Alfaro Vive Carajo

Появата на AVC

AVC 1Военно-политическата организация, известна под името AVC, действаща в Еквадор в периода от 1983 г. до 1988 г. възниква от различни групировки и лица, които независими по между си в началото на 1980-те години започват да работят над развитието в страната на въоръжената борба. Първоначално от тези групи е създаден „Революционен фронт“, централна фигура в идеологията на който е генерал Елой Алфаро – радикален либерален лидер на различни въстания срещу режима на консерваторите през втората половина на 19 век и ставащ по-късно от 1895 г. до 1912 г. президент на Република Еквадор.

Членовете на споменатия по-горе Фронт са първоначално привърженици на различни политически линии. Най-напред това са активистите на „Лявото революционно движение“ (MIR), което от Петата национална конференция (1978 г.) сериозно изучава въпроса за преминаване към въоръжена борба. Членовете на тази организация традиционно се делят на две фракции: първата, наричаща се MIR-E включва предимно личности, разполагащи с голям организационно-политически опит за работа в различни студентски организации. Втората фракция, именуваща се MIR-M е съставена от хора, свързани с масовите народни движения в провинция Манаби – историческата родина на герилята през 19 век, която води Алфаро.

Около 1980 г. фракцията MIR-E установява контакт с нелегалната организация Ебера Гия, която през 1970-те години получава широка известност благодарение на отвличането на министъра на промишлеността Антонио Брица.

Понеже стратегията за борба на „Los Gias“ е тайната дейност и натрупването на сили в дългосрочна перспектива, фракцията MIR-E не е приета и разбрана и така след няколко месеца групата Ебера Гия прекъсва всякакви контакти с нея. Въпреки толкова бързия разрив отношенията с нелегалната структура позволяват на MIR-E не само да установи връзки с колумбийското „Движение 19 април“ (Movimiento 19 de Abril – M19), но и което е още по-важно, да получи точни военни инструкции нужни за изпълнението на операциите по самофинансиране.

През 1982 г. със започването на консолидацията на борбата на национално ниво MIR-E организира в провинция Есмералдас първата в Еквадор военно-политическа школа, ръководител на която става един от колумбийските революционери от М19.

По време на националната стачка през октомври същата година, освен разпространението на огромно количество листовки, в които централна политико-идеологическа фигура е лидерът на бунтовниците през 19 век Елой Алфаро, MIR-E осъществява също своето първо нападение срещу клон на Централната банка на Еквадор: Фаусто Басантес в знак на солидарност със стачкуващите банкови работници стреля с автомат по прозорците на учреждението.

Друга група, влизаща в обединения Фронт е колективът, чиито корени са от 1980 г., когато студенти от Централния университет на Еквадор създават малобройно ядро за анализиране на националната ситуация и на тази база формират собствен революционен проект. В тази безименна група влизат Алехандро Андино, Мириам Лоайса, Кети Ерасо, Артуро Харин и Хамет Васконес – всички с изключение на последния са членове на християнската фракция на „Лявото революционно движение“ MIR Cristiana (MIR-C).

В края на 1980 г. групата разработва документ, озаглавен „Във време, в което нищо не се прави, ние действаме“ – по-късно под това име ще бъде пуснат манифеста на AVC, в който борбата на Алфаро ще се разглежда като „максимален израз на революционен натиск, предполагащ борба срещу олигархията и империализма, давайки по този начин началото на ново демократично общество, а също предполагащ необходимостта от работа във всички обществени сектори“. Прокламацията става основа, върху която е изградена политико-идеологическата позиция на групата.

За да пристъпи към реализирането на своя амбициозен проект и да финансира бъдещата политическа работа, членовете на студентската група пристъпват към продажбата на собствеността, която им е на разположение. С парите от продажбите Кети и Хамет са изпратени на революционна подготовка в Ел Салвадор. С останалите средства е купена малка ферма в провинция Есмералдас. Всичко приключва повече от трагично – Мириам Лоайса и Алехандро Андино, – идеологически лидери на групата, – са убити от местните селяни известно време след пристигането им в провинцията. Така единственият член на тази група, който остава в Еквадор е Харин.

