[НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН] Битката за свободната памет

В Испания мнозина активисти, близки и роднини продължават да търсят масовите гробове на разстреляните от диктатурата.

Една от първите задачи на Франко след преврата е да осъществи „план за изтребление“ на всички анархисти и привърженици на републиката, за да се пренапише лесно историята така, че всичко да бъде забравено. Този план до голяма степен успява и днешните испански историци все още отбягват този черен момент от историята.

франко

Франсиско Франко

Въпреки това, общественият натиск все повече принуждава медиите и правителството в Испания да говорят за масовите гробове от времето на Франко.

Според учените между 50 и 100 хиляди са само разстреляните непосредствено след края на гражданската война. Общият брой на жертвите на палачите на Франко надхвърля милион.

„Демократичният преход“ и особено идването на власт на социалистите през 1982 г. не оправдават надеждите за разкриване на истината. Тогавашният премиер Фелипе Гонсалес в края на мандата си заявява: „чувствам се в известна степен отговорен за нашата забрава“. Би трябвало да се чувства по-скоро „доволен“, тъй като така наречените социалисти със своето раболепие пред Сталин допринесоха за неуспеха на гражданската война, оставяйки на практика анархистите да се борят сами.

Реакцията на испанската десница е логична: „да не се отварят старите рани“. Един от уважаваните съвременни испански писатели Алфонсо Сервера отбелязва, че това е аргументът, използван „от всички облагодетелствали се от превратите и насилието“.

Залогът е прекалено голям, защото освен десницата и неофранкистите са замесени в огромна степен правосъдието, армията, работодателите, банкерите и не на последно място, църквата. Висшият клир упорито отрича ролята си на палач и предател за огромна част от испанския народ. Архиепископът на Мадрид, кардинал Антонио Мария Роуко упорито проповядва „необходимостта да можем да забравяме“. Паметта явно е селективна, защото в същото време испанската църква канонизира и провъзгласи за блажени 990 „правоверни“ духовници, загинали по време на войната.

Правителството на Сапатеро също усилено работи по въпроса. Самият той отбелязва: „Всичко, което може да помогне на испанското общество да забрави това, е добро дело“.

Известни успехи все пак има. През 2007 година е приет Закон за историческата памет, който постановява премахването на франкистките символи. Това обаче не важи за франкисткия мавзолей „Долината на падналите“ (гробът на Примо де Ривера), който остава непокътнат и служи за сборище на неофашисти от цял свят, включително български.

Законът позволява на милион и половина потомци на прогонените републиканци да се върнат в Испания, като могат да получат гражданство, ако се закълнат пред „конституцията и краля“! Изключителен парадокс, който буди негодувание не само в Испания.

В края на миналата година започва разследване за изчезването на 130137 души по време на гражданската война и франкисткия режим. Наяве излизат „план за преднамерено и методично изтребване“ и „система на принудителни изчезвания“. Съдът издава заповед за създаване на карти с всички масови гробове и отварянето на 12 от най-големите, сред които и този на поета Федерико Гарсия Лорка.

Прокуратурата обаче не остава безучастна и веднага е внесен иск за отстраняването на съдията Гарсон от случая, защото подклаждал „нова инквизиция“.

FOT1304171

Масов гроб в Испания от времето на Гражданската война (1936-1939)

Натискът е огромен, защото отварянето на масовите гробове ще повлече след себе си падането на други табута като конфискациите, униженията и „плячкосванията през 1940-те“, огромните натрупани частни капитали от труда на хиляди политзатворници до 1960-те години на миналия век или „изгубените деца на франкизма“, които диктатурата е отвличала от родителите им анархисти и републиканци – отговорите на тези въпроси директно ще поставят под въпрос легитимността на днешната испанска монархия и много от нейните светски и църковни стълбове.

До днес са отворени около 200 масови гроба, като са открити телата на над 4000 безследно изчезнали. Борбата за истината продължава.

Ал. Ангелов, 2009 г.

по материали от Индимедия Испания и „Монд дипломатик“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.