Brigada Simón Bolívar

Фернандо Грако

През 1979 г. болшевишката фракция на Четвъртия интернационал, оглавявана от колумбийската Социалистическа партия на трудещите се, взима решение да пристъпи към формирането на бойна бригада за подкрепа на никарагуанския народ в неговата борба срещу диктатурата на Анастасио Сомоса. Някои членове на СПТ, която от самото начало на своето зараждане през 1977 г. приема въоръжената стратегия на герилята, в този момент се сражават открито на страната на Сандинисткия фронт за национално освобождение.

Организация „Бригада Симон Боливар“

През май 1979 г. Даниел Сампер Писано, признат колумбийски журналист, публикува в своята колонка в ежедневника „El Tiempo“ статия със заглавието „Необходимост от хора“. Текстът на публикацията съдържа следната информация:

„На столичната улица 17, в къща № 4-49, се откри офис № 201, в който активно се набират хора. Но тук не предлагат никаква работа и не обещават бързо забогатяване и огромни печалби. Единственото, което предлагат „работодателите“ е героична смърт, риск и неудобства, възможността за известно време да се живее живот, изпълнен с опасности. И всичко това в замяна на възможността да участвате в борбата за освобождение на никарагуанския народ. В тази къща в Богота функционира кантора за вербуване на колумбийски бойци, които имат желание да се присъединят към въоръжената борба срещу диктатурата на Анастасио Сомоса в Никарагуа“.

Отчетът, написан няколко месеца след триумфа на Сандинистката революция, обобщава резултата от тази кампания за набиране:

„В „Бригада Симон Боливар“ бяха привлечени повече от 1200 колумбийци. В Богота идваха доброволци от цялата страна… От тях бяха избрани 320 бойци, но за Никарагуа отпътуваха само 53 души, от които шестима бяха никарагуанци, бягащи по-рано в Колумбия. В момента, когато падна режимът на Сомоса, още около 200 бойци се готвеха да заминат да се сражават в Никарагуа“.

„От всички краища на Латинска Америка идваха в Богота, за да се запишат доброволци за „Бригадата“. Тук се събираха хора от Аржентина, Боливия, Чили и Бразилия. Дори трима северноамериканци се присъединиха към „Бригадата“. (Nicaragua: reforma o revolución tomo I. Recopilación de artículos, 1980, Bogotá Colombia)

Призив за организиране на бойни бригади

Във вътрешно информационно съобщение на организаторите на „Бригадата“ можем да прочетем следното:

„На пресконференцията, свикана от колумбийската Социалистическа партия на трудещите се на 13 юни 1979 г. посредством медиите беше официално обявено създаването на „Бригада Симон Боливар“, съставена от колумбийски мъже, жени, трудещи се и студенти, нямащи някаква обща идеология или принадлежност към някаква обща партия, но изявяващи желание да се сражават за освобождението на братския народ на Никарагуа в решаващия момент на сблъсъка на Сандинисткия фронт с военните части, верни на Анастасио Сомоса.

По този начин журналистите от всички национални средства за масова информация и представителите на различните международни информационни агенции съдействаха за това начинанията на СПТ да бъдат подкрепени от хиляди сънародници, а новината за формирането на интернационалната бригада беше разпространена по целия свят, поощрявайки по този начин отделни лица и цели групи за създаването на бригади в помощ на никарагуанските сандинисти. Пример за това са хаитянските бригади, създадени от политическите емигранти в Ню Йорк и „Сандинистите за социализъм“, формирани от никарагуанците и салвадорците, живеещи в Лос Анджелис. И двете групи впоследствие предоставиха на „Бригада Симон Боливар“ около 150 избрани доброволци.

Някои организации на „Четвъртия интернационал мигновено отговориха на създаването на колумбийското формирование за помощ на Сандинистката революция. В Коста Рика се формираха две доброволчески колони – „Бригада Симон Боливар“ и „Колона Хуан Сантамария“, включващи около 190 души. В Панама местната Социалистическа партия на трудещите се организира „Бригада Викториано Лоренсо“ и по-късно изпрати в „Бригада Симон Боливар“ около 70 човека. Същото се случи и в Еквадор, който изпрати в бригадата тридесет души. В Аржентина и Бразилия нямаше публични призиви за оказване на помощ за никарагуанските бойци за освобождение предвид тежката политическа ситуация, но и оттам пристигнаха в Колумбия десетки доброволци. В Чили се формира „Колона Салвадор Алиенде“, събираща членове на нелегалната Социалистическа партия, постигаща съгласие с „Бригада Симон Боливар“ по два съществени въпроса: 1) Въоръжена подготовка и дейност във въоръжените структури на FSLN, 2) Съдействие в осъществяването на независима класова политика в Никарагуа. В други страни, като например Боливия и Мексико нямаше постигнати съществени резултати“.

Бригадата в Никарагуа

В Никарагуа членовете на бригадата са включени в Южния фронт. „В Южния фронт традиционно доминираха терсеристките тенденции. Основна военна фигура тук бе Еден Пастора и неговите политически ръководители – братята Умберто и Даниел Ортега…“.

brigadasimonОт различни места на Латинска Америка в Никарагуа пристигат 110 бойци, към които тук се присъединяват местни бойци, формирайки бойното обединение „Бригада Симон Боливар“, наброяващо около 250 членове. След серия от интензивни сблъсъци мнозинството бойци е включено в Южния фронт на FSLN. Диктатурата се съпротивлява до последния ден, когато бойците на Сандинисткия фронт успяват да разгромят и обърнат в бягство Националната гвардия и северноамериканските, виетнамски и кубински наемници.