Arturo Jarrin

Артуро Харин

Що се отнася до военно-политическата траектория на бъдещия команданте на AVC, то може да се каже, че от октомври 1975 г. той е активист на „Християнско-демократичната партия“, откъдето излиза през лятото на следващата година заради „несъответствие на християнската демокрация на делото за освобождение на Еквадор. Не може да има трета позиция: или сте с народа, или сте с олигархията… Аз смятам, че за освобождението на родината и моя народ марксизъм-ленинизмът е ръководство за действие… Голямо влияние върху мен оказа един професор, също член на Християнско-демократичната партия, който говореше за необходимостта от това да се сложи край на властта на олигархията, говореше за това, че именно ние сме избрани да изпълним тази историческа задача. След това стигнах до извода за необходимостта от извършване на революция в Еквадор с цел изграждане на комунитарен социализъм. Настоявах, че само еквадорците могат да решат проблемите на Еквадор“. (Артуро Харин, „Гробището на живите“, 1985 г.)

Години по-късно, бидейки председател на „Социалистическата школа“ в Централния университет на Еквадор, Харин предприема редица пътувания, най-важното от които ще бъде пътуването до Никарагуа, където буквално преди няколко години с триумф приключва своята борба Сандинисткият фронт за национално освобождение. По време на своите пътувания Харин успява да се сприятели с Хайме Бетеман – исторически команданте на М19, който доверява на новия си другар подготовката на срещата на движението на еквадорска територия. През януари 1983 г. заедно с колумбийските бойци Артуро Харин взима участие в ограбването на „Banco Nacional de Fomento“ в Кито. Според показанията си, записани вече в затвора, самият Харин не си спомня този инцидент.

Друг фактор, повлияващ на формирането на организацията, известна по-късно с името AVC, е присъединяването към нея на различни лица, получаващи вече, – в края на 1970-те години и началото на 1980-те години – опит за въоръжена борба и не принадлежащи към нито една от наличните политически формации.

През седмото десетилетие на 20 век тези личности действат основно в редиците на няколко нелегални групировки, сражаващи се в Еквадор.

Първата и най-голяма, известна като „La O“ (абревиатура от La Organizacion), е създадена около 1973 г. от бивши бойци на „Революционни работнически команди“ (Comandos Obreros Revolucionarios – COR), организация, действаща в провинция Гуаяс и имаща тесни връзки с уругвайските „Тупамарос“. Именно под въздействието на концепцията на „градската гериля“ на уругвайските другари „La O“ акцентира върху изпълнението на градските военни операции, доста по-сложни и обмислени, отколкото аналогичните акции, осъществявани от другите формации през тези години. В една от тези градски акции през 1976 г. Едгар Фриас е арестуван по обвинение в организирането на въоръжено нападение срещу сградата на Провинциалния съвет на Гуаяс. Именно след този провал „La O“ се самоликвидира.

Част от бившите бойци на организацията влиза в троцкисткото „Революционно движение на трудещите се“ (MRT), а друга част, известна под названието „Los Chiribogas“, съставена от ветерани на селската гериля, която се води от Хорхе Чирибога в края на 1960-те години, в началото на 1980-те години се разпръсва напълно, въпреки че мнозинството от нейните членове взима участие в неорганизираната политическа работа сред селяните в провинция Есмералдас.

В крайна сметка към AVC се присъединяват многобройните лидери на масовите народни организации: много от тях са „вождове“ на своите политически сектори.

Какво обединява толкова разнородните групи на левите активисти? Безусловно присъединяването към ембриона на AVC е индивидуално решение на всеки от тях, но въпреки това съществуват нишки, свързващи всички тези личности в едно. Нишките на конюнктурата в актуалния момент: участие в студентската политика, подкрепа за Сандинистката революция в Никарагуа, народната гериля в Салвадор, сътрудничество и подкрепа за колумбийските партизани от М19 и т.н. Именно тези фактори полагат началото на все още мимолетните контакти между активистите на всички групи, сливащи се по-късно в единен организъм.

В началото на 1982 г., след установяването на контакти с всички бъдещи членове на организацията, Артуро Харин предлага да се проведе среща, на която ще бъде учредена революционна организация от национален характер. И наистина през август 1982 г. такава среща е осъществена, което води до създаването на „център за координация“, основните задачи на който са подготвяне на национална пленарна конференция и изпълняване на пропагандна графити кампания, основният лозунг на която е „1983. Годината на народа. Алфаро е жив, по дяволите!“.

