Въоръжената борба на „Тупамарос“. 1972

4. 1972

Резултатите от изборите през 1971 г. се оказват неочаквани, както за населението на Уругвай, така и за световната общественост. Многобройните политически анализатори, предсказващи победата на „Широкия фронт“, правят грешка в своите изчисления. Вотът на доверие към управляващата партия „Колорадо“ става изненада за всички. Триумфът на зададената политическа линия е шамар за „Тупамарос“, правещи всичко възможно, за да дискредитират и демонизират съществуващия режим.

Очаквайки подновяването на въоръжените действия, на 9 септември 1971 г. Пачеко Ареко дава на въоръжените сили функциите на правоприлагащите органи, давайки на армията картбланш за борба с нелегалната дейност. След осъзнаването на неспособността на полицията и градската гвардия да наложат ред в страната, правителството гледа на военните с отчаяна надежда в очите.

На свой ред, „Тупамарос“, наблюдавайки накъде върви правителството, оперативно издигат нова тактическа схема, наречена „План Тату“, същността на който се състои в създаването на партизански групи в селата, за да се отвлече вниманието на армейските сили от столицата на страната. В допълнение, в различни села започват да се изграждат „татусерас“ – подземни убежища, откъдето селските партизани трябва да нанасят удари по правителствените сили. Въпреки това, осъществяването на този тенденциозен план не успява – партизаните не успяват да спечелят симпатиите на периферното население, като действащите в провинциите бойци привличат голямо внимание, свеждайки до нула конспиративната си работа.

Армията се подготвя за решителен удар срещу герилята. Офицерите създават добре подготвени специални антибунтовнически отряди, започващи преки сблъсъци при всяка среща с бунтовниците. Така въпреки временното прекратяване на огъня, „Тупамарос“ продължават да носят загуби с убити и арестувани. След няколко месеца става очевидно, че организацията няма да издържи на директните сблъсъци с армията. „Тупамарос“ отново са принудени да се върнат към селективните актове на тероризъм.

През април 1972 г. въз основа на информация получена от похитен полицай, „Тупамарос“ осъждат на смърт няколко полицаи и военни служители заради пряката си подкрепа към незаконните антибунтовнически „ескадрони на смъртта“ и неофашистките банди. Няколко часа след публикуването на специалното комюнике, четирима от осъдените на смърт са убити. За първи път „Тупамарос“ се осмеляват да нанесат удар по въоръжените сили – трима от убитите са армейски офицери. Бордабери, ставащ президент малко преди случилото се, веднага обявява Уругвай в състояние на „вътрешна война“. Повсеместно се отменят конституционните гаранции и се въвеждат закони за военно положение. Армията получава правото да съди заловените бойци чрез военни трибунали и да държи арестуваните в гарнизонни затвори. Засилва се цензурата.

Най-накрая политизираната армия пристъпва към пълномащабни действия. За първите четири дни на „вътрешната война“ в Монтевидео се случва серия от престрелки, в резултат на които загиват 19 човека. Мнозинството от тях са „тупамарос“, което показва военното превъзходство на армията над герилята.

Сериозен удар по „Тупамарос“ нанася предателството на Ектор Амодио Перес, доброволно предаващ се на властите и съгласяващ се да предостави всякаква информация, която интересува военните. Всичко би било поправимо, ако Амодио Перес е редови боец или поне ръководител на клетка, но проблемът е в това, че той е представител на висшето командване на организацията. Според слухове Амодио Перес дезертира от въоръженото движение вследствие на недоволството заради своя вътрешен статут, както и заради убежденията, че военните, поемащи юздите на управлението в свои ръце, най-накрая ще избавят страната от ширещата се корупция.

hector amodio perez

Ектор Амодио Перес

Информацията, която дава на правителството, позволява на военните да нанесат удари по организацията с ужасяваща и разрушителна точност. За кратко време са ликвидирани повече от 30 обекта на нелегалната структура. По време на нападението срещу един от тези обекти, в хода на отчаяно сражение с властите, загиват шестима „тупамарос“, а трима други, принадлежащи към висшия команден състав на организацията, са взети в плен.

Другите рейдове, пътеводител на които е предателят, водят до загуби на централната нелегална болница, многобройните тайници с оръжие и печално известният „народен затвор“, от който са освободени отвлечените Карлос Фрик Дейвис, бивш министър на земеделието, подаващ оставка след скандала с финансовата кантора „Монти“, и един път вече билият на „гости“ на „Тупамарос“ телефонно-електрически магнат Улисес Перейра Равербел. И двамата са заключени повече от година.

carcel del pueblo

Вътрешният интериор на един от „народните затвори“

Контраатаките на военните след априлските убийства действително сварват партизаните неподготвени. До последно „Тупамарос“ не вярват, че уругвайската армия, никога по-рано не месеща се в политическия живот на страната, ще поеме отговорност за унищожаването на герилята в името на победата на олигархичния режим. Въпреки това, огромният брой сблъсъци, в които партизаните претърпяват най-вече поражения разклащат имиджа на по-рано непобедимата организация. Иззетите документи от този период свидетелстват деморализиращото влияние на поражението в открит бой.

Организацията се разпада стремително. Структурата не просто се пука по шевовете – сега всяка бойна група се сражава по отделно, връзките между клетките са нарушени и не може да става дума за никакви колони.

През юли повече от 30 бойци загиват в различни сблъсъци, а във военните затвори са хвърлени повече от 1500 човека. Достатъчни са най-малките подозрения за връзки с „Тупамарос“ и гражданинът влиза във военен затвор. Организацията почти престава да функционира, въпреки че военните твърдят, че „Тупамарос“ все още представлява опасност и е рано за отпускане. Режимът на извънредно положение и „вътрешна война“ така и не е преустановен.

Смъртоносният удар по организацията е нанесен на 1 септември 1972 г. Полицията нахлува в убежището на партизаните в предградието Банкарио. Намиращите се вътре „тупамарос“ оказват яростна съпротива – завързва се престрелка. Когато стрелбата престава и разследващите успяват да проникнат в жилището, те с голямо удивление откриват присъствието тук на почти всички останали до този момент на свобода висши ръководители на организацията. Абсолютно случайно полицията успява да се натъкне на съвещание на ръководството на „Тупамарос“. Сред останалите е заловен и Раул Сендик, ранен по време на престрелката – куршум пробива двете му бузи, разкъсвайки езика му.

Организацията е била в състояние да функционира пълноценно без Сендик и многото ръководители, които са хвърлени в затвора през 1970-1971 г., но сега огромните загуби и упадъка на духа на бойците подкопават силите на „Тупамарос“. Военните докладват, че арестът на всички висши лидери е победната точка в борбата на армията срещу партизаните.

Използването на изтезания и разпитите с пристрастие също дават своите резултати. Партизаните най-накрая започват да говорят. Те не само разказват за структурата и функционирането на фактически несъществуващата организация, но и за корупцията във висшите ешелони на уругвайското правителство. Проверяването на информацията, изложена от заключените партизани, води до болезненото осъзнаване на катастрофалните недостатъци на уругвайското общество и политическата система. Скоро армията поема напълно юздите на управлението в свои ръце, установявайки през февруари 1973 г. диктатура на Националния съвет за сигурност.

„Тупамарос“ са напълно разбити. Повече от 2500 човека са вкарани зад решетките, а около 1000 бойци и симпатизанти бягат от страната. В Уругвай, според данни на списание „New York Times“, остават не повече от 200 бивши партизани, разобличени и демонизирани, които не са способни да направят почти нищо.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s