия е от въздуха. Ако този момент настъпи, Народът ще се мобилизира срещу врага и тружениците ще се завърнат на работните си места едва когато изпълнят отбранителната си задача. Всеобщата мобилизация ще бъде адресирана до всички индивиди от двата пола, които са годни за борба и които ще се подготвят, като се обучат в изпълнение на множество задачи, необходими за победата в гражданската война или войната на класите.
Отбранителната мрежа на Конфедерацията, стигаща до производствените единици, ще бъде най-сигурният помощник при консолидирането на революционните завоевания и при формирането на бойните единици, които трябва да поддържаме върху целия Полуостров за защитата му. Следователно, ние декларираме:
1. Разоръжаването на държавата и капиталистите предполага изземване на оръжията им от Комуните в национален мащаб. Те ще се погрижат за съхранението им и ще бъдат натоварени да организират ефикасно отбраната;
2. В международен план ще трябва да водим усилена пропаганда сред пролетариата на всички страни, за да организира енергични протести и демонстрации на солидарност срещу всеки опит за инвазия от страна на околните държави. Същевременно, Иберийската конфедерация на автономните анархистически комуни ще подпомага морално и материално всички потискани и експлоатирани на света в стремежа им да се освободят завинаги от чудовищния похлупак на капитала и държавата.

13. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ

Нашата работа (на комисията) е приключила, но преди да поставим последната точка, трябва да кажем в историческия час, който преживяваме, че резолюцията не трябва да се разглежда като нещо окончателно, което може да служи като норма и шаблон за конструктивните задачи на революционния пролетариат.
Претенцията на нашата комисия е много по-скромна. За нас ще бъде достатъчно, ако Конгресът види в резолюцията най-общите линии на един начален проект на социалната революция, която пролетариатът трябва да доведе до успешен завършек, което ще стане отправна точка към пълното освобождение на цялото човечество. Нека всички, които чувстват, че притежават необходимата интелигентност, дързост и енергия, да подобрят нашата работа.

Източник: anarchy.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.