Като резултат от всички тези усилия е събранието на 14 февруари 1983 г. в Есмералдас, където с решението на 60 човека е основан „Революционен народен фронт Елой Алфаро“ (Frenre Revolucionario del Pueblo Eloy Alfaro – FRPEA). На събранието, което по-късно става известно като Първа национална конференция на AVC (I-CN) е взето решение за учредяването на структура, базираща се на концепцията за действие на военно-политическите команди, запазващи пълна независимост и децентрализация, но подчиняващи се обаче на едно ръководство. Под „едно ръководство“ се разбира учреденото тук и в съответствие с принципите на демократичния централизъм, изискващо преизбиране на всеки две години, Национално ръководство, включващо 11 човека. Всеки от членовете на изборното ръководство поема отговорност за един от секторите на развитие: преса-пропаганда, работа с индианското население, масов фронт, военно-политически групи, международно сътрудничество и т.н.

В ръководството е учреден специален постоянен изпълнителен комитет, получаващ името „Централно командване“, сформиран от един член на „Los Chiribogas“, един представител на фракцията MIR-E и Артуро Харин, който, бидейки отговорен за икономическите ресурси на организацията, контактува непосредствено с командването на всяка оперативна военно-политическа група.

Освен това на общото събрание е постановено да се запази в тайна името и бунтовническия характер на създадената организация докато не бъдат окончателно създадени и консолидирани на национално ниво всички военно-политически команди.

Като основна цел на новата структура е обозначена антиимпериалистичната и антиолигархична борба за демократична революция. За постигането на тази цел революционерите приемат стратегията за „плъзгаща се народна война“. Като главна тактика е „откритото“ натрупване на сили, което в съзнанието на ръководителите означава „политико-военни действия във всеки отделен район на страната съгласно преобладаващата там политическа конюнктура; участие в политическия живот посредством оръжие; пълна откритост за народа, който трябва да разбере за нашия политически проект“.

Що се отнася до политическото направление на групата, то в първо време идеологията на FRPEA се базира на смесица от марксизъм, национализъм и християнство. Въпреки това, историческият проект, изтъкнат от AVC, се явява „въоръжената демокрация“: концепция подобна на либийската Джамахирия, която е формулирана от Артуро Харин след пътуване до Либия, където се запознава с практическите аспекти на идеологията, теоретично изведена от Муамар Кадафи в неговата „Зелена книга“.

************************************

През август 1983 г. въоръжена команда нахлува в общинския музей на Гуаякил и краде няколко меча, принадлежащи на Елой Алфаро. С изключение на открадването на бюста на Алфаро от централата на Либералната партия, това е първата акция на бойното крило на FRPEA, слагаща началото на новия етап на въоръжената борба в Еквадор. Именно след нападението на музея еквадорската преса за първи път прави предположения за съществуването в страната на нелегалната групировка с името „Alfaro Vive Carajo!“ („Алфаро е жив, по дяволите!“). Журналистите виждат в звучния лозунг, нанесен по стените от активистите на FRPEA, названието на въоръжената групировка.

Артуро Харин

На 23 септември Артуро Харин, Мирея Карденас (активистка на MIR-E) и ветеранът на въоръжената борба Едгар Фриас съобщават на специална пресконференция за съществуването на военно-политическата организация, носеща името „Alfaro Vive Carajo!“. Именно от този момент започва истинската история на нелегалната структура на AVC.

Септември 1983 г. – Януари 1985 г.

Няколко дни след „официалното“ появяване на AVC, Харин заедно с две дузини „алфаристи“ напуска страната с цел провеждането на военно обучение в Либия. В осъществяването на това пътуване на еквадорските бунтовници е оказана доста голяма помощ от колумбийското движение М19, което от началото на 1983 г. прави всичко възможно за организирането на пътуването. По време на отсъствието на централния ръководител на AVC неговите задължения временно се изпълняват от Фаусто Басантес, на когото помага ветеранът на герилята Едгар Фриас.

Фаусто Басантес

През 1983 г. в Есмералдас е организирана школа за военно обучение, която, бидейки открита от недоволните местни жители, много бързо е ликвидирана от полицията, арестуваща 23 революционери, сред които е и самият Басантес и неговата близка помощничка Роза Мирея Карденас. Обвинени в незаконно притежание на оръжие и създаване на военна организация, те са вкарани в затвора, където прекарват следващите няколко месеца.

През декември същата година се състоят и първите пропагандни акции – от няколко членове на фракцията MIR-E, сътрудничеща си с AVC, са извършени нападения срещу заведенията „Kentucky Fried Chicken“, където се реквизира храна, която по-късно се раздава на трудещите се – участници в поредната стачка.

