Анархокорбинизъм и подкрепата за лейбъристите

voting isnt workingСледната статия от симпатизант на Комунистическата работническа организация е напечатана като материал за разискване.

Факт е, че напоследък някои анархисти влязоха в лагера на Корбин. Както съобщиха Freedom News, „много анархисти решиха да гласуват, за да се опитат да се отърват от торите“ [1]. За да не бъдем обвинявани, че взимаме на сериозно няколко незначителни британски интернет дилетанти [2] и сензационалисти от Class War с цел да критикуваме жестоко сериозното политическо движение, за да извлечем дивиденти, нека да включим в случая един световно известен анархист, чийто важен принос е добавен към престижа на тази политическа тенденция. „Професор Ноам Чомски твърди, че всяко сериозно бъдеще за Лейбъристката партия трябва да дойде от лявата група за натиск Momentum и армията от нови членове, които са привлечени от партийното ръководство. В интервю пред Guardian [3] радикалният интелектуалец показа своята подкрепа за Джереми Корбин, обявявайки, че лейбъристите биха стигнали много по-далеч в социологическите проучвания, ако не беше „горчивата“ враждебност на мейнстрийм медиите. „Ако бях гласоподавател в Британия, щях да гласувам за него“, каза Чомски, който заяви, че текущата избирателна позиция внушава, че лейбъристите все още не печелят народна подкрепа заради политическите позиции, които той (Корбин – бел. прев.) подкрепя… Чомски заяви, че бъдещето трябва да лежи в лявата част на партията, ако партията загуби изборите през юни и се стигне да нейното разцепление. „Поддръжниците на Лейбъристката партия, новите участници, групата Momentum и т.н… ако има някакво сериозно бъдеще за Лейбъристката партия, то това е то според мен“, каза той.“

Това не означава, че задължително осъждаме всички анархисти, сякаш една или две фракции представляват всички, и можем да бъдем обнадеждени, че определени анархистки организации (като например Анархистката федерация и Сол Фед) осъдиха подкрепата за Лейбъристката партия във всяка една форма. Въпреки това, има основания да се каже, че общото анархистко движение във Великобритания и другаде не направи почти нищо, за да изясни отношението си към реформаторското трудово движение, което ние наричаме без колебание капиталистически затвор. Също така бързият преглед върху силно видимите анархистки групи като Class War и други подобни разкрива силно предубедените гледни точки срещу Консервативната партия, която отказва да обяви всички буржоазни фракции като еднакво реакционни, като зъбци в машината, която експлоатира и потиска работническата класа. По техните думи, представени от автора на статията:

„Class War има твърдата позиция, че „Всички са чекиджии“… но запазваме специална омраза към торите…

Така че грешите, ако си мислите, че това е „анархо-социалдемократична некрофилия“…

Следва да се спомене и случая с Партия Класова борба (от анархизъм до участие в изборите – бел. прев.), която преди време се появи по телевизия Би Би Си, нарушавайки традициите и включвайки се в общите избори през 2015 г. Този ход очевидно отваря вратата за по-нататъшните безпринципни действия, като например скорошната изява с призивите да се гласува за Корбин.

Дори, ако откритият призив да се гласува за лейбъристите, базиращ се на предполагаемите леви препоръки на Дж. Корбин, е стъпка, надхвърляща това, което обикновено сме виждали да се върши от анархистките групи, постигането на резултати относно по-широко реформаторско трудово движение и отношението към капиталистическия демократичен процес не е въобще това, което поддържаме ние. Някои, като например относително видния провъзгласил се за анархист Дейвид Гребер, нямат проблем с избирателното участие. За него то е само индивидуално и ситуационно. Той открито заявява, че избирателното участие е добро решение [4].

Въпреки това, ние не сме просто доволни от осъждането на всички. Можем да аплодираме онези анархисти, които отхвърлят бандата на Корбин. Дори излиза известна яснота по този въпрос от лагера на Class War, „За нас Лейбъристката партия е партия на системата. Точка. Ето защо, като анархисти се противопоставяме на нея, толкова колкото и на торите. Нашата задача е да се подготвим за дълъг просрочен революционен катаклизъм.“[5]

Можем само да насърчаваме такива елементи да продължават да обръщат внимание на нетрайността на позициите, които имат, не на последно място по отношение на капиталистическата левица, реформаторското трудово движение и изборното участие като цяло. Теоретичната яснота не е просто нещо незначително, а напротив – тя е важна.

