Съмнителни „аргументи“ от противниците на каталунската нация

каталунияПротивниците на каталунската нация могат да бъдат удовлетворени. Каталунското правителство бе отменено от Мадрид, а частичната автономия на Каталуния – премахната. Много каталунски политици бяха изправени пред испанските съдилища. Това ще се окаже само пирова победа. Последните избори, обявени от Рахой в Каталуния доведоха до победа на лагера на сепаратистите. Все още не е ясно дали в дългосрочен план ще има още една партизанска война, какъвто беше случаят с ЕТА в Страната на баските в миналото. Самата Каталуния имаше лявонационалистическа партизанска група, която се отказа от войната през 1991 г. и се разпусна. Сега провокациите продължават, като се води битка сред защитниците на независимостта. Тази опция несъмнено ще бъде върната на масата. Насилието, извършено по време на референдума, в хода на което бяха ранени повече от 800 цивилни, не вещае добро. Дясно-либералната партия на каталунския премиер Карлес Пучдемон отдавна разсъждава за независимостта. Събитията около референдума предизвикаха голям гняв, дори сред най-умерените поддръжници на каталунската независимост.

От дълго време каталунците хранят илюзията, че Европейският съюз ще приеме и подкрепи каталунската независимост. Въпреки това при референдума Европейският съюз (ЕС) непрекъснато подкрепяше Мадрид и не направи никакъв опит да осъди насилието срещу каталунския народ. В състава на ЕС имаше страх, че каталунската независимост ще раздроби Съюза допълнително, тъй като ще даде пример на Шотландия, Северна Ирландия, Корсика или дори Южен Тирол. Имаше и страх, че това ще налее масло в огъня на финансовата криза и еврокризата. В допълнение, движещата сила зад ЕС, а именно правителството на ФРГ, се опасяваше, че неговите икономически интереси ще бъдат ощетени. ФРГ е инвестирала много капитали в Каталуния в последните години. Самата Испания също е задушавана от строги ограничения. Канцлерът Ангела Меркел остави малко място за Испания да диша. Мадрид е под силния натиск на икономическата криза и наложените интервенции от Берлин. Безработицата сред младите хора в Испания вече е над 40%. Испания, след Гърция, е може би страната в ЕС, обхваната най-много от кризата. Тук можем да проучим провала на капитализма. „Тогава без ЕС!“ е сега новият лозунг по улиците на Каталуния. Сепаратистите са „радикализирани“ по отношение на критиката спрямо ЕС. Привържениците на каталунската независимост премахват знамената на ЕС, докато происпанските демонстранти все още ги веят.

Каталунците обаче не могат да разчитат на безусловната подкрепа на националистите в останалата част от Европа. Тези националисти често имат съмнителни аргументи по въпроса. За някои всичко опира до „Франко“ и „Гражданската война в Испания“ в миналото (фашизъм срещу комунизъм). Това е абсурдно и също така неправилно предположение. Тяхното отвращение към каталунската независимост произтича от страха от социализма и левия антикапитализъм, ако каталунската независимост действително стане реалност. Това, разбира се, е глупост. Испанските „социалисти“ напълно подкрепят позицията на Рахой. Нещо повече, най-голямото ляво движение в Испания, „Подемос“, също се изказва срещу каталунската независимост. В Каталуния буржоазията, левите националисти и десните сили подкрепят независимостта. Друга част от каталунците се противопоставя на независимостта. Следователно няма никакъв въпрос за ляв фронт срещу Испания. Тази абсурдна теория на антикомунистите би била вярна, ако испанското мнозинство беше „дясно“, а каталунското – „ляво“. Това обаче въобще не е така. Освен буржоазен, каталунският национализъм има силна лявонационалистическа тенденция. Разбира се, той исторически е възприел силна антифашистка форма. Но за разлика от страни като Холандия или Германия, този антифашизъм не е антинационален, а НАЦИОНАЛЕН! За носталгиците по Франко обаче няма никакво значение дали левицата е национална или не.