През януари 1984 г., когато Централното командване е представено изключително от Едгар Фриас, от него е взета решението за провеждането на събрание на активистите в зона Кито, където е предложено да се пристъпи към формирането на антиолигархични комитети, които трябва да противостоят на кандидатурата на Леон Фебрес Кордеро на бъдещи президентски избори. Така е изградено твърдото ядро на „Антиолигархичния фронт“, за създаването на който AVC призовава още през септември 1983 г. Също от Фриас е взето едностранното решение за продължаването на линията на въоръжената пропаганда и кооптирането в апарата на Централното командване на активиста на MIR-E Фабиан Рамирес.

През февруари, когато Фаусто Басантес напуска затвора, а Артуро Харин се връща в страната, организацията се намира в плачевно състояние: освен, че бойната структура не е развита до нужните предели, много бойци се намират под наблюдението и контрола на службите за сигурност на държавата.

През март Рикардо Мерино пуска писмено обръщение към Централното командване, в което подлага на рязка критика линията на въоръжена пропаганда, заявявайки, че за успешното развитие на структурата в дългосрочна перспектива са нужни не опасни и като цяло безсмислени акции, а „мълчалива“ работа, не привличаща вниманието на службите за сигурност. Освен това, Мерино настоява за по-широко развитие на работата с масите, която позволява постепенно да се измени баланса на социалните сили в страната.

Още през следващия месец членовете на Централното командване се събират, за да обсъдят и дадат коментар на откритото обръщение на Мерино. Запознаващ се с критиката, Артуро Харин предлага да се върнат към концепцията за работа в селските зони, за да се създаде социална база за бъдещото откриване на селски партизански фронт. Нищо повече. Развитието на въоръжената пропаганда е продължено и никой повече не се осмелява да критикува позицията на ръководството по този въпрос.

В хода на приемането на новото Централно командване от него е изключен Фабиан Рамирес, кооптиран, по мнението на събралите се, изключително благодарение на дружбата си с Фриас.

В този дух на 1 май 1984 г. по време на демонстрация на работниците на площад Сан Франсиско в Кито от активистите на AVC е опънато голямо платнище с портрета на Елой Алфаро и лозунга „Смърт на олигархията!“. На 4 май команда „алфаристас“ нахлува в офиса на „Новинарската агенция на Еквадор“ с цел изразяване на своята пламенна подкрепа за кандидата за президент от социалдемократите доктор Родриго Борха. На 24 май бойците „обръщат вниманието на обществото към терористичната политика на правителството на САЩ“ посредством хвърлянето на самоделни гранати по посолството на Съединените щати.

В средата на юни в резултат на полицейска спецоперация, последваща след ограбването на „Banco del Pacifico“, са арестувани Артуро Харин, Рубен Рамирес, Джими Солорсано, Мануел Серон, Сантиаго Риверо и Гуидо Лямука, които открито признават връзките си с AVC. За първи път организацията „официално“ поема отговорност за ограбването на банка. В тези дни Хуан Карлос Акоста и Хуан Куви, – еквадорци, сражаващи се дълго време в отрядите на колумбийското „Движение 19 април“, се присъединяват към Националното ръководство на AVC.

На 10 август в деня на встъпването в длъжност на новия президент на Републиката Леон Фебрес Кордеро на национално ниво „алфаристас“ провеждат едновременно завземане на различни радиостанции, от честотите на които говорят за отхвърляне на новия режим и предупреждават за решението да воюват с олигархията до победния край.

На 2 ноември команда на AVC завзема офиса на вестник „Днес“ с цел поставянето на предната страница на ежедневника, който трябва да излезе на следващата сутрин, революционна прокламация, призоваваща за формирането на „Антиолигархичен фронт“.

В навечерието на Коледа членовете на фракцията MIR-E, близки до AVC, извършват въоръжено нападение срещу фабриката за играчки в Кито. През следващите дни експроприираните играчки се раздават на децата от бедните семейства в работническите квартали в столицата.

В края на декември по лична молба на заключения Артуро Харин, Хамет Васконес се връща в страната от Ел Салвадор за влизане в Централното командване на AVC.

През януари 1985 г. в оперативното жилище, държано от активистите на MIR-E, загиват двама бойци, поразени от случаен взрив на самоделна бомба.