Да повторим, ние в никакъв случай не твърдим, че анархисткото движение като цяло е просто придатък към капиталистическата държава. То е разнообразна арена, чиито най-съзнателни елементи могат да играят решителни позитивни роли в бъдещата борба, но само ако успеят да избягат от привличането на онези сили, които ни обвързват с капитализма, неговите партии, профсъюзи и неговите теоретични неясноти. Особено може да се спомене Анархистката федерация, която последователно отхвърля феномена Корбин и избирателното участие като цяло.

Желанието да играем някаква роля в движенията, които привличат значителна подкрепа от страна на работническата класа и канализират истинското недоволство, което се подклажда от траекторията на капиталистическата криза, е това, с което се идентифицираме. Това участие, тази намеса обаче може да бъде само в рамките на точни граници, които не водят до капани и илюзии, прикриващи се зад подсладени фрази и „стари мъже, носещи подаръци“.

За революционерите оттеглянето в изолирана теоретична работа не е решение. Въпросът обаче не е да извършим политическо самоубийство, коленичейки пред петминутната слава и моменталната популярност, а да намерим начини да се намесим като революционери, защитавайки революционните перспективи на трудния терен, който ни предоставя капиталистическата траектория. Това може да не доведе до непосредствени значителни цифрови победи, но може да разпространи осъзнаването, че съществува революционна организация и да сее семе, което да покълне, когато следващата капиталистическа катастрофа разбие условията, които поддържат пасивността, а предпазните мрежи на благосъстоянието и способността за лутане в живота са напълно отказани от отчаяния за печалба капитализъм.

Ние трябва да спечелим значителна бройка за революционната си организация, защото това е ключът към успеха на революцията и да осъзнаем, че слабите малобройни сили днес са недостатъчни.

Нуждаем се от ефективна революционна организация, която има ясна перспектива за отхвърляне на всички капиталистически опции и си поставя за цел класовите пролетарски органи. Съветите, ръководени от работниците, могат да поставят нашата класа здраво на шофьорската седалка.

Трябва да вкореним тази организация в класата преди решителните сблъсъци, които развива капиталистическата криза. Ние, комунистите, не сме обезкуражени от моментното състояние на отговора на работническата класа. Ние знаем, че капиталистическата класа няма отговор на противоречията на своята система и нейното стигане до огромния дълг редом с атаките срещу нашите условия е ограничено.

Не можем да кажем кога ще бъде изпуснат язовира и кога масите ще бъдат обърнати, но знаем, че е налице нарастващата криза при капитализма и че предварително изградената революционна организация, плодът на упоритата намеса, ще изиграе важна роля като стабилна политическа референтна точка за класата, движена в съпротивата от безнадеждността. Една класа, която е била господствана от илюзии и погрешни схващания, които са внимателно присадени в нея от управляващата класа. Сред тези погрешни схващания са капаните с демокрацията при капитализма, парламентарният път до социализма, доверието в профсъюзите и Лейбъристката партия, които се закрепват от North East Anarchists и другите, които са зарязали миналите си позиции, за да гласуват за класовия враг.

Като се има предвид интензивното ниво на класовата борба, ние можем да разпространим посланието си сред класата, но предварителното условие е да имаме значителна организация, изградена в предходния период.

Призоваваме анархистите и останалите да изоставят подкрепата си за капиталистическото трудово движение.

Призоваваме всички онези, които признават обосноваността на най-важното революционно послание, съдържащо всичко, което е било полезно в предшествуващото революционно нападение срещу мръсния и кървав капитализъм – власт на работническите съвети. Всички, които се застъпват за революцията, за невъзможността на парламентарния социализъм и подобни капани трябва да обмислят смазването на идеологическите предразсъдъци и миналите грешки, които ни разделят, и да създадат обща кауза в революционна организация, която не предлага подкрепа за каквато и да било капиталистическа фракция, партия или борба и няма амбицията да създаде някаква отделна власт, а по-скоро има за цел да упълномощи отчетливото мнозинство от неексплоататори чрез абсолютната власт на работническите съвети. Тогава можем да изградим общество, подходящо за човечеството.

Ant

7 юни 2017 г.

[1] freedomnews.org.uk

[2] Тук можем да добавим North East Anarchists и Sabcat the Anarchist Workers Co-op

[3] theguardian.com

[4] Анархисткият антрополог и анархист Дейвид Гребер говори за изборите в предстоящите във Великобритания общи избори:

Дейвид Гребер: Аз съм анархист, така че за мен това означава да не казвам на хората какво трябва да правят. Мисля, че това наистина си е ваша работа… Не съм гласувал, но няма да кажа на хората да не го правят. Всъщност, мисля, че това често може да бъде напълно легитимен повик.

[5] youtube.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s