Логично, отново има някои конспиративни теории, които обикалят в определени (националистически) среди. С позоваване на доклад в каталунски вестник, някои хора смятат, че Сорос седи зад каталунския референдум за независимост. Не се проучва допълнително дали това е истина или не, тъй като се вписва добре в собствените им концепции. Други се позовават на испанската конституция, която показва, че отделянето на Каталуния е незаконно. Отново глупав аргумент. В случая с много съвременни държави, отделянето не е позволено по конституция. Ако въведем този аргумент в практиката, Съветският съюз би трябвало все още да съществува днес в рамките на националните граници от 1989 г., защото всички отцепвания от Съветския съюз бяха конституционно забранени. Според тази логика Киргизстан, Казахстан и Естония ще продължат да бъдат „руски“ днес. Дори би трябвало да съществува Югославия, ако беше в зависимост от конституцията. Разбира се, националноосвободителните движения се характеризират с факта, че не признават конституцията на държавата, която ги потиска!

Други, от друга страна, твърдят, че няма такова нещо като каталунски национализъм. Разбира се, вярно е, че каталунците определят нацията по различен начин, отколкото ние. Такъв е случаят с повечето народи по света. От националистическа гледна точка изобщо не е очаквано да го прилагаме глобално, защото нашият национализъм е специално загрижен за природата на НАШИТЕ хора. Различните нации имат различни възгледи за това как трябва да изглежда тяхната страна. Южноамериканският национализъм или индуският национализъм също така нямат нищо общо с българския или германския национализъм, но никой не му пука. Каталунският национализъм има както „антифьолкиш“ тенденция, така и „фьолкиш“ тенденция: той цели да обедини каталунците, включително тези във Франция, в една нация. Линията на „Велика Каталуния“ не се споделя от буржоазната десница, но е лява концепция, която се открива частично в CUP (Candidatura de Unidad Popular). Левият национализъм не е „авторитарен“, а „еманципиращ“; той е много близък до левия национализъм на Страната на баските и Северна Ирландия. Каталунският национализъм познава и други тенденции – класически марксистки, реформистки или националистически. Дори и Зелените се застъпват за националистическата лява тенденция там в традицията на „Joventuts Socialistes Unificades de Catalunya“ и „Moviment d’Esquerra Nacionalista“. Друг мит заявява, че Каталуния иска да се отдели по чисто икономически причини. Каталунският БВП обаче е само малко над този в останалата част от Испания. Средностатистическият каталунец печели 26 000 евро на година, средностатистическият испанец – 24 000 евро, а в Мадрид е дори повече: 33 000 евро. Ето защо икономическите мотиви едва ли са изиграли роля. Може да се приеме, че това е истински каталунски стремеж за независима нация и воля за запазване на собствената национална и културна идентичност. Право на самоопределение като народ.

Следват онези, които се оплакват от дискриминацията срещу испанците в Барселона. Но не е ли несправедливото отношение срещу каталунците, което е основната причина в този случай? Каталунците искат независимост, защото са системно дискриминирани от Мадрид. Антииспанското възмущение не е нелогично за каталунците. То е също толкова логично, колкото антитурската възмутеност на кюрдите или антииталианското негодуване на южнотиролските патриоти. Те често искат да кажат, че каталунците са по-солидарни с арабските бежанци, отколкото с испанските имигранти. Трябва обаче да се има предвид, че каталунците не са окупирани от Рияд или Багдад, а от Мадрид. Така че допускането, че каталунските националисти трябва да покажат по една или друга причина солидарност с останалата част от Испания, е абсурдно. Същото би било да помолим „Шин Фейн“ в Северна Ирландия да покажат солидарност със своите потисници в Лондон. Националната солидарност може да съществува само сред членовете на една нация, а не сред противоположни национализми. Каталунският националист, който има интерес от солидарност с Мадрид, най-вече трябва да вярва, че повече не е потискан от него.

И накрая, има „аргумент“, че каталунците подкрепят ислямизацията. Няма по-малко мюсюлмани или бежанци в Каталуния, отколкото в останалите части на Испания, като квотата на каталунското регионално правителство е от 5000 бежанци, докато в Германия, например, те са много повече.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.