Същевременно се случва „първото оперативно съвещание на AVC“, на което се приема цяла редица от решения, сред които:

  • по-нататъшното развитие на градските военно-политически команди и селската военна сила;
  • поощряване на тенденцията за логистична независимост на всяка отделна структура на AVC;
  • изпълняване на големи военни операции;
  • експроприация на оръжие в голям мащаб;
  • продължаване на политическата работа, насочена към освобождаване на политическите затворници – „алфаристас“;
  • планиране отвличането на Наим Исая с цел увеличаване на икономическите ресурси на организацията.

Вече е стандарт решението за развитие на линията на въоръжена пропаганда, насочена към разобличаване на новия олигархичен режим.

Февруари – Декември 1985 г.

През 1985 г., – период, когато са извършени най-смелите и дръзки военно-политически акции на AVC, – всички организационни усилия на „алфаристас“ са насочени, от една страна, към твърд отговор на новото правителство на Кордеро, който започва кампания по ограничаването на правата на легалната опозиция, а от друга – към създаването на ембрион на редовните революционни въоръжени сили – „Военен селски фронт“ (Frente Militar Rural – FMR).

За целите на последното е осъществена първата от планираните на януарската среща грандиозни акции: на 11 март съвместно със силите на колумбийското М19 команда на AVC експроприира от арсенала на Националната полиция огромно количество огнестрелно оръжие. Няколко дни по-късно известна част от оръжието, закопано от „алфаристас“ в полето е открито и върнато в ръцете на полицията. Чиста случайност – крава на местен жител, пасяща в чистото поле, напълно неочаквано пада в тайното скривалище.

Хамет Васконес

В началото на април 1985 г. Хамет Васконес е арестуван и обвинен в организирането на грабежа на полицейския арсенал. Въпреки това, той не прекарва дълго време зад решетките: през същия месец Васконес, Харин и други „алфаристас“ прокопават тунел, през който напускат затвора.

На 2 август се състои „второто оперативно съвещание на AVC“. На него се дава оценка на политическата ситуация и на качеството на военно-политическата и вътрешната структура на организацията.

На 7 август смесена команда, състояща се от еквадорски и колумбийски бойци, отвлича успешно Наим Исая Баркета. Въпреки това, няколко минути след приключването на оперативната акция, по време на отстъпването са арестувани „алфариста“ Хуан Куви и колумбийците Фернандо Кармона и Хосе Гевара.

След това събитие като продължение на линията на въоръжената пропаганда „алфаристас“ изпълняват цяла серия от операции: поставяне на бомби в различни квартали в Кито като „призив към населението да се бори за хляб, покрив над главата си и работа, да започне борба, тъй като нито едно от предизборните обещания на властите не е изпълнено“; въоръжено завземане на офиса на радиостанцията в Гуаякил с цел прочитане на поредна декларация за война срещу олигархията, а също и за опровергаване на правителствените лъжи за връзките на AVC и международния наркотрафик; ограбване на камион с месо с цел последващото раздаване на продуктите на бедното население в Кито.

На 23 август бойците на организацията нахлуват в офиса на радиостанция „Cristal de Quito„, след което прочитат в директен ефир заплашително съобщение с искане да се прекратят мъченията, на които се подлага арестуваният Хуан Куви.

На 29 август заради мъчения умира Хуан Карлос Акоста, който е арестуван няколко дни по-рано. Полицията успява все пак да получи известни сведения за местонахождението на жилището, където се държи отвлеченият от „алфаристас“ предприемач Исая. На 2 септември по пряко нареждане на Леон Кордеро спецотряди на полицията щурмуват сградата. В започналото сражение са убити всички, намиращи се вътре, в това число и самият заложник.

През октомври в провинция Есмералдас от бойците на AVC  е учредена първата група от селски партизани „Алехандро Андино“ – малък, но доста мобилен боен отряд, нямащ обаче ясни цели.

На 3 октомври оперативна команда на „алфаристас“ прекъсва събранието на индустриалните работници в „Художествения индустриален център на Пичинча“. Бойците раздават революционни прокламации, скандират призиви за създаването на единен „Антиолигархичен фронт“, а също и канят трудещите се да вземат участие в борбата срещу правителството на Кордеро.