„На юг се разви доста неблагоприятна ситуация: най-добрите отряди на Националната гвардия контролираха „коридор“, преминаващ успоредно на езерото Манагау, като се започне от Колина де ла Вирхен и се стигне до бедняшките квартали, лишавайки по този начин FSLN от подкрепата на масите, която фронтът имаше на север.

Това беше позиционна война, където за всеки освободен метър бунтовниците плащаха с десетки убити и ранени другари. FSLN понесе тук най-тежките загуби – около 25% от личния състав, – а „Бригада Симон Боливар“ също беше подложена на сериозни опасности, заплащайки за участието си в настъплението с живота на трима свои бойци“. (El Socialista №165, август 1979 г.)

Експулсирането на бригадата

Когато е организирана „Бригада Симон Боливар“ главна цел на това обединение е въоръжената подкрепа за FSLN в неговата борба срещу диктатурата на Анастасио Сомоса, но в същото време е ясно, че това не означава политическа подкрепа за програмата за възстановяване на буржоазната държава, която издигат сандинистите.

Противопоставяйки се на Синдинисткия фронт, „Бригада Симон Боливар“ провъзгласява, че „кризата, удряща Никарагуа, няма да има благоприятен изход за трудещите се, селяните и народните маси, защото се планира запазване на империализма, църквата и буржоазната опозиция. Единственият изход от тази криза е свалянето на Сомоса и идването на власт на правителство, което ще действа в съответствие със следната програма:

– Въоръжаване на работниците, селяните и народните маси и ликвидиране на Националната гвардия

– Експроприация на цялата собственост на семейството на Сомоса, както и собствеността на всички служители на диктатурата. Експроприация и предаване в ръцете на работниците на всички империалистични монополи

– Провеждане на аграрна реформа, експроприиране на земята и предаването й в ръцете на селячеството

– Скъсване на всички споразумения и договори с империализма

– Освобождаване на всички политически затворници и връщане от чужбина на политическите емигранти. Пълна свобода на пресата, политическите и профсъюзни организации, събрания, демонстрации и стачки

– Разпускане на парламента, както и на всички административни инструменти на държавата на Сомоса

– Провеждане на свободни избори за Конституционна асамблея, която ще преструктурира страната в съответствие с интересите на народа, трудещите се и селяните“ (Revista de América, año 1 Nº 8/9. Януари-февруари 1979 г.).

Въпреки че по време на борбата за свалянето на диктатурата на Сомоса между „Бригада Симон Боливар“ и FSLN, под чието ръководство се намира бригадата, не възникват никакви политически разногласия, след изгонването на тиранина веднага се оформят политически и програмни спорове между двете организации. Бригадистите са привърженици на своята издигната програма, настоявайки за нейното изпълнение, взимайки предвид динамиката на революционния процес и инициативата на народните маси.

Бригадата предполага преобразуване на „Комитетите за сандинистка защита“ (Comites de Defensa Sandinista), сражаващи се по-рано срещу Националната гвардия, в народна милиция с името „Комитети за гражданска защита“ (Comites de Defensa Civil). Сандинисткото правителство за национално възраждане постъпва точно обратното – скоро след победата на революцията въоръжените комитети са разпуснати и заменени от редовна армия и полиция, както във всяка друга буржоазна държава.

Бригадата играе също важна роля и в организирането на масите в работническите квартали, разпределянето на храната, лекарствата, в изграждането на барикадите и бариерните постове за защита от остатъците на Националната гвардия и антикомунистическите наемници. Тя дава мощен импулс за създаването на независимите профсъюзи: за няколко дни с помощта на интернационалистите са формирани около 80 синдиката. Освен това, бригадистите поощряват създаването на фабричните комитети, които трябва да поемат политическото, военното и административно управление на предприятията. Именно от тези комитети се извършват масовите уволнения на бившите ръководители и мениджъри от висшите звена без никакви компенсации, както и преки експроприации и окупирания на предприятия от името на новото правителство.

Бригадата също стимулира развитието на аналогични механизми на народната власт в селата, които експроприират земята и я предават директно на селските работници.

Въпреки това, натискът на империализма и латиноамериканската буржоазия, опасяващи се от превръщането на Никарагуа във втора Куба, където се прави колективизация на средствата за производство, води до това, че Хунтата за национално възраждане взима решение да експулсира бригадата от територията на страната по обвинение в „екстремизъм“.

В отговор на това по улиците на столицата излизат повече от 5 хиляди души, симпатизиращи на бригадата, с искания за предоставяне на никарагуанско гражданство на всички бойци от военното обединение. Всичко това обаче е напразно.

Малко по-късно се провежда събрание на членовете на бригадата, на което е взето решение за разоръжаването и заминаването за Панама със специално предоставен от правителството на Никарагуа самолет. Тук в Панама бойците на бригадата са заловени от местните военни и след вкарването в затвора и мъченията почти всички те са изпратени в Колумбия. В родината си бригадистите и Социалистическата партия на трудещите се изпитват върху себе си вихъра на репресивните мерки на реакционното правителство на Хулио Сесар Турбая, подозиращ бригадата в това, че тя се връща за развитието на нова гериля в Колумбия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s