Преврат срещу преврата

Aнархизмът в Испания по време на гражданската война

В изследванията на гражданската война в Испания (1936-1939) често се премълчава ролята на анархисткото движение и синдикатите за развитието на политическото противоборство и военните действия, както и за осъществяването на последния голям европейски социален и революционен проект на част от територията на републиканска Испания. Това подценяване – често резултат от идеологически предразсъдъци – е несправедливо, най-малкото защото съпротивата на самоорганизиралите се народни маси в Барселона и Мадрид помага за провала на преврата и удължаването на войната, което от своя страна вероятно дава ефект и върху цялостното развитие на събитията в Европа.
Гражданската война има своите предпоставки. В една страна с дълбока социална диференциация и нестабилен политически живот като Испания стачките, бунтовете и дори въоръжените въстания са чести явления. Индустриализацията в някои части от страната само добавя работнически проблеми към селските и допълнително разделя населението. В такава обстановка е нормално работническото, синдикалното и анархисткото движение да имат корени в Испания още от времето на Първия интернационал. В навечерието на войната анархисткият синдикат Национална конфедерация на труда (НКТ) и социалистическият синдикат Общ съюз на труда (ОСТ) имат по над 1 милион члена всеки при общ брой на населението около 25 милиона души.
След трудната победа на Народния фронт през февруари 1936 г. напрежението в страната расте и опасността от военен преврат става все по-очевидна. От НКТ успявят дори да разберат точната дата и час на подготвяната от военните офанзива, но въпреки предупрежденията правителството не реагира адекватно и отхвърля призива да се раздаде оръжие на работниците. При това положение комитетите за отбрана на НКТ и ФАИ (Федерацията на анархистите в Иберия) в Барселона вземат нещата в свои ръце и разграбват корабите с оръжие в пристанището, приготвено за превратаджиите. В нощ­а на 18 срещу 19 юли военните излизат от казармите и се опитват да установят контрол над невралгичните точки на града – телефонната централа, радиото, пристанището и главните кръстовища. Целият град обаче е осеян с барикади и в крайна сметка превратаджиите са победени и разоръжени, пленен е и пратеният да ги командва ген. Годет. По подобен начин протичат събитията в Мадрид и още редица градове и селища, което позволява половината страна да остане под управлението на вцепенената републиканска власт.
В политическата сфера главен приоритет е сформирането на антифашистки фронт от анархисти, социалисти, републиканци, комунисти, каталонски и баски националисти. Първата стъпка е създаването на комитет на милициите, където всички имат равно представителство. На анархистите е предложено участие в правителството на Ларго Кабалеро, което ги поставя пред дилема, предвид принципната им позиция против властта. От своя страна синдикатите предлагат създаването на Съвет за отбрана, където те да имат представителство, заедно с политическите партии, но това предложение не се приема и в крайна сметка двама представители на НКТ и двама на ФАИ получават 4 от общо 16 министерски места. Това са Хуан Пейро, който става министър на промишлеността, Хуан Лопес – на външната търговия, Федерика Монтсени – на здравеопазването и Хуан Гарсия Оливер – на правосъдието. Последният, сам той многократно съден и поставян извън закона, премахва адвокатските и съдебни такси и унищожава криминалните досиета. Други трима представители на анархистите влизат в Каталонското правителство. Плюсовете и минусите на този компромис на анархистите още се оценяват нееднозначно.

Социалната революция

За да се преодолее парализата в икономическия живот, синдикатите и работническите колективи поемат организацията на производството и обществения живот. Новите условия позволяват отдавна тлеещите социални конфликти да намерят отдушник в революционните преустройства на икономическата, политическата и културната сфера. Старите властнически и капиталистически структури са премахнати и заменени с разнообразни форми на работническо самоуправление и колективна организация. Социализирани са около 70% от промишлеността в Каталуния, голяма част от комуникациите, градският и железопътен транспорт, образованието и здравеопазването, дори сферата на услугите, театрите и кината. Особено впечатляващи са постиженията в сферата на здравеопазването – Каталуния е разделена на 9 големи сектора и още 35 вторични центъра, което позволява да се осигурява равноправно медицинска помощ на цялото население. За една година в Барселона са отворени 6 нови болници, има и нови санаториуми и старчески домове.
На много места в провинциите Арагон, Леванте, Каталуния, Андалусия и Естрамадура се организират колективни стопанства, обхващащи в един момент 60% от обработваемата земя в републиканската зона. Този процес често е за сметка на едрите собственици, принципно подозирани в симпатии към фашизма. Отношението към дребните собственици обикновено е толерантно, на някои места те дори се приемат като участници в събранията на колективите и народните комитети.
Уедряването на земята и рационализацията на производството често води до увеличаване на производството – някои стопанства дори успяват да се сдобият с модерна селскостопанска техника. Колективите се заемат и с организирането на останалите сфери на обществения живот. Капиталистическите отношения вътре в колективите са ако не премахнати, то сведени до минимум, въведени са купони за по-рационално и справедливо разпределение на продуктите. Въведено е семейно заплащане, стремежът е към уеднаквяване на жизнения стандарт във всички сфери. В Арагон и Леванте се създават областни федерации на колективите, които съгласуват работата на колективите и контролират разпределението на излишъците и работната ръка.
Като цяло новата организация на икономиката повишава жизненото равнище – увеличаване на заплатите, съчетано с намаляване стойността на основни стоки и услуги. До пълно изравняване не се стига – заплащането в различните отрасли е различно, има известни разлики и в зависимост от квалификацията, а в някои от аграрните колективи традиционните предразсъдъци водят до двойно по-ниско заплащане на жените.
Конфликтите, раздиращи републиканския лагер, имат също толкова голям принос за победата на Франко, колкото хитлеровите бомби и легиони, и хилядите италиански “доброволци”. Описаните събития, вдъхновили Джордж Оруел да напише “Почит за Каталуния”, остават в сянката на Втората световна война, която избухва веднага след разгрома на Испанската социална революция. „Голямата” война е и основна причина тя да бъде недооценена като последната дълбока социална революция, разтърсила Европа. Революция без партия-авангард и вождове – друг повод да остане в сянка при тотално пометената от авторитаризъм Европа (единствената неокупирана от фашизма и сталинизма през Втората световна война страна – Англия – е монархия), – която макар и за кратко постига забележителни успехи в прилагането на една често анатемосвана и обявявана за утопична концепция за обществото и организацията.

Филип Буров

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.