На 16 октомври бойци на AVC окупират мексиканското посолство в Кито, откъдето изпращат отворени писма до страните-членки на „Контадорската група“, в които заявяват, че скъсването на дипломатическите отношения с Никарагуа, осъществено от президента Кордеро, всячески се осъжда от голяма част от обществото в Еквадор. През същия ден други военно-политически команди извършват нападения срещу представителствата на столичните радиостанции „Sideral“, „Pichincha“, „Cordillera“, „Centro“ и „Bolivar“ с цел прочитането на декларация за обявяването на народна война срещу режима.

През ноември 1985 г. е проведена „Втора национална конференция“ на AVC, утвърждаваща наличието в страната на „напрегнат климат и вътрешни конфликти“.

Като резултат от конференцията също е разколът в организацията: несъгласна с провежданата политико-идеологическа стратегия, част „алфаристас“ напуска фракцията MIR-E. Избрано е ново Национално ръководство и Централно командване, а също е взето решение за разширяването на дейността на селския фронт. Във връзка с това бойците на групата „Алехандро Ардино“ скоро напускат страната и отиват в Колумбия с цел подготовка за воденето на бойни действия в селата в редиците на М19.

На 19 декември команда бойци извършва неуспешен опит за отвличането на едрия търговец Едуардо Гранда Гарсес. Бидейки ранен в завързващата се престрелка с полицията и нямащ възможност нелегално да получи квалифицирана медицинска помощ, „алфариста“ Леонардо Вера е принуден на следващия ден да отиде в болница, където е арестуван от властите. Неуспехът и последващите арести карат ветерана на въоръжената борба и член на Централното командване Едгар Фриас да напусне редиците на AVC. По думите на Педро Монкада, „благодарение на серията провали, той загуби вяра в нашия политически проект“.

Независимо от това, ръстът на организацията във връзка с извършването на редица големи акции се засилва. През 1985 г. към структурата се присъединяват много хора: бивши бойци на „La О“, личности, свързани с прогресивната Либерална партия и Комунистическата партия на марксистите-ленинисти, еквадорски бойци на колумбийското М19…

1986 г. Началото на края

В началото на 1986 г. в AVC цари оптимизъм. Много размишляват над това, че именно през тази година организацията разсейва „мита за невъзможното осъществяване на бунтовническа борба в страната“ и по този начин нанася историческо поражение на еквадорската олигархия.  Според последващите свидетелства на „алфаристас“, всички те възнамеряват в този момент да осъществят на практика лозунгите за започването на освободителна революция.

Създавайки ембрион на селския фронт, организацията веднага се сблъсква с пречки: на 4 януари 1986 г. отговорният за фронта Фаусто Басантес загива, попадайки в засада на органите на реда. Като причина за смъртта на селския команданте е по-рано арестуваният по обвинение в опит за отвличане на предприемача Гарсес Фернандо Флорес, който в замяна на свободата и възможността да отиде в Съединените щати дава информация за предварително планираната среща с Басантес.

През следващите три месеца освен въоръжената пропаганда, организацията насочва всичките си усилия за получаването на ресурси необходими за организирането и развитието на селската гериля. Именно тогава от ръководството е формиран специален контингент, изпратен в Колумбия за участие в герилята на страната на „Движение 19 април“. Тук в долината Каука еквадорците стават част от интернационалния „Батальон Америка“, съставен също от перуанци и колумбийци. Любопитно е, че началото на историята на това бойно формирование започва на 19 февруари 1986 г., когато военно-политическа команда, формирана от бойци на AVC, M19 и перуанското MRTA, нахлува в радиостанция в Кито.

На 7 март едновременно с началото на военния бунт на генерал Франко Варгас Пасос, полицията арестува ключови членове на столичните военно-политически команди. Случващото се води до временно парализиране на градските структури на „алфаристас“. Всичко се влошава, когато на 23 март полицията открива конспиративната квартира, където се укрива Марко Троя. Освен оръжие, тук са открити и документи, които хвърлят светлина върху следващите оперативни планове на организацията.

От второто тримесечие на 1986 г. голяма част от организацията се концентрира върху изпълнението на акции на въоръжена пропаганда, свързани по един или друг начин с организирането на селския фронт. Така многобройните операции по самофинансиране благоприятстват консолидацията на колективните отношения, което на свой ред повлиява на подобряването на ситуацията със селските и градските логистични структури. Отново започва да се подема и въпроса за масовата борба, която в AVC се ограничава само до набирането на нови бойци. Опитвайки се да реши въпроса с формирането на социална база за подкрепа на AVC, която е необходима за осъществяването на последващите планове в селата, лидерите на „алфаристас“ започват серия преговори с ръководителите на легалните политически и народни структури с надеждата за укрепване на координирането на политическите и социалните сили.

На 19 август по пряко нареждане на Хосе Луис Флорес военно-политическа команда на „алфаристас“ извършва нападение срещу болницата „Еухенио Еспехо“ с цел освобождаването на Леонардо Вера – боец на организацията, лекуващ се от прободни рани, получени по време на сблъсък в затвора „Гарсия Морено“ през март. В хода на акцията загиват двама полицаи, охраняващи болния. Случващата се трагедия е умело използвана от правителството с цел да се дискредитира AVC като политическа сила и организацията да се представи пред очите на обществото като банда безумни терористи.

На 11 септември, десет минути след извършването на нападение срещу банка, няколко бойци са обградени от полицията в едно от оперативните жилища в Кито. След три часа сражение със силите на реда загиват всички намиращи се вътре „алфаристас“ – успява да се спаси само Роберто Регаладо, който пробива кордона и стреляйки се скрива в едно частно жилище. Голямата трагедия се състои в това, че един от загиналите е Хамет Васконес – член на Централното командване и координатор на еквадорската структура на „Батальон Америка“. Смъртта на Васконес, също както и на Басантес, е резултат от предателство – няколко дни преди случилото се един от арестуваните бойци дава местонахождението на оперативното жилище на AVC, което е взета под наблюдение. След получаването на сигнал за нападението срещу банката, полицаите не могат да направят нищо по-добро, освен да посетят единственото им известно убежище на бойците на AVC, където съвсем случайно те са открити.

През същия месец по време на пресичането на еквадорско-колумбийската граница при Ипиалес са арестувани бягащия от болницата Леонардо Вера, Алберто Торес, Роман Чавес и Фабиан Морено, явяващ се дясната ръка на Артуро Харин. На 30 септември, получавайки необходимите сведения от арестуваните в Ипиалес, полицията блокира в едно от жилищата в Кито Хосе Луис Флорес и Роберто Регаладо. И двамата са убити в започващата битка.

На 24 октомври в столицата на Панама е арестуван с фалшиви документи главният лидер на AVC Артуро Харин, което става също резултат от арестите на еквадорско-колумбийската граница, тъй като, според Педро Монкадо, на задържаните „алфаристас“ са известни данните, под които Харин се укрива в Панама.

Закаран след това в Кито и подложен на нечовешки мъчения, след известно време лидерът на AVC е открит мъртъв в своята килия. Според версията на властите той е убит в резултат на нападение от негова страна на един от пазачите.

Смъртта на историческия лидер на организацията и последен член на Централното командване предизвиква смут в лагера на „алфаристас“. Започва период на пълно политическо и военно мълчание на организацията, зашеметена от големите загуби на бойците, разкритието на стратегическите и тактически планове и краха на нелегалните структури…

Пътят към разоръжаването

На 16 януари 1987 г. се случва безпрецедентно събитие в еквадорската история: във военната база в Таура президентът на републиката Леон Фебрес Кордеро е отвлечен от бойци на Въоръжените сили, които искат в замяна на освобождението на заложника предоставяне на амнистия на генерал Франко Варгас Пасос. Неочаквано възникващата ситуация на безвластие, предизвикана от действията на малката групировка отчаяни смелчаци окончателно убеждава „алфаристас“ в необходимостта от организацията на селски фронт. Тепърва тези, които успяват да оцелеят през 1986 г. и тези, които се връщат в Колумбия концентрират всичките си усилия в реализирането на тази голяма задача.

Почти всички разбират трудността на поставената задача, защото „в началото на 1987 г. организацията нямаше нито едно сентаво. Дори ръководителите нямаха пари. Нямаше никакво оръжие, нито късоцевно, нито дългоцевно: цевите, които успяхме да запазим през 1986 г. бяха продадени. Нямаше нито една конспиративна квартира. Нито един автомобил. Нямаше къде да се проведат срещи и да се работи. Нямаше нито една зона, където да може да се организира школа. В страната нямаше нито един човек, който да се съгласи да си сътрудничи с нас“. Отчет за Третата национално конференция на AVC 1988 г., S7).

Въпреки това, голяма част „алфаристас“ смята, че това са само временни трудности, предизвикани от военните неуспехи, тъй като проектът, предложен от AVC на народа, проект за въоръжена демокрация, не е разгромен от правителството и все още е актуален.

За продължаване на антиолигархичната война веднага е инициирано преструктуриране на AVC посредством консолидирането на разпръснатите из страната бойци и подготовката на новото оперативно съвещание, на което трябва да бъдат изработени нови политико-идеологически концепции и да бъде избрано ново ръководство.

Срещата се провежда през март същата година. Взето е решение за създаването на колегиално оперативно ръководство, основните задачи на което стават „нанасянето на удари по олигархията, освобождаването на политическите затворници и организирането за не повече от шест месеца на структуриран селски военен фронт“.

Няколко дни след съвещанието по време на работата по организирането на официална пресконференция са арестувани няколко бойци на AVC, сред които и бивши бойци на „Батальон Америка“. Почти едновременно с това в Перу е задържан Едгар Фриас. Не успявайки да реши дори своите вътрешни проблеми, организацията не е в състояние да пристъпи към осъществяването на поставените задачи. Открива се нов етап на виртуално съществуване и политическо мълчание на AVC, прекъсвано понякога с незначителни акции и словесни заявления.

Очевидно тази организационна слабост води в крайна сметка до сближаването на двата стари политически съперника – AVC и „Montoneras Patria Libre“. През септември на нелегална конференция, където по конспиративен начин са доведени журналисти, представителите на двете организации потвърждават своето решение да продължат въоръжената борба, а също заявяват и възможността за бъдещото създаване на блок между двете нелегални групи, имащи доста значителни идеологически различия и стара история на съперничество.

С изключение на едновременното завземане на офиси на десет радиостанции, осъществено в първата половина на януари 1988 г., създаденият съюз между AVC и MPL не показва повече нищо. Също не се проявяват и самите „алфаристас“, чието присъствие на националната политическа сцена става все по-виртуално. Само преди президентските избори лидерите на AVC публично заявяват за подкрепата си към единния кандидат от всички прогресивни сили, който е Родриго Борха.

Първоначално организацията встъпва рязко срещу новия режим на социалдемократите, но не минават и 15 дни, когато новият президент на Републиката заявява за възможността за диалог между правителството и герилята, като ръководителят на AVC команданте Елой Гарсия се съгласява публично за воденето на преговори.

Веднага след това заявление от основното ядро на организацията се оттегля малобройна група непримирими дисиденти, обвиняващи ръководството в предателство и провъзгласяване на продължаването на въоръжената борба до победния край.

На 24 ноември 1988 г. се провежда първият кръг на преговорите с режима. Организацията поема курс на влизане в легалния политически лагер и преразглеждане на собствения по-рано издигнат исторически проект. Освен това, „алфаристас“ се съгласяват да оставят оръжието в случай, че правителството инициира започването на „национален диалог“ между управляващите и народните организации.

На 26 януари 1989 г. команданте Хоакин заявява, че бойците на AVC са решили да оставят оръжието в замяна на споразумение с правителството за започването на социални, икономически и политически реформи.

На 24 февруари средствата за масова информация съобщават за арестуването на лидера на групата дисиденти-„алфаристас“, който е заловен след нападение срещу „Banc de los Andes“ няколко дни по-рано. След известно време президентът Борха заявява, че не може да продължи преговорите с групата, в която няма единство по въпроса за прекратяването на въоръжената борба.

На 1 март команданте Хоакин заявява, че в организацията няма никакъв разкол – тези, които атакуват банката вече не са членове на AVC.

На 7 март е подписан обществен договор, според който AVC се отказва от извършването на всякакви видове въоръжени акции.

На 10 март бившите лидери на организацията, намиращи се в затвора – Едгар Фриас, Хуан Куви и Патрисио Бакерисо представят комюнике, в което напълно признават условията, представени от правителството, и се съгласяват с разоръжаването на организацията. Освен това, те признават, че „политическата амнистия“, която искат някои бойци, не е условие за договор за капитулация.

От юли 1989 г. „примирието“ става централен термин в риториката и идеологическата позиция на „алфаристас“, но въпреки подписаното с режима споразумение до 1990 г. AVC все още е „подривна организация“. Едва през тази година започва работата по въвличането на организацията в легалния политически живот във вид на партия.

На 26 февруари 1991 г. AVC окончателно и безвъзвратно заявява публично за пълното оставяне на оръжието, приключвайки по този начин историята на партизанските действия в Еквадор.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s